Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 15.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Долапчиева гр. дело № 1999 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 16.11.2016 г., постановено по гр. д. № 38602/2015 г., по описа на СРС, 60 състав, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено като незаконно уволнението на П.В.Й., извършено със Заповед № 61/27.04.2015 г. на управителя на „БДЖ - П.П.“ ЕООД на основание чл. 328, ал. 2, вр. § 1, т. 3 КТ; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ П.В.Й. е възстановена на заеманата до уволнението длъжност: „**********“, сектор „Обща администрация“, отдел „Обща администрация“, дирекция „Финанси и администрация“ при Централното управление на „БДЖ – П.П.“ ЕООД; на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ „БДЖ - П.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на П.В.Й. сумата в размер на 6 048 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 05.05.2015 г. – 05.11.2015 г., ведно със законната лихва от 03.07.2015 г. до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 6 563,52 лева. На основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът „БДЖ - П.П.“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата П.Й. сумата в размер на 377,25 лева - разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 448,74 лева – държавна такса и разноски за възнаграждение за вещо лице съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата П.Й. е осъдена да заплати на ответника „БДЖ - П.П.“ ЕООД сумата в размер на 59,05 лева - разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от ответника „БДЖ – П.П.“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС, 60 състав, решение в частта, в която са уважени предявените от ищцата искове. Въззивникът счита за неправилен извода на СРС, че заеманата от ищцата длъжност преди прекратяване на трудовото правоотношение не била ръководна по смисъла на §1, т. 3 КТ. Поддържа, че видно от длъжностната й характеристика, ищцата е имала задължение да ръководи, организира и координира цялостната дейност на повереното й звено, като са й били подчинени всички служители в сектора. Сочи, че ищцата е ръководила цялата дейност за нормалното функциониране на системите за масово обслужване  във всички териториални структури, свързани с административно-стопанската дейност на дружеството. По така изложените доводи моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата П.В.Й., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата с искане да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 60 състав решение за правилно в обжалваната от ответника част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отмяна на атакуваното уволнение като незаконно - на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност - на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и за уважаване на осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 6 563,52 лева, платима ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане /чл. 272 ГПК/. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Безспорно установено е въз основа на представените по делото трудов договор № 36/06.03.2012 г. и допълнителни споразумения, че между П.Й. и ответника „БДЖ – П.П.“ ЕООД е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което първоначално ищцата е заемала длъжността „експерт, вземания“ ІІ ст., в сектор „Вземания“, отдел „Финансов мениджмънт“, Дирекция „Финанси“ в Централното управление на ответното дружество, а при прекратяване на правоотношението е заемала длъжността „ръководител сектор, обща администрация“, сектор „Обща администрация“, отдел „Обща администрация“, дирекция „Финанси и администрация“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 960 лева.

Със Заповед № 61/27.04.2015 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 2, вр. чл. 326, ал. 2, вр. § 1, т. 3 ДР КТ поради сключване на договор за възлагане управлението на ответното дружество от 12.11.2014 г. между председателя на Съвета на директорите на „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД и Д.С.К.- управител на „БДЖ – П.П.“ ЕООД. Видно от отбелязването върху заповедта същата била връчена на ищцата на 05.05.2015 г., а трудовото правоотношение било прекратено, считано от 07.05.2015 г.

За да е законно уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ, е необходимо: 1/ да е сключен  договор  за  управление  на  предприятието,  респ.  дружеството, без оглед формата на собственост на капитала на дружеството; 2/ правото за прекратяване на трудовото правоотношение да е упражнено в деветмесечен срок и 3/ заеманата от уволнения служител длъжност да е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР КТ, съгласно който „Ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление.

Основният спорен във въззивната инстанция въпрос е относно характера на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност – дали същата представлява част от ръководството на дружеството. Установяването на това обстоятелство е в доказателствената тежест на работодателя-ответник, който следва при условията на пълно доказване да установи в процеса, че изпълняваната от ищцата длъжност е била включена в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР КТ, вследствие на което законосъобразно е приложил уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ.

С разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да формира управленския екип на предприятието, който да го подпомага за изпълнение на поставените с договора за управление задачи. Приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла на цитирания § 1, т. 3 от ДР КТ, като това ограничение следва от целта на основанието - да улесни управителя за постигане на предвидените в „бизнес плана“ стопански резултати, като му се даде възможност да определи своя ръководен екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то е приложимо само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не зависят /в този смисъл Решение № 123 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 117/2016 г., IV ГО/. Отделно от това, както правилно е посочил първоинстанционният съд, съгласно трайната съдебна практика при преценка дали дадена длъжност е „ръководна“ критерият освен задълженията по длъжностна характеристика, следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. От друга страна само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“ или се определя като ръководна по Единния класификатор на длъжностите, не обосновава извод за ръководни (управленски) функции на служителя. /в този смисъл Решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г., ВКС, ІІІ ГО, Решение № 442 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., ВКС, ІІІ ГО, Решение № 388 от 06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., ВКС, ІІІ ГО, Решение № 535 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 83/2012 г., ВКС, ІV ГО/.

В разглеждания случай видно от представения по делото договор за управление от 12.11.2014 г. управлението на ответното дружество било възложено на Д.С.К.за срок от три години. В чл. 4, ал. 1 от договора за управление са предвидени следните задължения на новия управител: 1. да осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на дружеството, като организира изпълнението на задачите, поставени в Плана за преструктуриране и финансово стабилизиране на „Х.БДЖ“ ЕАД за периода 2013 - 2023 г., в частта, касаеща ответното дружество, а именно: финансово стабилизиране и оздравяване на дружеството, изразяващо се в подобряване на финансовия резултат за 2015 г. и следващите години и постигане на планираните финансови показатели, посочени в един от трите варианта в зависимост от икономическата конюнктура в страната; оптимизиране и редуциране на несвойствените разходи, в т. ч. непреките разходи за дейността на дружеството; 2. реализиране на разработените мерки, свързани със стабилизиране на дружеството. Основните стратегически приоритети и перспективи на дейността на ответното дружество, описани в представения по делото План за преструктуриране и финансово стабилизиране на „Х.БДЖ“ ЕАД за периода 2013 - 2023 г. са провеждане на активна технологична и търговска политика за задоволяване потребностите на клиентите от качествен, бърз, безопасен и удобен железопътен пътнически транспорт, чрез повишаване ефективността на обслужване в съответствие с изискванията на Договор за извършване на обществени услуги с железопътен транспорт, изпълнение на ангажиментите по посочения договор, подписан на 25.06.2009 г., изпълнение изискванията на европейските регламенти за качество на обслужване на пътниците (Регламент № 1371/2007 г. на ЕС и др.), създаване на нова визия чрез подмяна на подвижния състав и разширяване на предлаганата гама от услуги при пълно компенсиране и гарантирано финансиране подмяната на подвижния състав и изграждането на информационни системи, реализиране на модерна маркетингова стратегия, съобразена с европейските стандарти. За основни пазарни приоритети са посочени увеличаване на пазарния дял на железопътния транспорт в градските и крайградските обществени превози, за намаляване на замърсяването, задръстванията и ПТП в големите градове, повишаване качеството и организацията на информационното обслужване на клиентите на жп транспорт и др.

Видно от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „ръководител сектор, обща администрация“ основната функция на посочената длъжност е осигуряване на административно-стопанското обслужване на ответното дружество. Основните трудови задължения на ищцата съгласно длъжностната й характеристика са: отговаря за нормалното функциониране на системите за масово обслужване в ресор административно-стопански; ръководи и организира дейността по поддръжка на сградата и помещенията в нея, както и обезпечаване работата на служителите с офис-обзавеждане и консумативи; координира връзките и организацията за осигуряване функционирането на системите за осветление, отопление, ВиК и противопожарни средства, както и сервизно поддържане на офис-техниката в сградата. Длъжността на ищцата административно е подчинена на управителя на  ответното дружество, а оперативно и функционално - на ръководителя на отдел „Обща администрация“, на директора на Дирекция „Финанси и администрация“ и на управителя на ответното дружество. Подчинени на длъжността „ръководител сектор, обща администрация“ са служителите от сектора.

При така описаните задължения на ищцата се налага извод, че същите не са свързани със звено, от работата на което да зависят стопанските резултати на предприятието. Дейността на сектора не е свързана с постигането на заложените в плана резултати. Основната функция на ищцата е осигуряване на административно-стопанското обслужване на ответното дружество, а единствените ръководни функции са относно дейността по поддръжка на сградата и помещенията в нея, както и обезпечаване работата на служителите с офис-обзавеждане и консумативи. Ето защо следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че длъжността, заемана от ищцата преди уволнението е изцяло изпълнителска и организационна, като не става въпрос за ръководител, от който по някакъв начин да зависят политиката и резултатите на предприятието на работодателя.

Изводът, че длъжността, заемана от ищцата не е ръководна в смисъла посочен по-горе, се подкрепя и от мястото й в цялостната структура на предприятието на работодателя. От приложената към Плана за преструктуриране и финансово стабилизиране на „БДЖ Х.“ ЕАД за периода 2013 - 2023 г. организационно-управленска структура на ответното дружество се установява, че организацията на работа в Централното управление на ответното дружество е структурирана по дирекции, които се състоят от отдели, а част от последните са разделени на сектори - всеки със свой ръководител. Сектор „Обща администрация“ е част от отдел „Обща администрация“, който пък е включен в Дирекция „Финанси и администрация“. Заеманата от ищцата длъжност е в ниското йерархично ниво, като е била подчинена на ръководителя на отдел „Обща администрация“, на директора на Дирекция „Финанси и администрация“ и едва тогава на управителя на ответното дружество. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че длъжността на ищцата не е била част от ръководството на ответното дружество, поради което и следва да бъде споделен извода на СРС, че не е било налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за нейното уволнение и предявеният от нея иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е явява основателен.

Предвид изложеното основателен е и акцеосрният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Тъй като уволнението на П.Й., извършено с процесната уволнителна заповед от 27.04.2015 г., е незаконно, а ищцата е работила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за неопределен срок при ответника /обстоятелство, което не се оспорва от последния/, предпоставките за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност: „Ръководител сектор, обща администрация“, сектор „Обща администрация“, отдел „Обща администрация“, дирекция „Финанси и администрация“ при Централното управление на „БДЖ – П.П.“ ЕООД, в случая са налице.

С оглед липсата на конкретни релевирани от жалбоподателя доводи досежно правилността на решението на СРС в частта по предявения от П.Й. акцесорен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, същият се явява основателен в уважената част, по изложените от СРС съображения /чл. 272 ГПК/.

С оглед горното поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна П.Й. се дължат направените по делото разноски. Същата претендира такива в размер на 200 лева – за платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира обаче, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. Представеният към отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие е за осъществяване на процесуално представителство по образувано изпълнително дело, но не и за такова във въззивното производство.

Воден от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.11.2016 г., постановено по гр. д. № 38602/2015 г., по описа на СРС, 60 състав, в обжалваната част.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

ЧЛЕНОВЕ: 1                               

2.