№ 2711
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110202055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Г. ИНЖЕНЕРИНГ ООД с ЕИК: *********, срещу
Наказателно постановление № 744511-F746028 от 21.12.2023 г., издадено от Б.В.И. -
Директор на дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" в ТД на НАП София,
оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО
№ ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на Г. ИНЖЕНЕРИНГ ООД с ЕИК: ********* е
наложена имуществена санкция на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС в размер на 453 615,83
лева за нарушение на чл.86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. ал.2 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи, че НП е издадено от орган без компетентност, а в АУАН
са посочени за свидетели лица, които не са участвали в извършването на проверката, АНО
не бил обсъдил всички направени възражения, излагат се доводи, че нарушението не е
описано ясно, а нарушението счита за недоказано. Сочат се възражения, че строителството
на обекта е било спряно, а е налице издаване на фактура от страна на жалбоподателя и
изискването по чл.86, ал. 1, т.1 от ЗДДС е спазено. Намира, че се касае за нарушение на
чл.124, ал.2 от ЗДДС, което се санкционира по реда на чл.182, ал.1 от ЗДДС. Прави
оплаквания, че не е ясно коя фактура не е издадена от жалбоподателя. Сочи, че платените
суми и номера на фактурата се разминават. Правят се и оплаквания, че в срока на спряната
проверка по реда на ДОПК е връчен АУАН. Сочи се, че наложената санкция не съответства
на принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5 §4 от ДЕС. Моли да бъде отменено
атакуваното НП, претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен, представлява се от адв. М.,
същата поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен, не се явява.
Представлява се от юрисконсулт Г. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения,
същият пледира за потвърждаване на атакуваното НП, намира нарушението за доказано и
правилно квалифицирано. Сочи, че не е имало спор между страните по договора по
отношение на редовността на извършеното авансово плащане до извършването на проверка
1
от органите по приходите, а фискът е бил ощетен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след запознаване със събраните по делото доказателства и доказателствени
средства и техния анализ при от фактическа страна следното.
Жалбата на Г. ИНЖЕНЕРИНГ ООД с ЕИК: ********* срещу Наказателно
постановление № 744511-F746028 от 21.12.2023 г., издадено от Б.В.И. - Директор на
дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" в ТД на НАП София е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.
Договор за обществена поръчка №ДГ-153/20.08.2021 г., бил сключен между Община Б.,
област Смолян, с ЕИК ********* /Възложител/, и Г. ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД ЕИК *********
/Изпълнител/. Предмет на договора било извършването на СМР в община Б., по обособена
позиция №1 Реконструкция и рехабилитация на довеждащи водопроводи за захранване на с.
Стърница, с. Давидково, с. Оряховец, с. Б., с. Дрянка, с. Вишнево. Съгласно чл. 4, Договорът
влиза в сила на датата, на която е подписан от страните и е със срок на действие до
изпълнение на всички поети от страните задължения по договора и окончателното отчитане
и приключване на проекта Съгласно чл. 9, Възложителят заплаща на Изпълнителя
договореното възнаграждение за изпълнение на СМР, както следва:
1. Авансово плащане в размер на 50% в срок от 30 дни, след датата на последното по
време действие:
- съгласуване от ДФЗ;
- получаване от Възложителя на авансово плащане от ДФЗ;
- съставяне и подписване на Протокола за откриване на строителна площадка;
-предоставяне на гаранция от Изпълнителя за предоставените от Възложителя авансово
преведени средства.
2. Окончателно плащане в размера на разликата между стойността на реално
извършените и актуваните СМР и стойността на авансовото плащане, но не повече от
одобрената от финансиращия орган сума. Съгласно чл. 53, всички промени в договора,
включително и на приложенията към него, се правят в писмена форма посредством
сключване на допълнително споразумение/анекс/.
Било сключено допълнително споразумение № 1 и №02 към договор за възлагане на
обществена поръчка № ДГ/153/20.08.2021 г.
Във връзка с извършване на авансовото плащане по договора била съставена Фактура
оригинал №**********/01.09.2021 г„ издадена от Г. ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД ЕИК *********
на Община Б. с ЕИК ********* с ДО 2 268 079,14 лв. и ДДС 453 615,83 лв. /обща стойност 2
721 694,97 лв., с предмет на доставката авансово плащане 50%, съгласно чл. 9, ал. 1 от
Договор за възлагане на обществена поръчка №ДГ-153/20.08.2021 г. с предмет Извършване
на СМР на обекти в община Б., област Смолян, по обособена позиция №1 Реконструкция и
рехабилитация на довеждащи водопроводи за захранване на с. Стърница, с. Давидково, с.
Оряховец, с. Б., с. Дрянка, с. Вишнево. Във фактурата бил вписан следния текст: Разходът е
направен по ДБФП №21/07/2/0/00413 от 13.06.2018 г. на община Б. с ДФ Земеделие за
отпускане на финансова помощ по подмярка 7.2. Инвестиции в създаване, подобряването
или разширяването на всички видове малка по-мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни
услуги и обновяване на селата в селските райони от Програми за развитие на селските
райони за периода 2014 -2020 г. /ПРСР/, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони ЕЗФРСР/. Фактурата била осчетоводена в дневника за
продажбите на жалбоподателя с нулеви стойности.
2
Фактурата била получена в община Б. през септември месец и била задвижена
процедура по отпускане на средствата от Държавен фонд „Земеделие“.
През декември месец 2021 били получени суми за финансиране на авансовото плащане,
наредени от ДФЗ по сметка на общината, които се различавали от поисканите с няколко
стотинки за главница и ДДС поради закръглянето им и във връзка с количествено-
стойностната сметка (КСС). Подобни разминавания, видно от ССчЕ били нормални и
пренебрежими.
Община Б. извършила банков превод към възложителя в изпълнение на задължението
си за авансово плащане по така издадената фактура.
Видно от представен банков документ /отчет по сметка/ от 17.12.2021 г., съгласно
който по банковата сметка на Г. ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД ЕИК ********* /BG03 BUIN 9561
1000 4327 50 към Алианц Банк България ЕАД/ са преведени следните суми: 453 615,82 лв. и
2 268 079,10 лв. Общо преведена сума на 17.12.2021 г. е в размер на 2 721 694,92 лв. Като
основание за плащането било посочено в два броя платежни нареждания: фактура
№20000000461/01.09.2021 г. Представени били и две платежни нареждания от 17.12.2021 г.,
съгласно които по сметката на дружеството са наредени суми, както следва: 453 615,82 лв.
(ДДС) и 2 268 079,10 лв. (данъчна основа). И в двете платежни като основание за плащане е
посочена цитираната по-горе фактура, макар и по неустановени от съда в настоящето
производство причини (немарливо изпълнение на служебните задължения на свидетелката
Б. – счетоводител при платеца, или умишлени действия на служител на общината с цел
създаване на привидни условия възложителят да не отчете плащането като редовно и да не
внесе дължимото ДДС) фактурата да била вписана в платежното нареждане с
единадесетразряден номер поради изписване на СЕДЕМ нули, вместо ШЕСТ. И в
платежните нареждания, и банковия документ било посочено като основание за плащането
ДБФП №21/07/2/0/00413 от 13.06.2018 г., който бил единственият договор между страните и
те други отношения да нямали. Процесната фактура за авансово плащане била единствената,
издавана до 2024 година между тези контрагенти. Макар и главният счетоводител и
изпълняващият длъжността кмет, да проверили платежните, същите не отчели разликата в
номера на фактурата. Преведената сума за главница (данъчна основа) била с четири
стотинки по-малко от посочените във фактурата, а в платежното нареждане за ДДС – с една
стотинка по-малко, което било резултат от изчисленията по количествено стойностната
сметка (КСС) и закръглянето им и не представлявали, видно от ССчЕ, проблем от
счетоводна гледна точка с оглед характера и размера на плащането.
Изпълнителят-жалбоподател получил плащането по банковата си сметка, не възразил
същото да е неточно изпълнено, но по неустановени по делото причини го отнесъл към
счетоводна сметка 498 – неуточнени преводи. Макар и жалбоподателят чрез своите
служители и ръководен персонал да поддържал системна връзка с представител на община
Б., включително и с кмета, никога не било направено възражение по отношение на
дължимото и изискуемо плащане и неговата редовност. Напротив, в изпълнение на
задълженията си по договора с възложителя, Г. ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД неколкократно
извършвал застраховки на така приетото от него авансово плащане. Жалбоподателят и не
превел обратно получената сума като недължима или неправилно получена, а същата
останала в неговия патримонум. Същият обаче не предприел никакви действия, за да
начисли предвидения и изискуем ДДС, независимо, че данъкът бил изискуем, без значение
по коя счетоводна сметка същият е отнесен, видно от заключението на ССчЕ.
Въпреки задължението да начисли данъка, жалбоподателят Г. Инженеринг ЕООД,
макар и на 17.12.2021 г. по сметката на дружеството да са постъпили средства в размер на 2
7216 94,92 лв., наредени от община Б. и тази преведена сума да представлява 50% от
договорената цена, не е отразил фактурата в дневника за продажбите за м. 12.2021 г. и
посоченият в нея ДДС не бил включен при формирането на резултата по СД за ДДС за м.
3
12.2021 г. ДДС по посочената фактура не бил начислен въобще.
Едва в края на 2023 година и началото на 2024 година поради установените от органите
по приходите нарушения на данъчното законодателство, ръководството на Г. Инженеринг
ЕООД предявили претенции за неточно плащане по издадената фактура през 2021 година и
дружеството започнало да оспорва редовността на плащането, но не върнало получената
сума, като дори ръководството на дружеството признало пред кмета на община Б. –
свидетеля Б., че опитите му да преосчетоводят плащането чрез нова фактура се дължат на
„казус с НАП“. В опит да се облекчи процесуалното положение на дружеството с оглед
издаденото Наказателно постановление и след неговото обжалване и образуване на
настоящето производство, дружеството жалбоподател започнало да прави активни и
цЕ.сочени опити счетоводно да „санира“ пропуска в начисляването на дължими ДДС по
полученото плащане на 17.12.2021г. като за пръв път писмено на 07.02.2024г. заявило, че не
е получило авансово плащане по сключения договор , макар и към тази дата СМР на обекта
да са били извършвани без възражения за липса на авансово плащане. Жалбоподателят
обосновал оплакванията си до възложителя с грешен номер на фактура – вписани вместо
шест, а седем нули и разликата в наредените суми от порядъка на 4 стотинки за главница и 1
стотинка за дължимо ДДС. В опит да заличи с обратна сила последиците от
неосчетоводяване на авансовото плащане по вече издадената през 2021 година фактура и
начисляване на дължимото ДДС, жалбоподателят издал нова фактура от 01.02.2024г. за
„действително извършени СМР“, споразумение за прихващане на дължимата по тази
фактура сума, равна на вече платената към 17.12.2021г. и протокол за анулиране на
издадената през 2021 година фактура поради непостъпило плащане. От Община Б. отказали
да подпишат документите с мотив, че по новоиздадената фактура суми не се дължат.
Фактурата от 2021 година останала неанулирана.
Въпреки неуспешния опит през месец февруари 2024 година да приведе счетоводството
си по отношение на процесната фактура от 2021 година в привидна и ретроактивна
изрядност и с обратна сила да се опита да направи данъка неизискуем към 01.2022 година, Г.
Инженеринг ЕООД издал на 18.04.2024г. нова фактура за суми равни на вече платените на
17.12.2021г. за изпълнени СМР по договора, в която обаче било налично приспадане на
сумите, които били платени на 17.12.2021г.
Видно от материалите по делото фактура с единадесетразряден номер (със седем нули в
него) никога не била издавана от жалбоподателя Г. Инженеринг ЕООД.
На 02.05.2023 г. в Дирекция СДО при ТД на НАП София, находяща се в гр. София, ул.
Шести септември №10, била възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства
за дружеството Г. ИНЖЕНЕРИНГ ООД с ЕИК: *********, с Резолюция № П-
22222523083940-0РП-001/02.05.2023 г., изменена с Резолюции №П-22222523083940-0РП-
002/02.08.2023 г. и №П- 22222523083940-ОРП-003/02.10.2023 г. Със Заповед №П-
22222523083940-023-001/03.11.2023 г., производството било спряно за срок от един месец.
Бил извършен анализ на информацията, съдържаща се в подадените от страна на
проверяваното дружество в НАП дневници за продажби, Справки-декларации по ЗДДС.
Извършена била и проверка в информационните масиви на НАП, относно наличната
информация за Г. ИНЖЕНЕРИНГ с ЕИК *********. Извършена била насрещна проверка на
Община Б. с ЕИК *********, приключена с Протокол № П-16002123182145-141-
001/12.10.2023 г. Изготвено било Искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №П-2 22 2 252 3083940-04 0-005/21.09.2023 г. до
Г. ИНЖЕНЕРИНГ ООД, връчено на 03.10.2023 г. на декларирания електронен адрес за
кореспонденция с данъчната администрация - ************@*******.**. Дружеството не
представяло по време на проверката всички изискани документи.
При съпоставка между декларираните данни от проверяваното дружество Г.
4
ИНЖЕНЕРИНГ ООД с ЕИК ********* и контрагенти на дружеството било установено от
органите по приходите, че Община Б. с ЕИК ********* е включила в дневник за покупките
за месец 09.2021 г. фактура №**********/01.09.2021 г. на стойност 2 721 694,97 лв.,
издадена от Г. ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД с ЕИК *********. Фактурата била отразена като
доставка без право на данъчен кредит. Като предмет на доставката било посочено авансово
плащане. При извършената проверка на подадения от проверяваното дружество Г.
ИНЖЕНЕРИНГ ООД с ЕИК ********* дневник за продажбите за месец 09.2021 г. било
установено, че фактура № **********/01.09.2021 г. с получател Община Б. е отразена, но
със нулеви стойности.
В хода на проверката била извършена насрещна проверка на Община Б. с ЕИК
*********. При насрещната проверка относно процесната фактура с писмо №П-
16002123182145-ПРД-001-И/28.09.2023г.б и писмо П-16002123182145-ПРД-002/06.10.2023
г. били представени следните документи .- Фактура оригинал №**********/01.09.2021 г„
издадена от Г. ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД ЕИК ********* на Община Б. с ЕИК ********* с ДО
2 268 079,14 лв. и ДДС 453 615,83 лв. /обща стойност 2 721 694,97 лв., с предмет на
доставката авансово плащане 50%, съгласно чл. 9, ал. 1 от Договор за възлагане на
обществена поръчка №ДГ-153/20.08.2021 г. с предмет Извършване на СМР на обекти в
община Б., област Смолян, по обособена позиция №1 Реконструкция и рехабилитация на
довеждащи водопроводи за захранване на с. Стърница, с. Давидково, с. Оряховец, с. Б., с.
Дрянка, с. Вишнево. Във фактурата бил вписан следния текст: Разходът е направен по
ДБФП №21/07/2/0/00413 от 13.06.2018 г. на община Б. с ДФ Земеделие за отпускане на
финансова помощ по подмярка 7.2. Инвестиции в създаване, подобряването или
разширяването на всички видове малка по-мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни
услуги и обновяване на селата в селските райони от Програми за развитие на селските
райони за периода 2014 -2020 г. /ПРСР/, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони ЕЗФРСР/. Това вписване в описателната част на фактурата
било задължително, съгласно чл. 12 от Договор №ДГ-153/20.08.2021.
Към датата на съставяне на АУАН и при направена справка в информационните масиви
от бази данни при ТД на НАП София, се установило, че Г. ИНЖЕНЕРИНГ ООД дължимият
данък в размер на 453 615,82 лв. по полученото авансовото плащане не участва при
формирането на резултата по СД за ДДС за данъчните периоди от м. 12.2021 до месец
10.2023 г„ включително.
Представена била писмена декларация, съгласно която: към 26.09.2023 г. СМР на
обект Реконструкция и рехабилитация на довеждащи водопроводи за захранване на с.
Стърница, с. Давидково, с. Оряховец, с. Б., с Дрянка, с. Вишнево, с изпълнител Г.
ИНЖЕНЕРИНГ ООД гр. София, не са приключили. Представена била писмена декларация,
съгласно която към фактура №461/01.09.2021 г. не е издавано КИ и съответно суми не са
връщани. За периода от 01.01.2017 г. до 04.10.2023 г. общината не е получавала други
фактури от Г. ИНЖЕНЕРИНГ.
На Г. ИНЖЕНЕРИНГ ООД било връчено ИПДПОЗЛ №П-22222523083940-040-
005/21.09.2023 г. Изискана била фактура №**********/01.09.2021 г., ведно с доказателства
за разплащане и счетоводно отразяване, както и писмено да се декларира към актуална дата
възложените с договора дейности приключени ли са. С придружително писмо №П-
22222523083940-ПРД-008- И/01.11.2023 г., са представени следните писмени обяснения: „
Относно клиент Община Б., към настоящия момент възложените дейности ще приключат до
30.11.2023 г. След приключването на работата по проекта, ще бъдат предоставени всички
подписани документи по изпълнение на договора. Счетоводното отразяване и по сметка 498
неуточнени преводи.". Други документи не са представени на проверяващите, въпреки че
били изрично изискани.
От ГАНЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ ООД е подадено Искане за спиране на производство на
5
основание чл. 34,ал.1, т.5 от ДОПК /№П-22222523083940-057-001-И/31.10.2023 г. Със
Заповед №П- 22222523083940-023-001/03.11.2023 г., производството е спряно за срок от
един месец. При извършената проверка към датата на съставяне на АУАН било установено,
че в дневник продажби на Г. ИНЖЕНЕРИНГ ООД не е включвана фактура
№20000000461/01.09.2021 г. с данъчна основа в размер на 2 268 079,14 лв. и ДДС в размер
на 453 615,83 лв. и получател община Б. с ЕИК *********.
Жалбоподателят не съдействал добросъвестно за извършване на проверките на
органите по приходите като давал уклончиви отговори на зададените въпроси и не
представял изискваните многократно документи, включително и Фактура от 01.09.2021г. с
платец Община Б., което наложило извършването на насрещни проверки в община Б., видно
от показанията на свидетелите, служители на НАП.
За констатираното нарушение по неначисляване на ДДС бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) cep. AN № F746028 / 29.11.2023 г.,
съставен от Т. Г. П. на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална
дирекция на НАП СОФИЯ Дирекция СДО София. Срещу АУАН били подадени възражения
в срок.
Въз основа на посочения АУАН било издадено Наказателно постановление № 744511-
F746028 от 21.12.2023 г., издадено от Б.В.И. - Директор на дирекция "Средни данъкоплатци
и осигурители" в ТД на НАП София, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор
на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на Г.
ИНЖЕНЕРИНГ ООД с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция на основание чл.
180, ал. 1 от ЗДДС в размер на 453 615,83 лева за нарушение на чл.86, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр.
ал.2 от ЗДДС.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните непосредствено от съдебния състав доказателства и доказателствени средства и
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: показанията на
свидетелите М., П., Д., Б., К., Б., писмените доказателства - АУАН, НП, заповеди за
компетентност, извлечение от банкова сметка на Община Б., писмо от 07.02.2024г., фактура
от февруари 2024 година, споразумение, протокол за анулиране на фактура (неподписани),
застрахователни полици с предмет авансово плащане, справка от ДФЗ, справка от община
Б., фактура от април 2024г., възражение по АУАН, Заповед от 25.08.2020г., протоколи за
извършени насрещни проверки, платежни нареждания от 17.12.2021г., фактура от
01.09.2021г., договор за възлагане на обществена поръчка, допълнително споразумение към
договора №1 и № 2, КСС и другите приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните служители на НАП, участвали в
извършването на проверката и на насрещните проверки – П. и Д., показанията им са
логични, последователни, подкрепени от събрания по делото писмен доказателствен
материал и не съдържат съществени противоречия. Ето защо съдът изгради фактическите си
изводи на база съобщеното от тези свидетели. И двамата свидетели дават подробни сведения
за извършената проверка, нейния ход и резултат. Макар и свидетелят П. да установява
разминаванията между номера на издадената фактура през 2021 година и вписания номер в
двете платежни нареждания от 17.122.2021г., както и разликата в сумите по фактура и по
превод едва в съдебно заседание, това не се отразява на констатациите по отношение на
липсата на начислен ДДС по така извършеното плащане, а единствено свидетелства за
непрецизност в извършването на проверката и анализа на резултатите, които обаче нямат
отношение към деятелността на жалбоподателя, за която е санкциониран. Отделно и двамата
свидетели съобщават за липса на съдействие от страна на проверяваното дружество Г.
Инженеринг ЕООД, доколкото и П., и Д. признават, че жалбоподателят е отговарял
6
бланкетно на писмата им, не им е предоставял изискани документи и въобще не е
съдействал за правилното изясняване на казуса, като на многократните искания да се
представи фактурата от 01.09.2021г., същата не е представяна, което е наложило да се
извършват насрещни проверки в община Б., както свидетелстват проверяващите.
Показанията на свидетелите се подкрепят от събраните други доказателствени материали и
съдът не намери основание да не ги кредитира.
Съдът дава вяра и показанията на свидетелите Б. и М., които в различни периоди са
изпълнявали длъжността кмет в община Б., запознати са с отношенията между възложителя
и изпълнителя по договора за обществена поръчка и са наясно с оглед длъжността си с
извършените проверки и отношенията между изпълнител и възложител. Показанията им
намират частична подкрепа в писмените доказателства и другите събрани гласни
доказателствени средства и не се констатират основания за цялостното им дискредитиране и
изключване от доказателствената съвкупност. По отношение на показанията на М., съдът
намира, че същата дава сравнително достоверни показания що се отнася до липсата на
възражения от жалбоподателя по отношение на извършеното на 17.12.2021г. плащане към
изпълнителя, отделно във връзка с липсата на други договори между общината и Г.
Инженеринг ЕООД, което свидетелства за липсата на каквато и да е причина и повод Г.
инженеринг ЕООД да счете плащането за неясно и неизяснено като основание при все, че в
платежното нареждане е изписан договорът, по който се извършва плащане, правилната дата
на единствената издадена тогава фактура и нейният номер с добавена една нула
допълнително, а сумите са почти напълно идентични.
Очевидно възраженията са направени впоследствие, след приемането на плащането,
неговото осчетоводяване по счетоводна сметка за неуточнени плащания без ясна причина за
това, отделно сумите по аванса са били застраховани в изпълнение на договора от
изпълнителя, за което има изобилни писмени доказателства, а също така и въпреки
наличната комуникация между представители на възложител и изпълнител до края на 2023
и издаване на атакуваното НП, възражения и индиции за неприето плащане не е имало.
Отделно СМР на обекта са били извършвани, което напълно подкрепя извода на настоящия
съд, че последвалите оплаквания и доводи за ненаправено плащане са плод на несполучлив
опит да се облекчи процесуалното положение на жалбоподателя и стремеж да осуети
реализирането на административнонаказателната си отговорност, за което свидетелства и
липсата на съдействие по отношение на извършената проверка и мълчалив отказ да
представи изискани от НАП книжа. Макар и М. да не е склонна да отговори на всички
въпроси на съда и да се опитва да не съобщи дадени сведения в показанията си, последните
в достатъчна степен изясняват важни за делото обстоятелства, които не са изолирани от
доказателствената съвкупност и съдът им се довери.
За лисата на възражения по отношение на плащането подробни сведения се съдържат в
показанията на свидетеля Б. – кмет на община Б.. Показанията му се подкрепят в по-
голямата си част от останалите доказателства по делото що се отнася до подписването на
договора за обществена поръчка, начина на осчетоводяване в община Б. на фактурата от
2021 година, механизмът на нейното заплащане с участие на счетоводството и на самия Б..
Макар и в известна степен показанията на свидетеля да са вътрешно противоречиви по
отношение на това кога и дали е установявал грешки в плащането, общо основание за
дискредитиране на показанията му липсва. Свидетелят първоначално твърди да не знае за
допуснати грешки при плащането, като едва след предявяването на фактурата от септември
2021 и платежни нареждания от 17.12.2021г. признава да знае за грешка в изписването на
номера на фактурата в платежните нареждания, а доводът за обективираното първоначално
отричане на това обстоятелство обяснява с желанието първо да види какви материали съдът
ще му предяви. Очевидно свидетелят е недобросъвестен що се отнася до разпита му, липсва
искреност и желание да съдейства за изясняване на важни за делото факти, прави опити да
не съобщава определени обстоятелства, причината за което обаче е от компетентността на
7
други държавни органи и структури. Въпреки това показанията му намират опора в
останалия доказателствен материал що се отнася до сключването на договора с Г.
Инженеринг ЕООД, начин и метод за заплащане на авансовите суми, липсата на възражение
по отношение на плащането до 2024 година и едва след образуване на настоящето дело,
начините и наличността на системна комуникация между възложител и изпълнител,
извършването на СМР на обекта, както и по отношение на признанието за комуникация със
самото ФЛ Г., който съобщил за „казус с НАП“, налагащ префактуриране, издаване на други
фактури за авансовото плащане от 2021 година, с които да бъдат прихванати тези суми като
плащане по новоиздадени фактури, както и опити за анулиране на процесната фактура от
2021 година. Видно от показанията на Б., платената сума не е връщана обратно на община
Б., както става известно и обстоятелството, че Г. Инженеринг ЕООД е застраховал така
получения от него аванс без възражения за неправилно и ненадлежно плащане. Самите
показания на свидетеля Б. категорично и без съмнение установяват съобщената от самия Г.
причина да се издаде нова фактура, да се прави опит да се анулира процесната от
09.01.2021г., а именно „казус с НАП“, което недвусмислено навежда на извода за опити да
се осуети административнонаказателната отговорност на дружеството и да се компрометира
проверката.
По отношение на показанията на К. и Б., счетоводители в община Б., съдът не намери
основание да не ги кредитира, доколкото показанията са логични, подкрепени от останалия
доказателствен материал и не съдържат съществени противоречия. Видно от показанията на
К., главен счетоводител, проблеми с изплащането на аванса не е имало, а разликата в
стотинките по отношение на двете суми се дължи на КСС, превода от ДФЗ и закръглянията.
Видно от показанията на тази свидетелка, добавянето на една допълнителна нула в
платежните нареждания за номер на фактура се дължи на техническа грешка, макар и това
за съда да не може да бъде несъмнено установено с оглед опитите на свидетеля Б. да
прикрие това обстоятелство по негови данни, докато се убеди с каква информация разполага
съдът и какво ще му предяви като материали. Очевидно казусът далеч надхвърля
компетенциите на НАП и неначисляване на ДДС, но както бе посочено, за това
обстоятелство следва да се извърши допълнителна проверка от други органи. В крайна
сметка, умишлено или по немарливост, вписването на допълнителна нула в номера на
фактурата не се отразява по изложените вече съображения на редовността на плащането,
неговото основание и приемане от възложителя. Видно от показанията на свидетелката,
възражения по отношение на плащането не са правени преди края на 2023г и те са факт
единствено поради извършената от НАП проверка. Очевидно и от данните от тази
свидетелка. за Г. Инженеринг ЕООД проблем с плащането, неговото основание, размер и
редовност не е имало до констатирането на извършеното нарушение от органите по
приходите.
Що се отнася до показанията на свидетелката Б., изготвила двете процесни платежни
нареждания от 17.12.2021г., грешката в номера на фактурата се дължи на нейно поведение,
макар и с оглед изключително съмнителното поведение по време на разпита на свидетеля Б.
това да не може да бъде установено с категоричност в настоящето производство като
единствена причина, макар и да е без особено значение с оглед предмета на делото. Видно
от показанията на Б., разликата в сумите се дължи на изготвената КСС и преведените суми
от ДФЗ.
Съдът кредитира изготвената по делото ССчЕ, доколкото същата отговаря на
поставените задачи, изготвена от вещо лице с нужните знания в тази област на науката и
заключението е подробно и успешно мотивирано в съдебно заседание. Видно от ССчЕ,
фактурата от 01.09.2021г. не е осчетоводена за периода 12.2021г., когато е следвало да стане
това, същата не е анулирана, през 2021 година не са издавани други фактури с платец
8
община Б., което напълно компрометира твърденията на жалбоподателя, че не знае какво
плащане е извършено. Видно е от заключението и че фактура с единадесетразряден номер от
същата дата със седем нули не е издаван, респективно няма основание жалбоподателят да
обърка плащането поради несъществуваща фактура с такъв номер, а е налице една
единствена фактура с почти идентичен, по която реално е платено. Видно от заключението,
авансовото плащане, доколкото е прието по изложените вече съображения от съда, следва да
се включи в СД по ДДС и в дневника за продажби за месец 12.2021г, което видно от
материалите по делото и изготвената експертиза не е сторено. Вещото лице е категорично и
че сумата не е върната обратно по сметка на община Б.. Според ССчЕ косвеният данък –
ДДС, е станал изискуем след издаването на фактурата и в момента на получаването на
аванса – 17.12.2021г., респективно жалбоподателят е следвало да го начисли и внесе през
месец януари 2022 година. Вещото лице е и категорично, че дори да се приеме, че е налице
частично плащане по издадената фактура от 01.09.2021г. (с оглед непревеждането на общо
пет стотинки от общо почти три милиона лева) е следвало данъкът отново да бъде начислен
и внесен в бюджета като за основа се ползва действително платеното. Вещото лице е и
категорично, че неправилно фактурата от 01.09.2021г. е включена в дневника за продажби
на Г. Инженеринг ЕООД с нулеви стойности през месец 09.2021г., а е следвало фактурата да
бъде включена през месец декември 2021 година, когато е получено плащане по нея.
В съдебно заседание вещото лице изрично поддържа така направените заключения,
като посочва, че е установило застраховане на така получения аванс неколкократно от
страна на жалбоподателя. На изричен въпрос на съда се посочва, че разликата между
стойността по фактурата от 01.09.2021г. и платената сума е минимална в рамките на
стотинки и се получава при закръгляне на сумите и разликата е допустима от счетоводна
гледна точка. Очевидно такава разлика не може да послужи като аргумент според
настоящият съдебен състав да се оспорва плащането и неговата редовност над две години
след неговото извършване с оглед конклудентните действия на жалбоподателя по неговото
приемане за редовно, извършване на СМР, липса на възражение и обратен превод по сметка
на платеца и налично последващо застраховане в изпълнение на договора
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, от които се установява
сключването на договор за общества поръчка, издаването на процесната фактура от
01.09.2021г., нейната стойност, заплащане през декември 2021г. осчетоводяване по нарочна
счетоводна сметка, респективно последващо застраховане на сумата, изрично посочена като
аванс, както и липсата на начисляване на ДДС с оглед наличните дневници за продажби за
месец 12.2021 година, както и за последващ период.
В тази връзка съдът намира възражението на жалбоподателя, че не е бил наясно какви
суми е получил и на какво основание на 17.12.2021г. за напълно неоснователни и плод на
неуспешно изградена защитна линия. Всички доказателства и доказателствени средства по
делото навеждат на категоричен извод, че плащането, макар и с погрешно добавена една
нула в номера на фактурата, по която се плаща, в платежните нареждания, е с ясно
основание, точен размер с оглед съобщеното от ВЛ за допустими разминавания и не
подлежи на съмнение настъпването на данъчното събитие. Всички действия на
жалбоподателя до края на 2023 година свидетелстват за напълно изяснена цел и мотив за
превода при положение, че други фактури не са били издавани, други договори между тези
лица не са били налични, други плащания не са били очаквани, а и в двете платежни
нареждания ясно е вписано, че се касае за плащане по посочения договор, плащането е било
застраховано именно като аванс по сключения договор и СМР са били извършвани без да се
правят възражения пред община Б. до образуване на настоящето дело, въпреки наличието на
редовна комуникация между страните по договора. В този смисъл съдът намира, че
9
твърденията за неясно плащане са защитна версия, която обаче се оборва категорично от
събраните доказателства и доказателствени средства.
Отделно съгласно чл.114, ал.1, т.2 от ЗДДС фактурата задължително съдържа пореден
десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в
зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира
фактурата уникално. Очевидно за счетоводството на Г. Инженеринг ЕООД това изискване
трябва да е напълно ясно, както и обстоятелството, че фактура с единадесетразряден номер
не може да съществува. Отделно в платежните нареждания се съдържат достатъчно
законови реквизити, вписани надлежно, които да индивидуализират основанието за плащане
безспорно и недвусмислено.
Издаваните впоследствие фактури, протоколи за анулиране (неподписан), споразумения
и други през 2024 година по никакъв начин не заличават с обратна сила неправомерното
бездействие на жалбоподателя да начисли данъка в законовия срок, а само свидетелстват за
признатия дори от страна на свидетеля Б. опит да се преосчетоводи плащането с по-късна
дата от 2024 година, което дори и да беше сторено, не може с обратна сила да освободи
жалбоподателя от задължението за данъчен период месец 12.202 1година, изпълнимо през
януари 2022, а именно да извърши предвидените действия по начисляване на данъка.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи. Съгласно
чл.193, ал.2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е
съставен от компетентен орган, доколкото свидетелят П. има правомощие да съставя АУАН
на базата на заеманата длъжност – главен инспектор по приходите при ТД София, дирекция
СДО на НАП. Що се отнася до директор на дирекция СДО в ТД на НАП, същият притежава
компетентност да издава НП, доколкото законодателят е допуснал делегиране на това
правомощие на изп. директор на НАП, като такава делегация е извършена с цитираната с
Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г. Ето защо тези възражения на жалбоподателя са несъстоятелни.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН, доколкото се касае за специфичен
двугодишен давностен срок от извършване на нарушението, касаещо данъчни задължения. В
тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че АУАН е
съставен извън законоустановения срок. Нарушителят е открит по време на проверката, а
нарушението е довършено с изтичането на срока, в който е било дължимо действието.
Съдът не констатира в хода на административното производство пред АНО да е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя що се отнася до съобразяването с
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, според който текст при липса на свидетели,
присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. ЗАНН допуска при съставяне на
акта да участват свидетели, различни от тези, които са присъствали на установяването на
нарушението, както в случая, като непосочването на тяхното качество еднозначно в
10
практиката се приема, че не е нарушение, което да ограничава правата на санкционираното
лице, поради което исканата отмяна на НП на посоченото основание не може да бъде
постановена от съда.
Неоснователно се явява и възражението, че АНО не е обсъдил всички възражения
срещу АУАН. Волята на наказващия орган е ясна, същият е взел отношение по направеното
възражение в НП, като от обстоятелствената част на същото е видна и волята на АНО по
отношение на така наведените срещу АУАН доводи.
В АУАН и НП са изложени всички относими факти и правилно е квалифицирано
нарушението с оглед приетата фактическа обстановка от АНО. Както в АУАН, така и в НП
нарушението е описано достатъчно ясно и подробно, за да разбере нарушителят в какво е
обвинен и за какво бездействие е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Неоснователни са твърденията в жалбата, че нарушеното е неясно що се отнася
до това коя фактура не е издадена (с оглед нейния номер). Видно от НП нарушението касае
полученото плащане на 17.12.2021г., което е единствено между тези контрагенти. Всички
елементи от състава на нарушението са намерили отражение в обстоятелствената част на
АУАН и НП, като им е дадена правна квалификация. Ето защо и това нарушение не е
допуснато в производството.
Дружеството-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, съответно е годен субект на
административнонаказателна отговорност по този закон.
От своя страна чл. 25, ал. 7 от ЗДДС сочи че, когато преди да е възникнало данъчно
събитие по ал. 2, 3 и 4 се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката,
данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размер на плащането), с
изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В случая,
плащането е получено на 17.12.2021 г. и е възникнало задължението по чл. 86, ал. 1 на
ЗДДС за регистрираното лице да го начисли, като издаде фактура по реда на чл. 114, ал. 1 от
ЗДДС и в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, посочи тази фактура в регистър "Дневник за
продажби" и включи размера на данъка при определяне на резултата в справката-
декларация по ЗДДС за съответния данъчен период.
Начисляването на данъка се счита изпълнено с последователното осъществяване на
всички елементи от фактическия състав по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС - издаването на данъчен
документ, в който се посочи данъка на отделен ред; в конкретния случай фактура (чл. 112,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС); включване размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; и
посочване на данъчния документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Като не е изпълнило задължението си в срок да начисли данъка по получения авансов
превод, чрез включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния
данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период, както и да
посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период
жалбоподателят е осъществил съставът на административното нарушение.
По отношение на първият елемент от фактическия състав на начисляването на данъка -
издаването на данъчен документ, съдът следва да посочи, че това действие е извършено,
макар и само по себе си да не променя обстоятелството, че данъкът е останал неначислен
поради неизпълнение на другите две задължения. Първо следва да се посочи, че по делото е
безспорно установено, че данъчният документ – Фактура оригинал №**********/01.09.2021
г„ издадена от Г. ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД ЕИК ********* на Община Б. с ЕИК ********* с
ДО 2 268 079,14 лв. и ДДС 453 615,83 лв. /обща стойност 2 721 694,97 лв., с предмет на
доставката авансово плащане 50%, съгласно чл. 9, ал. 1 от Договор за възлагане на
обществена поръчка №ДГ-153/20.08.2021г е издадена преди настъпването на данъчното
събитие, което видно от ССчЕ не е практика, противоречаща на правилата за
счетоводството. Действително и ЗДДС не съдържа забрана за издаване на фактура преди
11
данъчното събитие. Макар и същата да е осчетоводена с нулеви стойности през месец
девети 2021 година, което е неправилно според вещото лице, факт е, че данъчен документ е
издаден.
Практиката на ВАС по отношение на издаването на фактури преди настъпване на
данъчно събитие е непротиворечива, доколкото се приема, че при последващото настъпване
на данъчното събитие, следва да се приеме, че то валидира предходно издадените фактури.
Освен това съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е
длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при
получаване на авансово плащане. В разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС е регламентиран
само крайният срок за издаване на фактурата, а именно до 5 дни от възникване на данъчното
събитие или от плащането. Според Върховните съдии законът не поставя забрани по
отношение на началния момент, в който следва да се издаде фактура, така, както е сторено
по отношение на крайния момент за издаването й, което е допълнителен мотив за
валидиране на по-рано издадените фактури. Така изрично в Решение № 5023 от 26.04.2016
г. на ВАС по адм. д. № 2867/2016 г., I о.
При наличие на издадена фактура преди настъпване на данъчното събитие, не може да
се приеме, че същата е неправомерно издадена. Същата като частен писмен документ не
налага на извода, че фактите няма да се случат в по-късен момент. Последващо настъпване
на данъчно събитие, съответно авансово плащане, валидира издадената фактура. Така
изрично в Решение № 5932 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15852/2009 г., I о
Респективно не може да се вмени в отговорност на дружеството-жалбоподател издаването
на фактура преди авансовото плащане, респективно неиздаването на нова в месец
дванадесети 2021 година.
По отношението на опитите да се анулира така издадената фактура на 01.09.2021г.,
съдът следва да посочи, че това става по реда на чл.116 от ЗДДС, но основания за това
липсват и дори жалбоподателят да успее да склони представител на Община Б. да подпише
такъв протокол, действията им биха се явявали незаконосъобразни и не биха могли да
породят косвено целеният резултат – ретроактивна отпадане на
административнонаказателната отговорност. ВАС е категоричен, че фактурата, издадена
преди данъчното събитие, се валидира с неговото настъпване, респективно след плащането
на 17.12.2021г. отпада и възможността фактурата да бъде анулирана на законово основание.
Ангажирана е безвиновна административнонаказателна отговорност, тъй като субектът
е юридическо лице, а вината по чл. 11 от НК е качество само и единствено на физически
лица и в този смисъл възраженията не подлежат на детайлен отговор.
Аргументът за липса на вредни последици, също е несъстоятелен, доколкото се касае за
формално нарушение, изразяващо се в бездействие, което е довършено с изтичането на
срока, в който действието е било дължимо. За осъществяването на това нарушение не се
изисква настъпването на конкретен резултат – вреда, за да бъде обсъждано изобщо,
отсъствието на такава. В случая обаче и такава е налична с оглед ощетяването на фиска с
невнасяне на данък в бюджета в размер на над 400 000 лева.
Съдът установи, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В АУАН и НП е посочена коректно датата на извършване на нарушението, а именно:
17.01.2022 г. денят, следващ датата, до която дружеството е следвало да отрази
посочената по-горе фактура в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС и в справка-
декларация по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м. 12. 2021 г.
Правилно е опредЕ. относимата санкционна норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС и в
съответствие с нея е определен размерът на наложената имуществена санкция, макар и в
12
завишен размер.
Съгласно чл. 180, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли
данък в предвидените в ЗДДС, се наказва с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. В случая
видно от ССчЕ и събраните доказателства данъкът не е начислен и не е внесен, респективно
привилегированите състави на ал.3 и ал.4 не намират приложение.
Що се отнася до правната квалификация, съдът намира, че неправилно е посочена
разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗДДС, според която данъкът е дължим от регистрираното
лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не
е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през
който данъкът е станал изискуем. Видно от цитираната практика на ВАС, както и от
установеното, че реално фактура е издадена, макар и преди данъчното събитие, този текст
следва да отпадне от правната квалификация на нарушението, доколкото е неприложим, но
съществено не променя квалификацията, доколкото не съдържа в себе си правило за
поведение, пряко относимо към бездействието на жалбоподателя, още повече, че данъчен
документ има, а в НП и АУАН изрично е посочено, че данъкът се дължи при настъпване на
плащането и правилно е посочена датата на нарушението.
Макар и погрешно АНО да е счел, че данъчен документ не е издаден, това не променя
правната квалификация по чл.86, ал.1 от ЗЗДС, а единствено с цел прецизност налага от
квалификацията да отпаднат ал.2 на чл.86 от ЗДДС и чл.86, ал.1, т.1 от същия закон,
доколкото фактура е издадена, но посочените действия в т.2 и т.3 не са извършени и данъкът
е останал неначислен. В този смисъл възраженията на жалбоподателя намират известно
основание, но не могат да доведат като резултат до отмяна на НП, доколкото не променят
факта, че данъкът не е начислен поради неизпълнение на целия фактически състав по чл.86,
ал.1 от ЗДДС. Изменението на НП по отношение на квалификацията не нарушава правата на
жалбоподателя в административнонаказателното производство, включително и във фазата
по съдебен контрол. Това е така, доколкото АНО разполага с правомощието по чл.53 от
ЗАНН да даде по-точна правна квалификация, каквато е счел, че е чл.86, ал.2 вр. ал.1, т.1, 2 и
3 от ЗДДС, макар и неправилно да е приел, че данъчен документ не е издаден, както е
посочил и актосъставителят. В този смисъл преквалификацията от съда на нарушението не
се отразява по никакъв начин на правата на жалбоподателя. Впрочем ал.2 на чл.86 от ЗДДС
не е необходимо да бъде посочвана при квалификацията на нарушението, доколкото
нарушеното правило за поведение се съдържа в ал.1 на същия член и именно неговото
нарушаване се санкционира от чл.180, ал.1 от ЗДДС. Нормата единствено посочва как се
процедира при неиздадена или нередовно издадена фактура, но с оглед вече цитираната
практика на ВАС по отношение на фактури, издадени преди данъчното събитие,
посочването в квалификацията на нарушението на ал.2 е ненужно, но и не накърнява
правата на жалбоподателя, доколкото е посочено в НП и АУАН в какъв срок и за какво
нарушение е ангажирана отговорността му. Доколкото фактура е издадена, същата е
валидирана с извършване на плащането, то тогава от квалификацията следва да отпадне и
т.1 на чл.86, ал.1 от ЗДДС, но доколкото последващите две изискуеми към датата на
получаване на плащането действия жалбоподателят не е извършил, то данъкът е останал
неначислен и нарушението е извършено.
Другите възражения по отношение на квалификацията са неоснователни. Както бе
посочено, фактическият състав по начисляване на данъка е законодателно уреден в чл.86,
ал.1 от ЗДДС в трите точки на съответната алинея. Систематически разпоредбата се намира
в Глава осма НАЧИСЛЯВАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА, респективно именно това е
правилото за поведение, което жалбоподателят е следвало да изпълни. В Глава тринадесета
ДЕКЛАРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ е разписано подробно как следва да стане това, но
задължението за начисляване и редът за това са именно предвидени в чл.86, ал. 1 от ЗЗДС,
като независимо кое от трите задължения не е изпълнено, данъкът не е начислен и правната
13
квалификация, както бе посочено, подлежи на преценка в рамките на предвидените в чл.86,
ал.1 правила в съответните точки към алинеята, а не касае друга разпоредба, включително и
чл.124 от ЗЗДС. В този смисъл вж. Решение № 2737 от 23.04.2013 г. на АдмС - София по
адм. д. № 5939/2012 г.
Неоснователно е възражението, че АУАН е изготвен в срока на спиране на проверката
по реда на ДОПК. Следва да се има предвид, че административнонаказателната отговорност
на дружеството се реализира по реда на ЗАНН и няма отношение към процедурата по
извършване на данъчна проверка по реда на ДОПК. Следва да се посочи, че
административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН,
респективно няма как да е допуснато твърдяното процесуално нарушение, доколкото
спирането на производството по ЗАНН е възможно едва след съставяне на АУАН и по реда
на чл.43, ал.6 от ЗАНН, който не е прилаган.
По отношение на спирането на строителството и липсата на извършени СМР като
основание за неначисляване на данъка в предвидения срок, следва да се посочи, че това
възражение е неоснователно, доколкото отношенията между възложител и изпълнител,
както и фактическото извършване на СМР нямат отношение към изискуемостта на данъка и
правилата за негово начисляване, които не се влияят и не се променят с оглед етапа на
завършване на възложената работа. Данъкът следва да се начисли при получаване на
авансовото плащане, както бе посочено по-горе.
Съдът намира, че санкцията, наложена на дружеството е опредЕ. в завишен размер,
доколкото неправилно е наложена такава в размер на 453 615, 83 лева. АНО не е отчел
обстоятелството, че това е размерът на неначисления данък по издадената на 01.09.2021
година фактура, но меродавно в случая се явява извършеното плащане, което реално е
данъчното събитие, обуславящо извършването на действията по чл.86, ал.1 от ЗДДС.
Доколкото фактически е извършено плащане поради закръгляне и съобразяване с КСС в
размер на четири стотинки по-малко за данъчната основа, респективно една стотинка по-
малко за дължимо ДДС - 453 615, 82 лева, то санкцията, опредЕ. в абсолютен размер е
именно фактически полученото от изпълнителя, а не отразеното във фактурата. В този
смисъл наложената санкция следва да бъде намалена на 453 615, 82 лева.
По отношение на възраженията за непропорционалност на наложената санкция, съдът
следва да посочи, че макар и да се съгласява с посочената практика на СЕС по въпроса,
същата не се тълкува правилно от жалбоподателя, доколкото Съдът на ЕС е извел критерии,
по които санкцията във всеки конкретен случай да се преценява с оглед своята
пропорционалност, като това е винаги прерогатив на националния съд, дори съобразно
цитираните решения в жалбата.
Прилагането на принципа за пропорционалност при преценка на наложената
имуществена санкция в казуса по делото произтича и от задължението за спазване на
принципите по правото на Европейския съюз. Тъй като установеното задължение за
начисляването на ДДС по чл. 86 от ЗДДС безспорно има за цел предотвратяване на
избягване от данъчно облагане, то правото на държавите членки да въведат такива
изисквания се основава на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Съгласно тази разпоредба, държавите-членки могат да наложат други задължения,
които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и
предотвратяване избягването на данъчно облагане. Тази разпоредба се намира в Дял ХI,
озаглавен "Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица"
от Директивата.
14
Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите членки имат
законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите финансови интереси, а
борбата срещу данъчните измами, избягването на данъчно облагане и евентуалните
злоупотреби представлява цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 - в този
смисъл Решение от 14 март 2013 г. по дело Valsts, C-525/11, точка 28 и цитираната в същото
съдебна практика. Съгласно Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело Mаrton
Urbаn, C-210/10, т. 23 и цитираната в същото съдебна практика, "при липса на хармонизация
на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на
условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са
компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са
задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността."
Също така, когато правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към
националните разпоредби, какъвто е процесният случай на налагане на санкции, свързани с
общата система на ДДС, принципът за лоялното сътрудничество по член 4, параграф 3 от
ДФЕС налага на държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират
обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки
дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират,
че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер - например Решение от 7 октомври 2010 г, дело Stils Met SIA, C-382/09, т. 44 и
цитираната в същото съдебна практика. Относимо към процесните имуществени санкции е
изведеното в т. 46 от същото решение, че самият принцип на глоба, която има за цел да
гарантира, че данъчнозадължените лица спазват своите задължения за данъчно деклариране,
не е в противоречие с правото на Съюза.
Съгласно отговора на втори въпрос и т. 48 от решението по цитираното дело Stils Met
SIA, съдът е постановил, че правото на Съюза допуска правна уредба на държава членка,
която предвижда в случай на грешка при тарифното класиране на стоки, внесени на
митническата територия на Съюза, да се налага глоба, равняваща се на общия размер на
антидъмпинговите мита, дължими за тези стоки, доколкото размерът на тази глоба се
определя при условия, аналогични на тези, които уреждат в националното право нарушения
от същото естество и със същата тежест и които придават на санкцията ефективен,
пропорционален и възпиращ характер, като задача на запитващата юрисдикция е да
извърши преценка в това отношение.
Следователно по правото на Съюза санкция като процесната по чл. 180, ал.1 ЗДДС е
допустима, но нейната пропорционалност следва да се преценява във всеки конкретен
случай. В тази връзка в в т. 71 от Решението по съединени дела С-95/07 и С-96/07 Ecotrade
S. v. Agenzia delle Entrate-U. di Geneva на Съда на ЕС е прието, че при налагане на санкции за
неспазване на данъчното законодателство винаги следва да се отчита факта, дали "е налице
риск от загуба на данъчни приходи за съответната държава-членка".
Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС приема, че за да осигурят точното събиране
на данъка и да предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да предвидят
в националното законодателство подходящи санкции за неспазване на задължението за
регистриране по ДДС и за невнасяне на дължимия данък. Подобни санкции обаче не трябва
да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели, тоест в съответствие с принципа
на пропорционалност държавите членки трябва да използват средства, които позволяват
ефективно да се постигне целта за борба с измамите и избягването на данъци, като
същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от
законодателството на Съюза. За да се прецени дали разглежданата санкция е съобразена с
принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на
15
нарушението; тежестта на налаганата санкция както и начинът за определянето на нейния
размер; преследваните цели. В практиката на СЕС са дадени и ръководни указания кога е
налице злоупотреба и данъчна измама, като е посочено, че такива липсват, когато облагаеми
доставки не са били укрити от данъчните органи, информацията за тях е вярно отразена в
счетоводната документация на данъчно задължения субект, като всички необходими
документи са били надлежно предоставени на проверяващите органи при поискване.
В случая тези предпоставки да се счете санкцията за прекомерна не са налице по
съображения, изложени по-долу.
Както бе посочено, директивата не предвижда изрично система от санкции за
неспазването на задълженията по член 213, § 1 от нея, то съгласно постоянната съдебна
практика при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на
санкциите, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са
подходящи, но при стриктно спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи,
сред които водещо място заемат принципът на пропорционалността и на данъчния
неутралитет. За да осигурят точното събиране на данъка и да предотвратят данъчните
измами, държавите членки имат право да предвидят в националното законодателство
подходящи санкции за неспазване на задължението за регистриране по ДДС и за невнасяне
на дължимия данък. Подобни санкции обаче не трябва да надхвърлят необходимото за
постигането на тези цели, тоест в съответствие с принципа на пропорционалност държавите
членки трябва да използват средства, които позволяват ефективно да се постигне целта за
борба с измамите и избягването на данъци, като същевременно накърняват в най-малка
степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. За да се прецени
дали разглежданата санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва в
частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението; тежестта на налаганата
санкция както и начинът за определянето на нейния размер; преследваните цели. Такава
легитимна цел може да бъде пресичането и предотвратяването на данъчни измами. В
практиката на СЕС са дадени и ръководни указания кога е налице злоупотреба и
данъчна измама, като е посочено, че такива липсват, когато облагаеми доставки не са
били укрити от данъчните органи, информацията за тях е вярно отразена в
счетоводната документация на данъчно задължения субект, като всички необходими
документи са били надлежно предоставени на проверяващите органи при поискване,
налице ли е заобикаляне на приложимото законодателство от страна на
данъчнозадълженото лице. Така в Решение на СЕС (втори състав) от 19 юли 2012 година
по дело С-263/11; Решение на СЕС от 12 юли 2012 година по дело EMS – B. Trasport, С-
284/11; Решение на СЕС (трети състав) от 21 октомври 2010 година по дело С-385/2009
година; Решение на Съда (трети състав) от 8 май 2008 година по съединени дела С-95/07 и
С-96/07 (дело Ecotrade), както и цитираната в тези решения практика на СЕС. Във всички
решения на СЕС се държи сметка обаче за това дали данъкът е бил начислен, което би могло
да се отрази на пропорционалността на санкцията. Макар и националното законодателство
да търпи критика по отношение на размера на санкцията по чл.180, ал.1 от ЗДДС, когато тя
следва да е над предвидения минимум, то СЕС не постановява, че нормата и самата санкция
на общо основание са непропорционални, а следва всеки конкретен случай да бъде
изследван от националните съдилища. Все пак трябва да се отчете, че националната уредба
предвижда и редица привилегировани състави в чл.180, ал. 3 и ал. 4 ако все пак данъкът
бъде начислен в посочените срокове над първоначалния. Тогава санкциите са чувствително
редуцирани. В случая обаче липсва начисляване на данъка в предвидените срокове от 6 или
18 месеца след първоначалния.
В други свои решения (C‑382/09) СЕС е категоричен, че при установени данъчни
измами, недобросъвестно поведение, заобикаляне на закона, липса на съдействие при
проверки завишени санкции могат и следва да бъдат налагани за постигане на целите по
спазване на данъчното законодателство. когато правна уредба на Съюза не предвижда
16
специална санкция за нарушение на нейните разпоредби или препраща по този въпрос към
националните разпоредби, член 10 ЕО налага на държавите членки да вземат всички мерки,
които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза. За тази
цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на споменатите мерки, те
трябва да гарантират, че при необходимост нарушенията на правната уредба на Съюза се
санкционират при материални и процесуални условия, аналогични на приложимите към
нарушенията на националното право, които са от сходно естество и значение и които при
всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер
(вж. Решение от 26 октомври 1995 г. по дело Siesse, C‑36/94, Recueil, стр. I‑3573, точка 20 и
Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C‑91/02, Recueil, стр. I‑12077, точка
17). Самият принцип на глоба като разглежданата в главното производство, която има за
цел да гарантира, че данъчнозадължените лица спазват своите задължения за данъчно
деклариране, не е в противоречие с правото на Съюза. В действителност разпоредба като
разглежданата в главното производство позволява насърчаване на икономическите
оператори да подават пред компетентните национални органи декларации, които са
съобразени с приложимата правна уредба, включително с митническата правна уредба на
Съюза и с антидъмпинговите мерки, резултат от правната уредба на Съюза. На практика при
липса на подобна мярка грешките в тарифното класиране на стоките, на които се налагат
антидъмпингови мита, не биха довели до никаква последица за съответните икономически
оператори. Що се отнася до размера на глобата, е важно той да се определя при условия,
аналогични на тези, предвидени от националното право за нарушения от същото естество и
със същата тежест, както вече настоящият съд посочи по-горе.
Подходът на СЕС (дело C‑418/22) в случаи, когато се касае не за грешка, а за цЕ.сочени
действия по укриване и опити за избягване на данъчни задължения е еднопосочен. Когато се
установи, че нарушенията не са следствие от грешка, свързана с прилагането на механизма
на ДДС, а през продължителен период от време и въпреки множество действия от страна на
данъчните органи дружеството нито декларира, нито внася дължимия ДДС, то санкцията
следва да е пропорционална. От значение според СЕС за преценка на пропорционалността
се явява и обстоятелството дали вследствие на данъчна проверка данъчнозадълженото лице
доброволно или недоброволно е платило дължимия данък, установен от компетентните
органи.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че действително в някои
хипотези предвидената санкция в чл.180, ал.1 от ЗДДС би могла да се окаже
непропорционална, но това не прави нормата неприложима въобще. В случая съдът дължи
преценка на изведените вече критерии що се отнася до резултата от нарушението,
поведението на жалбоподателя и естеството на нарушението и едва тогава да реши дали да
откаже да приложи санкционната норма или да я приложи с оглед изведена преценка за
пропорционалност на санкцията.
В случая категорично се установи, че не се касае за грешка, а за цЕ.сочен опит да се
избегне внасяне на дължим данък и упорити опити за неговото укриване. Всички действия
на представителите на дружеството-жалбоподател навеждат на този извод с оглед
анализираните по-горе свидетелски показания, липсата на активни действия по начисляване
на данъка в период от над две години и установените несъмнено от съда опити да се заличат
следите и основанието за противоправното бездействие на жалбоподателя чрез
префактуриране, анулиране на фактури, прихващане, допълнителни споразумения и други.
Очевидно жалбоподателят не признава дължимостта на данъка и необходимостта от
неговото начисляване, опитите му да оспори плащането едва след проверката навеждат на
извод за недобросъвестност, стремеж и упоритост да не се установи нарушението.
Действията целят заблуда както на съда, така и на органите по приходите, видно от
показанията на кмета Б.. Въпреки установената необходимост да бъде начислен данъкът,
действия по това не са извършвани, а поведението на представителите на жалбоподателя са
непоследователни по отношение на приемане на плащането и неговото внезапно оспорване
17
пред платеца едва в рамките на извършената проверка на НАП, включително и чрез
съставяне на ненужни документи със счетоводен и данъчен характер и относимост (фактури
за същото плащане през 2024 година), опити за анулиране на фактурата от 2021 година.
Отделно, от свидетелските показания на проверяващите органи по приходите, както и от
писмените доказателства по делото е видно, че жалбоподателят е недобросъвестен при
проверката, отказва да представи изискани му книжа и в частност процесната фактура от
01.09.2021г., не отговаря коректно на запитванията на проверяващите, наложило
извършване на насрещни проверки при община Б. и затрудняване на органите на НАП в
дейността им, което свидетелства за висока обществена опасност на самото бездействие по
начисляване на данъка, което може да се приеме, че е плод на целени действия по неговото
укриване, желано недеклариране и стремеж да бъде избягнато данъчно облагане във висок
размер.
Налице са всички посочени по-горе критерии деянието да се квалифицира като данъчна
измама по смисъла, който СЕС влага в това понятие. Жалбоподателят е доказано
недобросъвестен, не съдейства за извършване на проверката, прави опити да осуети
навременното облагане, съставя ненужни документи с относим за облагането характер, не
коригира доброволно поведението си, не предприема действия за начисляване на данъка по
процесната фактура. Доказано се установяват опити за заобикаляне на законодателството по
отношение на начисляването и събираемостта на ДДС, правят се и опити да се укрие
данъчното събитие чрез нередовна данъчна документация, издаване на нови данъчни
документи през 2024 година, опити за преосчетоводяване, преразпределение на платеното на
17.12.2021г., изменение на неговото основание (придаване на „обезпечителен характер“ –
вж. проект за споразумение на лист 84 от делото), макар и свидетелят Б. да признава, че не
разбира какво се влага в това понятие. Всичко изложено води до извод за покриване не на
един, а на всички алтернативно дадени критерии от СЕС действията на жалбоподателя да
попадат под квалификацията „данъчна измама“.
Следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че се касае за обществена поръчка,
финансирана от бюджета на ЕС, като дължимото ДДС е събрано от платеца от
жалбоподателя чрез превод от ДФЗ по съответната програма, финансираща проекта и СМР,
но данъкът не е внесен в бюджета на държавата поради неначисляването, което е дало
възможност нарушителят да оперира със значителен финансов капитал от близо половин
милион лева за близо три години без да дължи лихви или други акцесорни плащания за
неправомерното разполагане с тези дължими към бюджета на фиска средства, което освен че
му дава необосновано предимство пред други стопански оператори, добросъвестно
начислили и внесли дължимите данъци, ощетява държавния бюджет значително, създава
пречки пред разходването на тези средства за публични нужди и освен това косвено ощетява
в значителна степен бюджета на Съюза, който се формира на база вноски от събрания от
страните-членки ДДС. Липсват каквито и да било действия на жалбоподателя, които да
смекчават обществената опасност на нарушението, а напротив, срещат пълното неодобрение
на обществото, що се отнася до реализиране и заплащане на договори за обществени
поръчки и боравене с публични средства, включително и с такива с източник ЕС,
същевременно спомага за засилващото се неодобрение и скептицизъм по отношение на
съюзните и държавни политики по определяне на изпълнители на обществени поръчки.
Внася се съмнение в прозрачността на процедурите и избора на изпълнител и съмнения за
неговото фаворизирано третиране, което налага целите на чл.12 от ЗАНН да бъдат
постигнати именно с така опредЕ.та санкция, доколкото противното създава чувство за
произвол, ненаказуемост и лишава санкцията от нейната основна цел да въздейства
предупредително и възпитателно на другите членове на обществото.
Съдът съобрази и финансовото състояние на дружеството, доколкото не следва
санкцията да излиза извън типичните цели, а именно не следва да довежда до фактическа
невъзможност дружеството да извършва стопанска дейност или да му създаде непреодолими
затруднения. В случая, видно от достъпната информация в Търговски регистър и наличния
там последен годишен финансов отчет, дружеството е в добро състояние, разполага с
18
активи, многократно надхвърлящи наложената санкция, като паричните средства в началото
и края на периода за последния ГФО са с положителен резултат. Неминуемо санкция в
наложения размер би се отразила неблагоприятно на дружеството, което е и целта на всички
имуществени санкции, но за това конкретно дружество същата не се явява
непропорционална с оглед обема на приходи и неговата дейност и не би го засегнала
значително и несъразмерно с оглед финансовия оборот на дружеството в милиони.
По отношение на санкцията и нейната пропорционалност следва да е отбележи, че
дружеството е имало нееднократна възможност да начисли данъка в предвидените в чл.180,
ал.3 или ал.4 срокове и да се ползва от значително редуциран размер на същата, което не е
сторено и жалбоподателят сам се е поставил в положението да търпи неблагоприятни
последици следствие на административното нарушение в размер на посочения в чл.180, ал.1
от ЗДДС. В крайна сметка цялостното поведение на счетоводството на дружеството-
жалбоподател, респективно на счетоводството му до края на съдебното следствие, се
изразява в стремеж да отпадне основанието за начисляване на данъка чрез опити за
създаване на привидна недължимост, префактуриране за друг период, което води до
категоричен извод, че без пропорционална санкция дружеството не би било в състояние да
бъде мотивирано да спазва разпоредбите на данъчното законодателство. Неналагането на
следващата санкция би се явявало необосновано премиране с оглед отчетената
недобросъвестност, би стимулирало незачитане и неизпълнение на задълженията по
начисляване и плащане на дължими данъци не само от самия жалбоподател, а и от други
лица, упражняващи търговска дейност, което в крайна сметка би довело до катастрофални
последици за държавния бюджет.
Същите мотиви на съда са важими и по отношение на приложимостта на чл.28 от
ЗАНН и нарушението по никой критерий не може да се приеме за маловажно, доколкото
обществената му опасност дори надхвърля типичните нарушения от този вид.
По изложените съображения НП следва да се измени по отношение на квалификацията
и по отношение на санкцията.
Разноските за изготвена ССчЕ следва да се възложат на жалбоподателя.
При този изход от делото на НАП се дължат разноски за юрисконсулт и такива следва
да се присъдят в размер на 150 лева с оглед броя на проведени заседания и обема на събрани
доказателства и доказателствени средства.
ВОДИМ от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 744511-F746028 от 21.12.2023 г., издадено от
Б.В.И. - Директор на дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" в ТД на НАП София,
оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО
№ ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на Г. ИНЖЕНЕРИНГ ООД с ЕИК: ********* е
наложена имуществена санкция на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС в размер на 453 615,83
лева за нарушение на чл.86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. ал.2 от ЗДДС, КАТО
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. ал.2 от
ЗДДС в такова по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС И НАМАЛЯВА наложената
имуществена санкция от 453 615,83 лева НА 453 615,82 лева
ОСЪЖДА Г. ИНЖЕНЕРИНГ ООД с ЕИК: 200678992б ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите сумата в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
19
ОСЪЖДА Г. ИНЖЕНЕРИНГ ООД с ЕИК: 200678992б ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Висшия съдебен съвет сумата от 895, 68 лева – разноски за изготвяне на експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20