Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 06.01.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 8 706 по описа на 2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът С.О.Н. твърди, че е в договорни отношения с ответника „Ю.Б.“ АД по силата на договор за ипотечен кредит, сключен на 14.11.2017 г. за закупуване на недвижим имот. Изложени са твърдения, че с оглед на същия банката – ответник му предоставила сумата от 158 200 лв. кредит за целите на предсрочно и пълно погасяване на задълженията му в швейцарски франкове по договор за кредит от 07.12.2007 г. Твърди се, че така стореното рефинансиране не е породило права и задължения между страните с оглед недействителност на новационната сделка и на основание извършената между тях спогодба върху непозволен договор. Изложени са твърдения, че с оглед неравностойни клаузи банката само виртуално остойностила кредитната експозиция в швейцарски франкове и се е обогатила с курсовата разлика като кредиторът се е обогатил като е получил и недължима му възнаградителна лихва с оглед клаузите на договора от 2007 г. и допълнителни споразумения от 08.05.2008 г. и 27.12.2012 г. В исковата молба са изложени подробни съображения за недействителността на сключената през 2017 г. новационна сделка. Предвид тези твърдения е мотивиран правен интерес и са заявени искове по чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за признаване за установено недължимост на сума от 49 171, 91 лв. – включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит от 14.11.2017 г., за заплащане на сумата от 19 705, 61 лв. – недължими вземания за курсови разлики по договор за кредит от 07.12.2007 г. за периода 01.07.2014 г. – 12.12.2017 г. и сумата от 3 948, 62 швейцарски франка – недължими вземания за възнаградителна лихва по договор от 07.12.2007 г. за периода 01.07.2014 г. – 12.12.2017 г., с които банката неоснователно се е обогатила. Претендира се законна лихва върху сумите и сторените в производството съдебни разноски. Ответникът „Ю.Б.” АД, редовно уведомен, оспорва исковете по подробни съображения, изложени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 367 от ГПК от процесуалния му представител адв. К.. Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор към същата не е заявен. Искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Ф.. Депозирани са и писмени бележки. Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. К. и са депозирани писмени бележки. Претендират се разноски. Производството срещу втория сочен ответник „Б.Р.С.“ АД следва да бъде прекратено с оглед приложените по делото писмени доказателства и извършена служебна справка от състава на съда по ЗТРРЮЛНЦ, от които се установява, че същият е заличен търговец респ. не съществува в правното пространство.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
приетият доклад по делото, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
представения по делото договор за кредит за
покупка на недвижим НL 29161 на 07.12.2007 г. С.О.Н. и „Юробанк И Еф Джи
България” АД са постигнали съгласие да
сключат договор, по силата на който банката, като кредитодател, е предоставила
на С.Н., като кредитополучател, кредит в размер на равностойността на
швейцарски франкове на 121 170 лв. с цел закупуване на жилище и други разплащания,
обезпечен чрез договорна ипотека в полза на банката върху имота, чието
закупуване се кредитира срещу насрещното задължение сумата да й бъде върната на
420 месечни вноски, включващи главница и лихва, чийто размер е определен в
Приложение 1 към договора /чл. 5.1 от договора/.
Страните са се съгласили кредитополучателят да дължи на банката годишна
лихва в размер на базовия лихвен
процент /БЛП/ на „Юробанк и Еф Джи България” АД
за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс
договорна надбавка от 5.15 пункта /чл. 3.1 от договора/. Страните са постигнали съгласие действащият
БЛП на БПБ да не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните и договорените
надбавки в него да не се променят/чл.3.5 от договора/. В чл. 6.2 от
договора е договорено погасяването на кредита да се извършва във валутата, в
която той е разрешен и усвоен – швейцарски франкове.
Представени по делото са и допълнителни споразумения, сключени между страните съответно на 08.05.2008 г. и 27.11.2012 г.По делото е представен договор HL 82935/14.11.2017 г., сключен между страните по спора, от който се установява, че на сочената дата същите са договорили условията за предоставяне на банков кредит за недвижим имот в размер на 158 200 лв., за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит, сключен в швейцарски франкове № HL 29161/2007 г. Като за отпуснатия кредит е постигнато съгласие за първите 36 месеца банката да прилага нулев лихвен процент, а от 37-я месец до издължаване на кредите да се дължи лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, определен като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,637%. Прието е, че за референтния лихвен процент се ползва лихвения индекс 6-месечен СОФИБОР.
Видно от представеното по делото приложение 1 към договора, на 12.12.2017 г. страните са постигнали съгласие, че към датата на откриване на заемната сметка общата сума на непогасените задължения по договора в швейцарски франкове от 2007 г. възлиза на сума от 97 955, 92 швейцарски франка като към откриване на заемната сметка банката извършва погасително плащане за своя сметка в размер на 4 897, 80 швейцарски франка и допълнителна сума в размер на 3 000 лв. като оставащата сума на непогасените задължения възлиза на 91 275, 59 швейцарски франка. Посочено е, че обменният курс на банката за швейцарския франк е 1.683 лв. за 1 франк. Посочено е, че оставащата сума в левове възлиза на 153 616, 82 лв. По делото е представено кредитното досие на ищеца. Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Г.К.С.в съдебно заседание от 28.09.2020 г. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно счетоводна експертиза /основно и допълнително/, изготвена от вещото лице С.М.. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Страните по делото не са формирали спор относно факта, че са в договорни правоотношения, а това се установява и от ангажираните по делото писмени доказателства. Не е спорен и фактът, че ответникът – търговска банка е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ищец е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на процесните по делото договори. В тази връзка и с оглед императивния характер на разпоредбите, уреждащи материята досежно наличието респ. липсата на неравноправни клаузи съдът следи за наличието на такива служебно и без да е наведено възражение /решение № 23/07.07.2016 г. по дело 3686/2014 г. на Първо ТО на ВКС/. За да се произнесе по наведените твърдения за неравноправност на процесните клаузи от договора, с които е сезиран настоящият съдебен състав, от които ищецът пряко черпи права, за защита на интересите си следва да се има предвид дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, където законодателят е установил характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/ или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП и касаещи клаузи, с които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена е свързана с колебанията на борсов курс или индекс. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че клаузите на чл. 3 ал.1 и ал.5 и чл. 6 ал.3 и чл. 13 от договора, сключен през 2007 г. са неравноправни. Първите две клаузи касаят размера и механизма на определяне на лихвения процент по договора /чл. 3 ал. 1/ и уговорка за невъзможност за неговото договаряне /чл. 3 ал.5/. В чл. 3 ал.1 от договора е посочено, че "За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5 процента." В текста на договора не са посочени правила за определяне на възприетия БЛП. В договора липсва и препращаща разпоредба към подобна методология респ. няма данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ищец. При проведено насрещно доказване, ответникът е представил методология за определяне на БЛП, съгласно която БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. От своя страна трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число пазарните лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор, рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на банката. Буферната надбавка включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособни клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0,5% на годишна база. Така формулирана тази методология включва общи компоненти, без правила за определянето им, съотношението помежду им или начин на изчисляването им, който да ги направи поне принципно определяеми, което като краен правен резултат не дава възможност за обективна преценка кой/кои икономически показател/и ще възприеме банката за промяна на БЛП и по каква причина, което й позволява едностранно, по субективен и произволен начин, да променя и изчислява БЛП. С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че тази клауза е нищожна, с оглед своя неравноправен характер, защото предоставя едностранна възможност на страна по договора /банката/ да променя лихвения процент по субективна преценка, което е във вреда на другата страна по договора /потребител/, като въвежда понятия без да определи смисъла, вложен в същите, доколкото принципното и неизчерпателно изброяване на отделни компоненти /например за директните нелихвени разходи/не съставлява дефинитивна норма и води до неравновесие във вреда на потребителя т.е. притежава всички белези на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП. Неравноправните клаузи са нищожни и като такива не пораждат целените правни последици.
На следващо място, в
разпоредбата на чл. 2 ал.1 от договора е
посочено, че разрешеният кредит се усвоява по „блокирана сметка” в швейцарски
франкове, открита на името на кредитополучателя. Ал.3 на
същия член предвижда, че кредитополучателят
дава съгласие и оправомощава банката служебно да превалутира усвоеният кредит в швейцарски франкове по търговския курс „купува“
швейцарски франк към лев на банката за съответната валута в деня на
усвояването.
Съобразно чл. 6 ал. 2 от договора, процесна по делото, в случай, че на съответния
падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по
чл. 2, ал. 1, но има средства
в лева или евро по своите
сметки в Банката, погасяването на кредита може да
се извърши от банката освен
във валутата на кредита и в лева или евро,
след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава"
на банката за швейцарския франк към лева/евро,
за което кредитополучателят с подписването
на настоящия договор дава своето
неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Банката.
При съблюдаване на
практиката на СЕС /решение по дело С 186/16 г./ клауза, съгласно
която кредитът трябва да бъде
погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен,
се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално
значимите икономически последици от подобна
клауза върху финансовите му задължения. Потребителят трябва
да е добре осведомен, че със
сключването на договор за кредит
в чуждестранна валута той се излага
на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при
обезценяване на валутата, в която получава доходите си т.е. банката следва да е предоставила
на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява
да преценят икономическите последици от клаузата за
финансовите им задължения. Вън от декларативните клаузи на чл. 23 ал.1
и ал.2 от договора, с която кредитополучателят
е заявил, че е запознат с възможността промяната в курсовата на швейцарския
франк към еврото и превалутирането да доведат до
повишаване на размера на погасителните
вноски в евро/лева доказателства за изпълнение на задължението
на банката за надлежно осведомяване не са ангажирани. При това положение, за да бъде
прието, че кредитополучателят е бил реално информиран респ. банката да е
добросъвестна следва обстоятелствата, за които потребителят декларира, че е информиран да следват
от ясни и прозрачни условия на договора, което по настоящия договор и по изложените вече в
решението съображения не е налице. Такава реална информираност не може да бъде
извлечена и по тълкувателен път от ангажираните по делото доказателства. Настоящият
съдебен състав не може да обоснове извод, че ищецът би сключил договор за
кредит в швейцарски франкове, ако е бил запознат с възможността за устойчиво
нарастване на задължението й предвид повишаване курса на франка към
лева и то по начин, че
кредитът да поскъпне с процент, надвишаващ процента на лихвите по
стандартните кредити в лева или евро. Казано по друг начин, настоящият съдебен състав намира,
че ищецът е сключил договора за кредит в швейцарски франкове, мотивиран от погрешно
убеждение, че във всички случаи
крайният размер на задължението му ще бъде по-нисък
в сравнение с този по кредит в друга валута,
защото не е разполагал с относимата информация, която да му позволи да прецени икономическите последици от валутните промени. Предвид което и тези договорни клаузи като неравноправни
са нищожни и не пораждат целеното правно
действие.
В следващата процесна клауза на чл.
13 от
договора е установено правото на банката
да променя по време на
действието на договора Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или
друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на
чл. 21. Тарифите на банките определят
парични задължения за неопределен период от време
и се прилагат за неограничен кръг от правни
субекти-кредитополучатели, като
тези уговорки стават част от
клаузите на договорното правоотношение при сключване на
абсолютни или относителни банкови сделки т.е. по естеството си представляват предварително установени от търговеца
общи условия. Императивната разпоредба на чл.
298 ал.1 от ТЗ установява, че клаузите в ОУ стават
задължителни за другата страна, когато тя заяви
писмено, че ги приема или
е търговец и ги е знаела или е била
длъжна да ги знае и не
ги оспори незабавно. Когато обаче за действителността
на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца Общи
условия обвързват другата страна само ако са
й били предадени при сключването по арг.
на чл. 298 ал. 2 от ТЗ. Договорът за банков кредит е формален, с установена
писмена форма за неговата действителност, предвид което за да бъде обвързан от
новите ОУ, кредитополучателят трябва писмено да заяви, че ги приема. Доказателства
в тази насока по делото не са ангажирани. Предвид което и тази договорна клауза
е нищожна.
При ангажираните по делото доказателства съдът намира, че нормата на чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП не може да намери приложение. Това е така, защото за попадането й под приложното поле следва доставчика на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и другата страна по договора да има възможност незабавно да го прекрати. В чл. 6 ал.3 от договора е уговорено автоматична промяна на размера на погасителните вноски без задължение за предварително уведомяване от страна на банката, липсва и предвидена възможност кредитополучателят незабавно да прекрати договора. С оглед на горните съображения и по аргумент от чл.146, ал.1 ЗЗП, за да изключи нищожността им, ответникът следва да докаже, че те са индивидуално уговорени. Такова доказване в рамките на настоящото производство не е проведено. При ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че се касае за договор респ. допълнителни споразумения към него, при които отнапред са предвидени отделните клаузи от една от страните по него, а индивидуално се уговаря единствено същественото съдържание на договора, за да може той да породи правно действие. Останалите типови клаузи, влизат в сила за страните и регулират отношения между тях като общи условия т.е. не може да се обоснове извод, че са определени индивидуално в процесния договор от 2007 г.
За правилното решение на настоящия спор следва да се прецени и
обстоятелството, че при уговорка за предоставяне на кредитен лимит
в равностойността на швейцарски франкове на 121 170 лв. по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на банката
в деня на усвояване на кредита
и по който сумата е предоставена към момента на
усвояване на кредита, и установяване на нищожност поради
неравноправност на клаузит от договора,
разгледани по-горе от настоящия съдебен
състав, то кредитът следва да бъде върнат
в уговорения размер и валута – равностойността в швейцарски франкове на 121 170 лв. по първоначално определения курс, т. е. по курс „купува“
за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на
кредита, без това да води
до изменение на основния предмет
на договора. В този смисъл е и
съдебната практика / решение 168/29.01.2021 г. по търг.д. 2184/2019 г. на Второ
ТО на ВКС, решение 170/21.03.2021 г. по търг. дело 1901/2019 г. на Второ ТО на
ВКС, постановени по идентични казуси/. Съобразно представеното по делото
приложение 1 към договора от 07.12.2007 г. курса на швейцарския франк към лева
е 1.1546.
Страните не спорят, а това е и лесно установимо
от текста на договора, че сключеният последващ такъв
от 2017 г. е с оглед превалутиране на съществуващото
задължение на настоящия ищец по договора от 2007 г. В клаузата на чл. 21 от
договора от 2007 г. е уговорено между страните правото на кредитополучателя да
поиска от банката превалутиране на предоставения му
кредит. При упражняване на това предоставено му право е сключен последващият договор от 2017 г., което е лесно установимо от преамбюла на същия. Видно е от приложение 1
към сключения последващ договор от 2017 г., че към
датата на неговото сключване дължимият остатък по договора възлиза на сума в размер
на 97 955, 92 швейцарски франка. Съобразно т. 3 от това приложение /стр.32
в делото/ банката извършва погасително плащане за своя сметка в размер на
4 897,80 швейцарски франка и допълнителна сума в размер на 3 000 лв.,
предвид което оставащата сума на непогасени задължения по договора в швейцарски
франкове е посочената в т. 4 от приложението от 12.12.2017
г., а именно 91 275, 59 швейцарски франка. Посочената сума в швейцарски
франка е превалутирана по курс за швейцарския франк
1.683, а не по уговорения курс, посочен в договора от 2007 г. - 1.1546, който е
релевантен по заявените вече по-горе съображения. Настоящият съдебен състав
споделя възражението на ищцовата страна, че така
постигнатата уговорка е нищожна като неравноправна такава. Това е така, защото
по естеството си е сключена във вреда на потребителя и в противоречие с
изискването за добросъвестност, което като краен резултат води до значително
неравновесие между съконтрахентите. Определянето на размера
на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна
клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която
взаимните отстъпки са предопределени от така формирания
размер на дълга съставлява спогодба върху
непозволен договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД независимо че основният договор не е обявен за
нищожен в неговата цялост /решение
146/01.11.2017 г. по т.д. 2615/2016 г. на Първо ТО на ВКС/. Вещото лице по
допуснатата ССчЕ в основното си заключение е
посочило, че възприетата в новия договор курсова разлика в противоречие с
първоначално уговорената с оглед тази неравноправна клауза възлиза на сума в
размер на 49 171, 91 лв., поради което същата се явява недължима от
кредитополучателя – настоящ ищец. Сумата като аритметично изражение е идентична
с цената на заявения установителен иск, поради което
същият е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Вземането за връщане на дадено при изначална липса на основание за получаването му се поражда при следните предпоставки: даване и получаване на нещо, при липса на основание за получаването, респ. даването. Следователно в тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването, а в тежест на ответника е да докаже основанието за това.Ищецът твърди, че за процесния по делото период е заплатил на ответника сумата от 19 705, 61 лв. – недължими вземания за курсови разлики по договор за кредит от 07.12.2007 г. за периода 01.07.2014 г. – 12.12.2017 г. и сумата от 3 948, 62 швейцарски франка – недължими вземания за възнаградителна лихва по договор от 07.12.2007 г. за периода 01.07.2014 г. – 12.12.2017 г. респ. същият ти е получил, които суми са платени при начална липса на основание.
С оглед установената нищожност на клаузата, позволяваща на банката – кредитор да променя условията по договора по вече изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че лихвеният процент по договора за кредит е този, посочен в чл. 3 ал.1 от договора. Съобразно заключението на вещото лице по допълнителната ССчЕ разликата в размера на договорната лихва по първоначалния погасителен план и действително внесената от ищеца възлизат на сума в размер на 3 948, 62 швейцарски франка. Вещото лице е посочило, че част от тази сума е получена от ответника – търговска банка, част е получена от заличения търговец. Основанието за получаване на сумата от този ответник /заличен търговец/ е договор за цесия от 11.03.2008 г./ между него и търговската банка. Данни за съобщаване до длъжника на тази извършена цесия с оглед изискването на чл. 99 ал.3 от ЗЗД липсват, поради което и на основание чл. 99 ал.4 от ЗЗД този договор за цесия няма действие спрямо длъжника – настоящ ищец и така заявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Претендираната от ищеца валутна разлика между курс „швейцарски франк” и курс „лев” с оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза възлиза на сумата от 19 705, 61 лв. /стр. 311 в делото/, поради което и този иск следва да бъде уважен изцяло. Тези изводи на настоящия съдебен състав са с оглед изложените по-горе съображения, които му дават основание да приеме, че за ответника не съществува основание, по силата на което да задържи платените в повече от уговореното по договора. При този изход на делото на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски в размер на 10 033, 30 лв., съобразно списъка по чл. 80 от ГПК /стр.339 в делото/.Водим от горното, съдътР Е Ш И: ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на исковете, заявени срещу ответника „Б.Р.С.“ АД.ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124 ал.1 от ГПК по иска на С.О.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Д.Ф. срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК: ******, със съдебен адрес:*** – адв. М.К., че С.О.Н. не дължи на „Ю.Б.“ АД сумата от 49 171, 91 лв. – включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит HL 82935 от 14.11.2017 г.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК: ******, със съдебен адрес:*** – адв. М.К. да заплати на С.О.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Д.Ф. на основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 19 705, 61 лв. – недължими вземания за курсови разлики по договор за кредит HL 29161 от 07.12.2007 г. за периода 01.07.2014 г. – 12.12.2017 г. и сумата от 3 948, 62 швейцарски франка – недължими вземания за възнаградителна лихва по договор за кредит HL 29161 от 07.12.2007 г. за периода 01.07.2014 г. – 12.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.07.2019 г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 10 033, 30 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до страните, а в частта, в която производството по делото е прекратено, решението е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в седмичен срок от съобщението до страните. Съдия: