Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 04.01.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10 567
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и иск с правно
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Ищцата – М.Ж.Ж. твърди, че на 15.12.2017г., около 06:15ч, в гр.
Българово, на ул. “********ищцата вървяла по банкета и била блъсната в гръб от
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******КА, управляван
от П.С.С. с несъобразена скорост в посока гр.
Каменово. В резултат на описаното са й причинени: мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани на челото и горната устна,
охлузвания на дясното слепоочие, дясната долна челюст и гърба на носа, кръвонасядания на ляво бедро и подбедрица.
Раните на челото и горната устна били обработени хирургически и зашити, като на
18.12.2017г. е изписана от лечебното заведение. Сочи, че в продължение на един
месец по лекарско предписание е избягвала физическо и психическо
напрежение, спазвала хранителен режим.
Твърди, че ПТП се отразило й на психическото й състояние, сънувала кошмари,
имала проблеми със съня. Чувствала се потисната, изпитвала страх при вървене
пеша в близост до автомобили, което наложил консултация с психиатър. Поставена
била диагноза „Посттравматично стресово разстройство“ приемала медикаменти,
които облекчили състоянието й. Но твърди, че и до сега изпитва страх да върви
пеша. Посочва, че за описания лек автомобил марка е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, която е валидна
към датата на ПТП. Твърди, че с молба от 11.05.2018г. е заведена претенция към
ответника за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, но
такова не е последвало. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се
осъди ответникът да й заплати:
- 26 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 11.05.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът – ЗК „Л.И.“, в
депозирания от него писмен отговор не оспорва наличието на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата
молба лек автомобил. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на лекия
автомобил. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че е нарушила
правилата на чл.108, ал. 1 от ЗДвП – не се е движила по тротоара, а при
невъзможност да бъде използван тротоар, в нарушение на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП – не се е движила противоположно на посоката на движение на пътните
превозни средства, по възможност най – близо до лявата му граница. В последното
съдебно заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на
претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК
/страница 142 от делото/.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в
настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:
- сключване на договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното
дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е
валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и
-
настъпване на процесното ПТП.
По
делото на лист 5-6 е представен констативен протокол рег. №7690 – 12829 от
15.12.2017г. съставен от дежурен по ПТП при ОД на МВР – Бургас относно процесното ПТП.
По
делото на страници 8 е представена eпикриза на „УМБАЛ –
БУРГАС“, неврохирургично отделение, от която се
установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 15.12.2017г. с окончателна
диагноза: открита рана по окосмената част от главата. Назначена е
медикаментозна терапия и на същата дата е извършено оперативно лечение. На
18.12.2017г. е изписана от болничното заведение в добро общо състояние.
По делото
на страница 10 е представен болничен лист № Е20176233077, издаден от „УМБАЛ –
БУРГАС“, неврохирургично отделение, за 19 дни /4
стационар и 15 дни домашно лечение/.
На
страница 11 е представен и болничен лист № Е20176474497, издаден от МЦ „С.Н.Ч.“
ЕООД, за периода от 03.01.2018г. до 22.01.2018г. или 20 календари дни.
По
делото на страница 82 е представено писмо изх. № 10265 от 20.09.2018г., от
което се установява, че ищцата е предявила претенция до ответното
застрахователно дружество относно претърпените увреждания от процесното ПТП на 11.05.2018г.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните
съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от тях и съдът кредитира
като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че вследствие
на процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: контузна рана на челото и
горна устна на лицето в дясно, охлузвания по лицето, кръвонасядания
по външна страна на ляв долен крайник; мозъчно сътресение /без пълна загуба на
съзнание, по типа на зашеметеност/; посттравматично
стресово разстройство, с клинична изява на смущения в съня, страх да се движи
сама в близост с автомобили. Вещото лице посочва, че ищцата е лекувана
медикаментозно с антидепресанти и невролептици
в ЦПЗ-гр. Бургас. Описва, че посочените увреждания могат да бъдат получени в
условията на процесното ПТП - пешеходка движеща се по
банкета в населено място, блъсната в гръб от автомобил. Заявява, че причинените
болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след
обработката на раните по лицето, при сваляне на конците, в първите 10-14 дни, с
постепенно затихващ характер в рамките на 30-40 дни. Ищцата била временно
нетрудоспособна 39 дни. Вещото лице описва, че естеството на травматичните
увреждания е такова, че не се очакват остатъчни явления. Установеното
посттравматично стресово разстройство е било лекувано- медикаментозно от специалист-
психиатър, при посещение в ЦПЗ-Бургас- дневен стационар, с подобрение.
По
искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелятД.Ж.Ж.- М.– сестра на ищцата.
Свидетелят посочва, че на
15.12.2017г., около 06:30 часа сестра й я събудила и съобщила, че е блъсната от
кола и шофьорът я кара в Спешното в Бургас. Тръгнала към спешното. Сестра й
била цялата в кръв и камъни по дрехите. На челото имала голяма отворена прорезна рана над 5 см. Над устната също имала, сега й
останал малък белег, а отгоре си стои огромен белегът. Цялата треперела. Разказала
й, че вървяла по пътя и изведнъж я е блъснала кола. Отсреща е видяла, че идва
кола, но тази отзад не я е чула. Вървяла е на пътното платно, плътно до
бордюра, за да избегне кален участък от тротоара. Заявява, че тя не се движела
по платното през целия път. От шофьора разбрала, че той не я е видял и няма
спирачен път. Свидетелят описва, че стъпила с единия крак след като е заобиколила калната част и отново се е качила на тротоара и
той я закача. Обработили рани в спешно отделение, оставили я за наблюдение в
неврохирургия, за да видят дали има по-сериозно сътресение. Когато е искала да им се обади по телефона, не
е била на себе си и не е можела да се сети за телефоните на никой, освен за нейния
телефон. Имала сътресение, но се стабилизирала. На третия ден я изписали, била
в отпуск по болест повече от месец. След като тръгнала на работа, се наложило
да мине по същия път. Минавайки от там била много
притеснена и отказвала да продължи да работи на това работно място. След
изписването от болницата сънувала инцидента периодично. Започнала да получава
прищракване на главата, когато наближавала мястото. По този повод посетила
психиатър, който изписал слаби успокоителни. Направили консултация с
неврохирург заради прищракването, което се получавало периодично. Изпратил ги
на скенер и изписал успокоителни „Деанксит“, които
трябвало да взима в продължение на месец и половина. Това продължило до август
месец 2018г., напуснала тази работа. Свидетелят посочва, че след този белег, по
женски тя станала още по-притеснена. Не се е възстановила напълно и може би
това ще си остане за цял живот. Физически след катастрофата имала гадене, без
повръщане, сънувала кошмари, главоболие, които отшумели след около 20 дни след
изписването от болницата. В спешното, когато я видяла била с розово яке, розова
шапка и дънки. След ПТП станала малко по-страхлива,
по-неуверена и загубила желание за нещо по-сериозно. Страхува се да минава по
този път. Помолили техен съсед, който превозва ученици да пътува с него и ходила
малко по-късно на работа, а на връщане молела колеги да я закарат до центъра. Преди
катастрофата сама си ходела на работа. Посочва, че след катастрофата се
справяла сама в ежедневието си. Сестра й живее с майка им и тя се грижела за
нея. Обслужвала се сама.
Съдът
кредитира показанията на този свидетел, включително и след преценката им по
реда на чл. 172 ГПК, тъй като те са вътрешно непротиворечиви и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
По
делото на лист 112 е представено постановление за прекратяване на досъдебно
наказателно производство на районна прокуратура – Бургас, образувано относно процесното ПТП.
По
искане на ответната страна пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и
свидетелят П.С.С.. Свидетелят посочва, че в 06:15
часа сутринта отивал на работа. Срещу него имало движеща се кола и го заслепила.
Жената вървяла може би по средата на пътното платно, вървяла по шосето. Видял я
в последния момент, когато станало ПТП. Не успял да я види по-рано, защото имало
мъгла и насрещната кола го заслепила. Тя вървяла от дясната страна и я ударил
по средата на неговото платно. Свидетелят посочва, че в този участък има голям
тротоар. Той се движел в неговата пътна лента, когато станал ударът. Вървяла е
бавно, с гръб към него. В резултат на удара по лекия автомобил има щети - дясно
странично огледало, предното стъкло от дясната страна била напукано. Тротоарът е на
плочка, където минават камиони е натрупан с пръст. Може да се използва. Свидетелят
сочи, че се е движел с не повече от 35-40 км. Насрещният автомобил се движел в
неговата пътна лента. Не е имало приплъзване, ударил
я със страничната част на автомобила, дясната врата. Движел се на
къси светлини.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В
заключението е посочен най-вероятен механизъм на ПТП: на 15.12.2017 г. около
06:15 ч. в гр. Българово, по ул. „Първи май“ в посока от центъра на града към
гр. Камено л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № ******КА,
управляван от П.С.С., със скорост не повече от 50
км/ч се е приближавала към №46, вероятно на къси светлини на фаровете. В същото
време пред него в дясната част на платното за движение на странично разстояние
от десния бордюр 0,7 - 1,0 м се е движила попътно пострадалата пешеходка М.Ж.Ж. с неустановен начин на вървене. Водачът на автомобила е
имал възможност да види осветената от късите светлини на фаровете от разстояние
55 метра и при опасна зона за спиране 34-44 метра е имал техническа възможност
да спре и да предотврати удара и ПТП. Експертизата посочва, че не се изключва и
вариант непосредствено преди удара пешеходката да е слязла от десния тротоар и
да е пресичала платното за движение. При този вариант водачът на автомобила не
е имал техническа възможност да спре и не е могъл да предотврати удара и ПТП. Няма
данни на местопроизшествието да са установени спирачни следи, не са описани
такива в протокола за оглед, което показва, че водачът не е задействал
спирачките на автомобила своевременно. Автомобилът е застигнал попътно
движещата се пешеходка и я удря отзад в левия крак външно с предния си десен
ъгъл. От този удар пешеходката се е плъзнала странично по левия преден калник и
завъртайки се по трите оси е възможно главата й да е ударена от челното стъкло,
а тялото й да е ударено от дясното външно огледало. След удара пешеходката е
отблъсната надясно и напред, и е паднала на платното или на десния тротоар.
Мястото на
удара по дължина на пътя е на 2 - 3 метра, а по широчина с на 0,7 - 1,0 метра
вляво от десния бордюр, считано в посоката на движение на автомобила. Най-вероятно
ударът на пешеходката е нанесен с предния десен ъгъл на л.а. Фолксваген Голф.
Автомобилът
се е движил в дясната си пътна лента, а пешеходката най-вероятно се е движил
пред него попътно на странично разстояние от десния бордюр на 0,7-1,0 м. Не се
изключва и варианта пешеходката да е слязла от десния тротоар или да е
пресичала платното за движение. Произшествието е настъпило в условията
на тъмнина, преди слънцето да изгрее, затова е прието, че е видима при
осветяване от късите светлини на фаровете. Тъй като пешеходката е била с гръб
към застигащия я автомобил, тя не е виждала фаровете му, но е имала възможност
да види проблясващите светлини върху дясната ограда на дом № 46 или на тревата
и храсти, дървета, ел. стълбове на десния тротоар и бордюр, когато автомобилът
е на разстояние зад нея не по-малко от 70-80 метра и е имала възможност да се
върне на десния тротоар или на десния бордюр. В проведеното на 10.02.2021г.
открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че свидетелят е потвърдил
първия вариант за попътно движение на автомобила. Експертът сочи, че не е
възможно да се счупи предното стъкло при скорост 30-35 км. Скоростта е била над
50 км. Вещото лице посочва, че в този пътен участък има тротоар има, оразмерен
е 4.3 метра.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановена ли е
напълно от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не
могат да бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП,
7.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета.
От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол за ПТП и
заключението на авто – техническата експертиза/ се
установява механизма на настъпване на процесното ПТП
и причината, която е довела до него – управляваният от П.С. лек автомобил
блъска намиращата се на пътното платно пешеходка.
От
представените медицински документи по делото и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява, настъпване на описаните в исковата молба
увреждания: контузна рана на челото и горна устна на
лицето в дясно, охлузвания по лицето, кръвонасядания
по външна страна на ляв долен крайник, мозъчно сътресение /без пълна загуба на
съзнание, по типа на зашеметеност/ и постравматично стресово разстройство, както и причинно –
следствената връзка между процесното ПТП и тези
травми.
От представените
и описани по-горе медицински документи и съдебно-медицинската експертиза се
установяват и предприетите действия за възстановяване от ищеца: болничния
престой в рамките на 4 дни, както и последващо
домашно – амбулаторно лечение за срок от 35 дни. Възстановителният период е завършен,
като естеството
на травматичните увреждания е такова, че не се очакват остатъчни явления.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 43г.,
възстановителен период от 39 дни, интензитета на болките, които са били най –
интензивни непосредствено след травмата, след обработката на раните по лицето, при
сваляне на конците, в първите 10-14 дни, с постепенно затихващ характер в
рамките на 30-40 дни, претърпените неудобства от личен и битов характер за този
период, постравматично стресово разстройство, което е
предоляно в рамките на месец и половина с приемане на медикаменти и
другите емоционалните преживявания на ищеца във връзка с процесното
ПТП – нарушения на съда, страх от движение пеша, съдът намира, че сумата от 6
000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания.
Относно възражението за съпричиняване
по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
Тълкуването
на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
следствие.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение
за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата е
нарушила правилата на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП – не се е движила по тротоара,
а при невъзможност да бъде използван тротоар, в нарушение на чл.108, ал.2, т.1
от ЗДвП – не се е движила противоположно на посоката на движение на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.
Настоящият
съдебен състав намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от изслушаната авто-техническа експертиза, се установи, че ищцата е
вървяла по пътното платно попътно на лекия автомобил. Ищецът по смисъла на
нормата на чл. 107 от ЗДвП е имал качеството на пешеходец. Съобразно посочената
разпоредба, пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя
извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. Безспорно ищецът е
нарушил изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, съобразно което пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. При установено
наличие на тротоар, използването на който е било възможно, то за ищцата е била
налице забрана да се движи по платното за движение. Ако ищцата бе използвала
тротоара, то произшествието не би настъпило, поради което безспорно и в пряка
причинна връзка и от поведението на ищцата, е настъпило увреждащото за нея
събитие.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение, като процентът на съпричиняване от
страна на ищцата, предвид допуснатото от нея нарушение следва да се определени
на 30%. При отчитане на приетото съпричиняване от 30% като причинен принос, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено на 4 200 лв.
Относно искът по чл. 497, ал. 1 от КЗ
Ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата
на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от - 11.05.2018г.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
/тримесечен от предявяване на претенцията/ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ. Съгласно тази норма срокът за произнасяне по предявената
претенция е 15 работни дни от представяне на изисканите документи от
застрахователя.
В конкретния
случай, от представеното по делото на лист 82 писмо изх. № 10 265 от
20.09.2018г. на ответната страна е посочено, че ищцата е предявила писмена
претенция за изплащане на обезщетение на 11.05.2018г. В случая 3-месечният срок
е изтекъл на 13.08.2018г. /тъй като 11.08.2018г. е в събота – неработен ден/ и
от 14.08.2018 г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва
върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за
периода от 11.05.2018г. до 13.08.2018 г. и уважен, считано от 14.08.2018 г. до
окончателното изплащане на определеното по-горе обезщетение.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.Н. адвокатско възнаграждение в размер на 524 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Направените
от ответника разноски са в общ размер на 505 лв., от които: 400 лева - депозит
по допуснатата авто – техническа експертиза, 100 лева
депозит свидетел и 5 лв. – съдебно удостоверение. Тази страна е претендирала и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на сумата от 150 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 549,
19 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената
част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото, ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 168
лв., както и 56, 53 лв. съдебно-деловодни разноски платени от бюджета на съда.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“, ЕИК - ******* със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на М.Ж.Ж.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат В.Н. на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 4
200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 15.12.2017г., за което е съставен констативен протокол за ПТП
№7690 – 12829 на 15.12.2017г. от дежурен по ПТП при ОД на МВР – Бургас, ведно
със законната лихва, считано от 14.08.2018г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 4 200 лв. до предявения размер
от 26 000 лв. и искът с правно основание ч. 497, ал. 1 от КЗ за присъждане на
законна лихва върху сумата за периода от 11.05.2018г. до 13.08.2018г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“,
ЕИК - ******* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат В.Н. с адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от
524 лв.
ОСЪЖДА М.Ж.Ж., ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат В.
Николаева да заплати на ЗК „Л.И.“, ЕИК - ******* със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 549, 19 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“,
ЕИК - ******* със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София,
бул. *******сумата от 224, 54 лв.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: