РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500134 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Регионална
дирекция по горите – Бургас, срещу Решение №1539 от 07.12.21г., по гр. дело
№4983/2021 год., по описа на Районен съд Бургас, с което са уважени предявените от
ищеца искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ – признато е за незаконно и
е отменено уволнението на ищеца П. А. С., извършено със Заповед №РД-18-
44/11.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция по горите Бургас, ищецът е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор“ и му е
присъдено обезщетение по чл.225, ал.2 КТ, в размер на 4700 лева – разликата между
трудовото възнаграждение, получавано на заеманата длъжност и трудовото
възнаграждение на последваща длъжност, за периода 11.06.21г. – 11.12.2021г.
Въззивникът излага оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение, като неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закони и претендира неговата отмяна, с постановяване на въззивни решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
При анализ на свидетелските показания, въззиваемият обосновава извод, че
ищецът е бил многократно лично и по телефона уведомен, че ще му бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, но същият е осуетил връчването на заповедта
за налагане на наказанието. В тази връзка оспорва извода на съда, че връчването е
станало на 16.06.21г. Според въззивника, към датата на връчване на заповедта при
отказ, ищецът е бил на работа и не е ползвал разрешен му отпуск поради болест.
Същият не е уведомил работодателя че ползва такъм отпуск, а болничен лист е
депозиран едва на 14.06.21г., след като на 11.06.21г. заповедта му е била връчена при
отказ. Поради това намира, че към 11.06.21г., доколкото ищецът не е започнал
ползването на отпуск по болест, не е било необходимо да се изиска разрешение на
Инспекция по труда за налагане на процесното дисциплинарно наказание, на осн.
чл.333, ал.1, т.4 КТ. В тази насока се посочва съдебна практика. За обосноваване на
тезата, че заповедта за уволнение е връчена на 11.06.21г., въззивникът се позовава на
разпореждане на ТП на НОИ, с което на ищеца е отпуснато обезщетение за
1
безработица, считано от 11.06.21г., което според въззивника сочи, че същият е знаел, че
трудовото му правоотношение е прекратено на 11.06.21г.
По същество излага съображения, че от представен по делото видеозапис и
извършената съдебно – техническа експертиза се установява, че след зареждане на
автомобила, ищецът е продължил зареждане извън резервоара на автомобила.
Въззиваемият – ищец по иска П. А. С. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на решението. При
анализ на показанията на св.Недева, обосновава извод, че за уволнение не му е връчена
при отказ. Излага аргументи за опровергаване на твърденията на въззивника, че
свидетели на отказа са били и юрисконсулта Стоянова, Б.Я. и Р. К. – главни експерти,
чието работно място не е в кабинета на директора. Излага аргументи, споделящи
изводите на съда, че процесната заповед му е връчена чрез обратна разписка на
16.06.21г., към който момент е ползвал законно разрешен отпуск поради болест,
разрешен на 14.06.21г., а на 16.06.21г. работодателят е информиран за това. Излага
съображения, че към момента на обаждане на директора по телефона, ищецът не е бил
в състояние да отговори, т.к. се е почувствал зле, за което данни могат де се почерпят
от представената с исковата молба епикриза.
Според въззиваемия, при регистрацията му в Бюрото по труда, същият е
представил и процесната заповед, в която е посочена дата на връчване 11.06.21г.,
поради което и от тази дата му е отпуснато обезщетение за безработица.
На последно място, при обсъждане на доказателствата по делото се обосновава и
извод, че ищецът не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, за което му е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от
лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити,
следователно е редовна и допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, досежно съществувало между страните трудово правоотношение, по
силата на което от 11.12.2019г. ищецът е заемал длъжност „заместник директор“.
Правоотношението е било прекратено със заповед №РД-18-44/11.06.21г. на директора
на ответната дирекция, с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Съдът е
установил, че заповедта не е връчена на ищеца при отказ на 11.06.21г., а чрез
препоръчано писмо с обратна разписка на 16.06.21г., през време на ползване на
законно разрешен отпуск по болест. Установил е, че работодателят не е поискал
разрешение от Инспекция по труда за уволнението на работника. Поради това и на осн.
чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част.
В допълнение следва да се каже: в първоинстанционното производство за
установяване датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
е разпитана като свидетел Ж. Г. Н. – младши експерт „Човешки ресурси“. Във
въззивното производство за същите обстоятелства е разпитан свидетеля Б. С. Я. –
главен експерт по контрол и опазване на горите. Според св.Н., на 11.06.21г., към 14.40
часа, директорът й казал да се обади на ищеца и да го уведоми да се качи в кабинета
му. Ищецът се качил, минавайки през кабинета на свидетелката и му било връчено
писмо, с покана да се яви в кабинета на директора в 15.00 часа. В 15.00 часа в
присъствието на свидетелката и юрисконсулт Стоянова, директорът показал
първоначално на своя телефон, а по-късно – на лаптоп видеозапис, на който е заснет
ищеца, докато зарежда гориво служебния автомобил на бензиностанция. На въпросите
защо не е върнал маркуча на колонката, ищецът отричал да е зареждал гориво извън
резервоара на автомобила, след това потвърдил, че е заредил 3 литра в туба, а след това
напуснал кабинета на директора с думите „Не заслужавам ли пет минути?“. През това
време по нареждане на директора, свидетелката водела ръкописно протокол, с
вписване изявленията на участниците в разговора. През време на разговора, С. не бил
уведомен, че ще бъде наказан и че ще му бъде връчена процесната заповед; той не е
правил изявление, че няма да я получи. След като ищецът напуснал кабинета, повече
не се върнал. Директорът и свидетелката започвали да му звънят по телефона. Ищецът
отговорил на едно обаждане и заявил, че до края на работния ден няма да се върне, да
2
не го чакат. След това престанал да вдига телефона си. След това в кабинета на
директора дошли още двама служители – Р. К., Б.Я. и юрисконсулт Стоянова.
Стоянова донесла написаната заповед за налагане на дисциплинарно наказание и
същата била оформена като връчена при отказ.
Свидетелят Я. заявява, че на 11.06.21г. в около 16.00 часа видял от прозореца на
своя кабинет, че ищецът С. си тръгва от работа. По – късно бил извикан в кабинета на
директора и се качил в около 16.15 часа. Директорът му пуснал видеоклип, на който
бил заснет ищеца да зарежда гориво. Секретарката – св.Н. започнала да звъни на С., за
да го извика, че го чака комисия от няколко човека, за да му връчи заповед за
уволнение. Провел се и втори разговор. И в двата случая ищецът отговорил на
обаждането и казал, че ще се върне. След това престанал да вдига телефона и не се
върнал до 17.00 часа, когато заповедта била оформена като връчена при отказ.
Бургаският окръжен съд, преди проверка правилността на обжалваното решение
извърши проверка на неговата валидност и допустимост и установи, че същото не
страда от пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението
на Бургаски районен съд е валидно и допустимо. След като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че
същото е правилно и законосъобразно. Въззивната инстанция препраща към мотивите
на първоинстанционното решение и в тази им част.
В допълнение следва да се каже: Съобразно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ,
за да уволни на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ работник или служител, който е започнал
ползването на законно разрешен отпуск, работодателят следва да получи
предварително разрешение на инспекцията по труда. Липсата на токова разрешение
води до отмяна на уволнението само на това основание, без да се разглежда трудовия
спор по същество, съобразно нормата на чл.344, ал.3 КТ.
Следователно следва да се обсъди въпроса към кой момент работодателят е
връчил на служителя заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Въззивната
инстанция намира, че това не е станало на 11.06.2021г. В тази насока съдът цени с най-
висока степен на доверие показанията на св.Н.. На първо място, същата е служител на
работодателя. На второ място, на 11.06.21г. тя е присъствала от първия до последния
момент – на нея директорът е наредил и тя се е обадила за да извика ищеца в кабинета
му; присъствала е през цялото време на проведените разговори, записала е изявленията
на страните; тя е продължила да звъни на ищеца по телефона, свързала се е с него и
провела разговор по телефона, като после е предоставила телефона за разговор и на
директора. Трето, свидетелката заявява, че ищецът не е бил уведомен, че ще бъде
наказан дисциплинарно, нито че ще му се връчи заповед за налагане на най-тежкото
наказание. Заповедта е била изготвена по-късно, след като ищецът е напуснал кабинета
на директора. Свидетелката не удостоверява, че в проведения телефонен разговор с
него, след напускане на кабинета, е поканен да се яви, за да му бъде връчена заповед за
уволнение, а още по-малко, че той е отказал да получи тази заповед.
По изложените съображения, въззивната инстанция споделя изводите на БРС, че
на 11.06.21г. на ищеца не е връчена надлежно заповедта за уволнение. Същата му е
връчена с препоръчано писмо с обратна разписка на 16.06.21г. Видно от представения
болничен лист, към датата на налагане на наказанието, служителят е ползвал разрешен
отпуск за временна неработоспособност. По делото не се спори, че работодателят не е
поискал разрешение от инспекцията по труда. Поради това, като не е изготвил
заповедта в съответствие с казаното по-горе, работодателят е нарушил формалното
производство по налагане на дисциплинарно наказание. Затова заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание “уволнение” е незаконосъобразна, което като последица
води до отмяна на заповедта без спорът да се разглежда по същество.
Първоинстанционното решение, постановено в този смисъл е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Последица от признаване на заповедта за уволнение за незаконна е
възстановяване на работника или служителя на заеманата преди това работа.
Първоинстанционното решение в тази част, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
По исковете по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.
3
Съобразно разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ, когато уволнението бъде признато за
незаконно, работникът или служителят има право да получи обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца; ако
през същото време е работил на по-ниско платена работа, има право на разликата в
заплатите. В случая от 19.07.21г. ищецът е започнал работа при друг работодател,
поради което следва да му бъдат заплатени обезщетения в размера, присъден от
Районен съд Бургас.
Първоинстанционното решение и в тази му част следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 1160 лева – адвокатско
възнаграждение.
Ето защо Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1539 от 07.12.21г., по гр. дело №4983/2021 год., по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на П. А. С.,
ЕГН********** сума, в размер на 1160.00 лева – съдебно – деловодни разноски за
въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от датата, посочена с протоколно определение от 21.02.22г. за
обявяване на решението – 07.03.22г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4