Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 08.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и
седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС А.
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с-я. ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Елка Григорова и в
присъствието на прокурора Снежанка Копчева, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 4812 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда № 574 от 03.02.2016 г., по НОХД № 4799/2014 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 16-ти състав, е признал подс. К.С.Д. за
виновна в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК я е осъдил на наказание
„лишаване от свобода“, в размер на две години, чието изпълнение, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от четири години. Осъдил е подсъдимото
лице, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото
разноски, в размер на 731.11 лева, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК,
пет лева, представляващи държавна такса за издаването на изпълнителен лист.
Недоволен от така
постановената присъда е останала подсъдимата, която чрез упълномощения си
защитник – адв. М.Г., САК, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивна
жалба. В същата бланкетно се твърди, че присъдата е неправилна,
необоснована и несправедлива, поради което се иска нейната отмяна и постановяването
на нова, оправдателна. Прави се алтернативно искане за изменението ѝ чрез
намаляване на наложеното наказание.
С подадената въззивна жалба не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание от 01.11.2017
г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с
въззивната жалба и с приложените материали по делото, прецени, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата
и/или свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени
и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, въззивният съд намери, че
присъствието му в съдебното заседание е задължително.
В откритото съдебно заседание пред
въззивната инстанция, проведено на 04.12.2017 г., защитникът на подсъдимата
заявява, че поддържа въззивната жалба и желае от съда отмяна на атакуваната
присъда, като неправилна и незаконосъобразна или алтернативно - за намаляване
размера на така определеното наказание. Излага доводи за липсата на
индивидуализираност на част от инкриминираните вещи, а именно златната халка,
доколкото при описанието на същата, в различните протоколи по делото, а така
също в мотивите на присъдата и в обвинителния акт, гравирания от вътрешността ѝ
надпис е отразен по различен начин. Твърди, че съдът неправилно е приел за
установена фактическа обстановка, идентична със сочената в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Възразява срещу кредитирането на протокола за обиск
на подсъдимата, доколкото същия не бил надлежно одобрен от съответния
първоинстанционнен съд. Намира така определеното наказание на подзащитната за
явно несправедливо.
Представителят на СГП счита
атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Излага доводи, че по
делото са били събрани всички необходими доказателства за разкриване на
обективната истина, като първоинстанционният съд в своите мотиви подробно е
посочил въз основа на кои доказателства е формирал своето вътрешно убеждение за
фактическата обстановка, както и кои доказателства кредитира и защо. Желае
потвърждаване на постановената присъда, като правилна и законосъобразна.
Частните обвинители (ЧО) В.К. и А.К.
се присъединяват към заявеното от прокурора.
Подсъдимото лице, в правото си на
лична защита и на последна дума, желае да бъде постановена справедлива присъда.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите и възражения, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови
обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по
реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното
производство писмени доказателствени средства и писмени доказателства. Съобразил
е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, заключенията на способите на
доказване - експертизи, а именно : гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите А.Г.К., В.А.К., Н.Д. Г.
-Л., В.В.Р.и С.В.В.; писмените
доказателствени средства и писмени доказателства - протоколи за обиск и
изземване, за претърсване и изземване, за доброволно предаване, за оглед на
веществени доказателства, трудов договор, описи, заложен билет, справка за
съдимост на подсъдимата ; способите на
доказване – заключенията на изготвените по делото лицево-идентификационна,
оценителна и почеркова експертизи.
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е
формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно
показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателствени
средства и писмени доказателства и използвания способ на доказване -
експертизи. Първостепенният съд е кредитирал показанията на разпитаните по
делото пред него свидетели К., К., Г. –Л., Р.и В.,
както и заключенията на приетите лицево-идентификационна, оценителна и
почеркова експертизи, а също и посочените по-горе писмени
доказателствени средства, като на базата на така събраните и проверени
доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение,
относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от
настоящия съдебен състав.
С оглед
горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна
на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една
страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства,
а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното :
Свидетелите
А.Г.К. и В.А.К. били съпрузи и живеели в къща, находяща се в гр. София, ж. к. „********№
1. Св. А.К. била управител на „В. А" ЕООД - дружество с предмет на дейност
извънгабаритни транспортни дейности. Седалището и адрес на управление на
дружеството били на домашния адрес на семейството, като помещения на първия
етаж на къщата се ползвали за офис. В помещение на офиса била монтирана метална
каса, в която се съхранявали оборотните парични средства, която каса се
отключвала с четирицифрен код. Кодът бил известен единствено на свидетелите А.
и В. К., като имало ситуации, в които те отваряли касата пред служители на
дружеството.
На
19.10.2010 г., бил сключен трудов договор с подс. К.Д., на длъжност „хигиенист“
с работно време понеделник, сряда и петък, обичайно от 13.30 ч. до 17.00 ч. Подсъдимата
почиствала както офиса на дружеството, така и жилищната площ на къщата.
Свидетелите К. били изключително доволни от работата на подсъдимата Д. и
изградили с нея доверени отношения. Към средата на 2013 г. започнали да
изчезват различни парични суми, като свидетелите К. взаимно се обвинявали, тъй
като единствени те боравели със средствата на дружеството.
За
времето от неустановена дата през месец април 2013 г. до 30.08.2013 г., докато
изпълнявала служебните си задължения в къщата на свидетелите К., подсъдимата
взела брачната халка на св. К., която била от злато, 14 карата, с тегло 4.32
гр. и с надпис от вътрешната страна „В.
29.11.87 r.". След като взела брачната халка, подс. Д. я заложила в
„Заложна къща М и ВК." ЕООД в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър". Освен
брачната халка, подсъдимото лице заложило и свой златен пръстен, с надпис „К.". На място в заложната къща св. С.В.съставил
заложен билет № 04217-13/30.08.2013 г.,
който бил подписан от подсъдимата, съответно като „заемател“ и „декларатор“.
За
времето от месец април до месец септември 2013 г., свидетелите К. установили,
че от офиса - от металната каса и от бюрото на св. А.К., липсват различни
парични суми. Липсите били периодични, сумите били оборотни средства на
дружеството, като първоначално самите съпрузи взаимно се обвинявали, че са
безотговорни към паричните средства. Те се съмнявали един в друг, както и в
работещите във фирмата. Към този момент, освен двамата съпрузи, във фирмата вече
работели само св. П.М.- брат на св. А.К., и подс. Д..
На
23.09.2013 г., около обяд, св. К. излязла от дома си, а на бюрото в офиса
ѝ оставила сумата от 3 000 лева. Както обичайно, около 13.30 ч.,
подсъдимата дошла на работа и в офиса я пуснал св. М.. Малко по-късно, около
14.00 ч., св. К. се прибрала в дома си и заварила подс. Д. да изпълнява
служебните си задължения. Св. А.К. взела парите, оставени на бюрото си, за да извърши
плащане, като преди това ги преброила отново и установила, че сумата е 2 600
лева, а 400 лева липсват. Тази констатация затвърдила подозренията, че някой от
работещите в офиса краде. Това наложило свидетелите А. и В. К. да монтират скрити
камери в офиса на 28 - 29.09.2013 г., с цел да наблюдават бюрото на св. К. и
касата, в която били оборотните средства. За поставяне на камерите знаели само
двамата съпрузи.
На 02.10.2013 г.,
свидетелите К. прегледали записите от камерите и видели как в 15.37 ч., подс. К.Д.
се опитала да отвори касата, неуспешно, след което проверила всички шкафове на
служебното бюро. Задълженията на подсъдимата, обаче, не включвали проверка нито
на съдържанието на бюрото, нито на касата, а единствено почистване на прах
върху посочените мебели - бюро и шкаф. Същият ден, подс. Д. не успяла да вземе
нищо, тъй като в офиса не били оставени пари.
На
04.10.2013 г., следобед, подсъдимата била на работа, а в къщата бил само св. В.К.,
който гледал футболен мач в хола на дома си. На канапето, до свидетеля, било
неговото сако, във вътрешния джоб на което имало пачка с банкноти, с номинал от
20 лева, изтеглени същия ден. Около 16.30 ч., подс. Д. се приготвила да тръгва
като отишла при св. К., за да ѝ плати за седмицата. Свидетелят я помолил
да го изчака във фоайето и слязъл до приземния етаж, за да вземе пари. В този
момент, подсъдимата останала сама за кратко, през което време влязла в хола,
видяла сакото на канапето, бръкнала във вътрешния му джоб и взела оттам 16
банкноти, с номинал от по 20 лева - общо сумата от 320 лева. След като взела
парите, подс. Д. излязла, а след връщането на св. К., си тръгнала. Веднага след
излизането на подсъдимото лице, св. В.К. проверил сакото си и установил, че от
джоба му липсва сумата от 320 лева, която подсъдимата отнела, докато той бил в
офиса.
По-късно,
свидетелите - съпрузи прегледали и записите от камерите и видели, че около 16.00
часа на 04.10.2013 г., подс. Д. отново опитала да отвори касата в офиса,
успяла, проверила цялото ѝ съдържание и като се уверила, че няма пари,
прелистила документите, които били вътре, след което ги върнала обратно.
След
като двамата съпрузи осъзнали, че действително подсъдимата е човекът в дома им,
който периодично краде парите им, те направили проверка на бижутата си.
Свидетелите установили липсата на двете си брачни халки, изработени от 14
каратово злато, с надписи „В. 29.11.87 г.“,
съответно „А. 29.11.87 г.",
други златни бижута, както и скъпи часовници, подарък от родителите им.
Това
мотивирало свидетелите А. и В. К. да потърсят съдействие от полицията, както и
да започнат да описват наличните в касата на фирмата парични суми по номера на
купюри.
На
21.10.2013 г., сутринта, те преброили и описали наличните в касата пари, като
съставили два отделни описа - на банкноти с номинал 20 лева - 60 броя и на
банкноти с номинал 50 лева - 17 броя, на обща стойност от 2 050 лева. Св. К.
сканирал банкнотите, след това поставили цялата сума в пощенски плик, който
прибрали в касата, като св. К. затворил вратата на касата до заключено
положение. Около 13.00 ч. същият ден, подсъдимата дошла на работа и започнала
да чисти втория етаж на къщата, а около 15.40 ч. се отправила към първия етаж.
Св. К. отишъл в спалнята, включил лаптопа и започнал да наблюдава камерите в
офиса. Около 16.00 ч., св. А.К. напуснала офиса. Около 16.20 ч., подс. Д.
отворила шкафа, в който била касата, бръкнала в последната и от белия плик взела
две банкноти, с номинал 50 лева, и шест банкноти, с номинал 20 лева - общо
сумата от 220 лева, които прибрала в лявата чашка на сутиена си и продължила да
почиства. Тези нейни действия били наблюдавани от св. В.К., който гледал
камерите и около 16.40 ч., при прибирането на съпругата му, той ѝ съобщил
какво е видял и поискал от нея да провери наличността в касата, преди
подсъдимата да е тръгнала. Св. А.К. отишла в офиса, като изпратила Д. на горния
етаж в кухнята, за да разтовари машина за миене, и в това време проверила
наличността в касата и установила липсата на 220 лева, което съобщила по
телефона на съпруга си и продължила работа. Св. К. се свързал незабавно с 06 РУ
- СДВР и съобщил за новата кражба, както и за предстоящото тръгване на подс. Д.
от дома им.
Около
17.00 ч., както обичайно, подсъдимата излязла от дома на свидетелите К. и в
близост до същия била задържана от полицейските служители на 06 РУ - СДВР. При
задържането, тя признала пред полицейските служители - свидетелите Н.Д. Г. -Л.
и В.В.Радулов, че е взела сумата от 220 лева от касата в офиса, която сума се
намира в нея.
За
времето от 17.15 до 17.50 ч., в сградата на 06 РУ – СДВР, бил извършен обиск по
реда на НПК на подс. Д., при който били намерени и иззети от лявата страна на
сутиена две банкноти, с номинал 50 лева, и шест банкноти, с номинал 20 лева, общо
220 лева. От дясната страна на сутиена ѝ били иззети шест банкноти, с
номинал от 50 лева - сумата от 300 лева, за които подсъдимата обяснила, че са
лични пари. Протоколът за обиск и изземване бил одобрен с определение от
съответния първоинстанционен съд, съгласно изискванията на НПК.
При
проведена беседа със св. Радулов, подсъдимата признала деянието, подробно
описала механизма на кражбите на брачната халка и на сумата от 320 лева.
На
21.10.2013 г., било извършено претърсване в жилището на подсъдимата, при което
не били намерени и иззети вещи, относими към предмета на доказване. Посоченото
действие също било одобрено с нарочно определение от съответния компетентен
съд.
След
като подсъдимата съобщила къде е заложила част от инкриминираните вещи, с
протокол за доброволно предаване от 22.10.2013 г., св. С.В.В., продавач - консултант
в заложна къща „М и ВК." ЕООД, предал заверено електрофотографско
(ксерографско) копие и оригинал на договора за заем - заложен билет № 04217-13/30.08.2013 г., както и заложените
от подс. Д. брачна халка и пръстен.
Вещите
са предявени на св. А.К., която разпознала брачната си халка с надпис от
вътрешната страна „В. 29.11.87 г.",
а за пръстена с надпис „К."
посочила, че не е неин.
На
вещите бил извършен оглед и изготвен фотоалбум от снимки към същия.
С
приемо - предавателен протокол от 22.01.2014 г., на св. А.К. били върнати
златна брачна халка, две банкноти, с номинал 50 лева, и шест банкноти, с
номинал 20 лева, подробно описано в протокола.
На
оптичен носител с видеозаписи от камерите в офиса на пострадалите свидетели К.,
за времето от 16.16 ч. до 16.17 ч., на 21.10.2013 г., се наблюдава лице от
женски пол, което почиства в помещението. В 16.19 ч. се наблюдава същото лице
да се приближава и да отваря шкаф, като не могат да се установят действията,
извършени от лицето и дали взема нещо от шкафа, поради това, че камерата е
разположена откъм задната част на шкафа и заснема с горен ракурс. Заснетото
лице от изображението съдържа идентификационна стойност и дава възможност за извършване
на лицева идентификация, след представяне на сравнителен снимков материал,
заснет при сходни условия и ракурс.
Установило
се, че на предоставените изображения лицето най-вероятно е подс. К.С.Д..
Стойността
на златната брачна халка била 252.72 лева.
Положените в заложен
билет № 04217- 13/30.08.2013 г. на
заложна къща „М и ВК." ЕООД, за „заемател“
и „декларатор“, били положени от подсъдимата.
Подс. К.С.Д. е родена
на *** ***, българка, български гражданин, със средно образование, омъжена, не
работи, живуща ***, ЕГН **********.
Същата
е неосъждана.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по
отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата
за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав, като напълно се
солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение, тъй като, макар и
кратък, същия е изцяло правилен. В тази връзка е необходимо да се посочи, че
когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о.,
решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н.
о.).
Без да
бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивния протест, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Правилно
първостепенния съд е дал вяра на всички разпитани по делото свидетели - А.К., В.К.,
Н.Г. -Л., В.Р.и С.В., доколкото показанията им са подробни, логични, еднопосочни,
последователни, взаимно допълващи се и без констатирани вътрешни противоречия.
От
показанията на ЧО А.К. и В.К. се изясняват обстоятелствата свързани с трудовата
ангажираност на подсъдимата, във връзка с която същата е имала достъп до
помещенията, които е следвало да почиства, и от които именно тя е отнела
инкриминираните вещи. От показанията им се разкрива и механизма на отнемането
им, както и точните места на които същите са съхранявани. В подкрепа на
изнесеното от тях в тази насока се явява и изготвената по делото
видеотехническа експертиза, на която контролирания съд правилно е дал вяра.
Въззивния
съдебен състав изцяло се солидализира с решението на първоинстанционния да
приеме с доверие и показанията на разпитаните в качеството на свидетели
полицейски служители, участвали в задържането на подсъдимата непосредствено
след отнемането на паричната сума. Показанията наЛ. и Р.са характеризират със
своята изчерпателност, непротиворечивост и са взаимно допълващи се. Същите изцяло
се подкрепят и от останалата събрана по делото доказателствена съвкупност. Св. Р.недвусмислено
и категорично заявява, че лично е възприел изявления на подсъдимата, в които
същата признава за многократно извършени от нея кражби на парични суми и ценни
вещи от дома и офиса на частните обвинители. свидетелят Свидетелят изнася, също
така, че местонахождението на брачната халка е било установени именно чрез
съдействието на подсъдимата, която е признала, че я е заложила в „Заложна къща
М и ВК." ЕООД в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър", което от своя
страна намира подкрепа в правилно кредитираното писмено доказателствено
средство – заложен билет, а също така и в изготвената почеркова експертиза, от
която безспорно се установява, че положените подписи са именно на подсъдимата. Св.
Р.свидетелства за това, че откритата и иззета от заложната къща брачна халка е
била гравирана от вътрешната страна с надпис – име и дата, което твърдение от
своя страна намира подкрепа в протокола за оглед на веществени доказателства от
02.12.2013 г., находящ се на л. 58 от досъдебното производство, както и
протокола за доброволно предаване от 22.10.2013 г., находящ се на л. 32 от
досъдебното производство. Следва да бъде отбелязано, че въззивният съд не
споделя възражението на защитата по отношение на твърдяната от нея липса на
идентичност на един от предметите на престъплението, а именно златната брачна
халка. В хода на съдебните прения, адв. Г. твърди, че е налице разминаване
между различните протоколи по делото, свързано с текста гравиран от вътрешната
страна на вещественото доказателство - брачна халка, поради което според нея не
е доказана по категоричен начин идентичността на предмета на престъплението. Настоящия
съдебен състав, след задълбочен анализ на приложените по делото писмени
доказателствени средства установи, че брачната халка заложена от подсъдимата в
заложна къща и иззета в последствие от разследващите органи със съответния
протокол за доброволно предаване несъмнено принадлежи на ЧО А.К., от чието
владение подсъдимата противозаконно е отнела. Действително, между протокола за доброволно
предаване от 22.10.2013 г. и този за оглед на веществени доказателства от
02.12.2013 г. е налице различие при описа на гравюра, но съдът намира, че това
по никакъв начин не обоснована съмнение, че се касае за една и съща златна халка.
Идентичността се доказва по безспорен начин, от една страна, от показанията на
св. Радулов, който разкрива, че подсъдимата в негово присъствие си е признала,
че е отнела от дома на ЧО брачната халка, която е заложила в конкретната
заложна къща. В подкрепа на тези твърдения на свидетеля се явяват и приложения
към доказателствата по делото заложен билет, а така също и горепосочения
протокол за доброволно предаване от 22.10.2013 г., в който е отразено, че
същата е заложена от К.Д., чрез договор за заем от 30.08.2013 г.
Правилно
СРС е дал вяра на изготвените по делото видеотехническа, почеркова и оценителна
експертизи, доколкото същите са изготвени от компетентни в съответните области
лица, за които не са налице данни за заинтересованост от изхода на делото.
Сочените експертизи изцяло се подкрепят от кредитираните свидетелски показания,
както и от писмените доказателствени материали и писмените доказателства по
делото.
Правилно
при сформирането на своите фактически и правни изводи, съдът е взел предвид и
приложеното по делото свидетелство за съдимост на подс. Д., от което става
ясно, че същата е неосъждана.
По
отношение на възражението на защитата относно твърдяната негодност на протокола
за обиск и изземване в неотложни случаи, съдът намира същото за неоснователно. Съответният
протокол е бил одобрен с определение на СРС от 22.10.2013 г., в 24 часовия срок,
изискуем по чл. 164, ал. 3 от НПК, изготвен е съгласно правилата на процесуални
закон, без да са налице каквото и да било нарушения при извършването на
процесуално - следственото действие или при съставянето на обективиращия го
протокол.
Като
цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко
посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на
„ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд
срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна
фаза на процеса писмени доказателствени средства и писмени доказателства.
Въззивният
състав служебно констатира, че правото на защита на подс. Д. не е било нарушено
в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички
изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на
правото на защита от страна на подсъдимата – редовно връчване на обвинителния
акт, гарантиране на участието ѝ в процеса, на правото ѝ да дава
обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се
ползва от адвокатска помощ, каквато тя е ангажирала, както и възможност да се
изказва последна и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните ѝ
права и интереси, от които права подсъдимото лице пълноценно се е възползвало.
Събраните
на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства и
заключенията на приетите експертизи очертават една константна логична верига от
обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се
установява както самото деяние, неговия механизъм, предмет и начин на
извършване, така и съпричастността към същото на подс. Д., обратно на
въведените във въззивната жалба твърдения за липса на достатъчно доказателства,
от които да се изведе категоричен извод за участието на подсъдимата в
инкриминираното деяние.
Предвид
всичко изложено, въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз
основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил
правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на
РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно
и обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 26, ал.1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на
това, че извършеното на инкриминираната дата и място от подсъдимото лице
осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това
престъпление.
От обективна и
субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав.
За да е изпълнен състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, е необходимо деецът да е отнел чужда
движима вещ от владението на другиго, без неговото съгласие, с намерение за
противозаконно присвояване на отнетата вещ. Подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние на вмененото ѝ с обвинителния акт продължавано престъпление, като
с три отделни деяния, които осъществяват един състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, отнела чужди
движими вещи на обща стойност 792,72 лева, а именно:
1. на неустановена дата на месец в
периода м. април 2013 г. до 30.08.2013 г., от къща, находяща се в гр. София,
кв. „Овча купел", ул. „*******отнела чужда движима вещ - златна брачна халка,
14 карата, с тегло 4.32 грама, с надпис от вътрешната страна „В. 29.11.87 г.", на стойност 252.72
лв. (двеста петдесет и два лева и седемдесет и две стотинки), от владението на А.Г.К.,
без нейно съгласие с намерението противозаконно да я присвои ;
2. около 16.30 часа на 04.10.2013 г.,
от къща, находяща се в гр. София, кв. „Овча купел", ул. „*******отнела
чужди движими вещи - сумата от 320 (триста и двадесет) лева, от владението на В.А.К.,
без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои и
3. около 16.20 часа на 21.10.2013 г.,
от каса в офис, находяща се в гр. София, кв. „Овча купел", ул. „*******отнела
чужди движими вещи - сумата от 220 (двеста и двадесет) лева, собственост на фирма
„В. А" ЕООД, от владението на управителя на дружеството - А.Г.К., без
нейното съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.
И при трите отделни деяние, част от
продължаваното престъпление, подс. Д. е прекъснала фактическата власт на
досегашните владелци на инкриминираните вещи, като е осъществила неправомерна
собствена такава върху същите, с което именно е довършила изпълнителното деяние
на кражбата, като във всеки отделен случай това е станало без съгласието на досегашните
им владелци. Установяването на трайна фактическа власт от подсъдимата върху
инкриминираните вещи се обективира от фактът, че тя е възпрепятствала
възможността на правоимащите лица да упражняват владението си върху тях. Подсъдимата,
също така, е извършила разпоредителни действия с отнетата от владението на ЧО К.
брачна халка, залагайки я в „Заложна къща М и ВК." ЕООД, находяща се в гр.
София, ж. к. „Хаджи Димитър", което, от своя страна, по категоричен начин
свидетелства за присвоителните ѝ намерения. От друга страна, ЧО А. и В. К.
не са преустановявали своята фактическа власт върху вещите, предмет на
процесното престъпление, доколкото същите са се намирали в жилището им, в което
се е помещавал и офиса, от който са отнети паричните суми от подс. Д..
От
субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е извършено при форма
на вината „пряк“ умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е общественоопасните последици и пряко е целяла
настъпването на този престъпен резултат. Подс. Д. е съзнавала, че с действията
си осъществява отнемане на чужди движими вещи без знанието и съгласието на
правоимащите лица. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото
нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото, от които по
безспорен начин се доказва своителното намерение на подсъдимата.
Мотивиран
от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил
правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за
съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. Д. инкриминирано
деяние.
По
изложените съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303,
ал. 2 от НПК, подсъдимата е била призната за виновна за извършеното от него
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При
правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по
делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимата, като е приел, че следва да го определи при
условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят
приложение на чл. 55 от НК.
Тези
изводи се споделят и от въззивния съд, като следва да се посочи, че в случая не
са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства,
нито такива, които да имат изключителен характер. Такива не са посочени от
защитата, нито във въззивната жалба, нито в откритото съдебно заседание пред
въззивния съд, а и настоящият състав не констатира наличието им при извършената
служебна проверка.
Съдът
служебно не установява и явна несправедливост и завишаване на наказанието.
При
определяне на конкретното наказание, правилно първоинстанционният съд е
съобразил като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на
подсъдимата към момента на извършване на инкриминираното деяние.
Въззивният
състав споделя и позицията на първия съд, който е приел за отегчаващо вината
обстоятелството фактът, че по делото са налице данни за системност на тази
дейност на подсъдимата, доколкото тя е правила опити да търси ценности и пари и
други пъти, извън тези включени в продължаваното престъпление, предмет на
настоящото наказателно производство. Правилно като отегчаващо отговорността е
отчетено и обстоятелството, че подсъдимата е злоупотребила с изключителното
доверие, което частните обвинители са ѝ гласували, допускайки я до дома
си и личните си вещи.
При тези обстоятелства, правилно районният съд е отмерил и вида и размера на наказателната санкция, която е „лишаване от свобода”, в размер на две години. Отреденото за конкретното престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК наказание не се явява нито несъразмерно тежко и завишено, нито явно несправедливо, с оглед степента на обществена опасност на конкретното деяние и дееца.
Въззивният
съд, подобно на първоинстанционния, приема че в конкретния случай са налице
предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода”, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо
три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна
норма. Съдът се съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от
обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното
наказание „лишаване от свобода“. За да се изпълнят целите на специалната и
генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на въздействие от
по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимата в място за лишаване от
свобода. Визираните в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва
да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и
личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и
предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително
въздействие върху останалите членове на обществото. Въпреки липсата на протест,
целящ влошаване на наказателно – правното положение на подсъдимия, въззивният
съд намира за необходимо да отбележи, че напълно споделя вярната и точна
преценка на първият съд, че не се налага изолирането на подсъдимата от
обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването й от обичайната й
социална среда. Евентуална такава би се явила разрешение, непропорционално на
извършеното престъпление, което би излязло извън законноустановените цели на
наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. При подсъдимата не са формирани
престъпни навици, предвид чистото ѝ съдебно минало. С оглед личността ѝ,
законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без
ефективното изтърпяване на наказанието. При това, предоставеният изпитателен
срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо-превантивна функция,
изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на
наложеното наказание в случай, че подсъдимата, в рамките на определения й
изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство
за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното й
наказание, както и силно мотивиращо бъдещото й законосъобразно поведение, в
аспекта на необходимостта от спазване на законите.
Воден
от изложените съображения, въззивната инстанция намира за вярно и точно
решенето на първоинстанционния съд да отложи за срок от четири години
изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода“, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на
размера на изпитателния срок, районният съд е съобразил характеристичните данни
на подсъдимата, като едновременно с това отчел и обстоятелството, че
законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му
значение за поправяне на подсъдимата, като въз основа на това законосъобразно е
приел, че именно такъв размер отлагателен срок, ще окаже максимално
поправително и продължително възпитателно-превантивно въздействие върху
подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Вземайки предвид всички посочени
по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че така отмереното наказание е
справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец и
отговаря в пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на
принципите на българското наказателно законодателство. Чрез него биха се
изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална
превенция, като същевременно същото не се явява несъразмерно тежко и се явява
достатъчно за осигуряване нужния възпитателно -
поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимата, но и върху
другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният
смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК. В същото време, ще
се даде възможност на подс. Д. да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивирана от едно ненужно тежко наказание.
По отношение на присъдата в частта ѝ,
в която подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски, то
същата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С оглед
осъдителния характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските по
делото правилно са възложени на осъдената подс. Д., в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. З от НПК. Същите са правилно изчислени.
Предвид
изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в
жалбата доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и
дееца.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с
оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната
жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №
574 от 03.02.2016 г., по НОХД № 4799/2014
г. на СРС – НО, 16-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.