РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Плевен, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430105077 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.405 от КЗ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от М.Н. против „ДЗИ-Общо
Застраховане“ЕАД, с правно основание на предявения иск чл.405, ал.1 от КЗ
и цена 5025,83лв.Твърди се, че между страните по делото има сключен
застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско+“, на личния
лек автомобил на ищеца- марка Мерцедес Бенц, с рег. №***, обективирана в
комбинирана застрахователна полица № 440120220011058 от 10.07.2020г.
/доказателство №1/. Твърди се, че срокът на застраховката е една година,
обхващащ периода 17.07.2020г. -16.07.2021г. и влиза в сила след заплащане
на дължимата застрахователна премия. Това е направено на датата на
сключване на договора, за което е издадена и сметка № *** (доказателство №
2). Посочва се, че на 14.04.2021г. към 18:30ч. паркирал автомобила си в
непосредствена близост до офиса си, който се намира на ул. ***, а рано на
следващата сутрин констатирал поражение върху предната лява страна в
областта на бронята. Незабавно известил за настъпилото застрахователно
1
събитие чрез внасяне на Уведомление за щета №44011412110435 от
15.04.2021 г. (доказателство № 3).Посочва се, че след първоначалния оглед
ответникът изготвил възлагателно писмо 252901 от 15.04.2021г. до
официален сервиз на Мерцедес Бенц - „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД *** за
извършване на ремонт на автомобила (доказателство № 4). Към сервиза е
изпратено и Опис заключение по щета от 28.05.2021 г. (доказателство № 3) от
ответника, в което са посочени увредените детайли и необходимите действия,
в т.ч. по отношение на левия фар е посочено, че същия подлежи на подмяна
(според легендата това е значението на буква П).
Твърди се, че на 31.05.2021г. получил телефонно обаждане от
автосервиза, в което го уведомяват, че „ДЗИ — ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, не признава и няма да заплати подмяната на ляв фар, макар този детайл
вече да е поръчан от „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД според първоначалното
възлагане. От разговора разбрал още, че позицията на ответника произтичала
от обстоятелството, че тази увреда не била първоначално заявена. Поради
това отправил изрично заявление до ответника (доказателство № 6), с което
посочил, че поражението е било констатирано едва при вторичния оглед,
извършен в доверения сервиз и то след сваляне на ударената предна броня.
Не е било възможно техническото й констатиране преди това. Също така
приложил и фотоснимка на левия фар, направена именно при вторичния
оглед.Заявява, че тъй като автомобилът му е бил необходим, е заплатил
стойността на доставения ляв фар на „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД, за да
може да бъде монтиран и колата да бъде върната. За покупко-продажбата е
била издадена фактура № ********** от 09.06.2021 г. и касов бон за
извършеното плащане на цената (доказателство М 8). По-късно получил от
ответника писмо изх. № АЗ-2061/09.06.2021 г. {доказателство № 9), с което
изрично се отказва заплащане на застрахователно обезщетение за фар ляв по
заведената щета № 44011412110435. Намира, че липсва основание „ДЗИ —
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да откаже заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на стойността на заменения автомобилен детайл (ляв
фар), тъй като това е покрит застрахователен риск по сключената с мен
автомобилна застраховка „Каско+“.Изложените обстоятелства обосновават
правния интерес да предяви този иск с ПЕТИТУМ: съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
ЕИК *** да заплати на ищеца М. ИВ. Н., ЕГН ********** на основание чл.
2
405 КЗ сумата от 5 025.83 лева: застрахователно обезщетение -стойността на
ляв фар по застрахователен договор „Каско+“ по полица № 440120220011058
от 10.07.2020г. за настъпило на 15.04.2021г. застрахователно събитие на лек
автомобил марка Мерцедес Бенц с рег. № ***, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба пред съда.Претендира разноски.
За ответника, представителят е представил отговор в срок и е оспорил
предявения иск, като излага аргументи , че при огледа не е имало такава
увреда и не е заявена.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спроно, че страните по делото има сключен застрахователен
договор за автомобилна застраховка „Каско+“, на личния лек автомобил на
ищеца- марка Мерцедес Бенц, с рег. №***, обективирана в комбинирана
застрахователна полица № 440120220011058 от 10.07.2020г., като срокът на
застраховката е една година, обхващащ периода 17.07.2020г. -16.07.2021г. и
влиза в сила след заплащане на дължимата застрахователна премия.Не е
спроно, че това е направено на датата на сключване на договора, за което е
издадена и сметка № ***. Не е спорно, че ищецът е известил на 15.04.2021г.
застрахователят ,че 14.04.2021г. към 18:30ч. паркирал автомобила си в
непосредствена близост до офиса си, който се намира на ул. ***, а рано на
следващата сутрин констатирал поражение върху предната лява страна в
областта на бронята. Внесено е Уведомление и образувана щета
№44011412110435 от 15.04.2021г. След първоначалния оглед ответникът
изготвил възлагателно писмо 252901 от 15.04.2021г. до официален сервиз на
Мерцедес Бенц - „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД *** за извършване на
ремонт на автомобила . Към сервиза е изпратено и Опис заключение по щета
от 28.05.2021г. от ответника, в което са посочени увредените детайли и
необходимите действия, в т.ч. по отношение на левия фар е посочено, че
същия подлежи на подмяна.Не еспроно, че е отказано изплащане на
обезщетение за левия фар, като сервиза вече го е бил поръчал и се е наложило
ищеца да го заплати.
Спорен е по делото въпросът настъпила ли е увредата от застрахователно
събитие и дължи ли се обезщетение и в какъв размер.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
3
уговорения срок. За ангажиране отговорността на застрахователя по този ред
е необходимо установяване наличие на следните кумулативно предвидени
предпоставки, а именно: 1. съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява
покрит от застраховката риск, 3. както и липсата на отрицателните
предпоставки по чл.408 от КЗ за отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение.
Съобразно разпоредбата на чл.386, ал.2 от Кодекс за застраховането КЗ),
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Дължимото обезщетение следва да се определи по
пазарна стойност на увреденото имущество, която стойност е към датата на
увреждането. Застрахователното обезщетение, което се дължи от
застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от
страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно
разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ /съответно чл.208, ал.1 от КЗ отм./, да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на КЗ, а не според методика на
застрахователя.Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
чл.400, ал.2 КЗ (съответно чл.203, ал.2 КЗ отм.), съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид съгласно чл.400,
ал.З КЗ (чл.203, ал.З КЗ отм), по който въпрос е постановена и съдебна
практика на Върховния Касационен Съд ( Решение № 115 от 9.07.2009 г. по
търг.дело № 627/2008г.Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 и 2 от КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество; за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. При изчисляване на обезщетението не следва да
се прилага и коефициента на овехтяване. В този смисъл са постановените по
4
реда на чл.290 ГПК съдебни решения: Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д.
№ 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о. - "Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната
му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност"; решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т.
д. № 293/2010 г., I т. о. „Обезщетенето по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена
като пазарната му стойност към датата на увреждането”.
Нормата на чл. 400, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ, изрично урежда, че когато между
страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението
се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е
произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о.,
ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
ТК, постановени по реда на чл. 290 ТПК и представляващи задължителна за
съдилищата практика на ВКС. Според Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д.
№ 1069/2010 г., II т. о., ТК, ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, което
важи и за новия КЗ, при настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 от
КЗ/отм./, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 от КЗ/отм./,
което предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като при
частична увреда не може да надвишава стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Ако
застрахованият по застраховка "Каско на МПС" представи доказателства за
причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования
автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното
5
поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те
не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната
възстановителна стойност по смисъла на чл. 203, ал. 3 КЗ/отм./. В такъв
случай Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира
приложение, тъй като действителният размер на вредата, релевантен за
размера на дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на определяне
на база представените от застрахования разходни документи за извършен
ремонт. Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не е
задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на
размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не
са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на
МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка.
За изясняване на спорния въпрос са назначени две САТЕ, като
заключението на ВЛ е , че към 15.04.2021г. е съществувало увреждане на
преден ляв фар, но без демонтаж на предна броня не може да се установи
степента на увреда.Разяснен е във второто заключение подробно механизма
как би могло да се получи увредата- реализиран ударен импулс към момента
на контакт/ най – вероятно с облицовката на броня на друго МПС/ се е
получило огъване на облицовката на предна броня, при което се реализира
сила от натиск спрямо вътрешната повърхност на лявата част на бронята в
областта на долна част на преден ляв фар.При този натиск се е спукала предна
долна част на фара.Посочено е ,че тази увреда не могла да се възприеме при
първоначален оглед, тъй като долната част на фара е монтирана под
облицовката на предната броня и технически е възможно възприемане след
сваляне на бронята. Съдът кредитира заключението на ВЛ, тъй като
логически и правилно е разяснил механизма на увредата и дори лицата,
извършващи оглед не са могли да го възприемат първоначално.Освен това
самият застраховател е подал към точно определен сервиз и тази
увреда.Относно стойността, ВЛ е посочило, че е извършило проверка в една
фирма, а е следвало да се даде поне усреднена цена от няколко фирми,
занимаващи се с тази дейност. И не на последно място е и целта на
обезщетението , предвидено и в КЗ, че следва да се обезщети действителните
вреди, така, че да може е лицето да закупи нова вещ.Още повече, че
6
ответникът е заплатил вещта с ДДС , като краен потребител и се дължи при
това положение цялата заплатена сума, тъй като това са му и реално
претърпените вреди.
С оглед на горното, съдът приема, че предявеният иск ,следва да се
уважи изцяло.
Следва да се осъди ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати
и направените от ищеца разноски в размер на 1022лв., по приложен списък
по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.405, ал.1 от КЗ от „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД, със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М. ИВ. Н.,
ЕГН**********, сумата 5025,83лв., представляваща застрахователно
обезщетение-стойността на ляв фар по застрахователен договор „Каско+“ по
полица № 440120220011058 от 10.07.2020г. за настъпило на 15.04.2021г.
застрахователно събитие на лек автомобил марка Мерцедес Бенц с рег. №
***, по щета №44011412110435, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба-05.08.2021г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.405, ал.1 от КЗ от „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД,
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М. ИВ. Н.,
ЕГН**********, сумата 1022лв., направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7