Р
Е Ш Е Н И Е
№285 21.12.2023
год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и
трета
год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Минчо Николов, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №269 по описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1,
изречение второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
В. С. Л. *** против Решение
№35 от 28.08.2023 год.,
постановено по
АНД №91/2023 год. по описа на
Районен съд Гълъбово, с което е потвърдено наказателно постановление №23-062/21.04.2023
год. на началник отдел „РК – Южна България” гр. Пловдив с наложено на В. С. Л.
от гр. Гълъбово административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 лв. на
основание чл.88 от ЗРА.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на
обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения -
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се
извода на районният съд, че не е налице извършено нарушение от наказаното лице.
Съдът е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетеля по съставянето на
акта, които според касатора са заинтересовани от изхода на делото. Счита също
така, че не е налице пълно описание на обективната и субективната страна на
препятстването на проверката на контролните органи. Отказа да се представи
личната карта не е препятстване на проверката. Не е установено също така дали
съставеният акт за установяване на
административна нарушение е бил предявен. Излага също така доводи, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН и случая е маловажен. Моли решението да бъде
отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение неоснователност
на касационната жалба, а обжалваното решение намира за правилно и
законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по АНД
№91/2023 год.
на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Гълъбвоският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №23-062/21.04.2023 год., издадено от началник отдел „РК – Южна
България” гр. Пловдив, с което на В. С. Л., на основание чл.88 от ЗРА е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 лв. за нарушение на чл.88
от същия закон. От фактическа страна
административното обвинение се изразява в това, че на 17.02.2023 год. на язовир Розов
кладенец, при канала на с. Обручище, лицето В.Л. е паркирал бус с рег.№*** до
водата. След легитимация е помолен да отвори буса за проверка и наличие на забранени
уреди за извършване на не регламентиран риболов по ЗРА. В.Л. се е качил със
спътника си е потеглили с буса си в посока с. Обручище. Посикано е съдействие
от служители на ИАРА от органите на МВР и бусът е бил спрян за проверка от
автопатрул на РУ гълъбово в с. Обручище. Там е установена самоличността на
водача на буса – В.Л.. Актът е съставен и предявен на нарушителя, като същият е
оказал да го подпише и получи екземпляр от същия, за което свидетелства И.К.П.,
присъствал в момента на проверката. Горе описаната е квалифицирано като
нарушение на чл.88 от ЗРА.
За да потвърди наказателното постановление за извършено
нарушение по чл.88 от ЗРА, районният съд е изложил съображения, че е безспорно
установено вмененото във вина на В.Л. административно нарушение, а при
реализирането на административнонаказателната му отговорност не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Всичко това, го е мотивирало постанови
решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно
и законосъобразно.
Така постановеното решение е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.88 от ЗРА който
препятства проверките, извършвани от контролните органи се наказва с глоба в
размер от 1000.00 до 2000.00 лева. Съдът споделя мотивите на съд относно
безспорната установеност на фактическата обстановка отразена в наказателното
постановление и правилната й квалификация от страна на наказващия орган. В този
смисъл наведеното касационно оплакване, че неправилно са кредитирани
показанията на актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта, са
неоснователни. Никой от тях не е страна по делото, поради което и не е
заинтересовано лице от изхода на делото, в смисъла в който е вложил законодателя.
Липсва идентитет между тях и наказващия орган, който по силата на чл.61 от ЗАНН се призовава като страна по
делото. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №3 от 28.04.2023 год. на
ОСС от НК на ВКС по тълкувателно дело №5/2022 год., Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, съгласно което, въззиваема страна при обжалване
и протестиране на актовете по чл.58д, т.1 - 3 от Закона за административните
нарушения и наказания е наказващият орган.
Неправилен обаче е извода на съда относно липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения при реализирането на
административно-наказателната отговорност на касатора. Видно от свидетелските
показания на актосъставителя, акта е бил прочетен и предявен на нарушителя, но
въпреки искането му за връчването на екземпляр от същото, такова не му е било
връчено, тъй като отказал да подпише разписката за неговото получаване.
В ЗАНН е установена система от правнорегламентирани
предписания към актосъставителя, изпълнението на които води до създаване на
необходимите и възможни гаранции за пълноценно участие на нарушителя в тази
фаза на производството. Част от тях са абсолютно задължителни правила,
нарушението на които неминуемо обуславя упражняването на правомощията на наказващия
орган по чл.52, ал.2 от ЗАНН или на съда по чл.63, ал.3, т.2 същия закон. Към
тези правила се отнасят: предявяването на акта на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН; връчване на
препис от акта на нарушителя срещу разписка по реда на чл.43, ал.5; надлежно
удостоверяване на нарушителя да му бъде предявен или връчен актът с подпис на
свидетел по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН. От своя страна лицето, посочено в акта
като нарушител в тази фаза на производството разполага със следните процесуални
права, производни на правото му на защита, чието ефективно упражняване
актосъставителят е длъжен да обезпечи: да се запознае със съдържанието на
съставения акт по реда на чл. 43, ал.1 ЗАНН; да прецени дали да подпише
съставения акт, след като му бъде предявен, или откаже да стори това, като
отказът му следва да бъде удостоверен с подписа на един свидетел; да прецени
дали да получи препис от съставения акт, или да откаже да стори това; да
депозира писмени възражения и др. Всяко от посочените процесуални права са
абсолютна предпоставка за законосъобразно проведено административнонаказателно
производство.
В разглеждания случай безспорно е установено в
производството пред въззивния съд, че контролния орган не е връчил препис от
акта за нарушение на нарушителя, като разпитания пред районния съд свидетел по
акта пояснява, че по принцип, ако нарушителя откаже да подпише АУАН, копие от
него не му се връчва. Получаването на препис от АУАН обаче дава възможност на
нарушителя да се запознае с повдигнатото административнонаказателно обвинение и
да реализира правото си на защита в пълен обем, в това число да прави
възражение по АУАН. Съгласно т.11 от Постановление №10 от 28.10.1973 год. на Пленума
на ВС нарушаването на чл.43, ал.3 от ЗАНН при предявяване на акта да се връчи
препис на нарушителя е съществено, защото това изискване на закона има важно
значение с оглед защитата на нарушителя. Поради обстоятелството, че
административнонаказващия орган по реда на чл.53 от ЗАНН не е установил
невръчването на препис от АУАН на дееца, е издал един незаконосъобразен
санкционен акт. Връчването на екземпляр от акта гарантира упражняването в пълна
степен правота на защита на наказаното лице. В случая не съществува процесуална
пречка, с подписа на свидетел да се удостовери обстоятелството, че е връчен
екземпляр от АУАН, но нарушителя отказва да подпише разписката за неговото
получаване. Тук следва да се каже, че връчването на преписа приключва с
предоставянето му на разположение на нарушителя, който може да го приеме или да
не го вземе. Избора е негов, а участието в административно наказателното
производство е диспозитивно, като в тежест на контролните органи е да поканят
нарушителя за съставяне на АУАН, да му предявят обвинението, чрез връчване на АУАН.
Отказите на нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, да подпише акта, че
отказва да получи препис, не препятстват развитието на административно
наказателното производство, съответно не водят до незаконосъобразност на
наложеното административно наказание, при условие, че същият е редовно
призован, спазен е реда за удостоверяване на отказа му да подпише акта,
най-сетне спазена е процедурата за връчване на АУАН, чрез прилагане към
преписката. В случая е безспорно, че касатора е отказал да подпише съставеният
АУАН, както и разписка за неговото връчване, но е налице изрично негово искане
за връчване на екземпляр от този акт, което обаче не е удовлетворено. Следва да
се отбележи, че в ЗАНН не е предвидена хипотеза, при което актосъставителя да
откаже да връчи екземпляр от съставеният от негова страна АУАН. Строго
формалния характер на производството по налагане на административно наказание,
подробно описан в ЗАНН, предполага стриктното му спазване и не връчването на
екземпляр от АУАН, при наличие на изрично волеизявление в тази насока от страна
на нарушителя, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
води до незаконосъбразност на издаденото наказателно постановление.
Като е потвърдил наказателното постановление районния съд
е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него
да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно
постановление.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предложение второ от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №35/28.08.2023 год., постановено по АНД №91/2023
год. по описа на Районен съд Гълъбово и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №23-062/21.04.2023 год. на началник отдел „РК – Южна
България” гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.