Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2340 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 53 от Конвенция на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки и с правна квалификация §
288 от Гражданския Кодекс на Германия.
Ищецът - „М.” ГМБХ, Германия, твърди, че с ответника - „Р.с.” ЕООД, са обвързани от облигационни отношения, възникнали от сключен между тях на 10.03.2014 г. писмен договор за търговска продажба на стоки, представляващи селскостопански животни юници за разплод срещу заплащане на уговорена между страните покупна цена. На 18.03.2014 г. ищецът организирал и предал на превозвач 35 броя животни, които били одобрени индивидуално от ответника преди натоварването. На 26.03.2014 г. тези животни са доставени на ответника, поради което и той дължи да заплати на ищеца уговорената покупна цена, която е в размер на 65 350 евро, за което е издадена фактура № МН 6349/ 26.03.2014 г. Ответникът е погасил част от така възникналото в негова тежест задължение, като към момента продължава да дължи сума в размер на 52 518, 54 евро, която не е изплатена. Ищецът сочи, че ответникът е изпаднал в забава изпълнението на задължението за заплащане на покупната цена за доставените стоки и дължи обезщетение за забава, определено съгласно Немския граждански кодекс, което за периода от 01.04.2014 г. до 24.07.2017 г. възлиза на сумата от 2 284, 06 евро. Поради изложеното ищецът моли „Р.с.” ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 52 518, 54 евро, представляваща неплатена част от покупната цена за доставка на 35 броя селскостопански животни юници за разплод, описани във фактура № МН 6349/ 26.03.2014 г., както и сумата от 2 284, 06 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 01.04.2014 г. до 24.07.2017 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „Р.с.” ЕООД, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата
на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно твърденията, въведени с
исковата молба, предмет на разглеждане в производството е главната претенция на ищеца за
заплащане на цена, дължима от ответника по сключен между тях договор за продажба
на стоки, представляващи юници за
разплод. В
исковата молба се твърди, че страни по този договор за продажба са две
юридически лица, всяко от които има седалище на територията на различни държави
– продавачът по сделката за продажба е дружество, чието седалище е на
територията на Германия, а купувач е дружество, което има седалище на територията на
Република България. Следователно правопораждащият предявеното вземане факт е
договор за продажба на стоки с международен елемент, поради което и съдът
трябва да отговори на въпроса кое е приложимото право, което урежда сключването
и изпълнението на тази сделка.
Основният източник на норми, уреждащи договора за продажба на стоки с
международен елемент, е Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки от 11.04.1980 г.
/Конвенцията/, която е ратифицирана от Република България с Указ № 264 на
Държавния съвет от 13.03.1990 г. - ДВ, бр. 23 от 1990 г. и е в сила за България
от 01.08.1991 г. Република Германия също е страна по Конвенцията, като я е
ратифицирала на 21.12.1989 г. След като и двете държави, на територията на които
се намира мястото на дейност на страните по договора за продажба, който се сочи
като правопораждащ предявеното парично вземане факт, са страни по Конвенцията,
то отношенията, които са възникнали от тази сделка, се регулират от нормите на
Конвенцията, които са приложимото право, въз основа на което съдът трябва да се
произнесе дали в полза на ищеца „М.” ГМБХ, Германия е възникнало вземане за
получаване от ответника „Р.с.” ЕООД на уговорената между тези дружества покупна
цена за доставка на стоки, представляващи юници за разплод /налице е
предвидената в чл. 1, б. „а” от Конвенцията предпоставка, при която този
международен акт се прилага между страните по договора за продажба, като не се
установява да е осъществена някоя от хипотезите, изключващи приложението на
Конвенцията съгласно чл. 2 и чл. 6 от нея/.
Договорът за международна продажба на стоки е уреден в Конвенцията като неформален и консенсуален, поради което и той ще се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно всички присъщи на съдържанието му съществени елементи – вида и количеството на вещите, които се продават, както и размерът на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати на продавача.
Съдът намира, че по делото се
установява, че между дружествата, страни в производството, са възникнали
облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за международна продажба на стоки. Това е видно от приетия по делото писмен договор от 10.03.2014 г.,
който е подписан от двете страни по сделката и обективира техните волеизявления за съгласие за сключването му, както и за съдържанието на всички съществени елементи на договора за
продажба, а именно за вида и количеството на стоките, които продавачът доставя
на купувача, както и за размера на покупната цена, която купувачът се задължава
да заплати за тях. С него ищецът се е задължил да достави на ответника юници за
разплод, които да са от раса Холщайн и да имат определени качества, посочени в
чл. 2 от договора, а ответникът поема насрещно задължение да заплати покупна
цена за това в размер на 2010 евро за животно.
За да възникне задължението на купувача да заплати уговорената покупна цената на, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за продажба, следва да бъде установено и това, че продавачът му е доставил уговорения вид и количество стоки.
От представените по делото доказателства се установява, че от ищеца е издадена фактура № МН6349 от 26.03.2014 г., в която е посочено, че се съставя за доставката на 35 броя млади крави, като покупната цена на тези стоки е в размер на 2 010 евро за един брой животно съответно в размер на 70 350 евро за всички доставени стоки. От заключенията на приетите по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи /ССЕ/, които съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени и след проверка на предоставената от НАП информация за декларирани от ответника фактури, включени в дневниците за покупки по ЗДДС, както и след проверка на счетоводни документи, съставени от ответното дружество, се доказва, че описаната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника „Р.с.” ЕООД за пълната стойност, за която е издадена. Осчетоводяването от ответното дружество на задължението му към ищеца, за което е издадена фактура № МН6349 от 26.03.2014 г., по своята същност представлява конклудентно действие по признание на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на покупната цена, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът е доставил уговорения вид и количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт по сделката за продажба възниква задължението за заплащане на цена. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т.д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Следователно съдът приема, че по делото се доказа, че купувачът „Р.с.” ЕООД е получил стоките, описани във фактура № МН 6349 от 26.03.2014 г., поради което и за продавача „М.” ГМБХ, който е изправна по договора страна, е възникнало правото да получи дължимата насрещна престация, а именно заплащане от страна на купувача на уговорената цена, която възлиза на сумата от общо 70 350 евро.
Предмет на предявената акцесорна претенция на
ищеца е вземане, което той твърди, че е възникнало в негова полза срещу
ответника за получаване на законна лихва за забава изпълнението на задължението
за заплащане на покупната цена по сключения договор за търговска продажба на
юници.
В чл. 78 от Конвенцията е предвидено, че ако
страна по договора за международна продажба на стоки не плати цената или друга
сума, за която е в забава, другата страна може да иска лихва върху нея. В
конвенцията няма правила, определящи кога и в какъв размер се начислява лихва
за забава, поради което тези въпроси се уреждат от приложимото към възникналите
между страните договорни отношения материално право. Приложимото материално
право по отношение на процесния договор за продажба на юници, сключен между
юридически лица, трябва да се определи съгласно правилото на чл. 4, ал. 1, б.
„а” от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), в която
норма е предвидено, че приложимото право по договор за продажба на стоки, в
случаите, в които то не е избрано от страните по сделката в съответствие с чл.
3, е правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача. В
случая продавач по процесната сделка за продажба е дружеството „М.” ГМБХ, което
има обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 19 от Регламент (ЕО) № 593/2008
в Република Германия, поради което и немското материално право е това, което е
приложимо към сключения между страните договор. В чл. 12 от Регламент (ЕО) №
593/2008 е предвидено, че приложимото право, определено съгласно регламента,
урежда освен правилата за тълкуване и изпълнение на един договор, така и тези
относно последиците от пълното или частичното неизпълнение на задълженията,
включително определяне на размера на вредите, доколкото това се урежда от
правни норми. С оглед на това и доколкото лихвата за забавено плащане на цената
по договор за продажба на стоки по своята същност представлява обезщетение за
вредите, причинени на кредитора от допуснатото неточно във времево отношение изпълнение
на длъжника на това негово договорно задължение, то съдът счита, че въпросите
за това дали се дължи лихва за забавено плащане на задължението, което се
доказа, че е възникнало в тежест на „Р.с.” ЕООД за заплащане на сумата от 70
350 евро, както и какъв е нейния размер трябва да се разрешат въз основа на
относимите към тях разпоредби на правото на Германия, които се съдържат в Гражданския
Кодекс на Германия – това са нормите на § 286 и § 288 от Гражданския Кодекс, в
редакцията им преди изменението, което е в сила от 29.07.2014 г., тъй като
процесното задължение за заплащане на покупна цена по договора за продажба е
възникнало преди датата на влизане в сила на това изменение.
В § 286 от Гражданския Кодекс е предвидено,
че ако един длъжник не плати при подкана от страна на кредитора, която подкана
не е необходима ако е определен конкретен момент за плащане на задължението, той
влиза в закъснение.
При тълкуване на волята на страните, изразена
в уговорките на чл. 6, т. 3 и т. 5 от сключения на 10.03.2014 г. договор, се
установява, че те са определили по общо съгласие точен момент, в който трябва
да бъде изплатено задължението за покупна цена от купувача на продавача. В
договора е уговорено, че част от общото дължимата сума от 5 000 евро следва да
бъде изплатена авансово – преди натоварването на стоката, а останалата част от
сумата трябва да бъде изплатена или на 24.03.2014 г. в случаите, когато е издадена
само проформа фактура, или три дни след получаване от купувача на окончателна
фактура, в случаите, когато е издадена и такава фактура. По делото се
установява, че освен проформа фактура, от ищеца е издадена също така и окончателна
фактура след извършване на доставката и получаване на продадените стоки, която
е фактура № МН 6349 от 26.03.2014 г. Ето защо и при съобразяване на клаузите на
сключения договор трябва да се приеме, че уговореният между страните падеж за
изпълнение на задължението за заплащане на покупна цена за доставени 33 полици е
три дни след датата на получаване на тази фактура от ответника. В
производството са събрани доказателства, че „Р.с.” ЕООД е получил фактура № МН
6349 от 26.03.2014 г. през месец март 2014 г., в какъвто смисъл е направено
изявление от представител на това дружество в писмо, адресирано до ищеца,
намиращо се н л. 54 и л. 55 от делото на СГС. Предвид липсата на доказателства
за това в кой точно момент през месец март 2014 г. е получена фактурата, съдът
приема, че това е 31.03.2014 г.- най-късната дата, на която е можело да стане
това съгласно направеното признание на този факт от ответника, която датата
отговаря и на момента, в който задължението, за което тази фактура е издадена,
е осчетоводено в счетоводството на „Р.с.” ЕООД. Следователно падежът на
задължението на ответника за заплащане на покупната цена за доставените 35 броя
юници е 03.04.2014 г. и този правен субект е в закъснение от деня, следващ
падежа, т.е. от 04.04.2014 г., като за изпаденето му в забава не е необходимо да
бъде подканян от кредитора съгласно § 286, ал. 2, т. 1 от Гражданския Кодекс.
В § 288 от Гражданския Кодекс е предвидено,
че паричният дълг се олихвява по време на закъснението на плащането му.
Лихвеният процент при закъснение възлиза на осем процентни пункта над основния
лихвен процент при сделки, в които не участва потребител, каквато е процесната.
С оглед на това трябва да се приеме, че „Р.с.” ЕООД дължи да заплати на „М.”
ГМБХ лихва за забава за периода от 04.04.2014 г. до 24.07.2017 г., която е
крайната дата, до която това вземане се претендира по делото и до която не се
установява то да е погасено изцяло, като размерът на дължимата лихва е този,
посочен в цитираната разпоредба от Гражданския Кодекс на Германия, която е
съобразена изцяло от вещото лице при изчисляването на общия размер на лихвата
за забава, направено в таблица 2 от заключението на изготвената основна
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло.
На следващо място съдът съобразява, че от
заключението на изготвената основна съдебно-счетводна експертиза се установява,
че ответникът е извършвал плащания на процесните задължения като е заплатил
сума от общо 30 000 евро на ищеца. Ето защо и в случая трябва да се отговори на
въпросите кои от задълженията за главница и лихва са погасени с престираните
парични средства и съответно какъв е размера на неплатената част от главницата
и какъв е размера на дължимата и неплатена лихва за забава.
Първото от плащанията е извършено на
12.03.2014 г., на която дата е заплатена сума от 5000 евро. Това като време е
преди датата, на която длъжникът е изпаднал в забава, поради което и към този
момент в негова тежест е възникнало единствено главното задължение за заплащане
на покупната цена на доставените стоки и следователно с така престираните
парични средства е погасена част от това задължение.
Останалите плащания са извършени от ответника
след датата, от която той дължи лихва за забава, като те не са достатъчни по
размер, за да може с тях да се погасят изцяло възникналите към момента в негова
тежест задължения, които са повече от едно, а именно задължение за заплащане на
главница и задължение за заплащане на лихва за забава. За да отговори на
въпроса кое от тези задължения се счита погасено, съдът прилага нормата на § 367,
ал. 1 от Гражданския Кодекс на Германия, в която е предвидено, че когато
длъжникът дължи освен главница, така също и лихви и разноски и изпълнението не
е достатъчно да покрие цялото задължение, се погасяват най-напред разноските
след това лихвите и накрая главницата. Следователно в случая с всяко едно от
плащанията се погасява първо задължението за дължима към този момент лихва за
забава и ако е налице остатък се погасява задължението за главница. Този
принцип е спазен от вещото лице в изчисленията направени в таблица 2 от
заключението на изготвената основна съдебно счетоводна експертиза /л. 127 от
делото на СГС/, което съдът кредитира изцяло. При съобразяване на тези
изчисления се установява, че неплатеният размер на задължението за заплащане на
покупната цена на доставените стоки възлиза на сумата от 52 518, 54 евро, което
прави предявеният иск за главница изцяло основателен. Размерът на дължимата и
неплатена лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 04.04.2014 г. до
24.07.2017 г., възлиза на сумата от 2 244, 47 евро. До този размер е
основателен предявеният в процеса акцесорен иск като за разликата над тази сума
до пълния предявен размер и за период от 01.04.2014 г. до 03.04.2014 г. трябва
да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 11 056, 11 лв., от които сумата от 4 287, 50 лв. – платена държавна такса за подаване на исковата молба, сумата от 580 лв. – платен депозит за възнаграждение за вещо лице, 114, 20 лв. – разходи за извършени преводи, и сумата от 6 654, 41 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 11 048, 12 лв.
Съдът не присъжда в полза на ищеца останалата част от посочените в съставения от тази страна списък на разноски разходи за водене на делото, които се твърди, че са направени за провеждане на обезпечително производство. Това е така, тъй като от представените по делото доказателства за тяхното извършване е видно, че те представляват разноски за водене на производство, различно от настоящото, като по делото не са представени доказателства между двете да съществува някаква зависимост, например едното да е обезпечително производство, което да е образувано по молба по чл. 390 ГПК за обезпечаване на предявените в настоящото производство искове.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Р.С.”
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.” ГмбХ, със седалище и адрес на управление:
Германия – 27283, Верден, ********, на
основание чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки сума в размер на 52 518, 54 евро /петдесет
и две хияди петстотин и осемнадесет евро и петдесет и четири евроцента/, представляваща неплатена част от покупна цена за доставка на стоки, представляващи
35 броя уници, дължима съгласно договор, сключен на 10.03.2014 г. между „М.” ГмбХ, като продавач, и „Р.С.” ЕООД, като
купувач, и съгласно фактура № МН 6349 от 26.03.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 26.07.2017 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното й плащане, както и на основание § 288 от
Гражданския Кодекс на Германия сума в размер на 2 244, 47 евро /две хиляди
двеста четиридесет и четири евро и четиридесет и седем евроцента/, представляваща
лихва за забавено плащане на покупната цена, начислено за периода от 04.04.2014
г. до 24.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по § 288 от Гражданския Кодекс
на Германия за разликата над сумата от 2 244, 47 евро до пълния предявен размер
от 2 284, 06 евро и за периода от 01.04.2014 г. до 03.04.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Р.С.” ЕООД да заплати на „М.” ГмбХ сума в размер на 11 048, 12 лв. /единадесет хиляди и четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: