Решение по дело №753/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 32
Дата: 18 януари 2023 г. (в сила от 18 януари 2023 г.)
Съдия: Мариела Викторова Йосифова
Дело: 20221320200753
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Видин, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221320200753 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Ц. В. В. от гр.Видин против
Наказателно постановление № 22-0953-000845/20.07.2022 г. на Началника сектор ПП при
ОДМВР Видин, с което за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5
от същия закон, на жалбоподателят е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП , на основание чл.174 ал.3 пр.1 от
ЗДвП е наложена Глоба в размер на 2000 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца. Релевират се възражения за липса на доказателства относно
авторството на деянието, поради което се моли да бъде отменено наказателното
постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Административно наказващия орган изпраща представител, редовно уведомен. Моли за
потвърждаване на обжалваното НП.
Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение е съставен за
това, че на 21.06.2022г. в 04.35 часа в гр.Видин ж.к.Химик жалбоподателя е управлявал лек
автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ВН4791ВХ , като до бл.№7 на ж.к.Химик реализира
ПТП с материални щети , като не осигурява достатъчно странично разстояние преминавайки
покрай паркирания лек автомобил“Ауди А4“ с рег.№ ВН2666ВС , в следствие на което с
1
предна дясна част блъска задна дясна част на паркирания автомобил. Жалбоподателя лъхал
на алкохол , но отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол в издишания
от него въздух с техническо средство, отказал е и да получи талон за изследване номер
0068769Сочи се , че жалбоподателя е установен на мястото на ПТП , заедно със собственика
на ударения паркиран автомобил.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление с което за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5 от
същия закон, на жалбоподателят е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200 лв. и за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП , на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена Глоба в размер на 2000 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца.
С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в установения в закона
срок и от надлежно лице, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и обжалваното
НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените
писмени доказателства.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както и от
приложените писмени доказателства не се установява по безсъмнен начин описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка, а именно жалбоподателя Ц. В. В. в описания ден и час
да е управлявал посочения автомобил .
Разпитания по делото свидетел актосъставител заяви , че не е очевидец на пътно
транспортното произшествие, не е констатирал лично, че жалбоподателя е управлявал
автомобила. Категоричен е че лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ВН4791ВХ с
предна дясна част е блъснал задна дясна част на паркирания автомобил“Ауди А4“ с рег.№
ВН2666ВС и по двата автомобила в следствие на сблъсъка е имало материални щети, както
и че жалбоподателя е бил на мястото на произшествието и е лъхал на алкохол, но е отказал
да бъде тестван и да получи талон за медицинско изследване. Сочи , че акта е съставен въз
основа на показанията на свидетеля сигнализирал за ПТП-то , който чул удар и излязъл на
терасата о т където е видял самото произшествие. Твърди , че са огледани щетите по двата
автомобила. Съдът се довери на показанията на този свидетел, като логични и
непротиворечиви.
В хода на съдебното производство беше разпитан и свидетеля Виляна В. Ангелова, която
твърди , че е очевидец на ПТП-то. Според същата била излязла на терасата да пуши , при
което чула силен удар и че се е включила алармата на нейния автомобил. Поглеждайки през
терасата видяла кола тип „баничарка“ , която давала на заден и след това потеглила напред.
Видяла , че от колата излязъл съседа им – Ц., който живее на 6 етаж. Извикала приятеля си и
заедно слезли да видят какво става , като приятеля й извикал и Ц..Според свидетелката
2
приятелят й казал на жалбоподателя , че е видял какво е направил и последния си
признал.Твърди , че „баничарката“ била паркирана непосредствено пред входа на блока ,а
техния автомобил бил паркиран под терасите. Твърди , че е видяла всичко от терасата на
стая , която е отстрани на блока , на 9-ти етаж в 4.30 сутринта. Съдът не дава изцяло вяра на
показанията на този свидетел, тъй като същите
страдат от вътрешни противоречия. Показанията на същата са нелогични в частта им ,
досежно възможността в 4.30 часа , от 9-ти етаж , лятно време с разлистени дървета да е
успяла да възприеме кой е човека , който е управлявал и слязъл от лекия автомобил
„Ситроен Берлинго“ с рег.№ВН4791ВХ.
В хода на съдебното производство беше разпитан и свидетеля Паула Пламенова Найденова,
която дава показания, че въпросната сутрин жалбоподателя е бил употребил много алкохол,
тъй като празнувал рождения си ден в заведение Буона. Твърди , че Ц. В. се е прибрал с
такси след 2.00 часа. Тя също се прибрала.Малко след това В. се обадил и я помолил със
служебната кола „баничарката“ да отиде и да купи цигари , тъй като знаел, че тя не пие.
Найденова се съгласила и с въпросния автомобилотишла до магазин Юпитер, след което
звъннала на В. да слезе да си вземе цигарите, тъй като не искала да се качи в апартамента и
да се присъедини към продължаващото празненство. В. слязъл , взел цигарите и поискал
ключовете на служебния автомобил, но Найденова отказала да му ги дадеи тръгнала да си
викне такси. Свидетелката твърди , че докато се е отдалечавала чула викове и крясъци , на
не се е върнала. Заявява , че била паркирала автомобила точно пред входа , между две
тополи , като когато е взела завоя на здравната каса може и да е „закачила“ автомобила
който е бил паркиран там. Съдът се довери на показанията на този свидетел, като логични и
непротиворечиви.
От събраните по делото и по административно-наказателната преписка доказателства не се
установява по един несъмнен и безспорен начин,че жалбоподателят е извършил нарушения
по ЗДвП.
Напротив, събраните доказателства сочат, че жалбоподателя не е извършила такова. По
делото е безспорно установено, че е настъпило ПТП между два автомобила с причиняване
на материални щети.
Констатациите в акта за установяване на административно нарушение нямат обвързваща за
съда доказателствена сила и подлежат на доказване на общо основание, с допустимите по
закон доказателствени средства.
Такова доказване в настоящото производство не беше проведено. Не е установено, както от
актосъставителя, така и от наказващия орган, кой е бил водач на автомобила , респективно
управлявал ли е жалбоподателя същия и то след като е употребил алкохол.
Във всички случаи е следвало да се съберат доказателства за тези обстоятелства -
свидетелски показания, да се установи имал ли е жалбоподателя ключ за въпросния
автомобил, да се изясни с оглед часа и мястото на което се е намирал свидетеля, както и
наличието на дървета би ли могъл да види и да разпознае лицето слязло от автомобила,
3
както и други възможни действия за установяване на обективната истина.
Съдът счита, че това не е сторено – не са разпитани нито независими свидетели очевидци,
както и не са предприети други действия за изясняване на фактическата обстановка.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при непълнота на
доказателствата. Преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е
следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да
събере доказателства относно авторството на деянието.
Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за нарушение, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в
нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено, тъй като е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. То е
било привлечено към административна отговорност и е било наказано за нарушение, без да е
била доказана по несъмнен начин неговата вина и авторство.
Налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което съдът приема
като съществено такова, тъй като ако бяха обсъдени възраженията на жалбоподателя е
възможно административно наказващият орган да беше стигнал до други изводи и да не
беше издавал атакуваното наказателно постановление.
АНО не е доказал, че именно жалбоподателят е лицето, което е управлявало въпросното
МПС. На първо място свидетеля актосъставител не е очевидец на ПТП- то , нито е възприел
жалбоподателя като водач на автомобила. На второ място – свидетелката Найденова дава
показания , че тя е управлявала въпросния автомобил, не отрича , че може да е ударила друг
паркиран автомобил и заявява , че ключовете на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.
№ВН4791ВХ са били в нея и В. не е имал достъп до тях. На трето място показанията на
единствения свидетел - Ангелова, която посочва В. като водач на автомобила са нелогични
и житейски недостоверни с оглед начина , мястото и времето за които се твърди , че са
възприети.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК, нарушителят се счита за невиновен до доказване на
противното по безспорен начин. Това означава, че административно наказващият орган
следва в административно- наказателното производство да докаже по безспорен начин, с
допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от
посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно. Ако административно
наказващият орган не докаже твърдяните от него факти по безспорен начин, то
Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено.
От събраните доказателства по делото не се установява по безспорен и категоричен
начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Видинският районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0953-000845/20.07.2022 г. на Началника
сектор ПП при ОДМВР Видин, с което за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.179, ал.1, т.5 от същия закон, на Ц. В. В. от гр.Видин е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП , на основание
чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 2000 лева и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр.
Видин в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5