Р Е Ш Е Н И Е
№ 1906/21.11.2018г. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Варна,
Наказателна колегия, Пети състав,
в публично заседание
на тридесети октомври,
две хиляди и
осемнадесета година в състав:
председател съдия
Георги Митев, секретар Радостина Иванова,
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 3623
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ по жалба от А. ЕООД против Наказателно постановление № 03-007525/14.06.2017 г. на
директора на Дирекция Инспекция по труда – гр.Варна, с което
на А. ЕООД е наложено
административно наказание имуществена
санкция в размер
на 5 000 лева на основание
чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда,
за нарушение на чл. 63 ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата си
въззивникът оспорва отразената в наказателното постановление фактическата
обстановка, счита, че дружеството не е извършило посоченото нарушение и моли
съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание
процесуалният представител на въззивното дружество
адв.М. З. поддържа жалбата. По същество сочи, че неправилно е посочено в
наказателното постановление мястото на полагане на труд, не било описано точно
какъв труд е полагало лицето и не са посочени мотиви за налагане на наказание в
такъв размер и моли съда са отмени наказателното постановление, а в условията
на евентуалност да намали размера на наложената имуществена санкция до
минималния размер.
За въззиваемата стана,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание, процесуалният представител
юрисконсулт Д. О. моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
След като прецени
обжалваното постановление с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На
01.06.2017 г. служителите на Дирекция Инспекция по труда-Варна - св.М. К. Д. и Р.
Н. П. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на А. ЕООД в
обект информационен център на яхтено пристанище в к.к.Златни пясъци. Установили,
че на обекта полага труд лицето А.К.П. ЕГН **********, който в собственоръчно
попълнена декларация записал, че ще работи към фирма Аква спорт от 01.06.2017
г. на длъжност моряк обект яхтено пристанище със сключен трудов договор,
работно време от 12 до 16 часа, уговорено трудово възнаграждение в размер на
460 лева и че не е получил копие от завереното уведомление и екземпляр от
сключен писмен трудов договор. В точка 10 на декларацията П. записал: “Днес
дойдох да си донеса документите“. Декларацията е попълнена от П. на 01.06.2017
г. в 14.44 часа.
В хода на проверката било установено, че между работодателя А. ЕООД и
работника А.К.П. бил сключен трудов договор № 171 от 01.06.2017 г. за длъжността
брегови моряк с място на работа пристанище к.к.Златни пясъци, работно време 8
часа, с начална дата на постъпване на работа 02.06.2017 г., с договорено месечно
трудово възнаграждение 460 лева, допълнително месечно възнаграждение, отпуск. В
договора е посочено, че е връчен на П. екземпляр от него, длъжностна
характеристика и заверено копие от уведомление по чл.62 ал.5 от КТ на дата
02.06.2017 г.
От представеното от
въззивника заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62 ал.5 от Кодекса на труда е видно, че уведомлението за сключения трудов
договор между дружеството и А.К.П. е получено в ТД на НАП Варна на 01.06.2017
г. в 15.47 часа /след часа на извършената проверка/.
На 08.06.2017 г. срещу
въззивното дружество бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 03-007525, в който е посочено, че същото като работодател е
нарушило разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда КТ/, тъй като на
01.06.2017 г. е допуснало до работа А.К.П. преди да му предостави копие от
уведомлението по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП Варна.
Актът бил надлежно
предявен и връчен лично на упълномощеното лице от дружеството Т.К.С., която при
връчването записала като възражение: „Към настоящия акт имам възражения“.
В срока по чл.44 от ЗАНН е подадено писмено възражение срещу АУАН, в което се твърди, че
дружеството не е нарушило трудовото законодателство и не е извършило соченото в
АУАН нарушение, тъй като между работодателя и служителя е подписан трудов
договор и същият е регистриран, съгласно изискванията на закона в ТД на
НАП-Варна в 14.34 часа на 01.06.2017 година.
Въз основа на
съставения акт административно-наказващият орган е издал Наказателно
постановление № 03-007525 от 14.06.2017 г., като е възприел изцяло фактическите
констатациите, описани в акта, приел е, че въззивното дружество като
работодател е нарушило разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда и
му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева
на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.
В хода на съдебното производство
бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката М.К.Д.. Д. в своите показания потвърди, че на 01.06.2017 г. при извършена проверка в обект
информационен център, намиращ се в гр.Варна, к.к.Златни пясъци, яхтено
пристанище установила лицето А.К.П., който заедно с още едно лице почиствали –
метели с метли, били до будката на информационния център. А. П. собственоръчно
попълнил декларацията, която му предоставили, включително датата и часа. Съдът кредитира свидетелските показания на Д. като обективни и подкрепящи се от писмените
доказателствени средства по делото.
В съдебно
заседание бе разпитан в качеството на свидетел и А. П.. Според неговите
показания на 01.06.17 г. той
занесъл документите за работа в офиса на собственика на фирмата на яхтеното
пристанище в к.к.Златни пясъци. Казали му да изчака да оформят документите. Видял
се с колеги и говорели пред информационния център. Тогава дошли проверяващите, П.
им казал, че не е на работа. Бил моряк, работното му място е на пристанището и
не е метял. При работа си използвал униформа. Потвърждава, че подписа в
декларацията е негов и че по време на проверката вече имал подписан трудов
договор и че е бил получил копие за регистрация на трудовия му договор сутринта
към 10–11 часа. Съдът не кредитира показанията на П. относно
обстоятелството, че не е полагал труд за дружеството към момента на проверката -
от една страна, тъй като лицето периодично/сезонно/ встъпва в трудово-правни
отношения с наказаното дружество и следва да се счита заинтересовано от изхода
на делото, а от друга страна - тези негови показания не са подкрепят от
останалите доказателства по делото, включително и във въззивната жалба.
Към
материалите по делото на основание чл.283 от НПК бяха приобщени молба от А.К.П.
до управителя на Аква-спорт от 01.06.2017 г. за назначаване на работа на
длъжност моряк; длъжностна характерискита на длъжността организатор, работа с
клиенти; график за работното време за месец юни 2017 година за обект пристанище
Златни пясъци; отчетна форма за явяване на работа за месец юни 2017 година за
обект яхтено пристанище к.к.Златни пясъци; длъжностна характеристика на
длъжността брегови моряк; инструкция за отпускането, ползването и съхранението
на личните предпазни средства; списък на лицата, получили лични предпазни
средства и специално работно облекло.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото гласни
доказателства и тези по
административно-наказателната преписка, както и приложените
допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност
са взаимно и логически
свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
При проверка на
приложените към преписката АУАН и наказателно постановление съдът констатира,
че както акта, така и наказателното постановление са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
След като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът счита
от правна страна следното:
С наказателното постановление
на въззивното дружество е наложена санкция на основание чл.414 ал.3 от Кодекса
на труда за извършено нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда за
това, че на 01.06.2017 г. е допуснало до работа А.К.П. преди да му предостави
копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП
Варна.
От обективна страна
съставът на това нарушение изисква деецът да има качеството на работодател
спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа без да му е предоставил
екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.
В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на
въззивника в качеството на
работодател. Съгласно §1 т.1 от
Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда “работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. А. ЕООД представлява работодател
по смисъла на Кодекса на труда, поради което правилно е посочен като
субект на административно-наказателната отговорност по този текст на
закона.
В хода на съдебното
следствие по безспорен начин бе установено, че към момента на проверката на
място въззивното дружество е имало качеството на работодател спрямо А. П., който
към този момент е осъществявал трудови функции на територия, стопанисвана от
дружеството, като метял площадката пред информационния център на яхтеното
пристанище в к.к.Златни пясъци, макар и тези негови действия да не са били в
пряко изпълнение на задълженията му, които щял да изпълнява като моряк по
трудов договор. В тази насока са и приложените писмени доказателства.
От цитираните по-горе
доказателства по категоричен начин се установява, че на 01.06.2017 г. А. П. е
извършвал работа на обект на въззивника. По време на проверката той е
декларирал пред проверяващите, че работи за въззивника, че има договорено
възнаграждение и подписан трудов договор.
На следващо място
съдът прие за безспорно установено и това, че към момента на проверката А. П.
не е бил получил копие от уведомление за регистрацията на трудовия договор,
заверено в ТД на НАП Варна, като в тази насока е и справката за подадени
уведомления. Видно от последната трудовия договор на П. е бил регистриран в ТД
на НАП Варна в 15.47 часа на 01.06.2017 г. (след извършената проверка в
обекта).
Разпоредбата на
чл.63 ал.2 от КТ предвижда връчването на двата документа (трудов договор
и уведомление от НАП), невръчването на който и да е от тях влече
съставомерност, в случая с АУАН на въззивника е било повдигнато обвинение за
невръчване на уведомлението от ТД на НАП, което обвинение по безспорен начин бе
доказано в съдебното производство.
С оглед на изложеното
по-горе съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението, за което
му е било повдигнато обвинение и това е доказано по безспорен и категоричен
начин.
В случая
административно-наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното
нарушението и е наложил на въззивника следващото му се за него административно
наказание, което определил в размер към средния – имуществена санкция в размер
на 5000 лева.
Като отчете, че в
наказателното постановление липсват каквито и да било мотиви досежно размера на
наложеното наказание от една страна и от друга това, че в случая уведомлението е било връчено на П. още на следващия
ден, съдът прие, че така наложеното наказание е прекомерно. Съдът
не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват
имуществена санкция в размер от 5000 лева. Наказание над минималния размер няма
да съответства на тежестта на нарушението. Не са били отчетени смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно това, че не е бил изтекъл срока за
регистриране в НАП на трудовия договор, че нарушението е било отстранено незабавно
след установяването му и че от него не са настъпили вредни последици
както и обстоятелството, че липсват доказателства за други нарушения на
трудовото законодателство от въззивното дружество. Съдът прецени,
че в случая дори наказание в размер на минималния предвиден в закона ще
постигне целите както на специалната, така и на генералната превенция
предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН и ще въздейства
превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на
обществото, поради което счете, че следва да измени наказателното постановление, като
намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 5000 лева на 1500
лева.
Съдът не споделя възражението
на въззивника, посочено във въззивната жалба, че в момента на проверката няма
как А.К.П. да е извършвал труд съгласно длъжностната си характеристика, а
просто е изпълнил молбата на служителката от информационния център Б. да измете
помещението. За съставомерността на деяние по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда е без
значение къде точно и каква работа се извършва от работника, а единствено, че
той е допуснат да работа преди да са му предоставени екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62
ал.3, заверено от ТД на НАП.
С оглед възражението
на въззивника, посочено във въззивната жалба, че не е посочено в наказателното
постановление какъв точно труд е полагал П. в момента на проверката съдът
констатира, че това действително е така, но това не променя основния факт на
допускане на полагане на труд от това лице и това нарушение не е съществено,
тъй като не е довело до нарушаване на правото на защита и тъй като в
административно-наказателното производство привлеченото към отговорност лице се
защитава срещу фактите, което е и сторено от наказаното дружество.
Относно възможността
за приложение на чл.28 от ЗАНН съдът счита, че доколкото тази разпоредба е обща
приложението й се изключва от специалната норма на чл.415в от КТ
регламентираща маловажното нарушение по Кодекса на труда. В случая съгласно
чл.415в ал.2 от Кодекса на труда нарушенията по чл.62 ал.3 от КТ не са
маловажни. И след като специалния закон сочи, че посоченото нарушение не е
маловажно, то няма как по силата на общата норма на чл.28 от ЗАНН то да бъде прието
за такова. Както бе посочено по-горе специалния закон изключва общия. В горната
насока са и задължителните указания дадени с ТР № 3 от 10.05.2011 г. по т.д. №
7/2010 г. ВАС, ОСК.
Предвид изложеното
съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в
съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го
правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален
размера на наложеното наказание имуществена санкция от 5000 лева на 1500 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление № 03-007525/14.06.2017 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда – гр.Варна, с което на А. ЕООД, с Булстат *********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда
за извършено нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда,
като намалява размера на наказанието имуществена санкция на 1500 лева.
Да се изпратят съобщения на А.
ЕООД чрез адв.М. З. и Дирекция Инспекция по труда – Варна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени
по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :