Решение по дело №225/2018 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 87
Дата: 18 септември 2018 г. (в сила от 18 октомври 2018 г.)
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20184440200225
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Червен бряг, 18.09.2018г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                                     

РАЙОНЕН СЪД-ЧЕРВЕН БРЯГ,  четвърти състав в открито заседание на трети септември  през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при участието на секретаря Марияна Тодорова  и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията АНД №225 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН

Образувано е по жалба на Р.И.Р. с ЕГН **********, адрес: ***   против Наказателно постановление №18-0374-000059/07.02.2018г. на Началника на РУ МВР Червен бряг, с което на жалбоподателя, затова че на 05.01.2018г.  в град ***като водач на лек автомобил *** с рег.№ ЕН ***, при движение с несъобразена с пътните условия скорост на заледен участък / не взети мерки/ изгубил контрол на автомобила, напуснал пътното платно от ляво по посока на движението и реализирал пътно транспортно произшествие с материални щети,  като не избрал скорост на движение съобразно атмосферните условия, релеф, условия на видимост, интензивност на движението и обстоятелствата, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, нарушил чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, като на основание чл. 179, ал.2 пр.1 ЗДвП му било наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лв. Посочва се от жалбоподателя, че   при навлизане в град Червен бряг автомобила попаднал в заледен участък, при което превозното средство се завъртяло наляво и излязло от платното и преустановил движението си в канавката . Твърди се, че били нанесени щети единствено на автомобила на Р. . Посочва се, че водачът своевременно съобщил за ПТП-то на органите на реда, както и че се движел с разрешената за района скорост. Излага се становище, че издадените АУАН и  НП не съдържат изложение на обстоятелства, свързани с установената от контролните органи скорост на движение на автомобила и описание на атмосферните условия, с което е допуснато нарушение на административно-наказателното производство. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Наказателно постановление №18-0374-000059/07.02.2018г. на Началник РУ Червен бряг като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.   

            РУ на МВР – Червен бряг, редовно призовано, не се представлява и не взема становище по жалбата.

            Районна прокуратура – гр. Червен бряг, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка: 

            На 05.01.2018г.  в град ***, жалбоподателя управлявал моторно превозно средство лек автомобил *** с рег.№ *** по улица „***”. В автомобила се возел синът на Р. – св. И.Р.И..  Двамата отивали за риба в посока Ч. б.. Участък от пътя бил сух, а друг между пети квартал и център бил заледен на площ от 2 метра. Водачът изгубил контрол на автомобила, напуснал пътното платно от ляво по посока на движението и се спрял в канавката. На място пристигнали служители на РУ Червен бряг  -  св. Н.З.З. и К.М., които установили, че щетите от ПТП са върху автомобила на единствения участник  в него Р.И.Р..  Св.З. съставил протокол за пътно транспортното произшествие № 1636751/05.01.2018г.  и АУАН ф.№ 544168/05.01.2018г. в присъствието на Р.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който вписал възражението си, че скоростта му на движение е била  в рамките на разрешената за съответния участък. АУАН е връчен на Р.Р. на 05.01.2018г. лично срещу подпис. Въз основа на АУАН ф.№ 544168/05.01.2018г. е издадено Наказателно постановление №18-0374-000059/07.02.2018г. на Началника на РУ МВР Червен бряг, с което на жалбоподателя за нарушение на  чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 179, ал.2 пр.1 ЗДвП било наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лв. С жалба вх.№374000-3476/17.07.2018г. по описа на РУ на МВР Червен бряг е инициирано настоящото производство по АНД № 225/2018г. по описа на РС-Червен бряг.

            Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства  по делото вкл. жалба с вх.№ 374000-3476/17.07.2018г. в оригинал, Наказателно постановление №18-0374-000059/07.02.2018г. на Началника на РУ МВР Червен бряг в оригинал, АУАН ф.№ 544168/05.01.2018г. ; копие на протокол за ПТП № 1636751 от 05.01.2018г.; справка за нарушител.

            В подкрепа на изложеното по-горе са и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Н.З.З. и И.Р.И.. Въпреки наличието на роднинска връзка между последния свидетел и жалбоподателя , показанията на двамата свидетели изцяло кореспондират помежду си относно обстоятелството, че къс участък от пътното платно е бил заледен , на мястото не е имало други автомобили и причинените щети по МПС-то са били на автомобила на Р.. Ето защо съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите като обективни, безпристрастни и правдиви, съответстващи на обективната действителност.  Свидетеля  И. е и очевидец на деянието, поради което внася в процеса преки доказателства за начина на осъществяване на нарушението, пътната обстановка и обстоятелството, че не е имало движение в насрещното платно, поради което не е възникнал риск за другите водачи на автомобили в района.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по основателността на жалбата:

            Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

            Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

            Наказателното постановление  и акта за установяване на административно нарушение са издадени от компетентни орган в предвидената от закона форма, като териториалната и материална компетентност на актосъставителя и административно наказващият орган не се оспорва от жалбоподателя.

            Административното нарушение правилно е квалифицирано. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвПВодачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”.

            За този вид нарушения на основание чл. 179, ал.2 пр.1 ЗДвП е предвидена санкция в размер от 200 лв.

            При издаването  на наказателното постановление обаче административно наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27   от ЗАНН. Съгласно тази норма при определяне на административното наказание се вземат предвид тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

            В конкретния случай административно наказващия орган не е положил необходимите усилия за събиране достатъчно доказателства относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, за подбудите и за имотното състояние на нарушителя.

            Безспорно се установява от приобщената справка за нарушител, извлечение от информационната система на КАТ, че след 2010г. , в период от повече от седем години, жалбоподателя не е бил наказван за извършване на административни нарушения на ЗДвП . не е отчетено обстоятелството, че заледения участък от пътя / по показанията на св. Н.з. / е бил къс, както и че  не е възникнала опасност за други водачи на МПС , а причинените щети са били единствено  върху автомобила, управляван от Р..

На следващо място съдът намира, че наказващият орган не се е произнесъл в наказателното постановление относно наличието или липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН / Тълкувателно решение № 1 на ВКС от 2007 г./, но самата преценка е в компетенцията на административно-наказващият орган.

Съдът приема, че в конкретния случай е налице маловажен случай на административно нарушение и административно-наказващият орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да не издава НП. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в случая - нарушение/ с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Съдът счита, че констатираното нарушение  на Р.И.Р. следва да бъде квалифицирано като маловажен случай именно поради липсата на вредни последици и с оглед личността на административно - наказаното лице.

Налице е по-ниска обществена опасност на конкретното нарушение от обичайната за този род.

Неприлагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките в конкретния случай, обосновава нарушение на материалния закон, допуснато от административно-наказващия орган.

Предвид горното съдът приема, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, административно-наказващият орган е допуснал нарушение на ЗАНН, водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ  

 

Р  Е  Ш  И :

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0374-000059/07.02.2018г. на Началника на РУ МВР Червен бряг, с което на Р.И.Р. с ЕГН **********, адрес: ***, за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 179, ал.2 пр.1 ЗДвП  било наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението му до страните пред Административен  съд гр.Плевен.

 

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: