Р Е Ш Е Н И Е № 260042
гр. Варна, 06.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско
отделение, в съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 280 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, подадени от
страните в първоинстанционното производство, срещу решение № 76/02.04.2020г., допълнено
с определение № 286/23.06.20г. в частта за разноските, постановени по гражданско дело № 373 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Шумен, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Шумен, против решението в частите му,
с които този въззивник е бил осъден да заплати на Д.Ж.Д. от гр. Шумен сумата от 40 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания и засягане на доброто име, както и сумата от 3 255.34 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, под формата на разлика
между нетните трудови възнаграждения, които ищецът реално е получавал като
„главен експерт“ „Реализация и развитие“, и които би получил ако е бил
продължил да заема длъжността директор на Дирекция „Европейски проекти“ в
Община Шумен за периода от 27.08.2012г. до 06.11.2015г., поради повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, производството
по което е било прекратено поради липса на доказателства от наблюдаващия
прокурор с Постановлението за прекратяване на досъдебно наказателно
производство, постановено на 22.04.2015 г. по ДП №1/2015 г. по описа на ОД на
МВР – Шумен, за което е било водено НОХД № 134/2014г. по описа на Окръжен
съд – Шумен, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 19.09.2016 г. до окончателното му изплащане, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД; както
и в частта, с която Прокуратурата на РБ е била осъдена да заплати сумата от 500 лв., представляваща направените
разноски по назначените в производството експертизи. Развити са подробни
съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваните му части поради
недоказаност на предявените искове по основание и размер, а присъденото
обезщетение – като прекомерно завишено и изключително несправедливо с оглед
събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението и
отхвърляне на предявените искове, включително и относно присъдените деловодни
разноски; евентуално – присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
по-нисък размер.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната
страна Д.Ж.Д., представляван от процесуалния си представител адв. В. П. ***, с
който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че в осъдителните си
части решението е правилно и не страда от посочените от ответника пороци,
излагайки подробни съображения, базирани на доказателствения материал по
делото.
2. Насрещна въззивна жалба,
подадена от Д.Ж.Д., представляван от процесуалния си представител адв. В. П. ***,
срещу решението в частта му, с която
е отхвърлен предявения от него иск за осъждане на Прокуратурата на Република България да му
заплати обезщетение за посочените по-горе неимуществени вреди, за разликата
над уважения размер на претенцията от 40 000 лв. до пълния ѝ предявен
размер от 100 000лв. Изложени са подробни съображения за
незаконосъобразност на решението в обжалваната му с насрещната въззивна жалба
част и се претендира неговата отмяна и уважаване на иска в пълния му предявен
размер.
В предвидения срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от Прокуратурата
на РБ, подаден чрез прокурор в ОП-Шумен, с който същата е оспорена като
неоснователна по подробно изложени съображения. Отправено е искане насрещната
въззивна жалба да се остави без уважение, а решението в частта му, с която са
уважени частично исковете за причинени имуществени и неимуществени вреди, вкл.
и относно присъдените деловодни разноски, и Определение № 286/23.06.20г.,
с което се допълва първоначалното решение като Прокуратурата на РБ е осъдена да
заплати 1827.66 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, без същото да е било
реално заплатено от ищеца, в противоречие на чл. 78 от ГПК, да бъдат отменени.
Решението не е обжалвано и е влязло
в сила в отхвърлителните му части: за присъждане на законната лихва върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за период от момента на
увреждането 07.05.15г. до 18.09.16г.; за разликата над присъденото обезщетение
за имуществени вреди в размер на 3 255.34лв. до претендирания размер от 10 000
лв. като разлика в получаваните възнагражадения за посочения период, както и в
отхвърлителната част за сумата от 300 лв. като обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство /по тази претенция в мотивите
на решението е налице формирана воля, но липсва диспозитив, което може да се
квалифицира като очевидна фактическа грешка, която е компетентен да отстранява
съдът, постановил решението/.
Настоящият състав на съда намира, че поради липсата на депозирана частна
жалба, адресирана до настоящия съд, отправеното искане от Прокуратурата на РБ в
отговора му на насрещната жалба, подадена от ищеца, да се отмени и Определение
№ 286/23.06.20г., с което се допълва първоначалното решение в частта му за
разноските, не е надлежно сезиращ документ, поради което и въззивното
производство няма за предмет осъществяването на инстанционен контрол на
постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение.
В с.з. представителят на Прокуратурата на РБ (прокурор от Апелативна прокуратура-Варна)
развива съображенията си, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен спрямо характера на вреди, тяхното времетраене,
както и икономическата конюнктура в страната за процесния период, вземайки
предвид за сравнение размера на минималната пенсия. Поради това и счита за
справедлив размер на обезщетението от порядъка на 4 800 лв. – 5 000
лв. Относно присъденото обезщетение за имуществени вреди се счита, че решението
в тази част е правилно.
В с.з. представителят на Д. излага, че наказателното производство се е
развивало и в съдебната фаза чрез провеждането на множество съдебни заседания,
а отделно от това наказателното преследване на ищеца е било отразявано в
подробно в медиите по инициатива именно на ответната страна. Освен това самият
наблюдаващ прокурор, който е постановил акта си за прекратяване на
наказателното производство, на 21.05.15г. е направил изявление пред медиите, че
фактът на прекратяването поради недоказаност на обвинението, не означава, че
няма престъпление и самият прокурор е убеден, че има престъпление, но то не е
доказано. Това според процесуалният представител на въззивника Д. е поставило
един печат върху неговия доверител, който не може да бъде изтрит цял живот.
Поради това и не се споделя становището на насрещната страна, че обезщетението
за неимуществени вреди следва да се съизмерява с минималната пенсия за
процесния период.
Въззивната и насрещната въззивна жалба са редовни и допустими, подадени от
страни с правен интерес от обжалването на съответните части от
първоинстанционното решение, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
В исковата си молба ищецът Д.Д. е
твърдял, че е бил задържан със заповед за полицейско задържане за срок от 24
часа на 31.07.12г., на която дата е бил привлечен и като обвиняем в
извършването на престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което е
тежко по см. на чл. 93, т. 7 от НК. Изготвеният по ДП № 59/12г. обвинителен акт
е бил внесен в съда на 11.04.12г. и в ШОС е било образувано НОХД № 134/14г.
След проведени 5 открити съдебни засединя по делото, на 18.12.14г.
производството пред съда е било прекратено и делото върнато на прокурора, който
пък с Постановление вх. № 347/2015г. е прекратил наказателното производство
поради липсата на доказателства за извършване от ищеца на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. За посочения период на провеждане на
наказателното производство против ищеца, последният е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни изживявания в житейски, професионален,
здравословен и личен аспект. След повдигане на обвинението ищецът е бил
освободен от заеманата в община Шумен длъжност „Директор на Дирекция
„Европейски проекти““, считано от 23.08.12г. и от тази дата е бил назначен на
длъжността „Главен експерт „Реализация и развитие““, което е било на практика
понижение, което рефлектирало и върху размера на получаваното от него
възнаграждение. Изложено е било още, че в деня на задържането на ищеца, е било
планирано извършването на медицинска оперативна интервенция на неговата
съпруга, но поради осъществените процесуални действия, същият не е имал връзка
с нея и е изпитал притеснения. По време на задържането му е бил оказван
психологически натиск с цел признаване на факти от състава на престъплението.
Освен това ищецът и съпругата му са били сключили гражданския си брак през м.
05.12г., а очаквали раждането на двете си деца през м. 09.12г. Те се родили, но
ищецът не е могъл да изживее пълноценно радостта от това събитие и да полага
нужните за ситуацията грижи за децата си. Задържането и повдигнатото обвинение
са били широко отразени в медиите, вкл. и чрез публикация на снимката на ищеца,
което се отразило негативно на неговата човешка и професионална репутация.
Освен това ищецът е бил в началото на своята многообещаваща политическа
кариера, заемайки длъжността заместник-председател на ОбС на БСП-Шумен. Така
граденият за период от 10 години партиен и организационен авторитет е бил
сринат и отношението към ищеца в личен, професионален и вътрешнополитически
план рязко се е променило като неговите приятели, колеги и съпартийци започнали
да го избягват. Казвали, че е корумпиран и подкупен, че е нечестен. Понастоящем
ищецът вече не заема длъжността на зам. председател на БСП-Шумен и
преобладаващото отношение към него е негативно. Освен това повдигането на
обвинението срещу ищеца е било в период, когато същият е бил студент в 3-ти
курс по специалността „Право“ във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, гр. Велико
Търново. Воденото срещу Д. наказателно производство е станало причина същият да
прекъсне обучението си, тъй като е бил ангажиран със защитата по делото поради
притеснението за неяснотата на своята бъдеща съдба. По този начин същият е
пропуснал да придобие допълнително образование и квалификация, която би могла
да му бъде полезна в професионален план за реализацията му в юридическата
сфера. След прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, прокурорът
е направил изявление пред медиите, че той е сигурен, че престъпление е било
извършено, но не можел да го докаже, поради което и прекратил производството.
Това изявление допълнително е уронило доброто име и авторитета на ищеца и
изказаните думи, нарушаващи грубо презумпцията за невиновност, продължават да
отекват в неговото съзнание като произнесена осъдителна присъда пред
обществото. Поради всичко гореизложено с исковата молба са били отправени
искания за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди – в размер на
50 000 лв. от грубото незачитане на конституционното право на ищеца да се
счита за невинен до доказване на противното, което е било потъпкано грубо от
представителя на прокуратурата чрез направеното нарочно изявление пред медиите
на 20.05.15г.; в размер на 50 000 лв. от незаконно повдигнатото обвинение
в извършването на тежко престъпление, ведно със законната лихва от датата на
увредата до окончателното изплащане на сумата. Претендирано е било и
присъждането на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лв.,
изразяващи се в разликата между получаваното до 23.08.12г. възнаграждение и
следващото получавано такова за по-ниската заемана длъжност, считано от
23.08.12г. до 09.11.15г. /съгласно уточняващата молба от 16.10.19г./.
Претендирано е било и обезщетение за имуществени вреди от 300 лв.,
представляващи заплатено по наказателното производство адвокатско
възнаграждение.
В депозирания от ответника отговор
не са били оспорени фактите относно образуваното против ищеца наказателно
производство на 31.07.12г., както и неговото прекратяване поради недоказаност
на обвинението с постановление от 22.04.15г., което е влязло в сила на
07.05.15г. Счита се, че прекратяването на наказателното производство на осн.
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК не е хипотеза,
предвидена в нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, при която може да се
ангажира отговорността на Прокуратурата на РБ. Оспорва се наличието на
претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, които да са в причинна
връзка с воденото срещу него наказателно производство. За периода на
полицейското задържане от 24 часа отговорността за претърпени вреди не е на
Прокуратурата на РБ. Освен това се акцентира, че по отношение на ищеца не е
била вземана никаква мярка за неотклонение и същият не е бил ограничаван в
своята свобода по никакъв начин. Отрича се медийните публикации да са били
инициирани от прокурора. Счита се, че претенцията на ищеца за обезщетение на
неимуществените вреди е изключително завишена по размер спрямо присъжданите от
съдилищата обезщетения по аналогични случаи, както и спрямо икономическия
стандарт в страната към 2015г. Оспорен е бил и иска за присъждане на
имуществени вреди, изразяващи се в разлика в полученото след началото на
наказателното производство възнаграждение от ищеца спрямо получаваното преди
този момент, тъй като се отрича да е налице причинна връзка на това
обстоятелство с действията на прокуратурата. Релевирано е било и възражение за
изтекла кратка погасителна давност относно законната лихва за периода от
07.05.15г. до подаване на исковата молба. Направено е било и възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като се твърди, че самият той е дал
повод със собственото си поведение да бъде наказателно преследван от
Прокуратурата.
С оглед наведените от ищеца
твърдения и отправените въз основа на тях искания, исковете следва да се квалифицират
като такива по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – претенции срещу държавата чрез
процесуалния ѝ субституен, посочен в чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане
на обезщетение на неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца от образуваното
срещу него наказателно производство, което е било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от него /“обвинението спрямо него не е било доказано“/.
Отделно от това следва да се посочи, че тъй като се претендира обезщетение за
неимуществени вреди от един и същи фактически състав – неоснователното
образуване и водене на наказателно производство, което включва и всички
свързани с този състав действия и бездействия на прокуратурата /вкл. и от
отразяването на случая в медиите, когато същото е станало по инициатива на този
орган/, то е налице предявен един иск за обезщетяване на неимуществените вреди
в общ размер на 100 000 лв. След като първоинстанционният съд се е
произнесъл по така предявените искове, решението се явява допустимо.
Въз
основа на събрания пред първата инстанция доказателствен материал, относим към
предмета на въззивното производство, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното на л. 25-26 от
първоинстанционното дело копие на Заповед за задържане на лице, че на осн. чл.
63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР ищецът е бил задържан на 31.07.2012 г. за срок от 24
часа в помещение за временно задържане на РУП-Шумен, както и че същият е бил
обискиран, за което е съставен нарочен протокол от същата дата /л. 27-28/. С
постановление от 31.07.12г. на разследващ полицай при ОД на МВР-Шумен, издадено
по ДП № 59/12г. по описа на ОД на МВР-Шумен, ищецът е бил привлечен като
обвиняем за това, че за периода от м. април 2012г. до 30.07.12г. в гр. Шумен, в
качеството си на длъжностно лице – директор на Дирекция „Европейски проекти“ в
Община Шумен е приел дар, който не му се следва от 3000 лв. и е поискал дар (4
000 лв.), който не му се следва от лицата Николай Георгиев Христов (също
извършител) и Сергей Илиев Методиев (помагач), задето е извършил действия по
служба за реализация на проект „Реконструкция и ремонт на стадион „Чавдар“ в
кв. Дивдядово, гр. Шумен“ – престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК. Не е била взета мярка за неотклонение по НПК по отношение на
ищеца.
С изготвен на 11.04.14г. обвинителен
акт по ДП № 59/2012 г. по описа на ОСлО при ОП-Шумен, спрямо ищеца е било
повдигнато и внесено в съда обвинение в извършването на описаното по-горе
престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК при
посочената фактическа обстановка на извършване на деянието от обективна и
субективна страна. Образувано е било съдебно наказателно производство по НОХД №
134/2014 г. по описа на ШОС – факт, по който страните не спорят. Последното се
потвърждава и от последващите, постановени от прокурора актове по досъдебното
производство срещу ищеца. В Постановление от 19.02.15г. на прокурор при ШОП,
постановено по ДП № 59/12г. е посочено, че във връзка с внесения в ШОС
обвинителен акт срещу обвиняемите Х., М. и Д. е било образувано НОХД №
134/14г., по което е било проведено съдебно следствие за периода от 03.07.14г.
до 18.12.14г. /твърдението на ищеца в исковата молба за проведени общо 5
открити заседания по посоченото НОХД на 17.11.14г., 18.11.14г., 14.12.14г.,
17.12.14г. и 18.12.14г., не е оспорено/. Посочено е в мотивите на този
прокурорски акт, че по искане на прокурора съдът с определение от 18.12.14г. е
прекратил съдебното производство на осн. чл. 288, т. 1 от НПК и е постановил
връщане на делото на ОП-Шумен за отстраняване на допуснато съществено
процесуално нарушение. Прокурорът е преценил, че с оглед необходимостта от
извършване на допълнително разследване по ДП 59/12г. за извършена друга
престъпна дейност от един от обвиняемите, както и за търсенето на наказателна
отговорност срещу друг обвиняем с оглед приложимостта на чл. 78а от НК, се
налага отделяне от досъдебното производство на материали, по които да се
образуват още две досъдебни производства – едното от които е за деянието, за
което на ищеца е било повдигнато горното обвинение. Така е било образувано ДП №
1/15г. по описа на ОП-Шумен чрез отделяне на материалите от ДП 59/12г. С
Постановление за прекратяване на наказателното производство, постановено на
22.04.2015г. по ДП №1/2015 г. по описа на ОП– Шумен е прекратено наказателното
производство, водено срещу лицата Н. Г. Х. и ищеца Д.Ж.Д., на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2 от НПК. Постановлението е връчено на ищеца на 29.04.15г. /л. 99/ и
няма данни същото да е било обжалвано пред съда.
Видно от определение №
218/04.06.15г. по ЧНД № 202/15г. на ШОС, че същото е било образувано по молба
на защитника на Д.Д. по ДП № 59/12г. с искане съдът да упражни правомощията си
по чл. 369, ал. 1 от НПК като даде указания на прокурора да осъществи
правомощията си по чл. 369, ал. 1 от НПК. Такова указание е било дадено с
определение, постановено преди това по същото ЧНД на 17.04.15г., поради което е
последвало издаването на цитираното по-горе Постановление на прокурора от 22.04.15г.
/л. 100-101/.
По делото са събрани доказателства,
че задържането на ищеца, воденото срещу него наказателно производство и
прекратяването на последното, са били отразявани широко и подробно в местните
електронни и печатни медии. Така на 01.08.12г. във в. „Топ новини“ –
всекидневник за Шумен, Разград и Търговище, е отразено задържането на тримата
обвиняеми с посочване, че същото е за престъплението „подкуп“, като на
заглавната страница е снимката на ищеца. В същия вестник на 02.08.12г. е
публикувана новината, че ищецът е бил освободен от полицейския арест, както и
какво счита прокуратурата относно начина на извършване на престъплението от
обвиняемите. За ищеца е посочено, че е с „неясна съдба“ относно бъдещето му в
местната администрация, а изявлението на кмета на общината, отразено във в.
„Шуменска заря“ от 02.08.12г. е било, че всички виновни ще бъдат санкционирани.
В посочения вестник на 21.05.15г. е било отразено и изявлението на наблюдаващия
прокурор по наказателното дело, водено срещу ищеца, че обвинението не е
доказано по несъмнен и безспорен начин. Това изявление е било направено „на
импровизирана пресконференция“ на 20.05.15г. Обяснено било от прокурора защо не
е могъл да използва събраните чрез СРС веществени доказателства, както и че в постановлението
за прекратяването на наказателното производство е било отбелязано, че другите
двама обвиняеми са разкрили цялата схема в досъдебното производство, но в съда
са отрекли показанията си; били са нарушени и процесуалните правила при разпита
на обвиняемия Методиев. Отразено е било и становището на ищеца, който е
споделил, че в продължение на около 3 години по повод на това дело е имал много
проблеми в работата и семейството. От разпечатки от електронни новинарски
сайтове „Шум.бг“, „SHMOKO.BG“ и др. се установява, че е било отразено
прекратяването на наказателното производство, водено за подкуп срещу ищеца,
както и изявлението на наблюдаващия прокурор, че „фактът, че делото е
прекратено поради недоказаност на обвинението не означава, че няма престъпление.
Аз все още съм убеден, че има престъпление, но не е доказано“, както и „Слушал
съм СРС-тата и всичко съм чел. Аз нямаше да внеса обвинителния акт, ако не бях
убеден, че са извършили престъплението. Просто обвиненията не могат да бъдат
доказани по несъмнен и безспорен начин“. Прокурорът е признал, че до провала на
обвинението се стигнало основно заради грешки в досъдебната фаза, както и че
съжалява, че полицията е прибързала и не е изчакала парите от подкупа да бъдат
предадени на Д. /л. 130/.
Видно от представените с исковата
молба удостоврение за сключен граждански брак и удостоверения за раждане, че
ищецът е сключил брак със съпругата си на 20.05.12г., както и че децата им Рая
и Виктория са родени на 05.09.12г.
Ищецът е бил студент във ВТУ „Св. Св.
Кирил и Методий“, гр. Велико Търново, считано от 09.09.09г. по специалността
„право“, задочно, платено обучение, като в студентската му книжка са отразени и
учебните дисциплини и преподавателите по тях, когато ищецът е бил в трети курс
/л. 13-22/.
Със заповед от 23.08.12г. на кмета
на Община Шумен ищецът е бил временно отстранен от работа за заеманата длъжност
„Директор на Дирекция „ЕП““ при общината, считано от връчване на заповедта
/което е сторено на същата дата/ и до приключване на образуваното срещу него
наказателно производство. Заповедта е била издадена въз основа на постъпилото
писмо вх. № 24-00-1211/17.08.12г. и на осн. чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. – за
временно отстраняване на държавен служител при образуване на наказателно
производство срещу него за престъпления, извършени в качеството му на
длъжностно лице.
Видно от сключения на 27.08.12г.
трудов договор, че ищецът е бил назначен от представляващия Община Шумен
/нейният кмет/ на длъжността „Главен експерт „Реализация и развитие“ в отдел
„Европейски фондове и проекти“ с изпитателн срок до 31.12.12г. и с основно
трудово възнаграждение в размер на 677 лв. /л. 24/. Трудовото правоотношение е
било прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 09.11.15г. /л. 72/.
От заключението на ССчЕ, изслушано
пред първоинстанционния съд, което настоящия съд кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че разликата между размера на реално
полученото възнаграждение от ищеца от 23.08.12г. до 09.11.15г. и размера на
възнаграждението, което ищецът би получил, ако не е бил понижен в длъжност, в
нетен размер се определя на общата сума от 3 255.34 лв. /подробно посочена
по месеци за периода/.
От показанията на
разпитаната като свидетел съпруга на ищеца К. Д., които съдът преценява с оглед
нейната заинтересованост в негова полза, двамата се запознали от 12.12.07г.,
тъй като и двамата работели в Община Шумен. Първоначално ищецът бил назначен
като експерт, а след това е станал и началник на отдел и директор на
дирекцията, в която и двамата работели. През 2012г. двамата сключили граждански
брак. Описва съпруга си като много добър колега, а след това и още по-добър
ръководител на отдела. Ползвал се е с добро отношение на колегите си, имал
желание да работи, четял непрекъснато и се самоусъвършенствал /вкл. и
започвайки да учи право/, създал сплотен и добър колектив. След като съпругът
ѝ бил обвинен за подкуп през 2012г. много хора са се отдръпнали и малко
или много повярвали в обвинението. Нещата се променили драстично, тъй като
колегите започнали да си шушукат, че той е крадец, лъжец и мошеник, че е
корумпиран. Опитите на свидетелката да им обясни, били неуспешни. Настъпила
промяна и у самия ищец – от най-позитивния, щастлив, общителен, комуникативен
човек, същият е станал затворен, престанали да се виждат с приятели, изпитвал
срам от колеги, съседи и близки, загубил съня си за дълъг период от време.
Свидетелката счита, че всичко това се отразило най-зле на тяхното семейство,
тъй като на моменти бракът им е бил под въпрос – в продължение на трите години
те се опитвали да се подкрепят и да не са толкова емоционални, но на моменти
това не се получавало. Споделя, че е имало мигове на съмнение, на открити
разговори между двамата дали наистина той не е виновен. Свидетелката сочи, че
двамата не са могли да се нарадват на най-щастливия момент в живота им -
раждането на двете им деца. Въпреки, че бил вкъщи, съпругът ѝ емоционално
не бил с тях, не желаел да излизат от дома си, защото се срамувал от хората.
Свидетелката сочи, че се притеснява от момента, когато децата им пораснат и
трябва да им обясняват случилото се, тъй като в електронното пространство все
още не излиза нищо положително за ищеца. Д. потвърждава, че в деня на
задържането на съпруга ѝ същата е имала планирана операция в болницата.
Двамата отишли в лечебното заведение, но него го повикали на работа и тя
останала сама. След излизането от операцията разбрала за случилото се и самата
тя изживяла шок. Свидетелката била принудена и по-късно да обяснява на близките
си, че обвинението е безпочвено. До ден-днешен обаче голяма част от колегите им
не са разбрали, че ищецът е оправдан, че делото е приключило и всичко е
преминало. Свидетелката сочи, че двамата със съпруга си са много наранени, че
оправдателната присъда настъпила с думите на прокурора, че е сигурен, че има
престъпление, но не може да го докаже. Счита, че това е повлияло на хората,
които може да са го прочели.
По делото е разпитана
като свидетел и С. И. – приятелка на ищеца от детинство, чиито показания съдът
преценява с оглед нейната заинтересованост в негова полза. Същата сочи, че
преди задържането Д. е бил много ведър и весел човек, много възпитан, център на
компанията. Свидетелката описва ищеца като много умен и начетен и поради това
се е ползвал с голям авторитет и уважение сред приятелите си. От ученическа
възраст е изкарвал парите си с труд. След скандала обаче той много се променил
и се затворил в себе си, тъй като изпитвал срам, неудобство от въпросите и
шушуканията. Контактите между двамата обаче не са били прекъснати и по време на
производството срещу ищеца. Част от общите им приятели избягвали да признават,
че го познават и да се събират с него на публични места, което свидетелката
обяснява с това, че Д. вече се води крадец, мошеник, корумпиран и те изпитват
срам и неудобство. Свидетелката сочи, че все още чува хората да казват, че
ищецът е натрупал пари по нечестен начин, наричайки го крадец, корумпиран
съветник. Излага, че опита на ищеца да се занимава с европейски проекти чрез
регистрираното частно юридическо лице, е пропаднал именно поради лепнатото
върху името му петно – със или без присъда, за обществото той е престъпник.
Това убеждение се утвърдило и след изказването на прокурора при прекратяване на
обвинението – че въпреки, че не е доказана вина, той е извършил престъплението
и поради това хората продължават да казват, че той е престъпник, но просто не
са му дали присъда.
Свидетелят Ж. познава
ищеца от 15 години по партийна и служебна линия – същият е член на БСП и кмет
на с. Царев брод. Двамата са работили и по изборите и по няколко проекта в
социалната сфера. Свидетелят сочи, че ищецът се е ползвал с авторитет в
администрацията, посочвайки, че двамата са ходили и в държавни агенции и
министерства в гр. София, където е бил свидетел на добрите контакти на Д., на
когото се гледало с добро име. Определя го като отговорен и компетентнен човек
в общината. След обвинението в корупция и в администрацията, и в партийните
среди, хората се отдръпнали от ищеца и го гледали подозрително, авторитетът му
е бил накърнен. Д. е бил член на ОбС на БСП в гр. Шумен, член на изпълнителното
бюро 2-3 мандата, председател на групата от съветници на БСП в ОбС на община Шумен.
В началото Д. е бил един от лидерите на младежката организация на партията в
гр. Шумен, но след повдигнатото обвинение доверието в него е било свалено.
Свидетелят чувал хората да говорят скрито на партийни и други събирания, че Д.
е корумпиран и не трябва да бъде избиран в ръководни или управителни органи. На
едно заседание на ОбС на БСП едни другари направили изявление, че не искат да
сядат с престъпници на една маса, визирайки Д. и още един партиен член. Сочи,
че към момента Д. *** и на Изпълнителното бюро на ОбС на БСП. Преди обвинението
ищецът бил концентриран и с голям потенциал да извършва дейности в няколко
сфери, но след това вниманието му било раздвоено, същият бил отнесен, тъй като
свидетелят му говорел за едно, а той не чувал и говорел за друго. След
прекратяване на обвинението доверието у ищеца се е върнало може би в най-близки
хора, но „не и в масовия случай“, тъй като Д. е бил заклеймен, че е корумпиран.
Видно от издадения на
04.07.14г. амбулаторен лист /л. 157/, че след проведен преглед и изследвания,
на ищеца е била поставена диагноза „Алергичен ринит, неуточнен“. Предписано е
медикаментозно лечение с антихистамини.
От заключението на съдебно-психологична
експертиза, изслушано пред първоинстанционния съд, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че ищецът не е изпадал в
депресия вследствие на повдигнатото обвинение. Налице били данни за леки
симптоми в невротичния, но не и в психотичния регистър. Преживени били емоции в
дисфоричния и дистимния спектър – регистрират се емоции и чувства, свързани с
натиск, принуда, съмнения, страхове, опасения, несигурност на битово, социално
и фундаментално ниво; усещане за безсилие и безпомощност да се пребори с
обстоятелства, които са му били наложени от реалността. С параноична
натрапчивост е приел намесата и посегателството на органите; усеща описаните
обстоятелства да тегнат като „прокоба“ над живота му. Налице били индикации за
непреработен индиферентен гняв, базисно усещане за самота, отчуждение,
предателство, дистантност, които изследвания свързвал пряко с повдигнатото му
обвинение. Вследствие на повдигнатото обвинение ищецът изпитвал чувство на
неудобство в смисъл на „срам“, а също така при него съществувало усещане за редица
загуби и щети, претърпени в емоционален, социален, професионален и
междуличностен план с давност и към момента на изследването.
Правни съображения и изводи.
Относно претенцията за обезщетение на
неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР
№ 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на
чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на
ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на
ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е
прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за
неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има
ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е
то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди
от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този
деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки
отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни
или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на
отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
От
посоченото по-горе по фактите следва да се приеме, че спрямо ищеца е било
повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъплението „подкуп“, което
е тежко по см. на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като предвиденото наказание за същото
е било лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. Освен
това за това престъпление е предвидено и кумулативното налагане на наказанието
по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК – лишаване от правото да се заема определена
държавна или обществена длъжност; лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност. Това обвинение е било внесено в съда, който след
провеждане на 5 открити съдебни заседания с участието на ищеца е прекратил
съдебното производство и върнал делото на прокурора. На последния и по искане
на Д., е бил определен 3-месечен срок с определение от 17.04.15г. по ЧНД №
202/15г. на ШОС, да внесе обвинението срещу ищеца в съда с обвинителен акт, или
да прекрати наказателното производство, на осн. чл. 368 и чл. 369 от НПК.
Последвало е издаването от наблюдаващия прокурор на Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 22.04.15г., което поради необжалването
му е влязло в сила на 07.05.15г. Наказателното производство против ищеца с
повдигнатото му и поддържано и пред съда обвинение е продължило общо за период
от 2 г., 8 мес. и 9 дни, считано от 31.07.12г. до влизането в сила на
постановлението на прокурора на 07.05.15г.
Периодът,
в който е продължило наказателното производство против ищеца, не би могъл да
бъде определен като неразумно дълъг, съгласно изискването на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС,
отчитайки че разследваната престъпна дейност е била за деяния, извършени от три
лица и при различни роли и качества, за което са събирани различни
доказателства /досъдебната фаза е продължила от 31.07.12г. до 11.04.14г. и от
18.12.14г. до 22.04.15г., а съдебната фаза от 11.04.14г. до 18.12.14г./.
Същевременно обаче следва да се посочи, че ищецът е участвал лично и чрез
защитника си в провежданите процесуално-следствени действия пред съда, което
представлява също осъществена репресия върху личността на подсъдимия. Освен
това се установи, че именно поради процесуални пропуски на прокурора делото е
върнато от съда с оглед тяхното отстраняване.
Ищецът
е бил задържан от полицейските органи за срок от 24 часа. За евентуално
претърпени от ищеца негативни преживявания във връзка с поведението на
полицейски служители /с оглед твърденията му по делото, за които не са събрани
доказателства, че му е бил оказван психологически натиск и същият е бил
ограничен в контактите си с адвокат и със своята съпруга/, не може да бъде
ангажирана отговорността на настоящия ответник. Същевременно по отношение на Д.
не е била налагана никаква мярка за неотклонение по НПК, поради което същият не
е бил ограничен в свободата на своето придвижване, контактите си, трудовата и
социалната си ангажираност.
Към
момента на повдигането на обвинението на 31.07.12г. ищецът е бил неосъждан, на
30-годишна възраст, сключил гражданския си брак със своята съпруга 2 месеца
преди това и очакващ раждането на двете си деца, което е станало на 05.09.12г.
Освен това следва да се отчете, че ищецът е заемал ръководна длъжност в
администрацията на Община Шумен – директор на дирекция „Европейски проекти“.
Наред с това е заемал и позицията на заместник-председател на ОбС на БСП в гр.
Шумен, бил е лидер на младежката организация на тази партия /последното по
показанията на св. Ж./. Това предпоставя и широка обществена известност във
връзка със служебната му и партийна дейност. Макар и дадени от свидетели, които
са заинтересовани в полза на самия ищеца, показанията им, че същият е бил
уважаван, с добро име и отличен авторитет в личното си, служебно и социално
обкръжение, са еднопосочни и следва да бъдат кредитирани. Поради това и
обвинението в извършването на престъплението „подкуп“ е представлявало
несъмнено тежко и травмиращо емоционалната сфера на ищеца събитие, което се е
отразило негативно в личен, професионален и социален аспект. Както се посочи и
по-горе съпругата му признава за наличието на трудни моменти в техните
съпружески и семейни отношения, свързани с повдигнатото обвинение и
произтичащите от това съмнения, подозрения, недоверие и притеснения. Ищецът е
бил лишен от възможността да изживее положителната емоция и радостта от
раждането на двете си деца, както и да участва пълноценно в полаганите за тях
грижи непосредствено след това. И тримата свидетели еднопосочно твърдят за
настъпилата промяна в поведението и настроението на самия ищец след повдигането
на обвинението и разгласата му в обществото, вкл. и чрез местните медии – от
ведър, весел и общителен човек, център на компанията, същият се е затворил,
изпитвал чувство на срам и не искал да излиза дори и на разходки с децата,
загубил съня си и станал разсеян. Накърнено е било доброто му име и авторитет
сред близките, приятелите, колегите и съпартийците, които го сочели като
престъпник, мошеник и корумпиран. В тази насока съдът отчита и факта, че след
постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното производство,
изявлението на наблюдаващия прокурор, че същият е убеден в извършването на
престъплението, но не може да го докаже /което съответства по съдържание на
нормата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, че прокурорът прекратява наказателното
производство, когато намери, че обвинението не е доказано/, може да бъде
тълкувано и възприемано като незачитане на презумпцията за невиновност. Именно
в този смисъл е било възприемано това изявление на прокурора не само от самия
ищец, но и от неговите колеги, приятели и съпартийци /така в показанията и на
тримата свидетели/. Това е дало основание ищецът да бъде заклеймен в
обществената среда като извършител на престъпление, което обаче не може да бъде
доказано и поради това само не е било наложено наказание.
От
коментираните по-горе писмени доказателства следва да се приеме за установено,
че широкото отразяване на случая в местните и регионални медии е допринесло допълнително
за засилване на негативните емоции и преживявания на ищеца, който е преживявал
срам, отказвал да излиза на разходка с децата си, затворил се в себе си и
ограничил своите контакти и на семейството си. Това медийно отразяване е
резултат не само от предоставяната от прокурора информация по запитване на
представителите на медиите, но и по инициатива на самия държавен орган. Поради
това увеличения интензитет на негативните преживявания на ищеца следва да се
свърже с действията на самата прокуратура и да ангажира нейната отговорност.
Следва
да се отчете и факта, че ищецът е бил уличен в извършването на корупционно
престъпление именно в качеството си на длъжностно лице от общинската
администрация, което е рефлектирало по-силно върху неимуществената му сфера.
Това е така, защото очакванията и изискванията на обществото и към тази
категория служители за почтеност и спазване на законите /особено в сферата на
финансирането с местни или европейски средства/ са завишени. Поради това и
всяко съмнение, особено, когато то е било облечено в обвинителен акт, е в
състояние на създаде по-силна негативна обществена реакция, което пък да
рефлектира по-силно и негативно върху самият обвиняем/подсъдим /в тази връзка
за относимостта на посочените факти при определянето на обезщетението за
неимуществени вреди виж Решение № 182 от 5.12.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1331/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов/.
Същевременно
следва да се отчете, че според заключението на експерта-психолог, макар и към
момента да са налице следи от негативните преживявани у ищеца, свързани именно
с повдигането и поддържането на незаконното обвинение срещу него /като завишена
мнителност, свърхкритичност, базисно недоверие, параноично вглеждане в хора и
обстоятелства, усещане за несправедливост, неудобство, изразяващо се в чувство
на срам и на усещане за загуби и щети/, ищецът не е изпаднал в състояние на
депресия. Посочените негативни изживявания са определени като леки симптоми в
невротичния, а не в психотичния сектор.
Не
се установи по делото заболяването на ищеца от „Алергичен ринит“ да е последица
именно на повдигнатото му незаконно обвинение и преживян от това стрес.
Не
е доказано по делото и че ищецът е прекъснал образованието си по специалността
„право“ във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, което да е по причина на привличането
му като обвиняем и защитата по предявеното му пред съда обвинение в
извършването на посоченото престъпление. Същият не е бил ограничен чрез
наложена му мярка за процесуална принуда, нито се установи да са възникнали
здравословни или материални пречки за продължаване на следването му по
специалността „право“ в посоченото висше учебно заведение, което да е в
резултата на незаконното обвинение.
От
показанията на св. Ж. се установи, че и към момента Д. е член на ОбС в гр.
Шумен и на изпълнителното бюро на ОбС на БСП в града. Този факт сочи на
възстановено доверие у ищеца като обществена личност и като партиен функционер.
Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че на ищеца се дължи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но неговият размер с оглед
посочените по-горе критерии, относими към принципа на справедливостта, следва
да бъде определен на сумата от общо 15 000 лв. – размер, който адекватно
ще обезщети неимуществените вреди на ищеца от воденото срещу него наказателно
производство, което е било прекратено с акт на прокурора поради това, че
деянието не е извършено от лицето. В тази връзка съдът отчита освен изтъкнатите
подробно по-горе конкретни данни по делото, но и съобразява стандарта на живот
в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване
на увреждането (по данни на НСИ средният общ годишен доход на едно лице за 2015
г. е в размер на 4 953 лв.), както и съдебната практика в сходни случаи.
По възражението на
ответника за наличието на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, релевирано с отговора на
исковата молба.
Според т. 3 от ТР №
3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата се
намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия. Преценката се прави при наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Съгласно приетото в
Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията С. Ц., обезщетението се намалява, когато настъпилият
вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на
пострадалия; когато пострадалият с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени неистински
признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се
прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на
престъпление. Или пък, когато пострадалият недобросъвестно се е набедил в
извършване на престъпление; когато лично се е явил пред органите на досъдебното
производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението –
последното съгласно Решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012
г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц..
В настоящия случай не се
установи ищецът да е предприел или извършил действия като посочените по-горе,
които да са допринесли изцяло или частично за образуването и провеждането срещу
него на наказателното производство. При това положение възражението се явява
неоснователно и обезщетението за неимуществени вреди в посочения по-горе размер
от 15 000 лв. не следва да се намалява на осн. чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
Първоинстанционното
решение следва да се отмени в осъдителната му част за разликата над дължимото
обезщетение от 15 000 лв. до присъдената сума от 40 000 лв. и предявения
иск за тази част следва да се отхвърли като неоснователен. Решението в
отхвърлителната му част за разликата над 40 000 лв. до претендираната от
ищеца сума от 100 000 лв. следва да се потвърди. Обезщетението се дължи
със законна лихва, считано от влизането в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство – 07.05.15г., но предвид
релевираното от ответника възражение за изтекла кратка погасителна давност,
законната лихва следва да се присъди с начален момент 19.09.16г.
По обезщетението за имуществени вреди.
Настоящият състав на съда
приема, че временното отстраняване на ищеца от работа, изпълнявана на заеманата
в общинската администрация длъжност като държавен служител, до приключване на
наказателното производство, е пряка последица от образуваното срещу него
незаконно наказателно производство. Това произтича от основанието на което е
била издадена заповедта на кмета от 23.08.12г. – действащата към посочения
момент норма на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл /обявена за противоконституционна с
решение на КС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 38/16г./, т.е. отстраняването на
ищеца от заеманата длъжност е било действие на органа по назначаването при
условията на обвързана компетентност и с оглед образуваното срещу Д.
наказателно производство. Поради това и разликата в получавания размер на
нетните възнаграждения за заеманите до отстраняването и след това длъжности за
периода от 27.08.12г. до 09.11.15г., представлява имуществена вреда за ищеца,
която ответникът следва да заплати като обезщетение, равняващо се на
3 255.34 лв. (съобразно заключението на ССчЕ).
Относно възражението на
ответника за съпричиняване на вредите, важи казаното по-горе – същото е
неоснователно по изложените съображения.
Решението в тази част
следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Както настоящият състав на
съда е отбелязал в определението си от разпоредително заседание от 06.08.20г.,
че поради липсата на депозирана частна жалба, адресирана до настоящия съд,
отправеното искане от Прокуратурата на РБ в отговора му на насрещната въззивна жалба,
подадена от ищеца, да се отмени и Определение № 286/23.06.20г. на
първоинстанционния съд, с което се допълва първоначалното решение в частта му
за разноските, не е надлежно сезиращ документ /частна жалба/, поради което и
въззивното производство няма за предмет осъществяването на инстанционен контрол
на постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение. От това следва, че неправилното
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в
полза на самия ищец вместо в полза на неговия адвокат, оказал му безплатно
правна помощ, както и неправилния начин на изчисляване на дължимото на
адвоката възнаграждение /вместо да бъде определено минималното такова за
защитаван материален интерес от 110 000 лв. и да се присъди адвокатско
възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете, съдът е определил и присъдил размера на минималното
адвокатско възнаграждение при материален интерес, равен на уважената част от
исковете/, както и неправилното присъждане в полза на съда и в тежест на
Прокуратурата на РБ на сумата от 500 лв., не могат да бъдат променяни от
въззивния състав, тъй като са стабилизирани поради липсата на искане на
ответника за изменение на решението в частта за разноските и поради
необжалването на определението за допълване на първоинстанционното решение в
частта му за разноските.
От горното следва, че
присъденият размер в полза на ищеца на адвокатско възнаграждение, следва да се
намали с процента, който представлява съотношението между уважената част от
исковете в настоящото производство /15 000 лв. + 3 255.34 лв. =
18 255.34 лв./ спрямо уважената част от исковете в първата инстанция /от
общо 43 255.34 лв./, при която е било определено минималното адвокатско
възнаграждение. Така (18 255.34 лв. : 43255.34 лв.) . 100 = 42.21%. А
42.21% от присъдените 1827.66 лв. представлява сумата от 771.46 лв. /иначе за правилното изчисляване на размера на дължимото
възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете, следваше да се направи следното изчисление:
минималният размер при материален интерес от 110 000 лв., определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС е 3 830 лв.; а оттам
(3830лв.х 18 255.34 лв.) : 110 000 лв. = 635.62 лв./.
По горните съображения
първоинстанционното решение, допълнено в частта за разноските, следва да се
отмени в частта му за горницата над дължимата сума за адвокатско
възнаграждение, изчислено по необжалвания метод на първоинстанционния съд в
размер на 771.46 лв. до присъдения размер от 1827.66 лв.
За въззивната инстанция в
полза на адв. В.П. *** на осн. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС, в размер на 624.10 лв., представляващо съразмерна част на уважената част на
исковете /от 18 255.34 лв./ спрямо защитавания пред въззивната инстанция
материален интерес от 103 255.34 лв.
За настоящата инстанция
предвид отхвърлянето на насрещната въззивна жалба на ищеца, на същия не се
дължи присъждането на сумата, съставляваща заплатена ДТ от 5 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 76/02.04.2020г., постановено по гр.
дело № 373 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Шумен, допълнено с определение №
286/23.06.20г. в частта за разноските, в частта му, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.Ж.Д., ЕГН ********** ***, обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания и засягане на доброто име, поради повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, производството по което е било прекратено от наблюдаващия прокурор
поради липса на доказателства, с Постановлението за прекратяване на досъдебно
наказателно производство, постановено на 22.04.2015 г. по ДП №1/2015 г. по
описа на ОД на МВР – Шумен, за което е било водено НОХД № 134/2014 г. по описа
на Окръжен съд – Шумен, за разликата над
дължимата сума от 15 000 (петнадесет хиляди) лв. до присъдения размер от 40 000
лв., на основание чл.2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ, ведно със законната
лихва върху претенцията за неимуществени вреди от 19.09.2016 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ж.Д., ЕГН ********** *** против
Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата, представляваща разликата
над дължимата сума от 15 000 лв. до 40 000 лв., като обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания и засягане на
доброто име, поради повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.
301, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, производството по което е било
прекратено поради липса на доказателства от наблюдаващия прокурор с
Постановлението за прекратяване на досъдебно наказателно производство,
постановено на 22.04.2015 г. по ДП №1/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, за
което е било водено НОХД № 134/2014 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, на
основание чл.2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху
сумата от 19.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/02.04.2020г., постановено по
гр. дело № 373 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Шумен, допълнено с определение
№ 286/23.06.20г. в частта за разноските, в частите му, с които
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.Ж.Д., ЕГН ********** *** следните суми:
·
в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
страдания и засягане на доброто име, поради повдигнато обвинение за извършване
на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
производството по което е било прекратено поради липса на доказателства от
наблюдаващия прокурор с Постановлението за прекратяване на досъдебно
наказателно производство, постановено на 22.04.2015 г. по ДП №1/2015 г. по описа
на ОД на МВР – Шумен, за което е било водено НОХД № 134/2014 г. по описа на
Окръжен съд – Шумен, на основание чл.2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ, ведно
със законната лихва върху сумата от 19.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане;
·
в размер на 3
255.34 лв. /три хиляди двеста петдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/,
представляващи имуществени вреди – пропуснати ползи, под формата на разлика
между нетните трудови възнаграждения, които ищецът реално е получавал като
„главен експерт“ „Реализация и развитие“ и които би получил ако е бил продължил
да заема длъжността Директор на Дирекция „Европейски проекти“ в Община Шумен,
за период от 27.08.2012 г. до 06.11.2015г., поради повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, производството по което е било прекратено поради липса на доказателства от
наблюдаващия прокурор с Постановлението за прекратяване на досъдебно
наказателно производство, постановено на 22.04.2015 г. по ДП №1/2015 г. по описа
на ОД на МВР – Шумен, за което е било водено НОХД №134/2014 г. по описа на
Окръжен съд – Шумен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/02.04.2020г., постановено по
гр. дело № 373 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Шумен, допълнено с определение
№ 286/23.06.20г. в частта за разноските, в частта му, с която е
отхвърлен иска на Д.Ж.Д., ЕГН **********
*** против Прокуратурата на Република
България за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди – болки и страдания и засягане на доброто име, поради повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, производството по което е било прекратено поради липса на
доказателства от наблюдаващия прокурор с Постановлението за прекратяване на
досъдебно наказателно производство, постановено на 22.04.2015 г. по ДП №1/2015
г. по описа на ОД на МВР – Шумен, за което е било водено НОХД № 134/2014 г. по
описа на Окръжен съд – Шумен, за разликата над 40 000 лв. до
претендирания размер от 100 000 лв. , на основание чл.2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗОДОВ.
ОТМЕНЯ решение № 76/02.04.2020г., постановено по
гр. дело № 373 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Шумен, допълнено с определение
№ 286/23.06.20г. в частта за разноските, в частта му, с която Прокуратурата
на Република България е осъдена
да заплати на Д.Ж.Д., ЕГН ********** *** разликата
над дължимата сума от 771.46 /седемстотин седемдесет и един лева и четиридесет
и шест ст./ лв. до присъдената сума от 1 827.66 лв., като направени от
ищеца разноски за адвокатски хонорар, съобразно уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. В.В.П., ЕГН **********
*** и с адрес на практиката – гр. Шумен, ул. „Добри Войников“, № 17, ет. 1,
офис 3, сумата в размер на 624.10
/шестотин двадесет и четири лева и десет ст./ лв. – адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на
касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – само в частта му по претенцията за
неимуществени вреди, а в останалата му част /по претенцията за
имуществени вреди/ - е окончателно, по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: