Р Е
Ш Е Н
И Е № 260004
гр.
Хасково, 18.08. 2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателна
колегия, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милена Петева
Членове : Филип
Филипов
Капка Вражилова
при
участието на секретаря Красимира Николова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Вражилова ВНЧХД
№ 230 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда №5 от 03.02.2020г., постановена
по НЧХД № 409/2019г. Районен съд- Димитровград признал подсъдимия П.Д.Г. *** за
виновен в това, че на 28.07.2019г., в района на гр. Д. е причинил на А.И.И. *** лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в хематом на
клепачите на лявата вежда, хематом на клепачите на лявото око, кръвонасядане и разкъсно–контузни
рани по лигавицата на долна и горна устна, кръвонасядане
на лявата ушна мида, леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на
съзнанието, без да е изпаднал в кома, охлузвания по двете ръце и лявата поясна област, счупване на носа, поради което и на
основание чл. 78а НК вр. чл. 130, ал.1 от НК го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
глоба в размер на 1000 лв.
С присъдата подсъдимият бил осъден да
заплати на А.И.И. сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение по чл.45 от ЗЗД за претърпените в резултат на престъплението по
чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от датата на увреждането– 28.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 662 лева, представляваща разноски по
делото.
Недоволен от присъдата останал
подсъдимият, който чрез защитника си в срок депозира въззивна
жалба, в която излага доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата. Твърди, че първоинстанционният
съд е допуснал процесуални нарушения, без да конкретизира същите. Счита, че
липсват доказателства за това престъплението да е доказано от обективна и
субективна страна. Намира авторството за недоказано поради наличието на
противоречия между събраните на първа инстанция косвени доказателства. Прави заключение за прекомерност на
определения с присъдата размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Депозира искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно прави искане да отмяна на
присъдата и връщането й на първа инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Алтернативно прави искане за изменение на
присъдата по отношение присъденото по гражданския иск обезщетение, което счита,
че следва да бъде определено в минимален размер.
Повереникът на
частния тъжител и граждански ищец намира повдигнатото с тъжбата обвинение за
доказано от показанията на свидетелите очевидци. Счита гражданския иск за
доказан по основание и размер с оглед причинените увреждания и претърпените
болки и страдания в резултат на деянието. Моли съда да остави въззивната жалба на подсъдимия без уважение, да потвърди
присъдата и да осъди подсъдимия да заплати сторените във въззивното
производство разноски.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия поддържа въззивната жалба, като изменя
последователността на направените искания. На първо място счита, че делото
следва да бъде върнато на РС-Димитровград за ново разглеждане от друг състав на
съда. Аргументира се с допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в следното: неконкретизиране на механизма на осъществяване на изпълнителното
деяние от подсъдимия, липса на пълно и всестранно изследване на събраните
доказателства, което води до неправилни изводи от страна на съда и невъзможност
да бъде разкрита обективната истина. В конкретика се
цитира наличие на противоречия между медицинската документация, изготвена от
съответните медицински специалисти, където по заявления на частния тъжител е
било отразено, че му е бил нанесен побой, и приобщената в писмен вид информация
от РУ-Димитровград, където фигурират данни за това, че същият се е сбил. От
друга страна се сочат противоречия между фактическата обстановка, описана в частната
тъжба, където липсват твърдения, че по време на извършване на деянието да са
присъствали свидетели очевидци, каквито впоследствие са били разпитани на първоинстанционното производство. Отделно от това се излага
мнение за наличие на разминавания в показанията на свидетелите Д. Т. и Р. Б. досежно възприятията им за фактическата обстановка- за това
в къде и в какво състояние са намерили тъжителя, кой от присъствалите лица му е
нанесъл удар, къде точно и по какъв начин. Обсъждайки подробно показанията на
свидетелите и твърденията, изложени в тъжбата, защитникът на подсъдимия прави
извод за липса на доказателства за авторството на престъплението. В подкрепа подлага
на анализ и показанията на *******
на
тъжителя- св.Г. И., които намира за противоречащи на тези на двамата свидетели
очевидци и на описаното като фактическа обстановка в тъжбата. Счита, че
обясненията, депозирани от подсъдимия, неправилно не са кредитирани от първоинстанционния съд, изградил акта си единствено на база
показанията на свидетелите на обвинението, което е довело до нарушаване
принципа, присъдата да не се базира на противоречия и вероятности. Твърди, че в
нарушение на чл.305 ал.3 НПК РС-Димитровград не е конкретизирал в мотивите си доказателствата,
на база на които е възприел определени факти и отхвърлил други. Алтернативно
моли съда, ако не бъдат констатирани съществени процесуални нарушения, да
отмени присъдата и оправдае подсъдимия или като краен вариант- да я измени,
като намали размера на определеното от първата инстанция обезщетение по
гражданския иск в минимален размер.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна
проверка на същата, констатира следното:
Присъдата, предмет на настоящата проверка,
е постановена при спазване на всички съдопроизводствени
правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. В съответствие с
процесуалния регламент на приложения ред за разглеждане на делото, са събрани
доказателствата, относими към рамкираната в тъжбата фактология. Въз основа на тези доказателства са направени
верни фактически изводи, спрямо които не се установява превратност в
тълкуването на доказателствените източници и отдаване
на необоснован превес на уличаващите подсъдимия доказателства. Проведената от
съда доказателствена дейност, за която съществени
пропуски или нарушения не се откриват, е довела до установяването на следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Г. и тъжителят А.И. се
познавали отпреди, макар че живеели в различни градове. Двамата се занимавали с
бойни спортове и имали общи познати. Такава за тях била и М. П. от гр.Д., която
имала интимна връзка с подсъдимия преди инкриминираната дата. Отношенията на
двамата с момичето и желанието на подсъдимия да поднови връзката си с нея били
повода за възникналите между тях пререкания. По тази причина двамата провели среща
в деня преди инкриминираната дата, която завършила със словесна и физическа
разправа, прекъсната без последствия благодарение на техни познати, които ги придружавали.
На 28.07.2019г. тъжителят поискал от
подсъдимия по телефона да се срещнат и да проведат разговор, за да разрешат
окончателно спора си за момичето. Около 21:00 часа, тъжителят разговарял по
телефона с друг свой познат- св. Р. Б., на когото съобщил за срещата си с подсъдимия.
Малко след това св.Б. се качил на автомобила си, придружаван от друг познат на
подсъдимия- св.Д. Т., с когото се отправили се към централната част на гр.Д. Минавайки по пътя за града, двете момчета се разминали с
тъжителя, който се движел с мотор в обратна на тяхната посока- към спирката,
между кв.В. и кв.Ч. на гр.Д. Двамата свидетели направили предположение, че тъй
като в спора между приятеля им и подсъдимия било замесено момиче, това можело
да свърши зле. Това ги накарало да се отклонят от пътя си и да последват
тъжителя, който вече бил стигнал мястото на уговорката му с подсъдимия. Там с
тъмносин автомобил Ауди А4 отишъл и подсъдимият, придружаван от св. Н. Н. и още
един негов познат с неустановена по делото самоличност.
Към мястото на срещата с техния автомобил
се приближили и св.Б. и св.Т. Осветявайки с фарове пространството отпред, те
възприели спрялата кола на подсъдимия и група хора. По този начин двамата
успели да видят, че приятелят им лежал на земята пред спирката, а подсъдимият
му нанасял удари с ръка и крак в областта на главата. Забелязвайки автомобила на св.Б. и
св.Т., подсъдимият и придружаващите го, се качили на своята кола и потеглили.
Приятелите на тъжителя спрели до него и
започнали да му оказват помощ. Питали го
какво е станало, а тъжителят отвърнал, че не помнел нищо, освен че го нападнали
с бухалки. Свидетелите констатирали, че приятелят им има наранявания- целият
бил облят в кръв, лицето му било изметнато, ухото му било подуто. Въпреки това
тъжителят отказал помощта на приятелите си, като казал, че нищо му няма. Станал
и се качил на мотора си, отправяйки се към РУ-Д. Св. Б. и св.Т. го последвали с
колата. По пътя те спрели, за да заредят
гориво, едва след което стигнали сградата на полицейското управление, където
видели паркиран мотора на тъжителя. От служителите там разбрали, че тъжителят е
отишъл в ЦСМП- гр.Д. Момчетата се отправили към лечебното заведение, където
приятелят им бил отведен от полицаите. След като му била оказана първа помощ,
тъжителят бил откаран в дома си от св.Б., придружаван от неустановено по делото
лице. Там на тъжителя му прилошало, поради което двамата го отвели незабавно
в болницата в гр.Х., където решили, че
ще му бъде оказана по-адекватна помощ. В спешното отделение на МБАЛ „Х.“ тъжителят
бил поставен на системи. За случилото се св.Б. уведомил през нощта по телефона ****** на тъжителя- св. Г. И., на която разказал какво се е
случило. Въпреки късния час родителите на пострадалия веднага се отправили към
болницата в гр.Х.,
където св.И.
заварила *****
си да говори несвързано, споменавайки **** си, която била починала отдавна. След като били
извършени необходимите медицински интервенции тъжителят бил откаран в дома си,
но вместо да се подобри, състоянието му силно се влошило- започнал да повръща
кръв, носът му кървял и бил изкривен. Това била причината на 01.08.2019г.
тъжителят да бъде приет за лечение в отделението по „Неврохирургия на МБАЛ- Х., от където бил изписан на
04.08.2019г. с диагноза „Комоцио церебри“,
„Контузио капитис“ и
„Фрактура нази“..
Още на 29.07.2019г. тъжителят бил прегледан от
съдебния лекар- д-р Х.
Е., който издал на освидетелстваното
лице Съдебномедицинско удостоверение №310/19г. В същото, и след проведен
допълнителен преглед на 05.08.2019г., било отразено наличието на контузия на
главата на тъжителя- разкъсно- контузна
рана на лявата вежда, хематом на клепачите на лявото око, кръвонасядане
и разкъсно контузни рани по
лигавицата на долна и горна устна, кръвонасядане на
лява ушна мида, леко мозъчно сътресение със степенно помрачаване на съзнанието,
без изпадане в кома, охлузвания по двете ръце в лявата поясна
област и счупване на костите на носа, надлежно установено с рентгеново
изследване. В издаденото от съдебния лекар удостоверение било отразено, че
описаните увреждания са причинени от твърд тъп предмет и могат да се получат
при побой.
След инцидента тъжителят бил освободен от
работа, тъй като излязъл в домашен отпуск по болест за период от 30 дни. След
случилото той видимо отслабнал, а кървенето от носа продължавало.
Такива са и основните параметри на приетата за
установена и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, базирана върху показанията на свидетелите Д. Т., Р. Б. и Г. И., извършената съдебномедицинска
експертиза и приобщените по делото писмени доказателства.
Според заключението на вещото лице
нараняванията в областта на главата са били причинени най-вероятно от удари с
юмрук, а охлузванията- при падане на терен. Фиксирана била липса на оперативна
интервенция на носа, въпреки счупването, което зараснало спонтанно. Кървенето
от носа при кашляне било с неустановена причина и изисквало специално
медицинско заключение/ преглед/, който не бил направен. Сътресението на мозъка
следвало да се определи към момента на травмата, а последващите
данни не можело да се използват коректно. Престоят в неврохирургия доказвал
степенното помрачаване на съзнанието. Срокът за възстановяване на счупването на
носа бил до 20 дни, за разкъсно – контузните
рани- 20 дни, за охлузванията и кръвонасядането- до
15 дни.
При анализа на доказателствата районният
съд е имал последователен и единен подход, който в значителната му част се
споделя от въззивната инстанция. Направеният от
настоящият въззивен състав прочит на доказателствата
изисква акцент в слените насоки:
Интерпретацията
на доказателствените източници, направена в мотивите
на първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя
от настоящата въззивна инстанция. Контролираният съд
е положил старателни процесуални усилия да селектира достоверните части на
гласните доказателствени средства, като в тази насока
изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална
степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на
базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, както и въз основа на
внимателно изследваната тяхна вътрешнологическа
последователност.
Не може да бъде споделено виждането на
защитата, че районният съд е кредитирал само доказателствата на обвинението.
Напротив, контролираният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр.
2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава
вярна на едни от тях, а други отхвърля. В мотивите към атакувания акт
решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективиран
процеса на формиране на вътрешното си убеждение чрез съдържащия се доказателствен анализ.
В
заключение, може да се обобщи, че РС-Димитровград е извършил внимателен анализ
на събрания доказателствен материал, интерпретирал го
е според действителното му съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за
авторството на деянието, поради което в процесуалната дейност на съда няма
никакви пропуски. Настоящият въззивен състав, като
напълно се съгласява с изложените съображения на първата инстанция, намира, че
е безпредметно преповтарянето им в настоящото изложение. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012 г. по н. д. №
1158/2012 г., ВКС, Н. К., ІІІ Н. О/.
Във
връзка с горното и с оглед изложеното пред въззивната
инстанция възражения, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че в случаи като настоящия, когато са налице противоречиви твърдения,
изясняването на обективната истина по делото налага събирането на контролни доказателства
по отношение на главния факт на процеса обстоятелства. Подобен подход е
необходим с оглед извършването на преценка за достоверност на противостоящите
версии в свидетелските показания, респ. обяснения на подсъдимия, като априори не може да бъде изключена правдивостта на което и
да било от тях. На анализ следва да бъде подложено и съответствието на
застъпените версии с останалия събран по делото доказателствен
материал, житейската им правдивост и вътрешна убедителност, произтичаща от
последователността и логичността им. Установяването на факти е дейност, строго
индивидуална за всеки субект, която зависи от обективни и субективни фактори –
възраст; състояние на даващия обяснения/показания при извършване на
престъплението; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални
възможности; добросъвестност и желанието за съдействие на компетентните органи
при разкриване на обективната истина. Изброените предпоставки, обуславящи
правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно
рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на обясненията
и свидетелските показания, те следва да се анализират обстойно и прецизно,
поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, което е спазено от
районния съд в разглеждания казус.
В конкретния случай показанията на
св.Д.
Т.
и св.Р.
Б.
носят информация за начина, по който е било осъществено деянието, а именно:
мястото, времето, авторството чрез описване на самото нанасяне на ударите от
подсъдимия и състоянието на тъжителя веднага след инцидента. Действително
откриват се съвсем незначителни разминавания в показанията на двамата свидетели
относно детайли, които не променят цялостната картина на изградената от тях
фактическа обстановка. Подобно фрагментно несъответствие, житейски погледнато е
твърде възможно, поради обстоятелството, че всеки по различен начин фиксира
избирателно по значимост обстоятелствата от действителността и съответно ги
възпроизвежда през призмата на своята индивидуалност. Това в още по-голяма степен се отнася за лица
в младежка възраст, които са склонни под влияние на емоциите да интерпретират и
пречупват през призмата на собствените си представи действителността. В този
смисъл въззивният съд не открива фрапантна непоследователност и вътрешно противоречие в
показанията на свидетелите- очевидци Т.
и Б. Не се установява превратно тълкуване от тяхна страна на изложените факти,
нито пък проява на пристрастност при описването на случилото се, макар същите
да са в приятелски отношения с тъжителя. С яснота и категоричност е
пресъздадена от тях фактическата обстановка от процесната
нощ, която първоинстанционният съд правилно е приел
за установена.
Що
се отнася до липсата на детайли в тъжбата по отношение реализиралите се факти,
то следва да се отбележи, че последната, оформяйки рамката на обвинението, няма
пречка да бъде допълвана в хода на съдебното следствие с данни, които да
завършат картината на фактическата обстановка такава, каквато се е осъществила
в действителност.
Правилно
съдът не е кредитирал показанията на св.Н. Н. дотолкова, доколкото същите са
изключително повърхностни и лаконични, а в съдържанието си и житейски нелогични
по отношение начина, по който тъжителят случайно е бил намерен на земята
пребит.
Обясненията
на подсъдимия са средство за защита, но и основно доказателствено
средство в процеса. Те могат да бъдат
кредитирани с доверие, ако са достатъчно логични, последователни и в случай, че
не се оборват от други надлежно събрани и проверени доказателства за същите
факти. В настоящия случай обясненията на подсъдимия за това какво се е случило процесната вечер не намират подкрепа в показанията на
свидетелите очевидци- Т.
и Б.
За
безспорно доказани съдът намира нанесените телесни увреждания на тъжителя.
Последните се установяват с категоричност и посредством назначената
съдебномедицинска експертиза. Вещото лице се е позовало изяло на събрания по
делото доказателствен материал – свидетелски
показания и медицинска документация, издадена при прегледа на частния тъжител в
МБАЛ- Х.,
както и на издаденото съдебномедицинското удостоверение № 310/2019г.. По
отношение приложените по делото писмени доказателства – медицинска документация
и съдебномедицински удостоверения, не са налице съмнения относно истинността и
верността на удостоверената информация. Следователно вещото лице, използвайки
всички налични доказателства, е дало обоснован отговор на поставените въпроси.
Убедително е защитил и заключението си пред първоинстанционния
съд, поради което правилно контролираният съд се е доверил напълно на
изготвеното заключение. Във връзка с изложеното въззивната
инстанция кредитира и писмените доказателствени
материали, както и заключението на приетото от районния съд експертно
становище, като отчете отношението им към главния факт в процеса и релевантно
извлечената от тях информация.
В
заключение въззивният съд намира възраженията на
защитата срещу анализа направен от първостепенния съд на събраните по делото
гласни доказателства за напълно неоснователни.
Въззивната
инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимия както от
обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл. 130, ал. 1 от НК.
Обект
на защита на визираното престъпление са здравето и телесната неприкосновеност
на гражданите, а посегателството върху тях се изразява в различни по характер и
степен увреждания, засягащи анатомичната цялост и физиологичните функции на
органи и тъкани на човешкия организъм, а в най-леките случай причиняване на
болка и страдание.
Изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в увреждане на здравето, което може да бъде
причинено както чрез действие, така и чрез бездействие. Престъпният резултат по
чл. 130, ал. 1 от НК се изразява в разстройство на здравето извън случаите на
тежка и средна телесна повреда. Такова ще бъде налице, когато уврежданията на
организма са довели до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите, както и до леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието (ППВС № 3/79 г.).
От
субективна страна нанасянето на лека телесна повреда е умишлено деяние и може
да бъде осъществено при форма на вината пряк или евентуален умисъл.
С
оглед гореизложения доказателствен анализ настоящата
инстанция споделя извода на контролирания съд, че съществуват достатъчно
доказателства за авторството на деянието, съдържащи се в показанията на св.Т. и св.Б., както и в признанието, направено
в обясненията на самия подсъдим и показанията на св.Н. относно предкриминалните
отношения между частния тъжител и подсъдимия, обуславящи влошените отношения
помежду им и представляващи достатъчен мотив за действията на последния.
Същевременно
следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не
е допуснал съществени процесуални нарушения при реализиране на своята доказателствена дейност- проверката и оценката на
доказателствата е съобразена с принципните норми на чл.13, чл.14, чл.18 и
чл.107 НПК. Решаващият съдебен състав е подложил на всестранно и обективно
изследване всички обстоятелства по делото, направил е съпоставка на данните, изведени от отделните доказателствени източници. Доказателствената
дейност на РС-Димитровград е била съответна на предписанията на процесуалния
закон, тъй като в мотивите към присъдата са изложени конкретни съображения,
подкрепящи фактическите констатации и тяхната доказателствена
основа, интерпретирана съобразно действителното съдържание на всеки от
цитираните и коментирани доказателствени източници.
В
конкретния случай доказателствената съвкупност по
делото категорично и безсъмнено обезпечава единствения възможен и правилен
извод, че че на 28.07.2019г., в района на гр. Д., подсъдимият П.Д.Г. е причинил на А.И.И. лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в хематом на
клепачите на лявата вежда, хематом на клепачите на лявото око, кръвонасядане и разкъсно – контузни рани по лигавицата на долна и горна устна, кръвонасядане на лявата ушна мида, леко мозъчно сътресение
със степенно помрачение на съзнанието, без да е изпаднал в кома, охлузвания по
двете ръце и лявата поясна област и счупване на носа.
Въззивната
инстанция се съгласява и с изводите на първоинстанционния
съд относно наложеното наказание и неговата индивидуализация. Съдът споделя
извода, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК. За престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" до две
години или пробация, поради което е налице първата
предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б. "а" от НК. Видно от справката за
съдимост лицето не е осъждано, нито е освобождавано от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК. В същото време с деянието не са причинени имуществени
вреди. Съдът не констатира наличие на пречките, регламентирани в чл. 78а, ал. 7
от НК, наличието на които изключват прилагане на чл. 78а НК.
Настоящата
инстанция не може да се съгласи изцяло с изложените от първата инстанция
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, тъй като очевидно при изписването им е
била допусната техническа грешка от типа „copy-paste“.
Въззивният съд отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимия, младата му възраст и
наличието на предхождащ деянието спор от интимен характер. При превес на
смекчаващите обстоятелства наказание в неговия минимален размер е справедливо.
Наложената глоба в размер от 1000 лева отговаря изцяло на обществената опасност
на извършеното деяние и тази на дееца. В същото време така индивидуализираното
наказание е от характер да постигне главната поправително-корекционна
цел на наказанието, предвидена в чл. 36 от НК, както и индивидуалната и
генерална превенция.
Настоящата
инстанция споделя съображенията на първоинстанционния
съд за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия за причинени
неимуществени вреди на гражданския ищец- А.И.. Гражданският иск в наказателното
производство има акцесорен характер и следва съдбата
на обвинението. За да бъде осъществен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД
относно гражданска отговорност при непозволено увреждане е необходимо да бъдат
налице следните елементи – противоправно деяние,
вреда, причинно-следствена връзка между двете и вина. В процесния
случай по категоричен начин се доказа извършеното деяние и съпричастността на
подсъдимия към него. Налице е противоправното деяние,
тъй като всяко престъпление е противоправна проява. В
резултат на поведението на подсъдимия, субсумиращо
признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК, е причинена неимуществена вреда на гражданския ищец. На същия са
причинени описаните по-горе травматични увреждания. От показанията на св.Г. И. се установява, че гражданският
ищец освен уврежданията, в продължение на дълго време след инкриминираното
деяние е бил във влошено физическо здраве, като в резултат на ползван
продължителен отпуск по болест е останал без работа. Преживеният стрес, както и
нанесените телесни повреди обуславят безпротиворечивия
извод за причинени неимуществени вреди на тъжителя А.И.. Настъпилата
неимуществена вреда е в пряка причинно-следствена връзка с неправомерните
действия на подсъдимия. Вината в гражданското производство се предполага, но в
настоящия случай същата е доказана. Подсъдимият П.Г. е извършил деянието при
форма на вината пряк умисъл, каквито съображения бяха изложени по-горе. Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че е осъществен съставът на чл. 45
от ЗЗД, поради което законосъобразно е ангажирана и гражданската отговорност на
подсъдимия.
По
отношение на уважения размер – същият напълно отговаря на причинената от
деянието вреда, поради което е правилно определен. Съдът определя размера на
обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно константната
практика понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат характерът
и тежестта на уврежданията, продължителността на търпените болки и страдания,
допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време.
В
конкретния случай от приетата съдебномедицинска експертиза по категоричен начин
се установяват причинените телесни увреждания: контузия на главата на тъжителя-
разкъсно контузна рана на
лявата вежда, хематом на клепачите на лявото око, кръвонасядане
и разкъсно контузни рани по
лигавицата на долна и горна устна, кръвонасядане на
лява ушна мида, леко мозъчно сътресение със степенно помрачаване на съзнанието,
без изпадане в кома, охлузвания по двете ръце в лявата поясна
област и счупване на костите на носа. Възстановителният период за всички
травматични увреждания е бил в порядъка от 15 до 20 дни. Освен физическите
наранявания по делото безспорно се доказа, че известен период от време
тъжителят е провел домашно лечение, като кървенето от носа му е продължило,
което е произвело необходимост от периодично лекарско наблюдение. При тези
данни правилно контролираният съд уважил гражданския иск в размера от 5000
лева, който съответства на причинените телесни и посттравматични увреждания.
Предвид
крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на
подсъдимия.
Въз
основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така,
при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл.
313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен
акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
С
оглед изхода на делото в полза на тъжителя следва да бъдат присъдени разноски, направени по повод разглеждането на
делото от въззивния съд за адвокатско възнаграждение
на повереника. Те се равняват на 300 лева, съгласно
посоченото в представения Договор за правна помощ и Пълномощно към него.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5/03.02.2020г.,
постановена по НЧХД № 409/2019 г. по описа на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА П.Д.Г. да заплати на А.И.И. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***- адв.Н.К. сумата от 300/триста/ лева, представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.