№ 902
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело №
20211100506602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436, вр. с чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 5049/12.05.2021г., подадена от Г.ф. срещу
Постановление от 29.04.2021г. на ЧСИ И.М.-К. с рег.№ 839 на КЧСИ по
изпълнително дело № 20218390400267, с което е намален размерът на
приетите разноски по изп.дело за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя от 1 700 лв. - до размера от 1 645 лв.
Жалбоподателят - длъжник в изпълнителното производство Г.ф.
твърди, че претендираното възнаграждение е прекомерно, тъй като изп.дело
не се отличава с фактическа и правна сложност, която би обосновала
адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лв. Поддържа, че Г.ф. е
юридическо лице с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна
функция и събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква
фактическа и правна сложност, като издирване на длъжник или проверка на
налично имущество или парични средства, запориране на банкови сметки и
т.н. С изложените доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на
обжалваното постановление от 29.04.2021г. и за намаляване на адвокатското
възнаграждение, определено на взискателя, до размера на сумата от 200 лв.
Насрещната страна по жалбата - взискател в изпълнителния
процес, К.Е.П., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави
без уважение по съображения, подробно развити в депозираното по делото
писмено възражение.
1
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ И.М.-.К. с рег.№ 839 на КЧСИ,
с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20218390400267 по описа на ЧСИ И.М.-.К. с рег.
№ 839 на КЧСИ е образувано по молба от 22.04.2021г. на К.Е.П., подадена
чрез пълномощник – адвокат Т.П. - за събиране на сумите по изпълнителен
лист № 132 от 13.04.2021г., издаден от Апелативен съд – София, ГО, 4 с-в по
гр.д.№ 3174/2020г. по описа на Апелативен съд – София, ГК.
С изпълнителения лист Г.ф. е осъден да заплати на К.Е.П. сумата от 60
000 лв. – главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.05.2017 г. по вина на Д.Н.Д.,
управлявал лек автомобил „БМВ Е30“, с рег.№ **** без сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г. до окончателното
плащане.
С молба от 23.04.2021 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
да наложи запор върху банковите сметки на длъжника Г.ф..
По изпълнителното дело е представено пълномощно от 22.12.2017г., с
което адвокат Т.П. е овластена да представлява взискателя К.Е.П.. Към
пълномощното е приложен договор за правна помощ, от който е видно, че е
уговорена безплатна адвокатска помощ, поради затруднено материално
състояние на взискателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
На 26.04.2021г., на основание чл.428 от ГПК на длъжника Г.ф. е
връчена покана за доброволно изпълнение, с която е съобщено и
постановлението за разноски, включително и приетото за събиране
адвокатско възнаграждение за взискателя в размер на 1 700 лв.
С възражение вх.№ 4708 от 28.04.2021г. длъжникът Г.ф. е заявил
искане до съдебния изпълнител по чл.78, ал.5 от ГПК - за намаляване,
поради прекомерност, на разноските по изпълнителното дело
представляващи адвокатско възнаграждение от 1 700 лв. - до размера по
чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С обжалваното Постановление от 29.04.2021г. ЧСИ И.М.-К. е намалила
адвокатското възнаграждение, определено на взискателя - от 1 700 лв. - на 1
645 лв., а пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 5 322,40 лв. с ДДС
на 5 319,75 лв. с ДДС.
По изп.дело е представено платежно нареждане от Общинска банка АД,
с което от сметка на длъжника Г.ф. е преведена по сметка на ЧСИ по изп.дело
на 05.05.2021 г. сума в размер на 86 099,40 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА. Жалбата е подадена от
2
подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението,
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител– Постановление
от 29.04.2021г., с което е намален размерът на адвокатското възнаграждение
на взискателя от 1 700 лв. на 1 645 лв. Обжалваното постановление е връчено
на длъжника на 29.04.2021г., а частната жалба е подадена на 12.05.2021г.- в
рамките на законоустановения 2 седмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК,
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК изчерпателно и лимитивно изброява
действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от
длъжника. Глава 39 от ГПК, обаче, се отнася само за защита против
изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко
съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в част първа "Общи
правила". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено с нормата на чл. 79, ал.1 от ГПК, чието
систематическо място е в раздел втори, глава осма, от първа част на ГПК-
„Общи правила“ . Ето защо, съдът приема, че произнасянето на съдебния
изпълнител за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително
действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за
неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на
насрещната страна, когато е прекомерен, е предвидена с разпоредбата на чл.
78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е постановено, че съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната
разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния
изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в
закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата
на чл. 78, ал.5 от ГПК има систематично място в част първа „Общи правила”
на ГПК, поради което съдът приема, че тя намира приложение както за
исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия –
изпълнителят също има право по искане на насрещната страна – в случая
длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските
за адвокат / юрисконсулт, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на
обжалване. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като
взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да
договаря с пълномощника си – адвокат/юрисконсулт, а длъжникът, който има
признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би
имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят да се произнесе по това
искане. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно
уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без да се
признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ
на съдия-изпълнителя .
При проверка за законосъобразността на обжалвания отказ на съдия-
3
изпълнителя в конкретния случай – да намали адвокатското възнаграждение,
заплатено от взискателя до посочения от жалбоподателя-длъжник минимум
от 200лв., във връзка с приложението на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът намира
следното: Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи
правната и фактическа сложност на делото. При дадения казус се установява,
че предмет на принудително събиране са парични вземания срещу Г.ф.. В тази
връзка, на първо място, с оглед качеството на конкретния длъжник, като
юридическо лице с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна
функция, с публично и общоизвестни банкови сметки, съдът приема, че за
взискателя не съществува трудност за събиране на вземанията, поради което
не е налице фактическа и правна сложност на изпълнителното производство.
На второ място, съдът съобразява , че в рамките на изпълнителния процес
освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран ЧСИ,
процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.
При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от
фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На последно място, неоснователно е възражението на
взискателя, че му е дължимо и адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 от
Наредба № 1/2004г.- за водене на изпълнителното производство, доколкото
след събиране на цялото вземане не се налага извършването на следващи
процесуални действия от процесуалния представител на взискателя, /извън
подадената молба по чл.426 от ГПК/, свързани с принудителното изпълнение,
които да обосновават приложението на т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г. В
тази връзка съдът приема, че подадената от процесуалния представител на
взискателя молба от 23.04.2021г. , в която е посочен изпълнителният способ-
запор върху банковата сметка на длъжника, не представлява процесуално
действие, попадащо в приложното поле на т.2 на чл.10 от Наредбата, тъй като
в конкретния случай подадената молба за образуване на изпълнителното дело
от адвоката-пълномощник на взискателя е била нередовна, поради липсата на
посочен в нея изпълнителен способ, като законово изискуем реквизит на
молбата по чл.426,ал.2,изр.1 от ГПК. С молбата от 23.04.2021г. , подадена от
процесуалния представител на взискателя е отстранена нередовността на
молбата за образуване на изпълнителното производство. Т.е.- процесуалното
действие , извършено от пълномощника на взискателя се изчерпва само с
подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство , / за
която има изискване за редовност/ и като последица от това единствено
4
процесуално действие, попадащо в приложното поле на т.1 на чл.10 от
Наредбата , е събрана и сумата по изпълнителният лист.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че обжалваното
Постановление от 29.04.2021г. по изпълнително дело № 20218390400267 по
описа на ЧСИ И.М.-К. с рег.№ 839 на КЧСИ, следва да бъде отменено за
разликата над сумата от 200лв.- до признатия размер от 1 645 лв., като
неправилно и вместо него – да бъде постановено, на основание чл.78,ал.5 от
ГПК намаление на определените на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение до размер на сумата от 200 лв.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.ф. - длъжник по изпълнително дело №
20218390400267 по описа на ЧСИ И.М.-К. с рег.№ 839 на КЧСИ,
Постановление от 29.04.2021г. на съдебния изпълнител, постановено по
посоченото изпълнително дело за разликата над сумата от 200,00лв.- до
размера на сумата от 1 645,00лв., призната като дължими разноски на
взискателя К.Е.П. за адвокатско възнаграждение, ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателя К.Е.П. изпълнително дело №
20218390400267 по описа на ЧСИ И.М.-К. с рег.№ 839 на КЧСИ от
1 645,00лв.- до размера на сумата от 200,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5