Р Е
Ш Е Н
И Е № 288
Гр.Пещера,04.05.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пещерският районен съд,гражданска
колегия в публично заседание проведено на
пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА
При
секретаря Е.К. като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№604 по описа на съда за 2016г.,за да се произнесе
взе предвид следното:
В исковата молба на Н.Г.П.,ЕГН:********** *** против Д.Т.Д.,
ЕГН:********** *** се твърди, че ищецът е собственик на основание
протокол за съдебна делба от 23.Х 1968 г.,по гр. дело № 434 по описа на
Пещерския народен съд за 1968 г.на следния недвижим имот:ПИ с идентификатор 06207.501.239
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Брацигово,обл.Пазарджик,
одобрени със Заповед №РД-18-43/19.10.2012 год.на Изпълнителния директор на АГКК,адрес
на поземления имот:гр.Брацигово, п.к. №4579,****9 с площ по скица №
15-115914/12.03.2016 г. издадена от СГКК гр. Пазарджик от 332 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване
/ до 10 м /, стар идентификатор: Няма, с номер по предходен план: 263, квартал:
15, парцел: ХИ, при съседи: 06207.501.238, 06207. 501. 240, 06207. 501. 9601,
06207.501.9613.
Твърди се,че ответника е собственик на съседния ПИ с
идентификатор 06207.501.240 с номер по предходния план: 263, квартал 15, парцел
XIII.
По действащия и
към момента дворищно регулационен план на гр. Брацигово, утвърден със Заповед №
389 от 16.02.1965 г. имота на ищеца е означен като парцел XII-263 в кв.15,по
който план имота му е заснет правилно.
Твърди се,че при изготвянето на кадастралната карта на
гр. Брацигово през 2012г.,неправилно е била заснета имотната граница между имот
с идентификатор 06207.501.239 на ищеца и имот с идентификатор 06207.501.240 на ответника по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Брацигово одобрени със ЗАПОВЕД № РД -18-43/19.10.2012г.на Изпълнителния
директор на АГКК.По тази карта имотната граница между двата имота е заснета по
построената- полуразрушена на място ограда,а не по действителната регулационна
и имотна граница по дворищно регулационния план на гр.Брацигово одобрен със Заповед
№ 389 от 16.02.1965 год., в следствие на което част от собствения му поземлен
имот с площ от 15.95 кв.м.неправилно е
била заснета към поземлен имота на ответника с идентификатор 06207.501.240.
Обстоятелството, че построената на място-полуразрушена
ограда, по която в кадастралната карта е
заснета имотната граница между двата поземлени имота - не е действителната
регулационна и имотна граница между тях,е установено според ищеца с влязло в
сила решение на Пещерския районен съд № 18 от 01.04.2004 год. постановено по
гр. дело №198/2003 год. по описа на съда, потвърдено с решението на ОС -
Пазарджик № 94 от 09.02.2005 год. постановено по В.гр. дело № 1076/2004 год., а
пък решението на ОС- Пазарджик е оставено в сила с решение на ВКС № 393 от
23.05.2006 год. постановено по гр. дело № 1363/2005 год. по описа на съда.
Към настоящия момент част от изградената бетонова
основа на оградата е премахната, и затова
я описва като - „построената на място-полуразрушена ограда".
В тази връзка счита, че кадастралната карта на гр.
Брацигово от 2012 г.,не отразява пространствените предели на материалното му
право на собственост, установено с дворищно регулационния план на гр. Брацигово
утвърден със Заповед № 389 от 16.02.1965 г.,по който план твърди, че вярно е
отразена имотната и регулационната граница на имота му.
Съдът е сезиран с искане да се признае за установено
по отношение на ответника Д.Т.Д. ,че към момента на одобряване на кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Брацигово, одобрени със ЗАПОВЕД № РД
-18-43/ 19.10.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК ищецът е бил собственик
на площ от 15.95 кв.м.отразена в кадастралната карта като част от поземлен имот
с идентификатор 06207.501.240,
собственост на ответника и че при отразяване на границата между имот с
идентификатор 06207.501.239 и имот с идентификатор 06207.501.240 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брацигово,одобрени със
Заповед № РД - 18-43/19.10.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК е
допусната техническа грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на тази част
от поземлен имот с идентификатор 06207.501.239
собственост на ищеца с площ от 15.95 , като част от поземлен имот с идентификатор 06207.501.240
собственост на ответника, в следствие на заснемане на кадастралната граница по
построената на място- полуразрушена ограда, вместо по действителната
регулационна линия и имотна граница от 1965 г., одобрена със Заповед № 389 от
16.02.1965 г.
Претендира разноски и ангажира доказателства.
В срока за отговор
по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска.
Твърди, че няма грешка в кадастралната карта.Твърди,
че дворното място от тази ограда към неговия имот се владее на място още от 1975г.от баща му и майка му,а след
сделката през 2013г.от него и че е неоснователна претенцията за това място,тъй
като и през 1985г.са построили кладенец, който се намира на един метър от
оградата и е деклариран през 2006 г. под номер 330 в регистрите на
общ.Брацигово, съгл.пар. 123 ал.2 от Закона за водите.Твърди,че са уредени
отношенията по действащата тогава регулация с имот 262,собственост тогава на
Дена Шишкова, тъй като С. С. е заплатил и уредил регулационните отношения и
всичко това е било за негова сметка.Твърди, че съществуващата ажурна метална
ограда между двата имота, състояща се и от стомано-бетонни колове е изградена на вътрешната регулационна линия
между двата имота т.е. няма никакво навлизане в имота на ищеца, а оградата е
построена по плана.
Претендира разноски и ангажира доказателства.
Съдът намира,че е
сезиран с иск с правна квалификация чл.54 ал.2 ЗКИР.
По допустимостта на иска във връзка с възражението на
ответника, съдът намира,че същият е допустим,тъй като административното
производство по отстраняване на непълноти и грешки не е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иска по съдебен ред - ТР №8/2014г. ОСГК,ВКС.
Като
обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се
произнесе от фактическа страна съдът приема следното:
Ищецът
по делото се легитимира като собственик на процесния имот с представен като
доказателство по делото съдебно спогодителен протокол от 23.10.1968г.по
гр.д.№434 по описа на Пещерския народен съд за 1968г.По силата на постигната по
цитираното дело спогодба ищеца получава в дял дворно място в гр.Брацигово с
построената в него жилищна сграда,цялото от 621 кв.м.,от което са образувани
парцели ХІІ и ХІІІ в кв.15 по плана на града.По сега действащата кадастрална
карта и регистри имота представлява имот с идентификатор 06207.501.239,което се
установява от представената като доказателство по делото скица на поземлен имот
от 12.03.2016г.
Представен като доказателство по
делото е нотариален акт №254,том ІІ,нот.д.№458/1971г.,с който на
16.10.1971г.ищецът продава на С. Д. С. парцел ХІІІ-263 с площ от 300 кв.м.в
кв.15 по плана на гр.Брацигово при неуредени регулационни сметки.
Представен е като доказателство по
делото нот.акт №83,т.І,нот.д.№83/2013г.,с който на 08.05.2013г.С. С. и Райна С.а
продават на ответника Д.Д. парцел ХІІІ-263 с площ от 293 кв.м.в кв.15 по плана
на гр.Брацигово,индивидуализиран по кадастралната карта регистри на гр.Брацигово одобрени със Заповед
от 19.12.2012г.като ПИ с идентификатор 06207.501.240.
От основното и допълнително заключение на вещото лице
по допуснатата СТЕ,които съдът цени и кредитира като доказателство по делото се
установява,че по обезсиления план от 1965г.на гр.Брацигово и по действащата до
този момент дворищна регулация 347,95 за имот пл.№263 в кв.15 са отредени два
парцела : ХІІ-263 с площ от 347,95кв.м. и ХІІІ-263 с площ от 279,95 кв.м.като
площите са измерени графично.По сега действащия кадастрален план на града имота
на ищеца е с площ от 332 кв.м.и заснети имотни граници със същите дължини както
по предходния план,а имота на ответника е с площ от 293 кв.м.и заснети имотни граници със същите дължини
както по предходния план с изключение на дължината на западната граница с имота
на ищеца,която е по-дълга с 1,45 л.м.Вещото лице установява,че имотната граница
между двата имота съвпада с полуразрушената съществуваща на място ограда с
дължина от 21,75л.м.и че имотната граница не съответства на регулационната по
стария план,а е изместена на север към имота на ищеца с 0,05м.откъм лицето на
имота и с 1,47м.откъм дъното,при което площта на имота на ответника е уголемена
с 15,95кв.м.за сметка на имота на ищеца.
В допълнителното заключение вещото лице установява,че
в площта от 15,95 кв.м.попада 3 кв.м.настилка от базалтови плочи,част от водно
съоръжение – кладенец с площ от 0,75кв.м.цялото с площ от 1,50 кв.м.Кладенеца
като водно съоръжение е регистрирано от С. С. в Общината гр.Брацигово през
2007г.като съответния регистър е изпратен в „Басейнова дирекция“ гр.Пловдив на
26.04.2007г.
Във
връзка с оспорването на иска от ответника и формулираните от него твърдения,че
неговите родители от 1975г.,а след като е
придобил имота от тях и той самия са владяли спорното място като в него са
построили кладенец през 1985г.,са разпитани свидетели на ищцовата и на
ответната страна.
Свидетелят Г. А.,посочен от
ищеца,установява,че познава страните по делото и бащата на ответника.Влизал в
имота няколко пъти.Навремето бащата на ищеца направил дървена ограда,която вече
не съществува.В момента имало бетонна основа на нова ограда,която ответникът
започнал да строи през 2003г.Оградата била довършена,но после започнали да я
разрушават.Ищеца бил ядосан защото новата ограда навлиза в имота му с 15
кв.м.Ищеца не бил в имота когато се строила оградата-бил на работа ,на лекар
или и на почивка.Свидетелят попитал бащата на ответника защо там строи
кладенеца,тъй като смятал,че това място е на Н.,а той му отговорил,че пръчките
,с които търсили водата показали,че на това място има вода.Свидетелят
установява ,че кладенеца е правен през 2001-2002г.,но не
може да уточни дали тогава вече новата ограда е била построена или не.Не
виждали не знае дали Н. е ползвал кладенеца,който е построен изцяло в неговото
място.
Като свидетел на ответната страна е
разпита бащата на ответника С. С..Същият
установява,че купил от ищеца 300 кв.м.дворно място.След това през
1975г.двамата с него построили оградата заедно,тъй като били в добри отношения.През
1990г.ищеца си направил стопанска постройка долепена до оградата в лицето на
имота откъм улицата.Бордюра на оградата служи за основа на стопанската
постройка.Кладенеца бил построен през 1986г.-1987г.Покрай него направили
площадка с плочи като кладенеца го ползвали само те.Започнали да разрушават
оградата през 2012г.като дотогава нямали спорове с ищеца.Дори след
разрушаването на оградата Н. не е влизал в тази част от двора.
Като свидетел на ответната страна е
разпита свидетеля Г.Х.-съпруг на сестрата на ответника.Същият установява,че
познава имотите на страните по делото от 1979г.и тогава между тях имало ограда
от телена мрежа и метални колове на бетонна основа.Свидетелят установява,че
двамата с ответника правили кладенеца през 1985-1986г.като свидетелят тогава
знаел,че същият се строи в мястото на отвеника.Не знае дали Н. ползва кладенеца
и дали с ответника с а имали спорове и разправии.Н. не влиза в имота на
ответника.
Представени са съдебни решения на
Пещерския районен съд по гр.д.№198/2003г.,с което е отхвърлен предявения от
бащата на ответника ревандикационен иск по чл.108 от ЗС против ищеца за площ в
размер на 58 кв.м.,оставено в сила с решение на ПОС по в.гр.д.№1076/2004г.,в
което е прието,че спорното място се намира регулационната линия между двата
парцела.Решението на ПОС е оставено в сила с решение на ВКС по
гр.д.№1363/2005г.
Като взе предвид изложената по-горе и приета за
установена по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че
предявения иск е основателен.
Предявения иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР,по своята правна
природа е установителен,касае
собственост на имот към момента на приемане на кадастралния план на
първо място и на второ място установяване дали при изготвяне на кадастралния
план е допусната грешка или непълнота изразяваща се в незаснемане на имота или
във включването му изцяло или на част от него в границите на друг имот.Спора за
материално право,предизвикан от грешки и непълноти в кадастралната основа е
спор за собственост, който има прилики,но и съществени отлики от
установителните и осъдителни искове за собственост.В това производство,на първо
място ищците следва да установят правото си на собственост,а след това налице
ли е грешка в кадастралната основа.Основанието на иска произтича от интереса да
се отстранят съществени непълноти или грешки в кадастралния план към момента
когато е одобрен.
Съдът приема за установено въз основа на протокола за
съдебна спогодба по гр.д.№434/1986г.,че ищеца е собственик на процесния имот
представляващ парцел ХІІ-263 в кв.15 по плана на гр.Брацигово от 1965г.с площ
от 347,95 кв.м.,а по сега действащия кадастрален план представляващ имот с
идентификатор 06207.501.239 с площ от 332 кв.м.
Ответника е собственик на парцел ХІІІ-263 в кв.15 по
плана на гр.Брацигово от 1965г.с площ от 279,95 кв.м.,а по сега действащия
кадастрален план представляващ имот с идентификатор 06207.501.240 240 с площ от
293 кв.м. Имота на ответника е придобит
през 2013г.,а неговите праводатели са закупили същия от ищеца през 1971 г.
От заключението на експертизата не се установява да е
имало регулационни изменения касаещи дворищната регулация между двата имота до
одобряването на кадастралната карта през 2012г.Редом с това се установява,че
сегашната граница между имотите е заснета като е изместена на север от
регулационната линия по плана от 1965г. като по този начин част от имота на
ищеца в размер на 15,95 кв.м.попада в имота на ответника.Кадастралната граница
съвпада и минава по построената в между двата имота ограда.
При това положение съдът приема,че е налице грешка в
кадастъра като част от имота на ищеца неправилно е заснета и включена в имота на ответника.Грешката следва да бъде
отстранена по съдебен ред,тъй като в този си вид кадастъра не отразява вярно
пространствените предели на правото на собственост на страните по делото.
В защитата си против предявения иск ответната страна
поддържа и се домогва да докаже,че ответника е придобил правото на собственост
върху имота по давност от 1975г.откакто е построена оградата между двата парцела.
Съдът приема,че не е установено по делото да е
осъществен фактическия състав на чл.79 от ЗС. Съгласно посочения законов текст правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.Владението
по смисъла на чл. 68 от ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.Анализа на правната
норма налага извода,че е налице владение когато кумулативно са налице два
елемента от неговия фактически състав,а именно и обективния и субективния.
В настоящия случая съдът приема,че обективния елемент
е налице.Спорната част е попадала в имота на ответника след построяването на
оградата между двата парцела ,което съдът приема,че е станало най-късно през
1979г.като кредитира в тази насока показанията на св.Х.,които съвпадат с
показанията на св.С..Съдът не кредитира
показанията на св.А.,тъй като същите в частта,в която свидетелят установява,че
оградата е построена през 2003г.не кореспондират с твърденията на страните и
данните по гр.д.№1198/2003г.на Пещерския районен съд,които са в смисъл,че
момента на образуване на делото оградата вече е била построена.Свидетелят е
несигурен и неубедителен доколкото твърди,че кладенеца е построен през
2002-2003г.,но не може да твърди дали по това време оградата вече е била
построена или не,а тя очевидно е била построена.След построяването на оградата
единствено праводателите на ответника ,а след 2013г.самия той е упражнявал
фактическа власт върху тази част от имота на ищеца.Липсвало е обаче намерението
за своене на частта като субективен елемент от владението.Св.С.-баща на
ответника,за който последния твърди,че е упражнявал владение върху имота
,твърди,че не е имало спорове с ищеца.Тези показания обаче се
опровергават от представените като доказателства по делото съдебни решения
цитирани по-горе.От същите се установява,че ответника е предявил собственическа
претенция за 58 кв.м.намиращи се на регулационната граница между двата
парцела,в която площ при това положение е включена и процесната спорна част,през 2003г.Като
основание на предявения иск по чл.108 от ЗС са изложени съображения,че С. е
закупил от П. дворно място с площ от 300 кв.м.,а на място владее по-малко,като
заявените 58 кв.м.представляват разликата между закупеното и владяното.Т.е.към
2003г.субективното отношение на праводателя на ответника към спорната по
настоящето дело част е,че правото на собственост върху нея е възникнало въз
основа на правна сделка,а не въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност.Следователно фактическата власт ответника по настоящето дело и ищец по
предявения през 2003г.иск за ревандикация,е упражнявал като купувач,а не като
владелец с намерението да свои чужда вещ.
При това положение и като приема,че ответника не се
легитимира като собственик на процесната спорна част,съдът приема,че същата в
размер на 15,95 кв.м.като част от парцел ХІІ-263 в кв.15 собственост на ищеца
по плана от 1965г.неправилно е включена в имота на ответника с идентификатор идентификатор
06207.501.240,което се дължи на неправилно отразяване на регулационната линия
между двата парцела по плана от 1965г.като имотна по сега действащия
кадастрален план.Грешката в кадастъра следва да бъде отстранена като
кадастралната граница следва да бъде заснета като съответстваща на
регулационната такава между парцелите по плана от 1965г.
С оглед изхода
на делото ответника следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски в полза
на ищеца в размер на 905,00лв.съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
По иска предявен от Н.Г.П.,ЕГН-********** *** против Д.Т.Д., ЕГН-********** *** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника,че в
кадастралния план на гр.Брацигово одобрен със Заповед №РД-18-43/19.10.2012 год.на
Изпълнителния директор на АГКК е налице
грешка изразяваща се в това ,че част от имота на ищеца с идентификатор
06207.501.239 в размер на 15,95 кв.м.находяща с в южната част на имота
заключена между регулационната граница между имотите по обезсиления
регулационен план на гр.Брацигово от 1965г.и кадастралната граница по сега
действащата кадастрална по скицата на вещото лице Б.Г. на л.120 от делото,заверена
от съда и представляваща неразделна част от решението ,неправилно е заснета
като част от имота на ответника Д.Д. с идентификатор 06207.501.240.
ОСЪЖДА Д.Т.Д.,ЕГН-********** *** да заплати на Н.Г.П. деловодни
разноски в размер на 905,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкият Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: