Р Е Ш Е Н И
Е
№…………
град Шумен, 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Бистра Бойн
при
секретаря В.Русева,
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 432 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на "В."
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя В.В., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № 282-ФИ/09.08.2019г. на Началник отдел "Оперативни
дейности" – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В
жалбата се твърди, че Заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Излагат
се доводи, че към момента на издаване на оспорената заповед и към настоящия
момент няма съставени Наказателни постановления за налагане на имуществени
санкции. Дружеството заплаща данък ДДС ежемесечно в размер на 300 000лв. и
затварянето на обекта за срок от 14 дни е сериозно и би довело до увреждане на
фиска в големи размери. Дружеството осъществява дейност повече от двадесет
години и при направената проверка в шестнадесет негови обекта на територията на
страната са установени само две формални нарушения, едно от които настоящото.
Твърди се, че допуснатото нарушение не е по вина на търговеца и същото е
отстранено ден след проверката и преди издаване на порцесната Заповед. Излагат
се и доводи, че не е спазен принципът на съразмерност, визиран в разпоредбата
на чл.6 от АПК. Въз основа на това жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да му
присъди направените по делото разноски.
Ответната
страна Началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт В. М.редовно
упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни
съображения за компетентност на органите, наличие на административно нарушение,
респективно основание за налагане на принудителната административна мярка. Моли
за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
Оспорената заповед в настоящото
производство е връчена на представител на дружеството на 22.08.2019 г., а
жалбата е депозирана чрез органа на 04.09.2019 г., поради което се явява
процесуално допустима, като предявена в законоустановения 14-дневен срок и от лице,
адресат на заповедта, т.е. при наличие на правен интерес от обжалване.
С процесната
ЗНПАМ № 282-ФИ/09.08.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности" –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“
от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка– запечатване на търговски
обект – склад за PVC, находящ се в град Русе, ул. Търговска
№1, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
На
06.08.2019 г. в 12.35ч., в търговския обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС,
представляващ склад за ПВЦ и алуминиеви профили и аксесоари към тях, била
извършена проверка от органи по приходите в ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена
проверка серия АА №0305164 от 06.08.2019г. При проверката било установено
въведено в експлоатация и работещо фискално устройство марка „ELTRADE A3 KL“, с регистрационен номер в НАП 3898476 и дата на
регистрация 24.04.2019г., чието Свидетелство за регистрация е за обект с друг
адрес в гр.Русе- ул.“Михаил Арнаудов №9.
При извършената проверка са представени необходимите документи за
проверката по спазване на данъчното законодателство, включително Свидетелството
за регистрация на ФУ и Договора за сервизно обслужване на ФУ, приложени по
делото на лист 17.
Видно от представената административната
преписка, както и становището на процесуалния представител на ответната страна,
във връзка с установеното нарушение на
чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F505579 от
22.08.2019г./стр.34/
Въз основа на констатациите, обективирани в
Протокола за извършена проверка, както и събраните доказателства, органът по
приходите е приел наличието на административно нарушение на чл.7 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118 ал.4 т.1, във връзка с чл.185
ал.2 от ЗДДС и осъществяването на фактическия състав на чл.186 ал.1 т.1 б"а" от ЗДДС, поради което и в условията на обвързана
компетентност е наложил процесната принудителна административна мярка.
От представените по делото Свидетелство за
регистрация на ФУ №1936/20.02.2019г. и Договор за абонаментно сервизно
обслужване на ЕКА №1963/20.02.2019 г., валиден до 20.02.2020 г., по категоричен
начин се установи, че в процесния търговски обект има регистрирано ФУ марка „ELTRADE A3 KL“, с регистрационен в НАП №3898476, с индивидуален
номер на ФУ 44296121 и с индивидуален номер на фискалната памет 44318384. Устройството
е регистрирано за търговски обект-склад в гр.Русе, ул.Академик Михаил Арнаудов
№3, като същото се използва и с него са регистрирани продажби, видно от копие
на дневен финансов отчет от 05.08.2019г.-06.08.2019г. Видно от Договор за наем
на недвижим имот, търговецът е променил адреса на обекта си, като е наел
възмездно друг имот, представляващ склад, намиращ се в гр.Русе, ул.Търговска №1
от 01.04.2019г. до 01.04.2024г./стр.102/. В настоящият обект търговецът
продължил да използва ФУ, регистрирано за предходния обект към датата на
проверката- 06.08.2019г. Видно от представеното от жалбоподателя Свидетелство
за регистрация на фискално устройство №11 на 07.08.2019г. е бил променен адреса
на търговски обект във фискалното устройство.
От
така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед, като всеки
индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания за издаване на индивидуални административни актове. След извършена,
на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка, съдът приема, че оспорената ЗНПАМ е издадена от оправомощен
орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186 ал.3 от ЗДДС. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за това
материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на
нормата на чл.12 ал.6 от ДОПК.
Заповедта
е издадена в изискуемата писмена форма като съдържа задължителните нормативно
установени реквизити– наименование на органа, който я издава, наименование на
акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.
По приложението на материалния
закон съдът намира следното:
Съгласно чл.7 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите лицата по чл.3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г., предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. Предвид посочените правни
норми и установените по делото факти, които се подкрепят от представените с
административната преписка доказателства, съдът намира, че в случая са налице
материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. В случая в
производството по издаване на обжалваната заповед са събрани безспорни
доказателства, че към датата на проверката дружеството не е спазило реда да
монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално
устройство, което да отговаря на функционалните и техническите изисквания,
съгласно Приложение №1 и №2. Съгласно чл.17 ал.3 от Наредбата, ново
свидетелство за регистрация се издава при смяна на адреса на търговския обект,
като видно от доказателствата това е било осъществено в деня следващ проверката
на данъчните органи. Фактите по делото се установяват от приложените по делото
Протокол за проверка, АУАН, фискален касов бон от деня на проверката. Съдът
намира, че с въвеждането в експлоатация на фискално устройство, за което не е
спазен редът за регистрация в НАП, в обекта е изпълнена хипотезата на
чл.186 ал.1 т.1 б. „б“ от ЗДДС за налагане на ПАМ "запечатване на
обект", като съобразно чл.186 ал.3, във вр. с ал.1 т.1 б. „б“ от ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност. В настоящия
казус административния орган е посочил като осъществен състава на чл.186 ал.1
т.1 б.“а“, който санкционира неспазен ред за издаване на документ за продажба,
каквито обстоятелства липсват изложени в оспорената Заповед. Така установеното
разминаване в описанието на нарушението и приложената норма представлява
съществено нарушение.
Принудителните административни мерки
се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения
съгласно чл.22 ЗАНН,
като следва да са съобразени с вида и характера на нарушението и конкретните
материално правни предпоставки за налагането им съгласно специалния материален
закон. Оспореният акт – Заповед за налагане на ПАМ е издадена на 09.08.2019г.,
т.е. след като търговецът е изпълнил задължението си по чл.7 ал. 1 от Наредбата
относно ФУ, съгласно представеното свидетелство за регистрация на фискално
устройство, регистрирано в приходната администрация с потвърждение № 4208946,
като в акта за налагане на мярката не са изложени мотиви относно необходимостта
от прилагането ѝ и за предотвратяване извършването на какви нарушения е
приложена. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се
извършва в съответствие с характера ѝ и има превантивно действие– да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна нарушителя,
като изводът за съществуване на такава възможност следва да е мотивиран и
обоснован. В конкретния случай липсват мотиви относно налагането на ПАМ. Не
бяха представени доказателства за непогасени публични задължения на търговеца в
големи размер. Установеното нарушение с АУАН, видно от събраните доказателства
се е дължало на смяна на адрес и е било преустановено от търговеца на 07.08.19г.,
поради което и целта на закона е изпълнена и наложената ПАМ се явява
постановена в противоречие на тази цел.
В процесната заповед в мотивите при
определяне срока на продължителност на мярката органът е приел, че са взети
предвид местоположението на обекта и отчетения оборот по периоди, като предвид
вида на нарушението се налагал извода за особено съществени пропуски на
отчетността на търговеца, респективно данъчни нарушения, което налага да се
осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Липсата на регистрирано фискално устройство била
от най-съществените данъчни нарушения, тъй като предполага директно укриване на
извършените продажби, съответно неотчитане на приходи и неплащане на данъци.
Последното изложено от административния орган противоречи на обстоятелствената
част в Заповедта, доколкото е установено от събраните от данъчните органи
доказателства, че в обекта има устройство, с което се отчитат осъществените
продажби и се начислява данък.
Съдът намира, че формално фактическият състав
на чл.186 ал.1 т."б" от ЗДДС е изпълнен, доколкото безспорно е установено, че
дружеството към момента на проверката, в стопанисвания от него обект, използва ФУ,
регистрирано за друг обект. От това обаче не може да се заключи, че нарушението
води до негативни последици за фиска, тъй като не води до неотчитане на
реализираните от търговеца приходи и не може да се стигне до отклоняване на
данъчно облагане. Казано по друг начин– налице е неизпълнение на формално
изискване за регистрация, което не е пряко свързано с отчитането на приходите
от продажби.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че ЗНПАМ не е достатъчно мотивирана
относно определения срок за прилагане на принудителната мярка, който е към
средния спрямо максимума, предвиден от законодателя- 30 дни. Мотивите изложени в заповедта, касателно
нарушение на фиска и отклонение от данъчното облагане са неотносими към
приетото от органа нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ и основанието за издаването на заповедта–
чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС. Няма данни нарушението да е свързано с укриване на
приходи от продажби съответно отклоняване от данъчно отчитане и облагане. Излагането на мотиви в заповедта по чл.186 ал.1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е
задължително, като същите следва да са съобразени с фактите, приети от органа
за установени при издаване на заповедта и другите обстоятелства, включително
предходни нарушения и личността на извършителя, за да може да се извърши
преценка за съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на
изискването на чл.146 т.5 от АПК. Не посочването на обосновани мотиви относно определения срок, за
който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи, дали актът е
издаден в съответствие с целта на закона – чл.146 т.5 от АПК. В този смисъл е практиката на ВАС- Решение № 1498 от 11.02.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 15324/2014 г., VIII о. и др.
Като
съобрази всички посочени обстоятелства, съдът намира, че наложената
принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни“ е несъразмерна на твърдяното
административно нарушение.
От
така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че като издадена
в нарушение на материалния закон и неговата цел, оспорената в настоящото
производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
282-ФИ/09.08.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП се явява незаконосъобразна и като такава следва
да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, както и на основание
чл.143 от АПК, направеното своевременно искане за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя, ведно с приложен списък, съдът намира за основателно,
поради което НАП град София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски общо в размер на 555.00 лв., от които 50.00 лв.
внесена държавна такса, 5.00 лв. банков превод и 500.00 лв. договорено и
изплатено възнаграждение в брой за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед на налагане на принудителна административна
мярка № 282-ФИ/09.08.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности" –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите град София да заплати на "В." ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В.В., направените по делото разноски общо в размер на 555.00
/петстотин петдесет и пет лева/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с
чл.138 ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: