Р Е Ш Е Н И Е № 1185
гр. Пловдив, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 13.03.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17844 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба от И.Р.К., ЕГН ********** срещу С.Р.К., с която е
предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума
в размер на 1651 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, за
които е издаден изпълнителен лист № 8789 от 01.10.2019 г. по гр.д. № 17549/2010
г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № **********
по описа на *** ***** ***** рег. № *** с район на
действие – ОС – Пловдив.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязло в
сила решение по гр.д. № 17549/2010 г. по описа на ПРС в полза на ответника С.Р.К.
е издаден изпълнителен лист срещу ищеца И.Р.К. за сумата в размер на 1651 лева,
ведно със законната лихва. Твърди се, че това вземане е погасено по давност.
Решението, с което е присъдена посочената сума е влязло в законна сила на
09.05.2019 г., от когато е започнала да тече 5-годишната погасителна давност,
която е изтекла на 09.05.2017 г. Твърди се, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изп.д. № ********** по описа на *** ***** *****.
Изпълнителното дело било образувано две години след като вземането било
погасено по давност. Предвид което счита, че не дължи главницата в размер на
1651 лева, както и лихви и такси по изп. дело. С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по
издадения изпълнителен лист.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска, моли за
прекратяване на делото. Прави искане да не се присъждат разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
За да бъде
допустим искът по чл.439 ГПК е необходимо претенцията на ищеца да се основава
на факти и обстоятелства настъпили след влизане в сила на изпълнителното
основание. Такива факти са изложени, а именно погасителна давност на вземането,
присъдено с решението по гр.д. № 17549/2010 г. на ПРС, въз основа на което е
издаден процесния изпълнителен лист, настъпила след издаването му. Предвид
което съдът приема, че искът е допустим.
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми в полза на ответника, както и да докаже твърдените от него
положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла
предвидената в закона погасителна давност. В тежест на
ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или
прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
С Определение от 22.01.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист № 8789 от 01.10.2019 г. по гр.д. № 17549/2010 г. по описа
на ПРС за сума в размер на 1651 лева – главница, ведно със законната лихва
върху тази сума, въз основа на който е образувано изпълнително дело № **********
по описа на *** ***** ***** рег. № **** с район на действие – ОС – Пловдив.
Ответникът признава, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.
Предвид изричното признание на ответника, че процесното вземане е погасено
по давност, а и не ангажира доказателства, че от влизане в сила на решението по
гр.д. № 17549/2010
г. по описа на ПРС на 09.05.2012 г. са извършвани действия, които
водят до прекъсване или спиране на погасителната давност, съдът приема, че
същата не е прекъсвана и спиране и безпрепятствено е изтекла на 10.05.2017 г.,
на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното искът се явява
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
В отговора на исковата молба ответникът е
направил искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца,
съгласно чл.78, ал.2 ГПК, доколкото с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, както и че е признал иска за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае признал иска за основателен,
разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде приложена посочената
разпоредбата предвидените в нея предпоставки следва да са налице кумулативно. В
случая съдът счита, че не са изпълнение и двете условия, визирани в цитираната
разпоредба, доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
иска. Това е така доколкото същият разполага с изпълнителен лист и е образувал
изпълнително дело за вземанията, предмет на изпълнителния лист и то след погасяването
им по давност, както и е предприел изпълнителни действия.
Предвид изложеното и с оглед изхода на спора
право на разноски се пораждат за ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът доказа следните разноски: 69.20 лева –
платена държавна такса /л.2/, 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение
/л.21/ и 500 лева –адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са
представени доказателства, разписка, съдържаща се в договора за правна защита
/л.5 - гръб/.
Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът
намира за основателно, доколкото делото не е с фактическа и правна сложност,
ответникът е признал иска, делото е приключило в едно съдебно заседание,
предвид което съдът намира, че следва да бъде присъдено на ищеца възнаграждение
в рамките на минимума, съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, а именно 345.57 лева, на основани чл.78, ал.5 ГПК,
вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, при интерес от 1651 лева.
Платената гаранция срещу която съдът е
допуснал обезпечение не представлява разноска по делото, която да се търси от
ответника. Гаранцията е платена по сметка на съда и подлежи на връщане на ищеца от съда, а не от
ответника, при наличие на предпоставките за това.
Общо разноските за ищеца, които следва
да му бъдат присъдени са в размер на 419.77
лева.
В съдебно заседание, проведено на
13.03.2020 г. ищецът е направил искане за освобождаване на внесената гаранция
по допуснатото обезпечение в размер на 165.10 лева, което искане съдът намира
за основателно, по арг. на чл.403, ал.2 ГПК, доколкото искът за който е
допуснато обезпечение е уважен, липсва и възражение от ответника. Молбата
следва да бъде уважена и гаранцията освободена.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Р.К., ЕГН ********** НЕ
ДЪЛЖИ на С.Р.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
в размер на 1651 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, за които е
издаден изпълнителен лист № 8789 от 01.10.2019 г. по гр.д. № 17549/2010 г. по
описа на Пловдивския районен съд, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № ********** по описа на *** *****
***** рег. № **** с район на
действие – ОС – Пловдив, като погасени по давност.
ОСЪЖДА С.Р.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на И.Р.К., ЕГН **********
сумата в размер на 419.77 лева – разноски в производството.
ОСВОБОЖДАВА внесената от И.Р.К., ЕГН ********** по сметка на Пловдивския районен съд парична гаранция в размер на 165.10
лева по допуснатото обезпечение с Определение № 12241 от 04.11.2019 г.
ДА СЕ ВЪРНЕ НА И.Р.К., ЕГН ********** гаранцията
в размер на 165.10 лева,
платена с платежно на л.15, след посочване на банкова сметка, ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Людмила Митрева
Вярно с оригинала.
Д. К.