Решение по дело №201/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 218
Дата: 31 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20191500500201
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                Р    Е   Ш   Е    Н   И    Е   №218

                                                        гр. Кюстендил, 31.07.2019 г.

 

 

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети юли  две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                             

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:         РОСИЦА САВОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:         ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                             СИМОНА НАВУЩАНОВА                                                                    

  при участие на секретаря Вергиния Бараклийска,  като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №201 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :

 

 

 

             „ЧЕЗ Електро България"- АД ,ЕИК *************, обжалва Решение №126 от 20.02.2019 г., постановено по гр.д. №777/2018г. на  Районен съд – гр.Дупница .

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е осъдил  „ЧЕЗ Електро България" –АД, ЕИК ********, да заплати на   И.П.А., ЕГН **********,***, обезщетение за имуществени вреди от прекъсване на ел. захранване за период 28.04.2015 г. - 11.12.2015 г. в размер на ****лв, както и деловодни разноски в размер на 661 лв.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност – като необоснован и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се сторените пред двете инстанции съдебни разноски.

 Сочи се, че твърденията на ищеца за неправомерно прекъсване на електрозахранването в търговския му обект в нарушение на договорни задължения от страна на ответното дружество за посочения период са останали недоказани в процеса.

Твърди се, че съдът не е взел предвид установеното по делото, в т.ч. и от съдебно-техническата експертиза, че за процесния период 28.04.2015г.-11.12.2015г. ответното дружество не е имало нито право, нито задължение да възстанови ел. захранването на обекта на ищеца, защото по партидата за ел. енергия с кл. № *************към датата, на която се твърди, че е следвало да се възстанови ел. захранването - 28.04.2015г. , е имало много на брой неплатени в срок фактури за ел. енергия, извън тази, за която КнОС на 28.04.2015г. е приел, че не се дължи,т.е. ДнРСт не е взел предвид и не е обсъдил приетите по делото и представени от ответника писмени доказателства, потвърдени от СТЕ, установяващи наличие на неизпълнени договорни задължения от ищеца. Поддържа се, че за исковия период от 28.04.2015г., когато се твърди, че е следвало да бъде възстановено електрозахранването, до 11.12.2015г. - датата на възстановяването му, са били налице условията за прекъсване, предвидени в разпоредбата на чл.123, ал.1 от Закона за енергетиката. Поради това, такава мярка е упражнена от ответника още на 20.05.2013г. и тя е била правомерна, тъй като е последица от неизпълнението на договорното задължение на ищеца да заплаща потребената от него електроенергия. Първоинстанционният съд, според въззивника,  не е обсъдил и преценил приетата по делото съдебно - техническа експертиза, което е процесуално нарушение на принципа за преценка от съда на всички доказателства в тяхната съвкупност и връзката им с предмета на доказване.С жалбата се поддържа, че е  установено, че ищецът не е подал възражение /жалба/ до ответника или друго уведомление или оплакване за прекъснато ел. захранване. Сочи се, че вещото лице е категорично, че при ответника за целия исков период ежемесечно са издавани фактури, които не са плащани в срок. Изтъква се също така, че ел.захранването конкретно за фактура №**********/14.12.2013г не е било прекъсвано.

Сочи се и липсата на мотиви от първоинстанционния съд , респ.игнориране като ирелевантни аргументите на ответника, извлечени от разпоредбата на чл.30, ал.1 от ОУ. Приема се, че първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, тъй като липсват предпоставки за търсене на отговорност от ответното дружество, което може да носи такава, когато е доказано, че по негова вина в нарушение на договорни задължения е било прекъснато ел. захранването на процесния адрес, както и че, въпреки уведомлението от потребителя, дружеството не е предприело действия за възстановяване, като в тези случаи дължи посоченото в чл.30, ал.1 от ОУ обезщетение, считано от датата на уведомяването, но не за повече от 90 дни, съгласно чл.30, ал.2 от ОУ.

Посочва се, че в атакуваното решение изобщо не се споменава, че става въпрос за частичен иск.

Въззиваемият ЕТ  не е депозирал отговор в срока по чл.263 ГПК, а в  съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение  като правилно и законосъобразно.

            Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт.

            В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, КнОС извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната част, т. е. изцяло, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница, е валидно, но е недопустимо.

            Този извод произтича от обстоятелството, че с обжалваното решение РС-Дупница не се е произнесъл по действително предявения иск.

            Исковата молба, по която е било образувано делото , визира частичен иск, т.е.претендира се част от цяло вземане, което обаче, не е отразено нито в мотивите, нито в диспозитива на атакуваното първоинстанционно решение.Силата на присъдено нещо на постановеното решение би преклудирала непредявения размер и би представлявала отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на друг иск между същите страни за разликата, която не е била предявена в първоначалното производство - предвид идентичността на правопораждащо правно основание, размер и страни - кредитор и длъжник по вземането.Освен това, съгласно т.2 от ТР от  22.04.2019 год.  по тълкувателно дело №3/2016г. на ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане би се ползвало със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

            Освен това, съгласно диспозитивното начало – т.е.съобразно предявената претенция -  е необходимо също така да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК, указващо, че  отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора - е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. В случая, районният съд е изложил доводи за деликтна отговорност.

            Според чл. 270, ал. 3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като в случая  делото следва да се върне  на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав съобразно изложеното .

            Предвид извода за недопустимост на обжалваното решение, въззивният съд не дължи излагане на доводи по съществото на спора, тъй като въпросът за правилността на съдебния акт може да бъде повдиган само при положение, че същият е валиден и допустим.

            С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разноски не следва да се възлагат на страните, но същите ще следва да се разпределят, съобразно общите правила при решаването на делото.

            Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лева не подлежат на касационно обжалване. В случая, с оглед страните и предмета на делото, спорът следва да бъде определен като  търговски по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, като цената на предявения частичен иск е под законодателно определения праг на обжалваемост пред касационната инстанция. Независимо от непроизнасянето по съществото на спора, разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е приложима. В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания, дадени в  Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, респ.срвн. Определение № 161 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1727/2017 г., II т. о., ТК.

 

 

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

              ОБЕЗСИЛВА  Решение №126 от 20.02.2019 г., постановено по гр.дело  №777/2018г. на  Районен съд –  Дупница .

ВРЪЩА делото на РС - Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда.

Настоящото решение  не подлежи на обжалване .

 

 

 

 

                                                         Председател:

 

 

                                                                  Членове:  1.

 

 

                                                                                     2.