РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Ем. Анг. Ст.
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211010600418 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 16.01.2019 г. по нохд № 1901/19 г. по описа на СНС, 12 състав, с която:
1. С. Г. С., ЕГН **********, роден на **.**.****г. в гр.К., българин, български
гражданин, основно образование, осъждан, неженен, работи на частно в
строителството, адрес: гр. Ш., ул. „С.“ №** е признат за ВИНОВЕНв това че:
В периода от 20.02.2017г. до 22.02.2017г. в гр. Д. и гр. В., заедно с Д. Д. Г., с цел да
набави за себе си имотна облага, принудил Д. В. М. чрез заплашване да извърши нещо
противно на волята му, като с това причинил на Д. В. М. имотна вреда в размер на 7 871,70
лв. /седем хиляди осемстотин и седемдесет и един лева и седемдесет стотинки/ и деянието е
извършено от две лица, както следва:
На 20.02.2017г. в гр. Д., в магазин „Т.“, находящ се в гр. Д. на ул.„О. п.“ № ** заедно с Д.
Д. Г., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име мобилен апарат „Apple
Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;
На 20.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т.“ №****, находящ се в гр. В., ул. „А. С.“ № *, Г.
1
МОЛ В., етаж *, заедно с Д. Д. Г., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име
мобилен апарат „Apple Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;
На 21.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т.“ № ****, находящ се в гр. В., ул. „А. С.“ № *, Г.
МОЛ В., етаж *, заедно с Д. Д. Г., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име
мобилен апарат „Apple Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;
На 22.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т. Х.“, находящ се в гр. В., ул. „А. С.“ № *, заедно с
Д. Д. Г., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име телевизор „Samsung UE-
55KU6472U“ на стойност 1445,90лв.;
На 22.02.2017г. в гр. В., в магазин „З.“, находящ се в гр. В., бул. „Ц. О.“ № ****, заедно
с Д. Д. Г., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име телевизор „Samsung UE-
55KU6472U“ на стойност 1766,05 лв., поради което и на основание чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1
вр. чл.213а ал.2 т.4 вр. чл.54 НК е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ
ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 4 500 лв. /четири хиляди и петстотин
лева/.
С. е признат за НЕВИНОВЕН в това да е извършил горното деяние при условията на
продължавано престъпление - с пет деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, поради което и на основание чл.304 от
НПК е ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл и с правна
квалификация по чл.26 ал.1 НК.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.„а“ ЗИНЗС е ПОСТАНОВЕНО ИЗТЪРПЯВАНЕ на
наложеното наказание от ПЕТ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
2. Д. Д. Г., ЕГН **********, роден на **.**.****г. в гр.В., българин, български
гражданин, начално образование, осъждан, женен, работи в строителството в
собствена фирма „А. М. К.“ ****, адрес: гр. Ш., ул. „С.“ №**, е признат за ВИНОВЕН
в това че:
В периода от 20.02.2017г. до 22.02.2017г. в гр. Д. и гр. В., заедно със С. Г. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, принудил Д. В. М. чрез заплашване да извърши нещо
противно на волята му, като с това причинил на Д. В. М. имотна вреда в размер на 7 871,70
лв. /седем хиляди осемстотин и седемдесет и един лева и седемдесет стотинки/ и деянието е
извършено от две лица, както следва:
На 20.02.2017г. в гр. Д., в магазин „Т.“, находящ се в гр. Д. на ул.„О. п.“ № ** заедно
със С. Г. С., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име 1бр. мобилен
апарат „Apple Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;
На 20.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т.“ №****, находящ се в гр. В., ул. „А. С.“ № *, Г.
2
МОЛ В., етаж *, заедно със С. Г. С., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име
1 бр. мобилен апарат „Apple Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;
На 21.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т.“ №****, находящ се в гр. В. ул. „А. С.“ № *, Г.
МОЛ В., етаж *, заедно със С. Г. С., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име
1 бр. мобилен апарат „Apple Iphone 7 Plus“ на стойност 1553,25 лв.;
На 22.02.2017г. в гр. В., в магазин „Т. Х., находящ се в гр. В., ул. „А. С.“ № *, заедно
със С. Г. С., принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име телевизор „Samsung UE-
55KU6472U“ на стойност 1445,90 лв.;
На 22.02.2017г. в гр. В., в магазин „З.“, находящ се в гр. В., бул. „Ц. О.“ № **** заедно
със С.Г. С. , принудил Д. В. М. да закупи на изплащане на свое име телевизор „Samsung UE-
55KU6472U“ на стойност 1766,05 лв., като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив /след като бил осъден с Присъда №14/11.07.2013г. на Районен съд -Каварна по нохд
№ 55/2013г. по описа на същия съд, влязла в сила на 18.10.2013г., на една година „Лишаване
от свобода“ и наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК/, поради което и на основание
чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 ал.3 т.7 вр. чл.29 ал.1 б.„а“ вр. чл.54 НК е
ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 7 /СЕДЕМ/ ГОДИНИ и ГЛОБА в
размер на 7500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, Същият е признат за НЕВИНОВЕН в
това да е извършил горното деяние при условията на продължавано престъпление - с пет
деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, поради което и на основание чл.304 НПК е ОПРАВДАН по първоначално
повдигнатото му обвинение в този смисъл и с правна квалификация по чл.26 ал.1 НК.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ и „б“ ЗИНЗС е ПОСТАНОВЕНО изтърпяване на
наложеното наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят в полза на
държавата направените по делото разноски - в размер на 268,06 лв. /двеста шестдесет и осем
лева и шест стотинки/ по сметка на ОДМВР - Варна и 188,10 лв. /сто осемдесет и осем лева
и десет стотинки/ по сметка на СНС, за всеки от тях.
Срещу присъдата в законоустановения срок за обжалване са постъпили въззивна жалба
от защитника на подсъдимия С. Г. С. и въззивна жалба от подсъдимия Д. Д. Г., както и
писмени допълнения към тях.
В жалбата на защитника на подс.С. се правят оплаквания за необоснованост и
неправилност на присъдата, за постановяването й при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и за явна несправедливост на наложените наказания. Излагат се
съображения за необоснованост на фактическите констатации за отправени от подсъдимия
заплахи към свид.М. и за негова връзка с инкриминираните вещи, за каквато не се съдържат
данни в показанията на свидетелите В.Р., И. – В. Р. и други последващи приобритатели на
3
същите. Установеното от техническата експертиза местонахождение на С., който е редовен
клиент в магазините, според защитата е „напълно нормално явление“, същият не е
принуждавал Д.М. да извършва нещо противно на волята му, като приетите от съда факти
не съответстват на събраните доказателства. Релевират се възражения за несъставомерност
на деянието от обективна и субективна страна; за допуснато нарушение на материалния
закон – съдът „приема, че липсва извършено продължавано престъпление по чл.26 ал.1 НК,
но след като приема, че С. е виновен за пет отделни обвинения като време и място на
извършване“ е следвало да го признае за виновен за всяко едно деяние поотделно, тъй като
„те са в съотношение на съвкупност по смисъла на чл.23 НК“ и да определи наказание за
всяко от тях. Защитникът се позовава на допуснати от СНС съществени процесуални
нарушения – на изискванията по чл.305 ал.3 НПК, необсъждане в мотивите към присъдата
на налични противоречия в доказателствените материали, необосноваване на фактическите
действия на всеки един от подсъдимите поотделно, неспазване на задълженията по чл.13,
чл.14, чл.107 ал.5 НПК; необсъждане в задълбоченост на възраженията и доводите на
защитата; недопускане до разпит на поискан от защитата свидетел за събиране на данни за
личността на подсъдимия и приобщаване, чрез прочитане в съдебно заседание на показания
на свидетели от досъдебното производство, дадени пред некомпетентен орган. Наложеното
наказание се преценява за прекомерно тежко, несъобразено с тежкото семейно положение,
трудовата ангажираност, добрите характеристични данни на подсъдимия, както и
допълнителните му ангажименти по полагане на грижи за брат инвалид и малолетни деца,
ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца. В заключение се моли за
отмяна на присъдата и оправдаване на подс.С., алтернативно за намаляване размера на
наложените наказания респ. за отмяна на наложеното наказание глоба.
В допълнителните писмени съображения се изразява несъгласие с извода на СНС, че
Д.М. е нямал възможност да изразява свободно волята си само и единствено поради
изречените думи от подс.С., които не представляват заплаха. Възразява се, че съдът
неправилно е интерпретирал заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, според
което пострадалият може да избира поведението си, да решава кога има полза от нещо и как
да постъпи, поради което не може да се приеме еднозначен извод за достоверност на
показанията му в цялост, като в нарушение на процесуалните правила съдът е омаловажил
експертните изводи, определящи пострадалия като себезащитна личност. Наред с това се
твърди, че са неглижирани оправдателни гласни доказателства и се изразява мнение за
недоказаност на обвинението. Преповтарят се доводите, изложени във въззивната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения, както и заявените с нея искания. Прави се и
доказателствено искане за допускане до разпит при довеждане на свидетел за събиране на
характеристични данни за личността на подсъдимия, за неговото семейно положение и
здравословното състояние на членовете на неговото семейство, с оглед индивидуализацията
на наказанието.
В жалбата на подс.Д. Д. Г. се излагат съображения за неправилност на присъдата, за
липса на безспорни доказателства за вината му. Моли се за нейната отмяна и постановяване
4
на нова, оправдателна такава, алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав респ. за намаляване размера на наложените
наказания и потвърждаване на присъдата в оправдателната част.
В депозираните чрез защитника му допълнителни писмени съображения се възразява, че
СНС не е отчел вътрешната противоречивост на показанията на свид.Д.М., дадени в
съдебно заседание и не е преценил тяхната достоверност на фона на заключението на
съдебно-психиатричната и психологична експертиза; не е установено подс. Г. да е получил
някоя от вещите, предмет на обвинението, и да е извлякъл имотна облага; не е безспорно
доказано, че заплахите са отправени от него, както и наличието на общност на умисъла
между двамата подсъдими, с оглед квалифициращия елемент „деянието да е извършено от
две лица“. Възразява се, че изводът на видеотехническата и лицево-идентификационна
експертиза е направен във вероятна форма относно присъствието на подс.Г. до пострадалия
на една от инкриминираните дати и не обосновава участието му в престъплението. Сочи се,
че разпитите на част от свидетелите са проведени в нарушения на чл.411в ал.2 НПК, като
СНС е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокуратурата за отстраняване на тези съществени процесуални
нарушения. Според защитата, отсъствието на доказателства деянията на 21.02.2017г. и на
22.02.2017г. да са извършени след заплаха, е налагало оправдаване на подсъдимия за тези
дати, поради несъставомерност по чл.214 НК. В заключение се прави искане за отмяна на
присъдата в осъдителната част и постановяване на изцяло оправдателна присъда,
алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен
състав, предвид допуснатите съществени процесуални нарушения респ. за прилагане на
разпоредбата на чл.55 НК с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства – трудова ангажираност, добри характеристични данни, изрядно процесуално
поведение, непълнолетни деца, както и за съобразяване на глобата с имущественото
състояние на подсъдимия.
С решение от 11.06.2021г. по внохд № 290/2020 г. по описа на АСНС, присъдата на СНС е
била отменена само в частта, в която е определен типа пенитенциарно заведение, като
подсъдимите са осъдени да платят и направените пред въззивния съд деловодни разноски. В
останалата част същата е била потвърдена.
С решение от 25.11.2021г. по н.д. № 721/21г. по описа на ВКС, I н.о., образувано по жалби
на двамата подсъдими, въззивното решение е отменено и делото е върнато на АСНС за ново
разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание по чл.327 НПК, с
конкретни указания.
В съдебно заседание представителят на АСП пледира за неоснователност на въззивните
жалби и за потвърждане на първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна. Намира, че събраните и проверени доказателства, включително и
инкорпорираните в хода на новото въззивно съдебно следствие, дават основание да се
приеме, че защитните доводи се опровергават, а част от тях са били отхвърлени още с
касационното решение. Счита за надлежно изяснени както обстоятелствата относно
5
инкриминираната дата 21.02.2017 г., така и относно психичното здраве и свидетелската
годност на пострадалия, като анализът на доказателствения материал сочи на безспорен
извод за осъществен състав на „изнудване“ от двамата подсъдими, което подлежи на
квалифициране, съобразно очертаните рамки на обвинителния акт, касаещи поведението им.
Намира наложените наказания за правилно отмерени по вид и размер, с оглед обремененото
съдебно минало на всеки един от тях и високата степен на обществена опасност на деянията,
като събраните характеристични данни не променят този извод.
Защитникът на подс. С. С. поддържа депозираната жалба, като счита, че не са събрани
доказателства подзащитният му да е упражнил „принуда“ спрямо пострадалия, тъй като
инкриминираният израз: „Сега ще вземем една стока на твое име“ не представлява
„заплаха“ по смисъла на чл.214 НК, а за останалите два инкриминирани израза не е
доказано да са изречени от него - данни за заплахи се съдържат единствено в показанията на
пострадалия, като нито едно друго лице не заявява да е възприело такива или да е възприело
поведение на лице, което се страхува за живота, здравето или имота си. В тази насока
защитата се позовава на показанията на свид.П. С., на изготвената видео-техническа
експертиза, както и на показанията на сестрата на пострадалия, според която „той е
започнал да се страхува след като й е разказал“ за случилото се. В заключение пледира за
оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието алтернативно за намаляване
размера на определеното наказание, доколкото „твърдяната в обвинителния акт „принуда“
не се характеризира с висок интензитет, представлява заплашване, а не употреба на сила,
като е по-лекият вид принуда“, а освен това не са били взети предвид в достатъчна степен
семейната ангажираност и добрите характеристични данни на подсъдимия. Акцентира се за
отсъствие на данни за негова трайна престъпна дейност, като последните му осъждания не
са за тежки умишлени престъпления. В този смисъл защитата намира, че целите по чл.36 НК
могат да се постигнат и с наказание при условията на чл.55 НК.
В правото си на лична защита подс.С. поддържа становището на защитника си и моли за
отмяна на присъдата.
Защитникът на подс.Д.Г. поддържа жалбата и допълнителните писмени съображения към
нея и моли за уважаването й изцяло, поради недоказаност на обвинението. Акцентира на
противоречивите, житейски нелогични и неправдоподобни показания на пострадалия Д.М.,
които анализира подробно и на фона на заключенията на двете съдебно
психологопсихиатрични експертизи, сочещи на налични проблеми, свързани с формирането
на дълготрайната памет и причините за това, и вероятни такива и с краткосрочната
памет. Застъпва тезата за несъставомерност на деянието по чл.214 ал.2 НК, тъй като
пострадалият не е предал закупените стоки на подс. Г. и за него не е настъпила имотна
облага, не е доказана общност на умисъл между двамата подсъдими с оглед
квалифициращия елемент „деянието да е извършено от две лица“. Формира становище за
евентуално осъществена измама, предвид направените уговорки за изплащане на дължимите
вноски по кредита от страна на подсъдимите. Позовава се на допуснати съществени
процесуални нарушения – разпит на четирима свидетели от разследващи полицаи, които не
6
са определени с нарочна заповед на министъра на вътрешните работи съгласно чл.411в ал.2
НПК. Намира, че в нарушение на закона съдът не е оправдал подсъдимите за деянията на 21
и 22.02 2017 г., въпреки че е приел заплахите да са отправяни само на 20.02.2017г., като
относно датата 21.02.2017г. допълнително се аргументира и с издадения от работодателя на
пострадалия документ по искане на предходния въззивен състав, сочещ на невъзможно
негово присъствие при сключване на сделката в 20:32 ч. в магазин на „Т.“. Моли за отмяна
на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава, в условията на алтернативност
за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Като втора алтернатива
прави искане за прилагане на разпоредбата на чл.55 НК предвид многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства - трудова ангажираност, добри характеристични данни,
изрядно процесуално поведение, непълнолетни деца и внуче, за които Г. полага грижи,
както и изминалия над петгодишен период от деянието, излизащ извън рамките на
разумния срок, който според практиката на съдилищата може да се счита за самостоятелно
правно основание за това.
В правото си на лична защита подс. Г. поддържа становището на защитника си, заявява че
не е извършил процесното деяние и моли съда за справедливост
В последната си дума подс. С. моли съда да бъде справедлив.
В последната си дума подс. Г. заявява, че не е извършил това, в което е обвинен.
АСНС след като се запозна с направените във въззивните жалби оплаквания, като взе
предвид становищата на страните, изложени в съдебно заседание и доказателствата по
делото, включително събраните в хода на въззивното следствие, проверявайки изцяло
правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК,
намери за установено следното:
В инкриминирания период двамата подсъдимите живеели в съседство в гр.Ш.. Подс.Г. бил
собственик на ЕООД „А.М.К.“, а подс.С. нямал постоянна трудова ангажираност,
извършвал строителни услуги съвместно с други лица. Същите били осъждани, в това число
и на лишаване от свобода основно за престъпления против собствеността, като подс.Г. бил
санкциониран и ефективно с присъда от 11.07.2013г. на РС-Каварна, влязла в сила на
18.10.2013г., с която му е било наложено наказание една година лишаване от свобода при
първаначален строг режим на изтърпяване за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4
пр.1 и 2 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.28 ал.1 НК .
Подс. Д.Г. бил собственик на л.а. „А. –. *“ с рег. № .. **** .., с цвят с. м., управлявал и л.а.
марка „М.“,.. *** … * M.c, цвят с. м., с рег. № .. **** .., а подс. С. притежавал лек автомобил
„О.–В.“ с рег. № ..****.., спрян от движение на 24.01.2017 г.
Д.М. живеел в гр.К.. Израснал в дисхармонична семейна среда, след развода на родителите
си е отгледан от баба и дядо, които не разполагали с достатъчно средства, поради което бил
прехвърлен в помощно училище, където получавал безплатно учебници и други материали
до завършване на основно образование. Средното си образование завършил в социално
учебно професионално заведение – интернат в гр. В.. Разводът на родителите, отглеждането
7
от членове на разширеното семейство и обучението в помощно училище носили потенциал
за задържане в интелектуалното развитие и формирали тежки психотравмени преживявания.
В социалните си контакти свидетелят бил притеснителен и затворен.
По силата на сключен трудов договор № *** от 22.06.2016 г. с „Л.“ ЕООД Д.М. работел
като обслужващ бензиностанция „Р.“ гр.К. на смени по 12 часа - дневната смяна била от
07.00 ч. до 17.30 ч., а нощната смяна с продължителност от 17.30 ч. до 07.00 ч. на следващия
ден. Работното му облекло включвало сив гащеризон и сиво зимно яке с надпис „R.“.
Д.М. познавал подс.С. по повод извършени от него ремонтни дейности в семейната му
къща.
На 20.02.2017 г. М. прибирайки се от дневна смяна, в района на Хлебозавода на около 200 м
от бензиностанцията бил застигнат от лек автомобил с добричка регистрационна табела,
управляван от подс.С.. На пасажерското място до него бил подс.Г., който му се представил
с името Я., а на задната седалка седяло лице, с неустановена по делото самоличност,
представило се с името И.. Подс.С. предложил на М. да отидат на кафе, на което той
отказал. Тогава Г. и лицето с неустановена самоличност слезли от автомобила и бутнали М.
да се качи вътре на задната седалка, сядайки от двете му страни. С. привел в движение
автомобила, като заедно с Г. му казали „Сега ще дойдеш с нас да свършим една работа“. М.
осъзнал, че при конкретните условия не може да слезе от автомобила.
Пристигайки в гр.Д. на паркинга на магазин „Т.Б.“ ЕАД, находящ се на ул.„О. п.“ № **,
подс. С. заявил на М.: „Сега ще вземем една стока на твое име“. В отговор на изразеното от
него несъгласие, подс.Г. се намесил и го заплашил: „Ще мълчиш, защото ще ти начупим
ръцете и краката и ще те хвърлим някъде!“.
Така отправената заплаха била възприета от М. като предизвикала остро стресово състояние,
покриващо диагностичните критерии за оценка на психично разстройство „Остра стресова
реакция“. Същият се страхувал подсъдимите да не изпълнят заканите, и въпреки
нежеланието си, се подчинил като започнал да изпълнява това, което подсъдимите му
казвали.
Четиримата влезли в търговския обект, където подсъдимите избрали мобилен
телефон IPHONE 7 PLUS на стойност 2239 лв. и казали на М. да го закупи на изплащане,
като за целта сключи договор за кредит. Под въздействие на вече отправените му заплахи,
въпреки несъгласието си, свидетелят попълнил пред П. С., като представител на „Б. …“
ЕАД, искане за стоков кредит, като през това време до него стоял подс.Г., а подс. С. и
третото неустановено лице се разхождали в магазина.
М., изпитвайки страх от подсъдимите, не посмял да сподели за така отправените му
заплахи, като след одобряването му като кредитополучател сключил договор за стоков
кредит № 248*** с „Б. …“ ЕАД в размер на 2539,73 лв. със срок за издължаване 24 месеца,
съгласно погасителен план за закупуване от Т.Б. ЕАД на мобилен
телефон IPHONE 7 PLUS с цена 2239 лв. Съгласно чл.3 от този договор сумата на кредита,
предоставена за закупуването на стоката, се усвоявала еднократно безкасово по сметката на
8
търговеца.
С уведомително писмо от 20.02.2017 г. „Б. …“ ЕАД уведомила „Т. Б.“ ЕАД, че между
Банката и М. е сключен договор за финансиране на покупката на стока на фактурна
стойност 2239 лв., в обект „Т.“ Д., както и за получен от „Т. Б.“ ЕАД дубликат от фактура №
031*** на името на клиента за закупената стока по сключения с кредитополучателя договор
за финансиране на покупката, като Банката се задължавала да преведе посочената стойност
на мобилния телефон, който М. писмено декларирал, че е получил.
Съгласно издаден от Хипермаркет „Т.“ Д. касов бон за извършено плащане с платежно по
кредит „ДСК кредит“ по горепосочената фактура мобилният телефон е закупен и получен
на същата дата в 18:43:56 ч.,
След напускане на търговския обект подс.С. взел от М. мобилния апарат и всички
документи по покупката, като го предупредил да мълчи за случилото се, заплашвайки го, че
ако каже на някой, ще го намерят и ще го начупят.
След това всички отново се качили в лекия автомобил, сядайки по описания по-горе начин,
и отпътували за гр.В., където в Г.МОЛ В., в ж.к. „М.“, ул. „А. С.“ № *, посетили магазин
**** на „Т.Б.“ ЕАД. Подс.Г. харесал мобилен телефон APPLE,
модел IPHONE 7 PLUS 256GB Black , като подс.С. казал на М. да вземе телефона, да отиде
на касата и да каже, че го купува към договора си за мобилни услуги. Обладан от силен
страх от вече отправената закана за саморазправа, М. се подчинил и подписал с „Т. Б.“ ЕАД
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер 359********
за определени ценови условия и абонаментен план като получил устройство марка APPLE,
модел IPHONE 7 PLUS 256GB Black, сериен номер ************. Подписал като
лизингополучател и договор за лизинг с „Т. Б.“ ЕАД за срок от 23 месеца, съгласно чл. 1.1 от
който лизингодателят се задължавал да му предостави за временно и възмездно ползване
горепосоченото мобилно устройство, а той се задължавал да заплати обща лизингова цена от
1462.57 лв. по начина, посочен в погасителния план. В изпълнение на задължението,
произтичащо от чл.6 на този договор, М. подписал запис на заповед за цената по чл.1, която
му била предявена, в качеството му на платец, за плащане от името на „Т. Б.“ ЕАД на
20.02.2017 г., с последен падеж 20.01.2019 г.
Неразделна част от договора за лизинг били Общите условия по договора за лизинг на
устройството, съгласно чл.5 от които се задължавал да заплаща на лизингодателя
договорените лизингови вноски, в това число при пълното или частично погиване, кражба,
грабеж, повреди или друго събитие, водещо до частична или пълна невъзможност за
използването му преди придобиване на правото на собственост върху него. Според чл.8 ал.1
рискът от пълното или частично погиване на предоставеното за ползване устройство, както
и всяко друго събитие като кражба, грабеж, изгубване, повреда и други, водещо до
невъзможност за ползването му, съобразно предназначението му или намаляване на
неговата стойност, се носел от лизингополучателя, като при евентуално настъпване на
събитие, водещо до частична или пълна невъзможност за използване на устройството преди
придобиване на правото на собственост върху него, задължението на лизингодателя за
9
плащане на лизинговото възнаграждение не се погасявало
Д.М. получил закупеното устройство и съпътстващите продажбата документи, за което била
издадена фактура № ***********/20.02.2017 г. от „Т. Б.“ ЕАД, приключена на същата дата в
20:54:07 ч.
След излизането от търговския обект подс.С. отново взел мобилния телефон, заедно с
придружаващите го документи от М., след което подсъдимите го транспортирали обратно
до гр. К..
През м. април 2017 г. свид. И. – В. Р. поръчал по обява от интернет сайт за продажби и
получил на 12.04.2017 г. чрез наложен платеж за сумата от 1500 лв. в офис на „Е. Е.“ ООД в
гр. М., мобилен телефон APPLE, модел IPHONE 7 PLUS 256GB Black сер.№ **********, в
неразпечатана опаковъчна кутия, ведно с гаранционна карта и фактура №
**************/20.02.2017 г. от „Т. Б.“ ЕАД, издадени на името на Д.М. за закупуването му
от Г.МОЛ В..
На 21.02.2017г. на същото място М. отново бил засечен от подсъдимите и лицето с име И.,
като подс.С., който управлявал същия автомобил го подканил с думите: „Хайде! Качвай
се!“. М. отново бил завладян от страх, осъзнавайки че срещата им не е случайна, а
целенасочено е пресрещнат по обичайния си маршрут от лицата, отправили му заплахи
предишния ден, поради което се подчинил и седнал на задната седалка в автомобила, между
И. и лице от женски пол, представило се с името К.. Подс.Г. седял отпред до подс.С., който
привел МПС- то в движение в посока гр. В..
След пристигането в Г.МОЛ В. всички влезли в магазин **** на „Т. Б.“ ЕАД и аналогично,
както и предходния ден, подсъдимите избрали мобилен телефон, марка APPLE,
модел IPHONE 7 PLUS 256GB Jet Black, сериен номер ************, за който М. под
давлението на подс.Г. и под въздействие на вече отправените заплахи подписал с „Т. Б.“
ЕАД допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер
********** при определени ценови условия и абонаментен план.
В същия търговски обект М. сключил като лизингополучател договор за лизинг с „Т. Б.“
ЕАД за срок от 23 месеца, за временно и възмездно ползване на същия мобилен телефон,
задължавайки се да заплаща месечните лизингови вноски съгласно изготвения погасителен
план. Неразделна част от договора били Общите условия на договора за лизинг на
устройство и запис на заповед на стойност 100% от цената на лизинговата вещ с начислен
ДДС.
За обезпечаване на задължението за плащане на общата лизингова цена в размер на 1462.57
лв. М. подписал запис на заповед, предявена му в качеството на платец на 21.02.2017 г. с
последен падеж 21.01.2019г. За покупката била издадена фактура №
***************/21.02.2017 г. от „Т. Б.“ ЕАД, приключена на същата дата в 20:32:35 ч.
При излизане от магазина подс.С. взел мобилния телефон от М. ведно с всички издадени
документи, като по-късно подс. Г. го оставил за продажба в заложна къща „С. **“, намираща
се на ул. „Р.“ ** в гр. К.. На 22.02.2017 г. по обява в интернет в сайт за продажби ОЛХ
10
същият мобилен телефон бил закупен от свид.Ц. Ц. в ненарушена опаковка и с гаранционна
карта и фактура № ******** от 21.02.2017 г. на „Т.Б.“ ЕАД, издадени на името на Д.М..
При проведения в хода на досъдебното производство следствен експеримент свид.Ц.
посочил точното местонахождение на заложната къща, на чиято обозначителна табела бил
изписан телефонния номер ***********, на който осъществил контакт преди продажбата.
На 22.02.2017 г. преди обяд М., излизайки от дома си, забелязал паркиран в близост
сребрист на цвят джип, в който се намирали двамата подсъдими и лицата, представили му се
като И. и К., като И. слязъл и му отворил задната врата на автомобила. Осъзнавайки, че
срещата не е случайна, силно стресиран и под въздействието на вече отправените му
заплахи, М. се подчинил без съпротива като седнал на задната седалка, а от двете му страни
се настанили И. и К..
Посетили магазин „Т. Х.“ в Г. МОЛ В., където подсъдимите избрали LED телевизор
“Samsung UE-55K5672UXXH”, който М. закупил на свое име, за което била издадена
фактура № ********* на стойност 1599 лв. Лицето представило се като И. предоставило на
М. сумата от 100 лв., представляваща част от продажната цена, за авансово заплащане на
касата. Остатъкът от 1499 лв. бил заплатен от „У. К.Ф.“ ЕАД по силата на сключен от М.
договор за стоков потребителски кредит № ******** от 22.02.2017 г. за общата сума от
2026.56 лв.
Продажбата била извършена на 22.02.2017 г. в 11:16:34 часа, съгласно данните в
специализирания софтуер за управление на процесите, използван от „Т. Б.“ ЕАД.
След това посетили магазин „З.“ в същия град на бул.„Ц. О.“ № ****, където подсъдимите
харесали, а М. закупил LED телевизор LCD „Samsung UE-55KU6472U“ по начин,
аналогичен при предходните покупки, подписвайки договор за потребителски кредит №
********** с „Т.Б.А. Б.“ ЕАД в размер на 2 202,81 лв. за срок до 25.02.2019 г., като в
13:20:57 ч. от продавача „З.…...“ ООД била издадена фактура № ********** на името на М.
за стойността на закупения артикул 1899 лв.
След това подсъдимите превозили М. обратно до гр. К., като закупените телевизори
останали в багажника на джипа, във фактическото им владение заедно с всички издадени
документи.
Осъзнавайки последиците от случилото се Д.М. потърсил помощ от свой познат
полицейски служител, като по негов съвет в следващите дни при посещение в
горепосочените магазини се снабдил с копия на документите по продажбите и на
27.02.2017 г. подал оплакване рег. № 5811р-****/27.02.2017 г. в РУ на МВР- гр. Ш..
За случилото се М., силно притеснен и разстроен, споделил и на сестра си – свид.М.М., като
за погасяване на поетите от него финансови задължения по сключените договори изтеглил
банков кредит.
Според заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителната експертиза
средните пазарни цени на закупените вещи, към момента на деянието, намалени с 5%
изхабяване на артикулите предвид излизането им от търговския обект, възлиза общо на
11
7871.70 лв. /3 броя мобилни телефони по 1553,25 лв. всеки, телевизор “Samsung UE-
55K5672UXXH” – 1445.90 лв. и телевизор „Samsung UE-55KU6472U“ – 1766.05 лв./
При извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване Д.М. категорично
разпознава подс.С., а по отношение на подс.Г. заявява, че му прилича на лицето,
представило се като Я..
От заключенията на назначените комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза /КСППЕ/ и повторна такава се установява, че Д.М. не страда от психично
разстройство, няма данни за зависимост от алкохол или психоактивни вещества, като
интелектуалното му ниво е в рамките на граничен вариант, към долно ниво в норма. Същият
може правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. Към момента на инкриминираното деяние отправените заплахи са
предизвикали в него „Остра стресова реакция“, която впоследствие не е била преработена
чрез забрава и рационално обяснение и е преминала в „посттравматично стресово
разстройство“, налично и към момента на провеждане на въззивното производство.
От заключенията на назначените лицево-идентификационна и видеотехническа
експертиза и допълнителна такава, имащи за обект приобщените по делото видеозаписи от
охранителните камери на магазин „Т.“ в гр.Д. от 20.02.2017 г. във времевия интервал от
18.20 ч. – 18.56 ч. се потвърждава съвместното посещение на Д.М. /в работно облекло/ с
двамата подсъдими и трето неустановено лице от видим мъжки пол, разпознато в хода на
въззивното съдебно следствие от пострадалия като придружителя на двамата подсъдими,
представил се с името И..
Гореизложената фактология не се различава съществено от приетата от първата съдебна
инстанция. Не се констатира СНС да е установил релевантните факти и обстоятелства въз
основа на превратност, изопаченост или игнориране на доказателства. В частта относно
оценката на доказателствената съвкупност е изложена обстойна аргументация по отделните
й елементи, които са анализирани внимателно и задълбочено, включително и във връзка
помежду им, като не са спестени и съответни съображения за причините да бъдат
кредитирани тази част от тях, послужили за формираните фактическите и правни изводи
респ. за отричане на други като ирелевантни за предмета на делото или като изолирани и
неправдоподобни. Ясно обективирана и аргументирана е и волята на решаващия съд за
причините за невъзприемане на доводите на защитата за оправдаване на
подсъдимите. Мотивите към присъдата са напълно съобразени с изискванията на закона, от
тях е видно какви факти е приел за установени СНС, въз основа на какви доказателства и
какви правни изводи е формирал относно инкриминираното престъпно посегателство.
С основание СНС е поставил в основата на изведената фактическа обстановка
показанията на пострадалия М., като последователни, логични, правдиви и заслужаващи
доверие. Въззивната инстанция, получавайки преки впечатления при излагане на
възприятията от този свидетел в хода на проведеното въззивно следствие, не намери
причини да се разграничи от тази позиция, не само предвид обстоятелството, че лицето не е
12
конституирано като страна в процеса, което евентуално би довело до възможна
заинтересованост от изхода на делото, но и поради факта, че представената от него
информация намира подкрепа в редица други обективни доказателствени източници –
показанията на свиделите П. С., Ж.М., Н.Д., Ц. Ц., В. Р., И.-В. Р., П. В. и писмените
доказателства - договор за стоков кредит № ****** от 20.02.2017 г. между Д.М. и „Б. …“
ЕАД, допълнително споразумение от 20.02.2017 г. с „Т. Б.“ ЕАД към договор за мобилни
услуги с мобилен номер ***********, договор за лизинг от 20.02.2017 г. с „Т. Б.“ ЕАД,
допълнително споразумение с „Т. Б.“ ЕАД от 21.02.2017 г. към договор за мобилни услуги с
мобилен номер **********, договор за лизинг от 21.02.2017 г. с „Т. Б.“ ЕАД, договор за
стоков потребителски кредит № ******* от 22.02.2017 г. с „У. К. Ф.“ ЕАД, договор за
потребителски кредит № ********** от 22.02.2017г. с TBI Bank, фактури, касови бонове и
справки от Хипермаркет „Т.“ Д., Т. Б. ЕАД, „Т. х.“ В. и „З. М.М.С.“ ООД В.,
удостоверяващи мястото, часа, датата, стоките, цените на извършените сделки, писмо от
„Еконт Експрес“ ООД за получена пратка от И. – В. Р., заключенията по назначените и
изготвени съдебно-оценителна експертиза, видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза и допълнителна такава, КСППЕ, повторната КСППЕ, резултатите от
проведените разпознавания и следствен експеримент.
В този смисъл разказът на М. пред разследващия полицай основателно е бил кредитиран
от СНС, като най-близък по време до процесните събития, съдържащ детайли относно
поведението на всеки от двамата подсъдими на трите инкриминирани дати, мотивирало
предприетите от негова страна действия по закупуване на изплащане на негово име на
избраните от тях мобилни телефонни апарати. Свидетелят подробно описва начина на
качването и транспортирането му с автомобила, управляван от подс.С., отправените му
заплахи, информирането му за желанието на подсъдимите да вземе на свое име стоки на
изплащане, магазините от които са извършени покупките, придружаващите го лица,
последващото преминаване на закупените вещи в тяхно фактическо владение, ведно със
съпътстващите ги документите, с отправено предупреждение /с напомняне на заплахите/ да
не разгласява за случилото се, както и за предприетите от него действия по снабдяване с
копия от документите за извършените покупки с цел подаване на оплакване до органите на
реда. Констатираните несъответствия в показанията му в хода на съдебното производство,
СНС е обяснил с изминалия период от време, интелектуалното ниво на пострадалия и
обстоятелството, че двамата подсъдими целенасочено са се възползвали от същото.
Въззивната инстанция се солидаризира с тази позиция, която намира потвърждение и в
заключението на назначената в хода на въззивното производство КСППЕ.
Пострадалият неотклонно дава информация и за психическото си състояние и
преживяванията си по време на инкриминираните събития, за причините, поради които
въпреки нежеланието си да изпълни указанията на подсъдимите, се подчинявал без
съпротива –„…аз бях много уплашен и правех, каквото ми кажат.“(в показания от ДП,
приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК) „…казаха, че ако не стане така ще има
последствия….Притесних се и се уплаших.“ (в показанията пред СНС); „страхувах се ……
13
паникьосах се от това, че ме причакват там, чакали са ме да дойда и за това, че са и повече
хора от мен. Спомних си заплахите от предния ден и се страхувах те да не направят това,
което ми казаха. За това се подчиних и влязох. Според мен нямаше смисъл да се
съпротивлявам…Те ми казваха, че така ще постъпят. Аз се подчинявах и изпълнявах всичко,
каквото те ми казаха.Правех това от страх. ……за да не ми се случи това , което те ми
казваха и ме заплашваха…..Страхувах се, че това може да стане……Аз се чувствах
застрашен от заплахите, след като чух това, което ми казаха С. и Д..Страхувах се за живота
си. ….И сега продължавам да се страхувам за живота си. На 100% смятам, че все още те
могат да изпълнят заплахите, които ми отправиха……Когато съм около подсъдимите
продължавам да се притеснявам и да се страхувам от тях. И сега, в този момент, при тяхното
присъствие в залата, също се притеснявам.“ (показанията му в с.з. 18.12.2020г. по внохд №
290/2020г., приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК), като пет години по-късно тези
негови травматични преживявания, резултирали в посттравматично стресово разстройство,
все още не са преодоляни напълно – „дори и все още не мога да спя…“, с което обяснява и
факта, че не си спомня добре събитията, за които е разпитван – „Възможно е да не си
спомням някои неща много точно - от страх, притеснение и от времето, което е минало, е
възможно да допускам грешки и да бъркам някои неща“.(в с.з. на 09.02.2022г. по внохд №
418/2021г.)
Не се споделят защитните възражения, базирани на твърдяна непоследователност в
показанията на пострадалото лице относно индивидуализирането на подс.Г. в различните
фази на наказателния процес. Няма спор, че преди инкриминираното деяние М. е познавал
визуално и поименно единствено подс.С., когото по категоричен начин разпознава в
досъдебна фаза и тази му позиция остава непроменена в цялото наказателно производство.
Относно подс.Г., когото към онзи момент не е познавал, в показанията си съответно в
досъдебна фаза /приобщени по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК/ и в съдебна фаза
пострадалият заявява: „.......впоследствие, от писмата, които получих по това дело, разбрах,
че този, който се представи за И. се казва Д.“ /л.81 том 1 от ДП/. „....Разбрах, че се казва Д.,
след като пуснах жалба в полицията. Служител на полицията ми каза, че се казва Д.“ /л.59 от
нохд №1901/2019г. на СНС/ т.е. първоначално у него е съществувала неточна представа
относно името на подс.Г., лицето отправило му предупреждението да мълчи, защото ще му
начупят ръцете и краката и ще го хвърлят някъде и придружавало го докато провеждал
разговор със служителка в касовата зона на магазин „Т.“ в гр. Д.. Това обстоятелство е и
основната причина за отразеното в протокола за разпознаване на лица по фотоснимки от
13.03.2018г. /л. 128, т. 1 ДП/ негово изявление, че не разпознава И., но същевременно
изрично е добавил, че лицето под № 4 „ми прилича на Я.“ /под този номер в списъка на
лицата като приложение към албума за разпознаване фигурира именно Д.Г./. Така
възникналото объркване е било изяснено и отстранено още в хода на първоинстанционното
съдебно следствие - на въпрос на защитника на подс. Г., М. заявява: „В полицията
разпознах С. и Д. – двамата, които са в залата. И. е висок и от страх вече не знам. И. е
висок. Не са ми го показвали при разпознаването....... Даденото описание там е вярно, че И. е
висок, а Я. е нисък“, като е категоричен, че Д. му се е представил с името Я. и тази му
14
позиция е неизменна при разпита му при предходното въззивно разглеждане на делото,
приобщен по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК и пред настоящия съдебен състав, като при
предявяване на Протокола за разпознаване на лица от 13.03.2018г. и фотоалбума към него
недвусмислено потвърждава, че лицето на снимка № 4 е Д., който му се представил за Я., но
тогава леко се объркал, защото му се видял по –млад на снимката. Даденото от пострадалия
описание, предхождащо проведеното разпознаване, на външността на лицето, представило
му се с името Я. е „дребен и слаб – около 165 см“ и съответства по външни белези на
подс.Г., като едновременно с това свидетелят прави изрично разграничение с „този, който
каза, че е И.“, описвайки го с ръст около 180-190 см. Впоследствие при разпитите в съдебна
фаза, М. отново изрично посочва подс.Г. като този, който му се е представил като „Я.“,
изрично различавайки го от лицето с неустановена самоличност, описано като „високото
момче“, с уточнение, че то му се представило с името „И.“.
Именно подс.Г. е разпознат и от свид.П. С. - представител на Б. … ЕАД, с месторабота
магазин „Т.“ като мъжа, придружавал Д.М. при попълване на искането за отпускане на
стоков кредит на 20.02.2017 г., като показанията й намират потвърждение в заключенията
на лицево-идентификационната и техническа експертиза и допълнителната такава, според
които при изследване на представените видеофайлове на записи от камерите в магазин „Т.“
на 20.02.2017г. за времевия интервал 18.20ч. -18.56ч. се установяват четири лица от видим
мъжки пол, движещи се заедно в магазина, като при преминаване на касовата зона, на касата
остават лице №1 и лице № 2, които са идентифицирани при сравнителен анализ най-
вероятно съответно като Д.М. и Д.Г.. При предявяване на заключението на допълнителната
видеотехническа и лицево-идентификационната, М. без колебание идентифицира и сочи на
съответните снимки, както всеки от двамата подсъдими, така и третото лице, представило
му се като „И.“, чиято самоличност по делото не е била установена, като тук е мястото да се
отбележи, че от наличните материали не се установява да са били положени каквито и да е
усилия от органите на досъдебното производство в тази насока.
Въз основа на всички гореизброени доказателствени източници, преценени съвкупно и
в логическа връзка помежду им, настоящият въззивен състав не приема за налична
твърдяната от защитата неяснота и обърканост относно личността и конкретната
инкриминирана деятелност на Д.Г., когото пострадалият категорично разграничава от
третото неустановено лице, придружавало двамата подсъдими по време на процесните
събития. Посоченото първоначално погрешно име за индивидуализиране на Д.Г., не
дискредитира заявеното от пострадалия, доколкото е налице несъмнено и категорично
потвърждаване на идентичността между подсъдимия и лицето, автор на отправените
заплахи, включително и чрез надлежно индивидуализиране по постоянни външни белези.
Д.М. е последователен в показанията си, че именно подс.Г. е лицето упражнило
спрямо него психическо въздействие на 20.02.2017г. под формата на заплахи, насочени
срещу телесната му неприкосновеност. Действително в депозираните на досъдебна фаза,
конкретно в частта, приобщена по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 НПК от този съдебен
състав, се съдържат твърдения, че заплахите са произхождали от лицето, представило се
15
като И., което го придружавало и при оформянето на документите на касата, като от анализа
на последващите му показания в съдебна фаза, коментираните по-горе показания на П.С. -
служителката, изготвила документите за стоков кредит и заключенията на видео-
техническата и лицево-идентификационна експертиза и допълнителната такава, както вече
бе отбелязано по несъмнен начин се изяснява, че се касае за фактологична неточност и
всъщност става въпрос за подс.Д.Г.. Пак при този разпит от разследващ полицай,
пострадалият конкретизира участието и на втория подсъдим: „Славчо каза: Сега ще вземем
стока на твое име.“, като не може да се отрече, че в следващите разпити М. се констатира
известно несъответствие при очертаване на персоналната роля и участие на подсъдимите.
Така в разпита му пред СНС се наблюдава колебливост, която обяснява с времевата
отдалеченост на събитията, като заявява че заплахи е получил от страна и на двамата
подсъдими, но изрично посочва подс.Г. като лицето изрекло тези, предмет на обвинението, а
подс.С. като автор на думите: „Умната какво правиш.“, които също възприел като заплаха. В
показанията по внохд № 290/2020г. на АСНС заявява, че Д. и И. го информирали: „сега ще
влезем в магазина и ще вземат едни неща на мое име. С. каза: „Ще влезем вътре и умната,
защото можеш да пострадаш“, а двамата подсъдими го предупредили преди влизане в
магазина в Д.: „Умната, защото ще намерим хора, които ще ти начупят ръцете и краката и
ще те хвърлят накъде!“, за следващите покупки твърди, че постъпвал така, както му казвали
- „Аз се подчинявах и изпълнявах всичко, каквото те ми казваха. Правех това от страх.“,
защото си спомнял заплахите от първия ден. В показанията си пред настоящия въззивен
състав свидетелят заявява категоричност, че заплахите е отправил подс.Г., а „С. ги
потвърждаваше“, както и че двамата избирали стоките, за които му казали, че трябва да
вземе на свое име. В случая обаче тези разминавания нямат съществено значение, тъй като
от една страна в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е очертал
участието на всеки от двамата подсъдими в инкриминираната престъпна проява, като съдът
е ограничен при произнасянето си именно в тези фактически граници, включващи
първоначално уведомяване на 20.02.2017г. на свид.М. от страна на подс.С. най-общо за
очакваното от него поведение, следвано от упражнено психическо въздействие от подс.Г. и
последващо свеждане до знанието на М. на същата дата от двамата, а на следващите две
дати от подс.Г., в присъствието на подс.С., че следва да закупи на свое име конкретно
избрани от тях стоки на изплащане, което той изпълнявал, въпреки нежеланието си, под
въздействие именно на отправените му в първия ден заплахи, след което подс.С.
установявал фактическа власт върху същите. От друга страна не се наблюдава
несъответствие в показанията на пострадалия относно водещата роля на подс.Г. при
отправянето на заплахите, както и не се отрича участието на подс.С. при уведомяването му
за желаното от тях поведение, което той следвало да предприеме. Напротив от разказа на М.
за процесните събития ясно личи неговото пряко възприятие относно задружната деятелност
на двамата подсъдими, с която на практика е бил демонстриран и общия им умисъл,
изводим не само от съставомерните им действия – „…през цялото време бяхме заедно.И
двамата подсъдими бяха там. Когато казвам „Те говореха.“ ( множествено число) имам
предвид Д. и С., не един човек. Говоря в множествено число и е ясно, че не е един човек, а
16
се отнася и за двамата подсъдими……заплахите, които са ми отправени, ги казваше и Д. и С.
….стояха един до друг. Д. каза: „Умната!Да не си изпълним заплахите!“ А С.
потвърждаваше това, което ще ми се случи…“, но и действията им по съвместно избиране
на инкриминираните вещи, които закупувал под тяхно давление на разсрочено плащане при
последващо установяване на фактическа власт върху тях от страна на подс.С..
Въззивният съд не споделя доводите на защитата за недостоверност на показанията
на пострадалия, мотивирани с експертните заключения, предвид определянето му като
себезащитна личност с гъвкаво поведение, с възможности за преекспониране в дребни
детайли и констатирани проблеми с дългосрочната и краткосрочна памет.
От заключението на назначената в досъдебното производство КСППЕ, изцяло
възприето от СНС като компетентно, добросъвестно и неоспорено от страните, е видно, че
освидетелстваният не страда от психично разстройство, има интелектуалното ниво в
рамките на граничен вариант към долно ниво, в норма, като физическото и психичното му
състояние позволява правилно и достоверно възпроизвеждане на възприетите факти и
обстоятелства във връзка с делото и даване на годни свидетелски показания. Според вещите
лица индиректно, без външна агресия (вербална или не) се очертава като себезащитна
личност, като при изслушване на експертното заключение, пред СНС вещите лица са
пояснили, че под „себезащитна личност“ са имали предвид, че лицето съумява да прецени
как да се защити, как да отговори, кога да премълчи, за да не бъде по някакъв начин
санкциониран или обвинен, в конкретния случай за случилото се има гъвкаво поведение.
Същевременно са уточнили, че не преиначава същественото - в основните моменти не може
да излъже, поради липсата на интелектуален капацитет и наличие на страх, като в този
смисъл допускат преекспониране в дребни детайли, но не по същество, като не могат да
кажат, че част от показанията му не кореспондират с това, което се е случило, това което е
възприел.
Заключението на повторната КСППЕ, назначена във въззивното производство, е
детайлно аргументирано с резултатите от проведените специализираните изследвания, за
целите на които, за комплексен времеви период от раждането на освидетелствания до
изготвянето на заключението, са приложени конкретни тестови методики за оценка на
когнитивния процес и личността, психологично изследване и лично наблюдение на
поведението и реакциите на освидетелствания, както и получаване на преки впечатления
при излагане на показанията му пред съда в присъствието на вещите лица. При
изслушването на заключението експертите уточняват и конкретната причина за
невъзможност да бъдат интерпретирани резултатите от Минесотския модел на изследване –
ограничените интелектуални способности, ниско интелектуално ниво на освидетелствания,
в какъвто смисъл са и разясненията по първоначалната експертиза. Това е наложило
изследването с проективна методика с тематично-аперцептивен тест, което дало валиден
резултат. Вещите лица са категорични, че констатациите за неприложимост по
гореизложените съображения Минесотски модел не променят крайния им извод, че към
момента на изготвяне на заключението и към момента на инкриминираното деяние М. не
17
страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата (психоза) и е психично здрав.
Няма данни за някакъв когнитивен дефицит в областта на паметта, където макар да се
наблюдават леки нарушения в краткосрочната памет, житейската реализация и останалите
резултати от тестовите изследвания не подкрепят евентуална теория за наличен когнитивен
дефицит. Интелектуално пострадалият е преценен като лице с много нисък интелект, т.нар.
„граничен интелект“, който разделя нормата от патологията, от леката форма на умствено
изоставане. Експертното заключение е дадено при оценка на резултатите от тематично-
аперцептивен тест, като са отчетени данни за капсулирани психотравми и преживявания в
ранните семейни отношения, така и свързани с интензивно преживяване на тревоги и страх,
а също и данни за дефицит в адаптивните стратегии за справяне, особено в ситуации на
интензивен стрес и напрежение. Копингстратегиите при М. са предимно от групата на
пасивно изчакващото поведение, т.е. когато стане някакъв проблем, освидетелстваният по-
скоро пасивно изчаква проблемът да се разреши от само себе си. Приложените методики не
показват данни за склонност към манипулативност и внушаемост при лицето. Обобщените
резултати от психометричните изследвания на краткосрочната памет категорично отхвърлят
хипотезата за паметови нарушения. Флуктуацията във възпроизвеждането на паметови
следи се дължи на ниския интелект, проблемите с формиране на дълготрайната памет и
психологичния защитен механизъм, който се стреми да изхвърли травматичното
преживяване и да го покрие със забрава, поради което се появяват различни части от
спомени, свързани по някакъв не съвсем логичен начин. Обстоятелството, че
освидетелстваният работи в режим на дневни и нощни смени, също обърква ритъма на съня
и изграждането на добра дългосрочна памет, но той не е лишен от възможността да формира
такава.
Вещите лица са категорични, че разплакването му в съдебно заседание се дължи именно на
посттравматично стресово разстройство, като това е било състоянието му след деянието, по
време на разпитите в ДП и в съдебна фаза – „той не може да се измъкне от него, защото не е
работено с него, за да преработи рационално стреса“. Крайният извод на експертите е, че М.
не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата /психоза/ и към момента на
инкриминираното деяние е бил психично здрав, възприел е отправените заплахи, които са
предизвикали у него „Остра стресова реакция“, като физическото и психическото му
състояние не го лишават от възможността правилно да възприема и възпроизвежда фактите
и обстоятелствата за инкриминирания период, както и да участва в наказателното
производство.
В контекста на горното АСНС не споделя защитното възражение за свидетелска
ненадежност на пострадалия. Напротив, твърденията му относно релевантните за предмета
на делото факти и обстоятелства намират косвено потвърждение и се допълват от други
независими доказателствени източници, като липсват каквито и да основания, даващи
повод за усъмняване в достоверността им, поради желание за отмъщение или други
субективни причини. Затрудненията му при припомнянето на отделни детайли и
невъзможността за прецизно възпроизвеждане на някои обстоятелства, не се дължат на
18
преекспониране, склонност към манипулативност, внушаемост или себезащита, като
причините за тези дефицити са надлежно установени и подробно обяснени от вещите лица.
От показанията на свид.М.В. М. /сестра на пострадалия/ пред възззивната
инстанция се потвърждават данните за травмиращите изживявания на М. непосредствено
след събитията – „плачеше, беше в паника, заплашван подтиснат, не беше добре.......Той
искаше охрана.Той се страхуваше за живота си.“, които не са били преодоляни напълно,
въпреки изминалия продължителен времеви период и при провокиране на спомен за тях
предизвикват дискомфорт у пострадалия – „сега, когато говорим за случилото се е по –
добре, но пак се притеснява. Той даже като говори, се притеснява да говори“, в каквато
насока настоящият съдебен състав придоби непосредствени впечатления при проведения
разпит на Д.М. в с.з. на 09.02.2022 г. Показанията й, в частта в която пресъздава
споделеното й от последния във връзка тези събития, имат производен характер и макар и в
доста по-съкратен вариант преповтарят представената от него фактология. В останалата си
част същите съдържат данни за неправомерно поведение на подс.С., няколко дни преди
разпита на Д.М. в предходното въззивно производство, свързано с предлагане на парични
суми на пострадалия чрез неговия баща, с цел „ да оттегли жалбата, делото, всичко да се
потули, просто да няма нищо“, което е било санкционирано от съда с утежняване на
прилаганата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане
под стража“ и прилагане на мярка по чл.123 ал.2 т.1 НПК по отношение на пострадалия.
Правилно СНС се е доверил на показанията на свид. П.С. в съдебната фаза на
процеса, като обективни, отличаващи се с убедителност и логичност, възпроизвеждащи
нейни лични възприятия, относими към предмета на разследване – не само относно
съвместното посещение на 20.02.2017г. на Д.М. и подс.Г. в магазин „Т.“ в гр. Д., но и в
частта им относно последвалото връщане на М. в търговския обект с молба за получаване на
копия от документите за продажба, за да подаде жалба за случилото се.
Задълбочен и коректен е анализът на първата съдебна инстанция и по отношение на
показанията на лицата, придобили впоследствие част от процесните вещи.
АСНС се съгласява със заключението относно обективносттта и надежността на
свидетелските показания В. Р. и И.-В. Р., касаещи закупуването за сумата от 1 500 лева и
получаването на 12.04.2017 г. чрез наложен платеж на мобилен телефонен
апарат IPHONE 7 PLUS 256GB Black, IMEI № **************, придружен с гаранционна
карта и фактура от 20.02.2017 г., издадени на името на Д.М. от търговски обект Г.МОЛ В.,
като намиращи потвърждение в приложената по делото писмена документация, касаеща
закупуването му, включително и предадените от В. Р. и приобщени по делото гаранционна
карта, гаранционни условия и фактура, издадени на името на Д.М. от представител на Т.,
както и писмената справка от електронна база данни на „Еконт Експрес“ ООД относно
получените от И.Р. пратки през 2017 г. От показанията на И.-В. Р. се установява и вида, в
който е получена пратката – опаковъчната кутия на телефона била разпечатена, но той бил
в целофан и неизползван.
Не търпи упрек и подходът на първостепенния съд да кредитира показанията на свид.
19
Ц.Ц. относно закупуването на 22.02.2017 г. от заложна къща „С. **“ в гр. К., собственост на
свид. П. В., на инкриминирания мобилен телефон „Аpple iPhone 7 Plus“ с IMEI №
*************, предаден му ведно с гаранционна карта и фактура от 21.02.2017г., издадени
на името на Д.М. от Т., като правдиви и кореспондиращи на приложената писмена
документация, резултатите от проведения следствен експеримент и изготвен фотоалбум въз
основа на него. Според заявеното на Ц. мобилният апарат бил нов, придружен с
гаранционна карта и поставен в неразпечатана кутия, като заплатил за него сумата от
1500лв., за която не е получил надлежен документ. Действително при проведеното
разпознаване същият не е разпознал П. В., като лицето продало му телефона, но от
проведения следствен експеримент по категоричен и несъмнен начин се установява, че
мястото на покупката е именно посочената по-горе заложна къща, на чиято табела фигурира
мобилен телефонен номер, съвпадащ с ползвания от В., посочен от него за контакт в
протокола за разпит по ДП – том 1, л.90.
В показанията на свид. П. В., приобщени от СНС по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и
т.2 пр.2 НПК, се съдържат данни за посещение на подс.Г. в заложната къща, ведно с други
лица, при което му предложил да закупи мобилен телефон, който според свидетеля бил
употребяван. Първостепенният съд мотивирано е кредитирал същите с изключение на
последното твърдение, като категорично опровергано от показанията на Ц. Ц. и
представените от него писмени доказателства.
Правилно, като неоснователни са преценени от СНС релевираните от защитата
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи приобщаването на
свидетелски показания от ДП на основание чл.281 ал.4 НПК, депозирани по делегация пред
орган, непритежаващ изискуемата компетентност по чл.411в ал.2 НПК. В конкретния казус,
с оглед инкриминиранато престъпление по чл.214 ал.2 т.1 НК и неговата подсъдност на
СНС, съгласно чл.411в ал.2 НПК разследването е следвало да бъде проведено от
разследващ полицай, определен със заповед на министъра на вътрешните работи. Видно
инкорпорираната писмена документация, изискана от СНС с цел изясняване на въпросите
относно материалната компетентност на органите на разследването, това условие е
изпълнено - досъдебното производство е разпределено на старши разследващ полицай Е. Д.
Я. в отдел „Р.“ при ОД МВР – В. определен за разследващ по дела подсъдни на СНС,
съгласно заповед № ****.-****/20.09.2017г. на министъра на вътрешните работи (л. 178
нохд 1901/2019 г. на СНС). С последващи постановления за възлагане на действия по
разследване по делегация от 27.11.2017 г. и от 13.03.2018 г. същият е възложил на
разследващи полицаи, определени от главен разследващ полицай в ОД МВР – Д. и от
главен разследващ полицай в 08 РУ - СДВР, да извършат разпитите на свидетелите П. С., П.
В. и В. Р. В този смисъл са несъстоятелни защитните доводи за изключване на тези
свидетелски показания от наличната доказателствена съвкупност, като негоден
доказателствен източник.
Систематичното и сравнителното тълкуване на относимите законови разпоредби,
уреждащи института на извършване на действия по разследването от друг разследващ орган,
20
извън района на органа, постановил делегацията, налагат заключение че разпоредбата на
чл.108 ал. 2 пр.2 НПК (в сила от 29.04.2006 г.), регламентираща извършване на действия по
делегация, постановена от орган на досъдебното производство, от съответния орган на
досъдебното производство, не следва да бъде тълкувана изолирано от нормата на чл.218
НПК, предвиждаща възможността разследващият орган да поиска от друг разследващ орган
да извърши отделни действия по разследването, и тази на чл.194 ал.4 НПК (редакция ДВ бр.
32 от 2010 г.), даваща възможност компетентните разследващи органи - прокурор,
следовател, разследващ полицай, да възлагат на полицейските органи в МВР извършване на
отделни действия по разследването, като законът не поставя изискване тези действия да се
извършват само от друг разследващ орган, нито да се провеждат в същия или в друг район.
Последната законова норма, съпоставена с тази на чл.108 НПК, е новоприета именно с цел
преодоляване на неоправдания процесуален формализъм. В този смисъл защитното
възражението, че под „друг разследващ орган“ следва да се има предвид не който и да е от
предвидените в закона, а само „съответен“ такъв, се явява неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.411е НПК при отсъствие на особени правила за извършване на разпити
на свидетели по делегация по дела, подсъдни на СНС, са приложими общите такива,
включително по чл.218 ал.1 и чл.194 ал.4 НПК т.е. компетентният по чл. 411в ал.2 НПК
разследващ орган може да възложи провеждането на отделно действие по разследването не
само на друг разследващ орган, но и на орган на МВР.
Законосъобразно, поради неспазване на тази процедура - отсъствие на нарочен акт на
делегиращия орган, възлагащ извършването на разпит от друг разследващ орган,
първостепенният съд не е ползвал като годен източник на доказателства показанията на
свид.И.-В. Р., дадени в хода на ДП, независимо от приобщаването им по реда на чл.281 ал.4
НПК. Всъщност по отношение на оспорените от защитата свидетелски показания на П.С. и
В. Р. от ДП, следва да се посочи, че те също не са част от ползваната доказателствена
съвкупност, доколкото изобщо не са били приобщавани по реда на чл.281 НПК и съответно
не са послужили за изграждане на фактически изводи на съда, в каквато насока е ползван
разпитът на свидетеля П.В., проведен от разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОД
на МВР - гр. Д. и приобщен по реда на чл.281 НПК, като валидно реализирано действие по
разследването.
С основание, като некасаещи инкриминираното деяние са преценени показанията на
свид. П. Д. - служител в „И. – С“ ООД със седалище в гр. Ш., установяващи данни за
отпускани други стокови кредити на двамата подсъдими от представителство на
дружеството в магазин „Т.“.
Детайли относно процедурата по отпускане на целеви стоков кредит в търговските
обекти изяснява свид.Н.Д., мениджър „Оперативен риск и предотвратяване на измами“ в „У.
к. ф.“ ЕАД, разпитана в хода на въззивното съдебно следствие, в чиято обективност
настоящият съдебен състав не намира основания да се усъмни. Свидетелката е категорична,
че подписването на договора и взимането на стоката става в един и същи ден като
задължително присъства титулярът – лицето на чието име се взима стоката на изплащане,
21
което се идентифицира посредством лична карта. Едва след това сумата се изплаща на 100
% на търговеца от страна на „У.“ на базата на договор помежду им, като вноските по
кредита се дължат от купувача и единствената възможност за анулиране на договора е при
връщане на стоката.
В изпълнение на указанията на ВКС бе допусната до разпит в качеството на свидетел
Ж.М., фигурираща като представител на мобилния оператор Т. в документите по
сключения договор от 21.02.2017г., която бе категорична, че в практиката си никога не е
сключвала договор в отсъствие на титуляра, който задължително следва да представи лична
карта, още повече че в случая се касае за договор за лизинг, при който представляването от
пълномощник е недопустимо, а освен това във всеки офис е налично видеонаблюдение,
което следи дали клиентът представя документ за самоличност като при констатирани
разминавания веднага се сигнализира и договорът се прекратява на момента. М. изяснява и
липсата на възможност за антидатиране на сключения договор, тъй като при въвеждането
му системата генерира датата, на която се съставя документа и подписа се полага от лицето
на същата дата, като идентичността на датите в договора и фактурата /какъвто е и
настоящит случай/ показва, че стоката е получена от лизингополучателя в същия ден. При
разпита й бе установена и причината за отсъствието на подписи на М. в издадените
гаранционна карта и фактура, а именно липсата на такова изискване, доколкото става
въпрос за документи, касаещи гаранционното обслужване на стоката, които се предават на
купувача. Изнесената от нея детайлна информация, преценена съвместно със заключението
на назначената във въззивното производство графическа експертиза, не оставят каквото и да
е съмнение относно присъствието на пострадалия М. при подписването на въпросния
договор и останалите документи към него. В резултат на проведеното експертно изследване
се потвърди, че подписите за „Потребител“ в Допълнителното споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/ фиксиран номер ********** от 21.02.2017г., в
Общите условия към него, в Договор за лизинг от 21.02.2017г., в Приложение – ценова
листа към договора от 21.02.2017г., в Декларация –съгласие от 21.02.2017г. са положени от
Д.М., от когото са изписани и ръкописните текстове в същите Допълнително споразумение
за „Потребител“, Общи условия към него и Договора за лизинг в графите за
„Лизингополучател“, както и в графа „Издател“ и „вписва името на длъжника“ в копие на
Запис на заповед от 21.02.2017г., като единствено ръкописните текстове в графа „Аз Д. ....“ в
копие на същия Запис на заповед и в графа „Потребител“ в Декларация –съгласие от
21.02.2017г. не са написани от Д.М..
Допълнителна яснота в тази насока внася и нарочно изисканата от настоящия съдебен
състав писмена информация от „Л.“ ЕООД гр.К. от 02.02.2022 г. и приложения към нея
присъствен график на служителите. От същите се установява, че на 21.02.2017 г.
пострадалият е бил на работа дневна смяна, като надлежно са разяснени и причините за
допусната неточност в предходната справка от 29.07.2020 г., издадена от управителя на
същото дружество, а именно допусната грешка в изписването на реда на служителите в
изготвения график за м.февруари 2017 г., изразяваща се в размяна на позициите на Д.М. и
22
друг служител на дружеството поради печатна грешка По този начин при невъзможността
да бъде разпитан управителя на дружеството в качеството на свидетел, по обективни
причини - междувременно настъпила смърт, съдържанието на постъпилата справка се
преценява като достоверно и достатъчно в съпоставка с показанията на пострадалия и
свид.М., заключението на графическата експертиза и издадените документи, касаещи
продажбата на тази дата, за изясняване на това обстоятелство, прието за спорно в
отменителното решение на касационната инстанция. От съвкупния анализ на тези
доказателствени източници по безспорен и категоричен начин се потвърждава присъствието
на Д.М. при сключването на договора, подписването на коментираните по-горе
придружаващи го документи и получаването на процесния мобилен телефонен апарат на
датата и часа - 21.02.2017 г. в 20.32 ч., посочени в справката на „Т. Б.“ ЕАД/ л. 178, част 1 от
внохд 290/2020 г. на АСНС/.
От надлежно приобщените по внохд № 290/2020г. по описа на АСНС писмени
доказателства, се установяват и точните магазини, дати и часове на извършените продажби
и на останалите инкриминирани вещи, съответно на 20.02.2017 г. в 18.43 ч. в Хипермаркет
„Т.“ Д. и в 20.54 ч. в „Т. Б.“ ЕАД /л. 199, 178 от внохд 290/20 г. на АСНС/ и на 22.02.2017 г.,
съответно в 11.16 ч. в „Т. х.“ В. и в 13.20 ч. в „З. М.М.С.“ ООД, В. / л. 237, 323, 227, 357 от
внохд № 290/20 г. на АСНС/. Същите се намират в корелация с показанията на Д.М.,
показанията на свид.П. С. и коментираните вече заключения на видео-техническата и
лицево-идентификационна експертиза и допълнителна такава, поради което наред с
останалата документация, отнасяща се до процесните сделки, изискана при предходното
въззивно разглеждане, бяха инкорпорирани по реда на чл. 283 НПК към доказателствената
съвкупност и от настоящия съдебен състав, като обективни носители на надеждна
доказателствена информация от значение за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване. Същевременно от същата бе изключена, като недостоверна, издадената
от управителя на „Л.“ ЕООД справка от 29.07.2020 г., доколкото съдържащата се в нея
информация, че на 21.02.2017 г. Д. М. е бил на работа „нощна смяна с продължителност от
17.30 ч. на същия ден до 07.00 ч. на 22.02.2017 г.“, бе категорично оборена от други
доказателствени източници, включително от допълнително представената от същото
дружество уточняваща информация, в това число и относно причините за допуснатата
неточност.
Заключенията на назначените и изготвени видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза, КСППЕ и съдебно-оценителна експертиза обосновано са
кредитирани от първостепенния съд като допринасящи за изясняване на обективната истина.
Настоящият съдебен състав се доверява и на експертните становища на назначените и
приети във въззивната съдебна фаза повторна КСППЕ и допълнителна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза като обосновани, съдържащи ясен и пълен отговор на
поставените им задачи.
По изложените съображения, въззивната инстанция намери за несъстоятелни защитните
доводи за необоснованост на фактическите констатации и за недоказаност, с изискуемата по
23
чл.303 ал.2 НПК несъмненост, на обвинителната теза относно авторството на деянието.
При така приетата за установена фактическа обстановка, изведена въз основа на събраната и
проверена доказателствена съвкупност от първата съдебна инстанция и доказателствените
материали, инкорпорирани в хода на въззивното съдебно следствие, пречупена през рамката
на обвинителната претенция, поставена с внесения обвинителен акт, настоящият съдебен
състав намира за непрецизна приложената от прокурора правна квалификация на деянието.
Независимо от общия родов обект на посегателство защитен с престъпните състави по
чл.213а НК и чл.214 НК, а именно обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване на имуществени права от всякакъв вид, както и тези, даващи на индивида
възможност психическите процеси, формиращи свободно волята му, да протичат нормално и
в съответствие за представите за личните му потребности, тези законови разпоредби
уреждат различни хипотези на изнудването.
Макар формата на изпълнителното деяние при всяка от тях да се осъществява само чрез
действие – упражняване на въздействие от дееца върху друго физическо лице,
изпълнителното деяние по чл.214 ал.1 НК обхваща всички форми и разновидности на
принудата – физическа и психическа, докато това по чл.213а ал.1 НК – е ограничено само до
психическа принуда и то при изчерпателно изброени хипотези. Изнудването по основния
текст на чл.214 ал.1 НК е резултатно престъпление, а това по чл.213а НК е на формално
извършване, като чрез конкретно описани форми на принуда (заплаха с насилие,
разгласяване на позорни обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно
действие с тежки последици за изнудвания или негови ближни) се цели изнудваното лице да
се разпореди с вещ, право или да поеме имуществено задължение. Преследваната цел от
дееца при престъплението по чл.214 ал.1 НК е да набави за себе си или за другиго имотна
облага, а при посегателството по чл.213а ал.1 НК - да се постигне дадено желано от дееца
поведение на жертвата, което не е задължително да доведе до облага за него или за трето
лице, но във всички случаи цели действие на разпореждане с право, вещ или поемане на
имуществено задължение, което не е желано от изнудвания. Довеждането до знанието му
какво поведение се очаква от него, може да е направено преди, след или едновременно със
заплашването и с това престъпният състав по чл.213а НК на практика е реализиран т.е.
наред с данните за психическо въздействие, обвинението следва да съдържа и факти какво
противно на волята му поведение, под формата на действие, се иска от жертвата да
извърши, чрез което се цели да се постигне даден (имуществен) резултат, и то да е доведено
до знанието му, без да е необходимо да е предприето от него такова поведение и да е
предизвикало имотна вреда за него или в патримониума на трето лице, достатъчно е този
резултат да е само цел на дееца. Изпълнението на заканата, с някоя от формите на принуда,
не е задължителен елемент при осъществяване на състава на престъплението, като е
достатъчно заплахата да е обективирана за постигането на преследваната от дееца цел т.е.
при престъплението по чл.213а ал.1 НК деянието е довършено със самото свеждане до
знанието на жертвата какво поведение се иска от нея, съпътствано със заплаха за психическо
насилие над личността или имуществото й и/или друго тежко противозаконно действие
24
спрямо нейни ближни.
Същественото различие в обективната страна на двата състава са именно признаците
относно поведението на жертвата – след довършване на изпълнителното деяние по чл.214
ал.1 НК е необходимо тя да осъществи акт на имуществено разпореждане, в резултат на
който настъпва имотна вреда за самата нея или друго лице, докато такова поведение не е
предвидено в чл.213а ал.1 НК, където то е само цел на дееца. Користната цел на дееца по
чл.214 ал.1 НК включва едновременно както тази целта по чл.213а НК, така и крайната цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага.
В изпълнение на изрично дадените указания от ВКС в отменителното решение, бе
извършена преценка за приложимия материален закон при съобразяване на параметрите на
обвинението, като по мнение на настоящия въззивен състав приетите факти обуславят
съставомерност на деянията като квалифицирани случаи на „изнудване“, но по чл.213а ал.2
т.4 вр. ал.1 НК за подс.С. и по чл.213а ал.3 т.7 вр. ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“
НК за подс.Г..
В конкретния случай според съдържанието на обвинителния акт изпълнителното деяние
„изнудване“, за което подсъдимите са подведени под наказателна отговорност, намира израз
в реализирано заплашване по отношение на пострадалия М. „да извърши нещо противно на
волята му“, а именно „да закупи на изплащане на свое име“ процесните стоки, като
съставомерните вреди се изразяват в стойността на същите, а не в изискуемото по чл.214 НК
имуществено разпореждане, в резултат на което настъпва имотна вреда за изнудения, т.е.
вредоносният резултат де факто е ограничен само до принудително купуване от М. на
инкриминираните вещи на изплащане на свое име, с произхождащото от това задължение да
изплаща на вноски договорената по всяка сделка продажна цена в бъдеще.
В постановленията за привличане на обвиняем от 19.02.2019 г., предявени на 08.04.2019г. на
Г. и С., при формулиране на обвинението освен закупуването на стоки на изплащане,
фигурира и последващо незабавно разпореждане на пострадалия с закупените вещи -
„веднага след закупуването предал на С. Г. С.“, което обаче е отпаднало при окончателното
прецизиране на обвинителната претенция с внесения обвинителния акт. В диспозитива на
същия тя е стеснена единствено до това всеки от двамата подсъдими да е „принудил Д. В. М.
чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му да закупи на изплащане на свое
име“ процесните стоки, като в обстоятелствената част е посочено, че двата мобилни
телефона закупени на 20.02.2017г. двамата подсъдими „прибрали от М.“, закупеният на на
21.02.2017г. мобилен телефон „бил взет от С.“ след напускането на магазина, а двата
телевизори закупени на 22.02.2017г. били изнесени от М. и подс.Г., които ги „предали“ на
С. т.е. съдържанието на претендирания вредоносен резултат практически е било стеснено до
принудително поемане на имуществено задължение от пострадалия чрез закупуване на вещи
на изплащане, като липсва надлежно формулирана претенция за извършен акт на
имуществено разпореждане с причинена в резултат на същия имотно увреждане, и то при
наличие на причинна връзка между упражнената принуда, предприетото в резултат на нея
поведение от изнудвания и причинената вследствие на него имотна вреда. В този смисъл се
25
налага извод за липсата на предявени на подсъдимите такива обстоятелства (фактическо
обвинение) и съответна правна аргументация, независимо от посочената правна
квалификация по чл.214 НК. Задължение на прокурора е да посочи в обвинителния акт
фактически всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението,
предмет на повдигнатото обвинение, като гаранция за справедлив съдебен процес и
осигуряване на правото на защита на предадените на съд лица. По този начин прокурорът
сам се е лишил от възможност да претендира извършване на акт на имуществено
разпореждане от страна на пострадалия противно на волята му, резултирал в имотно
увреждане, като задължителен елемент от състава на вмененото на подсъдимите престъпно
деяние. В този смисъл предвид установените по делото обстоятелства, при съблюдаване на
рамките, поставени с внесения обвинителен акт и при липса на предприети действия от
прокурора по реда и в срока по чл.287 НПК, АСНС намира, че коректната правна
квалификация на деянието е по чл.213а ал.2 т.4 вр. ал.1 НК за подс.С. и по чл.213а ал.3 т.7
вр. ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ НК за подс.Г..
Деятелността на подсъдимите в инкриминирания период е била насочена към мотивирането
на свид.Д.М. да поеме имуществено задължение – за закупи на изплащане на процесните
вещи, но не доброволно по собствена воля, а под въздействието на отправените на
20.02.2017 г. от подс.Г. спрямо него закани за бъдещо физическо въздействие, като по този
начин бил принуден да предприеме желаното от подсъдимите поведение, свеждано до
знанието му в трите поредни инкриминирани дни. Отправените заплахи, насочени срещу
телесната му неприкосновеност, са били адекватно възприети от него и несъмнено са
породили основателен страх, че могат да бъдат изпълнени, в резултат на което той се е
почувствал застрашен, ако не съобразява поведението си в желаната от подсъдимите
насока. Същите довели до състояние на „Остра стресова реакция“, констатирана чрез
надлежно експертно изследване, потвърждаващо достоверността на разказаното от
пострадалия и неговата сестра за преживяванията и емоционалното му състояние по време и
непосредствено след процесните събития.
От анализа на доказателствената съвкупност се установява, че на 20.02.2017 г. подс. Д.Г. е
употребил принуда под формата на заплаха спрямо пострадалия, намерила израз в закана за
тежко посегателство върху телесната му неприкосновеност и живот, именно с цел да го
мотивира да закупи на свое име стоки на изплащане, съобразно указаното му от подс. С.:
„Сега ще вземем една стока на твое име!“. Според обвинителната претенция психическо
въздействие върху М. е било упражнено само от подс. Г. в присъствието на подс. С. и на
лицето, с неустановена по делото самоличност, с отправеното предупреждение: „Ще
мълчиш, защото ще ти начупим ръцете и краката и ще те хвърлим някъде!“.
Довеждането до знанието на пострадалия на очакваното от него поведение е осъществено
от двамата подсъдими в няколко последователни стадия – на 20.02.2017 г. от подс. С., с
думите „Сега ще вземем една стока на твое име!“, предхождащи упражнената от подс. Г.
принуда, и с последващите им действия на всяка от инкриминираните три дати, следващи
по време отправените в първия ден заплахи, по принуждаването му да поеме имуществено
26
задължение чрез сключване на договори за лизинг респ. потребителски кредит и закупуване
на изплащане на свое име на конкретно избрани от тях вещи, предмет на обвинението,
възползвайки се именно от предизвикания у него страх вследствие на вече упражнената
принуда.
Неучастието на подс.С. в упражняването на предхождащата покупките принуда, не прави
деянието му несъставомерно по чл.214 ал.2 НК. Недвусмислено е установено словесното
съдържание на отправената заплаха, като обстоятелството, че този елемент от
изпълнителното деяние е осъществен само от подс.Г., не изключва съучастническата роля
като съизвършител и на втория подсъдим, предвид извършеното разпределение на ролите
помежду им и съгласуваното участие в отделни елементи на изпълнителното деяние, с
ясното съзнание на всеки един от двамата, че действа в изпълнение на съгласувано общо
решение заедно с другия, за постигането на набелязаната престъпна цел. В този смисъл
отправеното на 20.02.2021г., след вземане на мобилния телефон, заплашително
предупреждение от подс.С. към Д.М. да не огласява случилото се с думите „Ще си мълчиш,
ако кажеш на някой ще те намерим и ще те начупим“, не съставлява средство, способ за
неговото мотивиране към желаното от подсъдимите поведение, доколкото се явява
последващо на него – към този момент на същата дата от страна на пострадалия вече е
било поето имуществено задължение чрез закупуване на изплащане на избраната от
подсъдимите стока, но същото е било възприето от М. като напомняне, потвърждаването на
вече отправените му заплахи от другия подсъдим, което неминуемо е оказало въздействие
върху поведението му в следващите два дни.
Законосъобразно е установена и обективната връзка между упражнената принуда и
предприетите в резултат на нея действия от пострадалия, удовлетворяващи желанието на
двамата подсъдими, въпреки несъгласието му да закупи избираните от тях вещи на
изплащане, като решаващ фактор за това е било именно упражненото спрямо него на
20.02.2017г. неправомерно психическо въздействие под формата на отправена заплаха за
физическо посегателство, с която де факто е реализирано противоправно му мотивиране да
поеме имуществено задължение.
По отношение на възражението на защитата за несъставомерност на поведението на подс.Г.
поради липса на облагодетелстване предвид обстоятелството, че същият не е получил
инкриминираните вещи, следва да се има предвид, че за съставомерността на деянието по
чл.213а НК не е необходимо деецът да е набавил за себе си или за другиго имотна облага,
която може, но не е задължително, да е негова цел и не е задължителен елемент от състава
на престъплението. Същевременно от доказателствата по делото се установява, че
закупените от М. вещи реално са преминали във фактическата власт на подсъдимите, което
на практика е довело до тяхното облагодетелстване, като са събрани доказателства и за
осъществено разпореждане от страна на подс.Г. с един от процесните мобилни телефони.
Деянието е извършено от две лица, доколкото и двамата подсъдими са участвали в
осъществяване на отделни негови елементи –подс.Г. в отправянето на 20.02.2017г. на
заплахите с конкретно посоченото съдържани , а всеки от двамата – в свеждането до
27
знанието на пострадалия на изискваното от него поведение в инкриминирания период,
включващ три последователни дни, с което е изпълнен квалифициращия признак по
чл.213а ал.2 т.4 НК.
Несъмнено по отношение на подс.Г. е налице и по-тежката квалификация „опасен рецидив“
по чл.213а ал.3 т.7 вр. чл.29 ал.1 б.„а“ НК, предвид предходното му ефективно осъждане на
една година лишаване от свобода, с влязла в сила на 18.10.2013г. присъда по нохд №
55/2013 г. по описа на Районен съд Каварна, за извършено тежко умишлено престъпление
по чл.195 ал.1 т. 4 пр.1 и 2, т.7, вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.28 ал.1 от НК. С
протоколно определение по чнд № 651/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, влязло
в сила на 08.08.2014 г., Г. е бил условно предсрочно освободен от остатъка от три месеца и
един ден от наказанието, с изпитателен срок от шест месеца/, като към момента на
извършване на деянието по настоящото наказателно производство не е бил изтекъл
предвиденият в чл.30 НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието.
От субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл – съзнавали са, че
свид.М. не желае да закупи на изплащане на свое име процесните вещи, като са искали и
пряко целели да го мотивират към това желано от тях поведение, именно с упражнената от
подс.Г. принуда, изразяваща се в конкретното психическо въздействие. Съзнавали са всички
елементи от обективната страна на престъпния състав, както и съвместното си участие в
реализирането му, като всеки от тях при осъществяването на своята проява е действал с
ясната представа за участие заедно с другия, като е предвиждал общественоопасните
последици от това си поведение и е желаел тяхното настъпване. Общият им умисъл се
извежда от последователните им, синхронизирани действия на трите инкриминирани дати,
включително съвместното им придружаване на изнудваното лице по време на извършване
на покупките на избираните от тях вещи, предмет на същите. В този смисъл възражението
на защитата за отсъствие на субективния обединяващ признак се явява без основание.
По отношение на защитните доводи за допуснато нарушение на закона с оправдаването на
подсъдимите по обвинението по чл.26 ал.1 НК, въззивната инстанция намира, че на
практика направеното преквалифициране на деятелността от продължавано престъпление,
обхващащо пет самостоятелни деяния в осъществено еднократно, с едно деяние
„изнудване“, е изцяло в интерес на подсъдимите, тъй като повдигнатото обвинение за
усложнена престъпна дейност несъмнено е с по-висока степен на обществена опасност и
може да доведе до по-тежкото им санкциониране по аргумент от чл. 26 ал. 2 - 5 НК.
Идентично е становището на настоящия възззивен състав и по отношение на искането на
защитата за прилагане квалификация за множество престъпления, реализирани в условията
на съвкупност по смисъла на чл.23 НК, предвид съществуващата възможност за увеличаване
на определеното общо наказание по реда на чл.24 НК. Освен това липсата на подаден
въззивен протест прави обективно невъзможно удовлетворяването на тази защитна
претенция.
Неоснователен е доводът на защитата за реализирано процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на оправдателен диспозитив деянието да е осъществено на датите
28
21.02.2017г. и 22.02.2017г., след като СНС е приел, че заплахата е отправена само на
20.02.2017г. Първостепенният съд обстойно е аргументирал позицията си за неприлагане на
института на продължавано престъпление и оправдаването на подсъдимите да са извършили
деянието при условията на чл.26 ал.1 НК, с която държавното обвинение се е съгласило и
не е протестирало присъдата. Въззивната инстанция не намира основания да се разграничи
от становището, че в случая се касае за едно деяние, включващо еднократно упражнена на
20.02.2017 г. принуда с цел мотивиране на пострадалия за закупуване на свое име на
изплащане на инкриминираните стоки, но довеждането до знанието му на това желано от
подсъдимите поведение е ставало във всеки един от тези три последователни дни чрез
избиране на конкретните вещи, които е следвало за закупи, т.е. престъпната деятелност на
Г. и С. не е била ограничена само до деня на отправените заплахи, а е продължила и в
следващите два дни, в целия инкриминиран период, поради което не може да бъде
удовлетворено желанието на защитата за неговото редуциране само до първата
инкриминирана дата.
От инкорпорираната доказателствена съвкупност по несъмнен начин се установява, че на
20.02.2017 г. подс.Г. е лицето, отправило съставомерната заплаха: „Ще ти начупим ръцете и
краката и ще те хвърлим някъде“, съдържаща предупреждение за застрашаващо събитие и
физическо въздействие върху личността, следващо по време изразеното от
М. категорично несъгласие с указаното му от подс.С. поведение - да вземе стока на
изплащане на свое име. Същевременно същата е предхождала времево предприетото от
пострадалия поведение в изпълнение на така заявеното желание, както на тази дата, така и в
последващите два дни. Именно тези заплашителни думи на подс. Г. са оказали целения
стресогенен ефект върху М.: „Оттогава нататък аз бях много уплашен и правех каквото ми
кажат“.
Не може да бъде споделено становището на защитника на подс.Г. за наличие на основания
за преквалифициране на деянието в такова по чл.209 НК, включващо в състава си различни
фактически обстоятелства, непредявени с обвинителния акт. Липсва процесуална
възможност, още по-малко във въззивната фаза на процеса, съдът по своя инициатива да
въвежда нови съставомерни факти, надхвърлящи параметрите на повдигнатото обвинение, с
което на практика би поставил подсъдимите в положение за първи път от постановения
съдебен акт да узнаят новото обвинение, по което не са упражнявали до този момент
правото си на защита. Освен това от доказателствата по делото не се установяват
осъществени от подсъдимите действия по въвеждане в заблуждение на пострадалия,
включително чрез обещания за заплащане на дължимите вноски по договорите за
кредит/лизинг, предхождащи по време тяхното сключване, които биха поставили въпроса за
евентуална съставомерност на деянието по чл.209 НК. Напротив наличната доказателствена
съвкупност налага несъмнен извод, че не твърдяното от защитата въвеждане в заблуждение
е мотивирало пострадалия да сключи процесните договори за закупуване на стоки на
изплащане, а упражненото по отношение на него въздействие чрез заплашване с насилие,
довело до възникване на основателен страх за реализирането му.
29
АСНС не констатира по делото съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили процесуалните права на страните и да съставляват основание за отмяна на
проверяваната присъда и връщането на делото за разглеждане от друг съдебен
състав. СНС не може да бъде укорен в неизпълнение на задълженията по чл.14 НПК,
чл.12 НПК, чл.107 ал.3 НПК , доколкото е взел всички мерки, за да осигури разкриването на
обективната истина, събирайки и проверявайки както разобличаващи подсъдимите и
отегчаващи отговорността им доказателства, така и такива в полза на защитната теза и
смекчаваща отговорността им, при гарантиране провеждането на справедлив процес и
равенство на страните в него. В мотивите към присъдата са обсъдени подробно направените
от защитата възражения и същите са получили надлежен отговор на база обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По отношение на
констатираното неточно приложение на материалния закон, както уредбата на НПК, така и
константната съдебна практика са последователни в разбирането си, че въззивният съд може
да извърши преквалификация на обвинението, като приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо престъпление, когато не се налага съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. В този смисъл няма пречка допуснатото нарушение
да бъде отстранено от тази съдебна инстанция по реда на чл.337 ал.1 т.2 НПК, без да се
налага връщане на делото за ново разглеждане от СНС.
Няма спор, че настъпилата имотна вреда за М. е във връзка с предприетото от него против
волята му поведение по закупуване на процесните стоки на изплащане и последващото им
преминаване във фактическата власт на подсъдимите, с което същият на практика е бил
лишен от тяхното ползване при наличие на поето имуществено задължение по заплащане на
дължимите вноски по сключените договори за лизинг и кредит, като за тяхното погасяване е
бил принуден да изтегли банков кредит, но всички тези последващи събития, с
произтекли за него неблагоприятни последици, следва да бъдат съобразени единствено на
плоскостта на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите,
доколкото не са били надлежно инкриминирани от държавното обвинение.
При преквалификацията на деянието на подс.С., въззивният съд съобрази, че се касае за
прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, доколкото за престъплението по
чл.214 ал.2 т.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 г. и глоба
от 4 000 до 6 000 лв., с възможност за конфискация до ½ от имуществото на лицето, а за това
по чл.213а ал.2 т.4 НК – лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 3 000 до 5 000
лева. Аналогична е ситуацията и за подс.Г., с оглед предвидените идентични по вид и
размер санкции в нормите на чл.214 ал.2 т.2 НК и на чл.213а ал.3 НК – лишаване от свобода
от 5 до 15 години, глоба от 5000 до 10 000 лева и конфискация до ½ от имуществото на
дееца, която обаче е регламентирана като кумулативно наказание в първата хипотеза, а във
втората – само като възможна санкция, прилагана по преценка на съда.
По отношение на наложените на подсъдимите наказания от СНС, на първо място
следва да се отбележи, че при настоящия инстанционен контрол е изключена възможността
за тяхното завишаване, предвид непротестирането на присъдата от държавното обвинение.
30
В този смисъл на вниманието на въззивната инстанция стоят единствено претенциите на
защитата и подсъдимите за смекчаването им като явно несправедливи.
При индивидуализиране на наказателната отговорност за всеки от двамата подсъдими,
СНС е констатирал „значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства“,
което несъмнено би следвало да доведе до по-строгото им санкциониране съгласно нормата
на чл. 54 ал. 2 НК. Същевременно отмерените наказания „лишаване от свобода“ са под
средния размер, а наказанията „глоба“ в и около средния размер за съответния престъпен
състав. Така по отношение на подс.Г. наказанието „лишаване от свобода“ е 7 години при 10
години среден размер по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 ал.3 т.7 вр. чл. 29
ал. 1 б. „а“ НК и 7 500 лева „глоба“ (отговарящо на средния размер), а за подс.С. 5 години и
2 месеца „лишаване от свобода“ при среден размер 6 години по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр.
чл.213а ал.2 т.4 НК и 4 500 лева „глоба“ (незначително под средния от 5 000 лева).
Като отегчаващо отговорността на подс.Г. обстоятелство, основателно е взето предвид
обремененото му съдебно минало, но без изрично позоваване само на осъжданията му извън
обуславящото приложението на квалифициращия признак „опасен рецидив“.
Същевременно не са съобразени спецификите на конкретното деяние, степента на участие и
личния каузален принос на Г., броят на квалифициращите деянието признаци (опасен
рецидив и съизвършителство от две лица), демонстрираното престъпно упорство, естеството
и съдържанието на упражнената от подсъдимия принуда, намерила израз в заплахи за
сериозно засягане на живота и здравето, предизвикали у жертвата силен стрес под формата
на „Остра стресова реакция“, прогресирала до „Посттравматично стресово разстройство“,
актуално и понастоящем, както и реално получената имотна облага и съответно причинена
имотна вреда, явяваща се неинкриминирана последица от престъпното посегателство.
При конкретизацията на обстоятелствата отегчаващи отговорността на подс.С., извън
вниманието на първостепенния съд отново са останали проявената упоритост при
реализиране на деянието, персоналното му участие, допълнителния принос чрез
принудителното превозване на пострадалия с управлявания от него автомобил до други
населени места, въпреки изрично заявеното от него нежелание, ограничавайки по този
начин свободното му придвижване в съучастие с други лица, сред които и подс. Г., като
последното в пълна степен е относимо при индивидуализиране и на неговата наказателна
отговорност.
Законосъобразно СНС е третирал С. като осъждан, с оглед липсата на настъпила
реабилитация по смисъла на 88а ал.4 НК по отношение на всички негови осъждания. С
решение № 98/21.05.2009 г. по внчд № 176/2009 г. по описа на ОС Добрич, влязло в сила на
21.05.2009 г. е извършено групиране на основание чл.25 вр. чл.23 НК на наложените
наказания по нохд № 32/2005 г.по описа на РС-Каварна, нохд №18/2002 г. по описа на РС-
Каварна и нохд № 2394/2005 г. по описа на РС Добрич, за извършени престъпления против
собствеността и престъпление по транспорта, като му е наложено едно общо наказание -
най-тежкото от тях в размер на 11 месеца лишаване от свобода условно, като според
ограничителната разпоредба на чл.86 ал.2 НК и приложимата норма на чл. 88а ал. 3 вр. ал. 1
31
вр. чл. 82 ал.1 т.4 НК тригодишният изпитателен срок е изтекъл на 21.05.2012 г. и от тази
дата е започнал да тече петгодишния срок, с изтичането на който е следвало да се счита за
реабилитиран, но при липса на извършено ново умишлено престъпление от общ характер,
каквото се явява престъпното посегателство по настоящото дело, реализирано на 20-
22.02.2017 г. При оценка на степента на обществена опасност на този подсъдим, въззивният
съд допълнително съобрази и наличните по делото доказателства за неправомерно негово
поведение, непосредствено предхождащо разпита на пострадалия пред предходния
въззивен състав, свързано с предлагане на парични суми чрез неговия баща, целящо
постигане на благоприятен за подсъдимия изход на делото.
Правилно СНС е отчел значителния размер на причинените и невъзстановени имуществени
вреди от 7 871,70 лв. като завишаващ обществената укоримост на процесното престъпно
посегателство, предвиден от закона като допълнителен квалифициращ изнудването признак,
който в случая следва да бъде съобразен като отегчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото надвишава над 17 пъти минималната работна заплата за страната, която към
момента на извършване на деянието съгласно ПМС № 372/22.12.2016г. е била в размер на
460 лв.
Не може да бъде споделен подхода на СНС за отчитане от тази категория обстоятелства на
отсъствието на проявена критичност и изразено съжаление за стореното от страна на
подсъдимите. Законът изрично регламентира възможността същите да не дават обяснения
по обвинението и свързаната с нея забрана по чл.105 ал.3 НПК за формиране на изводи в
тяхна вреда. Право на подсъдимия е дали ще направи самопризнания или ще отрече факта на
извършване на престъплението респ. начина на осъществяването му. Направеното от него
признание може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, ако отразява критичната му
оценка и разкаяние, но отказът да направи такова, не е основание за отегчаване на
наказателната му отговорност, както неправилно е приел СНС (Решение № 109/ 23.02.1978
г. по н.д. № 57/1978 г., I НО на ВС). Подсъдимият не е длъжен да доказва невинността си и
затова няма задължение да дава обяснения. Това си право, той реализира по свое
усмотрение, като направеният от него избор не може да се отчита във негова вреда, като
отегчаващо или признаващо вината обстоятелство.
Като смекчаващи отговорността и при двамата подсъдими са взети предвид добрата
кредитна история, трудовата ангажираност, семейното положение и ангажиментите,
свързани с издръжка на низходящи, а при С. и към негови близки роднини във влошено
здравословно състояние, като за последните две бяха събрани допълнително гласни
доказателства във въззивното производство в отговор на упрека на защитата за допуснато от
СНС съществено нарушение на процесуални правила, произтичащо от отхвърляне на
направеното искане за допускане до разпит, при режим на довеждане, на
неиндивидуализирани от защитата свидетели за установяване на полаганите от подс.С.
грижи за брат инвалид, както и за характеристични данни за всеки от подсъдимите.
Настоящият съдебен състав, макар и да не съзря нарушаване на принципите за справедлив
процес и равнопоставеност на страните, даде възможност на защитата да реализира в пълен
32
обем претенцията си в тази насока.
От разпита на допуснатите при режим на довеждане свидетели Й. Т. и Г. Д. се
установяват данни за семейното положение и имотното състояние на всеки от подсъдимите.
Подс.С. полага грижи за непълнолетна дъщеря с вродено заболяване и болен брат, който
видно от приетото от СНС експертно решение от 17.07.2006 г. на ТЕЛК за психични
заболявания МБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна, е с неработоспособност 100% с чужда
помощ пожизнено, с водеща диагноза „дълбока умствена недостатъчност“. Твърденията на
подс.С. за наличен ангажимент по отглеждането на още две деца, негови племенници, не
бяха доказателствено подкрепени.От служебна бележка от 14.06.2019 г. на кмета на община
Ш. се установява, че същият полага видимо добри грижи за възпитанието и образованието
на децата си и е добросъвестен при взаимоотношенията със съгражданите си.
По отношение на подс.Д.Г. се установява, че полага грижи за отглеждането на две
малолетни деца и внуче.
Ангажираните от защитата доказателства не аргументират извод за постоянна
трудова заетост и формирани трудови навици при подсъдимите. Не следва да бъде
надценявано значението и на приетото за налично задължение на С. за полагане на грижи за
инвалидизиран родственик при недоказано съжителство в едно домакинство.
В този смисъл изцяло се споделя становището на първата инстанция за отсъствие на
предпоставките за уважаване на защитната претенция за приложение на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2
НК – наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не се явяват многобройни, както
и не се установява такова с характера на изключително по смисъла на тази разпоредба.
Същевременно съобразявайки всички коментираните по-горе смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, вида и степента на употребената заплаха,
спецификите на казуса и изминалия период от време от извършване на деянието до налагане
на наказанието, който макар и с непрекомерна продължителност, не може да бъде оправдан
с фактическа и правна сложност на делото респ. с процесуалното поведение на
подсъдимите, АСНС намира че целите по чл.36 НК успешно могат да бъдат постигнати с
наказание от 6 /шест/ години лишаване от свобода“ за подс.Г. и 4 /четири/ години лишаване
от свобода за подс.С., в какъвто размер следва да бъдат намалени наложените с
първоинстанционната присъда санкции.
Спазвайки разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.„а“ ЗИНЗС, СНС е определил първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за всеки от подсъдимите,
но предвид намаляване на размера на наказанието на подс.С. под пет години, съобразно
чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС се налага по отношение на него същият да бъде изменен в „общ“.
В мотивите СНС е конкретизирал и вида на пенитенциарното заведение, с което излязъл
извън компетентността си, предвид актуалната редакция на чл.301 ал.1 т.6 НПК. В случая
обаче не се налага ревизиране на присъдата, тъй като допуснатото нарушение е останало
само в рамките на мотивите, като вероятно се касае за техническа грешка, която не поражда
неяснота относно волята на съда и в този смисъл не би създала проблеми при изпълнение на
33
санкцията.
На основание чл.59 ал.1 НК от наложеното на С. наказание лишаване от свобода следва да
бъде приспаднато времето, през което спрямо него е прилагана МН „Задържане под
стража“, считано от 18.12.2020 г. до 09.12.2021 г., и МН „Домашен арест“, считано от
09.12.2021 г.
В мотивите си СНС е пропуснал да изложи съображения относно критериите по чл.47
ал.1 НК относими при преценката на размера на наложеното наказание „глоба“.
Съобразявайки събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни
доказателства относно имущественото положение на подсъдимите, притежаваните от тях
недвижими имоти и МПС, както и семейните им доходи и ангажименти, АСНС намира за
основателна отправената защитна претенция за намаляване на размера на наложените им
парични санкции до предвидените минимални размери за съответните престъпни състави,
съответно за подс.С. на 3 000 /три хиляди/ лева, а за подс.Г. на 5 000 /пет хиляди/ лева.
Допълнителното облекчаване на приложената наказателна репресия би било израз на
неоправдана снизходителност и не би допринесло за успешното реализиране на целите не
само на специалната, но и на генералната превенция.
На основание чл.189 ал.3 НПК законосъобразно в тежест на подсъдимите, са били
възложени направените по делото разноски в досъдебната фаза и в хода на
първоинстанционното производство. В тежест на същите солидарно, с оглед изхода на
въззивното производство, следва да бъдат разпределени и разноските, направени при
предходното въззивно разглеждане на делото /в размер на 2332,62 лв./ и тези от настоящия
съдебен състав /в размер на 1046, 45 лева/, възлизащи общо на 3 378,62 лева респ. на 1689,
31 лева за всеки от тях.
В заключение се налага изводът, че при извършената на основание чл.313 и чл.314
НПК цялостна въззивна проверка на правилността на атакувания съдебен акт не се
констатираха основания за неговата отмяна, поради което и предвид гореизложеното АСНС
намери, че същият следва да бъде изменен в посочените по-горе части /относно
преквалификацията на деянието, намаляване размера на наложените наказания за всеки от
двамата подсъдими и изменение на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието за
подс.С./, а в останалата му част следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.334 т.3 НПК,
Апелативния специализиран наказателен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 16.01.2020г. на Специализиран наказателен съд, 12 състав, по
НОХД № 1901/2019г. като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението по чл.214 ал.2 т.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 НК в
такова по чл.213а ал.2 т.4 вр. ал.1 НК за подсъдимия С. Г. С. и по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр.
34
ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.4, ал.3 т.7 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ НК в такова по чл.213а ал.3 т.7 вр.
ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ НК за подсъдимия Д.Д. Г..
НАМАЛЯВА размера на определените на подсъдимите наказания, съответно за С. Г.
С. от 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ И 2 /ДВА/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева на 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА и ГЛОБА от 3000 /три хиляди/ лева и за Д. Д. Г. от 7 /СЕДЕМ/
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА от 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева на 6
/ШЕСТ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА от 5 000 /пет хиляди/ лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС изменя първоначалния режим за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода за подсъдимия С.С. от „СТРОГ“ на „ОБЩ“.
НА ОСНОВАНИЕ чл.59 ал.1 НК ПРИСПАДА от наложеното на подсъдимия С.С. наказание
лишаване от свобода времето, през което спрямо него е прилагана мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, считано от 18.12.2020 г. до 09.12.2021 г. и мярка за
неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“, считано от 09.12.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимите С. Г. С. и Д. Д.Г. да заплатят
по сметка на АСНС направените в хода на въззивното производство разноски в общ размер
на 3 378,62 лева /три хиляди триста седемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/,
респ. по 1 689,31 лева /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и тридесет и една
стотинки/ всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35