№ 283
гр. Ямбол, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. ДИМОВ
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. ДИМОВ Гражданско дело №
20252330100083 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр. София
срещу Д. Г. Г. от гр. Я..
С молбата се твърди, че на 02.08.2023 г. между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит, на основание на който ищцовото дружество е предоставило на ответника
сума в общ размер на 3525,60 лв., от които 3000 лв. били отпуснати за общо ползване на
потребителя и 525,60 лв. били отпуснати към трето лице застраховател за заплащане на избрана от
потребителя застраховка BANK Живот Агент. Общата дължима сума на потребителя била
разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 вноски по 217,73 лв. и последна
изравнителна вноска в размер на сумата от 217,72 лв., като крайна падежна дата била 15.09.2025 г.
Сочи се, че договорът не е сключен при Общи условия, както и, че длъжникът е допуснал
просрочие при изплащане на дължими вноски с падеж 25.12.2023 г., 15.01.2024 г. и
15.02.2024 г., поради което ищецът е изпратил уведомление и обявил кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, уведомление за което било получено от ответника-длъжник лично
на 11.06.2024 г.
Сочи се, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК за сумата от 3428,48 лв. – главница, 729,68 лв. - договорна лихва и
138,78 лв. - обезщетение за забава.
По така депозираното от ищеца заявление по чл.417 от ГПК било образувано ч.гр.д. №
******/2024 г. по описа на РС- гр. Я., като със свое разпореждане заповедният съд е
указал на ищеца в едномесечен срок възможността да предяви установителен иск във
връзка с вземанията си по подаденото от тях заявление по реда на чл.417 от ГПК.
С последното обстоятелство ищецът обоснова правният си интерес от предявяване на
иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, с който се претендира от съда да
1
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът в качеството на
кредитополучател по процесния договор за потребителски кредит от 02.08.2023 г. дължи
изпълнение на парично задължение към ищцовото дружество в качеството му на
кредитодател по същия договор за: главница в размер на 3428,48 лв., изискуема договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.12.2023 г. към 11.06.2024 г. в размер на 729,68 лв.,
както и обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.12.2023 г. до
11.07.2024 г. в размер на 138,78 лв., или общото задължение в размер на 4296,94 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява законен представител, не
изпраща и процесуален такъв, като преди съдебно заседание е депозирана молба от
ищцовото дружество, с което се дава съгласие делото да се гледа в отсъствието на ищеца;
поддържа се ИМ; оспорва се изцяло подаденият отговор на ИМ. Сочи се, че нямат
възражение към заключението на вещото лице по допуснатата от съда експертиза и се
поддържа, че същата следва да бъде приета по делото. Поддържа се исковата претенция на
подробно изложените в писменото становище основания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от процесуалният представител на
ответника - адв. Н. М. от АК – гр. Я., с който се поддържа, че искът е неоснователен и
недоказан, като по същество и на подробно изложените в отговора съображения се
поддържа наличие на недействителност на процесния договор за кредит. Излагат се
основания за нищожност на същия, като не отговарящ на императивната разпоредба на
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК и същият се явява недействителен по арг. на разпоредбата на чл.22 от
ЗПК.
Излагат се и съображения, че с договора за потребителски кредит се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК касаеща ограничение в размера на ГПР.
Поддържа се още недопустимост под формата на застраховки кредитора да начислява
други дължими от потребителя суми, различни от лихвата съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК. В
този смисъл се поддържа още, че сключената застраховка противоречи на чл.115, т.1 от КЗ и
чл.116, ал.1 от КЗ, поради което и се явява нищожна, като противоречаща на закона.
На следващо място се сочи, че не е ясна и методиката, по която е определен ГПР и по-
конкретно върху коя главница се изчислява същият при посочени в договора различни
размери на кредита и на общия размер на дължимият кредит.
Сочи се, че в случаят се смята застраховката за доброволна, от което следва, че с нея се
е стигнало до увеличаване на посоченият общ размер на сумата по кредита и чрез него се е
намалил ГПР доколкото съгласно чл.19 от ЗПК, ГПР се формира като ГП от общия размер на
предоставеният кредит, т.е. повишаването на посоченият размер на кредита със сигурност
намалява и ГПР по него.
Поддържа се, че разходите по застраховката е следвало да бъде включена като разход
2
по кредита, като се сочи и съдебна практика на Апелативен съд - П..
В този смисъл се поддържа, че не е било спазено и изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Поддържа се, че нищожността на отделните части на договора действително не влече
нищожност върху целия договор, но в случая не била налице такава хипотеза, поради което
в случаят не е приложима разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. На тези подробни
възражения ответникът позовавайки се на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК се иска от съда да отхвърли предявеният иск против ответника поради
недействителност на сключеният договор за потребителски кредит.
Релевира се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение.
Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. Н. М. от АК – гр. Я., като лично в съдебно заседание се поддържа
отговорът на ИМ, като по делото е депозирано и изрично писмено становище в тази насока.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ******/2024 год. по описа на ЯРС,
пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
от ищеца в настоящото производство „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу длъжника-ответник в
настоящото производство Д. Г. Г., за следните суми: 3 428.48 лева – главница; 729.68 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.12.2023 год. до 11.06.2024 год. и сумата
от 138.78 лева – обезщетение за забава за периода от 15.12.2023 год. до 11.07.2024 год.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С Разпореждане № *****/26.07.2024 год. постановено по ч.гр.дело № ******/2024 год.
по описа на ЯРС, съдът е уважил подаденото заявление по чл.417 ГПК и е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №
****/26.07.2024 год. и изпълнителен лист № *******/26.07.2024 год. за претендираните от
заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД парични суми и разноски срещу длъжника-ответник в
настоящото производство Д. Г. Г..
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Д. Г. Г., че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което заповедния съд
със своя разпореждане № *******/04.12.2024 год. е уведомил заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД че може да предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед постъпилото възражение и указания от съда срок ищцовото дружество е
предявило иск за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед по чл.417
ГПК.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал като
3
писмени доказателства: зав. копие на уведомление за предсрочна изискуемост от 14.05.2024
г., зав. копие на известие за доставка – обратна разписка от 11.06.2024 г., зав. копие от
извлечение от счетоводни книги от 11.07.2024 г., зав. копие на договор за потребителски
кредит № ******* от 02.08.2023 г., зав. копие на Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ от 02.08.2023 г.
От така събраната писмена доказателствена съвкупност се установява, че на 02.08.2023
год. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника Д. Г. Г.
в качеството на кредитополучател на 02.08.2023 год. е бил сключен Договор за
потребителски кредит № *******, с общ размер на усвоения кредит – 3525.60 лева, от които
3000 лева – главница по кредита и 525.60 лева – общ размер на застархователна премия по
застраховка – Живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ. В чл.9.1 страните по договора да уговорели
лихвен процент – 41.05, а в т.10 от Договора ГПР в размер на 49.57 % и обща дължима по
договора сума в размер на 5225.51 лева. В договора е обективиран и погасителен план по
кредита, видно от който изплащането на дължимата сума е разсрочено на 24 погасителни
равни месечни вноски от по 217.73 лева /последната от 217.72 лева/ с падеж на последната
погасителна вноска – 15.09.2025 год. В погасителния план са посечени още както размерът
на погасителната вноска, така и включващите се в нея размер на главницата и размер на
лихвата за съответния период. В чл. 7.2.2 пък е посочено, че в случаите, когато потребителят
е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя
от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от
кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя
или застрахователния посредник, съгласие за което потребителя дава изричното си
нареждане и съгласие с подписване на Договора.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза: Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024
год. Договор за потребителски кредит № ******* от 02.08.2023 год. на 13.09.2023 год. е
платена еднократно сума в размер на 220.00 лева, с която е погасена вноска № 1 от
Погасителен план – изцяло, и част от вноска № 2, от които: главница – 97.12 лева и
договорна лихва за периода от 03.08.2023 год. – 14.11.2023 год. – 122.88 лева; Към датата на
подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024 год. по Договор за потребителски
кредит № ******* от 02.08.2023 год. са неплатени 9 вноски от Погасителен план – от № 2 до
№ 10 в размер на общо 4 232.25 лева, от които: 3 428.48 лева – главница, 729.68 лева –
договорна лихва за периода 15.11.2023 год. – 11.06.2024 год., 74.09 лева – обезщетение за
забава за периода 16.11.2023 год. – 11.07.2024 год.; Заемната сума по Договор за
потребителски кредит № ******* от 02.08.2023 год. е усвоена на 03.08.2023 год. в размер на
общо 3 525.60 лева, от които: 3 000 лева – предоставена сума по кредита и 525.60 лева –
застрахователна премия; Размерът на ГПР посочен в т.10 от договора за кредит, включва
единствено уговорената между страните възнаградителна /договорна/ лихва, разходите за
застрахователната премия, избрана като допълнителна услуга, не е включена в ГПР. При
включване на застрахователната премия, в размер на 525.60 лева, при изчислението на ГПР
4
като разход по кредита, същият би се увеличил на 86.6538% и би надхвърлил петкратния
размер на законната лихва.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна
следното:
Правната квалификация на предявените обективно съединени установителни искове е
както следва: 1. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и 430, ал.1 ТЗ за сумата от 3428.28
лева; 2. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 729.68 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.12.2023 год. до 11.06.2024 год. и 3. по
чл.-422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 138.78 лева – обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 15.12.2023 год. до 11.06.2024 год.
Срещу заповедта за изпълнение длъжника ответник е подал възражение и на кредитора
са дадени указания за предявяване на установителен иск.
Искът е предявен в месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е
идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, поради което установителните
искове са допустими.
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими
средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.1 ЗПК,
уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1
ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като
последиците са уредени в чл.23 ЗПК – отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече
нищожност на целия договор за потребителски кредит и тъй като самия ответник е
релевирал възражения за нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери
5
съответствието на договора със същите. Това е така, защото, ответника има качеството на
потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП, според който потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
В случая с отпускането на кредит в размер на 3000 лева, в полза на ответника като
физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на
ЗПП и като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в гл.6 на ЗПП, за които съдът следи служебно. В този смисъл е и чл.24 ЗПК,
която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски
кредит, препраща към чл.143-148 ЗПП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на
клаузи, които противоречат на императивните разпоредби на закона или го заобикалят и
този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД. Преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В случая договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, съгласно която
разпоредба изискване за действителност на потребителския договор се поставя като
изискване за действителност на потребителския договор за кредит посочването на общия
размер на кредита и условията за усвояването му.
В процесния договор е посочен размер на кредита – 3000 лева, както и общ размер на
кредита – 3525.60 лева, като не е посочено как е формиран общия размер на кредита,
доколкото не отговаря на предоставената на потребителя парична сума. Може единствено да
се предполага, че общия размер на кредита е формиран като към предоставената на
потребителя заемна сума от 3 000 лева е прибавена посочената в чл.7.1 застрахователна
премия в размер на 525.60 лева. Нормата на чл.10 ЗПК от друга страна поставя изискване
към договора за потребителски кредит не само сключване в писмена форма, на хартия или
друг траен носител, формат и размер на шрифта, но и за сключването му по ясен и
разбираем начин за потребителя, което условие на практика в конкретната хипотеза на чл.7
от процесиня договор не е изпълнено.
Нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишен
процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение 1 начин. Годишният процент на разходите следва да бъде посочен в договора за
потребителски кредит като числова стойност, както и следва да бъде посочен начина на
неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния процент на разходите. В процесния
договор ГПР е определен в размер на 49.57 % като абсолютна процентна стойност и е
посочена цифрово общата дължима от потребителя по договора сума в размер на 5 225.51
лева. Не са посочени обаче конкретни допускания, използвани при изчисляване на ГПР,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Наред с това в чл.7.1 от Договора е била уговорена застрахователна премия в размер
6
на 525.60 лева, която според настоящия съдебен състав се явява разход по кредита, който
разход е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни
и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е.
годишният процент на разходите включва лихвения процент по кредита, както и всички
останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора
или в бъдеще. Следователно се налага извода, че застрахователната премия следва да бъде
включена в годишния процент на разходите по кредита. Този извод следва и от
обстоятелството, че в случая застрахователната премия, фактически представлява част от
месечната погасителна вноска по кредита, като сам ищеца при формиране на исковата си
претенция я включва като част от дължимата по договора главница. При включването в ГПР
на застрахователната премия неминуемо размера на разходите нараства, като видно от
заключението на вещото лице е че: „При включване на застрахователната премия, в размер
на 525.60 лева, при изчислението на ГПР като разход по кредита, същият би се увеличил на
86.6538% и би надхвърлил петкратния размер на законната лихва“.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
Постановление на МС на Р България, т.е. повеч от 50%, а според чл.19, ал.5 ЗПК клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал.4 размери са нищожни.
На практика посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно
относно цената. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне
потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна
информация следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика, респективно
като неравноправна, което влече като последица недействителност на договора в неговата
цялост. След като плащането на застрахователната премия не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР от 49.57%, въпреки че е била включена в общия дълг и
месечните вноски, налице е нарушаване изискването на чл.19, ал.1 ЗПК.
При това положения решаващият съд счита, че макар формално процесинят договор да
покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните в него параметри не
кореспондират с изискуемото съдържание по т.10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя,
тъй като служи за сравнение на кредитните продукти и може да ориентира потребителя в
неговия икономически избор, както и да прецени тежестта на поетите от него парични
задължения.
Като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
7
Следователно, в настоящия случай ответникът дължи на ищеца само непогасената
главница по договора, като тук следва да се посочи, че дължимата главница е в размер на 3
000 лева, тъй като с оглед съдържанието на представения договор не се установява на
ответника да е бил отпуснат кредит в размер на 3 525.60 лева. Напротив предоставената
сума е в размер на 3 000 лева, а разликата представлява начислена застрахователна премия в
случая 525.60 лева. Тя обаче не е част от главницата – заетата сума, а е разход по кредита по
смисъла на пар.1 от ДР ЗПК, и в тази връзка може да се претендира въз основа на договора
за кредит, доколкото е начислена въз основа договорна клауза, но не и като главница.
Следователно претенция за главница над 3 000 лева е изначало неоснователна, доколкото с
процесния договор не е уговорена главница в по-висок размер.
За да се определи дължимата главница, следва всички плащания, извършени от
потребителя за погасяване на задължения по договора за кредит, да се вземат предвид като
погашения на дължимата главница, след като останалите задължения по договора са
недължими, поради недействителност на същия, договорна/мораторна лихва.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че е налице плащане по кредита от ответника на сумата от 200
лева на 13.09.2023 год., следователно дължимата от ищеца по договора главница – заемна
сума, след приспадане на извършеното от него плащане е 2 800 лева.
Тук следва да се посочи за пълнота още, че недействителността на договора за
потребителски кредит изначало влече нищожност и на сключен въз основа на него
застрахователен договор, тъй като последния би останал като сключен без основание и
заплатената застрахователна премия по него би могла да бъде търсена като платена без
основание – чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът надлежно е упражнил правото си да обяви вземането по договора за изцяло и
предсрочно изискуемо, доколко се установява просрочие на ответника-длъжник по смисъла
на чл.16, т.2 от Договора, и за което последния е била надлежно уведомен на 11.06.2024 год.
от ищеца-кредитор видно от представеното по делото пощенско известие.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че предявения
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.1 ТЗ, за установяване
съществуване на вземане на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД спрямо Д. Г. Г. за сумата от
3428.48 лева – главница, следва да бъде уважен, но само до размера на сумата от 2 800 лева,
а за горницата над 2 800 лева до предявения размер от 3 428.48 лева като неоснователен да
бъде отхвърлен.
На свой ред исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ – за
сумата от 729.68 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
15.12.2023 год. до 11.06.2024 год. и по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД – за сумата от 138.78
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.12.2023 год. до 11.07.2024 год.,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
8
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева в исковото
производство и 150,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
фактическа такава.
Ищецът е представил доказателства за сторени от него разноски, както следва: 85.94
лева – ДТ в заповедното производство; 151.20 лева – ДТ в исковото производство; 300.00
лева – възнаграждение на вещо лице.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски по съразмерност на уважената част от исковете, в случая в размер на 545.20 лева.
Ответникът е ангажирал доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 729.00 лева и заплатено възнаграждение на вещо лице – 300 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на
разноски по съразмерност на уважената част от исковете, в случая в размер на 358.48 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.1 ТЗ, че Д. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я.,
******* в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
******* от 02.08.2023 год. дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД с ЕИК ****************** със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от изпълнителни директори А. Ч. Д. и Н. Г.
С., в размер на сумата от 2 800 /две хиляди и осемстотин/ лева – изискуема главница по
Договор за потребителски кредит № ******* от 02.08.2023 год., ведно със законната лихва
върху нея, считано от подаване на Заявлението по чл.417 ГПК в съда – 25.07.2024 год., до
окончателното изплащане на сумата, като иска за главница за разликата над сумата от 2
800.00 лева до предявения размер от 3428.48 лева, както и исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ – за сумата от 729.68 лева, представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 15.12.2023 год. до 11.06.2024 год. и този по чл.422,
ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД – за сумата от 138.78 лева, представляваща обезщетение за забава за
9
периода от 15.12.2023 год. до 11.07.2024 год., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №
****/26.07.2024 год. по ч.гр.дело № ******/2024 год. по описа на ЯРС ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Я., ******* ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК ****************** със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
представлявано от изпълнителни директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., сумата от 545,50 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК
****************** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от изпълнителни директори А. Ч. Д. и Н. Г. С. ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я., *******, сумата от 358,48
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10