Р
Е Ш Е
Н И Е № 260002
В ИМЕТО НА НАРОДА
07.03.2022 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На седми февруари две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6757 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-007028 от 22.07.2020г., издадено от
Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, с
което на К.Г.Н., с ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/
и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-007028 от
22.07.2020г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ гр. Пловдив, с което на К.Г.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ и на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 950
/деветстотин и петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3
/три/ месеца, наред с това, на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 12
контролни точки.
Жалбоподателят, К.Г.Н., чрез жалбата си, моли съда да
отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно, сочейки довода, че настоящият случай попада в хипотезата на
крайна необходимост по смисъла на чл.13 от НК, вр. чл.8, предл. 2 от ЗАНН.
Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив,
редовно призован, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено
становище от Началника на сектора, излагайки съображения за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Евентуално, при уважаване на жалбата, прави искане
за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя К.Г.Н. било издадено Наказателно постановление за нарушение,
извършено на 24.03.2020г. год. в
11:25 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ до № 1, посока бул. „Освобождение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта TFR1-M №
546 клип 10564, за превишаване на разрешената скорост в населено място със 77
км/ч при управление на МПС лек автомобил „Волво ХЦ 90” с рег. № ***,
собственост на „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, с ЕИК *********. Автомобилът се е
движил с измерена скорост от 131 км/ч, но след приспаднат толеранс от минус 3
км/ч за установена била приета скоростта от 127 км/ч при разрешена скорост от
50 км/ч. Нарушителят бил установен след
надлежно представена от страна на жалбопотаделя К.Н. лично попълнена декларация
по чл.188 от ЗДвП. В същата посочил, че на процесната дата и място, именно той
е управлявал гореописания автомобил.
След призоваване на Н. и попълнена от
него декларация за действителния водач на МПС в процесното време и място, в
негово присъствие му бил съставен АУАН с
бл. № 816121/ 25.06.2020г., а констатираното нарушение било квалифицирано по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на АУАН и го
подписал с възражението, че имал спешни медицински нужди. Получил и препис от
него.
В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН, било
издадено обжалваното накзателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени
доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на
актосъставителя С.Г.В., разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел,
който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът
кредитира показанията му като достоверни, логични, последователни и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от жалбоподателят административно
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 24.03.2020г. около 11:25ч. същият се е
движил с установена скорост от 127 км/ч при разрешена в населеното място
скорост от 50 км/ч. Посоченото е
превишение на разрешената скорост за управление на МПС в населено място със 77 км/ч в повече. Правилно обжалваното наказателно постановление е издадено по
отношение на К.Н., който се явява ползвател на процесния лизингов автомобил,
като управлението му в процесната дата и място, се потвърждава от жалбоподателя
на 25.06.2020г. в представената от него декларацията по чл.188 от ЗДвП, както и
видно от справката за регистрация, приложени по делото.
Нарушението било заснето с ATCC TFR1-M №
546 в снимка на клип № 10564, в която скоростта била отразена като
131 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в полза
на водача, за което е прието, че последният се е движел със 127 км/ч. За конкретното мобилно ATCC, е доказано, че
отговаря на установените технически изисквания, и е преминало съответната
проверка. По отношение на тези обстоятелства, като част от административната
преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 от 24.02.2010г., с валидност до 24.02.2020г., както и Протокол от
проверка № 4-32-20/13.03.2020г. Следва
да се отбележи, че независимо от срока на валидност на удостоверението, се
приема, че движението на автомобила е заснето от одобрен тип средство за
измерване, тъй като последваща проверка, вече със срок на валидност до
13.03.2021г. /12 месеца от датата на издаване на
протокола/ се счита за форма на контрол на средствата за измерване, която
удостоверява това съответствие.
Предвид
това и съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г., то за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол, съгласно приложението към Наредбата. В конкретния случай протокол по
чл.10 от Наредбата бил съставен, в който отразените данни съответстват на
процесното време и място, както и на номерата на свалените статични изображения,
включително и на полицейския патрул контролирал движението по пътния участък,
индивидуализиран с регистрационен номер.
По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението.
Налице е ясна връзка между процеснoто НП и приложения към него клип от радар
TFR1-M № 546. От протокола за използване на АТСС се установява, че техническото
средство е било позиционирано с място на контрол в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до №
1. Работата с него е започнала на
24.03.2020 г. в 09:00 часа и е приключила в 15:00 часа на същия ден. За този
времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 10555, а последното
с № 10584. Процесният
клип е с № 10564 и следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с идент.
№ 546 на дата 24.03.2020 г. В случая, дори в
повече, е приложен и снимков материал на пътния патрул и разположението на
уреда в него, тъй като се установява, че АТСС тип TFR1-M е средство, което се
поставя за работа в лек автомобил. По
тази причина не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени
на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в
разговорната реч „триножници“.
По аргумент на противното, следващ от
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, правилно е съставен АУАН и въз основа на него
е издадено наказателно постановление, вместо електронен фиш, доколкото за
извършеното нарушение, освен глоба, е предвидено и наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство и отнемане на контролни точки. Въпреки тази особеност, следва да се
има предвид, че действително нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, касае електронен
фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП, но тя е приложима и в настоящото производство,
доколкото електронният фиш се издава при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Разликата, в случая, се дължи единствено на факта, че с
оглед установеното превишение на разрешената скорост, в санкционната норма е
предвидено налагането на две наказания в условията на кумулативност, а именно
глоба и лишаване от право да управлява МПС, поради което на лицето не е издаден
електронен фиш, а е съставен АУАН и наказателно постановление. Ето защо, следва
да се приеме, че в случая нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е приложима и може да предостави писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, тъй като в противен случай се поставя в
неравностойно положение с лицата, на които се издава електронен фиш, единствено
и само съобразно установеното превишение на скоростта, което е недопустимо. Във връзка с посоченото и в
съответствие със закона, жалбоподателят Н. е бил призован от съответната
териториална структура на МВР, за да декларира в писмена форма по смисъла на
чл.189, ал.5 от ЗДвП данни, ако не той,
а друго лице, е извършило нарушението, както и такива за негово копие на СУМПС.
Към датата на нарушението, не се
установява промяна в допустимата разрешена скорост в населеното място.
Санкционната разпоредбата на чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за превишаване над 50 км/ч, като
за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В момента на нарушението разрешената
максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена
със 77 км/ч. Т.е. наложило се е увеличаването на фиксираната
санкция от 700 лева, поради 5 пъти превишаване на всеки 5 км/ч на вече
превишена с 50 км/ч за населено място
скорост, като правилно са определени наказанията - глоба в размер от 950 лева и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Спрямо установеното нарушение не намира
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят, дори разкрива
по-висока степен на обществена опасност от типичните случаи на този вид
нарушение. Отчетено е недопустимо
управление на МПС със 127 км/ч в населено място, което е, както вече се посочи,
със 77 км/ч над разрешените 50 км/ч. Тук
съдът поставя внимание на характера на процесното нарушение - касае за умишлено
нарушение, с висока степен на обществената опасност, по отношение, на което е
налице изключително висока обществена чувствителност и нетърпимост, предвид
зачестилите подобни нарушения по пътищата и поставянето в опасност на най-ценното благо - човешкият живот. Ето
защо неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че случаят касаел
института на крайната необходимост по чл.13 от НК, доколкото нито се ангажираха
доказателства за спешни медицински нужди, както се твърди от него, а от друга е застрашил живота на неопределен
брой участници в движението.
При
извършената служебна
проверка съдът не
констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са
издадени от компетентни лица и в съответствие със законоустановените срокове.
Предвид безспорно установеното
извършителство на нарушението и вината на жалбодателя, както и
неоснователността на наведеното възражение, правилно е била ангажирана
отговорността му.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
Въпреки
изхода на делото, доколкото отсъства направено искане за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна, както и извършени
действия по защита от такъв в писмено становище или явяване в съдебно
заседание, съдът не следва да присъжда
разноски в нейна полза.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни
точки. Ето защо съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ
наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
МГ