Р
Е Ш Е Н И Е
№ 198 21.07.2022 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Гриша Мавров, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №157 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, чрез процесуалният си представител ст.
експерт Е.В.З., срещу Решение №77 от 24.02.2022 год., постановено по АНД №1404/2021
год. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно
постановление №НЯСС-243 от 09.11.2021 год., издадено от Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, гр. София.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения
от въззивния съд извод, че деянието е следвало да бъде квалифицирано като
нарушение на чл.138в, ал.4 от Закона за водите. Твърди, че в случая деянието
правилно е било квалифицирано като нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за
водите, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях
да изпълняват дадените предписания по чл190а, ал.1 от същия закон. С подробно
изложени съображения, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление № НЯСС-243 от 09.11.2021 год., издадено от
Председателя на ДАМТН.
Ответникът по касационната жалба Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ – гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в представеният отговор по касационната жалба, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като за това си твърдение
излага подробни мотиви.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение за носнователност на касационната жалба и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило
по жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, гр.
София, против Наказателно постановление №НЯСС-243 от 09.11.2021 год., издадено
от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с
което, въз основа на съставен АУАН №07-012/31.05.2021 год., на ДП „Управление и
стопанисване на язовири“, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите
/ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв., за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че при извършена на 10.03.2021 год. на основание чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ
от контролни органи на ДАМТН проверка на язовир „Голямо
дряново-82/Стублата-82“, находящ се в поземлен имот №15864.23.82 в землището на
с. Голямо дряново, общ. Казанлък, съставляващ публична държавна собственост в
управление на ДП „Управление и стопанисване на язовири“, е установено, че не е
изпълнено задължително предписание, дадено в Констативен протокол №07-03-87/07.10.2020
год. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а
именно: „Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния
откос“, със срок за изпълнение 08.02.2021 год.
Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно
постановление, по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност.
Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални
правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че по
безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка. Приел е обаче, че посочената като нарушена
разпоредба на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, не съдържа правило за поведение към
всички трети лица – адресати на закона и следователно няма как да бъде нарушена
от тях. Приел е, че като нарушена е следвало да бъде посочена разпоредбата на
чл.138в, ал.4 от Закона за водите. Не изпълнението на дадените предписания по
Закона за водите е част от състава на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, която
норма облаче не е посочена нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито в обжалваното наказателно постановление.
Решението е на Казанлъшкия районен съд е неправилно.
Основателно е възражението на касационния жалбоподател,
че съдържанието на наказателното постановление съответства на изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В наказателното постановление се съдържа описание на
всеки един от релевантните факти за наличието на съставомерно от обективна
страна деяние, квалифицирано като нарушение на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ -
посочени са както съдържанието и срока за изпълнение на даденото на ДП
„Управление и стопанисване на язовири“ задължително предписание по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, така и констатациите от извършената последваща проверка
относно състоянието на язовира за обосноваване на извода, че това предписание
не е било изпълнено, в нарушение на изискването по чл.190а, ал.2 от Закона за
водите.
Съдът намира, че фактически, правно и доказателствено
обоснован е извода на наказващият орган, че е доказано по безспорен начин
извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение. От
събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че към датата на
извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир „Голямо Дряново –
82“ /“Стублата – 82“/, от страна на ДП „Управление и стопанисване на язовири“,
не е било изпълнено задължителното предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, дадено
в Констативен протокол №07-03-87/07.10.2020 год., със срок за изпълнение 08.02.2021
год. Това релевира съставомерно от обективна страна деяние, правилно
квалифицирано като нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Следва да се
отбележи, че предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ по своята правна същност
представляват индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол
за законосъобразност по реда на АПК. В производствата по ЗАНН, вкл. съдебните,
нито наказващият орган, нито съдът, могат да осъществяват инцидентен контрол за
законосъобразност по отношение на предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ,
като единствената преценка, която може и следва да се извършва в тези
производства, е дали задължителните
предписания са влезли в законна сила и дали същите са били изпълнени в
определения му срок. Противно на твърдяното от ответника по касация,
неизпълнението на всяко едно от дадените задължителни предписания по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, съставлява отделно административно нарушение на чл.190а, ал.2
от ЗВ, за което се следва налагане на санкция по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ,
независимо от това, че предписанията са били обективирани в един и същи
протокол и че касаят един и същи обект. Неправилно е прието от районният съд,
че установеното деяние е следвало да се квалифицира като нарушение на чл.138в,
ал.4 от Закона за водите. Така цитираната норма предвижда, задължение за
оператора на язовирната стена,
който получава съответното разрешение по реда предвиден в глава четвърта от
Закона за водите. В конкретния случай, процесният язовир е публична държавна
собственост и е предоставен за управление на държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“, видно от приложеният акт за публична държавна
собственост №9874/27.07.2020 год. на Областния управител на област Стара
Загора. Създаването на това държавно предприятие е регламентирано в чл.139а и
следващите от Закона за водите. Съгласно чл.139д от Закона за водите, при
осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на
собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл.138б и
предоставяните по чл.139а, ал. 5 и 6. Цитираната като нарушена и в АУАН и
наказателното постановление разпоредба на чл.190а, ал.2 от Закона за водите,
предвижда задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са
длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл. 138а, ал.3, т.5. В
този смисъл разликата между чл.138в, ал.4 от ЗВ и чл.190а, ал.2 от същия закон
е в задълженият субект – в първия случай това е оператора, докато по чл.190а,
ал.2 от ЗВ е собственика на язовира. Доколкото от изложеното по горе, се
установява, че наказаното лице има правата на собственик на язовира, то
правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.190а, ал.2 във връзка с
чл.190а, ал.1, кт.3 от Закона за водите.
Не съответства на събраните доказателства по делото
извода на районният съд, че нарушената разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите не е посочена в наказателното постановление. Видно от
приложеното копие на наказателното постановление, в същото е посочена като
основание за налагане на административното наказание.
За пълнота на изложението и с оглед изложеното в отговора
на касационната жалба, съдът намира, че АУАН №07-012/31.05.2021 год., въз
основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен в
3-месечния срок по чл.34, ал.1, изр. второ ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Нормативно регламентираният начален момент, от който
започва да тече срока по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН,
е моментът на откриването на нарушителя т.е. когато има необходимите и
достатъчни данни за извършване на нарушение и за самоличността на нарушителя.
Не намира каквото и да е било основание твърдяното от ответника по касация, че
срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от деня, следващ изтичането на
определения срок за изпълнение на задължителните предписания по чл.190а, ал.1,
т.3 от ЗВ т.е. в случая от 09.02.2021 год. Денят, следващ изтичането на
определения срок за изпълнение на предписанията, представлява началния момент,
от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице
довършено нарушение. В случая откриването на нарушението, разглеждано като
констатиране на факти, обстоятелства, поведение, сочещи от обективна страна на
допуснато административно нарушение, не съвпада с момента на извършване на
вмененото на санкционираното лице нарушение
- нарушението и нарушителят се явяват открити по см. на чл.34, ал.1,
изр. второ ЗАНН при извършената на 10.03.2021 год. от контролни органи на ДАМТН
проверка на язовир „Голямо дряново - 82“. Считано от тази дата /10.03.2021 год./,
започва да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1, изр. второ ЗАНН и очевидно
АУАН №07-012/31.05.2021 год. е съставен в рамките на този срок. Следователно
образуването на административнонаказателно производство за санкциониране на ДП
„Управление и стопанисване на язовири“,
е било допустимо - не е имало процесуална пречка за съставянето на АУАН,
която да опорочава издаденото въз основа на него наказателно постановление.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
Предвид изхода на делото искането на касатора за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и
ал.5 от ЗАНН, ДП „Управление и стопанисване на язовири“ следва да бъде осъдено
да заплати на ДАМТН сумата от 160.00 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита за двете инстанции, определено
съгласно чл.27е от НЗПП във връзка с чл.37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №77 от 24.02.2022 год., постановено по АНД №1404/2021
год. по описа на Районен съд – Казанлък, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НЯСС-243 от 09.11.2021 год.,
издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец,
ул. „Княз Александър І“№12, да заплати на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, гр. София, сумата от 160.00 /сто и шестдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.