Решение по дело №104/2009 на Административен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

               гр.Враца,06.07.2009 г.

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, І състав, в публично заседание на 11.06.2009 г.през  две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря С.Б. и в присъствието на прокурора   ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм.дело №104 по описа на АС-Враца за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С.Н.Н., понастоящем в Затвора -  гр.Враца, е предявил иск против Министерство на правосъдието за сумата 7000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. Като основание за претенцията си ищецът е изтъкнал недоволство от условията в ОЗ-Стара Загора, където е бил настанен през периода 2002-2008 г. без периода 21.05.2004 г.-30.05.2004 г. Подробно е описал, че помещенията в затвора са били с размери, чиято квадратура не отговаря на изискванията за съвместимост на настанените лица, бил непрекъснато заключен в помещението освен сутрин, обед и вечер за по 10 мин. за ползване на общия санитарен възел, в помещението липсвал санитарен възел, поради което бил принуден да използва пласмасова кофа в присъствието на другите настанени, общия санитарен възел не отговарял на изискванията, нямало топла вода, одеалата, дюшеците и възглавниците били стари, скъсани и миришещи, имало много хлебарки, никога не му било предоставяно спално бельо, прозореца бил без стъкло, със закован наелон, лампата светела денонощно, липсвала аспирационна система и въздуха в помещението бил мръсен и тежък, липсвало битово оборудване и личния си багаж държал в чанта под леглото, мазилката била олющена, нямало ел. контакти, никога не му били предоставяни прибори за храна, поради което се хранел с пръсти, бил настанен в помещение заедно с пушачи, въпреки че бил с психиатрични проблеми не бил под непрекъснато лекарско наблюдение. Твърди, че в резултат на лошите хигиенни, санитарни и битови условия, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на държавен орган /ОЗ Стара Загора/ и длъжностни лица, изпълняващи административна дейност по ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в дискимфорт, депресия, липса на здрав сън и апетит за храна, унижаване и малтретиране на човешкото достойнство. Като нарушени от страна на ответника е посочил разпоредбите на чл.1, чл.2, чл.8, чл.9, чл.22б, чл.23, чл.31в, чл.33,ал.1, б.а, чл.42 и чл.65 от ЗИН, разпоредби от Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода и Заповед №16-04-25 от 10.01.2005 г. за тютюнопушенето в обособени зони на закрити помещения в местата за лишаване от свобода на Министъра на правосъдието.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.203 от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ответникът ОСПОРВА изцяло предявения иск.

Представителят на Окръжна прокуратура счита иска за неоснователен и недоказан.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно установено по делото е че към настоящия момент ищеца изтърпява наказание “лишаване от свобода” в Затвора-Враца. Първоначалния режим на изтърпяването му е усилено строг, видно от изпратеното справка. За доказване на факта на пребиваването му в Затвора-Стара Загора, където твърди, че са му причинени вредите, за чиято обезвреда претендира, е изискана информация от там. От изпратеното писмо става ясно, че лицето е пребивавало в този затвор като чужда делегация, но информация за конкретните дати не може да бъде предоставена, тъй като книгите за движение на лишените от свобода се съхраняват в рамките на календарната година. Единственото, с което разполагат е писмо изх.№1682/26.09.2007 г., изпращано на РС-Стара Загора, копие от което е изпратено и по настоящото дело. От същото е видно, че през 2007 г. Н. е бил там  както следва: Постъпва на 18.01.2007 г. в спално помещение №43, излиза на 19.01.2007 г., като е бил сам. Постъпва на 30.03.2007 г. в спално помещение №46, излиза на 31.03.2007 г., бил заедно с още три лица. Постъпва на 04.04.2007 г. в спално помещение №47, излиза на 06.04.2007 г., бил заедно с още три лица. Постъпва на 14.06.2007 г. в спално помещение №45, излиза на 15.06.2007 г., бил заедно с още две лица. Постъпва на 03.07.2007 г. в спално помещение №45, излиза на 04.07.2007 г., бил заедно с едно лице. Тези помещения са в приемно отделение /І “Б” салон/, което се явява етапно разпределително конвойно звено, в което пребивават конвоираните лица в качеството им на такива, а не на лишени от свобода. Това налага заключването им и през деня. Килиите се отключват три пъти дневно за по 1 час и 20 мин. за разходка на открито. От изложеното в писмото става ясно, че на постъпващите там не се предоставят прибори за храна, всеки конвоиран разполага със собствено легло, дюшек, възглавница и завивка. Раздава се спално бельо от постовия надзирател, което се издава при напускане, но за това не се води книга, тъй като такава не е предвидена в номенкуатурата на водената документация. Няма обособени помещения за пушачи и непушачи, тъй като според началника не съществува такова задължение за администрацията.

Доколкото липсват каквито и да е доказателства за друг престой на ищеца в Затвора-Стара Загора, съдът приема за доказан престоя му там само 5 пъти през 2007 г. на посочените по-горе дати.

За доказване на  условията в Затвора-Стара Загора и престоя на ищеца там са допуснати и гласни доказателства. Според показанията на св.И. той и ищеца са се засичали в Затвора – Стара Загора през 2006 или 2007 г., а се познават от пребиваването си в Затвора-Бургас. Свидетеля подробно описва условията в Затвора-Стара Загора, а именно че когато били заедно с ищеца поискали да бъдат в една килия с непушачи, но им било отказано и били настанени в съседни. В самите килии било невъзможно да се спи, тъй като дюшеците били тънки, поставени върху железа, поради което цялата нощ изкарали будни. Имало хлебарки и гасени фасове, няма санитарен възел, а се ползвали бутилки от минерална вода, тъй като до общия санитарен възел били извеждани три пъти дневно. Килията е много малка, с две легла на крачка и половина разстояние между тях. Няма място за лични вещи. Лампата свети постоянно. Прозорците били счупени. Общата тоалетна била с две клекала, едното от които счупено, без прозорци. Прибори за храна и спално бельо не били раздавани на никой. Въпреки че Н. искал да му се обърне внимание, тъй като имал здравословен проблем, никой не му обърнал внимание. Ищеца многократно се е оплаквал на свидетеля от условията в този затвор.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като впечатленията му са преки и непосредствени, логично и последователно представени. Същите не се оборват от другия събран по делото доказателствен материал, изключая факта относно раздаването на спално бельо. Но доколкото не е установено по категоричен начин, че такова е предоставяно, съдът счита, че следва да приеме за достоверни свидетелските показания и относно този факт.

Предвид гореизложените доказателства съдът приема за установени твърденията на ищеца в исковата молба относно условията в Затвора-Стара Загора.

От представените по делото три броя епикризи се установява, че към 1999 г. ищеца е имал здравословни проблеми, свързани с психическото му здраве, за които е лекуван. Доколкото представената комплексна психолого-психиатрична експертиза е изготвяна по повод на друго дело, същата не може да бъде ценена като доказателство в настоящото производство.

Други факти, относими към предмета на делото не са установени от ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред.

В настоящото производство се претендира обезщетяване на вреди, причинени на ищеца от незаконното бездействие на органите и длъжностните лица на Министерство на правосъдието, изпълняващи административна дейност по ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода – чл.19 от ЗИН /отм., действал към процесния период/. Незаконното бездействие се изразява в неизпълнение на вменени им от закона задължения за осъществяване на общо ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, които съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗИН /отм./ следва да отговарят на охранителните и на здравните изисквания и да имат необходимите жилищни, комунално-битови и други помещения. Предвид това съдът приема, че неоснователно се явява твърдението на ответника, че администрацията на затворите не осъществява административна дейност.

Безспорно се установи по делото, че ищеца е бил лишен от свобода, настанен в друг затвор, като е бил конвоиран в Затвора-Стара Загора за участие по образувани дела. Доказан е престоя му там само пет пъти през 2007 г., когато е постъпвал единия ден и е излизал на следващия. Именно това са периодите, през които следва да се преценява дали са му нанесени вреди от бездействието на администрацията.

В действителност разпоредбите на ЗИН и ППЗИН не уреждат пряко изискванията относно конвоираните лица, но доколкото ищеца е бил лишен от свобода съдът приема, че по отношение на него при конвоирането му е следвало да се прилагат разпоредбите относно лишените от свобода. Именно поради факта, че е бил лишен от свобода е бил настаняван н Затвора – Стара Загора. Съгласно чл.23 ЗИН /отм./ лишените от свобода могат да се ползват от всички права с изключение на правата, от които са лишени с присъдата, правата, които са им отнети и ограничени изрично със закон или друг нормативен акт и правата, чието упражняване е несъвместимо с изпълнението на наказанието. Същността на наказанието “лишаване от свобода” съдържа в себе си ограничаване на правата на осъдените лица в определени рамки, наложени от законовите разпоредби, мястото в което се търпи наказанието, неговите вътрешни правила и от определения режим на изтърпяването. Установи се, че режима му на изтърпяване на наказанието на ищеца е бил усилено строг. Съгласно разпоредбата на чл.55 от ППЗИН лишените от свобода при усилено строг режим се настаняват в помещения, които през нощта се заключват. В настоящото производство се установи, че ищеца е бил настаняван в помещения, които постоянно са били заключени. Съгласно чл.31, ал.1, б.”в” от ЗИН /отм./ лишените от свобода имат право на спални принадлежности по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на финансите. Такива принадлежности на ищеца в настоящото производство при престоя му в Затвора-Стара Загора не са предоставяни. Предвид разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗИН местата за лишаване от свобода следва да отговарят на здравните изисквания. Установеното в настоящото производство наличие на хлебарки и фасове, недостатъчна светлина, постоянно светеща лампа, липсата на санитарен възел в килията и използването на кофа или пласмасово шише за уриниране безспорно противоречи на тези изисквания. Следователно доказано в хода на процеса е бездействие на администрацията на Затвора-Стара Загора при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Що се отнася до твърденията за размера на килията и броя настанени в нея действалите към 2007 г. разпоредби не поставят такива изисквания. Недоказано пък е твърдението на ищеца, че не е извеждан на разходка и е бил настанен с пушачи. Липсват доказателства и за увреждане на здравето му към онзи момент, доколкото представените касаят предишен период.

За де се реализира отговорност на ответника обаче следва да са налице и останалите две предпоставки – вреда и причинна връзка. За настъпила вреда вследствие бездействието на затворническата администрация ищецът не е ангажирал никакви доказателства. Разпитания свидетел заявява, че Н. му се е оплаквал от лошите условия в Затвора-Стара Загора, но не посочва никакви конкретни вреди, които да е претърпял. Освен това от значение за вредите е и продължителността на престоите. Съдът прие за установено, че те са били 5, като при първия ищеца е бил сам в килията, 4 от тях са били само за едно денонощие, без да са доказани началния и крайния им момент, а един е бил за два дни. Предвид това съдът счита, че макар че силно влошените комунално-битови условия и прекомерното ограничаване на правата на конвоираните биха могли да доведат нормалната човешка психика до психическо натоварване, дисконфорт и чувство за унизено човешко достойнство, предвид краткия период на въздействието им върху ищеца и липсата на доказателства в противен смисъл до това не се е стигнало. Следователно в случая не е настъпила вреда, която да подлежи на обезщетяване. Доколкото в тежест на ищеца е да докаже твърденията, от които черпи правата си, и след като не е сторил това липсата на един от елементите от фактическия състав е достатъчно основание иска да бъде отхвърлен.

Доколкото искане за присъждане на разноски не е направено, съдът не следва да се произнася по отношение на разноските.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Н.,*** против МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО гр.София иск за сумата от 7000 лева, представляващи претърпени от него неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ОЗ Стара Загора, изпълняващи административна дейност по ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода през периода 2002-2008 г., без периода 21.05.2004 г.-30.05.2004 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 от АПК да се изпрати препис от същото.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: