РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501943 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260863/17.03.21г.,постановено по в.гр.д.№4923/20г.по описа
на ПдРС,1-ви бр.с.в частта му,с която е изменен размера на присъдената по гр.д.№
18415/17г.по описа на РС-Пловдив месечна издръжка,дължима от Д. В. К. в полза на О. Т.
К.,ЕГН-********** и В. Т. К.,ЕГН-**********,действащи лично и със съгласието на своя
баща Т. И. К.,като е увеличен същия от 200лв.на по 280лв.за всяко от децата,считано от
датата на подаване на исковата молба-11.05.20г.до настъпване на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска,както и в частта,с която е осъдена Д.К. да заплати сумата от 163,20лв.дължима ДТ в
съдебното производство.
Жалбоподателката Д. В. К.,ЕГН-********** чрез пълномощниците си адв.Е.М. и
адв.Г.Д. счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно по изложени във
въззивната жалба съображения и иска неговата отмяна,като се постанови друго,с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове,ведно със законните последици.Представя писмени
доказателства.Претендира разноски пред първата инстанция и пред настоящата на
осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
Въззиваемите О. Т. К. и В. Т. К.,действащи лично и със съгласието на баща си Т. И.
К. ,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.А.,оспорват жалбата и искат потвърждаване
1
на решението в атакуваната му част по съображения,изложени в съдебно
заседание.Ангажират писмени доказателства.Не претендират разноски.
ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от легитимирана страна против обжалваем
съдебен акт и е процесуално допустима,а разгледана по същество е неоснователна.
По делото е безспорно,а и се установява от събраните по делото доказателства,че
непълнолетните О. Т. К. и В. Т. К. са деца на ответницата Д. В. К. и на Т. И. К..С влязло в
сила решение по гр.д.№ 18415/17г. е прекратен бракът между родителите,като по силата на
постигнато и утвърдено със същото решение споразумение по чл.51,ал.1 от СК майката Д.К.
е осъдена да заплаща на децата си О. и В. К. и месечна издръжка в размер на 200лв.за всяко
от тях,считано от 01.03.18г.Упражняването на родителските права по отношение на децата
е предоставено на бащата,при когото те живеят-в ***.Не се спори също,че ответницата и Т.
И. К. имат още една дъщеря-П.К.,която е пълнолетна и е студентка редовно обучение в
УХТ-Пловдив,като майката й заплаща издръжка от 100лв.месечно.
От представените по делото писмени доказателства-удостоверение от 10.02.20г. и
служебна бележка от 12.02.20г.се установява,че непълнолетните към датата на
постановяване на първоинстанционното решение О. и В. учат в професионални гимназии в
Пловдив.
От разпита на свидетелите Н.Д. и С.Г.,брат на ответницата е видно,че ответницата
живее в ***.Според св.Д. тя живее с неин колега-Я.Г.,а според св.Г. живее сама под наем.В
тази насока са и твърденията на ответницата,която представя договор за наем от 01.08.17г.с
уговорен месечен наем за жилище в *** в размер на 250лв.Относно наведените от
ответницата твърдения за влошено здравословно състояние,продължителен период на
лечение и свързаните с това значителни материални разходи се представят мед.документи-
епикриза,решение на обща клинична онкологична комисия,направление,рецепта,2 броя
фискални бонове.Представят се също разписки за платени суми за ел.енергия.Относно
доходите на ответницата пред ПдРС се установява,че същата работи по тр.правоотношение
към поделение на БДЖ,като са представени от ТД на НАП данни за осигуряването й за
периода 2019-2020г.,служебни бележки за доходите й за същия период,като до края на
2020г.същата е получавала и допълнително тр.възнаграждение от работата си на друга гара-
в тази връзка са и показанията на св.Г..От представената декларация на Д.К. е видно
също,че притежава ½ ид.ч.от две жилища,находящи се в *** и 1/6 ид.ч.от апартамент в
***,придобит по наследство и обитаван от нейната майка.
Бащата Т.К. работи по тр.договор също към БДЖ,както и допълнително към ПИМК и
за доходите му са представени справка с данни за осигуряването му за периода 2019-
2020г.,удостоверения за бр.доход.От приложената справка местни данъци и такси е видно,че
е декларирал собственост върху недв.имот в *** и ½ ид.ч.от недв.имот в ***.
2
По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на св. Д. съдът
кредитира единствено,че ответницата живее в ***.Според св.Г.,чиито показания следва да се
разглеждат в светлината на чл.172 от ГПК,сестра му живее в *** под наем сама,а не с
нейния приятел Я.Г.,тъй като той живеел в *** с възрастните си родители.Д.К. изпитвала
финансови затруднения и искала от брат си в заем малки суми.Идвала за болничен престой
в *** и й трябвали пари за лекарства.Доскоро работела допълнително и на друга гара,но от
известно време това било забранено и тя вече нямала доходи от допълнително
правоотношение.Посочва,че Т.К. работи в БДЖ,а също и във фирма ПИМК.
Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел,че от
момента на присъждане на предходната издръжка са минали 3 години,децата са
пораснали,както и нуждите им от издръжка.
Относно доходите на ответницата ПдРС е приел,че същата получава месечен
облагаем доход около 1800лв.,а бащата-около 2500лв.Приел е ,че майката живее в жилище
под наем,че двамата родители издържат и пълнолетната си учаща дъщеря,като Д.К. поема
100лв.и от нейната издръжка.При тези данни съдът е стигнал до извода,че издръжка в
размер на 200лв.за всяко от децата е недостатъчна за покриване на нарасналите им нужди и
че за децата са необходими средства от около 590лв.,като половината от тази сума следвало
да се поеме от майката.Районният съд е отчел,че ответницата има по-нисък доход,но не
участва в непосредствените грижи за децата и е увеличил размера на издръжката от 200 на
280лв.за всяко дете.
Пред въззивната инстанция са представени фишове за тр.възнаграждение на Д.К. за
2021г.в подкрепа на показанията на св.Г.,че от началото на 2021г.тя вече не получава
допълнително тр.възнаграждение.Представени са също сл.бележка,че на ответницата е
необходимо да се направи екстракция на 8 зъба,амб.лист от преглед при очен лекар,рецепта
за диоптрични очила и фактура за закупуване на такива очила.От въззиваемите се представя
копие от студентска книжка на П.К.,от която е видно,че същата е в четвърти курс,като се
твърди,че вече е завършила семестриално и е отпаднала нуждата ответницата да й заплаща
100лв.месечно.Представя се и вн.бележка за заплатена от Д.К. сума от 540лв.по сметка на
ЧСИ Ангелаков по изп.дело за вземания по
изп.лист.
Доколкото основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 от
СК е обусловена,след определяне на предходната издръжка,от настъпването на
трайни,съществени промени в нуждите на децата или във възможностите на дължащия
издръжка родител,правилно първоинстанционният съд е приел,че в случая от присъждането
на последната издръжка е изминал тригодишен период от време,през който с израстването
на децата и навлизането им в тийнейджърска възраст са нараснали и техните нужди-от
храна,облекло,училищни помагала и учебници,развлечения,джобни.Отделно живеят извън
Пловдив,макар и близо до града,което предполага транспортни разходи.
3
Настоящата инстанция намира,че доходите и на двамата родители са различни от
тези,които е приел районният съд.Доходите на бащата и от основното и от допълнителното
му тр.правоотношение са около 1800-1900лв.нетно,от които около 1540лв.от заплатата му от
БДЖ и около 350лв.от ПИМК.,т.е.значително по-ниски от 2500лв.,които приема
първостепенния съд.Отделно по-големи са обичайните му разходи за ток и вода при
положение,че с бащата живеят и трите деца,отколкото са същите разходи на майката.От
друга страна Т.К. е собственик на ½ ид.ч.от недв.имот в ***,както и на друг недв.имот в
***.Дали от тези имоти обаче може да реализира доходи не се доказва по делото,тъй като не
е изяснено дали в имотът в *** не живеят родителите на К.,а в имота в *** живеят бащата и
трите деца.Показанията на св.Г. за наличието на други имоти на Т.К.-земеделски земи и
др.,не се кредитират от съда,тъй като почиват на предположения на свидетеля и не се
подкрепят от други доказателства.
Основателни са доводите във въззивната жалба,че ПдРС неправилно е приел
доходите на ответницата на около 1800лв.От представените писмени и гласни доказателства
се установява,че нетните доходи на същата до края на 2020г.са били в размер на около
1400лв.,от които 1120лв.от основното и 300лв.от допълнителното й правоотношение с
БДЖ.От показанията на св.Г.,подкрепени от представените пред въззивната инстанция
фишове за раб.заплата на ответницата обаче е видно,че същата вече няма право да работи
допълнително в системата на БДЖ,поради което заплатата й е в размер на около
1200лв.месечно.Същата не може да реализира доходи от недв.имущество,тъй като
притежава такова в съсобственост,а и в двата имота живеят други-съответно децата й с
баща им (имота в ***) и майка й (жилището в ***).
От друга страна въззивният съд приема за отпаднало задължението на майката да
заплаща по 100лв.на пълнолетната си дъщеря,тъй като същата е завършила четвърти курс
на висшето си образование.Противно на извода на районния съд не намира за доказано и
ответницата да живее под наем в ***.Представеният договор за наем,по силата на който К.
плаща 250лв.месечно,е сключен пред 2017г.и е със срок на действие една година,като
изрично в т.2.2 от същия е прието,че може да бъде продължен само след подписване на
анекс или допълнително споразумение към него,а такива не са представени по делото,за да
се приеме,че действието на договора продължава и към момента.Що се отнася до
здравословното й състояние,от представената медицинска документация се установява,че
действително през 2018г.ответницата е претърпяла оперативна намеса и е била временно
нетрудоспособна,но не се доказва лечението й да продължава и до момента,нито че за него
същата заплаща допълнителни разходи,няма данни и за издадено решение на ТЕЛК с
определен процент неработоспособност.
Представените пред въззивната инстанция писмени доказателства,установяващи
необходимост от стоматологично лечение и от закупуването на диоптрични очила
представляват еднократни разходи,които нямат продължителен и периодичен
характер.Такива разходи могат да възникнат както за ответницата,така и за бащата на
4
ответниците,а и за самите ответници.
Въззивният съд не приема,че заплащането от страна на ответницата на сумата от
540лв.по сметка на ЧСИ е доказателство,че тя разполага с достатъчно средства,тъй като се
касае за плащане по изп.дело,по което ответницата е длъжник и неплащането на суми по
него влече тежки последици за нея,изразяващи се в заплащането на лихви,такси за ЧСИ и
разноски.
Изложеното по-горе обаче не води до извод,различен от този на районния съд
относно размера на дължимата издръжка.Доходите на майката действително са по-ниски от
приетите от ПдРС,но това се отнася и до доходите на бащата.Отделно настоящата
инстанция не приема за доказано,че ответницата заплаща допълнително суми за наем
(250лв.)и за издръжката на пълнолетната дъщеря П.К. (100лв.)Не се доказа и да й се налага
да заплаща допълнително средства за лечение/лекарства.Не следва да се пренебрегва и
факта,че макар доходите на майката да са по-ниски от на бащата,той поема изцяло
непосредствените грижи за децата.С оглед на това увеличението на издръжката с по 80лв.за
всяко от двете деца е напълно във възможностите на ответницата и е съобразено и с
нарасналите социално-битови и интелектуални потребности на двете непълнолетни деца.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира,че решението на
първостепенния съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
Доколкото въззиваемите не претендират разноски пред въззивната инстанция,то
такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260863/17.03.21г.,постановено по в.гр.д.№4923/20г.по
описа на ПдРС,1-ви бр.с.в частта му,с която е изменен размера на присъдената по гр.д.№
18415/17г.по описа на РС-Пловдив месечна издръжка,дължима от Д. В. К. в полза на О. Т.
К.,ЕГН-********** и В. Т. К.,ЕГН-**********,действащи лично и със съгласието на своя
баща Т. И. К.,като е увеличен същия от 200лв.на по 280лв.за всяко от децата,считано от
датата на подаване на исковата молба-11.05.20г.до настъпване на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска,както и в частта,с която е осъдена Д.К. да заплати сумата от 163,20лв.дължима ДТ в
съдебното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6