МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД №2127/ 2013г. по описа на ВРС, XIII състав,
постановена на 16.10.2013 г.
Подсъдимият Х.Б.С. - роден на *** ***, българин, български
гражданин, без образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** е
предаден на съд с обвинение по:
- чл.235 ал.1 пр.1 и 5 вр.чл.26,
ал.1 от НК, за това, че през периода от 20.01.2012 г. до
04.10.2012 г., на територията на Държавно горско стопанство - Варна, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, без
редовно писмено позволително, сякал дърва от дървесен
вид „цер" два пространствени кубични метра, на обща стойност 56 лв., и
извозвал от горския фонд 2.5 пространствени куб. м. дърва, от които „цер"
1 простраствен куб. м. и „благун"
1.5 пространствени куб. м., на обща стойност 70.00 лв., всичко на обща стойност
126 /сто двадесет и шест/ лева
Представителят на
ВРП в хода по същество поддържа така повдигнатите на подсъдимия обвинение.
Счита, че деянието, за което подсъдимия е предаден на съд осъществява от
обективна и субективна страна състава на престъплението посочено в обвинителния
акт. Същото се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на делото гласни и
писмени доказателства. Моли на подсъдимия с оглед ниската стойност на предмета
на престъплението да бъде наложено наказание към предвидения в закона минимум.
Моли да бъде уважен предявения граждански иск.
Процесуалният
представителна гражданския ищец моли да бъде уважен предявения граждански иск
изцяло.
Процесуалният представител
на подс.С. счита, че обвинението е доказано по
безспорен начин. Доколкото обаче са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, моли на подзащинитят и да бъде
наложено наказание при приложението на чл.55 от НК, което да бъде условно. Моли
да бъде уважен предявения граждански иск.
Производството е
проведено по отношение на подсъдимия по реда на чл.269, ал.3, т.1 от НПК,
доколко неявяването му в съдебно заседание няма да попречи на разкриването на
обективната истина и след щателно издиране подс.С. не
е установен.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
На
20.01.2012 г.
подс.Х.Б.С.
отишъл в землището на кв. Аспарухово, на територията
на Държавно горско стопанство - Варна, обл. Варна. С
помощта на ръчен трион обвиняемият започнал да сече дърва за огрев от горския
фонд. На същата дата св. В.Д.В. и негов колега - служители на Териториално
поделение „Държавно Горско Стопанство" - Варна, извършвали обход в отдел 302"а"
в гористата местност на района, като установили подс.
С. да сече дърва, които не били маркирани с контролна горска марка. След
измерване с ролетка установили, че до момента подсъдимият е насякъл 0,5
пространствени куб. метра дърва за огрев вид „Цер", без издадено писмено
позволително за сеч. Отсечената дървесина оставили на място. На подс. С. бил съставен АУАН № 001049/20.01.2012 г. и
констативен протокол № 002995/20.01.2012 г. по закона на горите, за извършеното
от него нарушение.
На 01.02.2012 г.
подс.
С. отишъл в землището на кв. Аспарухово, на
територията на Държавно горско стопанство - Варна, обл.
Варна, като започнал да сече дърва за огрев от горския фонд с помощта на ръчен
трион. На същата дата свидетелите В.Д.В., П.К.П. и Й.В.П. - служители на
Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство" - Варна, извършвали
обход в отдел 289, в гористата местност на района, като установили подс. С. да сече дърва, които не били маркирани с контролна
горска марка. След измерване с ролетка установили, че до момента подсъдимият е
насякъл 0,5 пространствени куб. метра дърва за огрев вид „Цер", без
издадено писмено позволително за сеч. Отсечената дървесина и триона били
конфискувани. На подс. С. бил съставен АУАН №
001054/01.02.2012 г. и констативен протокол № 003000/01.02.2012 г. по закона на
горите, за извършеното от него нарушение.
На 03.02.2012 г. в
землището на кв. Аспарухово, на територията на
Държавно горско стопанство - Варна, обл. Варна, подс. С. с конска каруца извозвал от горския фонд дърва за
огрев. Бил спрян за проверка от свидетелите М.Г.М., П.К.П. и Й.В.П. - служители
в Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство" - Варна, които
извършвали обход в отдел 305"д". След измерване с ролетка било
установено, че подсъдимият извозва 0,5 пространствени куб. метра дърва за огрев
от дървесен вид „Цер", които не били маркирани с контролна горска марка и
за които подс. С. не притежавал превозен билет. Обвиняемият
избягал, поради което каруцата и дървата не били конфискувани. На подс. С. бил съставен АУАН № 000837/03.02.2012 г. и АУАН №
000838/03.02.2012 г., констативен протокол № 002190/01.02.2012 г. по закона на
горите, за извършеното от него нарушение.
На 04.07.2012 г. подс.
С. отишъл в землището на кв. Аспарухово, на
територията на Държавно горско стопанство - Варна, обл.
Варна, като започнал да сече дърва за огрев от горския фонд. На същата дата св.
М.Г.М. и П.К.П. - служители в Териториално поделение „Държавно Горско
Стопанство" - Варна, извършвали обход в отдел 323 в гористата местност на
района, като установили подс. С. да сече дърва, които
не били маркирани с контролна горска марка. След измерване с ролетка установили,
че до момента подсъдимият е насякъл 1 пространствен куб. метър дърва за огрев
вид „Цер", без издадено писмено позволително за сеч. Отсечената дървесина
оставили на място. На подс. С. бил съставен АУАН №
000844/20.01.2012 г. и констативен протокол № 002995/20.01.2012 г. по закона на
горите, за извършеното от него нарушение.
На 29.07.2012 г. в землището на кв. Аспарухово, на територията на Държавно горско стопанство -
Варна, обл. Варна, подс. Х.Б.С.
с конска каруца извозвал от горския фонд дърва за огрев. Бил спрян за проверка
от свидетелите М.Г.М. и П.К.П. - служители в Териториално поделение „Държавно
Горско Стопанство" - Варна, които извършвали обход в отдел
298"п". След измерване с ролетка било установено, че подсъдимият
извозва 1 пространствен куб. метър дърва за огрев от дървесен вид
„Благун", които не били маркирани с контролна горска марка и за които подс. С. не притежавал превозен билет. подсъдимият избягал,
поради което каруцата и дървата не били конфискувани. На подс.
С. бил съставен АУАН № 001583/29.07.2012 г. и констативен протокол №
002001/29.07.2012 г. по закона на горите, за извършеното от него нарушение.
На 15.09.2012 г.
в землището на кв. Аспарухово, на територията на
Държавно горско стопанство - Варна, обл. Варна, подс. Х.Б.С. с конска каруца извозвал от горския фонд дърва
за огрев. Бил спрян за проверка от служители на 04 РУП ОД МВР - Варна в отдел
291 "с", които го задържали и уведомили за това св. М.Г.М. и негови
колеги - служители при Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство"
- Варна. Същите отишли на място и след измерване с ролетка установили, че
обвиняемият извозва 0,5 пространствен куб. метър дърва за огрев от дървесен вид
„Благун", които не били маркирани с контролна горска марка и за които подс. С. не притежавал превозен билет. Каруцата и дървата
били конфискувани. На подс. С. бил съставен АУАН №
003104/15.09.2012 г.; АУАН № 003104/15.09.2012 г. и констативен протокол №
002005/15.09.2012 г. по закона на горите, за извършеното от него нарушение.
На 04.10.2012 г.
в землището на кв. Аспарухово, на територията на
Държавно горско стопанство - Варна, обл. Варна, в
отдел 324, подс. Х.Б.С. с конска каруца извозвал от
горския фонд дърва за огрев. Бил спрян за проверка от служители на 04 РУП ОД
МВР - Варна, които го задържали и уведомили за това свидетелите М.Г.М. и П.К.П.
- служители в Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство" - Варна.
Същите отишли на място и след измерване с ролетка установили, че подсъдимият
извозва 0,5 пространствен куб. метър дърва за огрев от дървесен вид
„Благун", които не били маркирани с контролна горска марка и за които подс. С. не притежавал превозен билет. Каруцата и дървата
били конфискувани. На подс. С. бил съставен АУАН №
000846/04.10.2012 г. и констативен протокол № 002207/04.10.2012 г. по закона на
горите, за извършеното от него нарушение.
Видно от съдържанието на изготвената по делото Съдебно-оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на дървения материал възлиза на сумата от 126,00
лева.
Посочената
фактическата обстановка съдът прие за установена от депозираните в о.с.з.
показания на свидетелите: П.П. в съдебна фаза и прочетените от досъдебното
производство по реда на чл.281, ал. вр. ал.1, т.2 от
НПК, Милко М. в съдебна фаза и прочетените от досъдебното производство по реда
на чл.281, ал. вр. ал.1, т.2 от НПК, В.В. в съдебна
фаза и прочетените от досъдебното производство по реда на чл.281, ал. вр. ал.1, т.2 от НПК, Й.П. в съдебна фаза и прочетените от
досъдебното производство по реда на чл.281, ал. вр.
ал.1, т.2 от НПК и Х.П. в съдебна фаза и становището на вещото лице в открито
съдебно заседание по изготвената като обективно и безпристрастно дадена СОЕ.
Съдът възпри изцяло
показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, П.П. в съдебна фаза и прочетените от досъдебното
производство по реда на чл.281, ал. вр. ал.1, т.2 от
НПК, Милко М. в съдебна фаза и прочетените от досъдебното производство по реда
на чл.281, ал. вр. ал.1, т.2 от НПК, В.В. в съдебна
фаза и прочетените от досъдебното производство по реда на чл.281, ал. вр. ал.1, т.2 от НПК, Й.П. в съдебна фаза и прочетените от
досъдебното производство по реда на чл.281, ал. вр.
ал.1, т.2 от НПК и Х.П. в съдебна фаза и становището на вещото лице в открито
съдебно заседание по изготвената като обективно и безпристрастно дадена СОЕ, давайки им вяра, като прецени, че същите са логични,
вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото гласни
и писмени доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящото
производство.
Останалите
събрани по ДП№712/2012г. по описа ІV РУ при ОД на МВР
гр. Варна и в хода на съдебното следствие писмени доказателства и
доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото
гласни доказателства и са относими към основния факт, включен към предмета на
доказване по делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По отношение на подс.С., за обвинението за престъпления по чл.235, ал.1,
пр. 1 и 5 от НК, съдът е постановил осъдителна присъда по отношение на така
повдигнатото от ВРП обвинение.
От обективна страна
подсъдимият, през периода от
20.01.2012 г. до 04.10.2012 г. на
територията на Държавно горско стопанство - Варна, сякъл дърва от дървесен вид
„цер" два пространствени кубични метра, и извозвал от горския фонд 2.5
пространствени куб. м. дърва, от които „цер" 1 пространствен куб. м. и „благун" 1.5 пространствени куб. м.
Безспорно се установи, че това е извършил без редовно писмено разрешение.
Горното съдът прие въз основа показанията на св. П., М., В. и П., съдебно –
оценителна експертиза, АУАН, справки. Безспорно в хода на делото беше
установено, че сечта е извършена на
територията на Държавно горско стопанство - Варна. За процесната
територия подс.С. не е разполагал с писмено
позволение за сеч и извозване процесната дървесина. В този смисъл са и
показанията на горепосочените свидетелите, затова че са установили подс.С. да добива дървесина и извозва последната на
горепосочената територия.
Доколкото в процесният
случай са налице повече от едно деяние, които са еднородни, извършени в кратък
период от време при относителна една и съща обстановка и по отделно
осъществяват състава на едно и също престъпление – чл. 235, ал.1, пр.1 и 5 от НК и безспорно при една и съща форма на вина - пряк умисъл, то е налице
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният
характер на извършеното деяние и е целял настъпването на последиците. Умисълът
му е обхващал както обстоятелствата, че извозва незаконно отсечена дървесина,
така и че извършва последното деяние без надлежно разрешение за това.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи неспазването от
страна на подсъдимия на законоустановения ред в Република България.
Относно размера на наказанието:
За престъплението по
горепосочената квалификация законът предвижда наказание „Лишаване от свобода”
до шест години и „Глоба“ в размер от хиляда до двадесет хиляди лева. Но за да
бъде индивидуализирано наказанието следва да се отчетат обществената опасност
на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В
конкретния случай съдът отчете сравнително ниски обществена опасност на подс.С. и деянието, с оглед ниската стойност на предмета на
последното. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете съдействието на подс.С. за разкриване на обективната истина по делото и
чистото съдебно минало, като отегчаващи вината обстоятелства, беше отчетен интензитета
и упоритоста на подс.С. при
извършването на престъпната деятелност.
Тези
обстоятелства мотивират съда да й наложи наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства – към минималния размер, като счете, че адекватно на
деятелността и личността на подсъдимата е наказание лишаване от свобода за срок
от една година и глоба в размер на 1000 лева.
Съдът
като взе предвид, че в процесният случай са налице материалноправните
предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно така наложеното нарадунаказание "лишаване от свобода" е за срок
от една година, подсъдимия към датата на извършване на деянието е неосъждана, намери, че определеното наказание не следва да
бъде изтърпяно ефективно и прие, че трябва да бъде отложено със срок, а именно
три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че с
този размер на наказанието ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенция, а определения изпитателен срок ще даде възможност на подсъдимата
да осмисли извършеното и да се въздържа от подобни прояви.
По отношение предявения граждански иск :
Съдът
намира, че предявеният граждански иск от Държавно горско стопандство
-Варна е допустим, доколкото настъпилите за пострадалия имуществени вреди имат
за източник деянието на подсъдимия, които са предмет на обвинението и същото е
извършено виновно. Същият се явява и доказан по основание, предвид
обстоятелството, че съдът прие, че обвинението по чл. 235, ал.1, пр.1 и 5 вр. чл. 26, ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин.
Размерът на имуществените вреди следва да се определи съобразно установената
фактическа обстановка и заключението по изготвената СОЕ, а именно 126,00 лева,
в едно със законната лихва от дата на деянието, до окончателното заплащане на
сумата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати
направените по делото разноски в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт в размер на 31,00 лв., както и 30,00 лева в полза на ВРС по сметка на
ВСС, заедно със сумата от 50,00 лв. представляващи държавната такса върху
уважения граждански иск.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :