Решение по дело №128/2025 на Районен съд - Дулово

Мотиви към Решение №
постановено по АНД № 128/2025 г. на ДРС

Производството пред РС - Дулово е образувано по реда на чл. 375 и сл.
НПК във връзка с чл. 78а НК по внесеното от Районна прокуратура гр. Дулово
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на Г.Г.Ш, ЕГН **********, ****,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен,
безработен, който е обвинен в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130,
ал.2 НК.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г.А. - САК. Районна прокуратура – Силистра,
надлежно уведомена, се представлява от прокурор, който поддържа изцяло
така направеното предложение.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото –
писмените материали, приложени към предложението (показания на
свидетелите С.М., А.Х. и Л.Х.; заключение на съдебномедицинската
експертиза; справка за съдимост и др.), приобщени на основание чл. 378, ал. 2,
вр. чл. 283 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2024 г., в ****, в района на бензиностанция ****, обвиняемият
Г.Ш. нанесъл удар с юмрук в областта на долната челюст на пострадалия
с.Л.М. Инцидентът е станал на публично място – на територията на
бензиностанцията, пред присъстващи множество граждани. От нанесения
удар пострадалият *** почувствал остра болка в областта на челюстта и бил
видимо разклатен, но не е загубил съзнание. Свидетелката А.Х. в показанията
си описва, че е видяла как обвиняемият без видима причина се приближил към
*** и внезапно му нанесъл удар с ръка в лицето. Тя потвърждава, че конфликт
или провокация от страна на пострадалия не е имало непосредствено преди
побоя. Свидетелят Л.Х. също заявява, че обвиняемият **** се държал
агресивно и е ударил потърпевшия ***, без пострадалият да е предизвикал с
нещо това поведение. Тези свидетелски показания са логични, последователни
и се допълват взаимно относно механизма на деянието. Няма основание за
усъмняване в достоверността им, тъй като свидетелите не са в родствени или
други особени отношения с участващите страни.
Заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена въз
основа на прегледа на С. *** след инцидента, установява наличието на
травматичен оток и контузия в областта на долната челюст. Експертът е дал
мнение, че тези увреждания са причинили болка и страдание на пострадалия,
без обаче да доведат до временно разстройство на здравето. По смисъла на чл.
130, ал. 2 НК така описаното увреждане представлява лека телесна повреда,
1

тъй като е причинена болка и страдание, без разстройство на здравето. Налице
е пряка причинно-следствена връзка между удара, нанесен от обвиняемия, и
получената контузия на пострадалия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че с
деянието си обвиняемият Г.Г.Ш е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК – причиняване на лека телесна повреда
(болка и страдание) на друго лице, а с оглед мястото и начина на извършване
деянието следва правилно да се квалифицира и по квалифициращия признак
„по хулигански подбуди“ съгласно чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Това означава, че
телесната повреда е причинена при демонстративно незачитане на
обществения ред и спокойствие. В конкретния случай нападението е
извършено публично, пред очите на присъстващи граждани, и без съществен
личен мотив или провокация от страна на пострадалия. Тези обстоятелства
разкриват именно хулигански подбуди у дееца – стремеж да се демонстрира
пренебрежение към установените норми на поведение в обществото. Както е
отбелязано в съдебната практика, посегателството срещу личността, което не е
продиктувано от скарване или лични сметки, а обективира явно неуважение
към обществото, следва да се квалифицира като извършено по хулигански
подбуди. Съдът намира, че случаят на обвиняемия спада именно към тази
хипотеза – агресия без личен повод, насочена демонстративно и показно.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл (чл. 11, ал. 2
НК). Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието
(нанасяне на удар по лице на друг човек на публично място) и пряко е целял
настъпването на противоправния резултат – причиняване на болка и уплаха у
пострадалия ***. Освен това, предвид гореописаната липса на личен конфликт
и показното поведение, съдът приема, че обвиняемият е действал и с особения
мотив да прояви неуважение към обществения ред (хулигански мотив). Няма
данни за каквито и да било извинителни обстоятелства, които биха изключили
вината му – деянието не е извършено при неизбежна отбрана или в състояние
на афект, нито под каквото и да е външно противоправно влияние. Ето защо
съдът признава Г.Г.Ш за виновен в това, че е причинил лека телесна повреда
на С. *** по хулигански подбуди, което представлява престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
При определяне на правните последици от горното, съдът съобрази, че
посоченото престъпление е от относително по-ниска степен на обществена
опасност (като вид и наказуемост). Законът предвижда за деянието лишаване
от свобода до една година или пробация (чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 3 НК във вр. с
чл. 130, ал. 2 НК). Следователно, за това умишлено престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода в сравнително невисок размер,
което попада в законоустановения праг по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК (до три
години). От доказателствата по делото е видно, че обвиняемият не е осъждан
до момента за престъпление от общ характер и не е освобождаван по-рано от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК (справката за съдимост
удостоверява, че същият е неосъждан). Също така, липсват причинени
2

имуществени вреди от престъплението – на пострадалия е причинено само
неимуществено увреждане (болка и страдание), поради което няма
материални щети за възстановяване. Налице са кумулативно всички
изисквания на закона за прилагане на института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 НК също не са налице – в
резултат на деянието не е причинена смърт или тежка телесна повреда, не се
касае за множество престъпления, няма данни деецът да е бил в пияно
състояние или под въздействие на наркотични вещества при извършването му,
а пострадалият *** не е „орган на власт“ или длъжностно лице, при
изпълнение на службата му.
При това положение съдът счита, че приложението на чл. 78а НК в
настоящия случай е законосъобразно и обосновано. Обвиняемият следва да
бъде освободен от предвидената в закона наказателна отговорност, като
вместо това му се наложи административно наказание – глоба. Размерът на
наказанието се определя съгласно рамките на чл. 78а, ал. 1 НК, а именно от
1000 до 5000 лева. При индивидуализацията на размера на глобата съдът взе
предвид целите на наказанието по чл. 36 НК, както и степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи обстоятелства бяха отчетени
чистото съдебно минало на обвиняемия (липсата на предходни осъждания) и
относително леките последици от деянието (не са налице трайни телесни
увреждания, а само преходна болка). Отегчаващо обстоятелство е самият
начин на извършване – публично, по хулигански подбуди, което засилва
негативния обществен отзвук на деянието. Съдът отбелязва също, че
обвиняемият не е изразил разкаяние за стореното, тъй като не се яви в съдебно
заседание, което косвено индицира липса на осъзнаване на вината. С оглед на
горното, съдът намира, че налагането на глоба в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева е справедливо и съответстващо на тежестта на извършеното.
Този размер надхвърля минималния предвиден в закона, което се дължи на
квалифициращия хулигански мотив, но същевременно е значително под
максималния, отчитайки, че причинената вреда е лека. Ето защо глоба от 1 500
лв. се явява обоснована и достатъчна, за да постигне своите превантивни и
възпитателни цели. Тази санкция ще подейства възпиращо както спрямо
самия деец (да не посяга занапред на личността на други граждани), така и
възпитателно спрямо членовете of обществото, наблюдаващи последиците от
подобно хулиганско поведение.
На последно място, по отношение на разноските по делото:
От материалите се установява, че в хода на досъдебното производство са
направени разноски в размер на 514,32 лева – в това число разходи за
изготвяне на съдебномедицинската експертиза и др., платени от бюджетните
средства на МВР. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът дължи да възложи
тези разноски на обвиняемия, след като същият е признат за виновен. Поради
това обвиняемият Г. **** следва да бъде осъден да заплати сумата 514,32 лв. в
полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Силистра, представляваща
3

направените по делото разноски в досъдебната фаза.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	69
Дата:	5 август 2025 г.
Съдия:	Емил Василев Николаев

Дело:	20253410200128
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 юли 2025 г.

Решение по дело №128/2025 на Районен съд - Дулово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите