О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
София, 08.11.2019г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД IV състав, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
2. ПЕТЯ КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Иванов въззивно наказателно частно дело номер 1963 по описа за 2019 година за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава 22 НПК.
В Специализирания наказателен съд е
образувано наказателно производство №1963/2019г., по обвинителен акт срещу Е.А.Н.,
който е привлечен към наказателна отговорност за две престъпления:
- по чл.142 ал.3 т.3 вр. ал.2 т.2 вр.
ал.1 НК и
- по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.1
вр.чл.213а ал.2 т.1 и ал.3 т.1 пр.1 и т.2 НК
В разпоредително заседание от 08.10.2019г. по така
образуваното н.о.х.д. №1963/2019г. по описа на Специализирания наказателен съд,
при обсъждане на въпросите по реда на чл.248 ал.1 т.2 НПК, от защитникът на Н.
са направени процесуални възражения, за наличие на допуснати съществени и
отстраними процесуални нарушения, които ограничават процесуалните права на
защита на подсъдимия.
Съдът е възприел като основателни направените възражения
и служебно е установил други, обобщил е наличните процесуални недостатъци, прекратил
е съдебното производство и е върнал делото на СП, с указания за отстраняването
им.
Недоволен от определението на СНС, прокурорът е подал
частен протест в който настоява, че обвинението е достатъчно ясно, че съдържа
изискуемите реквизити, а изхождайки от разпоредбата на чл.249 ал.4 НПК
обвиняемият може да разбере в какво е обвинен респективно, че съдът като е
констатирал различни недостатъци им придал съществена значимост, каквито те
нямат. Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен. Според прокурорът
внесения обвинителен акт не съдържа съществени процесуални недостатъци посочени
от съда.
Частният протест e процесуално допустим, а разгледан по
същество е частично основателен, поради което следва
да бъде оставен без уважение в неоснователната си част по следните съображения.
В атакуваното
определение на СНС от 08.10.2019г., съдът е описал констатирани процесуални
нарушения, които е преценил като съществени, в няколко пункта.
Въззивният
състав, намира за правилна оценката на СНС по отношение обстоятелството, че във
фактическото описание на престъпленията, в които е обвинен Ю.В.Д., никъде не е
описано, че на пострадалото лице е причинена каквато и да телесна повреда по
смисъла на чл.128 или 129 НК, а още по – малко че е причинена средна телесна
такава, което квалифициращо обстоятелство е включено в квалификацията описана в двете инкриминирани
деяния. В случая въззивният състав, установява на две места в обстоятелствената
част на обвинителния акт, че се твърди за нанесени „удари“ и „побой“, описано е,
че са станали на две места в кантората на нотариус Н., както и в къщата където
е бил отвлечен. Посоченото, че по ризата на Д. имало кръв,
констатирано в кантората на нотариуса по никакъв начин не изяснява, тази кръв
от този побой ли е и какви са реалните увреждания причинени в кантората и съответно
в къщата, където отново в последствие е бил удрян. Правото на защита на
подсъдимия се отнася до защита срещу обвинителните твърдения за факти и
обстоятелства, които изпълват признаците на съответния състав на престъпление,
заедно със съставомерните признаци на квалифициращите обстоятелства. В тях
следва да се посочи ясно, кога, къде и в какво съучастие или лично са причинени
посочените увреждания. Ударите или побоя е логичен фактически способ за
причиняване на телесни повреди, но това когато се отнася към конкретна
съставомерна квалификация не е достатъчно, без да се посочи, че от тяхната сила
и насоченост са причинени средни телесни повреди. В конкретния случай не може
да се приеме, че твърденията за „удари“ и „побой“, отразяват от кого е
причинена и изобщо причинена ли е телесната повреда, която е предявена в
диспозитива на обвинението. Подсъдимия не може да се защитава срещу диспозитива
на обвинението, а срещу описанието за неговото поведение въведено в обвинителните
факти. В този смисъл липсата на фактически описания относими към състава на
повдигнатото обвинение, пряко ограничават възможностите му за защита, като
отнемат възможността да оспорва обвинителните твърдения за конкретни факти и
обстоятелства, свързани с неговото участие, които са довели до квалифицираната
телесна повреда.
Ясно е за съда позоваването от страна на
държавното обвинение на тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК при ВКС, но
именно там се твърди, че ... "Когато не се отнасят до съставомерните
признаци на деянието и участието на обвиняемия в него непълнотите /дори да има
такива/ в обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват основание
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора..." В този смисъл, по аргумент за противното /per argumentum a
contrario/, когато нарушенията се отнасят до съставомерните признаци на
деянието, каквито са и всички квалифициращи обстоятелства, то нарушението
винаги е от категорията на „съществените“, които ограничават правото на
обвиненото лице (обвиняем или подсъдим).
Такова е и нарушението по повдигнатото обвинение по
чл.142 НК доколкото съдът основателно е констатирал, че повдигнатото обвинение
не е било съобразено с редакцията на състава на престъпление от ДВ
бр.51/23.06.2000г., която е била актуална към датата, на която се твърди, че е
осъществен състава на престъплението. Така например посочената квалификация
като чл.142 ал.3 т.3 НК в съвременната си редакция се отнася до квалификация, „към
отвлеченото лице е проявена особена жестокост“, а в редакцията на състава на
чл.142 ал.3 НК, актуален към инкриминираната дата изобщо няма точки, като ал.3
препраща към ал.1 и ал.2 на чл.142 НК, квалифицирайки хипотезите на основните
алинеи в случаите, когато са настъпили значителни вредни последици. В случая не
е ясна обвинителната теза на прокуратурата, дали под вредни последици
обвинението е имало предвид описаната особена жестокост, което е друга
самостоятелна квалификация на състава на престъпление. Съобразно чл.2 ал.1 НК
за всяко престъпление се прилага закон, който е бил в сила по време на
извършването му, а ако са налице различни промени и редакции се прилага
най-благоприятния, което в случая очевидно не налице.
Правилно
първостепенният съд е посочил, че не е посочено квалифициращото обстоятелство от
закона, с оглед употребената цифрова квалификация по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.1 и сл. от НК, че
деянието е „...придружено със заплаха за убийство...“, което словесно не
може да бъде заместено с описание на отделни доказателствени факти, които
според прокуратурата обективират посочената квалификация – конкретно отправена заплаха
„...че ще бъде ликвидиран...“. Обвинителните факти, въз основата на които
прокуратурата е упражнила правомощията си, свързани с поведението на подсъдимия
не могат да заместят посочената от законодателя правна норма и точната употреба
на квалифициращите обстоятелства, а само да я допълнят.
Същевременно,
въззивният съд не споделя доводите на защитата, както и мотивите на
първостепенният съд, относно налична „висящност“ по настоящото досъдебно
производство, т.е неуредено процесуално положение за всички лица, привличани по
него към наказателна отговорност или за такива спрямо които е било образувано и
водено настоящото наказателно производство, макар и да не им е било повдигнато
обвинение. Това произтича от обстоятелството, че воденото досъдебно
производство №392/2012 е било образувано на 10.03.2010г. и водено срещу
НЕИЗВЕСТЕН извършител за престъпление по чл.142 ал.2 т.2 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. В процеса на разследването по досъдебното производство с постановления от
03.02.2015г. са били повдигнати обвинения на три лица – А. С.Н., Е.А.Н. и Н. П..
Установява
се, че след повдигането на обвинение и предявяването му на Н. П.от 03.02.2015г. прокуратурата е
преосмислила доказателствените данни послужили за привличането му към
наказателна отговорност и с Постановление от 16.03.2015г. (т.3 л.108-113) след
обжалване от П. е отменила на основание общите правила по чл.200 НПК, акта на привличането му като обвиняем. Доколкото наказателното
производство не е било образувано и водено срещу лицето Н. П., за извършено престъпление
в съучастие с настоящия обвинен Е.Н., то с този акт на прокуратурата, макар и същият
да не се ползва със стабилитет, какъвто има акта на съда след въззивен контрол
на прекратяването на наказателното производство по реда на чл.243 ал.8 НПК, въпроса
с неговото процесуално качество е решен и не е налице „висящност“ на
наказателното производство срещу Н. П., каквито доводи развива защитата на Н..
При тези процесуални доказателства, настоящия състав намира за неправилни в
тази част съображенията изложени от СНС в атакуваното определение за
прекратяване на съдебното производство.
По
отношение на починалото лице А.Н., срещу което също е било повдигнато обвинение,
поради смъртта му (л.133 т.3) наказателното производство се твърди в
обвинителния акт, че е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.4 НК. Такива
указания са давани в постановление на зам.градски прокурор от 15.01.2018г.
(т.6.л.52-л.54), но от вложените процесуални материали в делото, включително прегледа
на актовете на прокуратурата, въззивният състав, не констатира приложен
съответния надлежен акт за частично прекратяване на наказателното производство
срещу това починало и обвинено лице А.Н., поради което съответния акт на
прокурора следва да бъде приложен по делото.
Като
констатира, че в основната си част, определението на СНС е правилно и
обосновано и на основание чл.341 ал.2 и чл.345 от НПК, IV въззивен състав на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СНС VII – състав, от 08.10.2019г. по н.о.х.д. №1963/2019г. по описа на СпНС, с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за
отстраняването на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство в обвинителният акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.