Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на тридесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 39 по описа на
КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от С.К. - гражданин на ***, продължително пребиваващ в Република България,
на основание чл.24, ал.1, т.18 Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/,
ЛНЧ **********, чрез пълномощник, против Решение №782206/02.11.2020 г. издадено
от директора на ОД на МВР – Кърджали.
Жалбоподателят
намира оспореното решение за незаконосъобразно поради противоречие с материалния
закон, съществени нарушения на процесуалните
правила и несъответствие с целта на закона. Твърди, че с решението му е предоставено
право на продължително пребиваване за срок от шест месеца, а не за заявения от него
едногодишен срок, въпреки че приложил всички необходими документи. Сочи, че административния
орган не е разгледал и обсъдил представените от него документи, както и че не е
изложил мотиви за причините, поради които е намалил заявения от него срок за продължително
пребиваване. Сочи също, че не е бил информиран за взетото решение, съобразно изискванията
на чл.14, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България
/ППЗЧРБ/. Иска отмяна на оспореното решение и връщането му за ново произнасяне.
Претендира направените по делото разноски. В писмено становище, чрез пълномощника
си - адв.П., поддържа подадената жалба, като излага и
подробни съображения за необоснованост на
така определения срок за пребиваване.
Ответникът
– Директор на ОДМВР - Кърджали, намира жалбата
за неоснователна. В представено от пълномощник писмено становище, излага доводи за законосъобразност на оспорения
акт, като издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените
правила. Счита, че са налице и фактически основания за издаването на решението,
съдържащи се в становище рег.№292р-23211/02.11.2020 г. Твърди, че административният
орган разполага с оперативна самостоятелност по отношение продължителността на срока
за пребиваване, тъй като в закона била определена само горната му граница. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност,
прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид постъпилата жалба, с наведените в нея оплаквания и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
От представената
по делото справка за чужденец от Автоматизирана информационна система "Единен регистър
на чужденците", съдът
констатира, че жалбоподателят е гражданин на ***, продължително пребиваващ в Република
България до 10.12.2020г., на основание чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ - член на семейството
на български гражданин и въз основа на Решение за продължаване срока на пребиваване
Рег.№717332/10.12.2019 г. на директора на ОДМВР - Кърджали. Установи се също така,
че лицето е заявило адрес в ***.
Със
заявление рег. №УРИ-292р-21477/ 12.10.2020 г. жалбоподателят е поискал да му бъде предоставено право на продължително
пребиваване в РБ, на основание притежавана виза по чл.15
от ЗЧРБ, при хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ. Към заявлението
са приложени и необходимите документи, в т. ч. и договор за наем на стая от жилище,
находящо се в
***, ***, сключен на 27.07.2018 г., за срок от шест
години.
Във връзка с подаденото от жалбоподателя
заявление, на 28.10.2020 г. служител в група „Миграция“ при ОДМВР – Кърджали
е извършил проверка и съставил констативен протокол, в който е отразено,
че заявителят не е установен на посочения адрес в ***, ***.
По делото
е приложено и становище № УРИ: 292р-23211/02.11.2020 г. от ВПД началник на група
„Миграция“ при ОДМВР - Кърджали, в което са изложени доводи за липса на реална възможност
чуждия гражданин да пребивава на заявения от него адрес, както и че живее извън
страната, посещава я за кратки периоди от време, като показва незаинтересованост
и нежелание да се установи и да пребивава на територията на РБ. По тези съображения
е прието, че е налице основанието по чл.40, ал.1, .5 ЗЧРБ, за започване на процедура по налагане на ПАМ „Отнемане
на правото на пребиваване“. Поради извънредната епидемиологична обстановка в страната
е предложено, на чуждия гражданин да се разреши право на пребиваване за срок от
шест месеца.
С оспореното Решение №782206/02.11.2020 г., на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ,
директорът на ОД МВР – Кърджали е разрешил на С.К. право на продължително пребиваване за срок
до 01.05.2021 г. Решението е връчено
на 04.02.2021 г., на надлежно упълномощено
лице, а жалбата срещу него е подадена на 08.02.2021
г. чрез административния орган,
чийто акт се оспорва.
При така установените факти,
съдът прави следните изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в установения от закона срок и от лице, засегнато неблагоприятно
от оспорения акт. Предвид разпоредбата
на чл.23, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, според която законоустановеният срок на продължителното
пребиваване е до една година, а в оспореното решение
е определен по-кратък - 6 месечен срок за пребиваване, съдът намира, че за жалбоподателя е налице
правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът намира, че заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и от компетентен орган. Съгласно чл.18, ал.1, т.11 от Правилника
за устройството и дейността на МВР, на директорите на ОД на МВР е вменено правомощието да издават и отказват издаване на разрешения
за краткосрочно и продължително пребиваване по Закона за
чужденците в Република България.
Оспореното решение е основано на
разпоредбата на чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ,
според която разрешение за продължително пребиваване могат да получат
чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1
и са членове на семейството на български гражданин и произхождащите
от чужбина документи, които удостоверяват семейните връзки
и правото на издръжка, са признати и регистрирани или допуснати
за изпълнение по реда на българското законодателство.
По
делото не се спори,
че жалбоподателят отговаря на изискванията на последната разпоредба,
както и че в срока по чл.14, ал.2
ППЗЧРБ е представил всички изискуеми документи по чл. 14, ал. 1
от ППЗЧРБ, в т.ч. и доказателства за осигурено жилище.
Съгласно
предвиденото в чл.23, ал.1, т.2 ЗЧРБ,
срокът за продължително пребиваване на чужденците в РБ е до една година, като за конкретната хипотеза
законът не предвижда друго. Т.е., в тази хипотеза, компетентният административен орган
разполага с възможност за преценка по
отношение на срока за пребиваване,
който да разреши на
чужденеца, в рамките на максималния срок, предвиден в закона. Упражнявайки обаче
предоставеното му от закона право
на действие при оперативна самостоятелност, органът е длъжен да изложи мотиви, защо избира именно това решение, от възможните няколко такива /в този
смисъл и т.2 от ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по т.д. № ТР-4/2002
г. /.
Съгласно
трайната и непротиворечива съдебна
практика мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг
предхождащ акта документ, към който акта препраща и който
се намира в административната преписка. Настоящият случай обаче не е такъв.
В случая,
процесното решение не съдържа
никакви мотиви, нито препраща към какъвто
и да е друг документ, за да се установи как е формирана волята на органа да
продължи срока за пребиваване именно за 6 месеца, а не за 3 или 10 месеца, респ.,
не е ясно, кои конкретни обстоятелства
от значение за определянето на този срок
е преценявал решаващият орган и каква тежест
им е придал.
Липсата на мотиви относно
срока, за който е продължено пребиваването, съставлява
нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
като води до невъзможност да бъде направена проверка от съда,
дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен
акт с целта на закона. Последното съответствие представлява
едно от изискванията за законосъобразност на акта /чл.146,
т.5, вр.
с чл.168,
ал.1 АПК/ и подлежи
на съдебен контрол, в т.ч.
и по отношение
на актовете, издадени при оперативна самостоятелност /чл.169 от АПК/.
Съдът намира за неоснователни
доводите на ответника,
че фактическите основания за издаването на
решението се съдържат в становище
№ УРИ: 292р-23211/02.11.2020 г. от ВПД началник на група „Миграция“. В тази връзка
следва да се отбележи, че решението не препраща към този документ и такова позоваване
е направено за първи път в писмените бележки на процесуалния представител на ответника,
депозирани на 29.03.2021 г. На следващо място, самото становище не е адресирано
до решаващия орган, като не е ясно дали директорът на ОДМВР-Кърджали изобщо се е
запознал и е взел предвид изложените в него обстоятелства и тъкмо въз основа на
тях е определил срока за пребиваването на чуждия гражданин.
Дори
да се приеме обаче, че това са обстоятелствата, мотивирали органа да определи такъв
срок за пребиваване, съдът намира, че изложеното в становището, не се установява
от приложените по делото доказателства, въпреки че с разпореждане на съда от
22.02.2021 г. на ответника е указано, че следва да установи фактическите основания
за издаване на оспореното решение, както и изпълнението на законовите изисквания.
Посочените в становището доводи за липса на реална възможност чуждия гражданин да
пребивава на заявения адрес, както и че посещава
страната за кратки периоди от време, като показва незаинтересованост и нежелание
да се установи и да пребивава на територията на РБ, не са доказани. Обстоятелството,
че на заявения адрес са регистрирани и 15 български граждани, освен че не се установява
от приложената административна преписка, само по себе си не е основание да се приеме,
че чуждия гражданин няма реална възможност
да обитава адреса. В случая няма спор, че това е двуетажна къща с площ 144 кв.м.
и е годна за живеене. От данните по преписката не става ясно какви са правоотношенията
между собственика на къщата и останалите регистрирани на адреса 15 лица, но за жалбоподателя
е безспорно, че е наемател на една от стаите в жилищната сграда, видно и от представения
договор за наем, с нотариална заверка на подписа. На следващо място, според изложеното
в становището заявителят е посетил страната 7 пъти, и пребивавал в нея 25 дни, а
според приложената по делото справка за периода
01.01.2020 г. до 12.10.2020г. /л.25/ е регистрирано едно
влизане на чуждия гражданин на 10.10.2020 г., като не
е регистрирано излизане. Не може да се приеме и съждението, че изричното упълномощаване
на трето лице с правомощието да получава издадените разрешения за продължително
пребиваване, показва непременно незаинтересованост и нежелание да се установи и
да пребивава на територията на РБ. Още повече, че липсва и законова забрана за такова
упълномощаване.
По изложените
по-горе съображения, съдът намира обжалваното решение за незаконосъобразно,
поради което следва същото да бъде отменено. Съдът не може
да се произнесе
по съществото на спора, тъй като
действа при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК, като преписката ще следва да се
изпрати на административния
орган
за ново
произнасяне по заявление рег.
№УРИ-292р-21477/ 12.10.2020 г., подадено от С.К., гражданин на ***, ЛНЧ **********, съобразно указанията по тълкуване
и прилагане на
закона, изложени в мотивите.
При този изход на
спора и с оглед направеното искане, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 370 лв., от които: 10 лв. за внесената
д.т. и 360 лв. с ДДС, за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен ДПЗС №***/*** г. Възнаграждението е под минималния
размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, поради което
възражението за прекомерност е неоснователно.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. с чл.173,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №782206/02.11.2020 г., издадено от директора на
ОД на МВР – Кърджали,
с което на
С.К., гражданин на ***, ЛНЧ **********, е разрешено право
на продължително пребиваване в Република България за срок
до 01.05.2021 г.
ИЗПРАЩА
административната преписка на директора
на ОД на МВР – Кърджали,
за ново произнасяне по Заявление за
предоставяне на право за продължително
пребиваване на чужденец в Република България, УРИ 292р-21477/ 12.10.2020 г., подадено от С.К., съобразно указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Кърджали, да заплати на С.К.,
гражданин на ***, ЛНЧ **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 370 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 -дневен срок
от получаване на съобщение за изготвянето му.
С Ъ Д И Я :