Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………..
2019
година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, Втори касационен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
в съдебно заседание, проведено на 21.11.2019 г., при секретаря Наталия Зирковска ,с
участието на прокурора С.Иванов, изслуша
докладваното от съдия Гергана Стоянова
касационно административно дело №
2803/2019
г.
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 1583/14.08.2019 год.,
постановено от ХLІV –ти
състав при ВРС по НАХД № 218/2019 г. по описа на същия съд, с което е отменено издаденото от касатора НП № 03-008883 от 25.10.20187год.
С него на „Билла България“ ЕООД ЕИК *****, представлявано от В.Д.Д.- С., за нарушение на чл. 16, ал.1, т.6 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд и във връзка с чл. 215з, т.6 и т.13, и чл. 164, ал.3, т.1 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване
на работно оборудване, на основание чл.
416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.2 от КТ, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер от 6000 лв.
Касаторът
счита решението за незаконосъобразно, постановено
в при неправилно тълкувание на приложимия материален закон, в противоречие с
установената фактическа обстановка. със събраните доказателства и при неизяснена
фактическа обстановка. Счита, че
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството е индивидуализирано в достатъчна степен, позволяваща
наказаното лице да разбере за какво точно е санкционирано.
Счита,
че събраните доказателства са достатъчни да установят наличието на всички
елементи на възникнало и съществуващо
към момента на проверката трудово правоотношение
Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане за отмяна решението на ВРС и постановяване на друго, с което издаденото
наказателно постановление да се потвърди.
Ответникът чрез процесуалния си представител в
представен по делото отговор на касационната жалба оспорва наведените в нея
доводи, счита я за неоснователна и моли
съдът да я отхвърли и да потвърди въззивното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Касационната
жалба е депозирана от надлежна страна, в законния срок, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Според
обстоятелствената част на процесното наказателно постановление административнонаказателната
отговорност на „Билла България“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството на работодател не е изпълнило задължението си за осигуряване на ефективен контрол за
извършвана работа от С. М. И. -регионален техник поддържка“ - без да създаде риск за здравето и по
безопасен за него начин. Работодателят е допуснал лицето да извършва ремонт на светещи рекламни букви, използвайки преносима
двураменна стълба за работа на височина,
без да е предотвратена опасността от падане. При слизане от козирката
работникът стъпва на върха на стълбата, същата е изведена равновесие,
вследствие на което пада от височина 3,20 м. и загива на място.
Това
бездействие на работодателя е квалифицирано като нарушение на чл. 16,ал.1 т.6
от ЗЗБУТ, обвързано е и с разпоредбите
на с чл. 215з, т.6 и т.13, и чл. 164, ал.3, т.1 от Наредба № 7/1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при
използване на работно оборудване.
Въззивният
съд приел за основателни релевираните
във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното пред него
наказателно постановление и го отменил.
За да
достигне до този правен резултат, приел за безспорна фактическата обстановка, описана от АНО в оспореното НП. Според този
съд спорът „се изразява в това дали „Билла
България“ ЕООД със своето поведение като работодател е нарушило
правилата, осигуряващи здравословни и
безопасни условия на труд“ - конкретно
на цитираните в наказателното постановление норми.
Приел
по-нататък в мотивите си ,че част от цитираните
разпоредбите на от Наредба № 7/1999 г. не касаели пряко работодателя, а
по-скоро са насочени към работещите с работното оборудване лица. Според този
съд едва разпоредбата на чл. 16, ал.1 т.6 от ЗЗБУТ предвижда задължение за
работодателя да осъществи ефективен контрол
при използване на работното оборудване.
При
формиране на крайния правен резултат е отчетено, че отговорността на „Билла България“ ЕООД ангажирана за това, че не е осигурен ефективен контрол – формално
правилен извод.
Според
изрично записаното в мотивите на съдебния акт, тъй като нито актосъставителят,
нито АНО посочили какво те разбират под
„ефективен контрол“ , в разглеждания случай въззивният съд „не вижда какви нормативно установени задължения
не е извършил или не е изпълнил работодателят, за да избегне този
инцидент..“ .
Според
разбирането на въззивния съд след като нормата на чл. 16, ал.1 т.6 от ЗЗБУТ
била изключително бланкетна - „дали плод
на нескопосана юридическа техника или това действително е съзнателната воля на
законодателя“ - то изцяло в задължение на АНО било да опише от
фактическа страна конкретното дължимо
поведение от страна на работодателя, т.е.
конкретната съвкупност от действия / бездействия, необходима за да е налице ефективен контрол. И тъй като това в случая не било сторено от страна на
АНО, въззивният съд приел за недопустимо и
неправилно ангажирането на административнонаказателната отговорност на
работодателя.
Този си
извод дообосновал и с аргумента за липсата на законово въведено за работодателя
задължение да осигури присъствието на още едно лице за обезпечаване при работа
с двураменна стълба.
Изводите
на въззивния съд за дълбоко погрешни поради неправилно интерпретиране на действащата и относима към случая европейска и национална правна уредба.
По правото:
Съгласно Чл. 16. ал.1 от ЗЗУБТ при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
1. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г., бр. 97 от 2017 г. 
) да оценява
рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно
оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на
работните места;
2. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) в съответствие
с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и
методи на работа и производство, които да:
а) осигуряват подобряване нивото на защита на
работещите;
б) са интегрирани във всички дейности и
структурни звена на предприятието;
2а. (нова - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да възлага
на работещите задачи, съобразени с техните компетентности, опит и възможности,
както и с пригодността им по отношение на безопасността и здравето при работа;
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да отчита
специфичните опасности за работещите, които се нуждаят от специална закрила,
включително и тези с ограничена работоспособност;
4. да предвиди съответните улеснения за
лицата по т. 3 на работните им места при изпълнение на трудовите им функции;
5. да създаде необходимата организация за
осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки;
6. да осигури ефективен контрол за извършване
на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
7. да не допуска до местата, където
съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които
не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;
8. да предприеме необходимите мерки за
координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или
дейности от работещи и на други работодатели.
Нормата
чл. 16, ал.1 , т.6 от ЗЗБУТ действително
има бланкетен характер. Касационната инстанция в настоящия и състав дължи отчетливо
да отбележи, че употребената от въззивния съд лексика при коментара на цитираната норма е недопустима и неприемлива. Волята на законодателя е ясна, при това и съзнателна предвид строго
регламентираната процедура на законодателния процес в Република България.
Ясна
е доколкото в нея е посочено, че работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата
без риск за здравето и по безопасен начин". Това негово задължение е
императивно установено и то следва да бъде изпълнено при стриктно съблюдаване правилата за
безопасност при полагане на труд.
От друга страна,
в чл. 6, т. 1 от Директива 89/391/ЕИО изрично е записано: В рамките на своите
отговорности работодателят предприема необходимите мерки за опазване на
безопасността и здравето на работниците, включително предотвратяването на
професионалните рискове, предоставянето на информация и обучение, както и
осигуряването на необходимата организация и средства.
Работодателят следи за адаптирането на тези мерки, за да се отчитат променящите
се обстоятелства и има за цел подобряване на съществуващото положение.
Съгласно т. 2
от същата Директива от 1989 г. работодателят прилага мерките, предвидени в
първата алинея на параграф 1 на основата на следните общи принципи на
превенция, от които относими към
конкретния случай са:
а)избягване на рисковете;
б)
оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
в) борба с рисковете при източника им;
и)
даване съответни инструкции на работниците.
Съгласно т 3. без
да се засягат другите разпоредби на настоящата директива, работодателят трябва,
предвид естеството на дейностите в предприятието и/или ведомството:
а) да оценява рисковете за безопасността и здравето на работниците, inter
alia, при избора на работно оборудване, използването на химични вещества
или препарати и организацията на работните места.
Така в рамките на своите отговорности
работодателят следва да предприеме всички необходимите мерки за опазване на
безопасността и здравето на работниците, включително предотвратяването на професионалните рискове, чрез първоначална
оценка на всеки един от тях, предоставянето на информация и обучение; оценка на
рисковете, които не могат да бъдат избегнати, както и даване на съответни
инструкции на работниците.
Задължение е на работодателя да извърши
всички, конкретни описани от законодателя (национален и общностен) в
коментираните норми действия, включително и
да разработи и въведе такива ефективни мерки на контрол, съобразени с
конкретните оценени и отчетени рискови фактори за конкретна работна среда и
трудова функция, да ги сведе до знанието на работници и служители и да
осигурява спазването им, като предварително
е предприел действията, визирани в чл.6,т. 2 от Директивата.
„Билла България“ ЕООД не е изпълнило
това особено съществено от гледна точна на цитираните норми
задължение.
Доколкото директивите са част от европейското
законодателство, което има предимство пред нормите на вътрешното право,
тълкуванието чл. 6 от Директива № 89/391/ЕИО, макар и също общо регламентирано, не се различава от това на съответната му разпоредба на чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ.
Анализът на
двете коментирани норми сочи на
извод, че същите целят постигане на една цел – осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд чрез превенция на риска и осъществяване на ефективен контрол.
Осъществяването на ефективен контрол от работодателя
предполага предприемането на всички мерки в тяхната съвкупност, необходими за
опазване на безопасността и здравето на работниците, като на първо място стои оценка на рисковете- общи и специфични за конкретната трудова дейност - които не могат
да бъда избегнати, както и даване на съответни инструкции на работниците.
В никакъв случай не може да бъде споделена
тезата, че пострадалото лице не е
оценило рисковете за безопасността и здравето си при работа със стълбата и е
причинило само инцидента, при който загива.
Работодателят не е предприел мероприятия по
извършването на оглед на стълбата (определяне на служител от дружеството, който
да провери здравината и укрепването и), доколко правилно е инсталирана
(задължение по чл. 164, ал.3, от Наредба № 7/1999 г.), не е извършил оценка на риска към момента на
монтирането и използването и, т.е не е осъществил ефективен контрол.
В
разглеждания случай АНО се е справил с доказателствената тежест да установи неизпълнението на императивно за работодателя
задължение по осъществяване на ефективен контрол - налице е бездействие по предприемане на
онези адекватни по време и място1583, практически мерки, съобразени със
специфичните за конкретната работа рискови фактори, целящи превенция.
В
заключение – бланкетният характер на правните норми не освобождава задълженото
лице от спазване на въведеното с тях
императивно правило за поведение.
Касационната
жалба е основателна. Постановеното от ВРС съдебно решение като незаконосъобразно следва да се
отмени, а издаденото от касатора
наказателно постановление следва да се потвърди.
Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, втори касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № /14.08.2019 год., постановено от ХLІV –ти състав при ВРС по НАХД № 218/2019г. по описа на същия съд.
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-008883 от 25.10.2017 год., издадено от Директора на Д“ИТ“
Варна, с което на „Билла България“ ЕООД ЕИК *****, представлявано от В.Д. Д.- С., за нарушение на чл. 16, ал.1, т.6 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд и във връзка с чл. 215з, т.6 и т.13, и чл. 164, ал.3, т.1 от Наредба № 7/1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при
използване на работно оборудване, на
основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.2 от КТ, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер от 6000 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.