Решение по дело №699/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 742
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20214520100699
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Русе, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520100699 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявеният по делото иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415
от ГПК.
Ищецът“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че
трето – неучастващо в делото лице е сключило с ответника посочения в
исковата молба договор за паричен заем, че е налице неизпълнение на същия
от страна на ответника, че вземането на кредитора по договора е цедирано на
ищеца по силата на рамков договор за цесия от 16.11.2010 и приложение към
него от 01.10.2017 г., че цесията е съобщена на длъжника при условията на
неоткриване на същия на посочения адрес и че са претендирали дължимите
суми по реда на заповедното производство по ч.г.д. №****/20 г. в следните
размери – 400 лв. –главница; 40,85 лв. – договорна лихва за периода от
10.04.2017 г. до 08.08.2017 г. и 48,80 лв. – наказателна лихва за периода от
11.04.2017 г. до завеждане на заповедното производство. Ответникът обаче в
срок направил възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С оглед
на това се претендират за установяване на задълженията му по исков ред по
настоящото дело.
1
Ответникът ИЛ. В. Г. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №****/2020 г. (ч.гр.д. №*****/18 г.
на СРС), че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ИЛ. В. Г. да заплати на кредитора
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите в размер на 400
лв. – главница по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за паричен
заем № ****/09.03.2017 г.; 40,85 лв. – договорна лихва за периода от
10.04.2017 г. до 08.08.2017 г. и 48,80 лв. – наказателна лихва за периода от
11.04.2017 г. до завеждане на заповедното производство – 14.08.2018 г., а
също и такса разходи и неустойка, които не се претендират по настоящото
производство. В заповедното производство заповедта е връчена на длъжника
по месторабота. Същият е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Предмет на настоящия иск са част от сумите по издадената заповед за
изпълнение, както следва: 400 лв. – главница по сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“АД договор за паричен заем № ****/09.03.2017 г.; 40,85 лв. –
договорна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 08.08.2017 г. и 48,80 лв. –
наказателна лихва за периода от 11.04.2017 г. до завеждане на заповедното
производство – 14.08.2018 г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
09.03.2017 г. ответникът е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за
паричен заем № **** с подробно уговорени по същия условия. Със
заключението на приетата по делото съдебно-икономическа е-за на в.л. А. А.
се установява, че по договора не са осъществени плащания от страна на
заемателя, който с подписването на същия е удостоверил получаването на
заетата сума. Вещото лице установява, че размерът на непогасените
задължения съответства на претенциите на ищеца, който третото лице е
начислило и такса разходи и неустойка, които не се претендират по
2
настоящото дело, но са били предмет на заповедното производство, също и на
договор за цесия между ищеца и третото лице. С включването на същите
общият размер на задължението е 728,55 лв.
Представен е препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 и приложение към него от 01.10.2017 г., от
които е видно, че „Изи Асет Мениджмънт“АД е прехвърлило на “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД възмездно станалите ликвидни и изискуеми
вземания по договори за заем, сключени от продавача с физически лица,
които не са изпълнили задълженията си по тях. От приложеното Приложение
№1 (л.13-15 от делото), се вижда, че по силата на индивидуален договора за
цесия вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“АД срещу ответника са
прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът в качеството си на
цесионер има всички права на кредитор.
Видно от приложените на л.16 – л.19 пълномощно, уведомително писмо
и известие за доставяне на ответника чрез “Български пощи“ ЕАД преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до същия е изпратено уведомление за
извършената цесия и за това че “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
встъпва в правата на кредитор срещу него. Уведомлението е изпратено до
посочен от ответника при сключването на договора за паричен заем от
09.03.2017 г. постоянен и настоящ адрес в гр.София. Уведомлението е
върнато като непотърсена пощенска пратка. Поради това съдът счита, че
процедурата по чл.99, ал.3 ЗЗД е изпълнена, тъй като ищецът като
пълномощник на предишния кредитор е предприел необходимите действия за
да съобщи на длъжника прехвърлянето, но съобщението не е връчено поради
бездействие на последния – непотърсена пощенска пратка на посочен от
самия него адрес. Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема,
че цесионният договор има действие по отношение на ответника.
С оглед изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание и
размер в частта за претендираните 400 лв. – главница по сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“АД договор за паричен заем № ****/09.03.2017 г.; 40,85 лв. –
договорна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 08.08.2017 г. и 48,80 лв. –
наказателна лихва за периода от 11.04.2017 г. до завеждане на заповедното
3
производство – 14.08.2018 г. и следва да се уважи изцяло.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу ИЛ. В. Г., ЕГН:********** за
сумата от 400 лв. – главница по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД
договор за паричен заем № ****/09.03.2017 г.; 40,85 лв. – договорна лихва за
периода от 10.04.2017 г. до 08.08.2017 г. и 48,80 лв. – наказателна лихва за
периода от 11.04.2017 г. до завеждане на заповедното производство –
14.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ИЛ. В. Г., ЕГН:********** да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата в размер на 525 лв. – разноски
по настоящото дело и 47,24 лв.- разноски по заповедното производство по ч.
гр. дело №****/2020 г. на РРС (получено по подсъдност като ч.гр.д.
№*****/18 г. на СРС),
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4