Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260086
гр.Свищов, 08.09.2021г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 14.01.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№662 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „К.с.п.“ ЕООД *** твърди,
че в РС-Свищов било образувано ч.гр.д. № 352/2020 г. по описа на съда по повод негово заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален
кодекс срещу наследниците на А.А. Х., починал на
14.12.2014 г., за неизплатена парична сума за доставка на водоснабдителни услуги
за питейно-битови нужди и канализационни услуги за отвеждане на отпадни води от
имота, собственик на наследодателя. С разпореждане от 16.06.2020 г. по ч.гр.д.
№ 352/2020 г., PC - Свищов съдът е указал на ищеца да подаде установителен иск,
т.к. срещу издадената заповед за изпълнение са постъпили възражения.
Съобщението е връчено на 22.06.2020 г. и в законоустановения срок подава
настоящия иск.
Твърди, че дружеството -ищец „К.с.и п.“ ЕООД е преобразувано от „Водоснабдяване
и канализация – Свищов“ ЕАД и е негов правоприемник, като поема правата и
задълженията му.
Твърди, че лицето А.А. Х. е бил абонат № *** на „Водоснабдяване
и канализация – Свищов“ ЕАД. А. Х. е бил потребител на услугите на дружеството
в ползвания от него имот, находящ се в гр. Свищов, *****, въз основа на Договор
за предоставяне на ВиК услуги от 22.12.1999 г. След смъртта му, наследниците са
придобили имота, поради което заявлението, респ. настоящият иск, е подадено
срещу тях с искане да бъде установено спрямо тях, че дължат сумите за
използвана питейна вода, след като е придобита собственост по наследство.
Навеждат се доводи, че съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи е предвидено, че получаването на В и
К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите. Съгласно закона,
наредбите са подзаконов нормативен акт и предвид определението, дадено в АПК,
„нормативните административни актове са подзаконови административни актове,
които съдържат административноправни норми, отнасят
се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно
действие.“. Поради това, обвързващата сила на Общите условия следва от
подзаконовия нормативен акт. Съгласно общите условия, потребители са
физическите лица собственици на имот.
Ищецът твърди, че справките са издадени на името на покойния А.А. Х., защото наследниците му не са изпълнили задължението
на чл. 62, ал. 1, а именно: „при смърт на потребител - физическо лице,
наследниците или лицето, придобило имота по силата на договор за гледане и
издръжка или по завещание, са длъжни в 60 - дневен срок да подадат заявление до
В и К оператора за промяна на партидата, като представят за справка
удостоверение за наследници или акт за собственост “. Заявява, че в алинея 2 на
същата разпоредба е предвидено, че „В случаите по ал. 1, В и К операторът
променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността
на имота по силата на акта. При липса на споразумение между наследниците, В и К
операторът открива партида на всички наследници по реда на чл. 59, ал. 4“.
Съгласно чл. 32 от Наредбата (съответстващ на чл. 32 от ОУ), заплащането на
изразходената и отведена вода се извършва въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват
- по начините, подробно описани в чл. 39, ал. 5 от Наредбата.
Твърди, че сроковете на плащане са уредени в чл. 40 от Наредбата, вр. с чл. 33, ал. 2 от ОУ. Потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. При забавено плащане, абонатът заплаща и
законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ, вр.
с чл. 40, ал. 1, вр. с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите. В Общите условия на Дружеството, в чл. 33, ал. 2 е
предвидено, че „ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране“.
Съгласно разпоредбата, лихва за забава започва да тече от 31-вия ден след
датата на съответното фактуриране. По този начин е изчислена и процесната лихва
до датата, посочена в заявлението по чл. 410 ГПК.
Видно било от справка-извлечение от 15.04.2020 г., че са издадени следните
фактури:
-По фактура № **********/30.04.2015 г. за отчетен период 04.03.2015 г. -
01.04.2015 г., главницата е 22,31 лв. и лихва за забава 10,84 лв., считано от
31.05.2015 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/29.05.2015 г. за отчетен период 01.04.2015 г. -
01.05.2015 г., главницата е 22,31 лв. и лихва за забава 10,66 лв., считано от
29.06.2015 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/30.11.2015 г. за отчетен период 01.10.2015 г. -
02.11.2015 г., главницата е 25,74 лв. и лихва за забава 10,98 лв., считано от
31.12.2015 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/30.12.2015 г. за отчетен период 02.11.2015 г. -
01.12.2015 г., главницата е 22,31 лв. и лихва за забава 9,33 лв., считано от
30.01.2016 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/29.01.2016 г. за отчетен период 01.12.2015 г. -
05.01.2016 г., главницата е 22,31 лв. и лихва за забава 9,14 лв., считано от
29.02.2016 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/29.02.2016 г. за отчетен период 05.01.2016 г. -
01.02.2016 г., главницата е 22,31 лв. и лихва за забава 8,95 лв., считано от
31.03.2016 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/31.03.2016 г, за отчетен период 01.02.2016 г. -
01.03.2016 г., главницата е 22,31 лв. и лихва за забава 8,76 лв., считано от
01.05.2016 г. — 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/28.04.2016 г. за отчетен период 01.03.2016 г. -
01.04.2016 г., главницата е 6,86 лв. и лихва за забава 2,64 лв., считано от
29.05.2016 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/31.05.2016 г. за отчетен период 01.04.2016 г. -
04.05.2016 г., главницата е 22,31 лв. и лихва за забава 8,38 лв., считано от
01.07.2016 г. - 15.04.2020г,;
-По фактура № **********/30.06.2016 г. за отчетен период 04.05.2016 г. -
01.06.2016 г., главницата е 22,31 лв. и лихва за забава 8,19 лв., считано от
31.07.2016 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/29.07.2016 г. за отчетен период 01.06.2016 г. -
01.07.2016 г., главницата е 23,89 лв. и лихва за забава 8,58 лв., считано от
29.08.2016 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/31.08.2016 г. за отчетен период 01.07.2016 г. -
01.08.2016 г., главницата е 23,89 лв. и лихва за забава 8,36 лв., считано от
01.10.2016 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/30.09.2016 г. за отчетен период 01.08.2016 г. -
01.09.2016 г., главницата е 23,89 лв. и лихва за забава 8,16 лв., считано от
31.10.2016 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/31.10.2016 г. за отчетен период 01.09.2016 г. -
03.10.2016 г., главницата е 54,30 лв. и лихва за забава 18,08 лв., считано от
01.12.2016 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/30.11.2016 г. за отчетен период 03.10.2016 г. -
01.11.2016 г., главницата е 26,06 лв. и лихва за забава 8,46 лв., считано от
31.12.2016 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/30.12.2016 г. за отчетен период 01.11.2016 г. -
01.12.2016 г., главницата е 19,55 лв. и лихва за забава 6,19 лв., считано от
30.01.2017 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/31.01.2017 г. за отчетен период 01.12.2016 г. -
03.01.2017 г., главницата е 21,72 лв. и лихва за забава 6,68 лв., считано от
03.03.2017 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/28.02.2017 г. за отчетен период 03.01.2017 г. -
02.02.2017 г., главницата е 21,72 лв. и лихва за забава 6,51 лв., считано от
31.03.2017 г. - 15.04.2020г.;
-По фактура № **********/31.03.2017 г. за отчетен период 02.02.2017 г. -
01.03.2017 г.5 главницата е 21,72 лв. и лихва за забава 6,32 лв., считано от
01.05.2017 г. - 15.04.2020г.
Предвид на това, периодът, за който се претендира лихва, е от 04.03.2015
год. до 01.03.2017 год., като крайната дата до която е изчислена лихвата е
15.04.2020 год. Този метод бил посочен и в заявлението по чл. 410 ГПК.
Твърди, че срещу начислените суми не е постъпвало възражение от ответниците.
Твърди, че съгласно Справка-извлечение за неплатени фактури за абонат № *** от
15.04.2020 г., за периода от м. март 2015 г. до м. март 2017 г. неизплатеното
задължение на ответниците като собственици по наследство на имота е в размер
на: 447,82 лева - главница и 165,21 лева - натрупана лихва или общо 613,03
лева. Твърди, че цените, по които Дружеството извършва В и К услуги, са
утвърдени от Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет
страницата й.
Твърди, че отчитането потребеното количество вода
е било редовно, което следвало от справката за консумация от 23.06.2020 г. за
периода от 04.03.2015 г. - 01.03.2017 г. От същата справка била видна и
хронологията на плащанията, както и неплатените задължения. Установявало се, че
фактури от 30.06.2015 г. - 30.10.2015 г. били заплатени. От това следвало, че наследниците
са приели конклудентно наследството на А. Х. и
следователно, ползват наследствения имот. Тъй като наследниците не са сменили
партидата на един от тях, търсеното задължение е към двамата, независимо от
това кой ползва имота.
Твърди, че видно от приложения карнетен лист, но
и от изготвените справки, имотът се използва и след смъртта на А. Х..
Наследниците отговарят за задълженията по силата на придобито право на
собственост.
Твърди, че с покани за доброволно изпълнение, ищецът е указал и дал
възможността наследниците да заплатят доброволно сумите, но лицата не са
направили това в указания срок. С подаването на поканите за доброволно
изпълнение, давността е прекъсната и започва да тече нова давност за вземането.
Предвид изложеното, счита, че приложение
намира разпоредбата на чл. 60 ЗН, съгласно която наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете които получават. Със смъртта на едно лице се открива и неговото
наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. При
договора за доставка на ВиК услуги, наследниците на потребителя на услугите,
които дължат основно парични престации, придобиват правата и задълженията по
договора, в случай, че не са направили отказ от наследството. Отговорността на
наследника, встъпващ в правата и задълженията на наследодателя си, е договорна.
В тази връзка била издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 352/2020
г. на PC - Свищов. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
с чл. 40 от Наредбата, вр. с чл. 86, ал. 2 от ЗЗД,
следвало да се приеме, че наследниците на наследодателя дължат сумата за
консумирана вода, заедно с мораторната лихва върху нея от началото на процесния
период, до окончателното й изплащане. Моли съда да приеме за установено по
отношение на първия
ответник А.А.А. , че дължи на ищеца сумата от 306,52 лева,
от която сума 223,91 лева- главница и 82,61 лева - натрупана лихва за периода
от 04.03.2015г. до 01.03.2017г., като крайната дата до която е начислена
лихвата е 15.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата; а по отношение на втория
ответник В.А.А., че дължи на ищеца сумата от 306,52
лева, от която сума 223,91 лева- главница и 82,61 лева - натрупана лихва за
периода от 04.03.2015г. до 01.03.2017г., като крайната дата до която е
начислена лихвата е 15.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответника
А.А. е депозирал отговор на исковата молба. Според
изложеното съдът тълкува, че същият взема становище за неоснователност на
исковата претенция. Във възражението по заповедното производство е заявил, че
няма сключвани договори с дружеството
или други отношения с него.
В срока по чл.131 от ГПК
ответника В.А. не е депозирал отговорна исковата молба. Във възражението по
заповедното производство същият е заявил, че не дължи пари на посоченото
дружество. Уведомил е съдът, че брат му не живее и не е живял на посочения
адрес.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да
постанови решение в полза на дружеството ищец. Сочи, че дружеството има ново
наименование „Център за управление на отпадъците“ ЕООД.
В проведеното съдебно заседание,
ответника А.А. не се явява и не се представлява. Не
взема становище по основателността на исковата претенция.
В проведеното съдебно заседание
ответника В.А. се явява лично и заявява, че е заплатил претендираната сума.
Заявява, че искът е неоснователен поради изтекла давност. Заявява, че
дружеството ищец не доказва размера на иска. В този смисъл твърди, че
претендираното количество вода е по цени към настоящия момент, а не към
процесния период.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, прие за установено следното от
фактическа и от правна страна:
На 27.04.2020г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 352/20г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 201
от 30.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която
е разпоредено длъжникът – А.А.А.
с ЕГН **********, да заплати на кредитора сумата от 233,91 лв. (двеста тридесет
и три лева и 91ст.) – главница за неплатени В и К услуги, 82,60 лв. ( осемдесет
и два лева и 60ст.) - лихва от 30.04.2015 г. до 15.04.2020 г., както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2004 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 17 лв. (седемнадесет лева и 00ст.) разноски по
делото и с която е разпоредено длъжникът – В.А.А. с ЕГН **********, да заплати на кредитора сумата от 233,91
лв. (двеста тридесет и три лева и 91ст.) – главница за неплатени В и К услуги,
82,60 лв. ( осемдесет и два лева и 60ст.) - лихва от 30.04.2015 г. до 15.04.2020
г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2004
г. до изплащане на вземането, както и сумата 17 лв. (седемнадесет лева и 00ст.)
разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, които в срока за
възражение са възразили, че не дължат тези суми. Длъжникът А.А. е посочил, че няма сключени договори или други отношения
с дружеството ищец. Длъжникът В.А. е посочил, че не дължи посочената посочената сума. Посочил е че брат му А.А.
не живее на адреса и никога не е живял. Във връзка с горното е даден срок на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е
предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.
Не се спори по делото, че
дружеството ищец - „Център за управление на отпадъците“ ЕООД с предишно
наименование „К.с.п.“ ЕООД *** предоставя услуга - Ви К на крайни потребители,
в съответствие със Закона за водите. Безспорно е и, че „К.с.п.“ ЕООД *** е правоприемник на
"ВИК - Свищов" ЕАД, което се установява от приложените справки от
Търговския регистър. Видно от договор за доставка на питейна вода и отвеждане
на отпадни води от 22.12199 г. между "ВИК - Свищов" ЕАД и А. *** е сключен
договор за предоставяне на ВиК услуги. В чл.1 от него страните се договорили, че дружеството
като доставчик се задължава да доставя питейна вода за задоволяване
питейно-битовите нужди на абоната, както и да отведе чрез канализационната си
мрежа отпадните му води. Видно от представеното удостоверение за наследници с
изх.№ 06-09-156/12.02.2020г. издадено от Община Свищов наследодателя А.А. Х. е починал на 14.12.2014г. и е оставил за свои
наследници двамата си синове – ответниците А.А.А. и В.А.А..
Ищецът е представил справка-извлечение
за дължими към него суми от А.А. ***, издадени за процесния период – 30.04.2015г. до 31.03.2017г. 19 бр. фактури,
за отчетен период от 04.03.2015г. до 01.03.2017г., видно от които е начислено
потребление на вода на обща стойност 447,82 лева, като върху това задължение е
начислена и лихва за забава в размер на 165,21 лева.
От представената справка за
консумация на абонат А.А. *** се установява хронология
на плащанията на консумираните услуги за този имот. При прегледа на същата се
установява, че дружеството предоставящо услугите е издало 24 бр. фактури за
доставена вода за отчетен период от 01.04.2015г. до 03.05.2017г. Видно от нея
е, че по издадени фактури за отчетен период от 01.05.2015г. до 01.10.2015г. има
заплащане на потребените услуги от този абонат.
Отчитането от ищеца за този абонат се води редовно.
В представеното заверено копие на
карнетен лист като клиент е записано името на А. Х.
за адрес гр.Свищов, *****, за водомер №2861. В него са правени отбелязвания в
колоните : „дата“, „показания“, „консумирана вода“ и „забележка“. В колоните
„дата“ има попълнение, като видно от него е, че попълването е редовно водено,
започва от 1.7.2015 г. и приключва на 3.4.2017г. В графата „забележка“ е
наличен такъв, с изключение на първата дата.
Представени са общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД гр. Свищов (преобразувано в „К.с.и п.“ ЕООД), одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, както и доказателство, че са
публикувани във вестник “Новинар” на 30.06.2006г. и вестник “Дунавско дело” бр.
25/23.06.2006г.
Представени са 2бр. покани за доброволно изпълнение от дружеството ищец
до ответниците като наследници на А. Х., в които им се предоставя седмодневен
срок от получаване на поканата да заплатят доброволно дължимата от тях сума за потребените В и К услуги. Видно от представените известия
за доставяне, ответникът А.А. е получил поканата за
доброволно изпълнение на 25.02.2020г., а ответникът В.А. не е получил такава, видно
от отбелязването „поканата не е потърсена от получателя“.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са предявени от „К.с.п.“
ЕООД *** по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответниците А.А. и В.А. в
качеството им на длъжници, на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК №201 от 30.04.2020г. по ч.гр.д. № 352/2020г. на РС-Свищов.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са
допустими.
В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и наследодателя на ответниците,
фактът на реалното предоставяне на услугите за посочения период, както и
размера на задължението, обстоятелството, че ответниците са наследници на А. Х..
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост.
По делото ищцовото
дружество доказа, че ответниците са наследници на А. Х., както и фактът, че
преди смъртта си наследодателят Х. е бил абонат на ищцовото
дружество и потребител на предоставяните от дружеството услуги. Доказа се и
обстоятелството, че след неговата смърт –14.12.2014г. в имота е продължавано да
се консумира вода. В този смисъл възражението на ответника А.А., че няма договорни отношения с ответното дружество или
други отношения е неоснователно. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Общите условия на
дружеството, при смърт на потребител - физическо лице, наследниците или лицето,
придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или по завещание, са
длъжни в 60 - дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на
партидата, като представят за справка удостоверение за наследници или акт за собственост.
В случая двамата ответника като наследници на А. Х. не са направили такива
постъпки, което не са оспорва от тях. По делото не бе представено писмено споразумение
между наследниците относно ползването на имота. По силата на чл.62, ал.2,
изр.2-ро от Общите условия ответниците имат качеството потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги през процесния период за посочения
обект. Предвид това възражението на ответника В.А., че брат му А.А. не е живял и не живее в имота е недоказано. Няма пречка
ответника В.А., ако счита, че това действително е така , извънсъдебно да уреди
отношенията си със своя брат.
С оглед на това се налага извода,
че за ответниците е възникнало задължението да заплаща на ищцовото
дружество количеството потребена вода в процесния
обект. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредбата (съответстващ на чл. 32 от
ОУ), ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ - потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. При забавено плащане, абонатът заплаща и законоустановената лихва,
съгласно чл. 44 от ОУ.
Ответникът В.А. оспорва дължимостта на процесните суми. На първо място заявява, че
са същите са заплатени от него. В тази връзка, въпреки предоставената от съда
възможност да представи доказателства в тази насока, такива не бяха
представени. На следващо място ответникът В.А. прави възражение за изтекла погасителна
давност. Съдът не следва да коментира това възражение, доколкото на основание
чл. 133 от ГПК същото е преклудирано, тъй като
ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. Действително, той е
направил възражение по реда на чл. 414 от ГПК за недължимост
на исковите суми, но това общо възражение за недължимост
на сумите не може да включва в себе си и възражение за давност, доколкото то
трябва да е изрично и конкретно, тъй като не се прилага служебно от съда. Що се
касае за недоказност на размера на претенираните суми съдът намира следното:
Представените по делото
доказателства – частни писмени документи справка-извлечение за абонат и справка
за предоставените услуги имат доказателствена стойност, която следва да се цени
в съвкупност с другите доказателства по делото. В настоящият случай,
представения карнетен лист има качеството на частен
свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила по
отношение на подписалата го страна, доколкото материализира неизгодни за
издателката си факти - потребеното количество Ви К
услуги. Автентичността на посоченият документ не бе оспорена по реда на чл. 193
от ГПК, поради което се предполага, че същият носи подпис на страната,
съответно на неин представител и съставлява пълно доказателствено средство на
материализираното изявление. Освен това данните от карнетния лист съответстват
на тези в представената справка за потребление на ВиК услуги. Процесният карнетен лист удостоверя количествата
реално потребени В и К услуги за периода след
01.07.2015г. В него липсват данни за претендирания период от 04.03.2015г. до
01.05.2015г. Ето защо съдът намира, че относно този период претендираните от
ищеца главници в размер на 22,31 лв. за всеки един ответник са недоказани и в
тази част исковете по отношение на двамата ответника следва да се отхвърлят.
Относно възражението на ответника
В.А. за недоказаност размера на претенцията, тъй като потребеното
количество вода се претендира при суми изчислени не към процесния период, а към
момента на предявяване на заявлението в съда, съдът намира възражението за
неоснователно и недоказано.
С оглед на установените срокове
за заплащане на уважената главница, следва да се приеме, че ответниците са
изпаднали в забава с изтичането им и дължат обезщетение за забавено плащане от
падежа на всяко едно периодично задължение до датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, както и законна лихва върху главницата до окончателното
плащане. След приспадане на лихвата, дължима върху неуважената главница, всеки
един от ответниците дължи мораторана лихва в размер на 71,25 лева за издадените фактури №
**********/30.11.2015 г., №**********/30.12.2015г., №
**********/29.01.2016 г., № **********/29.02.2016 г., № **********/31.03.2016 г., №
**********/28.04.2016 г., № **********/31.05.2016 г., № **********/30.06.2016
г., № **********/29.07.2016 г., № **********/31.08.2016
г., №**********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г.,
№**********/30.11.2016 г., № **********/30.12.2016 г., № **********/31.01.2017
г., № **********/28.02.2017 г., № **********/31.03.2017 г., като искът за горицата от тази
сума до претендираната от 82,61 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед
уважаване на иска. Съобразно изхода от делото, ответника А.А.
и ответника В.А. следва да бъдат осъдени
да заплатят направените разноски в хода на заповедното производство в размер на
по 15,14 лева всеки, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
тежест на ответника А.А. и ответника В.А. съобразно уважената част от
исковете следва да се възложат и направените от ищеца разноски в настоящото
производство, в размер на 25лева, представляващи разходи на ищеца за държавна такса. Доколкото по делото не е представен
списък по чл.80 от ГПК и липсва представен документ, удостоверяващ платено
адвокатско възнаграждение, последното, макар и претендирано от страна на ищеца,
съдът не присъди. Така всеки един от ответниците дължи разноски в размер на
11,30 лв. съобразно уважената част от претендираните
искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на „Център за управление на отпадъците“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** следните суми: 201,06 лв. (двеста и един лева и 06ст.)
- главница, представляваща потребени ВиК услуги за
периода от 01.10.2015г. до 01.03.2017г.; 71,86 лв. (седемдесет и един лева и 86ст.)
– мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка една главница до 15.04.2020г.,
както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 27.04.2020 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №201 от 30.04.2020г. по ч. гр. дело
№ 352/2020г. по описа на Районен съд град Свищов, като отхвърля иска за главница
за разликата от 201,06лв. до пълно претендираният размер от 223,91 лв. и по
иска за мораторна лихва за разликата от 71,86 лв. до претендираният размер от 82,61
лв.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.А. с ЕГН ********** с
адрес ***, че дължи на „Център за управление на отпадъците“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** следните суми: 201,06 лв.
(двеста и един лева и 06ст.) - главница, представляваща потребени
ВиК услуги за периода от 01.10.2015г. до 01.03.2017г.; 71,86 лв. (седемдесет и
един лева и 86ст.) – мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка
една главница до 15.04.2020г., както и законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.04.2020 г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №201 от
30.04.2020г. по ч. гр. дело № 352/2020г. по описа на Районен съд град Свищов,
като отхвърля иска за главница за разликата от 201,06лв. до пълно
претендираният размер от 223,91 лв. и по иска за мораторна лихва за разликата
от 71,86 лв. до претендираният размер от 82,61 лв.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН **********
с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Център за управление на отпадъците“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 15,14
лева (петнадесет лева и 14ст.) -направени разходи в заповедното производство и СУМАТА от 11,30 (единадесет лева и 30ст.) - направени разноски в исковото производство за
държавна такса.
ОСЪЖДА В.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Център за
управление на отпадъците“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 15,14 лева
(петнадесет лева и 147ст.) -направени разходи в заповедното производство и
СУМАТА от 11,30 (единадесет лева и 30ст.) -
направени разноски в исковото производство за държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: