ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. гр. София , 12.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя И. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600201 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 2
НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. И. П., като защитник на подс. И. К.
Н. /последният, неправилно посочен в сезиращия съда процесуален документ
с процесуално качество обвиняем/, срещу протоколно определение от
27.04.2021 г. по нохд № 3455/19 г. СНС. С посочения по-горе съдебен акт са
оставени без уважение, като неоснователни, исканията на следните
защитници: на адв. И. В., като защитник на подс. Д. Ж. Ж., на адв. И. П.,
защитник на подс. И. К. Н., на адв. Е. М., защитник на подс. И. Б. П., на адв.
П.Д., защитник на подс. К. Г. К., за изменение на изпълняваната по отношение
на всеки от подсъдимите мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
друга, по-лека такава, както и на адв. Й.Н., като защитник на подс. Р. Я. Н., за
изменение на мярката за неотклонение „Домашен арест“ в друга, по-лека
такава. В жалбата на адв. И. П. се поддържат доводи за изключително нисък
интензитет на обоснованост на предположението за авторство на деянията, в
които е обвинен подс. Н., неразумна продължителност на задържането за срок
2 години и 9 месеца, без да се взема предвид презумпцията за невиновност,
поведението на прокуратурата, процесуалното развитие на делото с отвод на
съдебни заседатели и ново разпоредително заседание, които не могат да се
вменят във вина на подс. К. и неговите защитници. Подчертава настъпила в
1
началото на 2020 г. смърт на бащата на подс. Н., невъзможност за изпълнение
на задължението на подсъдимия, като единствено дете, да се грижи за своята
майка. Тези обстоятелства, в своята съвкупност, надделяват, според защитата,
над доводите за минали осъждания на подс Н.. Моли за отмяна на
обжалваното определение, в частта относно този подсъдим и изменяване на
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в друга, по-лека такава.
Така постановеният съдебен акт е обжалван и от адв. Е. М., като защитник
на подс. И.П.. Прави оплакване за незаконосъобразност на определението на
СНС. Не са съобразени аргументите на защитата за срока на задържане,
личността на подсъдимия, липсата на визираните опасности в разпоредбата на
чл. 63, ал. 1 НПК. Поради неправилност на определението в тази му част моли
за неговата отмяна и изменяване в по-лека на мярката за неотклонение на
подс. П..
В срока по чл. 342, ал. 1 НПК определението на СНС е обжалвано от адв.
П.Д., като защитник на подс. К. Г. К., с оплакване за необоснованост на
съдебния акт. Излага аргументи за продължителен срок от 2 г. и 9 месеца на
задържане, надхвърлящ рамките на разумните граници, тотално нарушаване
ритмичността на водения наказателен процес, мерките за неотклонение на
други подсъдими, различни от „Задържане под стража“, доброто процесуално
поведение и липса на опасност от укриване или извършване на престъпление.
Подчертава, че разумността на срока на задържането е самостоятелна,
типична предпоставка, която трябва да бъде обсъдена от решаващия съд при
проверка на законността на изтърпяваната мярка за неотклонение и
независимо от обществената опасност на инкриминираното деяние
задържането не може да се явява самоцелно и не следва да се явява
предварително изпълнение на наказание „лишаване от свобода“. Счита, че в
производство за изменение на мярката за неотклонение интензитетът на всяка
от алтернативно дефинираните в чл. 63 НПК опасности следва да бъде
обсъждан на плоскостта на изминалото време, през което атакуваната мярка
за неотклонение е изтърпявана и отделно от това тези опасности следва да
бъдат реални, а не хипотетични. Прави извод за липса на опасност от
извършване на престъпление от подс. К. предвид чистото съдебно минало и
липсата на неприключили наказателни производства. Сочи, че
реабилитацията заличава всички последици от осъжданията и тълкуването на
закона, направено от СНС за „лоши характеристични данни за подсъдимия“, е
недопустимо. Процесуалното поведение и доброволното явяване на
подсъдимия пред органите на разследването на 05.08.2018 г., не дава
основание да се счита, че може да осуети наказателното преследване, поради
което не съществува риск от извършване на престъпление срещу
правосъдието. Изразява несъгласие с извода на СНС, че опасността от
2
извършване на престъпление се извежда от „изнесените в ОА и неговата
обстоятелствена част факти във връзка с инкриминираната престъпна
деятелност“, които обстоятелства не са проверени в хода на съдебното
следствие, поради което и разкрива предубеденост на решаващия състав.
Подчертава неизпълнение на задължителните указания на АСНС в
определение от 02.03.2021 г., неспазване правата на подсъдимите поради
невръщане делото на СП предвид незаконосъобразен ОА. Моли за отмяна на
обжалваното определение и изменяване на търпяната от подс. К. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ с прилагане на
гривна за електронно наблюдение.
Въззивното съдебно производство е инициирано и по частна жалба на
адв. И. В., като защитник на подс. Д. Ж. Ж.. Релевира доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт, постановен в грубо противоречие с
разпоредбите на ЗЕЕЗА, според които Ж. не може да бъде задържан и съден
до даването на съгласие от Република Турция. Първостепенният съд е
игнорирал конкретните указания на АСНС и въпреки липсата на съгласие, не
е върнал делото на прокуратурата, а е отложил същото. Поддържа
оплакването за неразумност на срока на задържането, почти 3 години, а
съдебното следствие на първа инстанция не е започнало. Подчертава, че нито
едно от отлаганията не е следствие от неправомерно поведение на подс. Ж.
или неговата защита и подсъдимият не следва да търпи последици от
поведението на други лица. Моли за изменение на мярката в по-лека, като
съществуващите, според първата инстанция, опасности от укриване или
извършване на престъпление могат да бъдат преодолени с електронно
наблюдение на мярката „Домашен арест“.
Първостепенният съдебен акт е обжалван и от адв. Й.Н., като защитник
на подс. Р. Я. Н., с доводи за неправилност на атакуваното определение,
постановени при едностранен анализ на наличните доказателства и
постановяване на ново, с което се измени мярката за процесуална принуда
„Домашен арест“ в по-лека такава. СНС не е съобразил приетото при
предходни произнасяния на АСНС разколебаност на обоснованото
подозрение, както и показанията на частните обвинители Й.Й. и А.С. при
предходно разглеждане на делото, че не са принуждавани да вършат нещо
противно на волята им. Неправилно съдът е приел, че продължава да е налице
реална опасност подс. Н. да извърши престъпление, която опасност
недопустимо е извел от характера и тежестта на повдигнатите обвинения,
механизма и начина на извършване на деянията, описан в обвинителния акт,
единствено и само на база на изложеното от една от страните в процеса
/прокуратурата/. Намира, че продължаване задържането на подс. Н. в условия
на домашен арест, при абсолютно неясно бъдещо развитие на наказателното
производство, тъй като СП е предала на съд Д.Ж. за обвинения, за които
липсва съгласие от турските власти и независимо от указанията от въззивната
съдебна инстанция, се явява единствено репресия. Отделно от това
3
подсъдимият се ползва от презумпцията за невиновност до окончателно
влизане в сила на съдебен акт. Неправилно СНС е игнорирал данните по
делото за семейното и имуществено положение на подс. Н. – силно
затрудненото финансово положение на семейството, наложени обезпечителни
мерки по предявен иск от КПКОНПИ, задължение за плащане на парична
сума по решение на ВАС, невъзможност да упражнява своето право на труд.
Моли за изменение на мярката за процесуална принуда „Домашен арест“ в
по-лека такава.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК възражение срещу частните жалби не е
депозирано от СП.
АСНС, като се запозна с наведените доводи, обсъди доказателствата по
делото и провери служебно и изцяло правилността на атакуваното
определение, намира частните жалби за неоснователни, поради което следва
да бъдат оставени без уважение. Съображенията за това са следните:
Въззивният съдебен състав преценява, както правилно е заключила и
предходната съдебна инстанция, че към настоящия стадий на развитие на
съдебната фаза на наказателното производство не са налице обстоятелства,
които да обуславят изменяване, съобразно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 НПК,
на изпълняваната по отношение на всеки от подсъдимите-жалбоподатели Д.
Ж. Ж., И. К. Н., И. Б. П., К. Г. К. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, а по отношение на подс. Р. Я. Н. мярка за неотклонение „Домашен
арест“, в друга, по-лека такава.
Видно от доказателствата по делото подсъдимият И. Б. П. е предаден на
съд с обвинение за извършени четири умишлени престъпления от общ
характер, засягащи различен кръг правно защитени обществени отношения
/против реда и общественото спокойствие, общоопасни престъпления, против
собствеността/, а именно:
- по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 2 НК - наказуемо с лишаване от
свобода от три до десет годни;
- по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 5 и т. 6,
вр. чл. 20, ал. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнаделест
години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до ½ от
имуществото на дееца;
- по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 3 НК,
наказуемо с лишаване от свобода от три до дванадесет годни;
- по чл. 339, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до осем
години.
Подс. И. К. Н. е предаден на съд с обвинение за извършени три
умишлени престъпления от общ характер, засягащи различен кръг правно
4
защитени обществени отношения /против реда и общественото спокойствие,
против собствеността, против народното здраве/, а именно:
- по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 2 НК - наказуемо с лишаване от
свобода от три до десет годни;
- по чл. 213а, ал. 3, т. 2, т. 4, т. 7, вр. ал. 2, т. 4, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. А и б. Б, вр. чл. 20, ал. 2 НК – наказуемо с лишаване от свобода от пет
до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът
може да постанови конфискация до ½ от имуществото на дееца;
- по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, предл. 4 НК, наказуемо с лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто
хиляди лева;
Подс. К. Г. К. е предаден на съд с обвинение за извършени пет
умишлени престъпления от общ характер, засягащи различен кръг правно
защитени обществени отношения /против реда и общественото спокойствие,
общоопасни престъпления, против собствеността/, а именно:
- по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 2 НК - наказуемо с лишаване от
свобода от три до десет годни;
- по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, т. 5, вр.
чл. 26, ал. 1 /със седем деяния/, вр. чл. 20, ал. 2 НК – наказуемо с лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди
лева и конфискация до ½ от имуществото на дееца;
- две престъпления по чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК –
наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди
до пет хиляди лева;
- по чл. 339, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до осем
години.
Подс. Р. Я. Н. е предаден на съд с обвинение за извършени три
умишлени престъпления от общ характер, засягащи различен кръг правно
защитени обществени отношения /против реда и общественото спокойствие,
против собствеността/, а именно:
- по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 2 НК - наказуемо с лишаване от
свобода от три до десет годни;
- две престъпления по чл. 213а, ал. 3, т. 2, т. 4, вр. ал. 2, т. 2, т. 4, т. 5, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК – наказуемо с лишаване от свобода от
пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като
съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на дееца;
Правилно, при преценка наличието на предпоставките по чл. 270, ал. 1
5
НПК по отношение на подс. Д. Ж. Ж., екстрадиран от Република Турция по
молба на българската държава /решение за екстрадиция от 24.09.2018 г.,
досие ..................., Република Турция, Бакъркьой, 16. Тежък наказателен съд –
л. 703, т. 3 СП/ първоинстанционният съд е зачел правния ефект на принципа
на особеността, висящността на процедурата по получаване на съгласие от
замолената държава за съденето на този подсъдим за други престъпления,
извън тези, за които е поискано предаването му и извършени преди
предаването му. Законосъобразно е ограничил преценката си за обоснованост
на подозрението за евентуално авторство на подсъдимото лице само до тези
престъпления, подсъдни на българския съд, за които е допусната неговата
екстрадиция, а именно:
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК – наказуемо с
лишаване от свобода от пет до петнадесет години;
по чл. 213а, ал. 3, т. 2, т. 4, т. 7, вр. ал. 2, т. 4, т. 5, вр. чл. 29, ал. 1,
б. А, б. Б, вр. чл. 26, ал. 1 /с шест деяния/, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3, ал. 4 НК -
наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет
хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до
½ от имуществото на дееца;
- по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, ал. 4 НК –
наказуемо с лишаване от свобода от три до дванадесет години.
Въззивният съд намира за законосъобразен извода на първостепенния
съд, че от приобщените на досъдебната фаза доказателства продължава да е
налично обосновано предположение относно авторството на всеки един от
подсъдимите-жалбоподатели в претендираната от държавното обвинение за
осъществена престъпна дейност. Правилно първостепенната съдебна
инстанция е съблюдавала стриктно презумпцията за невиновност и не се е
ангажирала с оценката на кръга обстоятелства, очертани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК, произнасяне досежно които дължи в последващ процесуален стадий
- при решаване на делото по съществото.
Упрекът на защитата за незаконосъобразност на обжалваното
определение поради изключително занижен интензитет и разколебаване на
обоснованото подозрение относно авторството на вменената на подс. Н. и на
подс. Н. престъпна деятелност, предвид нереализирало се към настоящия
процесуален момент съдебно следствие, в рамките на което всяка от страните,
в условията на състезателност и равенство на средствата на защита може да
направи искания за събиране както на обвинителни, така и на оправдателни
доказателства, е несподеляем.
АСНС не констатира твърдяната от защитата незаконосъобразност на
съдебния акт, произтичаща от необсъждане показанията на частните
6
обвинители Й.Й. и А.С. при предходно разглеждане на делото от друг
съдебен състав, доколкото тези показания не са валидно приобщени и не
съставляват част от годната за ценене доказателствена маса.
На следващо място, АСНС се съгласява с извода на първостепенната
съдебна инстанция, че е налице прогласената в разпоредбата на чл. 63 НПК
опасност от извършване на престъпление от всеки един от подсъдимите-
жалбоподатели, като предпоставка за продължаване действието на мярка,
ограничаваща свободата на придвижване.
Съдебният състав възприема изцяло защитния довод, като напълно
съответен на установената практика на ЕСПЧ, че интензитетът на
обсъжданата, алтернативно дефинираната в чл. 63 НПК опасност, преценен
на плоскостта на изминалото време, през което атакуваната мярка за
неотклонение е изтърпявана, несъмнено е редуциран.
Наред с това обаче достигна до извод, че тази релевантна опасност е
реална, а не хипотетична, като изводима от инкорпорираните доказателства –
справките за съдимост на подсъдимите. Свидетелствата за съдимост
удостоверяват осъждания на подс. Ж. и подс. Н. /л. 631, т. 2 СП и л. 44, т. 10
ДП/, за първия от които на лишаване от свобода ефективно и за
престъпления, аналогични с предявеното по настоящото производство – по
чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК – нохд № 40/1995/2006 г. ОС, Хасково, нохд №
391/09/2009 г. ОС, Враца, както и за престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4,
вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК по нохд № 302/09 г. ОС, Бургас. Подс. Н. е многократно
осъждан на лишаване от свобода, ефективно, за извършени престъпления
против личността, последното наказание е изтърпяно на 06.10.2017 г.
Подсъдимият П. е осъден на 8 години лишаване от свобода за престъпления
по чл. 354а, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 339, ал. 1 НК, по нохд №
50/2004 г. ОС, Бургас, в сила от 13.07.2005 г. Предвид влязлото в сила на
15.06.2017 г. определение по нчд 398/2017 г. ОС, Бургас, за реабилитация, на
основание чл. 87 НК, на посоченото по-горе осъждане, извън правните
последици на института на реабилитация остават единствено престъплението
по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 5 и т. 6, вр. чл.
20, ал. 2 НК и част от инкриминирания период на престъплението по чл. 321,
ал. 3, вр. ал. 2 НК. Правилно, при преценка на риска от извършване на
престъпление от подс. П., подс. К. и подс. Н. СНС е отчел, че съдебната
реабилитация на осъжданията им попада в инкриминирания период на
престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, твърдяно за довършено на
02.08.2018 г., както и за част от вменената им последваща престъпна
деятелност /за подс. Н. определението за допускане на реабилитация на
осъжданията му е влязло в сила на 10.05.2014 г., за подс. К. на 27.10.2016 г./.
При преценка на риска от извършване на престъпление правилно СНС е
подложил на дължимия правен анализ и спецификите на претендираната за
осъществена от конкретните подсъдими усложнена престъпна деятелност –
7
множеството престъпни деяния с вменени квалифициращи признаци,
обуславящи утежнена наказуемост и съучастническа дейност при различни
форми на съучастие, твърдяни за реализирани от подсъдимите.
Защитното възражение за недопустимо извеждане на коментираната
опасност единствено и само от тежестта на повдигнатите обвинения, от
механизма и начина на извършване на деянията, изложени от една от
страните в процеса /прокуратурата/ в обвинителния акт, които обстоятелства
не са проверени в хода на съдебното следствие, който подход разкрива
предубеденост на решаващия състав, като лишено от основание, въззивният
съд отхвърли. Това е така, защото към настоящия момент ход на съдебното
следствие не е даден. Защитата не е упражнила ефективно и в пълен обем
правото на защита на подсъдимите срещу обвинителните факти, наведени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които фактически твърдения
лимитират и предмета на доказване в съдебното производство, СНС не е
формирал предварителни изводи по релевантните факти и приложимото
право, поради което не е налице твърдяната предубеденост на съда.
Обоснован е изводът на СНС, че предвид предаването на подс. Ж. от
турските власти на 15.02.2019 г. в изпълнение на молба за екстрадиция, е
наличен, като вече осъществен и риск от укриване.
При преценка законосъобразността на изпълняваните мерки за
неотклонение, ограничаващи свободата на придвижване, АСНС извърши
проверка на разумността на срока на тяхното действие. Констатира, че от
задържането под стража на подсъдимите /подс. Н. на 02.08.2018 г., подс. Н. на
04.08.2018 г., подс. П. и подс. К. на 07.08.2018 г., подс. Ж. на 16.02.2019 г./ до
датата на постановяване на настоящото определение е изтекъл срок съответно
от 2 години, 9 месеца и 10 дни, 2 години 9 месеца и 9 дни, 2 години, 9 месеца
и 6 дни, 2 години, 3 месеца и 27 дни, през който срок се е развило и
приключило цялото досъдебно производство и на 19.03.2019 г. делото е
преминало в съдебната си фаза. След прекратяване и връщане на делото на
СП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални
правила на ДП с определение от 04.07.2019 г., на 18.09.2019 г., по внесен нов
обвинителен акт, е образувано нохд № 3455/19 г. СНС. Поради възникнало
основание за отвод в съдебно заседание на 19.10.2020 г. е отстранен от
участие по делото съдебен заседател, след което е последвал самоотвод и на
друг съдебен заседател. На насроченото на 29.10.2020 г. разпоредително
заседание ход не е даден поради нередовно призоваване на пострадал и
поставяне под задължителна изолация на болен защитник на подс. В.Х.. Ход
на разпоредителното заседание не е даден и на насрочените съдебни
заседания както следва:
на 25.11.2020 г. поради конвоиране на подс. К. за участие по друго
наказателно производство;
8
на 14.12.2020 г. поради неявяване на единствен защитник на подс. П.П.;
на 23.12.2020 г. поради неявяване, поради заболяване, на подс. А.;
С определение от 12.01.2021 г. СНС е спрял наказателното
производство до получаване на съгласие-отговор от замолената държава
Република Турция за част от описаните в обвинителния акт срещу подс. Ж.
престъпления, последователно изброени. Разпоредил е наказателното
производство по делото да продължи срещу подс. Ж. за престъпленията по
пунктове 1, 7, 8 от обвинителния акт. Постановил е, че не са налице
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила,
довели до ограничаване на процесуланите права на обвиняемите в
досъдебното производство. Привлякъл е двама резервни съдебни заседатели.
Потвърдил е мерките за неотклонение на всички подсъдими.
С определение от 02.03.2021 г. по внчд № 59/21 г. АСНС е отменил
определението на СНС от 12.01.2021 г. в частта относно спиране на
наказателното производство. Потвърдил е определението на СНС по чл. 248,
ал. 1, н. 3 и т. 6 НПК. Оставил е без разглеждане искане на защитата за отвод
на съдия-докладчик.
На насрочените на 29.03.2021 г. и на 26.04.2021 г. съдебни заседания
ход не е даден поради неявяване съответно на подс. В. Х. и подс. П. П.,
поради заболяване от Ковид 19, както и на защитника на подс. Н..
Регулярно и настойчиво СНС е отправял искане, чрез Министерство на
правосъдието, Министерство на външните работи до компетентните съдебни
власти на Република Турция /в каквато насока са и конкретните указания на
въззивната съдебна инстанция/ за резултата от съдебното производство за
получаване на допълнително съгласие по чл. 14 от Европейската конвенция
за екстрадиция по отношение на подс. Ж. за подробно описаните
престъпления, последното от които искания е изпратено за превод на турски
език с разпореждане на съдията-докладчик от 26.04.2021 г. Законосъобразно
се е въздържал от даване ход на съдебно следствие до решаване на
предварителния въпрос, от изключително значение за хода на наказателното
производство, относно обема на обвиненията по отношения на подс. Ж., в
зависимост от изхода на неприключилото производство пред турските
съдебни власти. Релевираният довод на защитата, че първостепенният съд е
игнорирал конкретните указания на АСНС и въпреки липсата на съгласие от
замолената държава не е върнал делото на прокуратурата, като
доказателствено неподкрепен, въззивният съд отхвърли.
Така очертаният процесуален развой на производството мотивира
извод, че съдебните заседания по делото се насрочват и провеждат при
спазване на процесуалните срокове. Доводите на защитата за добросъвестно
процесуално поведение на подсъдимите-жалбоподатели, като основателни,
въззивният съд споделя.
9
Въззивната съдебна инстанция намира, че комплексът от обективни
обстоятелства - високата фактическа и правна сложност на наказателното
производство предвид броя на предадените на съд 13 лица, периодът от време
на осъществяваната престъпна деятелност /от месец януари 2013 г. до
12.08.2018г./, доказателственият обем от 86 тома досъдебно производство и
13 тома класифицирани материали, значителният брой от 106 свидетели и 41
броя експерти, прилагането на инструментите на международноправното
сътрудничество за екстрадиране на подсъдимия Ж. и неприключила
процедура за получаване на допълнително съгласие от компетентните
съдебни власти на Република Турция по чл. 14 от Европейската конвенция за
екстрадиция по отношение на подс. Ж., съблюдаването на принципа за
неизменност на съдебния състав по чл. 258, ал. 2 НПК, довело до започване на
съдебното заседание отново, не са обусловили неразумна продължителност на
наказателното производство, както на досъдебната, така и на съдебната фаза
на процеса, която да съставлява самостойно основание за облекчаване на
търпяната процесуална принуда. Релевираният от защитата довод в тази
насока, като неоснователен, съдът остави без уважение.
Водим от всичко изложено до тук АСНС намира, че по отношение на
подсъдимите-жалбоподатели Д. Ж. Ж., И. К. Н., И. Б. П., К. Г. К.
пропорционална на преследваните легитимни цели, разписани в разпоредбата
на чл. 57 от НПК, мярка за неотклонение се явява оспорената такава
„Задържане под стража“, а по отношение на подс. Р. Я. Н. „Домашен арест“.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК,
Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.04.2021 г. по нохд №
3455/19 г. СНС, с което е оставено без уважение искането на защитата за
изменение в по-лека на изпълняваната по отношение на подсъдимите Д. Ж.
Ж., И. К. Н., И. Б. П., К. Г. К. мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
а по отношение на подсъдимия Р. Я. Н. „Домашен арест“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10