№ 2270
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110139571 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 202168/14.07.2023г. от „Б-А“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Есперанто“ №1,
ет.3, ап.6, представлявано от управителя – АлТ, чрез адв. М. П. - процесуален представител,
срещу „ФЛГ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Малинова долина“, бул. „Едуард Генов“ № 15, представлявано от управителя – Красимир
Александров Нешев, чрез процесуалния му представител – адв. Р. В. И..
Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16250 лева,
представляваща сбор от сумата от 9100,00 лева - обезщетение за неизпълнено задължение,
поето по силата на нотариален акт № 24, том 1, peг. № 930, дело 18/2020 г., и сумата от 7150
лева - обезщетение за неизпълнено задължение, поето по силата на нотариален акт № 89,
том II, peг. № 6673, дело 241/2020 г., за периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2022 г., както и иск с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от управителя на дружеството - АлТ.
Ищецът - „Б-А“ ЕООД, ЕИК: ***, твърди, че по силата на Нотариален акт № 24, том
1, рег. № 930, дело № 18 от 05.02.2020г., съставен от нотариус Георги Георгиев с рег. № 637
НК, ответникът му продал правото на строеж за построяването на „Жилищна сграда с
подземни гаражи и магазини“, състояща се от сутерен и шест етажа, предвидена за
построяване в поземлен имот с идентификатор 68134.1607.7056 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София(столица), одобрени със
заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземленият имот: гр. София, район Студентски, ж.к. „Малинова долина“ с площ от 498
кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За
друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 1237, квартал: 19,
парцел VII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 68134.1608.7046;
68134.1607.1385; 68134.1607.5605; 68134.1607.2647, който поземлен имот, съгласно Заповед
№ РД-50-31 от 28.03.2011 г. на кмета на СО - район Студентски, влязла в сила на 18.05.2012
1
г., представлява Урегулиран поземлен имот VII-1237 от квартал 19, местност „Малинова
долина“ части: 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та, целият с площ от 497.98 кв.м. при съседи:
север - УПИ XI - за жилищно строителство, юг - улица, изток - УПИ VI1385, запад - УПИ
VIII - 2647,2648, който поземлен имот е идентичен с част от поземлен имот, находящ се в гр.
София, Столична община, район Студентски, с площ от 1881 кв.м., съставляващ ПИ № 1237,
нанесен в кадастрален лист № 665, заснет през 1993 г., идентичен с имот планоснимачен №
1044 от кадастрален лист 665 по плана от 1950 г., находящ се в гр. София, Южна градска
територия, III - та част, местност „Прогоно“, при съседи по нотариален акт: път, Стоян
Бонев от две страни и Стефан Бонев, съгласно разрешение за строеж № 61/14.10.2019 г. на
Главен архитект на СО - район Студентски, влязло в сила на 06.11.2019 г. и одобрен на
10.10.2019 г. от Столична община - район Студентски инвестиционен проект, а именно:
АПАРТАМЕНТ 13, на пети етаж на сградата, на кота +12.03 м., със застроена площ от 36.10
кв.м., състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна тераса и
покривна тераса с площ от 7.27 кв.м. или обща застроена площ от 43.37 кв.м., при съседи: от
две страни - двор, апартамент 14 коридор и стълбищна клетка, заедно с 3.23% идеални части
от общите части на сградата, равняващи се на 7.53 кв.м. или с обща площ на апартамента с
общите части, без покривната тераса от 43.63 кв.м., заедно с мазе 12, находящо се на
сутеренният етаж на сградата, на кота - 3.50 със застроена площ от 2.20 кв.м., при съседи:
външна стена, мазе 13, коридор и място за велосипеди, заедно с 0.06 % идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 0.14 кв.м. или с обща плащ на мазето с общите
части от 2.34 кв.м., за продажна цена от 41 288 лева, която цена е заплатена напълно, чрез
банков превод от купувача на продавача.
Посочва още, че е по силата на Нотариален акт № 89 , том II, рег. № 6673, дело 241 от
10.11.2020 г. съставен от нотариус Георги Георгиев с рег. № 637 НК, ответникът му продава
правото на строеж за построяването на недвижим имот в „Жилищна сграда с подземни
гаражи и магазини“ състояща се от сутерен и шест етажа, предвидена за построяване в
поземлен имот с идентификатор 68134.1607.7056 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София(столица), одобрени със заповед № РД-18-
38/10.07.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземленият имот: гр.
София, район Студентски, ж.к. „Малинова долина“ с площ от 498 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид
застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 1237, квартал: 19, парцел
VII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 68134.1608.7046; 68134.1607.1385;
68134.1607.5605; 68134.1607.2647, който поземлен имот, съгласно Заповед № РД-50-31 от
28.03.2011 г. на кмета на СО - район Студентски, влязла в сила на 18.05.2012 г., представлява
Урегулиран поземлен имот VII - 1237 от квартал 19, местност „Малинова долина“ части: 1-
ва, 2-ра, 3-та , 4-та , 5-та и 6-та, целият с площ от 497.98 кв.м. при съседи: север - УПИ XI - за
жилищно строителство, юг - улица, изток - УПИ VI-1385, запад - УПИ VIII- 2647, 2648,
който поземлен имот е идентичен с част от поземлен имот, находящ се в гр. София,
Столична община, район Студентски, с площ от 1881 кв.м., съставляващ ПИ № 1237,
нанесен в кадастрален лист № 665, заснет през 1993 г., идентичен с имот планоснимачен №
1044 от кадастрален лист 665 по плана от 1950 г., находящ се в гр. София, Южна градска
територия, III част, местност „Прогоно“, при съседи по нотариален акт: път, Стоян Бонев от
две страни и Стефан Бонев, съгласно разрешение за строеж № 61/14.10.2019 г. на Главен
архитект на СО - район Студентски, влязло в сила на 06.11.2019 г. и одобрен на 10.10.2019 г.
от Столична община - район Студентски инвестиционен проект, а именно: апартамент 14, на
пети етаж на сградата, на кота +12.03 м., със застроена площ от 34.24 кв.м., състоящ се от:
антре, дневна с кухненски бокс, спален кът, баня с тоалетна тераса и покривна тераса с площ
от 6.41 кв.м. или обща застроена площ от 40.65 кв.м., при съседи: от две страни - двор,
апартамент 13 коридор, апартамент 15 и асансьорна шахта, заедно с 3.19% идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 7.43 кв.м. или с обща площ на апартамента с
общите части, без покривната тераса от 41.67 кв.м., заедно с мазе 13, находящо се на
сутеренният етаж на сградата, на кота - 3.50 със застроена площ от 2.34 кв.м, при съседи:
външна стена, мазе 14, коридор и мазе 12, заедно с 0.06 % идеални части от общите части на
2
сградата ,равняващи се на 0.14 кв.м. или с обща плащ на мазето с общите части от 2.48 кв.м.,
за продажна цена от 48 861 лева, която цена е заплатена напълно, чрез банков превод от
купувача на продавача.
Навежда твърдения, че по силата на сключените нотариални актове (т. 6) ответникът е
поел задължение да построи обектите със свои средства, труд, материали и организация,
което е включено в продажната цена, като се задължава да го завърши по БДС на шпакловка
и замазка, съобразно одобрените проекти, като се задължава да въведе в експлоатация със
съответният документ в срок от 24 месеца, считано от дата на протокола за строителна линия
и ниво (до м. ноември 2021 г.) Съгласно т. 7 от нотариалните актове ответникът е следвало да
прехвърли на ищеца идеалните части от правото на собственост върху имотите,
съответстващи на застроената площ без допълнително заплащане, в срок от един месец,
считано от датата на издаване на разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата. Съгласно т. 8 от нотариалните актове ответникът е следвало да
предаде владението върху имота на ищеца в срок от 30 дни, считано от датата на издаване на
разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Въпреки уговорените срокове, ответникът не бил представил документа, който да
удостовери, че сградата е въведена в експлоатация, респ. е годна за живеене с партиди за ток,
вода, парно отопление. Наведени са твърдения, че вследствие на забавата и доколкото
имотът бил закупен с инвестиционна цел, Дружеството е претърпяло значителни вреди.
Доколкото в договорите не били предвидени неустойки в случай на забава, се претендира
обезщетение за неизпълнено задължение, изчислени на база средномесечния наем на всеки
от имотите, за периода 01.12.2021 – 31.12.2022 (13 месеца), съгласно вида и
местонахождението им, както следва: сума в размер на 9100 лева, представляваща
средномесечен наем в размер на 700 лв. - за имота по първия нотариален акт, и сума в
размер на 7150 лв., представляваща средномесечен наем в размер на 550 лв. – за имота по
втория нотариален акт.
На следващо място, е посочено, че управителят на дружеството – АлТ, освен
материалните загуби, е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в повишено
кръвно налягане, липса на сън, притеснение, свързани с обстоятелството, кога и как ще се
въведат закупените от него имоти в експлоатация. Във връзка с тях, управителят, в
качеството си на физическо лице, претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 3000 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество – „ФЛГ“ ООД, ЕИК: ***, е подало
отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове, като излага съображения за
неоснователността им. Поддържа, че е предприел своевременно всички необходими
действия за снабдяване с изискуемите документи и разрешения, в това число и сключването
на договор с ЧЕЗ за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на
19.10.2021г. Предварителният договор за присъединяване към разпределителната
електрическа мрежа, в който подробно били описани техническите параметри и
изискванията към съоръженията в мястото на присъединяване, бил сключен на 05.08.2019г.
След като установил, че изпълнението на така зададените изисквания е технически
невъзможно, ответникът уведомил ЧЕЗ, който на 25.06.2021г. посочил ново място за
присъединяване, както и кои съоръжения следва да бъдат изградени, съответно –
подменени. Твърди, че именно тази техническа промяна от страна на ЧЕЗ, довели до
промяна и в условията за присъединяване, както и определеният от ЧЕЗ 8-месечен срок,
който не бил част от първоначалния договор, са довели до забавата в издаването на
удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата до 10.01.2023 г. Позовава се и на
обявеното, към онзи момент, извънредно положение, което допълнително е наложило
ограничителни мерки и забрани, с оглед на което посочва, че липсва виновно неизпълнение
на договорно задължение от негова страна.
Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е имал готовност, при липса на
забава, за отдаване под наем обектите към датата на претендираното обезщетение. Счита, че
3
искът по чл. 45 от ЗЗД е недопустим, тъй като обезщетението на неимуществени вреди се
претендира от физическо лице - АлТ, а не от ищеца по настоящата искова молба - „Б-А“
ЕООД, ЕИК: ***.
Моли се да бъде отхвърлена изцяло предявената претенция и се претендират
направените по делото разноски.
В съдебно заседание от 04.12.2024г., представител на ищеца – „Б-а“ ООД не се явява
и не изпраща процесуален представител. Ответникът – „ФЛГ“ ООД, представляван от адв.
Минева, моли исковете по чл.82 във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани, а искът по чл. 45 ЗЗД – като недопустим, а в условията на
евентуалност – като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени разноски,
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, намери за
установено от правна и фактическа страна следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следва да бъдат установени следните
обстоятелства: 1) че между ответника, в качеството му на продавач, и ищеца – в качеството
му на купувач, са сключени две сделки за покупко-продажба на право на строеж за
недвижими имоти, обективирани в Нотариален акт № 24, том I, рег. № 930, дело №
18/05.02.2020г. и Нотариален акт № 89, том II, рег. № 6673, дело № 241/10.11.2020 на
нотариус Георги Георгиев с рег. № 637 на Нотариалната камара; 2) че „ФЛГ“ ООД е поело
задължение да построи обектите, посочени в нотариалните актове, със свои средства, труд,
материали и организация, което е включено в продажната цена, като се задължава да ги
завърши по БДС на шпакловка и замазка, съобразно одобрените проекти, и да въведе
сградата в експлоатация със съответния документ, в срок от 24 месеца, считано от дата на
протокола за строителна линия и ниво (до м. ноември 2021 г.); 3) че ответното дружество се е
задължило да прехвърли на ищеца идеалните части от правото на собственост върху
имотите, съответстващи на застроената площ, без допълнително заплащане, в срок от един
месец, считано от датата на издаване на разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане
в експлоатация на сградата; 4) ответникът е следвало да предаде владението върху имота на
ищеца в срок от 30 дни, считано от датата на издаване на разрешение за
ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация; както и че: 5) че сградата е въведена в
експлоатация на 10.01.2023г.
Спорни остават въпросите дали е налице виновно неизпълнение от страна на
ответника; дали ищецът е претърпял вреди, състоящи се в пропуснати ползи, вследствие на
забавата при въвеждането в експлоатация, и ако да – в какъв размер; претърпял ли е
управителят на ищцовото дружество – АлТ неимуществени вреди и в какъв размер,
вследствие на забавата при изпълнението на задълженията от страна на ответника.
От представеното по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 22, се
установява, че на 10.01.2023г. Главният архитект на Столична община е въвел процесната
Жилищна сграда в експлоатация. Следователно, може да бъде направен извод, че е налице
забава с 410 дни (13 месеца) в изпълнението на задълженията на ответника, имаща
характера на неточно изпълнение във времево отношение.
По делото са събрани свидетелските показания на свидетелката – Г. В., която посочва,
че е била консултант, съгласно сключен договор с ответното дружество, като организирала
проектирането, получаването на разрешението за строеж и въвеждането в експлоатация на
жилищната сграда, построена от „ФЛГ“ ООД, в гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„Едурад Генов“ № 15. Свидетелства, че действително е била налице забава, тъй като от ЧЕЗ
променили начина на електрозахранване.
Съдът кредитира показанията на свидетелката В. като логични, последователни и
непротиворечащи на събрания доказателствен материал.
4
Съгласно изслушаното и неоспорено заключение на приетата по делото съдебна
оценителна експертиза (СОЕ) се установява, че средната пазарна месечна наемна стойност
на процесните имоти, за периода от 01.12.2021г. до 31.12.2022г., при съобразяване на
локацията, площта и състоянието им, възлиза на: 530 лв./ месец за Апартамент 13 и 500 лв./
месец – за Апартамент 14, или общо 13 390 лв. за посочения период (13 месеца). Наемната
цена би се равнявала на 265 лв./ месец – за Апартамент 13, и 250 лв./ месец – за Апартамент
14, или наем в общ размер на 6695 лв. за целия периода, за двата апартамента, в случай, че
имотите бъдат отдадени в състоянието, в което е договорено да бъдат предадени от
ответника на ищеца. Вещото лице е посочило, че средният период от време, необходим за
отдаване на имот под наем в района, в който са ситуирани процесните имоти, е около три
месеца от момента на публикуване на обява.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, като го намира за
обективно, обосновано и компетентно изготвено.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 16250 лева, представляваща пропуснати ползи, в размер на
средномесечният пазарен наем на процесните имоти, както следва: 9100 лева - обезщетение
за неизпълнено задължение, поето по силата на нотариален акт № 24, том 1, peг. № 930, дело
18/2020 г., и 7150 лева - обезщетение за неизпълнено задължение, поето по силата на
нотариален акт № 89, том II, peг. № 6673, дело 241/2020 г., за периода от 01.12.2021 г. до
31.12.2022 г.; и иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от управителя на
дружеството - АлТ.
По исковете с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, при неточно изпълнение на задължения,
произтичащи от договор, кредиторът има право да иска от длъжника изпълнението на
задължението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението
му. Разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД предвижда, че обезщетението обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако
длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди.
За да бъде уважен искът по чл. 82 ЗЗД, ищецът следва, при условията на пълно и
главно доказване, да установи наличието на елементите от фактическия състав на
разпоредбата, а именно: наличие на облигационна връзка - валидно договорно задължение,
от което да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение (пълно или
частично) на договорното задължение; вреди, настъпили вследствие на неизпълнението и
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложените като доказателства по
делото нотариални актове, че е налице облигационна връзка между страните - „Б-а“ ЕООД е
учредило в полза на „ФЛГ“ ООД право на строеж върху свой поземлен имот, като
дружеството се е задължило да построи Жилищна сграда, и да я въведе в експлоатация в 24-
месечен срок, считано от датата на Протокола за строителна линия и ниво (26.11.2019г.), и до
26.11.2021г. да прехвърли на ищеца, без допълнително заплащане, правото на собственост
върху два самостоятелни обекта, намиращи се в нея, а именно – апартамент № 13 и
апартамент № 14, в срок от 30 дни, считано от датата на издаване на разрешение за
ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация.
На следващо място, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че действително е била налице забава в изпълнението на задълженията на
ответника. Протоколът за строителна линия и ниво е изготвен на 26.11.2019г., следователно,
5
срокът за изграждане на сградата и въвеждането в експлоатация е изтекъл на 26.11.2021г.,
а ответникът е изпаднал в забава на 27.11.2021г. Видно от представеното Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 22, се установява, че на 10.01.2023г. Главният архитект на
Столична община е въвел процесната Жилищна сграда в експлоатация. Следователно, може
да бъде направен извод, че е налице забава с 410 дни (13 месеца) в изпълнението на
задълженията на ответника, имаща характера на неточно изпълнение във времево
отношение.
Основният спорен между страните въпрос е свързан с установяване на факта дали е
налице виновно неизпълнение на задълженията на ответника, и по-конкретно – дали
забавата се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина, т.е. дали е
била налице невиновна невъзможност, по смисъла на чл. 81 от ЗЗД. Тъй като и двете страни
по процесния договор са търговци, освобождаването от отговорност би могло да намери
своето основание и в разпоредбата на чл. 306 от ТЗ.
За да бъде ангажирана пълната отговорност на ответника за неизпълнение на
задължението му, е необходимо неизпълнението да е последица на неговото виновно
поведение. Посочената разпоредба въвежда презумпция за наличието на вина, в случай на
забава в изпълнението, като именно ответникът следва да докаже наличието на
обстоятелства, които са предизвикали обективната му невъзможност за изпълнение.
Доказателствената тежест за полагането на грижата на добрия търговец е върху ответника,
който следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е направил всичко
зависещо от него за точно изпълнение във времево отношение. В процесния случай,
ответникът навежда твърдения, че забавата е настъпила вследствие на забавата на ЧЕЗ да
изпълни задълженията си към него за изграждане и въвеждане в експлоатация съоръжението
за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа.
Извършената техническа промяна в мястото на присъединяване от страна на ЧЕЗ, която
довела и до промяна в условията за присъединяване, както и до въвеждането, от страна на
електроснабдителното дружество, на 8-месечен срок, който не бил част от първоначалния
договор, поставила ответника в невъзможност да въведе сградата в експлоатация, доколкото
липсата на електроснабдяването представлява административна пречка пред издаването на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Съгласно чл. 117 от ЗЕ, операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да
присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, включително зарядна точка,
разположен на съответната територия, който има изградени електрически уредби в
границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна
работа, изпълнил е условията за присъединяване и е сключил писмен договор за
присъединяване с оператора на електроразпределителна мрежа.
Съгласно Решение № 10/09.02.2015 г. по т. д. № 4429/2013 г. на ВКС, II Т. О., забавата
в изпълнението на задължението да бъдат завършени и прехвърлени в уговорения срок
съответните имоти, дължаща се на неизпълнение на законово регламентираните задължения
на съответните дружества за присъединяване към водоснабдителната и канализационна, и
електроразпределителната мрежи, в случай че длъжникът е изпълнил своите задължения
във връзка с присъединяването, има характера на невиновна невъзможност за изпълнение
по чл. 81, ал. 1 от ЗЗД. В случая обаче дружествто ответник не е представило доказателства,
от които може да се направи еднозначен извод, че изпълнило всички задължения които
зависят пряко и единствено от него за присъединяването към електрическата мрежа.
От представените по делото доказателства се установява, че Предварителният
договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа
мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е бил сключен на 05.08.2019г., т.е. преди
сключването на договорите с ищеца, съгласно които бил уговорен срок за въвеждането в
експлоатация на жилищната сграда.
В него обаче не е бил уговорен краен срок за изграждане на съоръженията за
присъединяване, като в чл.2, ал. 7 е предвидено, че такъв ще бъде уговорен в договора за
присъединяване на обекта. Такъв е бил сключен на 19.10.2021, след извършените със
Становище от ЧЕЗ от 25.06.2021г. технически изменения, свързани с мястото на
присъединяване, а срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за
присъединяване е определен в чл. 9, ал. 2 от него – 8-месечен от представяне на изискуемите
6
документи – разрешение за строеж, проектната документация, необходима за откриване на
строителна линия или площадка, и подписан Акт образец 2 и 2А на съоръженията за
присъединяване. Видно от представеното Разрешение за ползване № ДК-07-С-190/
21.09.2022г., издадено от Началника на РДНСК-София, строежът за външното
електрозахранване за процесния имот е въведен в експлоатация на 21.09.2022г. В
Разрешението е описано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрена проектна
документация, разрешение за строеж от 27.04.2022г., издадено от гл. инженер на район
„Студентски“ – СО, и протокол образец № 2/2а за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа от 08.10.2020г. В настоящето
производство не са били представени доказателства по отношение на датата на
предоставяне на съответните документи на електроразпределителното дружество,
респективно – от кой момент е започнал да тече 8-месечният срок за изграждане и въвеждане
в експлоатация на съответните съоръжения от страна на ЧЕЗ. Доколкото обаче, видно от
Разрешението за ползване е видно, че разрешението за строеж е с дата 27.04.2022г., а
неговото представяне се явява предпоставка за възникването на задълженията на ЧЕЗ за
изграждане, съдът приема, че документите са предоставени на електроснабдителното
дружество най-рано на тази дата. След представянето им е започнал да тече 8-месечният
срок, който видно от въвеждането в експлоатация на строежа (на 21.09.2022г.), е бил спазен.
Нещо повече, съгласно чл. 3, ал. 4 от предварителния договор, така посочените в него
технически параметри и условия за присъединяване са валидни само в случай, че Клиентът
подаде писмено искане за сключване на договор за присъединяване в срок от една година от
сключване на предварителния договор, т.е. до 05.08.2020г. В противен случай, следва да
бъде подадено ново искане за проучване на условията за присъединяване. Видно от
горепосоченото, протокол образец № 2/2а за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа от 08.10.2020г. Становището на ЧЕЗ, с
което е изменено мястото за присъединяване и са посочени съоръженията, които следва да
бъдат изградени, съответно – подменени, е с дата 25.06.2021г. Следователно, твърдението на
ответника, че причината за забавата е в извършената промяна от страна на ЧЕЗ в
техническите параметри, се явява неоснователно, доколкото в договора изрично е
предвидено, че процедурата предвижда предоставяне на нови технически параметри и
условия за присъединяване, по искане на присъединяващия се към електропреносната
мрежа, в случай, че не е представил необходимите документи и не е отправил искане за
сключване на договор за присъединяване. В процесния случай срокът, в който параметрите е
следвало да бъдат запазени без промяна, е бил изтекъл.
На следващо място, крайният срок за въвеждане в експлоатация на построената
сграда, който ответникът е поел съгласно т.6 от нотариалните актове, е бил 26.11.2021г, а
Договорът за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа
мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в който е предвиден 8-месечен срок, в който
ЧЕЗ следва да изгради и въведе съответната външната връзка на сградата, е сключен на
19.10.2021г. В този смисъл, още със сключването на договора, ответникът е бил наясно с
невъзможността да изпълни задълженията си към ищеца в срок. Въпреки това, не са
представени доказателства, от които да е видно, че той е уведомил ищеца за забавянето,
съответно – е опитал да се договори с него за потенциално удължаване на крайния срок или
друг начин за уреждане на взаимоотношенията им.
Доколкото ответникът е търговец, следва да бъде прието, че е могъл и е бил длъжен
да предвиди всички обстоятелства, включително липсата на присъединяване към
електроразпределителната мрежа, които са могли да му попречат за въвеждането в
експлоатация на новопостроената сграда, съответно - да ги съобрази при уговарянето на
сроковете за изпълнение. Съгласно константната практика на ВКС, грижата на добрия
търговец по чл. 302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника. Съдебната практика
еднозначно и безпротиворечиво приема, че от добрия стопанин не би могло да се очаква да
притежава специални познания, за разлика от добрия търговец, които да му позволяват, във
всеки отделен случай, да преценява с кое свое поведение в най-висока степен би
удовлетворил онези конкретни изисквания, отнасящи се до качеството, с което следва да
бъде извършена дадена работа или услуга. Търговецът по дефиниция е професионалист и е
носител на специални знания в съответната търговска област. (Решение № 200 от 11.04.2014
г. по търг. д. № 545/2012 г. на ВКС). Безспорно ответникът е строител по занятие, той би
7
следвало да притежава достатъчно опит и знания за действията на
електроразпределителното дружество при изграждане и въвеждане в експлоатация на
подобни съоръжения.
Съдът намира, че в случая не може да бъде приложен съставът на чл. 81, ал. 1 ЗЗД,
освобождаващ длъжника от отговорност за неизпълнението му, тъй като при сключването на
процесния договор той не само е могъл, но е бил длъжен да предвиди обстоятелствата, които
биха попречили за въвеждане на новопостроената сграда в експлоатация, поради липсата на
електрозахранване, и след като е сключил договора, същият е действал със съзнанието, че
тези пречки биха могли да бъдат преодолени, т. е. не е положил грижата на добрия търговец,
задължил се е въпреки риска и поради това е длъжен да понесе отговорността от
неизпълнението.
Разпоредбата на чл. 306 ТЗ също е неприложима в процесния случай, тъй като
обстоятелството, на което длъжникът се позовава - бездействие от страна на
електроразпределителното дружество за електрозахранване на сградата - не представлява
непреодолима сила, тъй като няма характера на форсмажорно обстоятелство, изначално
непредвидимо от страните по договора, настъпващо без човешка намеса. Непреодолимата
сила се характеризира с извънредност, непредвидимост и непреодолимост, следователно в
тази категория попадат събития, които са възникнали след сключването на договора, имат
необичаен и извънреден характер, не са могли да бъдат предвидени и не могат да бъдат
предотвратени в рамките на дължимата грижа за добросъвестно изпълнение на
задълженията му. Не може да се приеме, че тези действия, респ. бездействия на
експлоатационните дружества попадат в тази категория.
При това положение, ответното дружество, явяващо се строител и търговец, носи
отговорност за вредите от неизпълнение, в случая неточно, забавено изпълнение,
независимо дали същите са настъпили поради поведението на трето лице, с което се намира,
също, в договорни отношения по повод инфраструктурно обезпечаване на сградата – в
случая присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа Ответникът не е
доказал и наличието на обстоятелства, свързани с форсмажорни събития, чиито последици
не биха могли да бъдат избегнати, дори при полагането на грижата на добрия търговец.
На следващо място, следва да бъде обсъдено и възражението на ответника, съгласно
което се позовава на обявеното, към онзи момент, извънредно положение, във връзка с което
са били наложени ограничителни мерки и забрани, като счита, че това го освобождава от
отговорност. В периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. в България беше обявено извънредно
положение заради пандемията от Ковид-19, като със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, изменяна многократно, в България бяха въведени редица
противоепидемични мерки, свързани с преустановяване осъществяването на редица
дейности на търговски обекти и центрове, забрана за напускане на населени места,
ограничаване на пътуването между различни селища, включително чрез установяване на
пропускателни пунктове. Правната доктрина и съдебната практика приемат за форсмажорни
обстоятелства събития от извънреден характер като природни бедствия, катастрофи, аварии
и т.н., които застрашават живота и здравето на хората или околната среда. В случая е налице
събитие от извънреден характер – световна пандемия, което е било непредвидимо за
страните по договора и във връзка с което е обявено извънредно положение и са въведени
ограничителни мерки от страна на държавата, които са непреодолими за изпълнителя. Съдът
приема, че обявеното в страната извънредно положение и наложените във връзка с него
рестриктивни мерки имат характер на непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от
Търговския закон, съгласно който непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договор. Доколкото обаче
както един от двата процесни нотариални актове, така и договорът за присъединяване с
електроразпределителното дружество, са били сключени след датата на обявяване на
извънредното положение, т.е. ответникът е поел нови задължения, дори при така създалите
се форсмажорни обстоятелства, т.е. те не са възникнали след сключването на договора,
следва да бъде прието, че ответникът е поел стопански риск, съзнавайки потенциалните
ограничения на дейността си, и не би могло да бъде приложено правилото на чл. 306 ТЗ,
което да го освободи от отговорност. Ето защо, съдът приема, че по делото не се установява
8
причинната връзка между събитието от извънреден характер (пандемията от Ковид-19 и
въведените ограничителни мерки) и забавеното изпълнение.
Следващият елемент от фактическия състав на чл. 82 е вследствие на неизпълнението
да са настъпили вреди, които да се намират в причинно-следствена връзка с неизпълнението.
Причинно-следствената връзка между неизпълнението и вредата е налице тогава, когато
неизпълнението се явява това условие, без което вредата не би била настъпила и при
наличието на което при нормално стечение на обстоятелствата биха настъпили същите
последици. Кредиторът може да е понесъл всякакви загуби и да е пропуснал да реализира
различни ползи, но обезщетение се дължи само за тези от тях, които са в причинна връзка с
неизпълнението. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
настъпването на вредите следва да бъде доказано от ищеца. Отговорността на продавача за
неизпълнение на поетото с предварителния договор за продажба основно задължение за
прехвърляне на собствеността върху уговорената вещ се урежда от общите разпоредби на
чл. 79 и сл. ЗЗД за договорната отговорност. Ако не изпълни виновно задължението си,
продавачът отговаря спрямо купувача за произлезлите от неизпълнението вреди. Обемът на
вредите, които подлежат на обезщетяване, се преценява във всеки конкретен случай
съобразно правилата на чл. 82 ЗЗД. Съгласно чл. 82, изр. първо ЗЗД продавачът дължи
обезщетение за всички настъпили в правната сфера на купувача имуществени вреди – загуби
и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от несключването на
окончателния договор и са могли да бъдат предвидени при възникване на неизпълненото
задължение, но ако при сключване на предварителния договор е действал недобросъвестно,
той следва да обезщети и непредвидимите вреди, стига те да са в причинна връзка с
договорното неизпълнение – чл. 82, изр. второ ЗЗД (Решение № 64 от 3.06.2011 г. по т. д. №
476/2010 г., ВКС, ІІ т. о).
В настоящия случай, ищцовото дружество претендира обезщетение за пропуснати
ползи, изразяващи се в невъзможност да отдава апартаментите под наем, съответно – да
реализира доход от тях. Съгласно становището, възприето в ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва
да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност
не се предполага.
Следва при разбиране и тълкуване на този извод на ВКС да се има предвид,
изводите на проф. Иван Апостолов, който приема , че пропуснатата печалба се определя с
оглед на предполагаемото развитие, което имуществените работи на увредения биха имали в
случай на ненастъпване на вредоносното събитие. Нейното установяване е по-трудно,
именно защото се основава само върху едно предположение: върху едно предположение за
състоянието, в което вероятно биха се намирали работите на увредения, ако задължението
би било изпълнено, или ако деликтът не би бил извършен. В едно свое решение,
Касационният съд 805/39 III, като е допуснал да се иска обезщетение за бъдещи вреди, е
поискал, като условие за това, вредата да бъде сигурна . Но в такива случаи под сигурност
не може да се разбира друго, освен достатъчна степен на вероятност. А такава е налице,
когато, въз основа на данните по делото и на обикновения житейски опит, съдът има
основание да приеме, че пострадалият сериозно е могъл да разчита на реализирането на
печалби.
В този смисъл, уважаването на предявената претенция за обезщетение за пропуснати
ползи е предпоставено от положителното установяване от страна на ищеца, че е пропуснал
да увеличи имуществото си, което несъмнено би се случило, ако не беше налице забава от
страна на ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че принципните постановки на така посоченото
Тълкувателно решение следва да се прилагат с оглед възприетата в практиката и тероията
дефиниция за „пропуснати ползи“, а именно – че следва да се възприеме, че такива биха
настъпили с голяма вероятност, „ако това следва от нормалния ход на нещата или според
9
особените обстоятелства на конкретния случай“, т.е. да бъде правена индивидуална
преценка, с оглед конкретните обстоятелства, и едва тогава да бъде установявано дали
предвид така обсъдените конкретни факти, е типично и адекватно да бъде прието, че е
налице пропусната полза, а да не бъдат прилагани принципни положения, на базата на които
да бъде отхвърляна възможността да настъпят пропуснати ползи.
В процесния случай, неизпълнението на поетото задължение за изграждане на
обектите и въвеждането им в експлоатация в уговорения от страните срок, лишава
кредитора, за периода на забавата, от възможността да придобие собствеността върху
изградените обекти и да упражни по отношение на тях присъщите на правото на
собственост правомощия – владение, ползване и разпореждане, по-конкретно – да получи
гражданските плодове от тях, чрез предоставянето на обектите за възмездно ползване на
трети лица, което би довело до увеличаване на имуществото му. Трайната съдебна практика
сочи, че доколкото правото на ползване е необходим елемент от съдържанието на
субективното право на собственост, лишаването на собственика от признатата му от закона
възможност да извлича полезните свойства от своята вещ всякога има характера на
пропусната полза и се съизмерява със средната пазарна цена на наема, като не е от значение
дали вредата представлява пропуснат приход от отдаването на имота под наем, или
ефективни разходи по наемането на друг имот за периода до отпадането на невъзможността
да бъде използван процесният (Решение № 430/12.07.2013 г. по гр. д. № 643/2009 г. на ВКС, І
г. о., Решение № 691 от 14.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 351/2008 г. на ІІ т. о.; Решение № 60
от 11.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 559/2008 г., II т. о.; Решение № 852 от 15.04.2019 г. на РС -
Бургас по гр. д. № 6637/2018 г.; Решение № 260051 от 27.04.2021 г. на ОС - Търговище по в.
гр. д. № 38/2021 г. и др.). В тежест на кредитора - възложител е да докаже, че при точно
изпълнение на задължението за изграждане на обекта и въвеждането му в експлоатация в
срок, имуществото му би се увеличило, като това би могло да се установи както чрез
доказването на факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с
отдаването на конкретния обект, които са били осуетени именно в резултат от забавата на
длъжника, така и чрез установяване, че при конкретните пазарни условия в периода на
забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем.
Тези постановки са потвърдени и в доктрината в континенталната правна система
виж. Доц. Конов, Т. Пропуснатата полза - вероятна или сигурна вреда. Сп. Търговско право,
бр.1/2022 г., който специално цитира определението на проф. Александър Кожухаров: „С
други думи пропуснатата полза е тази, която при нормалния ход на нещата или според
особените обстоятелства на конкретния случай би могла с вероятност да се очаква“ и
го използва след това, за да формулира стандарта на доказване на пропусната полза.
Нещо повече, следва да бъде съобразен и фактът, че съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, до
въвеждане на сградата в експлоатация по предвидения в действащото законодателство ред
ползването й е изрично забранено, като при нарушение на тази забрана съответният
компетентен орган съобразно категорията на строежа или упълномощено от него
длъжностно лице има право да забрани обитаването, съответно ползването на строежа и да
разпореди прекъсване на захранването му с електрическа и топлинна енергия, вода, газ и
други консумативи. С оглед на това, фактическата невъзможност за ползването на сградата,
води и до практическа невъзможност да бъде сключен договор за наем за процесните
апартаменти. Следователно, неизпълнението на поетото задължение за изграждане на обекта
в уговорения срок е лишило ищеца от възможността да получи граждански плодове от
недвижимите имоти чрез предоставянето им за възмездно ползване на други лица за периода
на забавата. Причинените на ищеца вреди, по смисъла на чл. 82 ЗЗД, представляват
пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
задължението на продавача - изпълнител да довърши и предаде обекта в срок и са могли да
бъдат предвидени от него при пораждане на задължението, при проявена грижа на добрия
търговец (Решение № 191 от 22.11.2013 г по т. д. № 729/2011 г., ВКС, ІІ т. о.). С оглед на
всичко гореизложено и при съобразяване на житейската логика, не следва да бъде правен
генерален извод, че недоказването от страна на ищеца, че е създал правоотношения с трети
лица във връзка с процесните апартаменти по повод ползването или разпореждането с тях,
10
води до по презумпция до липса на пропуснати ползи. Следва да бъде изследвано дали при
конкретните пазарни условия е съществувала реална възможност за отдаване на обектите
под наем. Съгласно заключението на приетата и неоспорена съдебно-оценителна експертиза,
от проучването на района за процесния период се установява, че около процесните имоти се
извършва интензивно застрояване, като на база реално застроената площ в „Малинова
долина“ и средните плътност и интензивност на застрояване, е направено изчисление, че в
посочения район са налични около 8000 имота, които са сходни на оценяваните.
С оглед на това, може да бъде направен извод за голямото търсене и предлагане на
сходни на процесните имоти в посочения район, което е и ноторно известно на съда,
доколкото в последните години кв. „Малинова долина“ се оказва сред предпочитаните
квартали за закупуване и наемане на недвижими имоти, което води и до повишаване на
строителството на нови сгради в района, което е и ноторно известно.
Вещото лице посочва, че с оглед на конкретните характеристики на района, в който се
намират процесните имоти, отдаването под наем при средна наемна цена и упражнен избор
на наемател може да се очаква да стане за около три месеца от момента на публикуване
на обява, поради което съдът намира, че следва да бъдат присъдени вреди не за целия
претендиран период (13 месеца, колкото е и забавата на ответника), а за период от 10 месеца,
като по този начин бъде взет предвид и периода, през който се е очаквало да се търсят
наематели, ако се предположи, че обявата е била публикувана непосредствено след
въвеждането в експлоатация на имотите, с оглед наведените от ищеца твърдения, че е
закупил имотите с инвестиционна цел. Така съдът определя обичайната висока
вероятност в този период да има договор за наем, което рамкира и порода в който е
пропусната ползата. Следва да се посочи, че при възприемане на противно тълкуване ще
се допусне очевидно флагрантно нарушение на договора да остане без правни последици,
което е нетърпим плавен резултат и в отклонение от основите принципи на облигационно
право при вяска противоправно деяние , с което се причинят вреди те подлежат на
обезщетение.
Що се отнася до размера на вредите, които следва да бъдат присъдени, следва да бъде
взета предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК, съгласно която „когато искът е установен в
своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по
своя преценка или взема предвид заключението на вещо лице“.
Съгласно заключението на вещото лице се установява, че средната пазарна месечна
наемна стойност на процесните имоти, за периода от 01.12.2021г. до 31.12.2022г., при
съобразяване на локацията, площта и състоянието им, възлиза на: 530 лв./ месец за
Апартамент 13, и 500 лв./ месец – за Апартамент 14. Наемната цена би се равнявала на 265
лв./ месец – за Апартамент 13, и 250 лв./ месец – за Апартамент 14, в случай, че имотите
бъдат отдадени в състоянието, в което е договорено да бъдат предадени от ответника на
ищеца.
Доколкото в процесния случай не са представени доказателства, на базата на които да
бъдат направени изводи за степента на завършеност и наличието на обзавеждане на
процесните апартаменти, следва да бъдат взети предвид изчисленията на вещото лице,
отнасящи се до размера на пазарния наем, в случай на отдаването на апартаментите в
състоянието, в което е било да бъдат предадени от ответника, а именно – месечна наемна
цена от 265лв. – за Апартамент 13, и равняваща се на 250 лв./ месец – за Апартамент 14, или
наем в общ размер на 5150лв за 10 месеца, за двата апартамента.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че искът с
правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД се явява частично основателен и доказан
и следва да бъде отхвърлен за горницата над така определения среднопазарен месечен наем.
По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В
11
тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна
отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от
фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от
ищеца по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на
възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения
вредоносен резултат. При ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД, ищецът допълнително
установява и възлагането на работата. В хипотезите на непозволено увреждане,
включително на отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното.
В процесния случай са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, като е налице активно субективно съединяване (другарство
на страната на ищците).
Нормата на чл. 215 ГПК допуска предявяване на иск от няколко ищци, но само в две
алтернативно уредени хипотези – когато те защитават общо право, или когато правото или
задължението, което защитават имат общо основание. Това са алтернативно уредените
предпоставки за допустимост на субективно съединяване на искове, при наличието на които
възниква обикновено другарство. Защитаването на общо право се изразява в наличието на
общ предмет на искова защита - субективното материално право, което ищецът твърди, че
притежава и иска да защити, а ответникът оспорва и по което се произнася съдът с
диспозитива на решението. Всеки от обективните другари притежава самостоятелно
материално право, което може да се защитава както от всеки от тях поотделно, така и от
всички заедно, като правата на различните другари (ищците) могат да произтичат както от
еднакви, така и от различни юридически факти, но имат еднакво или сходно съдържание
(напр. съсобствениците, които могат да черпят права от различни сделки, чийто предмет
обаче съвпада – поражда се право собственост върху един и същ обект). На следващо място,
възможно е правата или правоотношенията, които всеки от другарите иска да защити, да
произтичат от едно общо основание - юридически факт, от който е възникнало субективното
право или правоотношението, предмет на защита (няколко пострадали лица от един и същ
деликт предявяват искове срещу причинителя).
В настоящия случай са предявени два иска – с първия, дружеството – ищец е
претендирането на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от
забавено изпълнение на задължение, а с втория - на обезщетение в размер на 3000 лв. за
неимуществени вреди, изразяващи се в повишено кръвно налягане, липса на сън,
притеснение, свързани с обстоятелството кога и как ще се въведат закупените от него имоти
в експлоатация. Настоящият съдебен състав намира, че така съединените субективно искове,
че в случая са е налице една от така посочените предпоставки за допустимост на
субективното съединяване, а именно - правата, за които се търси защита произтичат от едно
и също основание – неизпълнението на договорно задължение, което в случая
представлява и деликт. Поради тези съображения, искът по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД се явява
процесуално допустим, а възражението на ответника – неоснователно.
При разглеждане на иска по същество, както беше посочено по-горе, се установява,
че между страните е било налице облигационно правоотношение, както и че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на изпълнението на задълженията си. Следващият елемент
от фактическия състав, който следва да бъде налице, е настъпването на вреди от деликта
(който в настоящия случай е неизпълнението). Ищецът в производството твърди, че е
претърпял неимуществени вреди в резултат от това неизпълнение, изразяващи се в
повишено кръвно налягане, липса на сън, притеснение, свързани с обстоятелството
кога и как ще се въведат закупените от него имоти в експлоатация. По делото обаче не
са ангажирани никакви доказателства – нито гласни, нито писмени, в подкрепа на това
твърдение. В този смисъл, не може да бъде установено настъпването на твърдените вреди,
вследствие на неизпълнението от страна на ответника, поради което искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Следва да се посочи, че процесния случай се касае за търговски отношения ,
физическото лице има качество управител очевидно професионално отговорно лице за
дейностите и договорите на дружеството. В този смисъл логично неизпълнението по повод
12
договорите не нещо извънредно, че да доведе до такава значимо засягане на субективните
права, налагащи обезщетение за неимуществени вреди.
Управителят не е страна по договора, а дружеството съответно неизпълнение може
да се отрази в патримониума на дружеството, самото неизпълнение и вината на ответника
не може да се квалифицира също като нещо извън обичайно, че да е необходимо и
справедливо да се признаят притесненията на управителя да се обезщетят. Тези емоции
могат да подлежат на обезщетение в подобни хипотези при преценка на конкретните факти,
тази оценка в случая категорично води до извода че съществени значими неимуществени
вреди, които да подлежат на обезщетение в случая няма. В противен случай всяко
неизпълнение в търговския обор ще причини неудобство и притеснение на всеки,
съдружник управител, контрольор, пълномощник, прокурист и така очевидно би се свело до
абсурд института на обезщетение на неимуществени вреди.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, право на разноски има
ответникът. Съгласно представения списък с разноски по чл. 80 ГПК, ответната страна
претендира разноски в общ размер на 2800 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, в размер на 2500 лв., депозит за свидетел, в размер на 150лв., и депозит за
съдебна експертиза – 150лв., които следва да се присъдят в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, „Б-А“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Есперанто“ №1, ет.3, ап.6, да
заплати на „ФЛГ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Малинова долина“, бул. „Едуард Генов“ № 15, сумата от 5 150 лева, представляваща
пропуснати ползи, в размер на средномесечният пазарен наем на процесните имоти, както
следва: 2650 лева - обезщетение за неизпълнено задължение, поето по силата на нотариален
акт № 24, том 1, peг. № 930, дело 18/2020 г., и 2500 лева - обезщетение за неизпълнено
задължение, поето по силата на нотариален акт № 89, том II, peг. № 6673, дело 241/2020 г., за
периода от 01.03.2022 г. до 31.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до
пълния претендиран размер – 16 250 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на управителя на „Б-А“ ЕООД - АЛТ, в качеството му на
физическо лице, срещу „ФЛГ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Едуард Генов“ № 15, с който се претендира
присъждане на обезщетение в размер на 3000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в
повишено кръвно налягане, липса на сън, притеснение, свързани с обстоятелството, кога и
как ще се въведат закупените от него имоти в експлоатация.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „Б-А“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Есперанто“ №1, ет.3, ап.6, да заплати на „ФЛГ“
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“,
бул. „Едуард Генов“ № 15, сумата от 2800лв., представляващи съдебни разноски и
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13