№ 1611
гр. Варна, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500816 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 303914 от 15.12.2021 г., депозирана от
община Варна, чрез юрк. М Д срещу Решение № 262831 от 19.11.2021 г., постановено по гр.
д. № 5124/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които жалбоподателят е
осъден да заплати на А.Г. Г, сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на падане на
22.04.2016 г., поради неизправност на тротоарната настилка на улица „Опълченска“ близо до
кръстовището с ул. „Братя Миладинови“, в гр. Варна, представляваща публична общинска
собственост на община Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата
молба – 22.05.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2895,41 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
сума за периода от 22.04.2016 г. до 19.05.2020 г., на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – А.Г. Г, чрез адв. К.М..
В производството е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх. № 261778 от
11.02.2022 г. от А.Г. Г, чрез адв. К.М. срещу Решение № 262831 от 19.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 5124/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с
които са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на община Варна да
му заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7000 лева до
претендирания размер от 10000 лева и за обезщетение за забава за разликата над 2895,41
лева до претендирания размер от 6204,98 лева.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор на
насрещната въззивна жалба от община Варна.
1
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в законоустановените
преклузивни срокове. Същите са редовни, съдържат изискуемите реквизити и приложения и
са надлежно администрирани, поради което са процесуално допустими.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната и насрещната въззивна жалба, както и отговора
към въззивната жалба:
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части поради постановяването му
в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда за
настъпването на травматичните увреждания, свързани с контузия на гръдния кош, оток и
кръвонасядане на десния лакът, ожулване на дясното коляно и оток по страничната
повърхност на дясното коляно. Счита, че определеното обезщетение за неимуществени
вреди е несправедливо, доколкото не съответства на интензитета и продължителността на
възстановителния процес, както и на обществено-икономическите условия в страната към
момента на увреждането.
От заключенията по съдебно-медицинските експертизи и свидетелските показания на
свидетеля Никола Г., счита, че се установява наличието на лека телесна повреда, с нисък
интензитет на увреждания, с продължителност на възстановяване около един месец. Твърди,
че не са причинени значителни неудобства от падането, като сочи, че състоянието на ищеца
в момента е следствие на дегенеративно заболяване. За необсъдени намира констатациите,
инкорпорирани в амб. № 328, който е обследван от вещите лица при изготвянето на първата
тройна-съдебно медицинска експертиза, относно механизма на падането, както и
обстоятелството за посещаване на лекарски кабинет едва два дни след увреждането. Сочи, че
е нарушен принципът на равнопоставеността доколкото не е успял да вземе становище по
искането за замяна на вещото лице. Моли за отмяна на решението в обжалваните части,
евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на А.Г. Г, чрез
адв. К.М.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че са събрани
достатъчно доказателства за възприетите от първоинстанционния съд увреждания, както и за
други такива, за които е прието, че не са в причинно-следствена връзка с увреждането.
Счита, че от гласните доказателствени средства е установено, че пострадалият е изпитвал
силни болки, бил е ограничен в придвижването си и е било необходимо да използва помощ
за обслужване на нуждите си. Посочва, че свидетелите са го видели да държи главата си, от
където извежда извод, че дори да не се установява, че е губил съзнание, то не е извършван
скенер на главата му, който са изключи травма на главата. Намира, че травмата на гръдния
кош е нарушила целостта и на клавикулата и е довела до отделяне и обособяване на
фрагмент от костта. Позовавайки се на изследването на ЯМР от 10.06.2016 г. счита, че са
налице дегенеративни промени, следствие на падането. Счита, че уврежданията са с висок
интензитет, свързани са със значителни болки, отразяват се значително на качеството на
живот на пострадалия, ограничават движението му, налагат ползването на помощ и
предприемането на продължително лечение за облекчаване на симптоматиката. За
2
ирелевантни намира доводите на въззивника, че в негова тежест не следва да бъде възлагано
заплащането на обезщетение в такъв размер, доколкото се касае неизпълняване на законово
вменено задължение за стопанисване на общинската пътна настилка.
Излага доводи за установеност на механизма на настъпване на увреждането, а именно
падане следствие на неизправна пътна настилка. Намира за неоснователни доводите за
наличие на процесуални нарушения, свързани с липсата на предоставена възможност на
община Варна за изразяване на становище по искането за замяна на вещото лице, доколкото
същото е направено в о. с. з. при липсата на изразено несъгласие от страна на процесуалния
представител на общината. Моли за потвърждаване на решението в осъдителните части.
Претендира разноски.
В депозираната насрещна въззивна жалба от А.Г. Г, чрез адв. К.М. се излагат
доводи за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителните му части.
Сочи, че е установено, че години наред от страна на община Варна не са взети мерки за
ремонтиране на липсващата тротоарна настилка, както и за осветяване на мястото на
инцидента. Намира, че от свидетелските показания е установен начина на настъпване на
увреждането, а именно падане с цялото си тяло, което е довело до съприкосновение на
земята с черепа, дясната ръка, гръдния кош и десния крак. Сочи, че пострадалият в
продължение на няколко седмици не е могъл да се обслужва сам, че до настоящия момент
изпитва болки и търпи ограничение в двигателните си способности. Намира, че в приетата
по делото медицинска документация са налице данни за увреждания с по-голям интензитет
и дълготрайни последици, а именно: травма на клавикулата, което е довело до отделяне и
обособяване на фрагмент от костта. Счита, че скъсването на средния седалищен мускул,
хипотрофията на бедрените мускули, уврежданията на бедрените мускули и сухожилията са
настъпили следствие на увреждането. Оспорва извода на вещите лица, че горепосочените
увреждания са свързани с дегенеративни промени. Сочи, че от справката в архива на
отделението „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна е установен оток по
страничната повърхност на дясното коляно.
За необоснован намира извода на вещите лица, че падането от собствена височина
представлява ниско енергийна травма и не предполага тежки травматични увреждания на
масивни анатомични структури като седалищната мускулатура. Счита за неустановено дали
оплакванията на ищеца се дължат в някаква степен на дегенеративни промени, както и
евентуално по какъв начин травмата е съдействала за тяхното ускоряване или повишаване
на болковите усещания. За необоснован намира извода на вещите лица, че дегенеративните
промени не е възможно да са се повлияли от падането на ищеца. Моли за отмяна на
решението в обжалваните части. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор на
насрещната въззивна жалба от община Варна.
III. По доказателственото искане на А.Г. Г, обективирано в насрещната
въззивна жалба:
В насрещната въззивна жалба е направено искане за допускане на повторна съдебно-
медицинска експертиза с вещо лице по специалност „Ортопедия и травматология“, което да
отговори на следните въпроси:
1. Установените при радиологичното изследване на 16.05.2018 г. в Германия, траматично
увреждане – „травма на кост (клавикулата) – фрагментация на върха на медиалния
край на клавикулара в дясно с листовиден неинтегриран фрагмент с размери 12/14
мм“, може ли да бъде резултат от процесния инцидент на 22.04.2016 г.? Каква е
3
симптоматиката на тази травма в първите дни след настъпването й и какво е
обичайното й развитие в следващите месеци и години?
2. Отразеното в становището на д-р С. Рецлаф от 20.09.2016 г., състояние: „Откъсване на
сухожилието на малкия седалищен мускул от заглавното място на предната ставна
фасета на десен голям трохантер и дефект на инсеркцията на сухожилието на средния
седалищен мускул към латералната фасета. Дистензия на бурсата на малкия
седалищен мускул и пертрохандерен едем около десния голян трохантер.
Дегенеративни изменения на постеро-супериорния лабрум с перилабрален ганглион.
Без сигнификатна феморо-ацетабуларна хондропатия. Изключва се исхимична лезия
на дясната бедрена глава, няма стресова фрактура на бедрената шийка, няма данни за
сигнификантен феморо-ажетабуларен импийджмънт. При сравнение с другата страна
атрофия на десния мускул тензор фасцие лате“, може ли да бъде резултат от
процесния инцидент на 22.04.2016 г.? Каква е симптоматиката на описаната травма
„Откъсване на сухожилието на малкия седалищен мускул от заглавното място на
предната ставна фасета на десен голям трохантер и дефект на инсеркцията на
сухожилието на средния седалищен мускул към латералната фасета“ в първите дни
след настъпването й и какво е обичайното й развитие в следващите месеци и години?
Искането по първия въпрос обосновава с липсата на обсъждане на изследването от
16.05.2018 г., а това по втория- за липсата на логически и обосновани изводи на вещите
лица по повторната тричленна съдебно-медицинска експертиза защо не са съобразени
констатациите на д-р С. Рецлаф.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 ГПК - във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, освен ако се твърдят
нови или нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбата, съответно след
изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и
представят доказателства за тях. Във въззивното производство може да се иска събиране на
доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради допуснати
процесуални нарушения, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.
В случая, в първоинстанционното производство е била допусната съдебно-
медицинска експертиза, както и две повторни тричленни съдебно-медицински експертизи.
Втората повторна тричленна съдебно-медицинска експертиза е допусната след оспорване от
страна на процесуалният представител на А.Г., по изрично формулираните от същия в о. с.
з. въпроси, свързани с евентуалното наличие на травматично увреждане на десния крак и
откъсване на сухожилието на малкия седалищен мускул, както и дали същите могат да
бъдат причинени от падането, какви са клиничните им прояви и прогнозното развитие на
състоянието. Заключението по втората повторна тричленна съдебно-медицинска експертиза
е изготвено след съобразяване на вещите лица с приобщените в производството писмени
доказателства, част от които е и проведеното изследване от 16.05.2018 г. /л. 56 от делото на
ВРС/, както и превода на изследването в Германия от 20.09.2016 г. на д-р С. Рецлаф /л. 21 от
делото на ВРС/. Същото е прието в о. с. з. от 22.10.2021 г. /л. 194 от делото на ВРС/. Вещите
лица в о. с. з. са изложили доводи защо считат, че не е налице откъсване на малкия
седалищен мускул. Заключението по втората повторна тричленна съдебно-медицинска
експертиза е било прието от страна на първоинстанционния съд. Същото не е било оспорено
от страните, като не е направено и искане за назначаването на повторна или допълнителна
съдебно-медицинска експертиза.
На следващо място следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в насрещната
въззивна жалба не се твърди да е налице някоя от предпоставките по чл. 266, ал. 1 ГПК, не
се твърди и наличие на допуснато съществено процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд, което да обуслови евентуалното приложение на разпоредбата на
4
чл. 266, ал. 3 ГПК.
С оглед на горното, наведеното искане за допускане на повторна съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице по специалност „Ортопедия и травматология“, което да отговори на
въпросите, формулирани в насрещната въззивна жалба, се явява неоснователно и като
такова следва да бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството е допустимо,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 303914 от 15.12.2021 г.,
депозирана от община Варна, чрез юрк. М Д срещу Решение № 262831 от 19.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 5124/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които
жалбоподателят е осъден да заплати на А.Г. Г, сумата от 7000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
на падане на 22.04.2016 г., поради неизправност на тротоарната настилка на улица
„Опълченска“ близо до кръстовището с ул. „Братя Миладинови“, в гр. Варна,
представляваща публична общинска собственост на община Варна, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на исковата молба – 22.05.2020 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 2895,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху претендираната сума за периода от 22.04.2016 г. до 19.05.2020 г., на
основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба с вх. № 261778 от
11.02.2022 г. от А.Г. Г, чрез адв. К.М., срещу Решение № 262831 от 19.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 5124/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които
са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на община Варна да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7000 лева до
претендирания размер от 10000 лева и за обезщетение за забава за разликата над 2895,41
лева до претендирания размер от 6204,98 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане, наведено в насрещната
въззивна жалба на А.Г. Г за допускане на повторна съдебно-медицинска експертиза.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 816/2022 г. на ОС-Варна за 1.06.2022 г.
от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6