№ 171
гр. Монтана, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200222 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 22-0996-002739/04.01.2023г. на
Началник Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОДМВР - Монтана са наложени
на Д. Т. Т., с посочен адрес в гр.Видин, административни наказания - глоба в
размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява мпс за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
(в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.),
санкционирано на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП ( в редакция след изм. –
ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.). С обжалваното НП спрямо водача
Т. са отнети 12 (дванадесет) контролни точки на основание Наредба № Із –
2539/12 на МВР (в редакция преди изм., ДВ, бр.27 от 24.03.2023г.).
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Т. моли да
бъде отменено. Редовно призован, Т. не се явява и не излага допълнителни
доводи, извън бланкетно посочените в жалбата.
Въззиваемата страна ОДМВР-Монтана, Сектор ПП (НАЧАЛНИК) не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
1
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок. Съдът прие да
разгледа жалбата по същество, макар и същата да не е прецизно изготвена,
респ. да е съобразена с изискванията на чл.60, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Макар и
не прецизна, жалбата съдържа ясно изразено искане за отмяна на
обжалваното НП, чрез посочване, че е необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата, в нарушение на закона, тъй като анализа на
доказателствата и фактическата обстановка, сочи че не са налице елементите
на чл.174 от ЗДвП.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 20.12.2022г. в 07:10 часа по път ІІІ – 112 в района на км 47 + 200 с
посока на движение от гр.Видин към гр.Монтана, водача на ВЛЕКАЧ
МЕРЦЕДЕС АКТРОС с рег. № СВ ХХХХ ВК с прикачено полуремарке с рег.
№ С 38 23 ЕС, управлявал посочения пътен състав, въпреки въведена
временна забрана за движение на ппс над 12 тона с пътен знак В4 и Заповед
на АПИ. Заради установеното административно нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП, водачът бил спрян за полицейска проверка от св.З. Д. З. – мл. авто-
контрольор при Сектор ПП към ОДМВР – Монтана и колегата му св.З. Ц. З..
В хода на извършената полицейска проверка, свидетелите доловили признаци
на употребен алкохол у водача, който бил жалбоподателя Д. Т. Т.. Последният
лъхал на алкохол, очите му били зачервени, езикът му бил удебелен, трудно
запазвал равновесие. Заради установените признаци на употребен алкохол,
водачът Т. бил поканен да бъде проверен за употреба на алкохол чрез
техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен № ARPM 0828, като Т.
категорично отказал да бъде тестван. Св.З. Ц. З. съставил талон за изследване
№ 090405, който водача Т. отказал да подпише и получи. Т. заявил, че няма
смисъл да бъде тестван, тъй като заради установеното нарушение по чл.6, т.1
от ЗДвП ще бъде лишен от право да управлява мпс. По отношение на Т. били
съставени два броя АУАН, единият за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, а
другият процесния АУАН Серия GA № 2739, бл. № 800025/20.12.2022г. за
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Т. отказал да подпише
процесния АУАН, отказал да подпише и талона за изследване, като отказите
на Т. били удостоверени с подписи на св.Т. О. Т..
В АУАН Серия GA № 2739, бл. № 800025/20.12.2022г. били изложените
2
обстоятелствата на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
посочени по - горе. Въз основа на АУАН Серия GA бл. №
800023/20.12.2022г., съставен по повод на установеното административно
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, от водача Т. било иззето СУМПС. Датата
20.12.2022г., като дата на отнемане на СУМПС от водача Т. е удостоверена и
в приложената по делото справка за нарушител/водач относно Т. (л.16 от
делото).
Въз основа на изготвения АУАН Серия GA № 2739, бл. №
800025/20.12.2022г., Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана като
административнонаказващ орган, оправомощен със Заповед № 8121з-
1632/21г. на МВР намерил, че Д. Т. Т. е извършил административно
нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП и издал обжалваното НП,
санкционирайки го на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. –
ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.).
Видно от приложена и приета по делото справка за нарушител/водач
относно Т., последния към 20.12.2022г. е притежавал СУМПС № *********,
валидно до 06.08.2023г., което със ЗППАМ № 22 – 0996 – 000490/20.12.2022г.
е отнето на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Съгласно справката за
нарушител/водач, спрямо Т. има издадени 4 бр. влезли в сила НП, 12 бр.
влезли в сила фишове и 2 бр. Заповеди за ППАМ.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд (имайки предвид
вида дело) св.Т. О. Т., св.З. Д. З. и св.З. Ц. З. потвърждават изложеното в
АУАН и в талона за изследване № 090405, а жалбоподателя Т. не се явява и
не дава обяснения.
След обективен и всестранен анализ на доказателствата по делото, които
са в контекста на гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че
административно-наказващия орган е приложил правилно закона, като е
приел, че е налице административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Проверката за употребата на алкохол у жалбоподателя Д. Т. Т. като
водач на МПС е извършена съгласно законните изисквания на чл.174, ал.4 от
ЗДвП, респ.НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.81 от 2018г., изм. и доп. бр.99
от 20.11.2020г., в сила от 1.01.2021г.), действаща към времето на съставяне на
АУАН и издаване на НП. Съдът установява, че административно-наказващия
3
орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение и го е санкционирал
позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Т. е
отказал проверка за употреба на алкохол с техническо средство и
доказателствен анализатор, а след издаване и попълване на талон за
изследване, е отказал да го получи, съответно Т. не се явил в определеното
лечебно заведение, на практика е отказал медицинско лабораторно
изследване.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП за доказано по несъмнен
начин. Нарушението се оспорва от жалбоподателя и затова съдът следва да
изложи доводи по разбора на доказателствата и приложеното на закона в
детайли. Видно е, че при съставяне на процесния АУАН жалбоподателя Т. не
е имал каквито и да е възражения. Не се обори доказателствената сила на
съставения АУАН, напротив потвърждава се от доказателствата по делото,
като настоящия съд кредитира изцяло показанията на св.Т. О. Т., св.З. Д. З. и
св.З. Ц. З..
Т. твърди, че вината му не е доказана, но от доказателствата по делото,
настоящият съд намира, че нарушението е доказано за извършено по
несъмнен начин. Според настоящият съд НП № 22 – 0996 –
002739/04.01.2023г. е обосновано, издадено заради доказано административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП в съответствие със закона и целите му. От
правно значение е и че водачът Т. е имал качеството на такъв съгласно § 6,
т.25 от ДР на ЗДвП, обстоятелство безспорно доказано от писмените и гласни
доказателства по делото.
От приложеното по делото заверено копие на талон за изследване №
090405 е видно, че отказа на Т. е удостоверен по надлежен ред, като
нарушителя Т. е отказал да подпише и получи талона, което е удостоверено с
подпис на св.Т. О. Т.. По несъмнен начин е доказано, че нарушителя Т., е
отказал проверка за употреба на алкохол чрез техническо средство и
доказателствен анализатор, респ. и медицинско лабораторно изследване на
кръвна проба.
Според настоящия съд са спазени изискванията на НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като на
4
практика Т. е осъществил с поведението си и двете хипотези на чл.174, ал.3 от
ЗДвП относно отказа да бъде извършена проверка за употреба на алкохол –
отказал е проверка с техническо средство и доказателствен анализатор,
отказал е и медицинско лабораторно изследване за установяване на
употребата на алкохол.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция слез изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г.), не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са
били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.189з. (Нов – ДВ,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) – „За нарушенията по този закон не се
прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания“. АУАН и НП са съставени при спазване изискванията на чл.40,
ал.1, чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗДвП без настоящия съд да сезира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя Т..
По безспорен начин е доказано извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя в лицето на жалбоподателя Д. Т. Т. и неговата
вина – управлявал е пътен състав, а след покана в хода на полицейска
проверка, при доловени признаци за употребата на алкохол, водача Т. е
отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо
средство и доказателствен анализатор и да му бъде извършено медицинско
изследване на дадена кръвна проба. Писмените и гласни доказателства са
безспорни в тази насока.
Настоящият съдът намира, че административно-наказващия орган е
съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне
размера на административните наказания по чл.174, ал.3 от ЗДвП, без да са
налице условия за изменение на НП, защото са наложени точно фиксираните
по размер административни наказания.
Изхождайки от значимостта на защитените обществени отношения,
тежестта на извършеното нарушение от Т. и данните за проявленията на
водача Т. изрично упоменати в справката за нарушител/водач от които е
видно, че като водач е извършвал и други нарушения по ЗДвП, цитирани като
брой по – горе, по мнение на настоящия съд приложението на чл.28 от ЗАНН
би било правно необосновано, и то не само заради ново въведената
разпоредба на чл.189з от ЗДвП. За подобен род административни нарушения,
5
санкционирани съгласно чл.174 от ЗДвП, съдебната практика изключва
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Последица от горното е потвърждаване на НП, в т.ч. и в частта му, с
което спрямо водача Т. са отнети 12 (десет) контролни точки на основание
чл.6, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР (в редакция
преди изм., ДВ, бр.27 от 24.03.2023г.), който е по – благоприятния закон
съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН, имайки предвид изменението на цитираната
разпоредба от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0996-
002739/04.01.2023г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което
на Д. Т. Т., с посочен адрес в гр.Видин, са наложени административни
наказания - ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лева и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ 24 (ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА) на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ,
бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.) и са ОТНЕТИ 12 (дванадесет)
контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Решението може да се обжалва пред АС–Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6