Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
В., 05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№10907 по описа
за 2019 година
на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Л.Б.Н., ЕГН **********
с адрес *** иск с правно
основание
чл.49 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1000лв., частичен иск от сума в общ размер от 12000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в резултат от увреждане, настъпило на 07.01.2017г.
поради подхлъзване и падане на заледен и непочистен от сняг и лед тротоар в гр.
В. на ул. „В. П.“ №.., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 07.01.2017г., до окончателното изплащане на
задължението.
В
исковата молба се твърди, че на 07.01.2017г. сутринта около
09:00 часа, ищецът излязъл от къщи, за да се види с Х.Р.. Времето било много
лошо, имало обилен снеговалеж и улиците били заледени. След като се видели,
двамата тръгнали към колата на ищеца, която била паркирана на ул. „В. П.“ №...
На тротоара, който бил заледен и непочистен, ищецът се подхлъзнал и паднал.
Усетил силна болка в десния глезен. Не можел да стъпи на десния си крак и да се
изправи. Х.Р. му помогнал да се прибере до вкъщи. Глезенът се подул и имал оток
и веднага отишли в спешен център на МБАЛ „Св. А.“ – В..
При прегледа се установило, че има травма на дясна глезенна става с фрактура на
латерален малеол и му поставили гипсова имобилизация. На 10.01.2017г. посетил
личния си лекар, който му издал болничен лист за 14 дни, който впоследствие бил
удължен за още 30 дни. На 21.02.2017г. бил прегледан от ортопед – травматолог и
болничният бил продължен за още 30 дни. На 21.03.2017г. отишъл на преглед и
болничният бил отново продължен за още 30 дни. Общият период на болничен бил
104 дни. Поддържа се, че вследствие на инцидента ищецът претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и душевни страдания, стрес, социални и
битови неудобства. Сочи се, че въпреки дългия възстановителен период, много
често след фрактура на крайник не настъпва пълно възстановяване на обема на
движенията. При промяна на времето усеща болки в мястото на счупване, изпитва
дискомфорт и неразположение. Все още изпитва болки при натоварване и ограничен
обем на движения. Изпитва затруднения при шофиране. Сочи и че изпаднал в
депресия, че не може да обслужва нуждите си.
Не можел да излиза нормално и да спи нормално. Поддържа се, че съобразно
действащата нормативна уредба, улицата е собственост на О. В. и нейна е
отговорността за процесния инцидент. Моли се за уважаване на предявения
иск по тези съображения и се претендират сторените в производството разноски. В открито съдебно заседание искът се поддържа. По реда на чл.143, ал.2 ГПК
ищецът уточнява, че мястото, където се е
случил инцидентът, не е прилежаща територия на обект „Пицарела“, а от другата
страна на улицата.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът О. В.
депозира отговор, чрез процесуален
представител – юрисконсулт Ивайло Икономов, в който оспорва
иска като неоснователен. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между бездействието на О.
В. и документираните травматични увреждания на ищеца. Сочи се, че към исковата
молба не са приложени доказателства за метеорологичните условия – наличието на
снежна покривка на посочените място и дата. Възразява се, че почистването на тротоарните
пространства пред сгради и търговски обекти е задължение на тези, които ги
ползват съобразно Наредбата за обществения ред на О. В.. В тази връзка се
поддържа, че тротоарът на ул. В. П. .. е прилежащ към търговски обект „Pizarella”, управляван от дружество „Кредо 2012“ ЕООД. Моли се за
отхвърляне на предявения иск изцяло и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В евентуалност, се моли за
намаляване на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД, тъй като
претендираният размер ответникът счита за прекомерно завишен. В открито съдебно
заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от лист за преглед на
пациент в Спешно отделение на МБАЛ „Св. А. – В.“ АД /л.8/, на 07.01.2017г. Л.Б.Н.
е постъпил за преглед в 13:30 часа, като при прегледа е установена травма на
крак.
Съобразно приобщени на л.9 – 13
болнични листи, Л.Н. е бил в отпуск поради неработоспособност при домашен режим
на лечение в периода 07.01.2017г. до 20.04.2017г. поради диагноза „счупване на
външен малеолус вдясно и при имобилизация“.
Приобщена е по делото справка от
Национален институт по метеорология и хидрология – филиал В. от 09.01.2017г. с
предупреждение за снеговалеж и силен вятър на 10.01.2017г. /л.39/. В
предупреждение от 04.01.2017г. /л.40/, е отразено предстоящо рязко влошаване на
времето с усилване на валежи от сняг, които ще продължат и през следващото
денонощие с образуване на значителна снежна покривка в комбинация с вятър и
заледявания.
В издаден и приет на л.41
документ от Национален институт по метеорология и хидрология – филиал В. от
02.10.2019г. е отразено, че в периода 6-10.01.2017г. средната температура е
между -4 и -10 градуса, с валеж от сняг. На 06.01.2017г. снеговалежът е бил
съпроводен от силна виелица, а на 07.01.2017г. е имало и ледени отлагания.
Ангажирани са от ищеца гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Х. Марков Райчев и Костадинка Николова
Ничкова. Първият свидетел излага, че преди три години се случил инцидент с Л..
Имали среща сутринта на кафе на ул. В. П.. Срещу кафетата, от другата страна
паркират колите си и точно там от другата страна на бордюра паднал. Казал, че
много го боли и свидетелят му помогнал да отидат пеш до тях, Л. бил изцяло на
рамото му. Много бавно се качили до горе, тъй като техният блок е без асансьор.
Кракът започнал да се надува и изпитвал болка. Отишли на спешния център, Л. не
можел да върви. Гипсирали му крака. След инцидента на Л. му „паднал гарда“, не
можел да ходи на работа, тъй като е таксиметров шофьор, не можел да излиза. Свидетелят
му помагал, носил му е храна. Л. обяснявал, че не му е комфортно, загубил
кондиция, не бил същия.
Свидетелката Костадинка Ничкова –
майка на ищеца, твърди че преди три години, януари, синът й си счупил глезена
на десния крак. Тя разбрала за инцидента от обаждане от приятеля му – Х.. Л.
живее сам и след инцидента свидетелката се принудила да отиде при него да му
помага и така било близо три месеца. Имал постоянни болки, не можел да се
движи, не можел да стои на краката си. Налагало се свидетелката да му помага за
готвене, за баня, за всичко. Затворил се в себе си, не бил добре, вземал много
обезболяващи. Много бил притеснен, че не може да ходи на работа. Останал без
средства и почти никой не искал да вижда.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, съгласно
приложените по делото материали на 07.01.2017г, в гр. В., в участък със
заледяване на тротоара по хода на ул."В. П.", Бисер Любомиров Н. се е подхлъзнал, паднал и контузил
десния си долен крайник. След
преглед и образни изследвания, проведени същия ден в спешен травматологичен
кабинет на МБАЛ „Света А." гр. В. при Н. е установено счупване в долния
край на малкия пищял. Счупването е извънставно, без разместване и е наложило
гипсова имобилизация, назначена за срок от 35 дни. Фрактурата
е получена по механизма на огъване, придружено с леко усукване и е възможно да
е резултат на падане по описания от пострадалия начин. Съгласно медицинската
документация, диагнозата е поставена клинично на същата
дата, а образните изследвания от 14.37ч я потвърждават. Предприетото лечение е
гипсова имобилизация, която е метод на избор при неусложнените с разместване
извънставни фрактури на едната кост на подбедрицата. Счупване
от такъв порядък обуславя трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за период от 1,5- 2 месеца. Функцията на
крайника с възможност за обичайно физическо натоварване следва да е напълно
възстановена след третия – четвъртия месец. Няма данни при ищеца да са
възникнали усложнения във връзка със счупването и към настоящия момент.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни и противоправни действия, има
обезпечително-гаранционна функция и е обективна. За успешното провеждане на
иска с правна квалификация чл. 49, вр. с чл.45 ЗЗД е необходимо в процеса да са
установени виновно противоправно поведение (деяние, изразяващо се в действие
или бездействие) на лице, на което ответникът е възложил някаква работа. На
следващо място следва да е доказано наличието на вреда, причинена на ищеца при
или по повод извършването на работата, която да е пряка и непосредствена
последица от поведението на виновните служители.
В случай на установяване на горните предпоставки,
ответникът, за отхвърляне на иска, следва да докаже изпълнение на задължението
си да репарира причинените вреди или обстоятелства, които изключват
отговорността му.
Установиха се от ангажираните по делото гласни, писмени
доказателства и съдебно-медицинска експертиза, твърденията на ищеца, че на 07.01.2017г.,
поради подхлъзване на непочистен и заледен участък от тротоара на улица „В. П.“
в гр. В., е получил увреждане – контузия на десен долен крайник. До този извод
съдът достига кредитирайки изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, които са последователни, логични, безпротиворечиви, базирани на
непосредствени впечатления и напълно съответстващи на ангажираната и неоспорена
по делото описана по-горе медицинска документация, справки от Националния
институт по метеорология и хидрология, както и заключение на вещото лице по
неоспорената експертиза, според което фрактурата е възможно да е резултат на
падане по описания от ищеца начин.
Съгласно §7, ал.1, т.4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл.31 ЗП
е предвидено, че ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. По силата на легалните дефиниции на §6, т.6 и 7 от ДР на ЗДвП, тротоарът е
част от пътното платно. В същото време, нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП
задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние,
да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.2
на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в
населените места. След като в случая е приет за установен фактът на непочистен
от снега и заледен тротоар, то е налице и противоправното и виновно поведение
на лицата, на които О.та е възложила зимното поддържане на улиците в изправно
състояние, което ангажира обективната отговорност на ответника, тъй като е в
пряка причинна връзка с настъпилия за ищеца вредоносен резултат. Не се
установиха по делото твърденията на ответника друго лице да е било задължено да
поддържа процесния участък.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване
на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на
увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените
задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така
че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
В случая травматичното увреждане е наложило гипсова
имобилизация и домашен режим на лечение в период от три месеца и половина.
Установи се, че ищецът е изпитвал постоянни силни болки, наложили прием на
болкоуспокояващи през времетраене на оздравителния процес, бил е
несамостоятелен. Затрудненията в движенията са продължили не по-малко от два
месеца, а функцията на крайника е възстановена напълно след третия – четвъртия
месец, като липсват данни за усложнения. Същевременно, от показанията на
свидетелите се установи и че описаните ограничения логично са се отразили
негативно и на психическото състояние на ищеца, който се е затворил в себе си,
не е имал желание да общува и е преживявал зле невъзможността да полага труд. При
тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 5000 лв.
справедливо обезщетява претърпените от Л.Н. неимуществени вреди.
Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства за изпълнение на задължението си за обезвреда, или за наличие на
обстоятелства, които имат за последица изключване на отговорността му.
С оглед на горните мотиви,
искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да
бъде уважен в предявения частичен размер от 1000лв.
Доколкото
обезщетението са претендира ведно със законна лихва
от датата на деликта – 07.01.2017г. до окончателното изплащане, същото
следва да бъде присъдено
съобразно петитума на исковата молба и правилото на чл.84,
ал.3 ЗЗД.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора,
направеното своевременно искане и представените
доказателства, на ищеца по делото следва да бъдат присъдени сторените разноски съразмерно
с уважената част от иска. От ищеца се
претендират разноски в общ размер от 961.50лв. Сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по частната жалба не подлежат на присъждане,
тъй като същите е следвало да бъдат поискани в рамките въззивното частно производство.
Своевременно от ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразявайки, че делото не е напълно лишено от фактическа и правна сложност,
както и че претендираното възнаграждение от 420лв. с ДДС е в размер, съвсем
близък до минималния еднократен такъв по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира възражението
за прекомерност за неоснователно. С оглед на тези изводи, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в общ размер от 720лв., от които 50лв. заплатена
държавна такса, 250лв. депозит за съдебно-медицинска експертиза и 420лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
О. В., с адрес гр. В., бул. „О.П. полк” №43,
да заплати на Л.Б.Н., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, частичен иск от сума в общ размер от
12000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат
от увреждане – контузия на десния долен крайник, настъпило на 07.01.2017г.
поради подхлъзване и падане на заледен и непочистен от сняг и лед тротоар в гр.
В. на ул. „В. П.“ №.., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 07.01.2017г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА
О. В., с адрес гр. В., бул. „О.П. полк” №43,
да заплати на Л.Б.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/,
представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: