Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Г.Оряховица, 25.04.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, седми състав, в публично заседание на двадесет и пети април през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: М.КАРАГЬОЗОВА
при
участието на секретаря М.Първанова и в
присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията
Карагьозова Гр.дело№ 2718/2017г. по описа на Горнооряховския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Ф.И.С. чрез
пълномощника адв. Н.П. твърди, че е работила тридесет и две години в ТПКИ „******" гр.Горна Оряховица,като последната й длъжност
била „специалист труд и работна
заплата". През 2015година тя придобила право да се пенсионира,
като със
Заповед № 03
от 03.07.2015 г. година на управителя и представляващ ТПКИ „******" гр.Горна Оряховица трудовият договор на Ф.И.С.
бил прекратен, поради придобиване на право на пенсия поради
осигурителен стаж и възраст. В заповедта изрично било посочено, че следвало да й се изплатят
следните обезщетения: по чл.224, ал. 1
от КТ,
сумата 448.30 лева за неизползван
отпуск за 2015година
и по чл.222 ал. 3 от КТ шест заплати в размер па 2958.84лв.Посочва се, че
ищцата се е пенсионирала и й е отпусната пенсия с Разпореждане № ********** от
08.10.2015г. на Териториалното поделение на НОИ Велико Търново. Посочените по- горе суми в Заповед № 03 от 03.07.2015г на
ответника не били изплатени на ищцата към датата на подаване на ИМ пред първоинстанционния
съд, като ответникът не бил
изпълнил и задълженията си по чл. 128 от КТ и не е изплатил на ищцата
начислено трудово възнаграждение за извършената от нея работа в установените
срокове по чл. 270 ал.2 от КТ за месеците както следва : м.
ноември 2014година- 386.58лв.;м. декември
Предвид изложеното
ищцата Ф.И.С. моли съда да осъди ответника ТПКИ "******" Горна Оряховица да
заплати претендираните суми в общ размер на
11 262,08лв., от които 6454.94лв представляващи неизплатено трудово
възнаграждение: 448,30 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
2958,84лв-обезщетение при придобиване право па пенсия; както и 1400 лева лихва
за забава върху посочените суми, считано от датата на падежа за всяка една от
тях, до датата на
завеждане на делото, както и законната лихва, от влизане на решението в законна сила
до пълното изплащане па дължимото.Претендират се и
направените по делото разноски, ведно със заплатен адвокатски хонорар.
В
съдебно заседание се прави изменение на исковите претенции досежно техния
размер съобразно заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Претендира се сума от общо 3092,63лв. неизплатено трудово възнаграждение, от
които 773,16лв. за 2015г. и за 2014г.-2319,47лв./нетен размер/. Претендира се
обезщетение в размер от 403,47лв. по чл.224 ал.1 от КТ и обезщетение по чл.222
ал.3 КТ в размер от 2958,84лв., както и лихви върху неизплатеното нетно трудово
възнаграждение за 2014г.- 231,58лв., върху неизплатеното нетно трудово
възнаграждение за 2015г.-616,80лв., лихва върху обезщетението по чл.222 ал.3 КТ
в размер от 724,51лв. и по чл.224 ал.1 КТ в размер от 98,80лв.
Ответникът ТПКИ "******" Горна Оряховица,
представляван от председателя П.И.Ф. в депозирания отговор на исковата молба
заявява, че не оспорва,
че ищцата е била в трудово правоотношение с кооперацията до 01.07.2015г. и е
заемала длъжността „специалист труд и работна заплата", код по НКП: ******.
Със Заповед № 03 от 03.07.2015 г. на председателя на ТПКИ „******"
трудовият й договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ,
считано от 01.07.2015 година. Твърди се, че заповедта е била връчена на С. лично на 03.07.2015 г. както
и, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата кооперацията е имала финансови задължения
към същата за незаплатени трудови възнаграждения за м. 11 и м.
Ответното дружество не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, след като взе предвид становището на ищеца,
събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна
страна и преценявайки ги съгласно изискванията на ГПК, приема за установено
следното:
Не
се спори по делото, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение.
Ищцата е работила по трудовото правоотношение
в ТПКИ „******" гр.Горна Оряховица,като последната й длъжност
била „специалист труд и работна
заплата". Не е спорно също така, че трудовият договор е бил прекратен със
Заповед №03 от 03.07.2015 г. година на управителя и представляващ ТПКИ „******" гр.Горна Оряховица/л.6 от делото/. По
отношение на исковата претенция за неизплатени трудови възнаграждения- същата
не се оспорва по основание и размер, както и иска с правно
основание чл.222 ал.3 от КТ.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че
към датата на изготвяне на заключението на ищцата се дължи сума от общо
3092,63лв. неизплатено трудово възнаграждение, от които 773,16лв. за 2015г. и
за 2014г.-2319,47лв./нетен размер/, обезщетение в размер от 403,47лв. по чл.224
ал.1 от КТ и обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер от 2958,84лв., както и
лихви върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за 2014г.- 231,58лв.,
върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за 2015г.-616,80лв., лихва
върху обезщетението по чл.222 ал.3 КТ в размер от 724,51лв. и по чл.224 ал.1 КТ
в размер от 98,80лв.
Съдът приема заключението на вещото лице като пълно,
обосновано върху писмените доказателства, приложени по делото, и неоспорено от
страните. До датата на приключване на устните състезания по делото не се установи посочените по-горе суми да са
изплатени на ищцата.
Предвид
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Безспорно се установи по делото, че
страните са били във валидно трудово правоотношение през процесния период, по
силата на което ищцата е била длъжна да престира своята работна сила, а
ответникът-работодател, съгласно чл.128 от КТ й дължи трудово възнаграждение,
съгласно договора помежду им.
Съгласно
чл.128 от КТ, чл.242 от КТ и чл.270 от КТ трудът е възмезден. Възмездността
представлява съществена характеристика на трудовото правоотношение, което съдът
намира за безспорно съществуващо и установено в настоящия случай. Възмездността
на труда се изразява в това, че срещу престираната работна сила
работодателят дължи насрещна престация,
която да възмезди изразходваната от работещия психическа и/или физическа енергия,
съставляваща съдържание на положения от човека труд. Именно затова задължението
на работодателя да плаща с установените срокове уговореното трудово
възнаграждение е скрепено от законодателя като основно негово задължение към
работника. Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя
като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила
на работника или служителя. Задължението по чл.128 от КТ включва два основни
елемента: -изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа,
съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със
споразумение при учредяване на трудовото правоотношение; -дължимост на
плащането на трудовото възнаграждение в „установените срокове”. Разпоредбата на
чл.270 ал.2 от КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, за
наличието на каквато договорка доказателства по настоящото дело не се събраха.
Разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ постановява, че при добросъвестно изпълнение
на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира
изплащането на трудово възнаграждение. Претенцията на ищцата включва
неизплатено трудово възнаграждение общо за
сума от 3092,63лв., от които 773,16лв. за 2015г. и за 2014г.-2319,47лв./нетен
размер/, както и лихви върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за
2014г.- 231,58лв. и върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за
2015г.-616,80лв. По отношение на размера на дължимото начислено неизплатено
нетно трудово възнаграждение за процесния период, настоящата инстанция, на основание чл.162 ввр. чл.197 от ГПК/обсъждайки заключението на вещото лице/,
определя претенцията на ищцата за
основателна за сумата от 3092,63лв., от
които 773,16лв. за 2015г. и за 2014г.-2319,47лв./нетен размер/, както и лихви
върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за 2014г.- 231,58лв. и върху
неизплатеното нетно трудово възнаграждение за 2015г.-616,80лв.
В рамките на настоящото производство ищецът е предявил
и претенция с правно основание чл.245 ал.2 от КТ за заплащане на лихва за
забава от страна на ответника при
изплащане на договореното трудово възнаграждение след определената дата.
Според чл.270 ал.1, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща там, където се извършва работата авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Тази разпоредба визира определен срок на
погасяване на дължимата престация, която е станала изискуема. КТ съдържа
специална уредба на въпроса за обезвредата, която работодателят-длъжник трябва
да заплати на работника или служителя-кредитор при забава, която произтича от
неизплатено трудово
възнаграждение. Тя е определена в размер на основния лихвен процент за
съответния период - чл.245 ал.2 от КТ. Ето защо
съдът следва да присъди и
законната лихва върху
неизплатените трудови възнаграждения, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 21.12.2017г. до окончателното им изплащане.
Съгласно чл.86 от ЗЗД ответникът следва да заплати на
ищеца лихва за забава върху дължимото неизплатено трудово възнаграждение.
Такава лихва се дължи при неизпълнение на парично задължение когато денят за
изпълнението е определен. Видно от заключението на вещото лице, лихвата за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение от датата на забавата до датата на предявяване
на исковата молба е изчислен като сума от 231,58лв. за 2014г., а за периода
м.януари-м.юни 2015г.- 616,80лв., като искът за мораторна лихва следва да бъде
уважен в този размер.
При установена дължимост на трудовото възнаграждение
работникът не е длъжен да покани с изрично изявление работодателя да изпълни
своето задължение, защото срокът за изплащане на трудовото възнаграждение вече
се счита, че е бил уговорен между страните при условията на чл.270, ал.2 от КТ.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на
трудови възнаграждения на уговорения падеж ответникът е изпаднал в забава,
поради което дължи мораторно обезщетение за периода от деня, следващ падежа на
всяко отделно месечно задължение (уговорен до 30-то число на месеца) до деня
предхождащ предявяването на иска, доколкото след тази дата се дължи законна
лихва за забава. По изложените съображения предявеният акцесорен иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за
установения от експертизата размер.
Работодателят дължи на ищеца
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск. От заключението на икономическата
експертиза се установява, че дължимото обезщетение на ищеца по чл.224, ал.1 КТ
възлиза на 403,47 лв. в нетен размер, което не
е изплатено.
Лихвата за забава върху
неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в нетен размер до предявяване на
иска - 21.12.2017г. възлиза в общ размер на 98,80 лв.
След извършена проверка в счетоводството
на ответното дружество, експертът е установил неизползвания. платен годишен
отпуск за общо 20 дни/ по 10 дни за
2014г., съответно за 2015г./ и е изчислил дължимото обезщетение, посочено
по-горе, до която сума, претенцията като основателна следва да бъде уважена.
Заключението на експертизата е прието от съда без
възражения от страните. Съобразно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж. Това парично обезщетение се дължи само за
неизползвания отпуск, на който работникът/служителят има право, но не е
използвал до датата на прекратяване на трудовия договор. В случая не се спори
между страните, а и от заключението на вещото лице се установява, че към датата
на прекратяване на правоотношението ищцата не е използвала платен годишен
отпуск в размер на 10 раб.дни за 2014г.и 10 раб. дни за 2015г., поради което за
нея е възникнало правото да бъде парично компенсирана.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал.3 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца;
обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Ето защо, доколкото не се
спори, че обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ не е изплатено, претенцията на
ищцата се явява основателна до размера на сумата от 2958,84лв., до която искът
по чл. 222, ал.3 от КТ следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – до окончателното
изплащане.
Предпоставките за придобиване право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание,
и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В настоящия случай фактическият
състав на чл. 222, ал.3 от КТ е изпълнен на 01.07.2015 г., тъй като към тази дата
няма спор, че работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, и считано от тази дата е било прекратено правоотношението /л.6 от
делото/.
При
този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 292.03лв.(123.68лв.+118.35лв.+50.00лв.),
представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 100.00лв.,
представляваща разноски за вещо
лице, както и 5.00лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 600.00лв.(адв.възнаграждение), които ответното дружество следва да му
заплати. Възнаграждението не е прекомерно, тъй като се касае до няколко обективно
съединени искове, уважени в пълния им размер, съобразено с действителната
фактическа и правна сложност на спора.
На основание чл.242
ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта му относно възнагражденията и обезщетението за
работа.
Водим от изложените съображения ,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ТПКИ „******”, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр.Горна Оряховица ул.”******”№ 6, представлявана от председателя П.И.Ф., да заплати на Ф.И.С., с ЕГН **********,***,
сумата 773,16лв./седемстотин
седемдесет и три лева и 0,16ст./, представляваща неизплатено
труд.възнаграждение(в нетен размер) за периода: м.ноември- м.декември 2014г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 21.12.2017г. до
окончателното й изплащане; сумата 231,58лв./двеста
тридесет и един лева и 0,58ст./, представляваща лихва върху така посоченото и
неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода: м.ноември- м.декември
2014г. до
датата на предявяване на иска - 21.12.2017г.,
сумата 2319,47лв./две хиляди триста и деветнадесет лева и 0,47ст./,
представляваща неизплатеното труд.възнаграждение за положения труд за периода м.януари-м.юни 2015г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 21.12.2017г. до окончателното й
изплащане; сумата 616,80лв./шестстотин
и шестнадесет лева и 0,80ст./,
представляваща лихва върху така посоченото и неизплатено нетно трудово
възнаграждение м.януари-м.юни 2015г. до предявяване на иска - 21.12.2017г., сумата 403,47лв./четиристотин
и три лева и 0,47ст./, представляваща неизплатеното обезщетение по чл.224 ал.1
от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 21.12.2017г. до
окончателното и изплащане; сумата 98,80лв./деветдесет
и осем лева и 0,80ст./, представляваща лихва върху така посоченото и
неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ до датата на предявяване на иска - 21.12.2017г., сумата
от 2958,84лв./две хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и 0,84ст./, представляваща
неизплатеното обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ,
ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2017г. до окончателното и изплащане; сумата 724,51лв./седемстотин двадесет и четири
лева и 0,51ст./, представляваща лихва върху така посоченото и неизплатено обезщетение
по чл.224 ал.1 от КТ до датата на предявяване на иска - 21.12.2017г. , сумата 600.00лв./шестстотин
лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ТПКИ „******”, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: гр.Горна Оряховица ул.”******”№ 6,
представлявана от председателя П.И.Ф., да
заплати по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 292.03лв./двеста
деветдесет и два лева и 0,03ст./, представляваща
ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 100.00лв./сто лева/,
представляваща възнаграждение за вещо
лице, както и сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ за служебно издаване
на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на осн. чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъждане на трудовите възнаграждения и обезщетението за
работа.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Да
се изпрати препис от решението на страните.
Районен
съдия: