№ 1448
гр. ***, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, ***X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430103640 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 49 във вр. чл 45 от ЗЗД.
В ***ският районен съд е постъпила искова молба от Р. СТ. С., ЕГН
**********, от ***, чрез адв.***, против *** ЕИК ***, представлявано от
управителя ***. В молбата се твърди, че ищецът е собственик на имот в ***,
по силата на нот.акт за покупко-продажба от *** Сочи се, че на 2-3 май 2021
г. е аварирал уличен водопровод, разположен на юг от уличната
регулационна линия, по протежение на целия *** и съседните му на изток и
запад имоти, в резултат на което теренът около къщата силно се наводнил.
Твърди се, че изпуснатата вода е достигнала до основите на къщата, в
следствие на което югоизточният ъгъл пропадна. Твърди се, че сградата се
усукала, появили се големи пукнатини по стени, тавани и подове във всички
помещения, покривната конструкция се деформирала, както и носещите
оградни зидове – южен, източен и западен, по които мазилката е силно
напукана и на места паднала. Сочи се, че към момента сградата е опасна и
негодна за обитаване. Твърди се, че на 11,05,2021 г. ищецът уведомил
ответника със жалба вх.*** за настъпилата авария и че ще претендира
репарации на причинените вреди, като на 12,05,2021 г. авариен екип посетил
имота и установил спукване на водопроводно отклонение извън границите на
имота, което по гравитачен път е довело до наводняване и последващите
1
щети. Твърди се, че на 25,05,2021 г. ищецът отново уведомил ответника за
повторна водопроводна авария. Твърди се, че на първата подадена жалба бил
получен отговор с предложение за споразумение, но за много занижена сума.
Ищецът оценява причинените щети на 20000,00 лева, които претендира от
ответника /с допълнителна молба ищецът уточнява, че не претендира
неимуществени вреди, въпреки наведените твърдения за това в ИМ/. В
заключение ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати
сума в размер на 20000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ИМ до
окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава в размер на
144,44 лева за периода от датата на увреждането - 02,05,2021 г., до датата на
завеждане на иска. Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на
ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Сочи
се, че от заключението на ВЛ е видно, че е налице причинно-следствена
връзка между аварията и нанесените щети. В писмена защита, депозирана в
дадения от съда срок, проц.представител на ищеца развива подробни
съображения в подкрепа на иска си.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор чрез
адв.С.Т. от ***, в който се сочи, че искът е недопустим, алтернативно –
неоснователен. Твърди се, че към твърдения момент на настъпване на вредите
ищецът не е бил собственик на имота и не е активно процесуално
легитимиран да предявява иска. Твърди се, че единствената регистрирана
авария в *** през този период е регистрирана на 07,05,2021 г., като сигнала е
подаден в 08,00 ч. и в същия ден са проведени ремонтни дейности за
отстраняване на аварията. Твърди се, че липсват доказателства за състоянието
на имота преди аварията, като се сочи, че ищецът е придобил целият имот
заедно с двора за сумата от 6000,00 лева. Твърди се, че липсват доказателства
за причинна връзка между настъпилата на 07,05,2021 г. авария и щетите по
къщата. Сочи се, че не са налице виновни противоправни действия или
бездействия на ответника, които да обусловят възникването на отговорност за
вреди. Възразява се срещу част от доказателствените искания на ищеца.
Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ответника
моли съда да прекрати производството. Алтернативно, моли съда да отхвърли
иска като неоснователен. В писмена защита, депозирана в дадения от съда
срок, проц.представител на ответника развива отново съображения за
2
недопустимост на производството поради липса на процесуална легитимация
на ищеца, който е закупил имота след евентуалното увреждане. По същество
се твърди, че не е налице противоправно деяние от страна на ответното
дружество, не е налице и причинно-следствена връзка между аварията и
вредите, тъй като не са представени надлежни доказателства за състоянието
на имота преди аварията. В тази връзка се сочи, че показанията на
разпитаните свидетели са противоречиви. Твърди се, че ищецът на два пъти
уведомил ответника за настъпили вреди, но има право на обезщетение само за
вторите, възникнали след закупуване на имота, които обаче са недоказани по
размер. Отделно от това се твърди, че отговорността на ответника би могла да
бъде за заплащане на обезщетение за възстановяване на имота в състоянието
му към датата на настъпване на аварията, а не в състояние като нова или с
нови материали, тъй като това би довело до неоснователно обогатяване на
ищеца. Твърди се, че е установено, че предишният собственик на къщата не е
полагал дори елементарни грижи за нея и процентът на овехтяване трябва да
бъде по-висок от предложения от ВЛ.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и като взе предвид доводите
на страните, намира за установено следното:
На първо място, във връзка с поредното възражение на ответника за липса на
процесуална легитимация у ищеца, следва да се отбележи, че предявеният иск
е допустим, и предявен от лице с активна процесуална легитимация, тъй като
именно увреденото лице /понастоящем/ е лицето, което може да търси
репариране на причинените вреди.
Не е спорно по делото, а и е видно от представения нот.акт за покупко-
продажба на недвижим имот *** на нотариус ***, че на *** ищецът е закупил
от Б. СТ. АНГ., *** недвижи имот – дворно място с площ от 1150 кв.м.,
находящо се в ***, *** съставляващо ***-*** съгласно уличната и дворищна
регулация, утвърдени със Заповед *** заедно с построените в имота жилищна
сграда, лятна кухня и стопанска постройка, при съседи на имота: улица;
******; ****** *** на ***; УПИ ****** на Б. СТ. АНГ., за сумата от 6000,00
лева.
Не е спорно по делото, а и е видно от представения нот.акт за покупко-
продажба на недвижим имот *** на нотариус ***, че на *** ищецът е закупил
от Б. СТ. АНГ. и *** А.а недвижи имот – дворно място с площ от 1035 кв.м.,
3
находящо се в ***, *** съставляващо УПИ ****** съгласно уличната и
дворищна регулация, утвърдени със Заповед *** заедно с построената в имота
паянтова стопанска постройка, при съседи на имота: улица; ***-*** на
наследници на ***, *** на ***; УПИ *** на *** и УПИ ********* на ***, за
сумата от 3500,00 лева.
От представеното копие от Работна карта №*** *** за извършени
строително-монтажни работи, се установява, че на 07,05,2021 г. в 08,00 ч. е
получен сигнал от *** относно Обект №***, ***, ***. В картата е отразено
прекъсване на водоподаването за периода 09,00 – 15,00 ч. на 07,05,2021 г.,
използваните ресурси /машини и инструменти/, участвалите служители.
Посочено е, че технически са източени 18 куб.м. водни маси, както и обема на
извършените изкопни работи.
От представеното копие от преписка от *** се установява, че е образувана по
жалба вх.*** от Р. СТ. С., и съдържа жалбата, нот.акт *** от ***, нот.акт ***
от ***, придружително писмо от *** до „***“ ***, отговор от „***“ *** до
*** с изх.№1290/02,06,2021 г.
От представеното от ответника копие от преписката, образувана по жалба на
Р. СТ. С., се установява, че на 11,05,2021 г. същият, заедно с Б. СТ. АНГ., е
подал жалба до „***“ ***, заведена под №300. С писмо изх.№1193/21,05,2021
г. „***“ *** е уведомило проц.представител на жалбоподателя С., че
стойността на претърпените щети е изчислена на 3465,74 лева, като е
предложено извънсъдебно решаване на спора, приложена е и количествено-
стойностна сметка за изчислените щети. Със Заявление от 25,05,2021 г.,
заведено под №347, Р.С. е уведомил „***“ *** за допълнително настъпили
щети. С писмо изх.№1292/02,06,2021 г. „***“ *** е уведомило
проц.представител на жалбоподателя С., че е извършен втори оглед на имота
в ***, като стойността на претърпените щети отново е изчислена на 3465,74
лева.
От представеното копие от Работна карта №035356/27,05,2021 г. *** за
извършени строително-монтажни работи, се установява, че на 23,05,2021 г. в
08,00 ч. е получен сигнал от *** относно авария 119 в ***, ***. В картата е
отразено прекъсване на водоподаването за периода 10,00 – 14,00 ч. на
23,05,2021 г., използваните ресурси /машини и инструменти/, участвалите
служители. Посочено е, че технически са източени 5 куб.м. водни маси, както
4
и обема на извършените изкопни работи.
От представеното писмо от *** изх.№**********/06,10,2021 г., се
установява, че до дружеството няма подавани жалби от лицето Р. СТ. С..
От заключението на ВЛ Т.Л., което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че каменният зид /фундамент/ по
дължина под южната фасада на жилищната сграда пропаднал в дълбочина и
това е довело до неравномерно слягане на сградата, увреждане на основни
конструктивни и архитектурни елементи така, че към момента сградата е
необитаема. ВЛ е посочило уврежданията в констативно-съобразителната
част на заключението – пропадане в югоизточния ъгъл на сградата, довел до
пропадане и усукване на сградата и поява на големи пукнатини по носещи и
преградни тухлени зидове, под и таван; видимо деформирана покривна
конструкция; пукнатини по всички фасади по цялата височина; отделяне на
външното стълбище от сградата; увредена вътрешна и външна мазилка;
отделяне на изградения от северната страна на сградата навес /помещения за
баня и тоалетна/ от самата сграда в резултат на усукването и пропадането;
пропаднал и с напукани стени масивен гараж, изграден на уличната
регулационна линия. ВЛ посочва, че съгласно строителните правила и норми
жилищната сграда не може да се ползва в сегашното си състояние. Според
ВЛ, има причинно-следствена връзка между аварията на уличния водопровод
и уврежданията, нанесени на жилищната сграда и оградата на южната и
западната регулационна линия – земната основа се е намокрила недопустимо
в дълбочина. ВЛ посочва, че естеството и количеството на уврежданията след
аварията на уличния водопровод не могат да се дължат само на овехтяване и
форсмажорни обстоятелства, те са фактори, които влияят допълнително на
състоянието на жилищната сграда и оградата. Според ВЛ жилищната сграда
може да бъде възстановена до състоянието, в което се е намирала преди
аварията на уличния водопровод, стига да се изготви конструктивен проект,
който да разреши укрепване на каменните основи, възстановяване на
деформираните и депланирани тухлени зидове, външно стълбище, покривна
конструкция, като оценява строително-въстановителните работи на 18087,50
лева, а демонтажните СМР преди извършването на СВР на 1545,73 лева, или
общо – 19633,25 лева. Посочено е, че при слагане на традиционен процент на
овехтяване на сградата, която е строена през 1954 г., в състояние преди
наводнението от уличния водопровод, стойността на същата възлиза на
5
11779,95 лева, а на оградата – 520,96 лева. В с.з. вещото лице пояснява, че
стойността 11779,95 лева е на практика стойността на сумата за
възстановяване на имота, намалена със съответния процент овехтяване. ВЛ
сочи, че около имота имало следи от изкопна техника и изкопни работи.
Според ВЛ земната основа има определена носимоспособност и възоснова на
нея се изчисляват основите на сградата; когато тази земна основа се намокри
и то неравномерно, основите започват да поддават, всяка сграда поначало се
движи от построяването си, но конструктивните елементи поемат
движенията. ВЛ сочи обаче, че в случая земната основа се е намокрила
неравномерно, като не изключва, течът да е бил от преди това, а по Великден
да е станал видим и последствията от него да са започнали да се проявяват.
От показанията на св.Л.Д. се установява, че живее в имот, непосредствено до
имота на ищеца. Сочи се, че на Великден имало авария и се обадила на
инкасатора ***, но тогава течала водата съвсем слабо; посочва се, че
инкасаторът дошъл с още няколко момчета, откопали и сменили нещо и си
заминали. В последствие, на Гергьовден, водата вече течала доста по-силно и
екипът за отстраняване на ремонта работил доста – сменили една тръба от
пострадалата къща до ъгъла на нейния двор. Сочи се, че в последствие имало
и трета авария – в края на м.май, точно до портата на пострадалата къща,
тогава и геранът, който е 33 метра дълбок, се напълнил с вода. Според
свидетелката къщата видимо се напукала след третата авария, когато сменили
тръба и сложили нова 65 метра дълга. Твърди се, че след известно време
имало дори и четвърта авария. Според свидетелката преди аварията къщата е
била в добро състояние, не била напукана. Нейният имот също бил пострадал
от авариите, но след подадена жалба щетите й били възстановени.
От показанията на св.Б.А. се установява, че преди продажбата къщата нямала
пукнатини. Посочва се, че родителите на ищеца идвали да я оглеждат,
правили снимки, за да му я покажат, и после ходили при нотариус.
Свидетелят твърди, че през годините многократно е имало *** аварии в този
участък. За аварията разбрал от ищеца и като отишъл да види къщата, видял,
че е „усукана“, била напукана стената и отвътре. Свидетелят сочи, че преди
това къщата била в нормално състояние, и това се вижда от снимките, които
са правени от родителите на ***, за да му я покажат. От 1985 г. насам в имота
6
живеел зет му, който се грижел за имота.
При така събраните доказателства съдът прави следните изводи:
Правното основание на първия предявен иск е чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
съобразно разясненията, дадени в т.3 от ППВС №4 от 30,10,1975 г. За
уважаването на предявения иск, ищеца следва да докаже наличието на
виновно и противоправно действие/бездействие на изпълнителя на работа,
респ. нарушение на задължение, по повод изпълнението на възложената му
работа, което е причинило определени имуществени вреди, да докаже
вредите – по вид и размер, и причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди.
По начало отговорността по чл.49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. Лицето отговаря не за свои действия,
а за действията на своя работник или служител. Терминът „възложил“, който
се употребява в чл.49 от ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата,
се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите
действия. С оглед на това, възлагане има в случая, когато работникът или
служителят е длъжен да извърши работата по силата на отношенията, в които
той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на
работата по чл.49 от ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица. С
оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната
характеристика на предявеният иск за имуществени вреди, настоящият състав
намира, че същият е доказан в основанието си. За да възникне отговорността
по чл.49 от ЗЗД са необходими две условия: 1/да има възлагане на работа и
2/увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото
е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Следователно е налице е възлагане по смисъла на чл.49 от ЗЗД от ответника
на друго лице - негови работници и служители на работа по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, тъй като ответното дружество осъществява това свое нормативно
установено задължение чрез своите работници и служители.
От събраните по делото доказателства в настоящето производство се
установи, че в началото на м.май 2021 г. /2-3 май/ е възникнала повреда на
7
уличния водопровод, намиращ се на улицата до имота, собственост на ищеца
в *** и изразила се най-вероятно в спукване на водопроводната тръба и
изтичане на неопределено количество вода от тази тръба, както и че след
няколко дни е настъпила още една авария, а в края на м.май – още една
авария, вследствие на разхлабване на скоба между новоположените тръби и
старата водопроводна мрежа /по данни на св.Д./. Съгласно разпоредбите на
чл.2, ал.1, чл.4, ал.1, т.2, чл.10, ал.4 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба №4/14,09,2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, ответника притежава
качеството на *** оператор, който следва да отговаря за подобряване
ефективността на съществуващите мрежи и съоръжения, както и за
реконструкция, рехабилитация и изграждане на нови мрежи и съоръжения с
цел постигане на дългосрочните нива на показателите за качеството на
предоставяните *** услуги. Именно ответникът е имал задължения да
стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, включително и тези
в ***, като това е следвало да бъде с грижата на добър стопанин и без да
нарушава основния принцип в правото да не се вреди другиму. В случая
доказателствата по делото безпротиворечиво сочат, че в следствие на
остаряла и аварирала *** мрежа, която е нерехабилитирана и
нереконструирана, въпреки многократните аварии в същия участък в ***, в
началото на м.май 2021 г. на улицата пред процесния имот са настъпили
няколко аварии, при които е изтекло голямо количество вода, което се е
просмукало в почвата и е довело до намокряне както на имота на ищеца, така
и на съседния имот - имотът на свидетелката Д.. Показанията на свидетеля-
очевидец Д. сочат, че при всички аварии в този период – началото на м.май,
водата излизала от тръбите под земята - първия път – по-слабо, а втория –
силно, което наложило отстраняване на повредите от цял екип и за по-
продължителен период от време. При третата авария в края на м.май се
твърди, че дори геранът в имота, който е дълбок 33 метра, се бил напълнил с
вода. Заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
също сочи, че има причинно-следствена връзка между аварията на уличния
водопровод и уврежданията, нанесени на жилищната сграда и оградата на
южната и западната регулационна линия, тъй като земната основа се е
намокрила недопустимо в дълбочина, което е довело до попадане на
8
каменният зид /фундамент/ по дължина под южната фасада на жилищната
сграда, оттам и до неравномерно слягане на сградата. В следствие от това
неравномерно слягане са се увредили основни конструктивни и архитектурни
елементи от сградата, както и оградния зид. Съдът кредитира с доверие
показанията на св.Д., като подробни и непротиворечиви, същата е била
непосредствен свидетел на авариите /дори е сигнализирала инкасатора на ***
в *** за първата авария/, отстраняването им и последващите напуквания и
пропадане на къщата. Свидетелката е незаинтересована от изхода на делото,
като дори споделя, че щетите по нейния имот, причинени от същите аварии,
са обезщетени. Показанията на свидетелката кореспондират и с
представените от ответника Работни карти за извършени ремонти при аварии
/л.33 и л.71/, от които освен всичко друго се установява и сериозността на
авариите, тъй като за отстраняването им екипите са работили 8 ч. на
07,05,2021 г. и 4 ч. на 23,05,2021 г.
В съвкупност, всички събрани доказателства доказват както наличието на
бездействие /неизпълнение на задълженията/ на ответника *** – *** по
поддръжка на активите – *** мрежа на ***, така и наличието на вреди и
причинно следствена връзка между тях. Тази връзка може да се изведе и след
преценка на показанията на вещото лице, което твърди, че около имота имало
следи от изкопна техника и изкопни работи. Съдът намира за доказано, че е
налице поведение от страна на работници и служители на ответното
дружество, изразяващо се в бездействие и недостатъчна активност при
изпълнение на тяхното задължение за поддържане в изправност на
водоснабдителната и канализационната система, част от която е процесният
водопровод на ***. Налице е причинна връзка между имуществените вреди и
противоправното поведение на служители на ответника, на които е било
възложено изпълнение на тези задълженията. Първите две аварии са се
случили в кратък период от време, само няколко дни, като третата авария пък
е в резултат на недобре направена връзка между старите и новите тръби.
Единствената доказана причина за настъпилото наводняване на къщата и
увреди по нея при съвкупната оценка на гласните и писмени доказателства, са
настъпилите аварии. Ответникът не представи доказателства за
съпричиняване от страна на ищеца, не са представени доказателства за
обилни валежи, лошо състояние на имота преди авариите, подкопаване на
основите вследствие на дейност на гризачи и други подобни.
9
Съдът приема за категорично доказано обстоятелството, че процесната сграда
е пропаднала в югоизточния й ъгъл, и това е довело до пропадане и усукване
на сградата и поява на големи пукнатини по носещи и преградни тухлени
зидове, под и таван; деформирана е покривната конструкция; има пукнатини
по всички фасади по цялата височина; външното стълбище е отделено от
сградата; увредена е вътрешната и външна мазилка; изградения от северната
страна на сградата навес /помещения за баня и тоалетна/ е отделен от самата
сграда в резултат на усукването и пропадането; пропаднал и с напукани стени
е и масивния гараж, изграден на уличната регулационна линия. Заключението
на ВЛ е категорично, че сградата е опасна и негодна за живеене. За тези щети,
съдът намира, че следва да бъде определено обезщетение, което да покрие
всички необходими средства за възстановяване на целостта на сградата, които
съобразно заключението на вещото лице възлизат на 11 779,95 лева
/стойността на сумата за възстановяване на имота, намалена със съответния
процент овехтяване/. В този смисъл е и трайната съдебна практика - Решение
№209 от 30,01,2012 г. по т.д. №1069/2010 г., ****** т.о., ТК, ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, а именно - че обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като при частична увреда не може да
надвишава стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, без прилагане на обезценка; Решение №499 от 30,06,2010 г. на
ВКС по гр.д. №647/2009 г., ***V г. о., ГК, сочещо, че чл.51, ал.1 от ЗЗД
определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането; изразът „всички вреди“ дава
обхват на нормата по отношение на вредите, които са настъпили, както и
на тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, всички имуществени вреди подлежат на
обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането.
Следва да се има предвид, че в случая се касае за частична увреда, а не за
погиване на цялата сграда /, и само и единствено ако беше погинал целият
имот, би могъл да се постави въпросът на каква стойност би могло да се купи
подобен такъв в същото населено място.
Съгласно общото правило, произтичащо от чл.45, ал.1 от ЗЗД, увреденият има
право да иска от отговарящия за вредите, да поправи всички настъпили вреди
в резултат на увреждането, тоест да иска пълна реституция, а отговорния за
10
вредите има право да предложи натурално възстановяване на повредената
вещ, ако вредите са материални, като възстанови вещта в първоначалното й
състояние, и само ако не стори това дължи обезщетение в пари. В случаят
ответникът не е предложил такова натурално възстановяване на увредения
имот, поради което следва да заплати обезщетение, съизмеримо с
необходимите разходи за възстановяване на сградата, в състоянието преди
увреждането.
Относно размера на разходите, необходими за възстановяване на повредите
по сградата, съдът кредитира заключението, изготвено по настоящото дело,
като изготвено от експерт, притежаващ нужната квалификация и при липса на
други доказателства, оборващи това заключение. Предвид изложеното, съдът
счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11
779,95 лева - обезщетение за репариране на настъпилите имуществени вреди.
Съдът счита, че следва да се отчете определен коефициент/процент на
овехтяване върху сумата, необходима за строително–възстановителни работи,
доколкото при настъпване на вредите сградата не е била новопостроена.
Основателна е и претенцията за лихва за забава, за периода от датата на
увреждането 02,05,2021 г. до датата на подаване на ИМ – 09,06,2021 г., която,
изчислена от съда с помощта на общодостъпен интернет калкулатор, възлиза
на сумата от 127,62 лева върху главницата от 11779,95 лева.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и сторените
деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е
претендирал разноски в общ размер на 2125,77 лева, от които ответникът
следва да му репарира разноски в размер на 1254,20 лева съразмерно с
уважената част от иска.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на
иска; доколкото ответникът е направил разноски в размер на 1362,00 лева, то
ищецът следва да му заплати разноски в размер на 558,42 лева съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД ***, ЕИК ***, със
11
седалище и адрес на управление гр.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. СТ. С. ,
ЕГН **********, от ***, сумата от 11 779,95 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на недвижим имот, находящ
се в ***, причинени от авария на уличен водопровод, разположен на юг от
улично-регулационната линия, настъпила на 2-3 май 2021 г. пред посочения
недвижим имот, изразяващи се в пропадане в югоизточния ъгъл на сградата,
довел до пропадане и усукване на сградата и поява на големи пукнатини по
носещи и преградни тухлени зидове, под и таван; видимо деформирана
покривна конструкция; пукнатини по всички фасади по цялата височина;
отделяне на външното стълбище от сградата; увредена вътрешна и външна
мазилка; отделяне на изградения от северната страна на сградата навес
/помещения за баня и тоалетна/ от самата сграда в резултат на усукването и
пропадането; пропаднал и с напукани стени масивен гараж, изграден на
уличната регулационна линия; депланирана и деформирана ограда по западна
граница на имота, съборена част от ограда на уличната регулационна линия,
ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до претендираните 20 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. СТ. С. , ЕГН
**********, от ***, сумата от 127,62 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 11 779,95 лева за периода 02,05,2021 г. – 09,06,2021 г.,
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните 144,44 лева ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. СТ. С. , ЕГН **********, от ***, разноски в размер на
1254,20 лева съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. СТ. С. , ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** , ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, разноски в размер на
558,42 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред ***ски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13