№ 839
гр. Шумен, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20223630101988 по описа за 2022 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Кей Би Си
Банк България“ ЕАД /предходно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, сега
„Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Триадица, бул. „*** № 89Б, представлявано от С. Георгиева и Теодор
Маринов – изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника – юрисконсулт
Красимир Нейков срещу И. Й. И., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Шумен, бул. „*** №
34, ет. 10, ап. 45, Д. Й. И., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 34, ет.
10, ап. 45 и М. И. И., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 34, ет. 10, ап.
45.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит №
1411180896378430 от 20.11.2014 г. е отпуснало на ответника И. Й. И., в качеството му на
кредитополучател сумата от 18 415.80 лева, средствата по който били усвоени изцяло, с
крайна падежна дата 10.12.2021 г. Ищцовото дружество сочи, че след усвояването на
кредита, ответникът И. И. просрочил плащането на дължимите анюитетни вноски за
периода от 10.06.2017 г. до 10.05.2018 г., като предсрочната изискуемост на вземането
настъпила на основание чл. 9.2., вр. чл. 8.1 от цитирания договор за потребителски кредит от
20.11.2014 г. След настъпване на изискуемостта на кредита, предприели действия за
принудително събиране на вземанията си по съдебен ред, като е подали заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист за изискуемите суми по този договор. Били издадени Заповед №
1185/21.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен
лист № 1584 от 21.08.2018 г., издадени по ч. гр. дело № 2423/2018 г. по описа на ШРС, срещу
ответника И. Й. И., с които бил осъден да им заплати следните суми: 13 053.08 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1411180896378430 от
20.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането; 812.91 лв. - просрочена редовна лихва, начислена за периода от
10.05.2017 г. до 28.05.2018 г. вкл.; 302.65 лв. - просрочена мораторна лихва върху редовно
1
падежирали главници, начислена за периода от 10.06.2017 г. до 15.08.2018 г. вкл.; 379.93 лв. -
изискуема мораторна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от
29.05.2018 г. до 15.08.2018 г., както и направените по делото съдебни разноски в общ размер
на 340.97 лева, от които: 290.97 лева - платена държавна такса и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. След снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело № 1011/2018 г. за събиране на
вземането си при ЧСИ Ана Рашева Лефтерова, рег. № 930 в КЧСИ.
Ищцовото дружество също твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит
№ 1502170912083430 от 20.02.2015 г. е отпуснало на ответника И. Й. И., в качеството му на
кредитополучател сумата от 20 406.12 лева, средствата по който били усвоени изцяло, с
крайна падежна дата 10.03.2023 г. Ищцовото дружество сочи, че след усвояването на
кредита, ответникът И. И. просрочил плащането на дължимите анюитетни вноски за
периода от 10.06.2017 г. до 10.05.2018 г., като предсрочната изискуемост на вземането
настъпила на основание чл. 9.2., вр. чл. 8.1 от цитирания договор за потребителски кредит от
20.02.2015 г. След настъпване на изискуемостта на кредита, предприели действия за
принудително събиране на вземанията си по съдебен ред, като са подали заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист за изискуемите суми по този договор. Били издадени Заповед №
1186/21.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен
лист № 1589 от 22.08.2018 г., издадени по ч. гр. дело № 2422/2018 г. по описа на ШРС, срещу
ответника И. Й. И., с които бил осъден да им заплати следните суми: 15 793.28 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1502170912083430 от
20.02.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането; 834.12 лв. - просрочена редовна лихва, начислена за периода от
10.05.2017 г. до 28.05.2018 г. вкл., 264.62 лв. - просрочена мораторна лихва върху редовно
падежирали главници, начислена за периода от 10.06.2017 г. до 15.08.2018 г. вкл.; 451.35 лв. -
изискуема мораторна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от
29.05.2018 г. до 15.08.2018 г.; 36.00 лева - такса за нотариална покана, както и направените
по делото съдебни разноски в общ размер на 397.59 лева, от които: 347.59 лева - платена
държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. След снабдяване със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело № 1012/2018 г. за
събиране на вземането си при ЧСИ Ана Рашева Лефтерова, рег. № 930 в КЧСИ.
Ищцовото дружество твърди, че на 14.09.2017 г., след сключването на посочените по-
горе Договори за потребителски кредити от 20.11.2014 г. и 20.02.2015 г. и възникването на
вземанията им, както и след изпадането в забава при погасяване на вноски с настъпил падеж
и по двата договора, ответникът И. Й. И. се разпоредил с притежаваните от него ид. части от
наследствени недвижими имоти, като с Договор за покупко-продажба, извършен с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том VI, рег. 5095, дело
№728/2017 г. на Ася Асенова - нотариус с рег. № 019 на НК, вписан в АВ, Служба по
вписванията - Шумен с дв. вх. рег. № 6086 от 14.09.2017 г., вх. рег. № 6112, том 16, Акт №
154, дело № 3280/2017 г., продал на брат си - втори ответник Д. Й. И., следните свои
съсобствени недвижими имоти:
1. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.73.6.114,
находящ се в гр. Шумен, ул. „Генерал Тошев“ № 1, ет. 1, ап. 114, попадащ в сграда № 6,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.73, с площ – 42.45 кв. м, заедно с
избено помещение № 2 с площ 5.00 кв. м., при граници на избеното помещение: коридор,
двор, изба № 3, общ коридор, отгоре - първи жилищен етаж, отдолу - земя, както и
прилежащите идеални части от общите части в сградата и правото на строеж на сградата;
2. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.142.9,45,
находящ се в гр. Шумен, бул. „Ришки проход“ № 34, попадащ в сграда № 9, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83510.671.142, с площ – 62.00 кв. м., заедно с избено
2
помещение № 45 с площ 4.33 кв. м., при граници на избеното помещение: от изток - изба №
40, от запад - коридор, от север - коридор и от юг - коридор, отгоре - първи жилищен етаж,
отдолу - земя, както и прилежащите идеални части от общите части в сградата и правото на
строеж на сградата;
3. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.142.18.1,
находящ се в гр. Шумен, ул. „Ришки проход“ № 1, ет. 1, ап. 114, попадащ в сграда № 18,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.142, с площ – 17.20 кв. м., с
трайно предназначение гараж в сграда, при съседи: на същия етаж: 83510.671.142.18.2, под
обекта - няма, над обекта - няма, представляващ гараж № 1, както и правото на строеж.
Ищцовото дружество излага, че продажната цена на посочените по-горе недвижими
имоти при сключване на атакувания договор за продажба, съгласно горецитирания
нотариален акт, била 22 200.00 лева, като сумата от продажбата не била постъпила за
погасяване на задълженията на кредитополучателя – ответник И. И., както и че към датата
на депозиране на настоящата молба задълженията по посочените по-горе договори за
потребителски кредит не били погасени, а и били направени допълнителни разходи по
образуваните изпълнителни дела, които увеличавали задлъжнялостта на първия ответник И.
Й. към банката.
Ищцовото дружество излага също, че от посочения по-горе нотариален акт било
видно, че приобретателят - вторият ответник Д. Й. И. е брат на първия ответник, като
родствената им връзка се установявала от направената справка ГРАО по изп. дело №
20189300401011 по описа на ЧСИ Ана Рашева, peг. № 930 в КЧСИ, Сочи се, че
разпоредителното действие било извършено след възникването на задълженията на първия
ответник по посочените по-горе два броя договори за банков кредит - обстоятелство, което
предпоставяло знанието на същия ответник при извършването на продажбата, че с това
действие, като намали имуществото си, ще ги увреди. С разпоредителния акт ответникът
умишлено бил намалил имуществото си, което съгласно българското право служило за общо
обезпечение на кредиторите, като по този начин пряко и непосредствено бил увредил
кредитора, включително и създавайки затруднения за удовлетворяване на вземането му,
както и че разпоредителните действия били извършени от длъжника по едно съществуващо
вземане. Ищцовото дружество твърди също, че към датата на сключване на атакуваната
сделка вторият ответник Д. Й. И. бил в граждански брак с М. И. И. /трети ответник/, което
прави третият ответник факултативен необходим другар в процеса, съгласно дадените
задължителни разяснения с ТР № 3/29.06.2017 г. на ВКС по т. дело № 3/2016 г., ОСГК.
Ищцовото дружество сочи, че по аргумент на чл. 135, ал. 2, от ЗЗД, се презюмира, че
лицето, с което първият ответник е договарял, и който е втори ответник по настоящата
искова молба - Д. Й. И., също е знаело за увреждането. Излага, че тъй като гореописаните
недвижими имоти са били имущество, собственост на длъжника И. Й. И., позволяващо,
удовлетворяване на вземането на „Кей Би Си банк България“ ЕАД /предходно наименование
– „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, сега „ОББ“ АД по договорите за банков кредит, тези
действия, осъществени след възникването на вземането им и изпадането в забава, явно целят
да увредят правата им и обуславят правния им интерес от предявяване на иск за обявяване
спрямо тях за недействителна на прехвърлителната сделка, обективирана в с Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том VI, рег. 5095, дело № 728/2017 г. на Ася
Асенова - нотариус с рег. № 019 на НК, вписан в АВ, Служба по вписванията - Шумен с дв.
вх. рег. № 6086 от 14.09.2017 г., вx.peг. № 6112, том 16, акт № 154, дело № 3280/2017 г.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът И. Й. И. не разполагал с допълнително и
свободно от тежести имущество, към което да насочат изпълнение и чрез продажбата му да
погасят остатъка от дълга по двата договора за кредит, като съгласно утвърдената съдебната
практика налице било увреждане не само, когато длъжникът се лишава от имуществото си,
но дори и когато го намалява или създава трудност за удовлетворяване от страна на
кредитора.
3
С настоящата искова молба сочат, че предявяват иск с правна квалификация чл. 135
от ЗЗД срещу И. Й. И., ЕГН **********, Д. Й. И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН
**********, като молят съда да да постанови решение, с което да обяви за недействителен,
на основание чл. 135 от ЗЗД, по отношение на кредитора „Кей Би Си Банк България“ ЕАД
/предходно наименование – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, сега „ОББ“ АД, сключения
между И. Й. И., ЕГН **********, от една страна, и Д. Й. И., ЕГН ********** и М. И. И.,
ЕГН **********, от друга страна, Договор за покупко-продажба, извършен с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том VI, рег. 5095, дело № 728/2017 г. на
Ася Асенова - нотариус с рег. № 019 на НК, вписан в АВ, Служба по вписванията - Шумен с
дв. вх. рег. № 6086 от 14.09.2017 г., вх. рег. № 6112, том 16, Акт № 154, дело № 3280/2017 г.
на следните недвижими имоти:
1. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.73.6.114,
находящ се в гр. Шумен ул. „Генерал Тошев“ № 1, ет. 1, ап. 114, попадащ в сграда № 6,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.73, с площ - 42.45 кв. м, заедно с
избено помещение № 2 с площ 5.00 кв. м., при граници на избеното помещение: коридор,
двор, изба № 3, общ коридор, отгоре - първи жилищен етаж, отдолу - земя, както и
прилежащите идеални части от общите части в сградата и правото на строеж на сградата;
2. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.142.9.45,
находящ се в гр. Шумен бул. „*** № 34, попадащ в сграда № 9, разположена в поземлен
имот с идентификатор 83510.671.142, с площ – 62.00 кв. м., заедно с избено помещение № 45
с площ 4.33 кв. м., при граници на избеното помещение: от изток - изба № 40, от запад -
коридор, от север - коридор и от юг - коридор, отгоре - първи жилищен етаж, отдолу - земя,
както и прилежащите идеални части от общите части в сградата и правото на строеж на
сградата;
3. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.142.18.1,
находящ се в гр. Шумен ул. „*** № 1, ет. 1, ап. 114, попадащ в сграда № 18, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83510.671.142, с площ по док. – 17.20 кв. м. /седемнадесет
квадратни метра и двадесет квадратни дециметра/, с трайно предназначение: гараж в сграда,
при съседи: на същия етаж: 83510.671.142.18.2, под обекта - няма, над обекта - няма,
представляващ гараж № 1, както и правото на строеж.
Молят ответниците дружество да бъдат осъдени да им заплати и направените по
настоящото производство разноски.
В проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество, редовно
призовано, не се явява представляващият дружеството, като в първите две съдебни
заседания изпраща процесуален представител, който поддържа исковата молба и излага
конкретни мотиви в тази насока. В последното съдебно заседание не се явява процесуален
представител за ищцовото дружество.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
първия ответник И. И.. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата
молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
предявеният иск за процесуално допустим, а по същество моли съдът да прецени неговата
основателност. Заявява, че ответникът И. Й. И., като кредитоискател е сключил с ищцовото
дружество Договор за потребителски кредит № 1411180896378430 от 20.11.2014 г. и Договор
за потребителски кредит №1502170912083430 от 20.02.2015 г., както и че средствата по
посочените договори са били усвоени изцяло. Заявява, че ответникът И. И. просрочил
плащанията по посочените договори за потребителски кредит за периода от 10.06.2017 г. до
10.05.2018 г. съгласно твърденията на кредитора и извлеченията от банковите книги, както и
че ищецът предприел действия по събиране на вземанията си по този договор, като в негова
4
полза били издадени Заповед № 1185 от 21.08.2018г. и изпълнителен лист № 1584 от
21.08.2018 г. по ч. гр. дело № 2423/2018 г. по описа на ШРС и Заповед № 1186 от 21.08.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 1589 от
22.08.2018 г. по ч. гр. дело № 2422/2018 г. по описа на ШРС, както и че банката
впоследствие образувала изпълнително дело № 1011/2018 г. и изпълнително дело №
1012/2018 г. - двете по описа на ЧСИ Анна Рашева с peг. № 930 на КЧСИ и район на
действие - Окръжен съд - Шумен. Заявява, че ответникът И. Й. И. продал на брат си –
ответника Д. Й. И. притежаваните от него 1/ 4 ид. части от процесните недвижими имоти.
Излага, че единствено по делото не са представени доказателства, че до ответната страна е
било изпратено писмено уведомление за предсрочната изискуемост на задълженията по
кредитите, заедно с всички неблагоприятни последици от това, както и че такова писмено
уведомление би следвало да бъде изпратено до ответника съгласно разпоредбата на чл. 9.2
от договора за потребителски кредит във вр. чл. 8.1 от същия договор. Заявява, че право на
кредитора било да обяви отпуснатия кредит за предсрочно изискуем и от този момент
нататък да предяви претенцията си по съдебен ред, но това право следва да бъде упражнено
в разумен срок, след като кредитополучателят е спрял плащанията си и не обслужва
задължението си. Моли съда да се произнесе по предявения иск, като съобразите всички
доказателства по делото.
С допълнително становище в първото по делото съдебно заседание по реда на чл. 143,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, особения представител на първия ответник И. Й. И. - адв. Св. Д.
заявява, че по отношение на третия ответник М. Й.а /съпруга на втория ответник Д. И./,
сделката не може да бъде обявена за недействителна, тъй като ответницата не попадала в
кръга от лицата по втората алинея, а именно, за която важала презумпцията, че е знаела, че с
тази конкретна сделка се уврежда кредитора, поради което недействителността не можело да
обхване 1/8 ид. част, която последната придобива.
В проведените по делото съдебни заседания за ответника И. И. се явява назначения
му особен представител – адв. С. Д. от ШАК, като поддържа отговора на исковата молба и
моли съда да се произнесе по основателността на иска при съобразяване на всички
доказателдтва по делото. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки
излага конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени и на
втория ответник Д. И.. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата
молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за неоснователен. На първо място,
прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска, тъй като
предявеният иск бил погасен по давност. Излага, че правото на иск на кредитора за
обявяване за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда
възниквало с извършване на увреждащото действие, което в случая се явявало сключеният
договор за продажба, като от този момент започвала да тече погасителната давност за
предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД, която е петгодишна, доколкото не е предвидено друго
в закона /чл. 110 от ЗЗД/. На второ място сочи, че, за да възникнело за ищеца право на иск по
чл. 135 от ЗЗД било необходимо да е налице вземане, правото на кредитора трябвало да бъде
действително, като вземането на кредитора трябвало да е възникнало преди извършване на
действието, което се атакува; кредиторът да е разчитал именно на онова имущество, което
длъжникът е имал в момента на възникването на вземането на кредитора и с което се е
разпоредил. Излага, че в конкретния случай ищеца твърдял, че такова вземане за него било
възникнало с неплащане от страна на ответника И. И. на вноски по двата парични кредита.
Касаело се обаче за неплащане на общо по три анюитетни вноски по всеки един от
5
договорите за кредит за периода 10.06.2017 г. до 14.09.2017 г. /датата на подписване на
нотариалния акт/, като по делото обаче не били представени доказателства, че такива
плащания не били извършени от страна на ответника И. И.. Липсвали доказателства и че
банката била обявила договорите за кредит за предсрочно изискуеми по реда на чл. 9.2 и от
двата договора, тъй като не били представени писмени уведомления до ответника И. И..
Твърди, че от представените доказателства обаче било видно, че банката ищец обявила
договорите за предсрочно изискуеми, едва със подаването на заявление за издаване на
заповеди за изпълнение пред PC - Шумен, което било сторено на 21.08.2018 г., т. е. близо
една година след продажбата на идеалните части от процесиите имоти. Излага се, че с оглед
на гореизложеното не било налице основание, да се приеме, че към датата на подписване на
договора за продажба на идеални части от процесните имоти, обективиран в приложения
нотариален акт, банката - ищец по настоящото дело е имала вземане, което да предполага
предявяване на иск по чл. 135 от ЗЗД. Излага се, че е налице основание да се приеме и че
банката е разчитала именно на това имущество на длъжника /идеалните части от процесиите
недвижими имоти/, което длъжникът е имал в момента на възникването на вземането за
неговото удовлетворяване. Напротив вземането на банката и по двата договора за кредит
било обезпечено не с ипотека върху процесиите идеални части от недвижими имоти, а с
други обезпечения - откриване и поддържане на пакет „Комфорт”-чл. 5.3 от Договорите,
което било свързано с превод на трудовото възнаграждение на кредитополучателя по сметка
в банката, даване на съгласие банката да събира и/или прихваща своите взимания от всички
негови сметки и/или да прихваща вземанията си от всякакви авоари на кредитополучателя.
Т. е. банката не е имала нужда и не е разчитала именно на това имущество на длъжника
/идеалните части от процесиите недвижими имоти/, което длъжникът е имал в момента на
възникването на вземането за неговото удовлетворяване. На трето място, от ищеца се
твърдяло, че продажбата на идеалните части от процесиите имоти била извършена от
ответниците с цел да се увреди кредитора - банката като се намали имуществото на
длъжника, което можело да послужи за общо обезпечение на дълга му, че длъжника И. И.
знаел за увреждането, както и ответника Д. И. по презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД също
е знаел за увреждането. Излага се, че тези твърдения са неоснователни и недоказани, като се
твърди, че в конкретния случай нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД относно знанието за
увреждане от страна на купувача Д. И. - брат на продавача Ивелин И. била неприложима,
тъй като действието по продажбата било извършено преди възникване на вземането на
банката. В случая била приложима разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, а не оборимата
презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, както и че намерението за увреждане подлежало на
доказване от страна на ищеца, като било необходимо да се обхване както знанието и
намерението на длъжника, така и знанието и намерението на третото лице да увредят
кредитора. Твърди се, че третото лице по договорите за кредит - ответника Д. И., предвид
наличието на депозирани от брат му декларации пред нотариуса при извършване на сделката
за липса на задължения и предвид наличието на банкова тайна не е знаел и не е предполагал
за наличието на просрочени вноски по банкови кредити отпуснати на продавача И. И..
Респективно, същият не е знаел, че възмезното прехвърляне на процесиите идеални части от
недвижими имоти би увредило банката кредитор, още повече, че е заплатил цената им по
пазарни цени – 22 200 лева, над данъчната оценка на тези идеални части – 18 495 лева и то
по банков път. Излага се, че от чисто житейска гледна точка, никой не би платил цена за
нещо за което знае, че може да бъде атакувано и сделката да бъде обявена за недействителна,
в резултат на което да загуби платената немалка цена – 22 200 лева. Моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
С допълнително становище в първото по делото съдебно заседание по реда на чл. 143,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, особения представител на втория ответник Д. Й. И. - адв. Ст. С. -
заявява, че по отношение на съпругата М. И. И. – третия ответник, придобила недвижима
семейна общност – 1/2 от прехвърлените от И. Й. И. идеални части от имотите, които са
6
предмет на делото, не е в кръга на лицата, за които са налице предположенията по чл. 135 от
ЗЗД, като спрямо същата иска следва да бъде отхвърлен и делото прекратено.
В проведените по делото съдебни заседания за ответника Д. И. се явява назначения
му особен представител – адв. С. С. от ШАК, като поддържа отговора на исковата молба и
моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени и на
третия ответник М. И.. В законоустановения едномесечен срок от страна на третия ответник
е бил депозиран писмен отговор, в който последният заявява, че счита предявеният иск за
процесуално допустим, а по същество за неоснователен. Излага, че исковата молба е
предявена след изтичане на предвидените в чл. 110 от ЗЗД давностни срокове за това -
общата петгодишна давност, която тече от сключването на увреждащата сделка, поради
което счита, че иска е неоснователен. На второ място сочи, че за да е основателен иска по
чл. 135 от ЗЗД и за да може да бъде отменено действието на сключената действителна
сделка, същата следва да уврежда кредитора, както и между действието и увреждането
трябвало да има причинна зависимост, но настоящият случай не бил такъв. Излага, че в
случаят длъжникът разполагал с имущество, с което да удовлетвори вземането на кредитора
по делото, като невъзможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника не се дължало на правни или други действия на длъжника, а от самото
бездействие на кредитора. Твърди, че за придобитите от страна на втория ответник /съпруга
й/ 1/4 ид. част от посочените в исковата молба две жилища и гараж била заплатена реална
пазарна цена на имотите, факт, който не се оспорвал в исковата молба. Сочи, че от платената
сума за покупка на имотите, ищецът в това производство разполагал с възможността да се
удовлетвори в пълен размер, още повече че по делото били ангажирани заповед за
изпълнение и изпълнителни листове, даващи основание да се пристъпи към реално
изпълнение. Твърди също, че длъжникът, който бил брат на съпругът й, бил придобил по
реда на Закона за наследството, през 2021 г. след смъртта на майката на съпругът й,
допълнително 1/4 ид. част от посочените два апартамента и 1/4 ид. част от гаража,
стойността на които по настоящите пазарни условия били в съС.ие в пълна степен да
покрият задълженията към кредитора - ищец в настоящото производство. Излага, че в
исковата молба били развити доводи за несеквестируемост на това имущество, което било
още едно основание за липсата на пречка за изпълнение върху тези имоти. Ответницата
твърди, че след получаване на исковата молба - на 23.05.2023 г. водила разговор със
съпругът си - вторият ответник, като същият заявил изричното си желание да закупи било
чрез изпълнително производство, било чрез покупка на имота от страна на брат му – първия
ответник, като средствата за прекратяване на съсобствеността с брат му, възникнали по
силата на получено наследство от страна на майка му да послужат за удовлетворяване на
задължението към кредитора - ищец в настоящото производство, но до настоящият момент
не било извършено, поради влошените отношения между първия ответник и нея и нейният
съпруг /втория ответник/, който му е брат. Твърди, че такова предложение до съпругът й не
било постъпвало и от съдебният изпълнител, водещ образуваните изпълнителни дела, както
и че едва с получаване на исковата молба на 23.05.2023 г., двамата научили, че е налице
неудовлетворен кредитор, който бил в затруднение да събере вземането си. Твърди, че
длъжникът по договорите за кредит – първият ответник И. И. притежавал достатъчно
секвестируемо имущество, с което да удовлетвори кредиторът – банка, а сторената продажба
на идеални части от недвижими имоти била направена по действителната пазарна цена на
имота, което освен че било обичайна практика при прекратяване на съсобственост между
братя от наследствено имущество, същата по никакъв начин не намалявала имуществото на
длъжника. Оспорва обстоятелството, отразено в исковата молба, че в случаят заедно с
втория ответник /съпругът й/ са действали недобросъвестно, сочейки, че нито към момента
на извършване на сделката, нито понастоящем поддържали връзки с първия ответник, а
предвид недобрите им взаимоотношения в нито един момент не предполагали, че
7
последният имал дългове. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан, както и ищеца да й заплати
направените по настоящото производство разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, ответника М. И., редовно призована, не
се явява лично, а изпраща упълномощен представител – адв. Т. И. от ШАК, като поддържа
отговора на исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. В съдебно
заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази
насока.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.11.2014 г. между „Райфайзенбанк България“ АД, понастоящем „Обединена
българска банка“ АД, в качеството на кредитодател и ответника И. Й. И., в качеството му на
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 1411180896378430, по
силата на който банката му предоставила кредит в размер на 18 415.80 лева, с крайна
падежна дата 10.12.2021 г. От 10.06.2017 г. длъжникът спрял плащанията по кредита, поради
което и на основание чл. 9.2, вр. чл. 8.1 от цитирания договор за потребителски кредит,
„Райфайденбанк България“ АД, в качеството си на кредитодател се е възползвало от правото
си по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка до
кредитополучателя било отправено уведомление за предсрочна изискуемост от 22.03.2018 г.,
което било връчено чрез нотариус Ася Асенова с рег. № 19, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК -
на 29.05.2018 г.
Впоследствие, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, във връзка с което
било образувано ЧГД № 2423/2018 г. по описа на ШРС. По същото в полза на банката били
издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1185/21.08.2018 г. и
изпълнителен лист № 1584/21.08.2018 г., по силата на които длъжникът И. Й. И. бил осъден
да заплати в полза на банката следните суми: 13 053.08 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 1411180896378430 от 20.11.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 812.91 лв. -
просрочена редовна лихва, начислена за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г. вкл.; 302.65
лв. - просрочена мораторна лихва върху редовно падежирали главници, начислена за периода
от 10.06.2017 г. до 15.08.2018 г. вкл.; 379.93 лв. - изискуема мораторна лихва върху
предсрочно изискуемата главница за периода от 29.05.2018 г. до 15.08.2018 г., както и
направените по делото съдебни разноски в общ размер на 340.97 лева.
Въз основа на същите било образувано изпълнително дело № 20189300401011 по
описа на ЧСИ Ана Рашева Лефтерова, рег. № 930 в КЧСИ.
На 20.02.2015 г. между „Райфайзенбанк България“ АД, понастоящем „Обединена
българска банка“ АД, в качеството на кредитодател и ответника И. Й. И., в качеството му на
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 1502170912083430, по
силана на който банката му предоставила кредит в размер на 20 406.12 лева, с крайна
падежна дата 10.03.2023 г. От 10.06.2017 г. длъжникът спрял плащанията по кредита, поради
което и на основание чл. 9.2, вр. чл. 8.1 от цитирания договор за потребителски кредит,
„Райфайденбанк България“ АД, в качеството си на кредитодател се е възползвало от правото
си по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка до
кредитополучателя било отправено уведомление за предсрочна изискуемост от 22.03.2018 г.,
което било връчено чрез нотариус Ася Асенова с рег. № 19, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК -
на 29.05.2018 г.
Впоследствие, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, във връзка с което
било образувано ЧГД № 2422/2018 г. по описа на ШРС. По същото в полза на банката били
8
издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1186/21.08.2018 г. и
изпълнителен лист № 1189/21.08.2018 г., по силата на които длъжникът И. Й. И. бил осъден
да заплати в полза на банката следните суми: 15 793.28 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 1502170912083430 от 20.02.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 834.12 лв. -
просрочена редовна лихва, начислена за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г. вкл., 264.62
лв. - просрочена мораторна лихва върху редовно падежирали главници, начислена за периода
от 10.06.2017 г. до 15.08.2018 г. вкл.; 451.35 лв. - изискуема мораторна лихва върху
предсрочно изискуемата главница за периода от 29.05.2018 г. до 15.08.2018 г.; 36.00 лева -
такса за нотариална покана, както и направените по делото съдебни разноски в общ размер
на 397.59 лева.
Въз основа на същите било образувано изпълнително дело № 20189300401012 по описа
на ЧСИ Ана Рашева Лефтерова, рег. № 930 в КЧСИ.
В хода на образуваните изпълнителни дела при проучване имуществото на длъжника
било установено, че на 14.09.2017 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 61, том VI, рег. № 5095, дело № 728/2017 г. на Ася Асенова - нотариус с рег. № 019
на НК, вписан в АВ, Служба по вписванията - Шумен с дв. вх. рег. № 6086 от 14.09.2017 г.,
вх. рег. № 6112, том 16, акт № 154, дело № 3280/2017 г., първият ответник и длъжник по
цитираните по-горе договори за кредит И. Й. И. се е разпоредил с притежаваните от него ид.
части от наследствени недвижими имоти, като е продал на втория ответник – негов брат Д.
Й. И. за сумата от 22 200 лв. следните свои съсобствени недвижими имоти:
1. 1/4 ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.73.6.114,
находящ се в гр. Шумен, ул. „Генерал Тошев“ № 1, ет. 1, ап. 114, попадащ в сграда № 6,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.73, с площ – 42.45 кв. м., заедно с
избено помещение № 2 с площ 5.00 кв. м., при граници на избеното помещение: коридор,
двор, изба № 3, общ коридор, отгоре - първи жилищен етаж, отдолу - земя, както и
прилежащите идеални части от общите части в сградата и правото на строеж на сградата;
2. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.142.9.45,
находящ се в гр. Шумен, бул. „Ришки проход“ № 34, попадащ в сграда № 9, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83510.671.142, с площ – 62.00 кв. м., заедно с избено
помещение № 45 с площ 4.33 кв. м., при граници на избеното помещение: от изток - изба №
40, от запад - коридор, от север - коридор и от юг - коридор, отгоре - първи жилищен етаж,
отдолу - земя, както и прилежащите идеални части от общите части в сградата и правото на
строеж на сградата;
3. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.142.18.1,
находящ се в гр. Шумен, ул. „Ришки проход“ № 1, ет. 1, ап. 114, попадащ в сграда № 18,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.142, с площ – 17.20 кв. м., с
трайно предназначение: гараж в сграда, при съседи: на същия етаж: 83510.671.142.18.2, под
обекта - няма, над обекта - няма, представляващ гараж № 1, както правото на строеж.
От приложената по делото Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г., изготвена на 14.03.2023 г., се установява родствената връзка между първият
ответник И. Й. И. и вторият ответник – приобретателя Д. Й. И. - братя.
Видно приложената по делото Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№ 14/18.11.2009 г., изготвена на 14.03.2023 г., както и от материалите, приложени по
нотариалното дело № 721 от 2017 г. на нотариус Ася Асенова, рег. № 019 на НК, район на
действие PC – Шумен е, че вторият ответник – приобретателя по прехвърлителната сделка
Д. Й. И. към момента на сключване на процесната сделка е бил в брак с третия ответник М.
И. И., следователно придобитото имущество е в режим на съпружеска имуществена
общност.
От представеното по делото Удостоверение с Изх. № 408-97/27.03.2023 г., издадено от
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД /с предходно наименование „Райфайзен банк България“
9
ЕАД става ясно, че ответника И. И. към датата на издаване на удостоверението има разкрити
две банкови сметки, първата, от които представляваща разплащателна сметка, обслужваща
цитираните по-горе договори за кредит, а втората – сметка по дебитна карта, като и двете
сметки са активна и датата на последното постъпление по същите е 15.05.2017 г.
Впоследствие, след образуване на изпълнителни производства въз основа на
издадените изпълнителнителни листи, тъй като издадените заповеди били връчени на
длъжника - първият ответник И. Й. И. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възниквало
задължение да установи претенцията си по съдебен ред, като били образувани гр. дело №
582/2023 г. и гр. дело № 583/2023 г. – двете по описа на ШРС, с предмет установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, касаещи установяване на вземането по
процесните заповеди за изпълнение, въз основа на които ищцовото дружество по
настоящото дело мотивира правния си интерес за водене на настоящия иск.
С влязло в законна сила Решение № 797/23.10.2023 г., постановено по гр. дело №
582/2023 г. по описа на ШРС, е признато за установено, че длъжника - първият ответник И.
И. дължи на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /с предходно наименование „Райфайзен банк
България“ ЕАД/, сега „ОББ“ АД, следните суми: 15 793.28 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № 1502170912083430 от 20.02.2015 г., 834.12 лв. -
възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г. вкл., 264.62 лв.
- просрочена мораторна лихва върху редовно падежирали главници, начислена за периода от
10.06.2017 г. до 15.08.2018 г. вкл.; 451.35 лв. – обезщетение за забава върху предсрочно
изискуемата главница за периода от 29.05.2018 г. до 15.08.2018 г.; 36.00 лева - такса за
нотариална покана, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК - 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
С Решение № 137/06.03.2024 г., постановено по гр. дело № 583/2023 г. по описа на
ШРС, изменено с Решение № 140 от 25.06.2024 г. по въззивно гр. дело № 201/2024 г. по
описа на ШОС, влязло в сила, е признато за установено, че длъжника - първият ответник И.
И. дължи на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /с предходно наименование „Райфайзен банк
България“ ЕАД/, сега „ОББ“ АД, следните суми: 13 053.08 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 1411180896378430 от 20.11.2014 г., ведно
със законната лихва, считано от 21.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
812.91 лв. - изискуема редовна лихва, начислена за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г.
вкл.; 187.86 лв. - изискуема лихва върху върху вноски с настъпил падеж, начислена за
периода от 10.06.2017 г. до 15.08.2018 г. и 231.03 лв. - изискуема лихва върху предсрочно
изискуемата главница за периода от 29.05.2018 г. до 15.08.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 21.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие от Договор за
потребителски кредит № 1411180896378430 от 20.11.2014 г.; заверено копие от Договор за
потребителски кредит № 1502170912083430 от 20.02.2015 г.; заверено копие от Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том VI, рег. № 5095, дело № 728/2017 г.
на Ася Асенова - нотариус с рег. № 019 на НК, вписан в АВ, Служба по вписванията -
Шумен с дв.вх.рег. № 6086 от 14.09.2017 г., вх.рег.№ 6112, том 16, Акт № 154, дело №
3280/2017 г.; Справки от електронен регистър ИКАР по партидата на имотите, отразяващи
правата на собственост върху недвижимите имоти; заверени копия от Заповед №
1185/21.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен
лист № 1584 от 21.08.2018 г., издадени по ч. гр. дело № 2423/2018 г. на Шуменски районен
съд, издадени в полза на Кей Би Си Банк България ЕАД /предходно наименование –
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД/ срещу И. Й. И.; заверено копие от молба вх. №
15537/11.10.2018 г. за образуване на изпълнително дело №1011/2018г по описа на ЧСИ Ана
Рашева, рег. № 930 в КЧСИ; заверени копия от от Заповед № 1186/21.08.2018 г. за
10
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 1589 от
22.08.2018 г., издадени по ч. гр. дело № 2422/2018 г. на Шуменски районен съд, издадени в
полза на Кей Би Си Банк България ЕАД /предходно наименование – „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД/ срещу И. Й. И.; заверено копие от молба вх. № 15538/11.10.2018 г. за
образуване на изпълнително дело № 1012/2018 г. по описа на ЧСИ Ана Рашева, рег. № 930 в
КЧСИ; Копие от справка НБД Население, от която е видна родствената връзка между
договарящите страни, пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите и на
съдържанието, справка НБД „Население“ за родствените връзки на ответника Д. Й. И., копие
на банковия документ, представен по делото, с който е извършено плащането от втория
ответник Д. Й. И. по процесната сделка, както и материалите, приложени по нотариалното
дело № 721 от 2017 г. на нотариус Ася Асенова, рег. № 019 на НК, район на действие PC –
Шумен.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат
обявени за недействителни спряно него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. За да бъде уважен искът, е
необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има
качеството на кредитор, увреждане на кредитора, поради което у същия е налице правен
интерес от предявяване на иска, когато с действията си длъжникът намалява имуществото
си, което може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора, вземането на
кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от
длъжника, което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД, длъжникът – ответник да е извършил
някакво правно, а не фактическо действие. Следваща предпоставка е длъжникът да е знаел
за увреждането на кредитора при разпореждането с имота в полза на третото лице и
последното да е знаело също за увреждането на кредитора, когато се касае за възмездна
сделка. Кредиторът не следва да доказва наличие на знание у приобритателя по възмездната
сделка, ако той е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, тъй като в тези
случаи действие намира оборимата презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Оборването на въведената презумпция е в тежест на длъжника, за което същият следва да
проведе пълно обратно доказване. Дали третото лице - страна по възмездния договор е
знаело за това или не, доколкото първият ответник И. Й. е договарял със своя брат – втория
ответник Д. Й., то съгласно законовата презумция за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, че се
уврежда кредитора се предполага до доказване на противното предвид наличието на
родствена връзка. Същевременно доколкото приобретателят по прехвърлителната сделка -
втория ответник Д. Й. е лице, което е в брак с третия ответник М. И. и придобитото е в
режим на съпружеска имуществена общност, надлежни ответници по иска са и двамата
съпрузи. Последните са необходими другари като участници в неделимо правоотношение
поради бездяловия характер на съпружеска имуществена общност.
В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на кредитор,
ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти. Не е
необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е
същото да е действително възникнало. В тази връзка правоотношението, от което произтича
вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД,
поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и
изискуемо. В този смисъл т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГТК, на ВКС и константната практика на ВКС.
Тъй като искът по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен, тежестта на доказване пада изцяло
върху ищеца. С Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр. дело № 754/2009 г., IV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК е дадено задължително тълкуване на понятието
„кредитор“ по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. От материалите по делото се установява по
11
безспорен начин, а и не се спори между страните, че ищецът има качеството на кредитор
спрямо първия ответник И. Й. И.. В подкрепа на този извод са представените като писмени
доказателства по делото заверени копия от Договор за потребителски кредит №
1411180896378430/20.11.2014 г.; Договор за потребителски кредит №
1502170912083430/20.02.2015 г., Заповед № 1185/21.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 1584 от 21.08.2018 г., издадени по ч.
гр. дело № 2423/2018 г. на ШРС, Заповед № 1186/21.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 1589 от 22.08.2018 г., издадени по ч.
гр. дело № 2422/2018 г. по описа на ШРС, Молби за образуване на изпълнителни дела, от
които се установява, че И. Й. И. се явява длъжник на ищцовото дружество, и че в това си
качество е осъден да им заплати посочените в изпълнителните листи суми. В конкретния
казус вземането на кредитора произтича от сключените договори, а именно: Договор за
потребителски кредит № 1411180896378430/20.11.2014 г. и Договор за потребителски кредит
№ 1502170912083430/20.02.2015 г. Имайки предвид, че вземането по първия договора е
възникнало на 20.11.2014 г., а по втория съответно на 20.02.2015 г., а разпоредителната
сделка е извършена на 14.09.2017 г. се налага извода, че при тяхното извършване ответникът
И. Й. И. е знаел, че има неизпълнено задължение по посочените по-горе договори за кредит
и че е спрял плащанията по същите и е извършил сделката, съзнавайки, че по този начин
уврежда интересите на кредиторите.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице и втората кумулативно дадена
предпоставка – увреждащо кредитора действие, доколкото с извършената от ответника
разпоредителна сделка последният се е лишил от свое имущество, което неминуемо
затруднява удовлетворението на кредитора. Възражението, че длъжникът разполага и с
друго имущество, извън разпореденото, не е основание да се приеме, че не е налице
увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника – същият не
плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните
имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество
предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от
длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното
финансово съС.ие на длъжника и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество
или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл. 135 от ЗЗД. Както е посочено в
Решение № 525 от 3.04.2008 г. на ВКС по гр. дело № 1926/2007 г., IV г. о. „Възникването на
правото по чл. 135 от ЗЗД предпоставя вземане, без да е необходимо то да е изискуемо и
ликвидно. Цялото имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора. Това
имущество е съвкупност от целия материален актив на длъжника и не представлява поС.на
величина. Всяко имуществено право, постъпило в патримониума на длъжника преди
изплащането на задължението, придобива значението на общо обезпечение за неговите
задължения, независимо че те са възникнали преди увеличението на имуществената маса.
Увреждането е налице, винаги когато се намалява възможността за удовлетворяване на
кредитора с цялото имущество на длъжника.“. Съгласно трайната практика на ВКС
/Решение № 320/05.11.2013 г. по гр. дело № 1379/2012 г., Решение № 261/25.06.2015 г. по гр.
дело № 5981/2014 г., Решение № 201/31.10.2018 г. по гр. ддело № 1036/2018 г., всички на IV
г. о. и мн. др./ всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от
патримониума на длъжника или се намалява неговата цена, урежда интереса на кредитора да
се удовлетвори от имуществото на длъжника си. Без значение за наличието на увреждане е
дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо,
както е при възмездните отчуждителни сделки, тъй като цялото имущество на длъжника
служи за удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях решава от цената на кой
имуществен обект да се удовлетвори. Ето защо следва да се приеме, че осъществената между
ответниците сделка, обективирана в № 61, том VI, рег. № 5095, дело № 728/2017 г. на Ася
Асенова - нотариус с рег. № 019 на НК, вписан в АВ, Служба по вписванията - Шумен с дв.
12
вх. рег. № 6086 от 14.09.2017 г., вх. рег. № 6112, том 16, акт № 154, дело № 3280/2017 г. е
увредила техните интереси и възможността същите да се удовлетворят от имуществото на
длъжника. Вследствие на извършеното прехвърляне на правото на собственост се намалява
имуществото на длъжника, като по този начин се затруднява удовлетворяването на ищеца.
Макар и да се касае за възмездна сделка, същата безспорно създава пречки за
удовлетворяването на кредитора, тъй като насрещната престация по договора за продажба е
парична сума, която може и да не е налице в имуществената сфера на длъжника, при
насочване на принудително изпълнение спрямо нея. Правноирелевантно е дали длъжникът
след разпореждането притежава и друго имущество и на каква стойност е то, тъй като
отчуждаването на длъжниково имущество води до обективно намаляване възможностите на
кредитора да се удовлетвори. За приложимостта на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е без значение и
дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки във връзка със своето вземане, тъй като
съгласно чл. 133 от ЗЗД за удовлетворяване на дълга служи цялото имущество на длъжника
и същият не разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост или недвижимост
следва да се удовлетвори кредитора. Право на последния е да избере начина и имуществото,
с което да се удовлетвори. В този смисъл Решение № 50/2017 г. по т. дело № 731/2016 г. на I
т. о., ВКС, Решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. дело № 2301/2014 г. на ВКС, ІV г. о.,
Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. дело № 754/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение №
328 от 23.04.2010 г. по гр. дело № 879/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., с решение № 639 от 06.10.2010
г. по гр. дело № 754/09 г. на ІV г. о. Въз основа гореизложеното, несъстоятелни са
възраженията, релевирани от ответната страна, че към извършване на разпоредителната
сделка е разполагал с друго имущество на значителна стойност, както и твърденията, че не е
налице увреждащо действие от негова страна поради обезпечеността на кредиторовите
вземания по двата процесни договора. Наличието на друго имущество у длъжника позволя
да бъде преодоляна относителната недействителност на оспорената сделка единствено в
случая, когато същият доброволно изплати задължението си към кредитора. Ако вземането
на кредитора се погаси, той не може да осъществи принудително изпълнение по отношение
на имуществото, предмет на разпоредителната сделка /Решение № 224/30.10.2014 г. по гр.
дело № 2310/2014 г. на III г. о., ВКС/. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
задължението на длъжника към кредитора възлиза в общ размер на 38 855.85 лева, както
следва: 1. по първия договор общо на 18 230.64 лева, от които 13 053.08 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1411180896378430 от
20.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането; 812.91 лв. - изискуема редовна лихва, начислена за периода от
10.05.2017 г. до 28.05.2018 г. вкл.; 187.86 лв. - изискуема лихва върху върху вноски с
настъпил падеж, начислена за периода от 10.06.2017 г. до 15.08.2018 г. и 231.03 лв. -
изискуема лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 29.05.2018 г. до
15.08.2018 г., както и направените по делото съдебни разноски в общ размер на 3 245.87 лева
и 2. по втория договор общо на 20 625.21 лева, от които 15 793.28 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 1502170912083430 от 20.02.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
834.12 лв. - просрочена редовна лихва, начислена за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г.
вкл., 264.62 лв. - просрочена мораторна лихва върху редовно падежирали главници,
начислена за периода от 10.06.2017 г. до 15.08.2018 г. вкл.; 451.35 лв. - изискуема мораторна
лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 29.05.2018 г. до 15.08.2018 г.;
36.00 лева - такса за нотариална покана, както и направените по делото съдебни разноски в
общ размер на 3945.76 лева, а данъчната оценка на продадените идеални части от
наследтвени имоти е в общ размер на 18 495.60 лева, което е значително под размера на
дължимата сума.
Предвид възмездния характер на договора за покупко-продажба следва да се обсъжда
доколко третото лице, което е страна по договора е било добросъвестно, т. е. е знаело, че със
13
сключването му ще се осуети или затрудни удовлетворяването на кредитора. По отношение
на възмездната сделка, сключена между ответника И. И. и ответника Д. И. /негов брат/, с
оглед липсата на оспорване на посочената между страните родствена връзка, съдът е указал
на ответниците приложимостта на презумцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, като в тази
връзка е разпределил доказателствената тежест между страните и е допуснал събирането на
гласни доказателства от ответниците. Презумцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД се
опровергава при условията на пълно и главно доказване, поради което със свидетелските
показания на Свилен Бошнаков /вуйчо на ответника М. И./ от рода на „не знам дали
прехвърлянето на имотите е било заради някакви задължения на И. Й.…. нямам представа
дали знаят И. да е теглил заем и да има задължения към банки“, както от свидетелските
показания на Реджеб Реджеб /работещ във фирмата на ответника Д. И./ - „Д. И. не е
споменавал, че И. И. има задължения“ няма как да бъде оборена презумцията за знание.
Още повече, от свидетелските показания на посочените свидетели става ясно, че между
двамата братя е имало някакъв диалог до смъртта на майка им през 2021 г. Освен това, по
делото е установено по несъмнен начин, че първият ответник – прехвърлител по
увреждащата сделка И. Й. към момента на извършване на разпоредителната сделка е
работил във фирмата на втория ответник – приобретател Д. И.. Т. е. двамата братя са имали
известна степен на близост в отношенията. Сам по себе си факта на сключване на
оспорената сделка на 14.09.2017 г. говори, че страните не са прекъснали окончателно
отношенията помежду си. Доказателствената тежест изисква със свидетели да се установят
факти, които категорично да изключват възможността приобретателят да е знаел за
увреждането. В случая съдът приема, че презумцията за знание у ответника Д. И.,
конституиран като втори ответник за обстоятелството, че с извършеното разпоредително
действие /покупко-продажба/, с което ответника И. Й. е увредил имуществения интерес на
ищеца, не се явява разколебано. Същевременно доколкото приобретателят по
прехвърлителната сделка - втория ответник Д. Й. е лице, което е в брак с третия ответник М.
И., то придобитият по тази сделка имот е в режим на съпружеска имуществена общност,
поради което при извършването й не може да се разглежда, че на съпругата не са й били
известни тези обстоятелства. При формирани у съпруга /втория ответник/ представи за
наличие на кредитни задължения на брат му /първия ответник/ към ищеца да се изключи
действието на презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД по отношение на третия
ответник е правно и житейски нелогично.
По отношение направеното с отговора на исковата молба възражение от страна на
назначения особен представител на ответника И. Й. И., че с оглед на обстоятелството, че
уведомлението за обявената предсрочна изискуемост на кредита не е било връчено лично на
длъжника, изключва умисъла за намаляване на неговото имущество с цел увреждане на
кредитора. В този смисъл съдът съобрази разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на
Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на
кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. По принцип правото
на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника по реда на чл. 135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане.
Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да
бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението,
че вземането съществува, ако произтича от твърдяните факти /предмет на делото по чл. 135
от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го
уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено, когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да
приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. От тези
14
разяснения в задължителната практика на ВКС следва, че в производството по иска по чл.
135 от ЗЗД на доказване подлежат конкретните факти и обстоятелства относно основанието
и размера на вземането и времето на неговото възникване с оглед значението му за
останалите елементи от фактическия състав, пораждащ преобразуващото право на ищеца.
Посочените от ищеца доказателства за установяване на вземането му се преценяват от съда,
доколкото, въз основа на тях може да се направи извод за съществуването на вземането,
произтичащо от твърденията на ищеца в исковата молба, но без кредиторът да бъде
задължен чрез пълно и главно доказване да установява изискуемостта и ликвидността на
вземането си. В този смисъл е и Решение № 60082 от 03.09.2021 г. на ВКС по т. д. №
2771/2018 г., I т. о., ТК и др.
По отношение направеното с отговора на исковата молба възражение, както от страна
на назначения особен представител на ответника Д. И., така и от пълномощника на
ответницата М. И. за изтекла погасителна давност за предявяване на иска. За въпроса от кога
започва да тече давностният срок за предявяване на иск по чл. 135 от ЗЗД, съдът съобрази, че
съгласно правилото на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД началния момент на давностния срок е този, в
който вземането е станало изискуемо. В практиката на ВКС се приема, че щом правният
субект има качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение
за вземането. Всяко действие, с което длъжникът създава или увеличава своята
неплатежоспособност е увреждащо спрямо кредитора. Следователно, от този момент за
последния възниква правото да иска отмяната му и това е момента, в който започва да тече и
давностният срок за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД / в т. см. Решение №
292/14.07.2011 г. по гр. д. № 1220/2010 г., ІV г. о., ГК; Решение № 147/25.07.2016 г. по гр. д.
№ 645/2015 г., ІІІ г. о., ГК и др./. В този смисъл възражението за погасяването на иска по
давност е неоснователно, тъй като от датата на извършването на такива действия – в случая
сключване на договора за покупко-продажба /14.09.2017 г./, когато е възникнало правото на
кредитора по чл. 135 от ЗЗД до предявяване на исковата молба /13.09.2022 г./ не е изтекъл
погасителния давностен срок. Освен това, следва да се посочи, че действително
първоначално в исковата молба ищецът е посочил като ответници И. И. и Д. И., но след
оставяне на исковата молба без движение и дадените от съда указания, като надлежен
ответник е посочена и съпругата на втория ответник - М. И.. Съдът съобразявайки
разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ГПК приема, че поправената искова молба се счита за
редовно подадена от момента на постъпването й в съда - 13.09.2022 г. В този смисъл е и
Определение № 1124 от 15.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3734/2015 г., ІV г. о., ГК и др. Ето
защо, възражението за погасяване на погасителна давност е неоснователно.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявения от „Кей Би Си Банк България“
ЕАД /предходно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, сега „Обединена Българска
Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. „*** № 89Б, представлявана от С. Георгиева и Теодор Маринов –
изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника – юрисконсулт Красимир Нейков
срещу И. Й. И., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 34, ет. 10, ап. 45,
Д. Й. И., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 34, ет. 10, ап. 45 и М. И.
И., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 34, ет. 10, ап. 45, иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД се явява основател и доказан и следва да се уважи, като бъде
признат за относително недействителен спрямо ищеца Договор за покупко-продажба,
извършен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том VI, рег. 5095,
дело № 728/2017 г. на Ася Асенова - нотариус с рег. № 019 на НК, вписан в АВ, Служба по
вписванията - Шумен с дв. вх. рег. № 6086 от 14.09.2017 г., вх. рег. № 6112, том 16, Акт №
154, дело № 3280/2017 г. на следните недвижими имоти:
1. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.73.6.114,
находящ се в гр. Шумен ул. „Генерал Тошев“ № 1, ет. 1, ап. 114, попадащ в сграда № 6,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.73, с площ - 42.45 кв. м., заедно с
15
избено помещение № 2 с площ 5.00 кв. м., при граници на избеното помещение: коридор,
двор, изба № 3, общ коридор, отгоре - първи жилищен етаж, отдолу - земя, както и
прилежащите идеални части от общите части в сградата и правото на строеж на сградата;
2. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.142.9.45,
находящ се в гр. Шумен бул. „*** № 34, попадащ в сграда № 9, разположена в поземлен
имот с идентификатор 83510.671.142, с площ – 62.00 кв. м., заедно с избено помещение № 45
с площ 4.33 кв .м., при граници на избеното помещение: от изток - изба № 40, от запад -
коридор, от север - коридор и от юг - коридор, отгоре - първи жилищен етаж, отдолу - земя,
както и прилежащите идеални части от общите части в сградата и правото на строеж на
сградата;
3. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.142.18.1,
находящ се в гр. Шумен ул. „*** № 1, ет. 1, ап. 114, попадащ в сграда № 18, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83510.671.142, с площ – 17.20 кв. м., с трайно
предназначение: гараж в сграда, при съседи: на същия етаж: 83510.671.142.18.2, под обекта -
няма, над обекта - няма, представляващ гараж № 1, както и правото на строеж.
С оглед изхода на делото и на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените в
настоящото производство разноски в размер на 356.75 лева, включващи държавни и други
такси и юрисконсултско възнаграждение. При преценка на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от
юрисконсулт се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки
предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по дела с неоценяме иск,
визирано в разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира,
че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцовото дружество в настоящото производство в размер на 100 лева.
В същото време всеки от ответниците И. Й. И., ЕГН ********** и Д. Й. И., ЕГН
**********, следва да бъде осъден да заплати на ищеца и заплатеното от него
възнаграждение за назначените им особени представители в размер на по 853.39 лева.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на
ищеца, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в
Службата по вписванията - гр. Шумен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД /предходно наименование „Райфайзенбанк България“
ЕАД/, сега „Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. „*** № 89Б, представлявана от С. Георгиева и
Теодор Маринов – изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника – юрисконсулт
Красимир Нейков, Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2017 г.,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том VI, рег.
5095, дело № 728/2017 г. на Ася Асенова - нотариус с рег. № 019 на НК, вписан в АВ,
Служба по вписванията - Шумен с дв. вх. рег. № 6086 от 14.09.2017 г., вх. рег. № 6112, том
16, Акт № 154, дело № 3280/2017 г., по силата на който И. Й. И., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 34, ет. 10, ап. 45 е прехвърлил на Д. Й. И., ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 34, ет. 10, ап. 45 и М. И. И., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 34, ет. 10, ап. 45 следните недвижими имоти:
16
1. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.73.6.114,
находящ се в гр. Шумен ул. „Генерал Тошев“ № 1, ет. 1, ап. 114, попадащ в сграда № 6,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.73, с площ по док. - 42.45 кв. м.
/четиридесет и два квадратни метра и четиридесет и пет квадратни сантиметра/, заедно с
избено помещение № 2 /две/ с площ 5.00 кв. м. /пет квадратни метра/, при граници на
избеното помещение: коридор, двор, изба № 3, общ коридор, отгоре - първи жилищен етаж,
отдолу - земя, както и прилежащите идеални части от общите части в сградата и правото на
строеж на сградата;
2. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.142.9.45,
находящ се в гр. Шумен бул. „*** № 34, попадащ в сграда № 9, разположена в поземлен
имот с идентификатор 83510.671.142, с площ по док. – 62.00 кв. м. /шестдесет и два
квадратни метра/, заедно с избено помещение № 45 /четиридесет и пет/ с площ 4.33 кв.м.
/четири квадратни метра и тридесет и три квадратни сантиметра/, при граници на избеното
помещение: от изток - изба № 40, от запад - коридор, от север - коридор и от юг - коридор,
отгоре - първи жилищен етаж, отдолу - земя, както и прилежащите идеални части от общите
части в сградата и правото на строеж на сградата;
3. 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.142.18.1,
находящ се в гр. Шумен ул. „*** № 1, ет. 1, ап. 114, попадащ в сграда № 18, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83510.671.142, с площ по док. – 17.20 кв. м. /седемнадесет
квадратни метра и двадесет квадратни дециметра/, с трайно предназначение ГАРАЖ В
СГРАДА, при СЪСЕДИ: на същия етаж: 83510.671.142.18.2, под обекта - няма, над обекта -
няма, представляващ ГАРАЖ № 1, както и правото на строеж.
ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН **********, Д. Й. И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят солидарно на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД /предходно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, сега
„Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК ********* сумата от 356.75 лева /триста петдесет
и шест лева и седмдесет и пет стотинки/, представляваща направените от тяхна страна
разноски в настоящото производство за държавна и други такси и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати
на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /предходно наименование „Райфайзенбанк България“
ЕАД/, сега „Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК ********* сумата от 853.39 лева
/осемстотин петдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направените
от тяхна страна разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение на
назначения му особен представител.
ОСЪЖДА Д. Й. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД /предходно наименование „Райфайзенбанк България“
ЕАД/, сега „Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК ********* сумата от 853.39 лева
/осемстотин петдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направените
от тяхна страна разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение на
назначения му особен представител.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищеца „Кей Би
Си Банк България“ ЕАД /предходно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, сега
„Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК *********, считано от влизане в сила на
настоящото решение, постановено по вписана искова молба, да извършат отбелязването му в
Служба по вписванията - гр. Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
17
18