РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Троян, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100845 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ.
В Районен съд гр.Троян е образувано гр.д.№845/2021г. по описа на съда,
по искова молба, предявена от М. В. К., ЕГН ********** с постоянен адрес:
*** и Х. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.Д.Д. Н. -
ЛАК, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, с правно основание чл.2, ал.1,
т.2 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и чл.52 ЗЗД вр. чл.86 ал.1 ЗЗД.
Предявени са от ищците по два обективно кумулативно съединени иска
с правно основание чл.2, ал.1, т.2 вр. чл.4 от ЗОДОВ, първите от М. В. К.,
касаещи претенция за неимуществени вреди с цена на иска 10000.00 лева, а
другият касаещ претенция за причинени имуществени вреди с цена на иска
5300 лева главница и от Х. В. Б., касаещи претенция за неимуществени вреди
с цена на иска 10000.00 лева и претенция за причинени имуществени вреди, с
цена на иска 860.00 лева.
Предявена е и акцесорна претенция от М.К. с правно основание чл.86,
1
ал.1 ЗЗД за сумата 119.17 лева, представляваща лихва върху внесената от
него „парична гаранция“ в размер на 500.00 лева за времето от 06.02.2018г.
до 12.06.2020г.
В проведеното на 21.02.2022г. открито с.з., по искане на
проц.представител на ищците, по реда на чл.214 от ГПК е допуснато
изменение на предявеният от Х.Б. иск, като същият се счита заявен за сумата
от 5000.00 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
08.12.2020г. до пълното и изплащане.
Ищците основават претенцията си за обезвреда на претърпени
неимуществени и имуществени вреди в резултат от повдигнато спрямо тях
обвинения по ДП№58/2013г. по описа на РУ на МВР-Троян, образувано по
пр. преписка №222/2013г. с Постановление на прокурор при Районна
прокуратура - гр.Троян.
Твърдят, че с Постановление за привличане на обвиняем по
ДП№58/2013г. по описа на РУ на МВР-Троян на 01.07.2013г. на М. В. К. били
повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.235, ал.2 във вр. с
ал.1 във чл.20, ал.2 от НК,/ за което предвиденото в закона наказание е
лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди
лева/ и по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във
вр. с във чл.20, ал.2 от НК / за което предвиденото в закона наказание е
лишаване от свобода от една до десет години/. Излага се, че К. същият ден
дал и обяснения по повдигнатите обвинения.
Сочи се, че с Постановление за привличане на обвиняем по
ДП№58/2013г. по описа на РУ на МВР-Троян на 01.07.2013г. на ХР. В. Б.,
били повдигнати обвинения за извършени престъпления, по чл.235, ал.1,пр.1
във вр. с ал.1 във чл.20, ал.2 от НК,–/ за което предвиденото в закона
наказание е лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до
двадесет хиляди лева/ и по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194,
ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК, /за което предвиденото в закона
наказание е лишаване от свобода от една до десет години./, който на същият
ден дал и обяснения.
Твърди се, че на 12.08.2010г. М. В. К. и Х. В. Б. отново били призовани
в РУ-Троян, като отново им повдигнали обвинение по чл.235 и чл.195 от НК и
отново на същият ден дали обяснения. Излага се, че на 02.10.2013г. на Х.Б. му
2
били предявени и материалите по делото /л.220 на том 3 от ДП 58/2013г./, а на
М.К. на 03.10.2010г. /л.221 на том 3 от ДП 58/201 Зг./
Сочи се, че на 17.10.2010г. на Х.Б. и М. В. К. било извършено ново
предявяване на материалите по ДП№58/2013г. по описа на РУ на МВР-Троян
/л.243-244 на том 3 от ДП 58/201 Зг./.
Излага се, че по така повдигнатите им обвинения в Районен съд - Троян
било образувано НОХД 489/2014г., което в първо с.з. на 07.08.2014г. делото
било прекратено и върнато на прокурора, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на подсъдимите лица.
Заявяват, че на 21.08.2014г. Х. В. Б. и М. В. К. отново били призован в
РУ-Троян, като за пореден път били привлечен в качеството на обвиняеми за
извършени престъпления по чл. 235, ал.2 от НК и чл.195, ал.1 от НК./л.33-35
и л.42-44 на том 4 от ДП 58/2013г./, досъдебното производство отново им се
предявило на 29.09.2014г. и на 14.11.2014г. /видно от том 4 на ДП 58/2013г./,
което било внесено с обвинителен акт в съда, като било образувано НОХД
№916/2014г. по описа на ТРС.
Твърди се, че след провеждане на 14 /четиринадесет/ съдебни заседания
- от 18.02.2015г. до 29.09.2016г. била постановена Присъда №
22/29.09.2016г. по НОХД №916/2014г. по описа на ТРС, с която Х. В. Б. и М.
В. К. били признати за виновни по повдигнатите им обвинения за извършени
престъпления по чл.235, ал.2 и 235, ал.1 от НК, както и по чл.195, ал.1, т.4,
пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК,
били осъдени на по една година и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от три години, както и на
глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева в полза на държавата.
Излагат, че присъдата била обжалвана, в резултат на което било
образувано ВНОХД по описа на Окръжен съд - гр.Плевен, по което съдебното
производство протекло в рамките на 3 /три/ съдебни заседания и с решение на
въззивния съд, постановената от Районен съд Троян присъда била отменена, а
делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Твърди се, че на 04.04.2017г., на 07.04.2017г. и на 13.04.2017г. отново
3
били призовани в РУ - Троян за извършване на процесуални действия по
предявяване на материалите по делото /видно от л.40, 45 и 50 от том 5 на ДП
58/201 Зг./, бил внесен нов обвинителен акт в съда, в резултат, на което било
образувано НОХД 182/2017г. по описа на ТРС, по което имало насрочени 15
/петнадесет/ съдебни заседания. Излага се, че на
20.12.2017г. М.К. не взел участие в първото съдебно заседание по НОХД
182/2017г. по описа на ТРС, тъй като пътувал и претърпял пътен инцидент в
съседна С., поради което била му била изменена мярката за неотклонение от
„ПОДПИСКА" в „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ ОТ 500 ЛЕВА", която сума внесъл
на 06.02.2018г. по указаната му банкова сметка.
Твърди се, че с Присъда от 10.02.2020г. ищците по настоящото дело
били признати за невиновни по повдигнатите им обвинения по чл.235, ал.2 и
235, ал.1 от НК, както и по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194,
ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК, а с влязло в сила на 12.06.2020г.
Определение № 68 от 07.04.2020г. на ТРС, била отменена и наложената н
хода на наказателното производство мярка за неотклонение на М.К.
„ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ ОТ 500 ЛЕВА".
Сочи се, че присъдата била протестирана от прокурора, образувано
било ВНОХД 495/2020г. по описа на ОС-Плевен, по което с постановено
Решение №260057 от 08.12.2020г. присъдата на РС-Троян била потвърдена.
Излага се, че ищците преживяли емоционален стрес от образуваното
срещу тях наказателно производство и свързаните с него негативни
психически изживявания - страх и безпокойство от евентуално осъждане,
било накърнено личното им достойнство, изпаднали в състояние на
„психическа депресия, съдебен стрес от образуваното срещу тях следствие и
съдебно производство, лични неудобства, притеснения от многобройните
явявания в поделенията на МВР, Районен съд - Троян, Окръжен съд - Ловеч и
Окръжен съд-Плевен.“.
Твърдят, че незаконно повдигнатото им обвинение ги злепоставило
пред близки, познати, колеги, съселяни, че ограничили социалните си
контакти и станали затворени, стеснителни и притеснени, че воденото
разследване добило публичност и станало достояние на широк кръг лица, че
по делото били призовани повече от 50 свидетели, че продължилото
наказателното производство приблизително шест години и половина,
4
нарушило нормалния им ритъм на живот. Излагат, че М.К. имал транспортна
фирма и извършвал международен превоз на товари, а воденото срещу него
наказателно производство в значителна степен възпрепятствало нормалната
му търговска дейност.
Излага се, че на ищците са нанесени вреди от Прокуратурата на РБ
които са имуществени - разноски за адвокатски хонорар и неимуществени,
изразяващи се в уронване на авторитет и добро име и множество негативни
емоции в продължение на повече от шест години и половина.
Твърди се, че К. бил заплатил адвокатски хонорар в общ размер на 5
300 /пет хиляди и триста/ лева пред всички инстанции, а Х. В. Б., адвокатски
хонорар в общ размер на 860 /осемстотин и шестдесет/ лева по НОХД
489/2014г. по описа на ТРС и ВНОХД 338/2016г. по описа на ЛОС.
Твърди се, че всички нанесени вреди, имуществени и неимуществени са
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнатото
обвинение от Прокуратурата на Република България. Молят
съда да постанови решение, с което ПРОКУРАТУРАТА на РБ да бъде
осъдена да им заплати претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, в едно със законната лихва, както и лихва за забава
върху внесената от К. парична гаранция.
Претендират направените по делото съдебно-деловодни разноски.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК Районна
прокуратура гр.Троян е представила писмен отговор, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на претенцията.
Твърди се, че не са налице доказателства за действително търпени
вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението.
Оспорват се предявените искове за обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ищците за заплатен адвокатски хонорар, с
твърдението, че липсват доказателства за това.
В заключение се счита, че претенцията на ищците е изключително
завишена с оглед принципа на чл. 52 от ЗЗД и не е съответна на
претендираните вреди, явяват се прекомерни и са в противоречие със
съдебната практика по аналогични случаи .
Подробни съображения се излагат от представител на ответната
5
Прокуратура по съществото на спора и в писмени бележки, депозирани по
делото.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани се явяват лично и с
упълномощен защитник – адв.Д.Н. – ЛАК, който поддържа становището си за
основателност на исковата претенция по съществото, като подробни
аргументи развива в представена по делото писмена защита.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирани лица и
при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни по следните
съображения:
Съгласно правилата на чл. 154 от ГПК, във вр. с чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ,
за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е бил
обвинен в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила
присъда, в причинна връзка с което обвинение е претърпял имуществени и
неимуществени вреди.
Страните не спорят относно обстоятелството, че срещу ищците е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.235, ал.2 във вр. с
ал.1 във чл.20, ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр.
чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК по Дознание №58/2013г. по
описа на РУ-Троян, пр. преписка №222/2013г. по описа на РП-Троян.
Оспорват се размерите на претърпените от ищците имуществени и
неимуществени вреди.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че с
Постановление за привличане на обвиняем по ДП№58/2013г. по описа на РУ
на МВР-Троян на 01.07.2013г. на М. В. К. били повдигнати обвинения за
извършени престъпления по чл.235, ал.2 във вр. с ал.1 във чл.20, ал.2 от НК,
за което предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода до шест
години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева. И по чл.195, ал.1, т.4,
пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК, за
което предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от една до
6
десет години. С Постановление за привличане на
обвиняем по ДП№58/2013г. по описа на РУ на МВР-Троян на 01.07.2013г. на
ХР. В. Б., били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.235,
ал.1,пр.1 във вр. с ал.1 във чл.20, ал.2 от НК, за което предвиденото в закона
наказание е лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до
двадесет хиляди лева и по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194,
ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК, за което предвиденото в закона
наказание е лишаване от свобода от една до десет години.
От съдържанието на приобщеното ДП №58/2013г. по описа на РУ
Полиция се установява, че на 12.08.2010г. М. В. К. и Х. В. Б. са повдигнати
обвинения по чл.235 и чл.195 от НК, като на 02.10.2013г. на Х.Б. му били
предявени и материалите по делото /л.220 на том 3 от ДП 58/2013г./, а на М.К.
на 03.10.2010г. /л.221 на том 3 от ДП 58/2013г./. На 17.10.2010г. на Х.Б. и М.
В. К. било извършено ново предявяване на материалите по ДП№58/2013г. по
описа на РУ на МВР- Троян /л.243-244 на том 3 от ДП 58/201 Зг./. |
По така повдигнатите им обвинения в Районен съд - Троян
било образувано НОХД 489/2014г. В насроченото на 07.08.2014г. първо с.з.
делото било прекратено и върнато на прокурора, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
правото на защита на подсъдимите лица.
На 21.08.2014г. Х. В. Б. и М. В. К. били привлечени в качеството на
обвиняеми за извършени престъпления по чл. 235, ал.2 от НКи чл.195, ал.1 от
НК./л.33-35 и л.42-44 на том 4 от ДП 58/2013г./, а на 29.09.2014г. и на
14.11.2014г. им било предявено досъдебно производство / том 4 на ДП
58/2013г./. Изготвен бил обвинителен акт, внесен в РС – Троян и
образувано НОХД №916/2014г. по описа на ТРС, което приключило в 14
съдебни заседания в периода - 18.02.2015г. до 29.09.2016г.
С Присъда № 22/29.09.2016г. по НОХД №916/2014г. по описа на ТРС,
Х. В. Б. и М. В. К. били признати за ВИНОВНИ по повдигнатите им
обвинения за извършени престъпления по чл.235, ал.2 и 235, ал.1 от НК, както
и по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във
чл.20, ал.2 от НК, като били осъдени на по ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66, ал.1 от НК
7
се отлагало за СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, както и на ГЛОБА в размер на 1 000
/хиляда/ лева в полза на държавата. Присъдата била обжалвана, в резултат на
което било образувано ВНОХД № 783/201 Зг. по описа на Окръжен съд -
гр.Плевен, по което било постановено Решение, с което въззивната инстанция
отменила първоинстанционната присъда. Делото било върнато на прокурора
за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Последвало призоваване на К. и Б. на 04.04.2017г., 07.04.2017г. и
13.04.2017г. в РУ- Полиция за извършване на процесуални действия по
предявяване на материалите по делото /видно от л.40, 45 и 50 от том 5 на ДП
58/201 Зг./. Последвал нов обвинителен акт, по който в РС-Троян било
образувано НОХД 182/2017г. по описа на ТРС, което приключило в периода
20.12.2017г. до 10.02.2020г. с реализирани 15 /петнадесет/ съдебни
заседания.
В проведеното на 20.12.2017г. открито с.з. по НОХД 182/2017г. по
описа на ТРС, поради неявяване на подсъдимият К. му била изменена
мярката за неотклонение от „ПОДПИСКА" в „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ ОТ
500 ЛЕВА" , която внесъл на 06.02.2018г. по указаната му банкова
сметка.
С Присъда от 10.02.2020г. , постановена по НОХ дело №182/2017г. на
ТРС, Х. В. Б. и М. В. К. били признати за невиновни по повдигнатите
обвинения по чл.235, ал.2 и 235, ал.1 от НК, както и по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и
пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК, а с
Определение № 68 от 07.04.2020г. на ТРС, била отменена и наложената в
хода на наказателното производство мярка за неотклонение на М.К.
„ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ ОТ 500 ЛЕВА". Определението на съда влязло в
законна сила на 29.04.2020г., а сумата му била възстановена на
12.06.2020г.
Последвал протест от Прокуратурата, като било образувано ВНОХД
495/2020г. по описа на ОС-Плевен и с постановено по него Решение №260057
от 08.12.2020г. присъдата била потвърдена. За
изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани в качеството на
свидетели лицата П. С. Б. /майка на Х.Б./ и С. В. К. / брат на М.К./.
8
От показанията на св. П. Б. се установи, че живее заедно със синът си,
знае че е имал дело от 2013г., което продължило до 2020г. Сочи, че много се
ядосвал, пропил се, не ходел редовно на работа. Твърди, че видяла промяна в
синът си, не спял, не ядял, „…Ходеше като откачен. Понякога се напиваше,
но повече събота и неделя, през седмицата не. Когато започнаха делата той
увеличи алкохола, като не ходи и на работа….“. Заявява, че се страхувал, че
могат да го осъдят, а тя ще остане сама. Свидетелката уточнява, че за
периода, за който разказва Б. не е имал постоянна работа „…Не мога точно да
кажа колко пъти си е сменял работата докато бяха делата, но си сменяше
работата. Понякога идват да го търсят от полицията и той не ходи на работа.
Ядосва се, напие се. Не са го уволнявали, защото само той беше банцигар. На
две-три места работеше. Първоначално работеше в Б., но напусна. След това
започна работа в с. *** и сега е там. На 4-5 месеца си сменяше работата по
време на делата. Не мога да кажа точно….“. Свидетелката твърди, че Б. е
сприхав, „…много бързо се ядосва. Той се промени много след завеждане на
делата, а преди това не беше такъв, редовно си ходеше на работа и редовно се
прибираше. Нямаше да пие….“. От
показанията на св. С. К. се установява, че знае, че през 2013 г. брат му бил
обвинен в кражба на дърва, че делото продължило 7-8 години. Твърди, че
„….. През всичкото това време се налагаше да ходи по дела, в полицията.
Когато ходеше в полицията, в съда и след като се връщаше в него имаше
промяна, беше отчаят, раздразнителен и от тогава започна да страни от
хората. Беше изнервен. В селото бяха разбрали, че срещу брат ми се води
наказателно дело. Говореше се в селото, че е откраднал дърва. И това още
повече някак си го отчая и той се промени, не говореше, не му беше добре,
мълчеше си, не му се говореше….“. Според свидетелят в поведението на брат
му настъпила промяна: „…..Вечер го виждах, че не може да спи, излиза
навън да пуши, не му беше спокойно. Стана по-нервен и по-раздразнителен.
Брат ми имаше камион и извършваше международен транспорт. Тези
наказателни дела и ходенето по съдилищата повлияха върху работата му, като
отказваше товари, не можеше да ходи…“. Твърди, че изпитвал „…срам и
неудобство, че хората говорят за него тези неща, че той е откраднал дърва и
това го натъжаваше…“, като уточнява, че пред него лично никой не е
коментирал. Сочи, че през 2018 - 2019 г. „…. брат ми продаде камиона. След
продажбата той не започна да работи някъде. Емоционално не му беше до
9
работа. ….Той сам си се издържаше през тези години. Жена му го
издържа….“.
От изготвеното по делото заключение по допуснатата СПЕ, се
установява, че по отношение на М. В. К. към момента на прегледа не се
установяват депресивни симптоми или симптоми на смесена тревожно-
депресивна реакция, но в следствие от воденото срещу К. наказателно
производство, същият изживял „Смесено тревожно-депресивна реакция",
включващо: тежък стрес и разстройство в адаптацията, а клиничната картина
включва: депресивно настроение, тревожност, безсъние, безпокойство,
чувство за навъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на
бъдещето, в различна степен се нарушава и извършването на ежедневните
рутинни дейности, както и комуникацията с околните, емоционална
лабилност и раздразнителност.
Според експерта, с така повдигнатото обвинение било накърнено
личното и професионално достойнство на ищеца, като психическото
напрежение намерило различни прояви. В проведеното на 21.02.22г. открито
с.з., вещото лице приема, че депресивното състояние при М.К. е продължило
„….за целия период от време, когато той е бил подсъдим до неговото
оправдаване Експерта счита, че „… тези симптоми са се обострили, така да
се каже преди и по време на всяко съдебно заседание и след това са
стихвали….“. В съдебно заседание д-р М. сочи, че „….По делото няма
представена медицинска документация. В делото не открих някакви
обективни доказателства, медицински документи и т.н., така че заключението
изцяло се базира на неговите обяснения и на неговите субективни усещания
за това, което той е преживял през целия период от време….“.
От изготвеното заключение по отношение на Х. В. Б. се установява, че
според експерта липсват симптоми на посттравматично стресово
разстройство или на друг тип реакции на тежък стрес и разстройство в
адаптацията. Не се установяват депресивни изживявания нито към момента
на изследването, нито за минало време.
В проведеното на 21.02.2022г. открито с.з. експерта категорично
заявява, че по отношение на Б. е установил „….наличието на синдром на
алкохолна зависимост….“, като уточнява, че „….ежедневната и системната
10
употреба на алкохол до голяма степен е туширала, модифицирала неговия
емоционален живот…..“. При извършеното обследване вещото лице е
установило, че Б. е „…..изпитвал известни неудобства и известни
притеснения, но те не могат да се обобщят и да се систематизират в такъв тип
психиатрични диагнози…….той се е притеснявал основно за дневната си
надница, за това че няма да може да отиде на работа. …“, което д-р М.
намира за „…съвсем обяснимо, нормално и разбираемо. Но смятам, че тези
негови опасения, тази негова напрегнатост не излиза извън рамките на
обичайните реакции на едно лице, което се намира в затруднена ситуация и
продължително наказателно производство. От споделеното с него не може да
се направи извода и да се изгради една психиатрична диагноза за
психиатрично заболяване….“. В съдебно заседание вещото
лице е категорично, че не е имало връзка между повишеното напрежение и
употребата на алкохол след съдебни заседания, или преди тях, а напротив.
Счита, че „….Алкохолът тушира тези симптоми на напрежение на неприятни
усещания, на неприятни преживявания......Б. не е прекратявал употребата на
алкохол. …“.
При така установените релевантни за спора факти и обстоятелства,
съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Основанието за
ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо
лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в
качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по НК, предаден е на съд и впоследствие е оправдан. Това е
достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно,
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния
правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на
плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението
в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият бъде
оправдан. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде
ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
11
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен
повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав
на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност
на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно
обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия, като предявяване на обвинението, разпит на обвиняемите и други
следствени действия, предявяване на разследването и т.н., съдебна фаза на
производството и второ, тяхното оневиняване. От тези факти се извежда и
субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът
за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове
и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е
образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и
надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала
всички материали по делото, давала указания по разследването, подготвила и
внесла в съда обвинителен акт, инициирала наказателното производство.
Колкото до факта на причинени на
ищците неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав
на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога
води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес,
неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този
смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на
обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между
тях и воденото производство. В подобни случаи негативните преживявания
се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на
личността, право на лична свобода. Безспорно ищците са изживяли
негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които
несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението. Размерът на
12
обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. В тази
връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: продължителния период
на воденото срещу ищците /в съответното процесуално качество/ наказателно
производство – от привличането им като обвиняеми на 01.07.2013г. до
08.12.2020г. постановяване на оправдателната присъда, от който момент е
възникнала и отговорността на Държавата за обезвреда на тези причинени им
от същото имуществени и неимуществени вреди (т. 4 от ТР 3/2005 г. на ОСГК
на ВКС). Пасивно легитимирана да отговаря за обезвредата им е ответната
Прокуратура на РБ, защото органите й имат функцията да повдигат и
поддържат в наказателното производство обвинението за престъпления от
общ характер, а в случая именно наблюдаващ прокурор при РП Троян е имал
водеща и контролираща функция в досъдебното производство, в което с
посочените постановления, а след това и с изготвен и внесен в съда от
прокурор в същата прокуратура обвинителен акт, на ищците е било
повдигнато и поддържано обвинение в извършването на посоченото
престъпление, по което след това те са били изцяло оправдани с влязлата в
сила горепосочена присъда (чл. 46, ал. 1 и 2 НПК и т. 5 от ТР 3/2005 г. на
ОСГК на ВКС). Дължимото
на ищците обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
незаконното им обвинение съдът намира, че следва да бъде определено с
оглед общественият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, като се вземат
предвид всички особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на
ОСГК на ВКС и Р № 832-2010-IV г.о. на ВКС).
Съдържанието на понятието „справедливост” означава, че съдът е
длъжен да вземе предвид болките и страданията (продължителността и
техния интензитет ), които ищеца е претърпял и които ще търпи и за в бъдеще
от увреждането. Съдът е длъжен да отчете също така и всички други
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение
към размера на обезщетението. Съдебна практика по чл. 290 ГПК на ВКС е
установила, че други такива обстоятелства са: личността на увредения,
данните за предишните му осъждания, начина му на живот и обичайната
среда, тежестта на престъплението, за което му е повдигнато обвинението,
продължителността на наказателното производство, наложените мерки на
процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и
професионалния му живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до
13
разстройство на здравето му, а ако увреждането му е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването му. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането в какъвто
смисъл са изразените становища в Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г. по гр.д.
№ 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, които настоящият състав изцяло
възприема. В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да
бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи. Поради това, според
настоящият състав, обективно съществуващи са фактите относно
продължителността на наказателното преследване, наложената мярка за
неотклонение, нейният срок и продължителността на периода, през който
ищците са търпяли ограничението, както и обстоятелството дали през същия
период спрямо тях са били водени други наказателни производство. Такива са
и обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността на увредения и
притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично
разгласено.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях,
отражението им върху неговото психическо състояние, семейна среда, както и
моралните му страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот
и емоционални страдания, които е претърпял, като пряка последица от
наказателното преследване подлежат на доказване в производството.
По отношение на обективно съществуващите
факти:
В случая неоснователното обвинение срещу К. и Б. е продължило
от 01.07.2013г. до 08.12.2020г. или седем години години и пет
месеца.
Наложените на ищците мерки за неотклонение са били предвидените
14
най-леки, а именно „подписка“, като изменената мярка за неотклонение по
отношение на К. от „подписка“ в „парична гаранция“ от 500.00 лева не може
да е обуславяща за по-висок размер на обезщетението, тъй като от данните по
делото се установи, че същата е променена изцяло поради виновното
поведение на К. / не явяването му в съдебно заседание/, и с цел да се обезпечи
нормалното протичане на съдебната фаза на наказателното производство.
От своя страна в субективно отношение се установи, че ищците са
понесли във връзка с неоснователните обвинения морални вреди изразили се
в тревоги, притеснения, грижи за обвинението в извършване на соченото
тежко престъпление от общ характер; негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това което предстои за тях и семействата им след приключване
на производството, които обстоятелства се установяват чрез показанията на
свидетелите П. С. Б. и С. В. К., които съдът цени и с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК, за възможна заинтересованост, която намира в предвид на
факта, че свидетелката Б. е майка на единият ищец, а свид.К.- брат на
другият.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита факта, че не е
имало разгласяване чрез медиите, няма данни за влошаване на
здравословното им състояние, както и че са налични данни за предишни
осъждания /Ищците, с влезли в сила присъди са признати за виновни да са
извършвали деяния от характер на престъпления от общ характер, съответно
за К. по чл. 195 ал. 1 т. 4 , чл. 20 ал. 2 от НК , чл. 343 Б от НК и чл. 325 ал. 1 от
НК и за Х.Б. по чл. 195 ал. 1 т. 3 , чл. 20 ал. 2 от НК , като са им наложени и
съответни наказания/. В тази връзка настоящият състав изцяло споделя
становището на ответната Прокуратура, че безспорно доказаната криминална
дейност сочи, че последващото наказателно производство водено срещу
ищците по НОХ д.№182/2017г. не е било от характер и последствие да ги
злепостави пред близки и познати и с това да урони авторитета им пред
обществото, включително да ги травмира до степен да преживеят
емоционален стрес.
От заключението на вещото лице д-р М.М. се установи, че при К. е била
налице смесена тревожно депресивна реакция като пряк резултат от остър
стрес, клинично изявена в депресивно настроение, тревожност ,
15
безсъние,безпокойство , чувство за невъзможност за справяне със ситуацията
, емоционална лабилност и раздразнителност. Експерта е констатирал, че
депресивното състояние при М.К. е продължило за целия период от време,
когато той е бил подсъдим до неговото оправдаване, като според д-р М. тези
симптоми са се обострили, преди и по време на всяко съдебно заседание и
след това са стихвали….“. Вещото лице уточнява, че
заключението му се базира изцяло на дадените от К. обяснения във връзка с
неговите субективни усещания, за това, което той е преживял през целия
период от време, като експерта е категоричен, че по делото няма представена
медицинска документация в тази насока и не е открил обективни
доказателства.
По отношение на Х.Б. експерта категорично е установил, че липсват
симптоми на посттравматично стресово разстройство или на друг тип реакции
на тежък стрес и разстройство в адаптацията. Според д-р М. не се
установяват депресивни изживявания нито към момента на изследването,
нито за минало време. С оглед на изложеното по-горе,
настоящата инстанция приема за справедлив размер на обезщетението от
3000.00 лв. за М.К., до който размер искът следва да бъде уважен като
основателен. Обезщетението се дължи от датата на увреждането, т.е. от
влизане в сила на оправдателната присъда при съобразяване на т.4 от TP
№3/22.04.05 г. по т.д.№3/04 г., съгласно което при незаконни актове на
правозащитни органи, началният момент на забавата и съответно
дължимостта на законата лихва върху сумата от обезщетението е от влизне в
сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, т.е. 08.12.2020г.
и на основание чл.86 от ЗЗД от тази дата се дължи и законната лихва. В
останалата част, над тази сума, до претендираният размер от 10000 лева,
същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, ведно с акцесорния иск
за присъждане и на законна лихва върху тази отхвърлена част от
него.
По отношение на Х.Б., настоящата инстанция приема за справедлив
размер на обезщетението от 1000.00 лв., до който размер искът следва да бъде
уважен като основателен. Обезщетението се дължи от датата на увреждането,
т.е. от влизане в сила на оправдателната присъда при съобразяване на т.4 от
TP №3/22.04.05 г. по т.д.№3/04 г. съгласно което при незаконни актове на
правозащитни органи, началният момент на забавата и съответно
16
дължимостта на законата лихва върху сумата от обезщетението е от влизне в
сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, т.е. 08.12.2020г.
и на основание чл.86 от ЗЗД от тази дата се дължи и законната лихва. В
останалата част, над тази сума, до претендирания размер от 5000 лева,
същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, ведно с акцесорния иск
за присъждане и на законна лихва върху тази отхвърлена част от него.
Съдът счита, че размерът на тези обезщетения ще ги възмезди за
понесените неимуществени вреди, като приема, че същите, не са извън
обичайните негативни чувства и изживявания в подобни случаи и няма
основание да се приеме, че те са с траен характер.
По отношение на размера на предявения иск за обезвреда на
причинените им имуществени вреди:
Разпоредбата на чл. 301, т. 12 НПК регламентира отговорността за
разноски в наказателното производство, но не предвижда възможност лицето,
което е признато за невиновно или срещу което наказателното производство е
прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на
наказателното преследване. Липсата на процесуална възможност да се
упражни претенция за разноски в наказателния процес от лицето, подложено
на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените от него
в хода на наказателното преследване разходи представляват имуществена
вреда, за която държавата му дължи обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. /В този
смисъл е Решение № 781 от 30.11.2010 г. по гр. дело № 511/2010 г., ІV ГО на
ВКС/. За да бъде уважена искова претенция за имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби, следва последните да бъдат доказани по
размер.
В производството се установи, чрез събраните писмени доказателства,
че в пряка причинна връзка от това им обвинение, ищците са претърпяли и
имуществени вреди – загуби в размер на платените от тях адвокатски
хонорари на представляващият ги в досъдебната и съдебна фаза на
наказателното производство адвокат, по сключените между тях договори за
правна защита и съдействие (чл. 8 ЗОДОВ и Р 126-2010-IV г.о. на ВКС).
Съдът намира, че по отношение на М.К. същите са доказани до размер
17
от 4300.00 лева, както следва:
-300.00 /л.120 от ДП № 58/ 2013 на РУ-Полиция Троян/
-1200.00 лв. /л.37 ВНОХ д.№495/2020г. на ОС-Плевен/
-1200.00 лв. /л.511 от НОХ 916/2014г. на ТРС/
-800.00 лв. /л.138 по НОХ 489/2014 ТРС/
-800 .00 лв. /л. 97 по в.НОХ 338/2016 ОС-Ловеч/
Следователно, по отношение на този ищец основателен и доказан е иска
за имуществени вреди произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение
в общ размер на 4300.00 лева, като до пълният претендиран размер от 5300.00
лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Основателна и доказана се явява и претенцията на М.К. за заплащане на
сумата от 119.17 лева, представляваща дължима законна лихва върху сумата
от 500.00 лева, внесена по определената му мярка за неотклонение „парична
гаранция" за периода от 06.02.2018г. до 12.06.2020г. Началният момент на
забава на погасителната давност за главните и акцесорните искове е денят, в
който са влезли в сила постановленията на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, респективно в деня, в който е влязла в сила
оправдателната присъда – т.4 на ТР№3 от 22.04.2005г. по тълк.д.№3/2004г. на
ОСГК на ВКС. В случая, оправдателната присъда е влязла в сила на
08.12.2020г., поради което следва да се присъди законната лихва върху всяко
едно от така определените обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, считано от 08.12.2020г.
По отношение на Х.Б. доказаният размер на причинените
имуществени вреди е 860.00 лева, както следва:
-360.00 лв. /л.137 по НОХ 489/2014 ТРС/
-500.00лв. /л. 98 по в.НОХ 338/2016 ОС-Ловеч/
Настоящият състав приема, че по отношение на този ищец основателен
и доказан е иска за имуществени вреди произтичащи от заплатено адвокатско
възнаграждение в пълният претендиран от него размер.
Относно направените по делото разноски:
Ищците са направили искане в тежест на ответника да бъдат присъдени
направените от тях разноски, които са в размер на по 10 лв. – заплатена
18
държавна такса за настоящото производство и адвокатско възнаграждение в
размер на 1725.00 лева за М.К. и 880.00 лева за Х.Б., съгласно представен по
реда на чл.80 от ГПК списък на разноските /л.64 и л.65/.
От представените по делото доказателства – Договор за правна защита и
съдействие /л.12,13/ е видно, че договореното адв.възнаграждение е при
условията на чл. 38 ал.2 от ЗА вр. с ал.1 т.3 от ЗА.
Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се определя по
правилата на Наредбата на Висшия адвокатски съвет с оглед вида, съответно
цената на иска и инстанцията на осъществено процесуално представителство.
Уважената част от иска, респективно отхвърлената част от иска, са от
значение за това дали насрещната страна дължи заплащане и до какъв размер
от вече определеното адвокатско възнаграждение. Адвокатът, който
осъществява безплатна правна помощ не може да се поставя в различни
условия от този, който е уговорил и получил адвокатско възнаграждение.
Нещо повече, в едно и също производство би се стигнало до положение
минималните размери на адвокатско възнаграждение, съответно дължимите
на възстановяване суми според уважената или отхвърлена част от иска, да се
определят при различна база.
В настоящият казус М.К. е предявил иск за заплащане на неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление в размер на 10
000 лева, иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 5300.00 лева и
акцесорна претенция за заплащане на лихва върху сумата от 500.00 лева,
представляваща внесена „парична
гаранция“.
Минималният размер на дължимия адвокатски хонорар по искът за
неимуществени вреди предявен за 10000.00 лева е 830.лева /чл.7 ал.2 т.3 от
Наредбата/, а същият е уважен за 3000.00 лева. На осн. чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, Прокуратурата дължи на адв. Н. съразмерно уважената част, сумата
249.00 лева.
Минималният размер на дължимия адвокатски хонорар по искът за
имуществени вреди предявен за 5300 лева е 580.00 лева / чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата/. Искът е уважен за сумата от 4300.00 лева. На осн. чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, Прокуратурата дължи на адв. Н. съразмерно уважената част сумата
464.00 лева.
19
По отношение на акцесорната претенцията за заплащане на сумата от
119.17 лева, представляваща дължима законна лихва върху сумата от 500.00
лева, внесена по определената по отношение на М.К. мярка за неотклонение
„парична гаранция" за периода от 06.02.2018г. до 12.06.2020г. съдът, имайки
предвид характера на тази акцесорна претенция намира, че не следва да се
присъждат отделно разноски за процесуално представителство и защита по
нея. Претендирането на заплащане на адвокатско възнаграждение, макар и в
минимален размер относно предявената претенция за обезщетение за забава в
размер на законовата лихва води до прекомерност на
възнаграждението, претендирано за нея. Поради това, разноските в тази част
се явяват необосновани и недължими.
В настоящото производство Х.Б. е предявил иск за заплащане на
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление
в размер на 5 000лева и иск за заплащане на имуществени вреди в размер на
880.00 лева .
Минималният размер на дължимия адвокатски хонорар по искът за
неимуществени вреди предявен за 5000.00 лева е 580.лева /чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата/, а същият е уважен за 1000.00 лева. На осн. чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, Прокуратурата дължи на адв. Н. съразмерно уважената част сумата
116.00 лева.
Минималният размер на дължимия адвокатски хонорар по искът за
имуществени вреди предявен за 880.00 лева е 300.00 лева / чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата/, който е уважен в претендирания размер, поради което и на осн.
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата дължи на адв. Н. съразмерно уважената
част сумата 300.00 лева.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че Прокуратурата следва
да бъде осъдена да заплати на адв.Н.- проц.представител на ищците по делото,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. в общ размер на
1129.00 лева, съразмерно с уважената част от предявените искови претенции.
По искане на ищците са реализирани СПЕ, по които на
в.л. д-р М. е изплатено възнаграждение от Бюджета на РС-Троян в размер на
234.00 лева за М.К. и 195.00 лева за Х.Б.. Съобразно изхода на делото, по
предявените искове за неимуществени вреди, М.К. следва да бъде осъден да
заплати на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Троян
20
сумата от 164.00.00 лева, съобразно уважената/отхвърлена част от иска за
причинени неимуществени вреди, а Х.Б. да бъде осъден да заплати на
Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Троян сумата от
39.00 лева, а разликата от 226.00 лева за изготвените заключения по
допуснатите експертизи, съобразно отхвърлената/уважена част, следва да се
възложи в тежест на Прокуратурата на РБ.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да дължи
произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, с адрес: *** да заплати на М. В. К., ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпления по чл.235, ал.2 във вр. с ал.1 във чл.20,
ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК
във вр. с във чл.20, ал.2 от НК по Дознание №58/2013г. по описа на РУ-Троян,
пр. преписка №222/2013г. по описа на РП-Троян за времето от привличането
му като обвиняем по досъдебното производство - 01.07.2013г. до влизане в
законна сила на Решение №260057 от 08.12.2020г. по ВНОХД 495/2020г. по
описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.12.2020г. до окончателното изплащан, като за разликата до
претендираният размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, като неоснователен и
недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, с адрес: *** да заплати на М. В. К., ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** сумата от 4300.00 /четири хиляди и триста/ лева,
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5.00
/пет/ лева разноски в настоящото производство за заплатена ДТ, съобразно
уважената, отхвърлена част от исковете, като за разликата до претендираният
размер от 5300 /пет хиляди и триста/ лева, като неоснователен и недоказан
21
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, с адрес: ***да заплати на М. В. К., ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** сумата от 119,17 /сто и деветнадесет лева и
седемнадесет стотинки/ лева, представляваща дължимата законна лихва
върху внесената от него „парична гаранция в размер от 500 /петстотин/ лева"
за времето от 06.02.2018г. до 12.06.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, с адрес: *** да заплати на Х. В. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпления по чл.235, ал.2 във вр. с ал.1 във чл.20,
ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК
във вр. с във чл.20, ал.2 от НК по Дознание №58/2013г. по описа на РУ-Троян,
пр. преписка №222/2013г. по описа на РП-Троян за времето от привличането
му като обвиняем по досъдебното производство - 01.07.2013г. до влизане в
законна сила на Решение №260057 от 08.12.2020г. по ВНОХД 495/2020г. по
описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.12.2020г. до окончателното изплащане, като за разликата до
претендираният размер от 5 000 /пет хиляди/ лева, като неоснователен и
недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, с адрес: *** да заплати на Х. В. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** сумата от 860 /осемстотин и шестдесет/ лева ,
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5.00
/пет/ лева разноски в настоящото производство за заплатена ДТ, съобразно
уважената, отхвърлена част от исковете.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да заплати
на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Троян сумата
от 164.00/ сто шестдесет и четири/ лева, за изготвеното заключение по
допуснатата експертиза, съобразно уважената/отхвърлена част от иска за
причинени неимуществени вреди.
22
ОСЪЖДА Х. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***да заплати
на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Троян сумата
от 39.00 /тридесет и девет/ лева, за изготвеното заключение по допуснатата
експертиза, съобразно уважената/отхвърлена част от иска за причинени
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, с адрес: *** да заплати на адв.Д.Д. Н. - ЛАК, ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв. в общ размер на 1129.00 /хиляда сто двадесет и девет/ лева,
съразмерно с уважената част от предявените искови претенции, а на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Троян сумата от
226.00/двеста двадесет и шест/ лева за изготвените заключения по
допуснатите експертизи, съобразно отхвърлената/уважена част от исковете за
причинени неимуществени вреди.
Решението може да бъде обжалвано в 2 – седмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
23