Р
Е Ш Е Н И Е
град София, ………… 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Галина Ташева
Членове:
1. Здравка Иванова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Цветелина
Добрева-Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 9800 по описа на Софийския
градски съд за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл.***от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Н.Й.Б., ЕГН **********, адрес ***
(въззивник) срещу решение № 180686, постановено на
19. 07. 2017 г. от Софийския районен съд, 38-и състав, по гр. д. № 38783 по описа за 2014 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд изцяло
е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за
собствеността (ЗС) за разпределянето на ползването на следния недвижим имот:
ателие № 53 с административен адрес град София, район „Триадица“, ж. к. „*********със
застроена площ 97, 53 квадратни метра, състоящо се от две помещения (спални), едно
помещение от две нива, кухня-трапезария, баня-тоалетна, преддверие и балкон
(процесен недвижим имот), в една календарна година, както и евентуалното определяне
на парично обезщетение.
Въззивникът твърди, че е собственик на построеното върху дворното място до
размера на 12 945/20 595 идеални части в УПИ I, II, III и
IV от квартал 133-д по плана на град София, местността
„Красно село – Плавателен канал“, а следователно е собственик и на
12 945/20 595 идеални части от процесния недвижим имот. Позовава се на
нотариални актове, в които съгласно изричното договорено и официално
удостоверяване по чл. 586 ГПК заедно със земя като идеална част от дворното
място се придобива и построеното. Заявява, че след като подобренията и сградите
върху земята не са били изрично изключени като предмет на сделката, то
презумпцията по чл. 92 ЗЗД не е оборена и следователно подобренията и сградите
върху земята също се придобиват от купувача. Твърди, че по делото не са били
ангажирани доказателства от ответниците за оборване на официалната
удостоверителна сила и изрично установеното от нотариуса, че собственикът на
земята е собственик и на построеното, като се позовава на Тълкувателно решение
№ 11 от 2013 г. по тълкувателно дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа,
че в полза на жилищно-строителната кооперация „Български художник“ не е
учредявано валидно право на строеж, съответно не е пълноправен собственик на
процесния имот и не е налице прехвърляне по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК на
правото на собственост в полза на насрещната страна. Добавя, че
приращението има автоматично действие.
Заявява, че въз основа на чл. 496, ал. 2 ГПК купувачът по публичната продан
придобива всички права върху имота, които е имал длъжникът, а в случая
длъжникът по изпълнителното дело е имал правата върху построеното като
собственик на земята. Поддържа, че
законът не изисква в протокола за опис да е включено подробно описание на
приращението, а е достатъчно да е описано, че имотът е изцяло застроен.
Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 2012 г. по тълкувателно дело № 1 от
2011 г. на ОСГК на ВКС и на Тълкувателно решение № 4 от 2012 г. по тълкувателно
дело № 4 от 2012 г. Заявява, че в разглеждания случай при описа на частни
съдебен изпълнител продаваемият имот е описан като изцяло застроен, а в
постановлението за възлагане изрично е посочено, че имотът в размер на 1/10 от
8 500/20 595 идеални части се възлага заедно с построеното. Във връзка с
разпределянето на ползването заявява, че с факта на предявяването на иска
следва да се приеме, че е налице невъзможност да се образува мнозинство от
собствениците, като се позовава на Тълкувателно решение № 13 от 2013 г. по
тълкувателно дело № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че при взето от
съсобствениците решение един от тях да ползва общата вещ, покана по чл. 31, ал.
2 ЗС не е необходима. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови разпределение на ползването на съсобствения имот между страните. С
писмено изявление чрез електронна поща прави възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Д.В.Д., ЕГН **********, адрес ***,
ж.
к. “*********, съдебен адрес *** (въззиваем) чрез процесуалния представител адвокат А.И.. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че
поддържа всички изявления по съществото на спора, направени с отговора на
исковата молба, с допълнителния отговор и становищата по материалноправните
въпроси. Поддържа, че предвид твърденията на ищеца е направил правоизключващи
възражения за нищожност на сделките по нотариалните актове, приложени към
исковата молба. Приема за процесуално недопустимо противопоставянето на
възражение на ищеца за изтекла придобивна давност срещу възражението за
нищожност, защото не може срещу възраженията на ответника ищецът да се брани с
възражения. Заявява, че приемането за разглеждане на възражението на ищеца и
свързаните с това процесуални действия на съда са процесуално недопустими. Освен това поддържа, че той (въззиваемият-ответник)
е изключителен собственик на процесния недвижим имот, както и че ищецът не е
собственик на нито едно жилище в блок 259, включително и процесното. Твърди, че
праводателят на жилищно-строителната кооперация „Български художник“ – Съюзът
на българските художници – е придобил собствеността върху парцел IV с площ 8 500 квадратни метра от квартал 133д
по регулационния план на местността „Красно село – плавателен канал“, одобрен със заповед
№ 165/30. 05. 1964 г. по силата на отчуждаване, като собствеността върху
парцела се е запазила и след регулацията от 1986 г. Приема, че неправилно в
нотариален акт № 183/ 19. 05. 1994 г. и в нотариален акт № 184/ 19. 05. 1994 г.
Съюзът на българските художници прехвърля идеални части от новообразувания
парцел V с обща площ от 20 595 квадратни метра. Твърди,
че с изменение на регулационния план от 24. 02. 2000 г. от обединения парцел V са създадени четири парцела, като за прехвърления от
Съюза на българските художници имот е отреден парцел I
от 8 500 квадратни метра, върху който се съсредоточава правото на
собственост на ЖСК „Български художник“. С оглед на това заявява, че не е било
необходимо Столичната община да учредява вещно право на строеж в полза на ЖСК
„Български художник“ и през 2007 г. е
била построена в „груб строеж“ сградата блок***заедно с процесния недвижим имот
и други самостоятелни обекти. При това положение намира, че праводателите на
ищеца са закупили по публичните продажби само идеални части от правото на
собственост върху терена, но не и идеални части от сградата, в която се намира
процесният недвижим имот. Позовава се на Тълкувателно решение № 5 от 2017 г. по
тълкувателно дело № 5 от 2015 г. на ОСГК на ВКС. Съответно приема, че ищецът не
е придобил повече права от своите праводатели. Намира за абсурдно да се счита,
че праводателите на ищеца, заплащайки 17 100 лева, са закупили
приблизително 12 декара двор ведно с построените в него два жилищни блока (блок
*********Заявява, че в нотариалните производства приращенията блок***и блок***не
са описани и не им е била дадена данъчна оценка за нуждите на нотариалното
производство. Прави извод, че „приращенията“ не са били предмет на
прехвърлителните сделки, а ако са били, то разпореждането е нищожно. Иска от
въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение, като на основание чл. 272 ГПК препрати към
мотивите, изложени подробно в него.
По делото е постъпила и частна жалба на
въззивника-ищец срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК от Софийския районен
съд определение № 41583 от 15. 02. 2019 г. (обжалвано определение), с което
обжалваното решение е било допълнено в частта за разноските и ищецът е бил
осъден да заплати разноски. Твърди, че поради специфичния характер на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС разноски в него не се дължат. Допълва, че в
случая не е бил посочен начина на заплащане на адвокатското възнаграждение.
Поддържа, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, като районният съд не е
разгледал съответното възражение. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното
определение като неправилно.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на частната жалба от въззиваемия-ответник. Твърди, че разноски в
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не се дължат само ако съсобствениците не
спорят за съсобствеността и квотите си. Поддържа, че разноските не са прекомерни
предвид фактическата и правна сложност на делото. Иска от въззивния съд да
остави частната жалба без уважение.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните пред първоинстанционния съд доказателства, направи следните
фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице. Представен е документ за платена държавна такса в необходимия размер. По тези съображения жалбата е процесуално
допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо. Относно правилността му намира следното.
Предмет на делото е иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Правопораждащият фактически състав обема следните
елементи: 1) възникнала съсобственост върху процесния недвижим имот; 2)
невъзможност да се образува мнозинство от съсобствениците или вземане на
решение от мнозинството, което е вредно за общата вещ; 3) искане на който и да
е от съсобствениците, отправено до съда. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС има
характера на спорна съдебна администрация.
Тежестта на доказването на елементите от фактическия състав е за отправилия
искането предполагаем съсобственик, тоест за въззивника-ищец.
Своевременно с отговора на исковата
молба ответникът е направил възражения за нищожност на сделките по
представените с исковата молба нотариални актове в частта, в която е
удостоверено прехвърляне и придобиване на приращенията. Предвид чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказването на тези възражения е на въззиваемия-ответник.
Въззивният съд констатира, че въззивникът-ищец
не е направил възражение за придобивна давност по настоящото дело.
Главният спорен въпрос между страните е
за правото на собственост върху процесния недвижим имот. Въззивникът-ищец
твърди, че е носител на 12 945/20 595 идеални части от правото на
собственост върху имота, докато въззиваемият-ответник поддържа, че той
(въззивникът-ответник) е едноличен собственик на процесния имот.
Пред първоинстанционния съд са били
представени следните писмени доказателства: постановление за възлагане от 03. 02.
2009 г. по изп. д. № 20088510401559; нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 65, том III, рег. № 13359, н. д. № 450/2009 г.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 68,
том III, рег. № 13364, н. д. № 453/2009 г.; постановление за възлагане на
недвижим имот от 24. 08. 2009 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171,
том III, рег. № 5324, н. д. № 507/2010 г.; протокол за опис от 15. 12. 2008 г.
по изп. д. № 20088510401559; протокол за опис от 28. 05. 2009 г. по изп. д. № 20088580400017,
доклад за оценка; молба вх. № 10414/19. 05. 2010 г.; удостоверение за данъчна
оценка № 0119-2856/11. 05. 2010 г.; комбинирана скица за идентичност; удостоверение
за раждане на въззивника-ищец; декларация по чл. 264 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, декларация по чл. 25 от Закона за наследството,
удостоверение за данъчна оценка № 0119-2345/16. 04. 2009 г; декларация по чл. 4
от Закона за мерките срещу изпирането на пари; молба до нотариус Р.Д.; таблица
за площообразуване; доклад за оценка от октомври 2008 г. на недвижим имот на
оценител архитект М.А.; нотариален акт за собственост на жилище № 125, том II,
рег. № 8894, дело № 275/2009 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 184/94
г.; протокол № 9/30. 05. 1989 г. на изпълнителния комитет на Общинския народен
съвет „Триадица“; заповед ДИ-0416/01. 08. 1989 г. на СНС „Т.“ ИК; договор за
отстъпване на право на строеж от 04.08.1989 г.; справка относно право на строеж
на жилищно-строителната кооперация „Български художник“ от 02. 02. 1990 г.,
издадено от ГДИС, Дирекция „Жилищно строителство“, отдел ценообразуване;
Решение № 7 по протокол № 3/28. 01. 1991 г.
на временния изпълнителен комитет на Общинския народен съвет „Триадица“;
удостоверение на Благоевския районен съвет № 8348/25. 11. 1965 г.; удостоверение
на Благоевския районен съвет № 2090/19. 03. 1965 г.; нотариален акт № 162, том
XI, д. № 2251/1975 г.; разрешение за строеж № 87/18. 07. 1990 г., издадено на жилищно-строителна
кооперация „Български художник“; Протокол № 14 за определяне на строителна
линия и ниво от 02. 08. 1990 г., издаден на жилищно-строителна кооперация
„Български художник“; удостоверение № ТК-9-Б-14/1. 04. 1993 г., издадено от Столичната
община; удостоверение № ТК-9-Б-08/06. 03. 1997 г., издадено от Столичната
община; писмо на Столична община № 62-00-27/14. 04. 1997 г.; удостоверение № ТИ-92-00-144/18.
11. 1999 г., издадено от Столичната община; удостоверение № ТИ-92-00-144/08. 03.
2000 г., издадено от Столичната община; писмо изх. № НП-94-П-27/25. 09. 2000 г.
на Столичната община; акт за частна общинска собственост, издаден от Столичната
община, район „Триадица“, № 749/21. 08. 2000 г.; заповед № 165/ 30. 05. 1964 г.
на Управление „Архитектура и благоустройство“ към Софийския градски народен
съвет, ведно с графична част; заповед № 443 от 05. 11. 1982 г. на Управление
„Архитектура и благоустройство“ към Столичния народен съвет, ведно с графична
част; заповед № РД-50-09-322 от 25. 05. 1986 г. на Столичния народен съвет;
заповед № РД-09-50-83/24. 02. 2000 г. на Столичната община; констативен
протокол № АГ-94-2665/23. 10. 2007 г., издаден от Столичната община, район „Триадица“,
по чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията за завършеност на
строеж на жилищно-строителната кооперация „Български художник“. По делото са
приети като писмени доказателства също така и заверени преписи на 38 документа,
приложени по нотариално дело № 275/2009 г. на нотариус В.М.(л. 113 - 192 от
делото на районния съд).
При съвкупната преценка на представените
доказателства въззивният съд направи следните изводи.
В периода от 1964 г. до 1975 г. е
протекла процедура по отчуждаване и групиране на недвижими имоти и обезщетяване
на бившите собственици, вследствие на която Съюзът на българските художници е
придобил правото на собственост върху парцел IV,
квартал 133 по регулационния план на град София, местността „Красно село –
плавателен канал“, с площ от 8 500 квадратни метра въз основа на чл. 42,
т. 3 от Закона за планово изграждане на населените места (отм.) във връзка с
пар. 100, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за планово изграждане на
населените места (отм.) във връзка с чл. 178, ал. 1 от Закона за териториално и
селищно устройство (отм.) - л. 59 и л. 46 – 49 от делото на районния съд. С
изменение на застроителния план през 1986 г. парцелът на Съюза на българските
художници е бил обединен заедно с парцел V
в един общ парцел V, квартал 133-д,
по регулационния план на град София, местността „Красно село – плавателен
канал“, с обща площ от 20 599 квадратни метра (л. 53 и л. 61 от делото на
районния съд).
По делото не е представен договор за
учредяването на вещно право на строеж върху общия парцел V, квартал 133-д, по регулационния план на град
София, местността „Красно село – плавателен канал“, с площ от 20 599
квадратни метра, в полза на жилищно-строителната кооперация „Български
художник“ (представеният договор на л. 41 от делото на районния съд е за
учредяване на вещно право на строеж относно посочения парцел в полза на
жилищно-строителна кооперация „Архитектура“). При това положение по делото не се
установява при условията на пълно доказване, че в полза на жилищно-строителната
кооперация „Български художник“ е било учредено вещно право на строеж в
посочения парцел (представените косвени доказателства за това са недостатъчни –
решение на изпълнителния комитет на Общинския народен съвет „Триадица“ от 30.
05. 1989 г., с което жилищно-строителната кооперация „Български художник“ се
определя за инвеститор на 9 броя жилищни блокове, както и две разрешения за
строеж от 1990 г. – л. 42 и л. 121 – 122 от делото на районния съд).
От друга страна, по делото се
установява, че през 1994 г. Съюзът на българските художници е прехвърлил в полза
на жилищно-строителната кооперация „Български художник“ собствения си недвижим
имот, съставляващ 8 500/20 595 идеални части от дворно място, цялото от
20 595 квадратни метра, представляващо парцел V, квартал
133-д от местността „Красно село – плавателен канал“ в град София (1/10 от
всички 8 500/20 595 идеални части са били дарени, а останалите 9/10 от тях
са били продадени – л. 119 и л. 120 от делото на районния съд). През 2000 г. с
частичен застроителен, регулационен и кадастрален план и частичен
кварталнозастроителен и силуетен план от парцел V
се образуват нови четири парцела – I, II,
III и
IV, като парцел I
е отреден за строителство на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи: за
строителство на 10 жилищни блока от жилищно-строителната кооперация „Български
художник“ (л. 62 и 126 от делото на районния съд). Жилищно-строителната
кооперация „Български художник“ е осъществила строителство в урегулирания
поземлен имот I като към 23. 10. 2007 г. в него са били изградени
10 жилищни блока в груб строеж. Страните не спорят, че бл. 259, в който се
намира процесният недвижим имот, е един от така изградените жилищни блокове.
Въззивният съд приема, че изменението на
застроителния и регулационния план през 1986 г., с което парцел V и парцел VI по плана на
квартал 133-д са били обединени в парцел V
по същия план, не е довело до възникването на съсобственост върху между Съюза
на българските художници и собственика на бившия парцел VI. Това е така, защото ЗТСУ (отм.) не предвижда вещно
действие на застроителния и регулационния план. Въз основа на изменението му не
може да възникне съсобственост върху новообразувания парцел (в този смисъл решение
№ 163 от 29.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2953/2017 г., I г. о., ГК; решение №
277 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 259/2012 г., I г. о., ГК; решение № 354
от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 700/2008 г., I г. о., ГК). В случая се касае
за отреждане за комплексно жилищно строителство по улично-регулационен план,
при което двата имота не се сливат, а само се групират. При това положение се
прилага чл. 23 ЗТСУ (отм.), а не чл. 28 - 31 от същия закон. Съюзът на
българските художници е продължил да бъде собственик на реален дял с площ от
8 500 квадратни метра от новосформирания общ парцел V с площ от 20 599 квадратни метра. Следователно
през 1994 г. с договор за продажба и договор за дарение той всъщност е
прехвърлил на жилищно-строителната кооперация „Български художник“ правото на
собственост върху този реален дял с площ от 8 500 квадратни метра от общия
парцел V с площ от 20 599 квадратни метра, а не идеални
части от правото на собственост върху общия парцел. По вече изложените
съображения с приемането на частичен застроителен план, частичен кварталнозастроителен
и силуетен план и частичен регулационен план през 2000 г. не е настъпила
промяна в правото на собственост върху парцела с площ от 8 500 квадратни
метра. Той е продължил да бъде еднолична собственост на жилищно-строителната
кооперация „Български художник“. Съответно следва да се счита оборено
установеното в акта за общинска собственост от 2008 г. (л. 58, лице), че
Столичната община е собственик на идеални части и от парцел I.
Затова и с изграждането на жилищните
блокове като собственик на урегулирания поземлен имот I,
квартал 133-д по плана на град София, местността „Красно село – плавателен
канал“ жилищно-строителната кооперация „Български художник“ е придобила правото
на собственост върху жилищните блокове и съответните самостоятелни обекти. В
частност към 23. 10. 2007 г. блок № 259, в който се намира процесния недвижим
имот, е бил вече самостоятелен обект на правото на собственост на жилищно-строителната
кооперация „Български художник“.
От друга страна, по делото се установява
и следното. С влязло в сила на 25. 03. 2009 г. възлагателно постановление
(постановено от частния съдебен изпълнител М.П., № 851 по регистъра на Камарата
на частните съдебни изпълнители, по изпълнително дело № 20088510401559) е
отразено, че третото лице А.З.Н.придобива 12 095/ 20 595 идеални
части от
парцели I, II, III, и IV от квартал 133-д по плана на град София, местността „Красно
село – плавателен канал“, както и че придобива всички права, които длъжникът е
имал върху имота и може да се ползва от правата, визирани в разпоредбата на чл.
496, ал. 2 ГПК (л. 72 от делото на районния съд). В протокола за опис е
отразено, че имотът е изцяло застроен (л. 71, гръб). На 25. 05. 2009 г. с договор
за дарение и договор за покупко-продажба третото лице А.З.Н.прехвърля на въззивника-ищец
общо 12 095/20 595 идеални части от парцели I, II, III, и
IV от квартал 133-д по плана на град София, местността
„Красно село – плавателен канал“. В договорите е изрично заявено, че А.З.Н.прехвърля
на въззивника-ищец по силата на приращението и чл. 496, ал. 2, изр. първо ГПК и
съответните идеални части от построеното в недвижимия имот (л. 3 – 4 от делото
на районния съд).
По силата на влязло в сила възлагателно
постановление от 24. 08. 2009 г. (постановено от частния съдебен изпълнител У.Д.,
№ 858 по регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, по изпълнително
дело № 20098580400296) третото лице Й.К.Б. е придобило право на собственост от
длъжника в изпълнителното производство жилищно-строителна кооперация „Български
художник“ върху следния недвижим имот: 1/10 идеална част от недвижим имот,
находящ се в град София, съставляващ 8 500/20 595 идеални части от дворно
място, цялото от 20 595 квадратни метра, представляващо парцел V, квартал 133-д от местността „Красно село –
плавателен канал“ (л. 19 от делото на районния съд). В постановлението за
възлагане е записано, че Й.К.Б. придобива всички права, които длъжникът е имал
върху продадения имот, който недвижим имот е изцяло застроен, като се препраща
към протокола за опис по публичната продажба. Според протокола за опис по
публичната продажба при оглед се установява, че „целият имот е изцяло застроен“.
На 19. 05. 2010 г. третите лица Й.К.Б. и съпругата му В.Н.Б.са дарили на
въззивника-ищец 1/10 идеални части от недвижим имот, находящ се в град София,
район „Триадица“, съставляващ 8 500/20 595 идеални части от дворно място,
представляващо стар парцел V, квартал 133-д
от местността „Красно село – плавателен канал“. В договора е отбелязано също,
че се даряват и правата по смисъла на чл. 92 ЗС, тоест и приращението, съгласно
чл. 496, ал. 2, изр. първо ГПК, включващо и съответните идеални части от
построеното в дарения недвижим имот.
Възраженията на въззиваемия-ответник за
нищожност на даренията и покупко-продажбата в полза на въззивника-ищец във
връзка с прехвърлянето на приращенията, е неоснователно. Действително,
договорът е нищожен поради невъзможен предмет, когато престацията, което е
елемент от същественото му съдържание, е неопределена и неопределяема (в този
смисъл решение № 100 от 31. 07. 2013 г. на ВКС по гр. д. № 443/2012 г., IV г.
о., ГК). Прехвърляното имущество е елемент от същественото съдържание както на
договора за продажба, така и на договора за дарение. В настоящия случай престациите
по продажбата и дарението на идеални части от приращението действително са неопределени, но за сметка на това
предвид индивидуализацията на поземлените имоти парцели I, II, III, и IV от
квартал 133-д по плана на град София, местността „Красно село – плавателен
канал“ са определяеми, поради което
уговорката е действителна. Цената по договора за продажба се отнася и до
приращенията.
Макар и да приема договорите за
покупко-продажба и за дарения за действителни, въззивният съд намира, че те не
са породили вещно-прехвърлително действие относно процесния недвижим имот
ателие № 53. Удостоверените от нотариусите изявления на страните, че се
прехвърлят идеални части от правото на собственост върху парцели I, II, III и IV от
квартал 133-д по плана на град София, местността „Красно село – плавателен
канал“, а не парцели II, III и
IV, от една страна, и
1/10 от парцел I, от друга, са
непрецизни. По подробно изложените вече съображения въззивният съд прие, че
жилищно-строителната кооперация „Български художник“ е била едноличен
собственик на парцел I с площ от
8 500 квадратни метра по плана на град София, местността „Красно село –
плавателен канал“, квартал 133-д към момента на изграждането на блок №***в груб
строеж. Третото лице и праводател на въззивника-ищец А.З.Н.е придобил въз
основа публична продан от Столичната община право на собственост само върху
парцели II, III, и IV с обща площ 12 095 квадратни метра
по същия план. При това положение той не би могъл да придобие на основание чл.
92 ЗС и чл. 496, ал. 2, изр. първо ГПК блок № 259, който е бил изграден в
съседния поземлен имот парцел I.
Третото лице и праводател на
въззивника-ищец Й.К.Б., от друга страна, е придобил въз основа на публична
продан 1/10 идеални части от правото на собственост от парцел I с площ 8 500 квадратни метра. Следователно в
неговия случай може да бъде поставен въпроса дали той е придобил въз основа на
постановлението за възлагане и 1/10 идеални части от правото на собственост
върху построения в парцел I блок № 259,
съответно 1/10 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим
имот ателие № 53.
Съгласно задължителното за въззивния съд
Тълкувателно решение № 5 от 18. 05. 2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГК, правото
на собственост върху построената в имота сграда, която е самостоятелен обект на
право на собственост, не се придобива с постановлението за възлагане по чл. 92
ЗС, ако сградата не е била оценена и описана от съдебния изпълнител. В
цитираното Тълкувателно решение не е отговорено в какво точно се състои
описването на сградата (такъв въпрос не е бил поставян), но настоящият състав
на въззивния съд приема, че то включва най-малко функционалното предназначение
и обособеността ѝ. В разглеждания случай описанието на приращенията,
направено в постановлението за възлагане, влязло в сила на 23. 09. 2009 г., и
свързания с него протокол за опис на недвижим имот, е твърде общо и
неконкретизирано, поради което следва да се приеме, че блок №***не е бил описан
от съдебния изпълнител. Освен това по делото липсват данни блок №***да е бил
оценен от съдебния изпълнител (по делото е представен единствено доклад за
оценка на терен, съставляващ
12 095/20 595 идеални части от парцели I, II, III, и
IV от квартал 133-д по плана на град София, местността
„Красно село – плавателен канал“, тоест били са оценени парцели II, III, и IV с
площ 12 095 квадратни метра от цитирания план и оценката не обхваща
приращения). При това положение и предвид задължителните разяснения на Тълкувателно
решение № 5 от 18. 05. 2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГК, Й.К.Б., а
съответно и съпругата му В.Н.Б.не са придобили каквито и да е идеални части от
правото на собственост върху блок № 259, съответно от процесния недвижим имот
ателие № 53. Следователно сключеният от тях и въззивника-ищец договор за
дарение не е породил вещно-прехвърлително действие относно блок №***и процесния
недвижим имот ателие № 53. Въззивникът-ищец не е придобил каквито и да е
идеални части от правото на собственост върху блок № 259, съответно върху
процесния недвижим имот ателие № 53.
При това положение правилно районният
съд е приел, че не е налице началната предпоставка за основателността на иска
по чл. 32, ал. 2 ЗС. Съответно първостепенният съд правилно е отхвърлил иска.
Обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.
Що се отнася до обжалваното определение, въззивният съд приема следното. Своевременно
в последното открито заседание пред първата инстанция ответникът е представил
списък по чл. 80 ГПК, което се доказва от протокола (пришиването на списъка
след писмената защита е било извършено неправилно; други писмени изявления на
страните също са били пришити към първоинстанционното дело без да се спазва
хронологията им). При това положение обжалваното определение е
допустимо. Възражението на въззивника-ищец, че в договора за правна защита и
съдействие не е бил записан начинът на заплащане на адвокатското
възнаграждение, е основателен. Видно от договора, страните са уговорили
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. То не е прекомерно предвид
сложността на делото. От друга страна, страните по договора са удостоверили, че
адвокатското възнаграждение е „платено“, като са пропуснали да посочат начина
на заплащането му. При това положение и предвид разясненията, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълкувателно дело № 6 от 2012 г. на
ОСГТК на ВКС не може да се приеме за установено, че е извършено плащане в брой
и че представеният договор за правна помощ е достатъчен да удостовери
извършеното плащане (така определение № 253 от 14. 11. 2016 г. на ВКС по т. д.
№ 364/2016 г., I т. о., ТК). Затова обжалваното определение е неправилно и
трябва да бъде изцяло отменено.
Разноски. Делото да има
характеристиката на спорна съдебна администрация, при която съдът оказва
съдействие на съсобствениците да разпределят ползването на общата вещ. При
основателност на иска всяка страна е дала повод за образуването на делото и
следва да понесе собствените си разноски. В разглеждания случай обаче искът е
неоснователен, понеже се установява, че въззивникът-ищец не е съсобственик на
процесния недвижим имот. При това положение той е дал повод за образуването на
делото и следва да задплати сторените от насрещната страна разноски във
въззивното производство. Доколкото обаче въззиваемият-ответник не е претендирал
разноски във въззивното производство, такива не следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
решение № 180686, постановено на 19. 07. 2017 г. от Софийския районен съд, 38-и състав, по гр. д. № 38783 по описа за 2014 г.
ОТМЕНЯВА
изцяло
определение № 41583, постановено на 15. 02. 2019 г. от Софийския районен съд, 38-и състав, по гр. д. № 38783 по описа за 2014 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа при
условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Служебно изготвени преписи от решението
да се връчат на страните.
Председател: Членове: 1. 2.