Определение по дело №890/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………... 2020 г.

Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28 април 2020 г., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ИВАН СТОЙНОВ – мл.с.

 

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно частно гражданско дело № 890 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на С.Х.С. и М.Г.С. против определение № 3173 от 10.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 3940 по описа за 2020 г. на девети състав на Районен съд - Варна, с което е отхвърлена предявената от жалбоподатеите молба за допускане обезпечение на бъдещ иск с правно основание член 34 от Закона за собствеността /ЗС/ за допускане и извършване на съдебна делба между двамата ищци и „Ученически отдих и транспорт“ ЕАД на поземлени имоти с идентификатори № 10135.5507.80 и № 10135.5507.85 по кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър, одобрени със заповед от 2008 г. на изпълнителния директор на АГКК - Варна, по скица от 2018 г., чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана на 100 % от идеалните части от същите терени с идентификатори № 10135.5507.80 и № 10135.5507.85 .

В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна и допускане на обезпечението. Сочи се, че районният съд основно се е занимавал с редовността на бъдещия иск, който ще се предяви, като е коментирал предпоставките за редовност при преценка на молбата за обезпечаване на този иск, което и е довело до неправилност на изводите му. Набляга се, че за допускане на обезпечение не е необходимо молителите да представят актуални скици на имотите, както и титул за собственост. Също така намират, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че исканата обезпечителна мярка не е адекватна, доколкото искът за делба подлежи на вписване, което ще има същото защитно действие за молителите.

 

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Постъпила е молба от С.Х.С. и М.Г.С., с която се иска допускане на обезпечение на обезпечение на бъдещ иск с правно основание член 34 от ЗС за допускане и извършване на съдебна делба между двамата ищци и „Ученически отдих и транспорт“ ЕАД на поземлени имоти с идентификатори № 10135.5507.80 и № 10135.5507.85 по кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър, одобрени със заповед от 2008 г. на изпълнителния директор на АГКК - Варна, по скица от 2018 г., чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана на 100 % от идеалните части от същите терени с идентификатори № 10135.5507.80 и № 10135.5507.85 .

В молбата се посочва, че ищците и ответникът са съсобственици на имот с площ от 10 718 кв.м, разположен в зона за обитаване и вилен отдих, находяща се в местност „Вилите“ в квартал Аспарухово на град Варна, като ищците притежават 2618/10718 кв.м. идеални части, а бъдещият ответник -  8100/10718 кв.м идеални части. Ищците основават претенцията си, твърдейки, че са придобили собствеността върху посочените идеални части чрез покупко-продажба, а в условията на евентуалност – чрез давностно владение чрез присъединяване на владението на праводателят им Николай Андреев Илиев, правоприемник на майка си Маргарита Липчева, за периода от 1947 г. до настоящия момент. Сочат, че към настоящия момент описаният имот представлява два имота, заснети по КК с идентификатори № 10135.5507.80 и № 10135.5507.85 . Обосновават искането си за извършване на съдебна делба с отказа на ответника доброволно да извърши такава, без да оспорва изложените факти, но с твърдението, че доброволната делба би била недопустимо разпореждане с държавен имот.

 

Приложното поле на обезпечението на иска се определя от обезпечителната нужда, като такава може да възникне не само по осъдителни, но и по установителни и констативни искове. Съдебната делба има за предмет прекратяване съсобствеността върху една вещ по съдебен ред по искане на ищците и независимо от волята на другите съсобственици. Ищците по този иск признават обем права на ответниците в съсобствеността и искат принудително да се осъществи потестативното им право за делба. За да се допусне обезпечение на производството по съдебна делба, следва да е налице обезпечителна нужда, тоест без исканата обезпечителна мярка за ищите да е невъзможно или пък да се затрудни осъществяване правата им по решението за извършване на делбата. Мярката „възбрана“ на имота - предмет на делбата - трябва да кореспондира с правата на ищците по решението, като обезпечи тяхното осъществяване. Извършването обаче на разпореждане с идеалните части на съделителите по време на процеса е ирелевантно с оглед разпоредбата на член 226 от ГПК. Решението по извършване на делбата ще има сила и ще обвързва приобретателя, независимо дали е встъпил в процеса, заместил е прехвърлителя или е участвал чрез процесуален субституент. Прехвърлянето на идеална част от съсобствения имот в хода на делото е правомерно и разрешено от закона действие, като постановеното решение във всички случаи ще съставлява сила на пресъдено нещо спрямо съделителите и приобретателя по въпросите дали иимотът е съсобствен и какви са делбените права на съделителите, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. При осъществяване на действия на разпореждане с имота от страна на ответника, то третото лице също ще бъде обвързано от вписването на исковата молба и решението по делото ще се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо него и не биха произтекли неблагоприятни последици за ищците. Поради това и не е налице обезпечителна нужда от забрана на съделителите да се разпореждат със своя дял в имуществената общност.

Останалите наведени доводи в частната жалба са без значение, доколкото второинстанционният съд направи извод за липса на обезпечителна нужда, поради което не следва да бъдат разглеждани.

 

Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния такъв, то атакуваното определение подлежи на потвърждаване.

 

С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3173 от 10.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 3940 по описа за 2020 г. на девети състав на Районен съд – Варна.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от член 396, алинея 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                    2.