РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 15.04.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав
Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 7331/ 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Държавата,
представлявано от министъра на финансите срещу Решение № 68433 от 13.03.2020г.,
постановено по гр. д. № 79178/2018г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в,
с което е осъдена на основание чл. 7 от Конституцията на Република България вр.
с чл. 49 ЗЗД да заплати на „Е.П.- 2006"ООД сумата от 13424,09 лева-
обезщетение за вреди –удържани в периода 31.01.2014г. -31.08.2014г. въз
основана на чл.35а от ЗЕВИ (обявен за противоконституционен с решение №
13/31.07.2014 г., по конст.дело № 1/2014 на КС) такси в размер на 20 % от
приходите от продажба на електрическа енергия от фотоволтаична централа
собственост на ищеца.
Изложени са оплаквания за недопустимост и неправилност
на решението поради липса на подведомственост на спора на общите граждански
съдилища, поради липса на надлежна легитимация на държавата, поради липса
на възможност за контрол на актовете,
действията или бездействията на народното събрание, с които то упражнява или не
законодателна дейност. Законодателната власт била такава на власт и подчинение
и това, че не бил приет закон с желано от частноправни субекти съдържание не
било незаконно бездействие. Липсвала процесуална легитимация на държавата
защото тя не била възложител на работата на народните представители и поначало
за вреди от действията на нейни органи отговарял съответния правосубектен орган
– в случая Народното събрание. Позовава се на практика на ВКС. Счита, че
исковете по чл. 49 ЗЗД вр. 45 ЗЗД не са алтернатива на чл. 22, ал. 4 от ЗКС.
Изложени са оплаквания за неправилност по същество
поради невярно отразяване на факти, направилно тълкуване на материалния закон,
нарушение на конституционни норми, вътрешно противоречие на мотивите,
процесуални нарушения. Неверен бил извода, че претенцията е основана на
противоправно бездействие. Нямало такова позоваване в исковата молба. Исковата
молба била основана на противоправно действие.
В доклада на съда било вписано, че има евентуален иск
по чл. 59 ЗЗД, а такъв не бил предявяван. В този смисъл имало възражения и на
двете страни, които не били отразени в протокола от първото съдебно заседание.
Съдът основал решението си на липсващи
доказателства-фискални бонове, които посочвал в решението. Изводите на съда за
извършено плащане по фактури били в противоречие с констатация за неполучаване
на плащане по същите фактури.
Не бил посочен извършителя на противоправното
поведение. Не направил разлика между колективни орган Народно събрание и
народните представители осъществили действие или бездействие.
Не можело да се установи кое е увреждащото действие на
ответника, кога и от кого е осъществено. Нямало мотиви за настъпила като
резултат от бездействие вреда за ищеца.
Не бил докладван иск с правна квалификация по чл. 49
вр. с чл. 7 т КРБ и уважил иска на непредявено основание.
Липсвал закон който да урежда деликтна отговорност на
държавата за вреди от приемане на противоконституционни закони. Последиците
били уредени с чл. 22, ал. 4 от ЗКС и нямало основание за прилагане по аналогия
на чл. 7 КРБ вр. с чл. 49 ЗЗД.
Решенията на КС нямали обратно действие. До обявяване
на закона за противоконституционен той бил приложимо право и следователно
липсва основание за отговорност и не може да има противозаконни действия или
бездействия.
Държавата не била възложител на работата на народните
представители.
Не били изложени мотиви за вина. Държавата била особен
субект и не можела да формира вина, като елемент от състава на чл. 49 вр. с чл.
45.
Неправилно било отхвърлено възражението за изтекла
погасителна давност. Разпоредба на ЗЕВИ била от 2013г.
Изложени са мотиви за недопустимост на евентуален иск
по чл. 59 ЗЗД.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и
се иска потвърждаване на решението. Позовава се на практика на ВКС по идентични
от обективна страна казуси.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС намира решението за валидно и допустимо.
Неоснователни
са всички оплаквания жалбата свързани с допустимостта на решението поради неподведомственост
и липса на процесуална легитимация. По
идентични казуси от обективна страна и по отношение същите оплаквания са налице
множество решения и определения на Върховен касационен съд според които
исковете са подведомствени на гражданските съдилища и държавата е надлежен
ответник.
Неверни са твърденията в жалбата, че ищецът не е въвел
като основание на иска си бездействието на Народното събрание да приеме акт по
чл. 22, ал. 4 от ЗКС. На стр, 5, абз. 2 от исковата молба има изрично такова
позоваване от ищеца.
Неотносимо е оплакването за докладван от съда иск по
чл. 59 ЗЗД. Такъв иск не е разглеждан и уважаван от СРС и действително не е
предявяван. Вярно е, че в проектодоклада на съда обявен за окончателен в
съдебно заседание има вписване, че е предявен такъв евентуален иск, но това по
никакъв начин не се отразява на допустимостта и правилността на решението,
защото в решението няма разглеждане на такъв иск- няма произнасяне за
релевантните за такъв иск елементи на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. За
пълнота следва да се отбележи, че в съдебното заседание на което доклада е
обявен за окончателен въззивникът е бил представляван и не е правил възражения
по доклада. Ако счита, че такива не са вписани в протокола е могъл да инициира
производство за поправка на протокола.
По отношение на правилността на решението
проверката на СГС е ограничена до оплакванията в жалбите и
императивните материални норми.
След преценка на оплакванията в жалбите, твърденията и
възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира, от
фактическа страна за установено следното:
Между страните няма спор за фактите, релевантни за
спора, че ищецът е собственик на фотоволтаична централа, че същата е присъединена
към електроразпределителната мрежа, че е произвеждала и е изкупувана от електроразпределителното
предприятие електрическа енергия. Тези факти се доказват и от представените
писмени доказателства - договор за присъединяване на обект на производител на
електрическа енергия от 03.02.2012г., сключен между "ЧЕЗ Разпределение
България"АД и "Е.П.- 2006"ООД; разрешение за ползване на
фотоволтаична централа в с.Горна Ковачевица с възложител "Е.П.-
2006"ООД от 18.06.2012 г.; договор от 25.06.2012 г. между "ЧЕЗ
Електро България"АД и "Е.П.- 2006"ООД за изкупуване на
произведената от фотоволтаичната централа електрическа енергия.
От представеното от КЕВР и прието като писмено
доказателство писмо и справка постъпили в съда на 15.10.2019г. (л. 151-152) и
приети в ОСЗ от 25.10.2019г. – неправилно пришити след протокола от заседанието
се установява размера и датите на внасяне на сумите удържани по чл. 35а от ЗЕВИ
от ищеца
Ноторно е, че Конституционния съд на РБ е обявил тази
разпоредба за противоконституционна с Решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС по к.
д. № 1/2014 г., ДВ 65/2014г.
Ноторно е, че народното събрание и до момента не е
приело акт за уреждане на последиците от обявения за противоконституционен
закон, каквото задължение има по силата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС.
При тези факти СГС споделя изводите на СРС за
основателност на иска по чл. 7 от КРБ във връзка с чл. 49 от ЗЗД. Оплакванията
на въззивника се свеждат до процесуалната допустимост на иск срещу държавата за
вреди, причинени от законодателна дейност на НС, когато са приети законови
разпоредби, впоследствие обявени за противоконституционни и по кой ред следва
да се търси възстановяване на сумите от финансово задълженото лице; отпада ли
публичноправния характер на получени от държавата такси по чл. 35а
ЗЕВИ от частноправните субекти до
момента на влизане в сила на решението на Конституционния съд и допустимо ли е
да се търси връщане на даденото по общия исков ред; представлява ли приложимо
право нормата на чл.
35а ЗЕВИ до обявяване на нейната
противоконституционност и събрани ли са от държавата на годно правно основание
такси за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г.; допустимо ли е гражданският
съд да извърши косвен контрол за конституционосъобразност;
По тези въпроси по идентични от обективна страна ( с
разлика само в страните и размерите на претенциите) са постановени множество
решения на Върховния касационен съд (Решение № 71 от 6.04.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 3804/2019 г., IV г. о., ГК Решение № 72 от 21.04.2020
г. на ВКС по гр. д. № 2377/2019 г., IV г. о Решение № 244 от 26.01.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1732/2019 г., IV г. о., ГК Решение № 205
от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2019 г., III г. о., ГК и др.), според
които Народното събрание е държавен орган, олицетворяващ законодателната власт,
което определя мястото му сред другите държавни органи, които имат своето място
в изпълнителната и съдебната власт или са независими – БНБ, КФН, Сметна палата
и др. Народните представители са лица от състава на Народното събрание, като
държавен орган и са длъжностни лица, както лицата от състава на другите
държавни органи и лицата, които осъществяват еднолично функциите на държавен
орган. Те имат своя статут със съответните особености: функционален имунитет,
имунитет от наказателно преследване и др.
Отговорността за вреди е имуществена. Държавата може
да освободи от тази отговорност и свои служители, които нямат функционален
имунитет, но с това тя не освобождава от отговорност себе си. Освободените лица
не отговарят имуществено за причинените вреди, нито пред пострадалия, нито по
регрес, но с това пострадалият не се лишава от дължимото обезщетение (в натура
или пари), тъй като за него отговаря държавата, когато са налице съответните
предпоставки за това.
Съгласно чл. 7 на Конституцията държавата отговаря за
вредите, причинени от незаконни актове или действия на Народното събрание, като
държавен орган и на народните представители, като длъжностни лица.
В публичните правоотношения държавата участва чрез
своите органи, които така осъществяват своите правомощия, а в гражданските
правоотношения, като отделен равнопоставен правен субект, тя се представлява от
министъра финансите, освен когато в закон е предвидено тя да се представлява от
друг свой орган. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове
за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни
производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за
обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо
отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа). Това практическо разрешение е
възприето от законодателя в чл. 2 в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов – ДВ, бр. 94 от
2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение
на правото на Европейския съюз. Всъщност, когато държавата участва в съдебно
производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото (каквато
тя е, когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от
постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния
субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия
от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая
държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на
процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение.
При действието на чл. 19 ГПК (отм.); , когато в процеса участва процесуален
субституент, държавата имаше възможност да вземе участие в процеса като
контролираща страна чрез министъра на финансите. При действието на новия ГПК
контролираща страна няма.
Отговорност на
Народното събрание е приетите от него закони да съответстват на Конституцията,
защото народните представители поемат като основно свое задължение да я спазват
под клетва, която те полагат съгласно чл. 76, ал. 2 на Конституцията при
конституирането на всяко новоизбрано Народно събрание. Приемането на
противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за спазване
на Конституцията от мнозинството народни представители. То е във висша степен
противоправно, защото съгласно чл. 4, ал. 1 на Конституцията Република България
е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията и на
следващо място според законите на страната.
Приемането на
противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е противоправно
деянието (във висша степен) и приложението на противоконституционния закон
неизбежно причинява вреди на правните субекти – както на самата държава, така и
на гражданите и юридическите лица, които са в равна степен подчинени на закона
до привеждането му в съответствие с Конституцията. Държавата не би успявала да
поддържа качеството си "правова", ако не съществува ред за
хармонизиране на законите с Конституцията и осъществяването в действителност на
правоотношенията в съответствие с нея. Ако е противоправно това, което нарушава
закона, във висша степен противоправно е онова, което нарушава Конституцията; и
прекратяването на действието на противоконституционния закон е само първата
стъпка за възстановяване на накърнеността на правовата държава.
Възстановяването на правния ред може да бъде постигнато, като се отмени или
прекрати приложението на противоконституционния закон. Ако действието на
противоконституционния закон е запазено в някаква част, за държавата възниква
задължението да възстанови правото и за тези отношения, които са се осъществили
в нарушение на Конституцията. Законът за Конституционния съд в своя чл. 22, ал.
4 е съгласуван с установеното в чл. 152, ал. 2 на Конституцията действие
занапред на решенията на съда. Той установява не възможността Народното
събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на
обявения за противоконституционен закон, но го задължава да направи това, за да
възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Бездействието на
Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния
закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон. С
приемането на противоконституционния закон Народното събрание нарушава
конституционния ред, а с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да
го възстанови, Народното събрание продължава да поддържа нарушения
конституционен ред. За Народното събрание в правовата държава възниква същото
задължение (да възстанови нарушения конституционен ред) и когато то отмени
занапред приет от него закон, защото е противоконституционен.
Правните
последици на влезлите в сила съдебни решения и присъди, индивидуалните
административни актове и другите публичноправни актове, издадени въз основа на
противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие;
извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в
изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на
противоконституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени
при неговото действие; не може да продължат да съществуват в своето непримиримо
противоречие с конституционния ред. Ако те не бъдат уредени по справедлив
начин, правовата държава би останала накърнена по правно непоносим начин.
Докато Народното събрание не уреди всички правни
последици от прилагането на противоконституционния закон чрез приемането на
съответни правни норми, които чрез приложението им да компенсират
продължаващото нарушение на правата, конституционният ред остава бъде накърнен,
което е несъвместимо с правовата държава. Народните представители имат
задължението да спазват не само Конституцията, но и закона, който ги задължава
да уредят възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за
противоконституционен закон, за да бъде възстановен напълно конституционния
ред. Продължаващите да съществуват правни последици от запазеното действие на
обявения за противоконституционен закон винаги се поддават на правна уредба
(най-малкото може да бъде създаден облекчен ред за определяне на вида и
размера, както и за получаване на надлежното обезщетение), но по различни
причини релевантните правни последици може да останат неуредени въобще или да
бъдат уредени от Народното събрание непълно или неточно. Последното не прави
накърнения конституционен ред невъзстановим. Докато поддържат с бездействието
си конституционния ред накърнен, мнозинството народни представители ангажират
отговорността на държавата да обезщети на общо основание увредените от
продължаващото да съществува нарушение на Конституцията.
Доколкото
пожертваното при запазеното действие на противоконституционния закон продължава
да е на годно правно основание, увреденият не може да иска връщането и/или
надлежно обезщетение от този, който е получил даденото или се е възползвал по
друг начин от пожертваното; за увредения остава открита възможността да предяви
на общо основание иск срещу държавата за обезщетение на всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
СГС напълно споделя изложеното в посочената практика
на ВКС.
С оглед липсата на спор по повечето от релевантните по
делото факти решението следва да се потвърди, като в допълнение следва да се
посочи, че е неоснователно и възражението за погасителна давност. От писмото на
КЕВР се установяват датите, на които сумите удържани от ищеца били преведени в
бюджета. Именно на това писмо се позовал и СРС, а не на фискални бонове за
плащане от третото за делото лице „ЧЕЗ разпределение“ЕАД към ищеца. Приложимата
давност е общата по чл. 110 ЗЗД и тече от плащането на сумите в полза на
бюджета, защото тогава реално е настъпила вредата и се поражда изискуемо
вземане за обезщетение. Всички суми са и удържани и платени през 2014г., а
исковата молба е от 2018г. и следователно не е изтекла петгодишната давност по
чл. 110 ЗЗД. Ирелевантна е датата на приемане (2013г.) на обявения за
противоконституционен текст от ЗЕВИ, защото фактическия състав на деликта е
осъществен с настъпване на вредите, а те настъпват през 2014г.
С оглед на горното решението ще следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото въззивникът няма право на
разноски.
Въззиваемото дружество има право на доказаните от него
разноски. Такива обаче не се доказват. По делото единствено е представен с
писмо по електронна поща списък на разноски. Няма приложение към писмото на
договор за правна защита. Няма доказателства за плащане на хонорара от 900,00
лева, който се претендира. В електронното писмо не е описано като
приложение-прикачен файл договор за правна помощ.
Водим от горното СГС
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68433 от 13.03.2020г., постановено по гр. д.
№ 79178/2018г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в, с което е осъдена
Държавата, представлявана от министъра на финансите на основание чл. 7 от Конституцията на Република България вр. с чл. 49 ЗЗД да заплати на „Е.П.-
2006"ООД сумата от 13424,09 лева- обезщетение за вреди, представляващи
удържани в периода 31.01.2014г. - 31.08.2014г. въз основана на чл.35а от ЗЕВИ
(обявен за противоконституционен с решение № 13/31.07.2014 г., по конст. дело №
1/2014 на КС) такси в размер на 20 % от приходите от продажба на електрическа
енергия от фотоволтаична централа собственост на ищеца, находяща се в ПИ с
идентификатор 16239.167.15 в с.Горна Ковачевица, Община Чипровци, област Монтана.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1. 2.