Р Е Ш Е Н И Е
№ 4198
гр.Варна,
30.09.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти състав в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА
при секретаря А. Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5633
по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.50 от СК.
Образувано е по молба на С.К.М. и Ш.Ю.М..Молителите излагат, че са съпрузи от 13.09.1981г.,като от брака имат едно дете, което към настоящия момент е навършило пълнолетие. Излагат също, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод и със споразумение са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си за след развода. Поради горното, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака,без да издирва мотивите за това и утвърди постигнатото между тях споразумение, в следния смисъл:
1. След развода
съпругата ще носи
предбрачното си фамилно име *** .
2. След
прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг.
3. Придобития
по време на брака недвижим имот – фамилна къща в с***, след прекратяване на
остава в обикновена съсобственост.
4. Разноските по делото се заплатят от всеки по
равно.
Със споразумението страните уреждат
всички имуществени отношения и няма да имат претенции за в бъдеще време един
към друг.
В съдебно заседание по същество молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие. Поддържат споразумението и молят същото да бъде утвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак С.К. *** и Ш.Ю.М. са сключили граждански брак на 13.09.1981г., за което е съставен акт № *** от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.***, като съпругата е приела да носи фамилното име М. .
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата за развод по
взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, че не желаят съда да издирва мотивите за прекратяване на брака и като прецени, че постигнатото споразумение по чл.51 от СК отговаря на изискванията на закона, намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена като развода между двамата съпрузи бъде допуснат, на основание чл.50 от СК и постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
Предвид характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, на основание т.3 чл.6 от Тарифа към ЗДТ, която съгласно постигнатото споразумение следва да се заплати от молителите по равно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Ш.Ю.М. ЕГН ********** и С.К.М. ЕГН **********, сключен на 13.09.1981 г. с акт № *** съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.***, по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК, както следва:
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ ***.
ИЗДРЪЖКА между съпрузите след прекратяване на брака не се дължи.
Придобития по време на
брака недвижим имот – фамилна къща в с*** след прекратяване на остава в
обикновена съсобственост.
ОСЪЖДА Ш.Ю.М. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 20.00 /двадесет/ лева, на основание т.3 чл.6 от Тарифа към ЗДТ .
ОСЪЖДА С.К.М. ЕГН ********** ***, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в
размер на 20.00 /двадесет/ лева, на
основание т.3 чл.6 от Тарифа към ЗДТ
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: