Мотиви към присъда № 71
по НОХД № 157/2016 година
по описа на Районен съд-Тутракан
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-Тутракан обвинява И.Г.А. *** в
това, че на 01.05.2016 г. по път ІІ-205, км.62 и 300 м., на територията на общ.
Тутракан, обл.Силистра, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Ситроен Саксо”, с испански рег.№ В 5502 ТК, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на хиляда, а именно, 2.25 на хиляда, установено по надлежния ред, с
техническо средство „Алкотест 7410”,
с фабр.№ ARSM – 0199 – престъпление по чл.343„б”, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.343”б”, ал.1 от НК. Предлага на съда
да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание по вид „Лишаване от
свобода” в размер около средния, предвиден в закона, като счита, че няма пречка
същото да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Представителят на обвинението
моли съда да бъдат наложени и кумулативно предвидените от закона наказания
„Глоба”,която да е в рамките на средния размер и лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година и шест месеца, зачитайки времето, през което същият
е бил лишен от това право по административен ред.
Защитникът на подсъдимия адв.Р.Н. моли съда да признае
същия за невинен по отношение на извършеното деяние по чл.343 „б”, ал.1 от НК,
поради липса на достатъчно доказателства, които да доказват по един несъмнен и
безпротиворчив начин вината на нейния подзащитен. Алтернативно защитата моли, в
случай, че съдът признае подсъдимия за виновен, то на същият да бъде наложено
наказание от средния към минималния размер, предвиден в закона за престъпления
от този вид, като същото да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за един
разумен изпитателен срок.
Подсъдимия А. изразява становище,че повдигнатото му
обвинение е неправилно и моли съдът да го признае за невинен.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на наказателното
производство доказателства, съобразно разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.373,
ал.3 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Г.А. е роден на *** ***, като към
настоящия момент същият живее в с.Стефан Караджа, обл.Силистра. Той е български
гражданин, завършил средно образование. Не е женен. Работи при ЗП Я.К.П. в
с.Осен, обл.Силистра. До настоящия
момент А. не е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер, по
смисъла на НК.
На 01.05.2016 г. св. С.И. и св.Д.А., и двамата
служители в РУ на МВР гр.Тутракан, в изпълнение на служебните си задължения, се
намирали на установъчен пункт по път ІІІ – 205, до разклона за с.Преславци,
обл.Силистра. Същите осъществявали контрол за спазване на ЗДвП, по утвърден
план за периода от 18:00 ч. до 00:00 ч.
Около 20:30 ч. полицейските служители забелязали, че
към тях се приближава лек автомобил „Ситроен Саксо” с чуждестранна регистрация.
В един момент той внезапно спрял и започнал да се движи на заден ход. Виждайки
това полицейските служители предприели действия по спиране на автомобила и
установяване на лицата, намиращи се в него.За целта последвали движещото се на
заден ход МПС с полицейския автомобил, при включен светлинен и звуков сигнал. Докато
следвали движещото се на заден ход МПС, служителите на РУ на МВР не са
изпускали автомобила от поглед.
След около 50-60 метра движение на заден ход, лекият
автомобил с чуждестранна регистрация спрял плътно в дясно. Непосредствено след
това от предната дясна врата слязъл св. Ц.Д.. Подсъдимия А., се преместил от
шофьорското място към дясната седалка на автомобила и напуснал
същия,използвайки дясната врата.Воланът и приборите за управление са били
разположени в лявата предна част по посока на движение на автомобила. На
задната седалка на автомобила седяла св. М.В., която останала в автомобила през
цялото време.
В съответствие с предвидените в закона правила двамата
служители на РУ на МВР се представили и помолили подсъдимия да им предостави
необходимите документи за проверка.Те го уведомили, че по отношение на него ще
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на съдържание на
алкохол в кръвта. Междувременно подсъдимият възразил, че не той е управлявал
моторното превозно средство, а неговият приятел св. Ц.Д..
При извършената проверка за употреба на алкохол с
предвиденото за това техническо средство „Алкотест 7410”, същото отчело налична
концентрация на алкохол в кръвта на обвиняемия от 2.25 промила на хиляда. При
това обстоятелство А. бил поканен от служителите на РУ на МВР да ги придружи до
управлението, където му бил съставен АУАН за нарушение по ЗДвП. Подсъдимият
подписал съставеният му АУАН с възражение, че не той, а друг е управлявал
моторното превозно средство. На подсъдимия е бил издаден талон за медицинско
изследване сериен № 0313969,но той не се
възползвал от правото си да даде кръвна проба за химическо изследване.
Описаната фактическа обстановка съдът извежда от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства:писмени - Акт за
установяване на административно нарушение, с № 216 от 01.05.2016 г., съставен
на И.Г.А. за извършено нарушение на ЗДвП; талон за медицинско изследване, който
подсъдимият А. е отказал да получи; справка за съдимост.; декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние; автобиография на подсъдимия справка
за извършени нарушения на ЗДвП от подсъдимия и гласни- разпити на свидетелите.
Съдът напълно кредитира свидетелските показания на
двамата служители на РУ на МВР гр.Тутракан И. и А., тъй като същите са логични,
последователни, безпротиворечиви и дадени с необходимата увереност в съдебно
заседание. И двамата служители, до посочената по-горе дата не са познавали подсъдимия.В
наказателното производство не се събраха доказателства за каквито и да е било
факти и обстоятелства,които биха могли да мотивират тези двама свидетели за
говорят неистина.Двамата свидетели са били в състояние да възприемат всички действия
на подсъдимия А. и св.Д.,целящи да избегнат или осуетят проверката.Последните
двама се различават значително както по телосложение,така и по
облекло.Подсъдимия А. е е със слабо телосложение,нисък и е бил облечен със
суичър, качулката на която е била вдигната. Св.Д. е едър. Невъзможно е
полицейските служители неволно да сбъркат последователността на излизане от
лявата врата на автомобила на подсъдимия и свидетеля.
Показанията на
свидетелите Д. и В.,съдът кредитира частично.Показанията и на двамата
свидетели,в частта им за това кой е
управлявал автомобила непосредствено преди срещата им с полицейските
служители и извършване на проверката от тях,не следва да се кредитират. В тази
си част те са непълни,нелогични и непоследователни. Нелогично и граничещо с липса на чувство за
самосъхранение, е например твърдението на свидетеля Д.,че след като е употребил
алкохол, е управлявал автомобила,собственост на употребилия алкохол подсъдим,
управляван преди това от последния по улиците на с.Стефан Караджа.Нелогично и
непълно е и обяснението за действията,които твърди,че той е извършил, след като
е видял служителите на полицията,а именно да избегне проверка за да не му
отнемат свидетелството за правоуправление, тъй като „управлявания” от него
автомобил,бил с чуждестранни регистрационни табели. Налице е и мотив за
очевидния стремеж на двамата свидетели,чрез показанията си, в частта за това
,кой е управлявал автомобила,да представят факти оневиняващи подсъдимия А. и
съответно избягване на наказуемостта на деянието му - и двамата са в приятелски
взаимоотношения с него.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прие от правна следното:
От обективна страна на 01.05.2016 г. подсъдимия А. е
осъществил всички елементи на фактическия състав на чл.343 „б” ал. 1 от НК. На
посочената дата той е управлявал моторно превозно средство-личния си лек
автомобил „Ситроен Саксо” по пътя от с.Стефан Караджа за с.Преславци
обл.Силистра.Горното той е извършил,след като е употребил алкохол,равняващ се
на концентрация в кръвта на 2.25 на хиляда, установена с техническо средство
„Алкотест7410”. Тази концентрация значително надвишава законоустановената
концентрация от 1.2 на хиляда, криминализираща такова деяние.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с
пряк умисъл. Съзнавал е, че е употребил алкохол, поради което не следва да
управлява МПС, но въпреки това подсъдимият е взел решение да шофира.
Извършителят на инкриминираното деяние не само осъзнавал общественоопасните
последици от извършеното, но е искал и е извършил всичко зависещо от него за
тяхното настъпване.
Ето защо съдът призна подсъдимия А. за виновен в
това,че на 01.05.2016г. по пътя,свързващ селата Стефан Караджа и Преславци, е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по смисъла на чл.343
„б” ал. 1 от НК.
Причините за извършване на престъплението се коренят в
нежеланието на подсъдимия да съблюдава установеният в страната правов ред.
Съдът не констатира наличие на обстоятелства,
изключващи обществената опасност, противоправността и наказуемостта на
деянието, нито основания за освобождаване от наказателна отговорност, поради
което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по вид и
размер предвидени в правната разпоредба на НК за извършени престъпни деяния от
този вид.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчита
необремененото съдебно минало на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил
осъждан за извършени от него престъпни деяния от общ характер.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе
предвид, липсата на самокритичност към стореното и извършването на системни
нарушения на правилата за движение от подсъдимия.Друго такова обстоятелство е
значителната разлика между концентрацията на алкохол в кръвта криминализираща
управлението на МПС и констатираната в кръвта на подсъдимия-1.05 на хиляда.
Тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства е
относително изравнена с тежестта на смекчаващите такива. Наличието на подобен
паритет позволява на съда да постанови присъда от средния предвиден в закона
размер към минимума, определен от законодателя.
Поради това съдът прие, че следва да определи наказание в размер на
минимума на предвиденото в чл.343 „б”, ал.1 от НК наказание „лишаване от
свобода”, което е в диапазон от една до три години. Предвид изложеното по-горе
съдът прие, че съобразно разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс и в
частност чл.54 от НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание в
размер на ЕДНА година „лишаване от свобода”.
Съдът намери, че за постигане на целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същият да изтърпи
ефективно наложеното му наказание. Поради чистото съдебно минало на осъдения
съдът намира, че няма пречки да бъде приложена правната разпоредба на чл.66
ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наложеното наказание за минималния
предвиден от закона изпитателен срок от три години.
Правната разпоредба на чл.343 „б”, ал.1 от НК
предвижда и налагането на кумулативна санкция „глоба”, като нейният размер е в
диапазон между двеста и хиляда лева. Вземайки предвид казаното до тук съдът
определи подсъдимият да заплати глоба в размер на четиристотин лева.
На основание чл.343г от НК съдът наложи на подсъдимият
И.А. и наказание „лишаване от право” да управлява моторно превозно средство за
срок от ЕДНА година.Срокът на това наказание съдът определи взимайки предвид
леко завишената степен на обществена опасност на подсъдимия,като водач на
МПС,налагащо един по дълъг срок на приложение на наказанието.На основание чл.59
ал. 4 от НК,съдът приспадна от срока на това наказание,периода,през който
подсъдимия е бил лишен от това си право по административен ред,а именно от
01.05.2016г. до привеждане в изпълнение на наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС”.
Съдът счита, че с така произнесената присъда ще бъдат
постигнати целите на личната и генерална превенция, предвидени в правната разпоредба
на чл.36 от НК.
Така мотивиран,съдът произнесе присъдата си.
СЪДИЯ:___________________
(Спас Стефанов)