Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
5781 по описа за 2019 година, прецени:
Търговска банка “У.Б.” АД *** е предявила по реда на
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК срещу Ц.Т.Ц. *** установителен иск с правно
основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за съществуването на вземане в размер на
67 164,14 лева – главница по договор за банков кредит, и иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 956,99 лева мораторна лихва за периода от
25.05.2017 г. до 25.09.2017 г. При условията на евентуалност ищецът предявява
срещу ответницата осъдителни искове с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за
заплащане на главница по договор за кредит в размер на 67 164,14 лева и с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на
956,99 лева.
Ищецът „У.Б.“ АД *** излага, че с договор за ипотечен
кредит от 10.04.2014 г. е предоставил на ответника Ц.Т.Ц. кредит в размер на 72
400 лева. Кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя на 22.04.2012 г.
Договорните отношения между страните били преуредени с подписване на анекс № 1
от 25.05.2015 г. В чл. 17.1 от анекс № 1 се съдържала клауза за обявяване на
непогасената част от кредита от банката за предсрочно изискуем при неизпълнение
на което и да е от задълженията на кредитополучателя, или пълно или частично
неплащане на която и да е вноска по кредита. Поради сбъдване на посочените
материалноправни предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост,
банката обявила кредита за предсрочно изискуем. По заявление от банката кредитор,
били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №
67506/2017 г. на СГС, за сумите: главница в размер на 67 164,14 лева,
ведно със законната лихва от 26.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
и мораторна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 25.09.2017 г. в размер на
956,99 лева. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение по чл. 414
от ГПК.
На основание изложените обстоятелства, ищецът прави
искане до съда да приеме за установено, че в полза на ищеца „У.Б.“ АД ***
съществува вземане към ответника Ц.Т.Ц., произтичащо от договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 292/0026/26762260 от 10.04.2014 г., за
следните суми:
-
сума от 67 164,14 лева главница, ведно със законната лихва от 26.09.2017
г. до окончателното изплащане;
-
сума от 956,99 лева мораторна лихва за периода сума от 25.05.2017 г. до 25.09.2017 г.
При условията на евентуалност, в случай че съдът не
приеме наличието на надлежно уведомяване на ответника за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, ищецът прави искане до съда да осъди ответника Ц.Т.Ц.
да заплати на ищеца „У.Б.“ АД *** гр. София следните суми:
-
сума от 67 164,14 лева главница, ведно със законната лихва от 26.09.2017
г. до окончателното изплащане;
-
сума от 956,99 лева мораторна лихва за периода сума от 25.05.2017 г. до 25.09.2017 г.
Ответницата Ц.Т.Ц. и неговият представител, назначен
по реда на ЗПП, са подали отговори със следните възражения:
- възражение на ответницата за невиновна невъзможност
за изпълнение на задълженията по договора, предвид незаконосъобразно
прекратяване на служебното й правоотношение и незаконосъобразни действия на
трети лица;
- възражение на ответницата за допуснати нарушения при
сключване на анекс № 1 към договора за кредит и свързано с това неправомерно
определяне на размерите на главницата и лихвите и начисляване на лихва върху
лихва;
- възражение на представителя на ответницата срещу
допустимостта на съединяването на установителните искове, предявени по реда на
чл. 422 от ГПК, с осъдителни искове, предявени при евентуалност.
Съдът приема, че установителния иск, предявен по реда
на чл. 422 от ГПК, може да се съедини с предявен при условията на евентуалност
осъдителен иск за същите вземания. В исковото производство, инициирано по реда
на чл. 422 от ГПК, са приложими правилата за първоначално съединяване на искове,
като съдът преценява общите процесуални условия за приемането му за разглеждане
съвместно с установителния иск (ТР № 4-2013-ОСГТК т. 11б). Когато предсрочната
изискуемост не е настъпила или е настъпила след предявяване на иска по реда на
чл. 422 от ГПК, кредиторът може да предяви осъдителен иск, включително да го
съедини с иска по чл. 422 от ГПК (Р-139 от 05.11.2014 г. т.д. 59-2012-І т.о.).
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
На 10.04.2014 г. бил сключен договор за ипотечен
кредит на физическо лице между ищеца „У.Б.“ АД като банка кредитор и ответницата Ц.Т.Ц. като
кредитополучател. С договора банката кредитор се задължила да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 72 400 лева със срок за усвояване до
10.07.2014 г. и срок за погасяване до 10.04.2031 г. и начин на погасяване
месечни анюитетни вноски. В договора била уговорена лихва в размер на 5 % за
първата година и 6,70 % за останалия период на кредита. Годишният процент на
разходите според договора за кредит е 8,3071%. В договора била уговорена лихва
за начисляване върху редовния дълг при просрочени плащания на лихва и/или
главница от кредита, приложими за съответния лихвен период, в размер на 7% за
първата година и 8,70% за останалия срок на кредита. Отделно е уговорен годишен
лихвен процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието,
образуван от приложимия към датата на олихвяването индивидуално договорен
годишен лихвен процент по т.- 4.1 и надбавка към него за просрочена главница. Сумата
по кредита е била усвоена от ответницата чрез постъпването ѝ по банковата
ѝ сметка на 22.04.2014 г. Договорът е бил изменен с анекс № 1 от 25.05.2015
г., към датата на който дължимите от ответницата суми са, както следва:
главница 69 204 лева, просрочена главница към датата на анекса 230,09
лева, начислена неизискуема лихва 309,11 лева, просрочена лихва 19,82 лева и
такса за предоговаряне 100 лева. Съгласно точка 2.9 от анекса, сборът от тези
суми образува предоговорената главница по договора за кредит в размер на
69 836,22 лева. В анекса е предоговорена лихва за първата година в размер
на 6,01% и лихва за останалата част от лихвения период в размер на 6,70%. В
точка 5.8 от анекса била уговорена неустойка за забава в размер на законната
лихва, като е вписан процент от 10,1 пункта. На 09.08.2017 г. банката е
изпратила нотариална покана до длъжника Ц., с която я уведомява, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 08.06.2017 г. Нотариалната покана е била
получена от длъжника Ц.Т.Ц. на 13.09.2017 г., видно от представената в
заповедното производство разписка (гр. дело № 67506/2017 г. л. 37).
Според заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, плащанията по кредита са в общ размер
14 145,03 лева, с което са погасени главница 2717,31 лева, договорена
лихва за редовна главница 9252,01 лева, договорена лихва за просрочена главница
797,74 лева, неустойка за просрочена главница 1278,64 лева, неустойка за
просрочена лихва 15,83 левазаконова лихва по присъдени кредити 83,50.
Така изложените обстоятелства обуславят следните
изводи на първоинстанционния съд:
Между страните не се спори и се установява безспорно
сключването на договора за кредит и усвояването на паричната сума от
ответницата като кредитополучател. Възраженията на представителя на ответника
са за непредоставяне на предкредитна информация от страна на банката за
условията по кредита, които биха били основание кредитополучателят като
потребител да се сключи договора при своевременно запознаване. Прави се
възражение и за незапознаване на кредитополучателя с общите условия по кредита.
Запознаването с общите условия по договора за кредит е удостоверено от самия
кредитополучател при сключване на договора за кредит. Немотивирани за доводите
на представителя на ответницата, че декларираното от кредитополучателя –
потребител запознаване на общите условия не го обвързва. Всяко изявление на
дееспособно лице в договорни отношения го обвързва, независимо от качеството му
по конкретния договор. В тази връзка, поради липса на доказателства в обратния
смисъл, съдът приема за безспорно установено от изявлението на ответницата в
договора (л. 10), че е била запозната с общите условия към договора за кредит.
Следва да се отбележи също, че предмет на конкретната искова претенция е
главница по договор за кредит, която е предоставена от банката кредитор и
получена от ответницата. Твърдението за незапознаване с общите условия,
основателно или не, е неотносимо към действителността на договора в частта му
относно предоставената главница по кредита, към факта, че по силата на
сключения между страните договор ответницата е получила паричната сума, и към
задължението на кредитополучателя да върне получената сума, съгласно чл. 430
ал. 1 от ТЗ.
Като основание за претенцията си за дължимост на
главницата в пълния ѝ размер ищецът сочи неплащане на две погасителни
вноски, съответно на 11.05.2017 г. и на 11.06.2017 г. и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Неплащането на тези погасителни вноски не се оспорва от
ответницата и се установява от заключението на вещото лице. Банката кредитор е
отправила нотариална покана, с която е съобщила на ответницата, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем. Съдът тълкува това като изявление на банката за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита, като датата на настъпване на
тази изискуемост е датата, на която ответницата е получила нотариалната покана
– 13.09.2017 г. (гр. дело № 67506/2017 г. л. 40).
При преценка на размера на дължимата главница, съдът
следва да съобрази нейния първоначален размер, промяната в размера, настъпила с
подписването на анекс № 1 от 25.05.2015 г. и извършените плащания от
ответницата. Независимо че ищецът не претендира дължима договорна лихва и
неустойка, следва съдът да прецени законосъобразността и на тези клаузи, тъй
като с част от плащанията, извършени от ответницата, са погасени вземания за
договорна лихва и неустойка.
Клаузите за неустойка за просрочена главница и
неустойка за просрочена лихва са уговорени в точки 4.1 и 4.2 от договора, в
сила до 25.05.2015 г. Съгласно точка 4.1 при просрочие на плащане на вземане по
главница и лихва базовият лихвен процент се увеличава с два процентни пункта
спрямо действащия. Това води до увеличаване на лихвения процент по договора с
два пункта (л. 10-11). Към този увеличен лихвен процент, съгласно точка 4.2 се
прибавят 10 пункта, като по този начин неустойката за просрочени вземания
първата година е уговорена на 17%, а до края на кредитния период – 18,70%.
Неустойката е очевидно завишена и с оглед липсата на пределен размер, или на
краен срок на изчисляване, тези клаузи са нищожни, поради противоречие с
добрите нрави. Поради това, плащанията за неустойка до датата на анекса –
25.05.2015 г. в размер на 275,22 лева (ССЕ л. 219) следва да се приспаднат от
размера на дължимата главница към датата на анекса.
С цитирания анекс към главницата са прибавени
непогасени вземания за редовна лихва – 309,11 лева, просрочена лихва 19,82 лева
и такса за предоговаряне 100 лева. Прибавянето на лихва към главницата е нищожно
по аргумент от чл. 294 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ, по смисъла на който лихва
върху лихва може да се уговаря само между търговци. Нищожно е и прибавянето към
лихвата на „такса за предоговаряне“ в размер на 100 лева. Таксата има характер
на разходи по кредита по смисъла на чл. 58 ал. 1 т. 1 от ЗКИ, които не са
лихвоносни вземания. Това изключва прибавянето им към главницата. Поради това
съдът приема, че към датата на сключване на анекс № 1 – 25.05.2015 г.,
главницата е била в размер 69 204,20 + 230,09 - 275,22 = 69 157,09 лева.
С § 8 от анекс № 1 от 25.05.2015 г. се отменят
първоначалните клаузи за неустойка и вместо това, в анекса е уговорено
обезщетение (неустойка) за забава в размер на 10,1% върху всяка просрочена сума
по кредита (главница или лихва). Клаузата за неустойка не е достатъчно ясно
дефинирана, няма ограничение в периода на начисляване на неустойка, нито в
размера на неустойката. Поради това тази клауза е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗКИ. Плащанията, които е
направила длъжницата с които са погасявани вземанията за неустойка в размер на
1278,64 лева (неустойка за просрочена главница) и 15,83 лева (неустойка за
просрочена лихва) следва да се отнесат към главницата и да се приеме, че
размерът на погасената главница след анекса до е 2717,31+1278,64 = 3995,95
лева.
Тази сума следва да се извади от размера на
непогасената главница 69 157,09 лева. С горното размерът на непогасената
главница следва да се определи на 65 161,14 лева. Установителният иск с
правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, е
основателен до този размер.
Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД е основателен в
частта му за дължимостта на законна лихва от дата 14.09.2017 г. до 25.90.2017
г., защото съдът приема датата 13.09.2017 г. – датата на получаване на нотариалната
покана от ответницата, като датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
На следващата дата 14.09.2017 г. длъжникът е в забава. Размерът на законната
лихва за този период е 217,20 лева (www.calculator.bg). Установителният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предявен по реда
на чл. 422 от ГПК, е основателен до този размер.
Поради произнасянето по същество по предявените главни
искове, съдът не следва да разглежда предявените при евентуалност осъдителни
искове.
Ответницата дължи на ищеца разноски в размер на
7752,36 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, че
Ц.Т.Ц., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „У.Б.“ АД ***, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление:*** пл. „Света Неделя“ № 7 сумата от 65 161,14 лева (шестдесет и пет хиляди сто шестдесет
и един лева и четиринадесет стотинки) главница по договор за ипотечен кредит №
292/0026/26762260 от 10.04.2014 г., изменен с анекс от 25.05.2015 г., ведно със
законната лихва от 26.05.2017 г. до окончателното погасяване, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение от 30.09.2017 г. по гр. дело № 67506/2017 г.
на СРС, като отхвърля иска с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ, предявен по
реда на чл. 422 от ГПК над този размер до 67 164,14 лева.
Призната за установено, че Ц.Т.Ц. дължи на „У.Б.“ АД *** сумата от 217,20 лева обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.09.2017 г.
до 25.09.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение от
30.09.2017 г. по гр. дело № 67506/2017 г. на СРС като отхвърля иска с правно
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 от ГПК над този
размер до 956,99 лева.
Осъжда Ц.Т.Ц. да заплати на „У.Б.“ АД разноски в
размер на 7752,36 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: