МОТИВИ
към Присъда №
177/13.05.19г.
по НОХД № 327/2019год.
по описа на РС-СИЛИСТРА
Подсъдимата З.С.Х. *** е предадена на съд за това,
че за периода от м.февруари 2016г.- м.март 2019г. в с.Б обл.С, след като е
осъдена с Решение № 247/29.04.2005г. по бр.д. № 332/2005г. по описа на РС-С,
влязло в сила на 13.05.2005г. да издържа своя низходящ- А.Т.А., ЕГН ********** ***
чрез неговият баща и законен представител- Т.А.А. ***, като му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 35,00 / тридесет и пет / лева до настъпване на
обстоятелство, изключващо плащането, съзнателно не е изпълнила задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно- 38 месечни вноски на обща
стойност 1 330 / хиляда триста и тридесет / лева-
Престъпление по чл.183
ал.1 от НК.
В проведеното открито
разпоредително заседание подс.Х. се яви лично и с назначеният и по време на
досъдебното производство служебен защитник- адв.А.Б. при САК.
Районна прокуратура-С,
надлежно уведомена, явява се прокурор К.Йовев.
Пострадалото лице Т.А.А.,
явява се лично, въпреки, че пристига в съдебната зала със закъснение. Заявява,
че дължимите му издръжки за описаният в обвинението период са му били изплатени
от подс.Х. изцяло и няма никакви претенции към нея.
По време на изслушване
на страните по въпросите по реда на чл.248 ал.1 от НПК се направи искане по т.4
от страна на защитата на подс.Х. производството да продължи по реда на гл.27 от
НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, а по т.7 се представиха нови писмени
доказателства.
Представителя на РП-С заявява, че няма пречка
производството да продължи по този ред, както и да се приемат новите писмени
доказателства.
Съдът след изслуша
страните счете, че съобразно изявленията на страните и самата подсъдима
производството следва да продължи по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК. Относно представените нови писмени доказателства- вносни
бележки за сумата от 1 350 лева общо, заплатена от страна на подс.Х. по сметка
на бащата и законен представител на непълнолетното лице А.Т.А.- Т.А.А., счете
за относими спрямо предмета на делото и ги прие като доказателства по делото.
Пострадалият А. заяви, че към настоящия момент
са му заплатени всички парични средства, съобразно обвинението на подс.Х. и
няма никакви други претенции спрямо нея, освен да продължи и занапред да си
плаща редовно издръжката.
С оглед изложеното
по-горе съдът обяви откритото разпоредително заседание за приключило и
съобразно нормата на чл.252 ал.1 от НПК веднага след него продължи
производството по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Предвид
обстоятелството, че производството се движеше по реда на гл.27 от НПК, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът не разпита подс.Х. и свидетелите по
делото. Самата подсъдима призна изцяло всички факти и обстоятелства в
обстоятелствената част от обвинителният акт.
Съдът след като
съобрази становищата на страните и обсъди събраните в хода на съдебното
следствие доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. З.С.Х. и св. Т.А.А. са сключили граждански брак на
21.09.2002 год. По време на брака им се родило детето А.Т.А. с ЕГН **********. Детето
А.Т.А. към настоящия момент е непълнолетно. Негови родители са подс. З.С.Х. ***
и св. Т.А.А. ***, пълнолетни български граждани.
През 2005 год., св. Т.А.А. *** подал искова молба пред
Pайонен съд – С, във връзка с която било образувано бракоразводно дело №
332/2005 год. по описа на Pайонен съд – С. С Решение № 247 от 29.04.2005 год.
по същото дело гражданският брак между двамата бил прекратен и на бащата било
предоставено упражняването на родителските права върху детето А.Т.А. с ЕГН **********.
Подс. З.С.Х. *** е била осъдена да изплаща ежемесечни издръжки, чрез бащата и
законен представител Т.А.А. *** на детето А.Т.А. с ЕГН ********** в размер на
35.00 лв. месечно, считано от 24.03.2005 год., до настъпване на обстоятелство,
изключващо плащането. Решението на съда е влязло в законна сила на 13.05.2005
год.
Подсъдимата изплащала редовно дължимата издръжка до месец
януари 2016 год., но от 01.02.2016 год. преустановила плащанията. За периода месец февруари 2016
год. – месец март 2019 год., подс. З.С.Х. *** дължала изплащане общо на 38
месечни вноски в размер на по 35.00 лева или общо сума по издръжката на
стойност 1 330.00 лева.
Изложената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства- обясненията на
подс.Х. чрез нейните признания на тези факти и обстоятелства и показания на свидетелите
по делото, както и писмени доказателства, приложени към ДП № 1886 ЗМ-80/2019г.
по описа на РУ на МВР- С.
От така събраните гласни и писмени доказателства,
разгледани отделно и в тяхната съвкупност се налага следния правен извод:
От обективна страна с деянието си подс.Х. е осъществила
състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като по безспорен начин се
доказа, че същата съзнателно не е изпълнила задължението си да заплаща
ежемесечната си издръжка в размер на повече от две месечни вноски или 38
месечни вноски на обща стойност 1 330 лева.
Разпоредбата на чл. 143 ал. 2
СК (в сила от 01.10.2009 г.)
гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 146 ал. 1 СК паричната издръжка се изплаща
ежемесечно.
Реалните грижи за отглеждането и възпитанието на детето
са полагани от бащата. Детето е непълнолетно и има специфични за възрастта му
нужди. Средствата за издръжка са необходими за задоволяване на потребностите му.
Налице е противоправно бездействие от страна на подс.Х. чрез неизпълнение на
задължението си в размер на две и повече месечни вноски.
От субективна страна
подсъдимата е действала с пряк умисъл като е съзнавала противоправността на
извършеното от нея, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е
искала тяхното настъпване. Съзнавала и знаела е, че дължи издръжка в размер на
35 лева ежемесечно, но съзнателно не е изпълнила това си задължение.
Като причина за
извършването на деянието съдът приема незачитането от подсъдимата на правните
норми, регламентиращи обществените отношения свързани с младежта и семейството,
ниското правосъзнание на подсъдимата и проявената от нея немарливост, нехайство
и неангажираност за положението на детето си.
Предвид обстоятелството, че преди постановяване на
присъдата от настоящата инстанция, първа по същество подс.Х. изпълни задължението
си като в съдебно заседание представи документ за изплатена цялата дължима от
него сума в размер на 1 350 лева на бащата на детето- св.Т.А., и не са
настъпили други вредни последици за пострадалите / видно от показанията на св.А.
/ съдът счете, че е налице предпоставката на чл.183 ал.3 от НК и следва да приложи
привилегията на закона, която задължава съда да не налага наказание, ако са
налице горепосочените обстоятелства.
Имайки предвид изложеното по-горе съда счете, че са
налице предпоставките по чл.183 ал.3 от НК и не наложи наказание на подс.Х.,
което следва да бъде отметнато в нейният бюлетин за съдимост с оглед прилагане
разпоредбата на чл.183 ал.3 изр.2 от НК т.е. че привилегията на чл.183 ал.3 от НК не може да се прилага повторно.
На основание чл.309 ал.4 от НПК съдът в предвид липсата
на наложено наказание на подс.Х. и с оглед събраните по делото доказателства
относно обществената опасност на деянието и дееца отмени взетата спрямо нея мярка
за неотклонение „ПОДПИСКА“.
Водим от тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:……………….
/ М. ХРИСТОВ /