Р Е Ш Е Н И Е №

 

          гр. София, 04.10.2021г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на осми юни  две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова  като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2368 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 от ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

 

Ищецът „Ф.“ ЕООД твърди, че на 29.10.2015г. между страните е бил сключен договор за стандартна софтуерна поддръжка за предоставен и внедрен лицензиран софтуер INSIS, представляващ Пакет за стандартна поддръжка. Договорът е бил в сила от 01.10.2015г., със срок на действие до 30.09.2018г. Неразделна част от договора е било  Приложение № 1 с описание на съответните модули, системи и подсистеми, основната покрита функционалност и поддържани лицензии за интеграционни компоненти на софтуера, които са предоставени за ползване на ответника с подписване на договора.

Като описва по съдържание отделни клаузи на договора, ищецът твърди още, че т. 4.1 от договора определя основното договорно възнаграждение между страните, касаещо Пакет за стандартна поддръжка на внедрения софтуер  INSIS (без персонализация и поддръжка), което е в размер на 54 031 евро без ДДС, със срок за плащане от страна на ответника,  определен на 12 месеца от влизане в сила на договора.

С оглед на изпълнение на задължението си, съгласно условията на договора да представи и внедри лицензирания си софтуер и Пакет за стандартна поддръжка в системите на ответника и съгласно т. 4.2 от договора, ищецът е издал фактура № 683/02.10.2017г. на стойност 126 810. 54 лева с ДДС.

   В чл. 1.3 от договора е било регламентирано също, че ищецът предоставя на ответника допълнителни услуги по поддръжка, коригиране и установяване на грешки в софтуера само и единствено в отговор на заявки за предоставяне на услуги (обработвани при условията на т. 1.5). Всяка една такава заявка е подлежала на изпълнение, ако са изпълнени кумулативно посочени в договора условия.

В срока на договора ищецът е имал извършени три броя допълнителни услуги по поддръжка на софтуера във връзка с направени от ответника заявки, за които са били издадени фактура № 555/30.06.2017г. на стойност 3 403. 14 лева с ДДС във връзка със заявка № 539 с искане за изчистване на грешка в тестови портал, фактура № 775/11.12.2017г. на стойност 3 403. 14 лева с ДДС във връзка със заявка 544 с искане за ъпдейт на уеб портал по Наредба 54 и фактура №  699/16.10.2017г. на стойност 13 586. 76 лева с ДДС във връзка със заявка № 543.

Ищецът е изпълнил всички свои задължения съгласно уговореното с договора от 29.10.2015г., като дейностите и услугите са предоставени и приети от ответника, а за срока на договора ищецът е осигурил съществуването и изправността на софтуера ведно с неговите функционалности. Ответникът обаче е в неизпълнение на задължението си да заплати в срок уговореното възнаграждение.

На 20.09.2019, съгласно т. 6.1 от договора, управителят е изпратил напомнително писмо (покана за изпълнение).

След получаване на поканата ответникът е заплатил на 02.10.2019г. и на 10.10.2019г. само сумата по фактура №  699/16.10.2017г. на стойност 13 586. 76 лева с ДДС, признавайки така извънсъдебно съществуването на договор между страните и предоставянето на допълнителни услуги.

Ответникът не е изпълнил задължението си да плати пълната договорена стойност за услугата по предоставяне на Пакет за стандартна поддръжка на внедрения софтуер по  фактура № 683/02.10.2017г. на стойност 126 810. 54 лева с ДДС, както и за извършените  допълнителни услуги по фактура № 555/30.06.2017г. и фактура № 775/11.12.2017г., съответно за по 3 403. 14 лева с ДДС, и ищецът претендира останалата неплатена сума общо от 133 616. 82 лева с ДДС.

Наред с това, съгласно т. 6.1, изр. 2 от договора, страните са уговорили, че за просрочените плащания на ответника ще се начислява лихва в размер на 0.5 % месечно от дължимата към ищеца сума, при което ищецът претендира и неустойка за забава върху сумите по фактурите съответно  15 217. 26 лева върху сумата от 126 810. 54 лева за месеците от 11.2017г. до 10.2019г., 476. 44 лева върху сумата от 3 403. 14 лева за  месеците от 07.2017г. до 10.2019г. и 374. 35 лева върху сумата от 3 403. 14 лева за месеците от 01.2018г. до 10.2019г, общо 16 068. 05 лева.   

Ищецът претендира още извършените разноски в хода на съдебното производство.

 

 

Още с първоначалния си отговор ответникът „З.к.Л.И.“ АД оспорва исковете и също претендира разноските по делото.

Не оспорва сключването на договора от 29.10.2015г. Съгласно договора ищцовото дружество е следвало да предостави техническа поддръжка за стандартна функционалност на INSIS, получена по силата на друг договор – за софтуерен лиценз. 

Ответникът подробно разяснява задълженията на ищеца, включително, че всяка заявка за услуга се е обработвала в две фази – идентифициране и изясняване на проблема и предоставяне на решение, с което да се възстанови влошеното функциониране на системата; решаването на проблемите е следвало да бъде предоставено под формата на набор от програми ( т.нар. пач или издание за поддръжка) или да бъде предоставено временно алтернативно решение до осигуряване на коригиране на докладваните грешки или неизправности; а основното договорно възнаграждение (годишна абонаментна такса) се е следвало при предоставяне на услугата по поддръжка.

Оспорват се твърденията на ищеца, че е изпълнени всички негови задължения, както и че дейностите и услугите са предоставени и приети от ответника, а за срока на договора ищецът е осигурил съществуването и изправността на софтуера, ведно с неговите функционалности. Ответникът възразява, че ищецът не е предоставил в установените срокове съобразно определената степен на критичност услугата стандартна софтуерна поддръжка и не е осигурил решаване на проблемите, за които е изпращана заявка за услуга, чрез предоставяне на издание за поддръжка  или на временно алтернативно решение до осигуряване на коригиране на докладваните грешки или неизправности, поради което не му се дължи плащане на установената годишна абонаментна такса от 126 810. 54 лева с ДДС.

Нееднократно в срока на договора от ответника са били подавани заявки за услуга поради софтуерен проблем, които не са били обслужени в установените срокове или са били игнорирани от ищеца. Например въз основа на заявка 544 с искане за ъпдейт на INSIS уеб портала във връзка с Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и т. 2 от КЗ, на ищеца е било възложено създаване на допълнение на софтуера. Такова е разработено и внедрено, но в хода на ползването е установено, че са налице значими грешки в операциите на системата, във връзка с което е подадена заявка за поддръжка, но това не е било изпълнено в необходимия срок. Заявка е подадена и на 25.09.2017г. – за услуга с индикирана спешност на нуждата от корекции в софтуера. Подаденият отговор от ищеца е бил :“Тази седмица, поради отпуск, няма да е възможно да разгледаме този проблем“. Не е предоставено решение и след искане за минимализиране на забавянията.

Наред с това ищцовото дружество е следвало да създаде и предостави на ответника нови системи ъпгрейди и софтуерни пакети за смяна на системната версия, като услугата е било включена в абонаментната такса, но закупуването на ъпгрейт е било предложено отделно.

Налице са и откази от предоставяне на услугата по договора. Ответникът е прекратявал заявки с основание забавяне на отговора от ищеца. 

Ищецът не е изпълнил своите задължения съгласно уговореното в договора от 29.10.2015г., като не е осигурявал изправност на софтуера и на неговите функционалности по начин, така че да не се пречи на търговската дейност на ответника, не е предоставил дейностите и услугите съгласно постигнатите договорености, поради което претендираните суми не са дължими. Ирелевантно по предмета на спора е изявлението, че поради частично плащане на фактура № 699 ответникът е направил извънсъдебно признание на факта, че между двете дружество съществува договор за внедряване и поддръжка на софтуер INSIS с пакет за стандартна поддръжка.

Като акцесорни се оспорват и исковете за неустойки.

 

С допълнителната искова молба ищецът не оспорва, че предоставянето на лиценз за INSIS е в обхвата на друг договор между страните (Договор за лиценз за софтуер от 23.10.2017г. и съответните допълнения и изменения), но той не влиза в обхвата на спора по делото. Излага, че ответникът също не оспорва сключването на тези договори, издадените фактури по заявки и извършеното плащане по фактурата от 16.10.2017г. По същество ищецът подборно излага съображения, че годишната абонаментна такса  се дължи въз основа на сключения договор, независимо дали са извършвани услуги по поддръжка на лицензирания софтуер от страна на ищеца. Чл. 4.1 от договора ясно и категорично определя размера и основанието, на което сумата е дължима. Отделни са услугите по неплатените фактури № 555 и № 775. За тях в допълнителната искова молба  се излагат обстоятелства по издаване на фактурите. Сумите по тези фактури са се дължали във връзка с извършените допълнителни софтуерни услуги по конкретно подадени заявки и съответните одобрени оферти от ответника, съгласно т. 1.5.1 от договора. Ищецът не е правил откази от предоставяне на услугата по договора за стандартна софтуерна поддръжка. Оспорват се изцяло възраженията на ответника относно неспазване времената за ответна реакция за поправка на грешките и проблемите по т. 1.6. Ищецът подробно излага съображенията си. До датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не е получавал писмено оплакване от ответника за непредоставяне на поддръжка или неизпълнение на задължение по договора, нито в настоящото производство са представени доказателства или примери за това. Не  е получавано напомняне по т. 6. 2 от договора. Излагат се обстоятелства и във връзка с новите системни ъпгрейди, макар ищецът да намира обстоятелството неотносимо към спора.

 

  С допълнителния отговор ответникът поддържа оспорванията, възраженията и правните си доводи.

      

По предявените искове

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

Ищецът е търговско дружество с основна дейност по НКИД компютърно програмиране, а ответникът – застрахователно дружество с основна икономическа дейност от КИД -  застраховане и презастраховане.  

Във връзка с дейността на ответника от ищеца е бил предоставен и внедрен лицензиран софтуер INSIS и на 29.10.2015г. между страните е бил сключен писмено Договор за стандартна софтуерна поддръжка   с предмет, най-общо правата, и задълженията на страните във връзка с извършване на услуги по поддръжка на предоставения и внедрен софтуер -  INSIS модули. Модулите са били подробно изброени в Приложение № 1 към договора от 29.10.2015г.  Сключването на договора, с уговореното в него действие от 01.10.2015г. до 30.09.2018г., не е спорно между страните. 

Съгласно договора в обхвата на услугите се е включвало предоставянето на техническа поддръжка за стандартната функционалност на INSIS (базова версия, основна функционалност), поправянето на идентифицирани бъгове в основния код на  INSIS софтуерните модули,  създаване на пачове за изтегляне – предоставяне на програмни пакети за поправяне на идентифицираните бъгове, както и създаване на актуализирани версии за изтегляне – предоставяне на нови системни ъпгрейди и софтуерни пакети за смяна на системната версия (т. 1.2 от договора).

Услугите за поддръжка са се предоставяли дистанционно от офис на ищеца чрез обезопасен интернет достъп до INSIS сървърите на ответника (т. 1.3).

В договора подробно е бил уточнен редът за подаването на заявка за предоставяне на услуги от ответника, приемането на заявката като подлежаща на отработка и определяне на степен на  критичност от ищеца и насочване към екипа за поддръжка за отработване (т. 1.3 и сл.). Заявката е подлежала на обработване, освен другото, когато ответникът няма неизплатени възнаграждения за поддръжка (т. 1.3).   

Обработването на заявките е било във фаза І – изясняване и идентифициране на проблема и фаза ІІ – предоставяне на решение – предоставяне на пач или алтернативно решение, което възстановява влошеното функциониране на системата (т. 1.5 от договора).

В раздел 4 от договора са били уредени таксите и плащанията по него.

По-конкретно ответникът е дължал възнаграждение в размер на левовата равностойност на 54 031 евро годишно без ДДС. Възнаграждението за лицензионна поддръжка се е заплащало за период от 12 месеца, считано от датата на влизане в сила на договора, заедно с дължимия ДДС (4.1 от договора). Ответникът е следвало да издава фактури ежегодно към ответника 30 дни в аванс преди края на предишния годишен период (т. 4.2). Плащанията са се извършвали в левовата равностойност  на възнагражденията, изчислени по курса на БНБ към датата на издаване на фактура.

В раздел 6 от договора – отговорност, е било предвидено, че за просрочените плащания от ответника ще се начислява лихва в размер на 0.5% месечно върху дължимата на ищеца сума (т. 6.1 от договора). В същата клауза е било предвидено, че с оглед на неоснователно забавяне на плащанията според клауза 4 на договора, ищецът трябва да изпрати напомняне чрез препоръчана поща като така предостави допълнителен 30-дневен период за изпълнение на плащането, преди да има правото основателно да прекрати договора. 

Съгласно първоначалното и допълнително заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза (Д.С.), направила проверка на процесния софтуер при ищеца и при ответника, при ответника съществува инсталиран софтуер с наименование  INSIS (версия 8.10 на продукта), който  е бил в работещо състояние и към датата на експертизата и се използва от ответника. INSIS е платформа за управление на продуктите, които даден застраховател предлага, продажбите, администриране на полици към тези продукти и обработка на щети. Софтуерът е бил интегриран и внедрен от ищеца, като съществува портал за поддръжка и помощ, наименуван SIEBEL (адрес https://support.fadata.eu).

На база записите във всички ситуации и проблеми, съпътствали интеграцията на INSIS при ответника, както и последващи проблеми и нови функционалности, вещото лице е дало заключение, че за всички постановени задачи (задавани от служители на ответника) е имало автоматичен статус  „Closed“. По-конкретно  е било установено, че всяка задача е било записвана под определен номер, след приключване е сменяла статуса си на „Resolved, а след това, ако не е имало възражения от ответника, системата е слагала автоматичен статус „Closed“, т.е задачата е изпълнена и одобрена. За времето от 29.10.2015г. до 30.09.2018г. е имало 40 зададени задачи, всички със статус „Closed“. Според договора е трябвало да има двустранен протокол за одобрение за придобиване на статус „Closed“, но такъв подписан протокол не е имало за нито една задача.

Завършени и затворени са били и задачи с номер 539, както и номер 544. На база коментарите в историята на двете задачи вещото лице С. е заключила, че изпълнението им е било успешно. Заявка 544 е била с искане за ъпдейт на INSIS уеб портала във връзка с Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и т. 2 от КЗ. Такова е било разработено и внедрено. Не се установяват заявки на ответника във връзка с грешки в операциите на системата, които да не са били изпълнени, включително от 25.09.2017г. – няма данни за такива обстоятелства по заключението на вещото лице С.. Вещото лице не е констатирало да е имало подадени от ответника заявки за поддръжка, които  не са били насочени за обработване от страна на ищеца, не са били обработени или са били отказани (затворени) поради забавяне на отговор от страна на ищеца.  

Вещото лице е посочило още, че в портала (раздел „Download Software Updates“) съществуват няколко актуализации, последната за версия 9 с всички пачове по нея. Ищецът е разработил и предлага версия 10, но файловете на тази версия не са били качени на портала за поддръжка. Предложение относно версия 10 е имало включително към ответника – новата версия е била представена пред екип на ответника и в последствие изпратена оферта.  Всички по-нови версии са се различавали технологично една от друга и заменянето на една версия с по-висока е изисквало време и ресурс от двете страни.    

Основното и допълнителното заключение на вещото лице Д.С. са били оспорени от ответника и по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК е била назначена нова експертиза с участие на вещото лице Н.Х..

По същество изводите на това вещо лице съвпадат с тези на вещото лице  С., включително относно изпращането на заявки № 544 и № 539 и работата с тях (завършеното успешно тестване на системата по заявките), при незначително неспазване на реакция време, ако се съобразяват уговорките по договора от 29.10.2015г. Единствено от вещото лице Х. е бил констатиран случай на непредставена пълна информация и съдействие за установяване на проблем по задача № 542 от 30.05.2017г. 

Не се установява по делото от ответника, до образуване на настоящото дело, да е имало възражения както по  статута на заявките „Closed“ в портала за поддръжка и помощ, така и по изпълнение на задачите от ищеца изобщо. По делото няма доказателства за такива обстоятелства.

Не се установява и искане (заявка) от ответника за качване на системна версия 10 на софтуера.

Съгласно писмените доказателства по делото и заключението на изслушаната съдебна счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице В.Г., на 02.10.2017г. от ищеца е била издадена данъчна фактура № 683 за сума от 105 675. 45 лева годишна стандартна поддръжка на лицензии INSIS съгласно договора от 29.10.2015г. пакет, съответно 126 810. 54 лева с ДДС.  Сумата е била третото годишно възнаграждение за лицензионна поддръжка по договора (за период от 01.10.2017г. до 30.09.2018г.), след като от ответника са били платени предходните две възнаграждения по издадените от ищеца данъчна фактура № 3186/29.10.2015г. и данъчна фактура № 227/03.10.2016г. и двете фактури  за суми от по 126 810. 54 лева с ДДС.  

От ищеца са били издадени още данъчна фактура № 555 от 30.06.2017г. плащане за допълнителни софтуерни услуги INSIS – ZPKCSR 539 (по заявка 539) и данъчна фактура № 775 от 11.12.2017г. 50% окончателно плащане за допълнителни софтуерни услуги INSIS – ZPKCSR 544 (по заявка 544), двете на стойност от по 2 835. 95 лева, съответно 3 403. 14 лева с ДДС.

Във всяка от посочените  фактури 683, 555 и 775 е била посочена  банкова сметка ***.

Фактурите са били записани в сметка 411 „клиенти“ при ищеца.

Такива записи при ответника не е имало правени. Фактурите не са фигурирали и в дневниците за покупките и справките – декларации по ЗДДС на ответника (има нулеви записвания и не е ползван данъчен кредит). В този смисъл също е заключението  на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

 По делото ответникът не е възразил по обстоятелството, че услугите по негови заявки 539 и 544 не са се покривали от договора от 29.10.2015г. и е било необходимо допълнително заплащане на база човекодни. Като приложение № 2 към договора от 29.10.2015г. е имало приложена таблица с възнаграждения за човекодни. 

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Страните са обвързани от договора от 29.10.2015г., съгласието за който е било постигнато изрично и писмено. Предвид съдържанието на съществените уговорки в него  - извършване от ищеца, по заявка на ответника, на  услуги по поддръжка на предоставен и внедрен софтуер във връзка с осъществявана от ответника застрахователна и презастрахователна дейност, за която поддръжка ответникът дължи възнаграждение, договорът  има характер на договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД. Възнаграждението за предоставяните услуги  е било уговорено като годишно (за срок от 12 месеца), в левова равностойност от по 126 810. 54 лева с ДДС, дължимо на всеки дванадесет месеца.

Налице е  изпълнение от ищеца на договора и фактическо приемане на заявените от ответника услуги в периода по делото, при което ответникът дължи уговореното възнаграждение. Ответникът е платил възнаграждение за първите две години от действието на договора (от 01.10.2015г. до 30.09.2016г. и от 01.10.2016г. до 30.07.2017г.), но е останал задължен за третото възнаграждение за лицензионна поддръжка (от 01.10.2017г. до 30.09.2018г.)г., при което дължи и това последно плащане -  126 810. 54 лева, съгласно издадената от ищеца  данъчна фактура № 683 от 02.10.2017г.  

Възражението на ответника, че услугата поддръжка по договора от 29.10.2015г. не е била предоставяна е неоснователно, както е няма доказателства за преустановяване действието на договора.

В изпълнение на договора между страните  ищецът е изпълнил уговорените по т. 1. 2  услуги  предоставяне на техническа поддръжка за конкретната внедрена функционалност на INSIS и  поправянето на идентифицирани бъгове в  кода на  INSIS софтуерните модули, с изясняване и идентифициране на проблема, както и предоставяне на решение.  Това се установява от обстоятелството, че и до 30.09.2018г., края на действието на договора, включително,  софтуерът INSIS е бил използван от ответника в неговата застрахователна и презастрахователна дейност без прекъсване, а на портала за поддръжка и помощ SIEBEL на адрес https://support.fadata.eu ищецът е отговорил, включително с предоставяне на решение, на заявките (задачите) на ответника, така както е било уговорено в договора, че действията на ищеца са дължими по заявка на ответника. Съгласно установеното от фактическо страна, за всички зададени от служители на ответника задачи до 30.09.2018. е имало автоматичен статус „Closed“ (затворени). Установеното от вещото лице Х. единствено непредставяне на пълна информация и съдействие за установяване на проблем по задача № 542 от 30.05.2017г. е в период извън този по делото, за който се търси възнаграждение. 

Без значение е, че според договора е трябвало да има двустранен протокол за одобрение за придобиване на статус „Closed“ и че такъв подписан протокол не е имало за нито една задача, щом безспорно заявките са били изпълнени, а това следва от липсата на възражения както по зададения статут на заявките като затворени (порталът за поддръжка и помощ е бил достъпен и за двете страни), така и от липсата на възражения  по изпълнение на задачите от ответника изобщо. Електронните документи на стр. 64 и сл. по делото към първоначалната искова молба на  ищеца не опровергават този доказателствен извод на съда.

 Задължение на ищеца по договора (т. 1.2) е било още създаване на пачове за изтегляне и  актуализирани версии за изтегляне, което също е било направено, въпреки липсата на изрично искане (заявка) от страна на ответника. Ищецът е разработил версии 9 и 10.

Дружеството, съгласно т. 1.2 от договора,  е дължало още предоставяне на програмни пакети за поправяне на идентифицираните бъгове и на нови системни ъпгрейди и софтуерни пакети за смяна на системната версия. Това също е било направено, включително   файловете  версия 9   са били качени на портала за поддръжка, като е липсвала  единствено  създадената версия 10.

Липсата на качване на версия 10 обаче не може да обоснове отказ за плащане на последното годишно възнаграждение по договора между страните, тъй като не е било направено искане от ответника за такава услуга. Извършваните  действия от ищеца за смяна на системната версия са част от предоставяните услуги, които, както се посочи,  съгласно договора, са се предоставяли след заявка от ответника.

Такава заявка от ответника относно версия 10 не само не е имало, а до 30.09.2018г., датата на прекратяване на договора, дори предходната версия 9 не е била инсталирана при ответника. Т.е. при действие на договора самият ответник не е предприел никакви действия за смяна на системната версия. Ищецът не е дължал инсталиране (внедряване) на следваща версия, а единствено поддръжка, ако  версията бъде инсталирана.

Или предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266   от ЗЗД за  сумата от 126 810. 54 лева последно от годишните възнаграждения за лицензионна поддръжка по договора от 29.10.2015г. следва да бъде уважен като основателен. Услугите, за които е било уговорено възнаграждението, са били извършени и фактически приети от ответника.

 Без значение е, че  фактура  № 683 от 02.10.2017г. не е била осчетоводена при ответника.  Осчетоводяването на издадените от ищеца фактури по услугите  при ответника би било  признание за извършване на услугите и тяхното одобрение, съответно за дължимост на уговореното възнаграждение, но и без такива обстоятелства по делото са събрани достатъчно доказателства за изпълнение от ищеца на договора от 29.10.2015г.  в процесния период.

Основателна е и претенцията на ищеца за неустойка по т. 6.1 от договора  от 29.10.2015г. върху неплатеното възнаграждение от 126 810. 54 лева за периода от 11.2017г. до 10.2019г.

Съгласно договора между страните годишното възнаграждение за лицензионна поддръжка се е заплащало  авансово – преди края на предишния годишен период, при което и ищецът – изпълнител е издавал данъчна фактура 30 дни в аванс за удостоверение на доставката на услуга. В този смисъл следва да е тълкуването на клаузите на т. 4.1 и т. 4.2 от договора (чл. 20 от ЗЗД). При тези уговорки поне от 01.11.2017г. ищецът е бил в забава за плащане на възнаграждението. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, от която страните в договора не са се отклонили,  когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е. от деня, следващ деня на падежа. 

  С оглед  настъпилата забава ответникът  е дължал, съгласно клаузата на т. 6.1 от договора, помесечна процентна неустойка за забава от 0.5% на месец върху неизпълнената част на паричното задължение на лицензионна поддръжка. Или за претендирания период от 11.2017г. до 10.2019г. (24 месеца) неустойка в размер на  15 217. 26 лева върху сумата от 126 810. 54 лева от възнаграждението. Очакваните вреди от неизпълнението на задължението на ответника да плати уговореното възнаграждение (парична сума) са били свързани основно с невъзможността ищецът, като кредитор, да получи тази сума.

Съгласно възприетото от фактическа страна от ищеца са били извършени и допълнителни услуги, чието изпълнение не е било покрито от договора и е предпоставяло допълнително заплащане от ответника на база човекодни.

Това е било по  заявки с номера 539 и 544, за които се установява, че са били успешно изпълнени и приети от ответника.   С оглед на това от ответника  е дължимо възнаграждение и за тези услуги – по 3 403. 14 лева с ДДС, съгласно издадените данъчни фактури № 555 от 30.06.2017г. и № 775 от 11.12.2017г., за които също е без значение, че не са били осчетоводени при ответника, щом изпълнението и приемането на услугите е доказано. Предявените искове по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266   от ЗЗД и в тази част са основателни.

Дори да се приеме, че реакцията за време по договора от 29.10.2015г. е относима към тези заявки, забава при извършване на услугите е незначителна, както и самият ответник е приел изпълнението.

Няма основание за присъждане на неустойка по т. 6.1 от договора от 29.10.2015г. върху сумите по фактури № 555 от 30.06.2017г. и № 775 от 11.12.2017г.

 От тълкуването на клаузата на т. 6.1  договора от 29.10.2015 следва, че тя касае единствено възнаграждението по т. 4 – за лицензионна поддръжка, платимо за период от 12 месеца, а не и  възнаграждение за възможни услуги, които страните допълнително уговарят извън обхвата на услугите по договора.

Или исковете по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумите от 476. 44 лева неустойка върху възнаграждението от 3 403. 14 лева по фактура № 555 от 30.06.2017г. и 374. 35 лева    неустойка върху възнаграждението от 3 403. 14 лева по фактура № 775 от 11.12.2017г. следва да бъдат отхвърлени. Не се установява предварително уговорена последица от забавата относно тези плащания от страните.

   

По разноските

           

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса от 5 987. 39  лева, 850 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза, 1000 лева за съдебно-техническа експертиза и 4 700 лева възнаграждение за адвокат по договори за правна защита и съдействие от 02.12.2019г. и 31.05.2021г., общо 12 537. 39 лева, от които, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са дължими 12 466. 13 лева.

 

При частичното отхвърляне на исковете разноски са дължими и на ответника (чл. 78, ал. 3 от ГПК) – 55. 37 лева, част от общо направените разноски от 9 740. 80 лева, от които 4 440. 80 лева за съдебно-технически експертизи и 5 300 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 01.06.2020г.

Не е налице прекомерност на разноските за адвокат, платени от ответника, съответно на минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца в този смисъл е неоснователно.  

           

Воден от горното съдът

 

                                                              Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД,  с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на “Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Офис-Сграда М-Плаза, ет. *и съдебен адресат адв. Х.Р.Б.,***,   на основание  чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 от ЗЗД, сумата от 133 616. 82 лева (сто тридесет  и три хиляди шестстотин и шестнадесет лева и осемдесет и две стотинки), от които  126 810. 54 лева останало неплатено годишно възнаграждение с ДДС за лицензионна поддръжка по Договор за стандартна софтуерна поддръжка   от 29.10.2015г., за което е била издадена  данъчна фактура № 683 от 02.10.2017г., 3 403. 14 лева неплатено възнаграждение с ДДС за извършени допълнителни услуги, за което е била издадена данъчна фактура № 555/30.06.2017г., и  3 403. 14 лева неплатено възнаграждение с ДДС за извършени допълнителни услуги, за което е била издадена данъчна фактура № 775/11.12.2017г., а на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 15 217. 26 лева (петнадесет хиляди двеста и седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки) неустойка за забава по т. 6.1 от Договор за стандартна софтуерна поддръжка от 29.10.2015г.  за забава при плащането на възнаграждението за лицензионна поддръжка от 126 810. 54 лева за времето от 11.2017г. до 10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на неустойка за забава  за сумите от по 3 403. 14 лева по  данъчна фактура № 555/30.06.2017г. и  данъчна фактура № 775/11.12.2017г., съответно 476. 44 лева неустойка за период от 07.2017г. до  10.2019г. и 374. 05 лева неустойка  за период от 01.2018г. до 10.2019г.  

 

ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД,  с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на “Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Офис-Сграда М-Плаза, ет.* и съдебен адресат адв. Х.Р.Б.,***,   сумата от 12 466. 13 лева  (дванадесет хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и тринадесет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а “Ф.“ ЕООД да заплати на „З.к.Л.И.“ АД сумата от 55. 37 лева (петдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: