№ 197
гр. Пловдив, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300503078 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от И. П. И., ЕГН ********** от
гр. Пловдив, ул. ***, чрез назначения му по делото особен представител адв. А. Ш.,
срещу РеШ.е № 260145 /26.09.2023 г. по гр.д.№ 11930/2014 г. по описа на Пловдивски
районен съд, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. Ж. Д., ЕГН
**********, Б. П. Д., ЕГН ********** и Ж. П. Х., ЕГН **********, в качеството им на
наследници и универсални правоприемници на П. Б. Д., ЕГН **********, починал в
хода на процеса, сумата от 10 000 лева получената на 30.07.2009г. без основание, ведно
със законната лихва върху сумата от деня на входиране на исковата молба в съда –
30.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното реШ.е в обжалваната му част. Искането към
въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен
предявения иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите М. Ж. Д., Б. П. Д. и Ж. П. Х., със становище за нейната неоснователност.
Искат да бъде потвърдено първоинстанционното реШ.е в обжалвана му част.
Претендират разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното реШ.е
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраЖ.ята,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на реШ.ето съобразно правомощията си
по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по излоЖ.те във въззивната жалба доводи и при служебна
проверка за допуснати наруШ.я на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на П. Б. Д. против И.
П. И. и И. Д. И. от гр. Пловдив, ул. ***, с която са предявени искове с правна
квалификация по чл. чл. 45, ал. 1 и чл. 53 от ЗЗД за солидарно осъждането на
ответниците да заплатят сумата от 10 000 лв., представляваща размера на причинени
вреди, настъпили вследствие на възбуденото и поддържано от ответниците
заблуждение, с цел да набавят за себе си имотна облага, че ще изработят и доставят
метален покрив за стопанската сграда на ищеца в с. Т., обл. Х., ведно със законна
лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането. В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли
деликтния иск, се иска ответникът И. П. И. да бъде осъден да върне на П. Б. Д.,
получената на 30.07.2009г. без основание сума в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от деня на входиране на ИМ в съда до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че в началото на месец юли 2009 г. ищецът се е
нуждаел от лице, което да работи ламаринен покрив за притежавана от него стопанска
сграда в с. Т., общ. С.. В стар брой на вестник „Български фермер” от 23 – 29.04.2009 г.
той бил прочел обява за изработка и монтаж на метални конструкции с посочен в
същата телефон. Ищецът звъннал на посочения в обявата телефон и си е уговорил
среща в с. Т.. Първата среща се е състояла в началото на месец юли 2009 г. като на нея
дошъл И. И., който се е представил като съпруг на собственичката на фирмата, която
има нужния потенциал да изработи ламаринения покрив. И. пътувал с пикап
Мицубиши Л 200, с рег. № ***. Ищецът се уговорил с И. за втора среща за 20.07.2009
г. в с. Т., на която да вземат точните размери на покрива. И. дошъл на срещата заедно с
други две лица, които е представил за работници на дружеството и е взел размерите.
Той и ищецът ходили да проверяват и за възможности за настаняване на работниците
по време на изработването на покрива и цените за нощувка. На 30.07.2009 г. И. И.
пристигнал в с. Т., заедно с И. И., която представя за своя съпруга и управител на
„Марбея Инженеринг” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Райко Даскалов” № 53, офис 18-19. При това посещение между ищеца и И. като
управител на „Марбея Инженеринг” ЕООД бил сключен Договор за доставка и
монтаж. На същата дата 30.07.2009 г. П. Д. заплатил на И. И. и сума в размер на 10 000
лв. Свидетели на тези събития станали лицата Д.К.К. и Г.Х.К. и двамата от с. Т.. В
2
договора били посочени два телефона за връзка. След като И. И. получил сумата от
10 000 лв., той не се свързвал повече с ищеца. Ищецът Д. правил опити да се свърже с
него или с И. И. на някой от известните му телефони, но и двата били изключени. По-
късно на единия телефон отговорил мъж, който отричал да има каквато и да било
връзка с И.и или с „Марбея Инженеринг” ЕООД. В отчаян опит да намери контакт с
И.и и да разбере какво се случва, ищецът се обърнал към дъщеря си Б. П. Д., която да
направи опит да намери адрес или телефон за връзка с И.и. При справки в
електронните регистри дъщерята на ищеца Б. Д. намерила адреса на И.и – град
Пловдив, ул. ***. Около 10.08.2009 г. същата посетила адреса и потърсила И.и. Тъй
като не я познавала и не знаела в каква връзка е посещението, ответницата И. отворила
и разговаряла с дъщерята на ищеца. Казала, че е станало някакво недоразумение и не
знае защо той не може да влезе във връзка с тях като е дала и неин телефон за връзка.
Казала, че с платените авансово 10 000 лв. са поръчали материалите за поръчката,
които се разкрояват, без да посочи къде точно. Заявила, че до 20 – 21.08.2009 г.
ламарината ще бъде готова, а на 24.08.2009 г. ще бъде монтирана на покривната
конструкция в с. Т.. И. поела ангажимент и на 14.08.2009 г. да посети кантората на адв.
Д., за да се фиксират ясно сроковете за изпълнение на поръчката и да представи
доказателства, че са закупени материали и е започнало изпълнението на поръчката, а
не е извършена измама от тяхна страна. И. така и не се явила в кантората на адвокат Д.,
спряла да отговаря и на дадения от нея мобилен телефон за връзка. От тогава и ищецът
многократно се опитвал да осъществи връзка на някой от известните му телефони с
И.и, но безуспешно. От своя страна дъщеря му също правила многократни опити да се
свърже с И.и по телефона или да се срещне с тях на домашния им адрес или на адреса
на фирмата – град Пловдив, ул. „Райко Даскалов” № 53, офис 18-19, но така и не
успяла. Офисът на фирмата бил затворен, а на домашния адрес не й отговаряли,
въпреки че в някои от случаите автомобилът бил паркиран до кооперацията и било
видно, че в апартамента на И.и има хора. Твърди се, че и до момента ищецът няма
връзка с И.и и същите не дали никаква индикация, че са имали действително
намерение да извършат или че са извършили каквито и да е действия в изпълнение на
поетите с договора ангажименти. След като направил анализ на случилото се, ищецът
стигнал до извода, че И.и имали цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага
и са възбудили и поддържали у него заблуда, че ще изработят и доставят метален
покрив за стопанската сграда на ищеца в с. Т. и с това са му причинили имотна вреда в
размер на заплатените авансово 10 000 лв., като в случая сключения договор с „Марбея
Инженеринг” ЕООД е бил само един от инструменти за въвеждането му в заблуждение
и те никога не са имали намерение да изпълняват поетите със същия задълЖ.я.
Поради това ищецът подал жалба до Районна прокуратура – гр. Х. за
извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Въз основа на така подадената жалба
на 28.09.2009 г. била образувана преписка вх. № 721/2009 г. по описа на Районна
прокуратура – Х.. Същата към момента е висяща като има постановен отказ за
образуване на наказателно производство, който се обжалва. В хода на извършената
проверка по преписката се установява, че ответникът И. И. внесъл получените средства
в касата или по банкова сметка на „Марбея Инженеринг” ЕООД. Установено било, че
на 17.02.2010 г. И. И. е продала дяловете си от дружеството „Марбея Инженеринг”
ЕООД на лице от град София като така още веднъж е демонстрирала намерението си
да не извършва реални действия в изпълнение на сключения договор. От друга страна
доколкото ищецът не е имал никакви отноШ.я с И. И., води до извода, че получената
от последния сума на 30.07.2009 г. е получена без правно основание и с оглед на това
подлежи на връщане.
3
Ответникът И. И. оспорва исковете.
С реШ.е № 260145/26.09.2023 г. по гр.д. №11930/2014 г. по описа на ПдРС,
съдът е отхвърлил предявените от П. Б. Д. против И. П. И. и И. Д. И. от гр. Пловдив,
ул. *** искове с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 и чл. 53 от ЗЗД за осъждането им
солидарно да заплатят на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща размера на
причинените му от ответниците вреди, вследствие на възбуденото и поддържано от тях
заблуждение, с цел да набавят за себе си имотна облага, че ще изработят и доставят
метален покрив за стопанската сграда на ищеца в с. Т., обл. Х., ведно със законна
лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователни. В тази част реШ.ето е влязло в законна
сила.
Неуважаването на главните искове обуславя разглеждането на евентуалния
иск. Правилно съдът се произнесъл по евентуалния иск, тъй като се е сбъднало
условието, от което зависи разглеждането му – неуважаването на главния иск.
В хода на процеса П. Б. Д. е починал, поради което на основание чл.227 от
ГПК по делото са конституирани наследниците му по закон –преживялата съпруга М.
Ж. Д., ЕГН ********** и децата му Б. П. Д., ЕГН ********** и Ж. П. Х., ЕГН
**********
Фактически състав на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
ИзлоЖ.те съобраЖ.я от първоинстанционния съд се споделят и от настоящата
инстанция. Налице е фактическият състав на чл.55, предл.1 от ЗЗД – получаване без
основание, което не представлява изпълнение на нравствен дълг. Първата кондикция,
уредена в разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да
оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия, липсва
изначално. Релевантен е моментът на получаването – към този момент между даващия
и получаващия не е налице валидно задълЖ.е, част от съдържанието на валидно
правоотноШ.е, което да бъде погасено чрез даването, или, както е определено в ППВС
№1, 1979 г., при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Под основание следва да се
разбира породено от конкретен юридически факт валидно правоотноШ.е между правни
субекти, което обуславя имуществено разместване между тях.
Разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в
процеса твърдения и възраЖ.я, които са обуславящи за съществуването или за
отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД - за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да
въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на
плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за
задържане на полученото.
От приобщените към делото материалите по прокурорска преписка №
4
721/2009г. по описа на ТО Х., се установява, че същата е образуване по жалба на
ищеца П. Б. Д. с оглед установяване данни за извършено престъпление по член 209, ал.
1 от НК. В хода на развилата се проверка не са били установени данни за извършено
престъпление – измама от двамата ответници, поради което производството е
приключено с отказ за образуване на досъдебно производство.
В рамките на развилото се досъдебно производство ответникът И. И. е дал
обяснения. В посочените обяснения ответникът заявява, че е получил лично от ищеца
сумата от 10 000 лева на ръка. Посочил е също така, че основанието да я получи бил
сключен договор за поставяне на допълнителна метална конструкция. Договорът бил
сключен между ищеца и дружеството „Марбея Инженеринг“ ЕООД, което било
собственост на неговата съпруга. Договорът не бил изпълнен, не била поставена
металната конструкция, а дадените пари били похарчени за разходи на фирмата.
Следва да се отбележи, че посочения протокол за даване на обяснения
съставлява частен свидетелстващ документ. Частните свидетелстващи документи се
ползват с доказателствена сила, когато издателят им удостоверява с тях неизгодни за
себе си факти. В този случай те имат сила на извънсъдебно признание и важат срещу
своите издатели. В случая в тежест на ответника И. е да го опровергае, което по делото
не е сторено. След като не е проведено производство по оспорване на представените
пред съда документи и не е осъществено доказване, опровергаващо тяхната
доказателствена сила, то горепосочения документ в съответните му части обвързват
настоящия решаващ съдебен състав с установеност за това, че фактите, предмет на
удостоверителните изявления, са се осъществили така, както е указано в тях.
Въззивният съд намира, че депозираните обяснения от ответника И.
съставляват недвусмислено и изрично признание на неизгодни за него обстоятелства, а
именно че същият е получил от П. Д. сумата от 10 000 лв.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възраЖ.я. Доказването следва
да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в
обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните
последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да
приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус ответникът И. не ангажира
достатъчни и релевантни доказателства, които да установят наличието на основанието
за получаване или задържане на сума сумата от 10 000 лева.
По излоЖ.те съобраЖ.я, възиввната жалба следва да бъде оставена без
уваЖ.е, а първоинстанционното реШ.е – потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството пред
настоящата инстанция има въззиваемите страни, като в тяхна полза следва да бъдат
5
присъдени сторените от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1560 лв. и депозит за особен представител -1300 лв.
Настоящият състав съобрази и обстоятелството, че държавната такса за
въззивното производство не е внесена и не е събрана предварително, тъй като
въззивната жалба е подадена чрез особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК. Дължимата такса следва да бъде присъдена с реШ.ето. В случая държавната
такса е в тежест на въззивника, като размерът й възлиза на 200 лв., на основание чл. 18
вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РеШ.е № 260145 от 26.09.2023 г. по гр.д.№ 11930/2014 г.
по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която И. П. И., ЕГН ********** от
гр. Пловдив, ул. *** е осъден да заплати на М. Ж. Д., ЕГН **********, Б. П. Д., ЕГН
********** и Ж. П. Х., ЕГН **********, в качеството им на наследници и
универсални правоприемници на П. Б. Д., ЕГН **********, починал в хода на процеса,
сумата от 10 000 лева получената на 30.07.2009г. без основание, ведно със законната
лихва върху сумата от 30.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. *** да заплати на
М. Ж. Д., ЕГН **********, Б. П. Д., ЕГН ********** и Ж. П. Х., ЕГН **********
сумата от 2860 лева разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. *** да заплати
сумата от 200 лв. – държавна такса за въззивното производство в полза на Окръжен съд
Пловдив.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат А. Ш.- особен представител на И. П. И., ЕГН
**********, разходен касов ордер за определеното адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 1300 лв.
РеШ.ето подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6